Пряка демокрация

Референдум за лично ползване.

Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.

Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.

Щяха да зададат един единствен въпрос:

Искате ли да бъдем като Швейцария?

…………………………………

Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…

Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…

Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?

Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?

…………………………………

По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.

Да видим:

Мажоритарен избор

# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.

Малките партии

# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.

Преразпределени и купени гласове

# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)

Депутатско скитничество

# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)

Политическа класа, политиката като бизнес

А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:

„– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.

– Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са  щастливи.

– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.

– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)

– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.“

                                                 http://www.jivotatdnes.bg

Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?

При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!

……………………

Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.

Същността на швейцарската политическа система е,

че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!

Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.

………………….

В заключение:

По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.

И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…

Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.

Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.

И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“

Ама де я тази наша партия?…

 

……………………

В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.

……………………

Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…

…година на…

– Утре, като се връщаш от кафето, купи… – поръчва Точица.
– Утре ми напомни – измърморвам аз.
Така де, на казано-несвършено напомняне му е майката.
Отивам си аз на „работното място“ и се замислям под контрола на Милчо върху скенера.

Важно нещо е напомнянето. Струва ми се, че доста го пренебрегваме в съвремието. Някак по ни отърва „За първи път…“, по-престижно звучи. Не обичаме да ни напомнят нито задължения, нито обещания, нито за какво сме чели и говорили миналия месец.
А не е било така в миналото. Почти задължително е било да се напомни за предстояща работа, за дадено обещание, за казана дума. „Нали не си забравил?“ с грижа да не забравиш и да се изложиш.

Сега…

Мине се не мине, току някой дълбокомислено ни поучи „Трябва да ставаме европейци!“. Демек гледайте мен и се учете. Не напомня на когото трябва, нас поучава маскарата!
Друг пък даже пръст размаха „Вижте европейците! Далеч сме от тях в мисленето!“.

Гледам, гледам – вярно, липсва ни нещо в европейченето, хич не мязаме на баш Европата. Уж сме като, ама бамбашка.
Протестите ни също като интервю за работа: някого харесат – хоп, министър-председател; други – на топличко в президентството; повечето – с пръст в уста се надяват на повикване. Даже такава прослойка си имаме вече – протестъри.

Стачките…имаме си стачки на папура дръжки…

Остави другите, ами и себе си като погледна … пиша нещо в блога, още не са го видели всичките приятели и аз вече съм го забравил. След година-две пак пиша за същото.
Е, не аз повтарям едни и същи гафове и маймунджилъци, на които трябва да се реагира, но аз не казвам „Ей, мушмороци, този филм го гледахме, знаем му края и вече ви обяснихме защо не ни харесва!“. И щрак по носа!

Не става тази работа така, на духане срещу вятъра ми прилича. Или по-точно на латерна от някогашните панаири. Я да видя в Европа как е, нали сега има сумата сайтове за насоките и работата на ония там (на които и Бареков им пратихме за подсилване 😉 ) в ЕС. Като този, например, http://europa.eu/about-eu/basic-information/european-years/index_bg.htm
Зарових се в „напримера“, зачетох се и ми просветна!
Ами да! Ще се уча от примера на ЕС, ще ставам баш европеец. Обявявам 2015-та за

*************************************************************
Графска година на напомнянето!
Девиз: „За каквото съм писал няма да повтарям, а ще напомням!“
Целта на Графската година за напомняне е всички мои читатели активно да се включат в мисловния дебат за нашето достойнство, за празнословието на професионалните властимеющи и вредата му за нашия свят и нашето бъдеще. (Този пасаж е парафраза на сайта)
И за нас самите като мислеща част на Битието.
На борба за свят без бюрокрация!
Да ги чукаме по носовете!
*******************************************************

Ето и примерът на Европейския съюз, от който се уча. Дейността по обявените теми е предизвикване на дебат чрез мероприятия, както е анонсирано. Каквито сигурно са провеждани. Сладка работа!

Списък на Европейските години (копие от сайта)

• 2015 г. – Европейска година на развитието
• 2014 г. – Европейска година на гражданите
• 2013 г. — Европейска година на гражданите
• 2012 г. — Европейска година на активния живот на възрастните хора
• 2011 г. — Европейска година на доброволчеството
• 2010 г. — Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване
• 2009 г. — Европейска година на творчеството и иновациите
• 2008 г. — Европейска година на междукултурен диалог
• 2007 г. — Европейска година на равните възможности за всички
• 2006 г. — Европейска година на мобилността на работещите
• 2005 г. — Европейска година на гражданството чрез образование
• 2004 г. — Европейска година на образование чрез спорт
• 2003 г. — Европейска година на хората с увреждания
• 2001 г. — Европейска година на езиците
• 1999 г. — Европейска година на действия за борба с насилието срещу жените
• 1998 г. — Европейска година на местната и регионалната демокрация
• 1997 г. — Европейска година срещу расизма и ксенофобията
• 1996 г. — Европейска година на ученето през целия живот
• 1995 г. — Европейска година на пътната безопасност и младите шофьори
• 1994 г. — Европейска година на храненето и здравето
• 1993 г. — Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията
• 1992 г. — Европейска година на безопасността, хигиената и защитата на здравето на работното място
• 1990 г. — Европейска година на туризма
• 1989 г. — Европейска година на информация за рака
• 1988 г. — Европейска година на киното и телевизията
• 1987 г. — Европейска година на околната среда
• 1986 г. — Европейска година на пътната безопасност
• 1985 г. — Европейска година на музиката
• 1984 г. — Европейска година на Европа на хората
• 1983 г. — Европейска година на МСП и занаятите

След като прочетохте темите на всичките 30 години какво си казахте на ум към днешна дата?

И аз същото си казах!

Je suis Графът

Je ne suis pas някакво списанийце с пошли карикатури. Още по-малко мога да бъда като неговите бездарни автори, които си изкарват комата хляб, подигравайки се с душите на хората.

Je ne suis pas като безмозъчните зомбирани терористи, убиващи хората безсмислено, очевидно окончателно научени само да изпълняват и отучени да разсъждават.

Je ne suis pas някаква терористична организация, бореща се за влияние и власт в мюсюлманския свят, газейки върху собствената си религия.

Je ne suis pas като днешните водещи политически лидери на представителна част от света, използващи всеки, най-често неадекватен случай, за политическо изтъкване и прикриване на истинската им роля и дейност в световната политика.

Je ne suis pas от рекламиращите се интелектуалци и артисти.

Je ne suis pas от милионите, редящи се на опашка за „Charlie hebdo“ – списание, за което преди не бяха и чували и след месец няма да си спомнят.

Je ne suis pas сред борците за свобода на пошлостта.

Je suis Графът – Je suis un homme comme ils en vivent plus de 7 milliards sur cette planète et je m’efforce d’utiliser mon bon sens pour observer, analyser et commenter les événements.

Аз съм Графът – един обикновен човек от милиардите на Земята, свикнал да употребява ума си по предназначение.

Не упреквам хората с надпис „Je suis Charlie”. Те вероятно имат своите доводи. Своя порив. Или своята ситуация…

Просто казвам защо аз не съм от тях.

И малко ми е мъчно за френската нация, която винаги за мен е била водещ образец на култура…

Паметник неръкотворен

Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

А.С.Пушкин

Точно го е казал поетът! „Паметник неръкотворен“. Какъвто го сътвориш, такъв ще бъде. Ще те помнят ли с нещо или ще те забравят още преди да си захлопнал вратата.
Такъв паметник всеки си прави. Не си мислете, че „тая работа е за творците, разните там поети, писатели, художници и композитори, те да му мислят, мен не ме засяга“. Как да не те засяга, ти душа не носиш ли? Засяга ни и още как, всички ни засяга! Само мащабите са различни. И паметниците…

Тук му е мястото да уточня (традиция стана вече) какво разбирам под „паметник“.

„Паметникът е обект, чиято цел е да напомня за нещо, обикновено за починал човек или важно събитие.“ пише в Уикипедия.

Няма изненади, всички така разбираме думата.
Усложняват се нещата, когато допре до уточняване какви са тези обекти и какви послания (напомняния) могат да носят.
Оказва се, че обектите могат да бъдат всевъзможни (накрая и аз ще ви покажа един уникален!). За какво е напомнянето пък да не говорим. Тук ми се иска малко да пофилософствам, извинете ме.
–––––––––––
Памет за нещо всеки паметник носи и напомня на хората, които са съвременници, свидетели на нещото. Които могат да си го спомнят. Следващите вече могат само да знаят за нещото, не и да си го спомнят. И то да знаят, ако са им казали (и както са им го казали!). Паметниците в това отношение не могат да помогнат, нужно е предаване на знанието. Пример: Мадарският конник паметник ли е? Паметник. Напомня за кого или какво? Паметникът още стои, предаването на знанието е прекъснато някъде. И днес учените гадаят и предполагат, а на хората от Мадара нищо не напомня…

Като казвам „предаване на знанието“ нямам предвид само черно на бяло. Даже точно него изобщо нямам предвид. Разбирам предаване на спомен за нещо от човек на човек, от поколение на поколение. Това е истинската памет! Прекъсне ли се нейното предаване, значи вече няма нужда да се помни нещото.
–––––––––––
Та на думата.

Много прав е поетът. Освен всичко друго, паметника, който си неръкотвориш, няма как да взривят, гътнат или наплескат с боя. Особено последното, което днес си е направо мода. Като гледам из София, празно място не остана ненадраскано. Май най-потисканата свобода при социализма е била забраната да се драска и цапоти кой къде свари.

И, както е обичайно за всяка генерална смяна на политическата атмосфера, ръкотворните паметници не избягнаха „актуализация“. Оправдание са някои, които по замисъл бяха не паметници, а политически жалони. Така се нароиха в България навремето все важни за паметта на българите паметници на Ленин и Сталин, в днешно време даже и на Берлинската стена.

А в битка с паметниците се хвърлиха политически пубери, които за други битки не ставаха.

София пък сега се кани да си прави градски войнишки паметник на загиналите бойци от І и VІ софийски пехотен полк във Балканските войни и Първата световна война. На място, което изобщо не е подходящо за никакъв паметник. Под предлог, че имало такъв, ама го разрушили преди 35 години заради НДК и паметника „13 века България“, който сега бил за махане.

Използвам случая да си кажа мнението, макар че няма кой да го чуе.

Първо. Паметник на загиналите войници от пехотните полкове нямаше. Имаше възпоменателни плочи на загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г., поставени на стените на казармите на I-и и VI-и пехотни полкове, каквито се правят в районите на казарми за възпитаване на патриотично бойно чувство във войниците.

След като казармата беше махната (тя беше заградена с ограда и някога е била извън града)

и сградите разрушени, стените с плочите останаха да стърчат известно време докато намислят какво да ги правят.
Сега – когато няма вече нужда от патриотично войнско чувство, а само от добро заплащане – София не е зле да си направи войнски паметник. На подходящо достолепно място, а не политически напук.

Второ. Паметникът „13 века България“. Този паметник има доста странна съдба. Построен е набързо на абсолютно неподходящо място за паметник. Нехаресан още от начало. Вкл. и от Тодор Живков, който на откриването хитро „преработва“ темата му „Нека този паметник бъде ярък символ на нашия устрем напред за изграждането на нашето мило социалистическо Отечество Народна Република България.“ А не на направеното за 13 века! Нали завършва отгоре с крило „символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство“ според авторите!

И странното е (почти мистично!), че паметникът започна да изпълнява тази си роля, променяйки се постепенно, за разлика от събратята си (паметниците са вкаменен миг от времето). „Изграждането на нашето мило социалистическо Отечество“ остана някъде в историята, започна разпарчетосването му, борба с комунизма и изграждането на нашето лелеяно демократично капиталистическо Отечество – и паметникът съответно променяше вида си, не изоставайки от времето. Твърдо стои до днес напълно актуален!

Той трябва да бъде запазен в този си вид, нашарен като някогашна градска тоалетна, полуограбен и с оскубаното си крило-символ на върха – като

паметник на прехода.

На абсурдното си място и само с един надпис: „Върви, народе възродени!“…

Какво, последните ни десетилетия живот не заслужават ли паметник?

––––––––––––––––
Както споменах, ще ви покажа един обект, който аз с основание мога да нарека „паметник собственоръчен“. Нещо, което по няколко пъти на ден напомня за автора си вече 60 години…

Тази джаджа на входната врата на апартамента ни представлява едно простичко хитроумно приспособление, което запалва лампата в антрето щом се отвори вратата. Вече 60 години безотказно и без никакъв ремонт! Към него могат да се закачат всякакви неща, които се задействат с електричество. От външна страна не може да бъде изключено по никакъв начин – действието му е механично при по-малко от 0,5 см. отваряне на вратата (както е на снимката)  и единствената възможност е да се изтръгнат жиците, но за целта трябва да се влезе, т.е. да се отвори вратата, при което то се задейства мигновено! Навремето функцията му беше удобство – щом отвориш и е осветено – а не предпазване от крадци. Но днес може да сложи в джоба си и най-сложните електронни пазачи, на които също електронно се намира цаката.

Е, очевидно не ви го показвам като някакво изключително откритие, което да заслужи такава квалификация. Друга е причината:
преди 60 години ни го направи собственоръчно по съседски един добър човек и приятел на родителите ми, когато направи същото на тяхната врата.
Генерал Чешмеджиев, дядото на Тити Папазов.
Отдавна не е между живите, но всеки ден по няколко пъти аз си спомням за него, отваряйки входната врата. И нишката на приятелството между семействата се крепи…
______________________________________
Между другото, от стихотворението на Пушкин всички знаят първия ред, а на мен ми харесва най-много края:

Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

По пътя – от парламентарни на парламентарни…

„Седя сега и си мисля. Не може да сме толкова захлупени, та други да трябва да ни казват кое-що. Я да седна аз и да видя какво всъщност стана досега“
Това съм написал някогаж, в далечната 2007-ма. Доста вода изтече оттогава, цели 3 парламентарни избори минаха. И какво се измени? Физиономията ми в огледалото!
Сега се канех да синтезирам резултатите от току-що миналите избори. Вече по навик. Но като видях на какво дередже са официалните данни (виж предишната публикация), казано честно, отщя ми се! И реших да отдалеча малко фокуса, да погледна панорамно сите парламентарни избори от 1991 до сега. Да видя как сме се нахаквали от дупка в…пардон, от избор на избор.
Доста нагледно се получи как ни е идвал акълът лека-полека. Макар че…

Избирателна активност

1990 – 6 976 620 (90,79%); 7-мо Велико народно събрание, 400 депутати
1991 – 5 540 843 (84.8%);
1994 – 5 178 458 (75.8%);
1997 – 4 255 301 (62.4%);
2001 – 4 558 826 (66%);
2005 – 3 747 793 (55.7%);
2009 – 4 345 450 (60.2%);
2013 – 3 632 953 (51.3%);
2014 – 3 501 317 (49.51%);

Партии в Народното събрание, гласове (депутати)

1990 – 7 партии + 2-ма независими – БСП 47.1% (210), СДС 36.2% (145), ДПС 5.75% (23), БЗНС 4% (16), Отечествен съюз 0.5% (2), Независими (2), Отечествена партия на труда (1), Социалдемократическа партия немарксисти (1);
1991 – 3 партии – СДС 1 903 567 (110), БСП 1 836 050 (106), ДПС 418 168(24);
1994 – 5 партии – БСП 2 262 943 (125), СДС 1 260 374 (69), ДПС 283 094 (18), Народен съюз 338 478 (15), Български бизнес блок 245 849 (13);
1997 – 5 партии – ОДС 2 223 714 (137), Демократична левица 939 308 (58), ОНС 323 429 (19), Евролевица 234 058 (13), Български бизнес блок 209 796 (12);
2001 – 4 партии – НДСВ 1 952 513 (120), ОДС 830 338 (51), Коалиция за България 783 372 (48), ДПС 340 395 (21)
2005 – 7 партии – Коалиция за България 1 129 196 (82), НДСВ 725 314 (53), ДПС 467 400 (34), Атака 296 484 (21), ОДС 280 323 (20), ДСБ 234 788 (17), Български народен съюз 189 268 (13);
2009 – 6 партии – ГЕРБ 1 678 641 (90+26мажоритарни=116), Коалиция за България 748 147 (40), ДПС 610 521 (33+5маж.=38), Атака 395 733 (21), Синята коалиция 285 662 (15), РЗС 174 582 (10);
2013 – 4 партии – ГЕРБ 1 081 605 (97), Коалиция за България 942 541 (84), ДПС 400 466 (36), Атака 258 481 (23);
2014 – 8 партии – ГЕРБ 1 072 491 (84), БСП лява България 505 527 (39), ДПС 487 134 (38), Реформаторски блок 291 806 (23), Патриотичен фронт 239 101 (19), България без цензура 186 938 (15), Атака 148 262 (11), АБВ 136 223 (11).
………………………………………………………………………………………………………………..
Какво се вижда с просто око:
Само 2 партии – БСП и ДПС – са участвали във всичките нар. събрания.
БСП се движи нагоре – надолу между 2262 и 505 хиляди избиратели.
ДПС се движи между 610 и 280 хиляди избиратели.
ГЕРБ в продължение на 5 години (3 парламентарни избора) спада постепенно с 600 хиляди гласа – от 1 678 641 на 1 072 491 – оставайки водеща.
Негласуването бе осъзнато като протестен вот, доколкото няма бюлетина „Против всички“.
В същото време мобилизацията на гласуващите за „малките“ партии, съчетана с наказанието на БСП с негласуване от нейните почти половин милион симпатизанти (което свали активността), вкара всички (5) партии с потенциал. И поряза „големите“ – броя на подарените (преразпределени) мандати спадна катастрофално, направо нищо не остана за раздаване. Най-видим пример е ГЕРБ – сега само с 9 хиляди гласа по-малко от 13-та година, а депутатите с 13 по-малко, от 97 на 84! Как да не се вкиснеш!
Аз подушвам и още нещо, което не се вижда с просто око. Което и други подушват, както гледам.
Наново се активираха разговорите за лявото и дясното с ляво-дясното националистическо за подправка.
„Брях, оставаме без ляво!“
„Тю бре, дясното разпокъсано, не върши работа!“
А бе, аланкоолу, в кое време живееш, какво ляво, какво дясно!? Сега партиите са олигархични! Демек, всеки уважаващ себе си олигарх си има партия, без партия си за никъде!
Еволюционно развитие, нашите с какво са по-лоши от световните?!
Няма да си седят прости олигарси, я!

Предсрочни избори 2014 г.

България избира (принудително).

Гласът ти е важен.

Какво можеш да направиш с гласа си, как да гласуваш?

• Да гласуваш за любимата партия на принципа на футболните фенове – добра, лоша, моята е (така нареченият твърд електорат).
• Да търсиш промяна в нови партии, напиращи за власт. Често спряганите „нови лица“, както и възхваляваната преференция, са залъгалка за наивници – в крайна сметка избираме партии, в които активистите или се съобразяват с правилата на политическата професия, или се махат от политиката. А и да търсим нови политически кариеристи е доста нелогично. Въпреки лошата слава на майсторите на домашни ремонти не вярвам някой да обяви „Търся бояджия, който досега не е боядисвал“…
• Да гласуваш за човек, който ти харесва или ти вдъхва доверие, забравяйки, че какъвто и да е той като личност в случая е с партийни окови. През годините имаше единични случаи депутати да напускат след няколко месеца Народното събрание (ако не се лъжа Нешка Робева го направи), но това бяха само няколко изключения.
• Да гласуваш „против“ – за да отслабиш позицията на партия с шансове, която много не ти харесва (ГЕРБ например) гласуваш за прекия й съперник (БСП). Както се казваше преди време „гласуваш с отвращение“.
• Да присъединиш гласа си към протестния вот. Т.е., не гласуваш. Опитите да се приписват разни грехове на негласуващите вече са несериозни. Негласуването остана единствения начин да гласуваш против всички, против нова украса на старото статукво. Мисля, че това добре се разбира – както каза една жена от малко селище „Никой няма да гласува! Ние гласуваме те да живеят добре, а ние пак зле!“. Избирателната активност има и друг важен аспект. Високата активност е в интерес на грандовете – вдига се количеството гласове в бариерата, по-малко партии я прескачат, повече мандати за преразпределение. Правилният призив на малките партии би трябвало да бъде „Гласувайте за нас или не гласувайте!“.

Какви ще са изборите?

Каквито бяха всички досега от 90-година насам.

Нечестни!

Нечестни не заради дреболии като купуване на гласове и разни машинации, а заради законовата възможност (и практика!) да променят твоя вот без твое съгласие, давайки го на съвсем друга партия. 58 депутати са откраднати от гласоподавателите в последното Народно събрание! С купуване това може ли да стане?!?

Завършвам по правилата:

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Кражбата на мандати от гласоподавателите е демократична практика

Уникалната година на прехода

Последната година и половина от 25-годишния „преход“ е наистина уникална в политическо отношение (кавичките подсказват, че периодът след 89-та година дали трябва да се нарича преход е друг въпрос, върху който си струва да поразсъждаваме).

За да не разводнявам същността на писанието ще мотивирам твърдението си само със „сухи“ неоспорими факти без мои оценки и коментари.
Фактите са си факти, а дали носят добро или лошо моите читатели могат и сами да преценят.

• В началото на миналата година (февруари 2013) търпението на хората даде на късо и започнаха протести. Доста сериозни, особено в провинцията. В случая уникалното беше, че бяха по много конкретен повод и с конкретни искания, които изискваха решения и действия на правителството на ГЕРБ, а не неговата оставка и предсрочни избори. Неконтролираните протести не се харесаха нито на политическите партии, нито на техните учители. В резултат, след среща в малките часове в американското посолство, министър-председателят Б.Борисов подаде оставка (по-малко от 24 часа след като беше твърдо заявил обратното) и предизвика предсрочни избори няколко месеца преди края на мандата.
• През май 2013 бяха предсрочните избори. Уникален и невиждан ход направи БСП като още в началото на предизборната кампания обяви за свой министър-председател Орешарски (не политическо лице на партията) и намерение да прави не политически, а експертен кабинет (Може би затова те единствени от 4-те партии имаха известно повишение на гласовете спрямо предишните парламентарни избори – хората не искаха политици, а експерти).
• Наистина уникални бяха резултатите от изборите. В парламента влязоха 4 политически субекта – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Атака. Брой депутати:
  ГЕРБ 97 при спечелени 73;
  КБ 84 при спечелени 64;
  ДПС 36 при спечелени 27;
  АТАКА 23 при спечелени 18.
  Действително избрани в парламента бяха 182 депутати, 58 мандата преразпределени (по-точно присвоени) от другите партии, участвали в изборите!
• Уникално правителство! ГЕРБ (първа по брой депутати) отказа мандата без преговори. КБ (без коалиционно споразумение, само с договорка с ДПС за подкрепа) състави експертно правителство, предложено от БСП и ДПС с Министър-председател Орешарски. В едногодишната си работа то често влизаше в противоречие с вижданията на подкрепящите го КБ и ДПС. Опозицията (ГЕРБ) не можаха да го свалят, подаде оставка поради машинации на ДПС.
• Уникално! За първи път работата на парламента и правителството зависеше от АТАКА – КБ и ДПС имаха общо 120 депутата, толкова и ГЕРБ + АТАКА. Трябваше поне един от АТАКА за да работи Народното събрание (121 депутати за кворум).
• Дни след избиране на правителство, от средата на юни, започнаха протести срещу него, белязани с не една уникалност
  – „спонтанно“ организирани от няколко НПО добре финансирани от чужбина (сумите ги има в сайтовете на съответните фондации);
  – най-продължителни (над 400 дни) и най-малобройни;
  – с уникален предлог за протест – моралът на управляващите;
  – обявили се срещу участниците във февруарските протести;
  – странни самооценки на участниците (умни, красиви, интелигентни, ранобудни и пр.) използвани и от Президента;
  – открито насърчавани от Президента;
  – в протестите участваха и служители на министерства и държавни институции;
  – появи се наименование „протестър“ във връзка с факта, че най-активните започнаха да осребряват участието си със служби (в Президентството и др.) още преди края на протеста, а сега даже служебният Министър-председател е протестър.
• Супер уникално! ГЕРБ, като опозиция с най-голяма парламентарна група, една година не се яви на работа в народното събрание. Същото направиха в по-малка степен и депутати от АТАКА. Не разполагам с точни факти какви заплати са получили поименно за периода, това трябва да го има в администрацията на Народното събрание. Не сумите са важни, по-важен е фактът, че са ползвали всички привилегии и са получавали безотчетните пари. Не зная дали в Конституцията има посочено какво става с депутат, който съзнателно не изпълнява служебните си задължения.

––––––
Казано накратко, експериментът с „експертно правителство“ приключи с фиаско. Мечтата на хората, че правителство не от политици, а от професионалисти може да разклати прословутото статукво отиде в небитието. Такова правителство може да свърши работа, но няма кой да го остави да я свърши. За целта си има достатъчно кариеристи в партиите, а има даже и НПО! Партиите и „големите братя“ си гонят техните интереси, не нашите!..

Какво мислите по фактите вие си знаете.

Какво мисля аз – в следващата публикация. Не защото много се натискам да кажа (кой ли ще ме чуе?!), ама след като отвсякъде ме питат какво мисля за изборите и кой да ме управлява…

Кой знае?

–      Не знаехте ли?!? – питат с основание поредните help-чистачи на поредната човешка щуротия.

–      Знаехме! – им отговарят потърпевшите.

–      Защо тогава мълчахте, защо не казахте?!

–      На кого? Всички знаеха. Вие не знаехте ли?

Въпросите секват, настава гузно мълчание.

–      И сега всички знаем какво ще стане след вас, ама… – се чува в мъглата заглушено мърморене под сурдинка от разни страни.

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Тъй е било, тъй и ще бъде…

Нали мълчанието било злато?

http://www.purvite7.bg/files/newborn_thinker.jpg

http://radulov.blog.bg/

________________________________________________________________________

Необходимо обяснение под черта:
В случая нямам предвид „мълчание“ буквално, а в широк смисъл – мълчание е и когато говориш не това, което знаеш и мислиш…

 

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

„Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Маските свалени

Нямат време за тях – влизат в решителната атака! Наложи им се да пуснат и Президента на огневата линия. С куриозното искане за нови избори по-малко от 2 месеца след като неговото служебно правителство проведе предишните. След „малки“ промени в избирателния закон. Да ви казвам ли какви точно?

Няма нужда и за стимул на групичката „морални“ интелектуалци, те вече са готови. Ей ги, ръкопляскат вън, излезли за поредната вечерна разходка. Утре ще са и на безплатното кафе. Интересно, кой го плаща, между другото? Не ми се е мяркало из нета, може да съм пропуснал.

И дежурното познато от минали подобни ситуации писмо, подписано от дежурния „интелектуален каймак“ е на лице.

Това са „хилядите“, „представители“ на българския народ. Оня, „неинтелектуалния“, на когото те ще кажат кое що да бъде. А на тях им подсказват „ТЕ“ – ония, които сега свалят маските.

Че в олигархията започва жестока битка ми стана ясно още с назначението на Пеевски. Просто нямаше друго логично обяснение. Очевидно заплахата за господстващите до сега олигарси беше толкова голяма, че без обичайната в такива случаи подготовка се наложи да атакуват. Спомняте ли си кой беше сред първите надули тръбата за протести във Фейсбук? Жената на Президента! А фразата на Ц.Цветанов в последното му изказване, че го преследва групата около Пеевски (която бързо изчезна с „актуализиране“ от публикацията на Novini.bg 😉 )? Сблъсъкът очевидно е толкова сериозен, че накара дори мафията да се притаи встрани за известно време.

Олигархията няма политически идеали или предпочитания. Тя си подбира партии, които могат да ѝ свършат работа според ситуацията на момента. В сега застрашените ясно се видя, че има и от БСП…

Нервничат, защото са стъпили на хлъзгаво. Искат предсрочни избори не за да ги спечелят, а само за да спечелят време – не са подготвили още какво ще замести ГЕРБ, а това бързо не става. Засега имат само лидер, но коя партия ще е ракетата носител още не е ясно. Подготовката обаче започва – сигурно вече сте мярнали подхвърляния, че само жена ще може да оправи България. Коя жена си е ясно, няма нужда още да казват. Не е кметицата на София очевидно. Впрочем искате ли жокер? Жената, която ни натресе министърчето Дянков…

Винаги съм се стремил да разбера мотивите на човека срещу мен. И да бъда толерантен.
Затова и не пишех доста дни. Не ми се искаше да обидя някого.
Не само аз, както констатира Влади.

Днес не съм толерантен. Имам своя гордост и самоуважение, не мога да допусна заради мълчанието ми да ме броят за интелектуалец от улицата!

Винаги съм уважавал избора на мнозинството. Сега вече не:

Този Президент не е мой, не му дължа уважение!

От днес до края на мандата му. Заявявам го официално на основание гражданските ми права!

Референдумът

На път е вторият национален референдум в историята на България.

Задуха политическият вятър. За едни (които направиха молебен за него) „попътен в платната”, на други катастрофална буря им се привижда. И баловете на вълните в политическото море скочиха.

Ами сега?!?
Нали това „чудо” си го сложихме в законите заради супер демократичното заглавие

„Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”.

Красота! Да му се ненагледаш във витрината, да го показваме и да ни хвалят.

Кой е мислил, че ще допре да го ползваме някога!

И се оказа, че които трябва да знаят какво се прави с него „не знаят”. 😉

Управляващите гледат мрачно и приказват небивалици. Чак към „гьол” се върнаха с половин уста.
„Полит-специалистите” запредъвкваха полуистини и детинщини – снощи в „Референдум” един мастит професор каза, че няма да стане, защото „трябва да гласуват над 4 милиона”, друг извади земетръсната зона и Япония (че там големите поражения са от цунами той не каза 😉 ), трети Австрия спомена. Имали ли право българите в чужбина да гласуват(?!?). Един известен социолог нарече цялата суматоха „смешна мъгла” – човекът си пази името. И всички се обединиха около „ужасяващия проблем” – как ще се формулира въпроса и информират хората за да вземат решение, брошури ли ще се пишат, що ли…

А на мен ми се струва, че цялото това „небрано лозе” е заради неяснотата кой да бъде за „да”, кой за „не” от политическите субекти.

Вие как бихте се чувствали ако неотдавна сте се изказвали категорично „за”, след това сте прокарали категорично „не” в парламента, а сега не от къде да е, а откъм Големия брат-покровител се задал купувач и вика „Нали искаше инвестиции? Продаваш ми Белене и хем инвестиция, хем се отърваваш от съдилища и разправии.”? А? Жална ви майка!

Пиша настоящето не за да коментирам (достатъчно политически блогове си има), а защото до гуша ми дойде да ме правят на малоумен.
Нещата са пределно прости, не подлежат на обсъждане и всички добре (специалистите особено трябва!) ги знаят. В закона е казано:

§ Референдум задължително ще има след като са събрани 500 хил. подписа (чл.10/5).

§ Народното събрание приема решение в срок до 3 месеца след внасянето на предложението (чл.13/8). (Не може да откаже)

§ Президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.

§ Резултатът:

> Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

> Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

Т.е., вариантите са
(А) (нереално) ако гласуват 4 345 450 и има „да” 2 172 726 решението категорично влиза в сила 3 дена след публикуване на резултата;
(Б) (напълно реално) ако гласуват най-малко 1 425 993 и с „да” 712 997 референдумът се решава от Народното събрание в 3 месечен срок (решението с „да” може да бъде отхвърлено).
………………………………….
Мисля, че като се вникнете във вариантите ще ви стане ясно защо БСП засвири тази музика и накара ГЕРБ зорлем да се хване на хорото. Не е въпросът за АЕЦ Белене – без друго той ще се решава в най-добрия случай след парламентарните избори.

Работата е, че отсега до изборите предизборната кампания ще се разводнява от случая „национален референдум”, което никак не е в изгода на ГЕРБ. Магистралите и лентичките отиват на заден план. Сигурен съм, че БСП силно се надява на вариант Б – изгодата ú ще е най-голяма.
Дори резултатът от референдума да е отрицателен пак доста подмятане на горещи картофи ще има…

______________________________________
Под черта: изобщо не подлежи на тълкувание правото на българите в чужбина да гласуват в национален референдум. Правото е ясно определено като в парламентарните избори: наличие на постоянен адрес на територията на страната. Всички български граждани имат такъв в документите си, независимо къде се намират.

Това е положението, господа политици, политолози, социолози и професори.

Нещо още да ви е неясно?

Краставицата

Раничко започнаха управляващите предизборно да помпат мускули. Току виж точно на изборите се окаже, че са прескочили върхова форма (спортистите знаят за какво говоря).

Ето copy набързо оттук оттам:

…е нагледен пример за разликата между нашето и предишното правителство…

…след като Станишев… 

…такива шменти-капели като предишното правителство няма!

…да им плащам аз увеличенията… (увеличенията на пенсиите)

…Те, бившите от тройната коалиция, злословят срещу нас…

…като се знае, че това беше абсолютно провален проект, за който ние…

…тия социалисти какво са направили?

…каква беше България при тройната коалиция…

…в пъти повече усвояваме пари от европейските фондове…

…Не ги обича той тия работи, затова – „Аз съм фонтанът, Сергей Димитриевич – падащата баня отсреща (откриване на фонтана в Банкя)

…За хората е много по-интересен карнавалът в Габрово, отколкото карнавалът в София с конгреса на БСП.“

…безотговорното, безхаберно управление на БСП…

…Аз си ви биех вас сам в София…

…Те социалистите с това са известни, че, примерно,… 

…Президентът Първанов като казва, че сме слабо правителство, за предишните трябва да каже, че ги няма…

…За 20 години не…
И т.н.

Нищо лошо – политически противници са. Не само нормално, но даже задължително е да се захапват при случай. Смешно става, когато за каквото и да говори някой от управляващите, задължително се включват «предишните».
Единствено изключение прави столичната кметица, но тя е умна жена, а и като се има предвид кои са «предишните» в София… 😉

И без да искам в главата ми отново започна да се появява «Краставицата». Все по-често като слушам или чета новини.

Щях просто да я спомена, но се сетих, че само по-зрелите от вас 🙂 ще разберат за каква краставица става дума.
Затова чуйте изпълнението, че да знаете за краставицата – румънският комик Мирча Кришан беше много популярен през 50-60-те години. А «Краставицата» дълги години беше нарицателно. За мен и досега…

Мирча Кришан (снимка)

Краставицата (mp3)

Другата страна на точката

Стенограмата от последното заседание на МС, публикувана масово, предизвика всеобщо веселие. Чак говорителите в новините на различните телевизии с мъка сдържаха усмивките си.

Не че имаше нещо ново във вече официализирания стил на говорене на публичните персони. Изненадващото беше, че това става на заседание на Министерския съвет на Република България!
Новият щрих в образа на г-н Министър-председателя няма да промени обаянието на личността му сред широките народни маси, няма да свали ни на йота имиджа му. Подигравките няма да го смутят – сам си каза снощи в Панорама, че не са го учили да говори, липсват му годините.
А ние ще чакаме следващата веселба в управленческата гилдия. Е, не всички – има и хора, на които им дойде байгън от простотии и здравата се ядосаха из нета.

Но има ли някой, който да забеляза, че имаме изключително лесен за манипулиране Министър-председател?
Някой, когото полазиха тръпки от управленческата действителност в Министерския съвет?

Погледнете другата страна на прословутата точка 45!

Дневен ред на заседанието на Министерския съвет на 01.02.2012 г.
Точка 45
Проект на Постановление за приемане на Правилник за състава на Националния архивен съвет и реда за неговата работа
 
БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Тук са някои малки административни промени за съгласуване с по-нови европейски директиви. Предлагам да го приемем.

След което финансовото министърче с думите „Аз ще използвам времето да спомена” умело замята стръв, на която ББорисов няма как да не клъвне. И той клъвва – започва „веселата част”, която всички знаете.
Накрая, след очакваните изпълнения с изненадващи умствени пируети, Министър-председателят бива успешно изведен до финал от риболовеца. А именно:

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 45.

Готово! Рибата е в тиганът.

Аз не зная какво съдържа „точка 45” и Вие не знаете – това не е толкова важно.
Министрите не знаят и Министър-председателят не знае – това е повече от важно!
Но виждам,
> че Симеон Дянков не може да не знае, че «Проект на Постановление за приемане на Правилник» не може да се нарича „малки административни промени” – а го нарича (без обяснение!) и на никой от присъстващите не му прави впечатление;
> че и на финалното „Приема се” никой от присъстващите не се сеща какво се „обсъжда” – но са министри и приемат;
> че всичко това не е случайно и не е за първи път – затова често пъти казаното днес ББ трябва да опровергава утре, ако се вдигне шумотевица.
> че всичко това става тук

 Още ли ви е весело и сте захилени?

Не е етнически конфликтът!

Не е и криминален!

Фашизоидно расистки е!

Фашизоидите от доста време нямаха възможности за по-масови изяви. Работеха „на дребно” по градинки, обществен транспорт, улиците. Опитаха на мачове, но там бързо им пресякоха ищаха. Сега им дойде дюшеш. Сто процента и тия, които пребиха преди години Асето Кисимов или младежите в трамвай 20, са участници в „протестите срещу беззаконието”!
„Погромите в Катуница станаха, когато дойдоха външни, те ги направиха” единодушно твърдят местните жители.
Решили, че сега им се е отворил парашута (с основание, полицията само наблюдаваше „за избягване на по-тежки инциденти”), неонацистите се опитаха да поведат групи към циганските махали в някои градове. Опитаха се да линчуват случайни цигани.
Добре, че полицията излезе от ролята си на наблюдател – щеше да е вече прекалена „грижа за предотвратяване по-тежки инциденти”, а и г-н Борисов недвусмислено се намеси…

Всичко това е ясно, не то ме накара да пиша.

Хиляди заглавия като моето има в нета. И нито една публикация за случая „Катуница”, нито една медийна изява, нито един разговор, в които да не се говори главно за циганите.
Не е етнически конфликтът, но президентът Първанов свиква КСНС за недопускане на етническо напрежение. Ще видим дали ще стане дума там за неонацизъм.
Нормални, интелигентни хора припяват с пълна сила на расистите! Било дошло вече до гуша от престъпността, не протестирали срещу циганите. От 20 години се пълнили с възмущение и прелялата капка се оказа Цар Киро. Другите „капки” (с прякори и без прякори), които владеят не малко български селища, градчета, че и градове, ще почакат. Кой знае, може „друг път”, преди други избори да им излезе късметът да са повод на национални протести.

Мнозина ще се срамуват, спомняйки си след време за днешните дни…

Потиснат съм!

______________________________
„Да се защитават такива паразити като,евреите,циганите,арабите,негрите,емигрантите,турците,педалите и сектите (…)”
Копирано от нета без селекция, в първата отворена тема.
Не ви ли побиват тръпки?
Имате ли представа колко от тази страна на барикадата са дечурлига? Които ще пораснат, нали?

Сега вече съм изплашен!

Маловажни новини

Отварям завчера сутринта Синоптик да видя какво ще е времето. И за първи път забелязах, че в долната част на страницата има някакви новини. „Брях,” викам си „изоставам от времето, само в моя блог още няма новини. Трябва сериозно да подходя към въпроса!”

И се зачетох – да видя други какви новини освен за времето дават синоптиците.

Трябва да им се признае – подбират „маловажни“ новини, които другаде или ги няма, или са заврени в някое кюше. Днес например:

Костенурки, тръгнали да снасят, блокираха летище.

Японците садят масово слънчогледи срещу радиацията на земята.

Сайтът „Дунав +“ ще гради дунавска общност.

И в „Златни пясъци“, и в Созопол сезонът през тази година ще бъде спасен чрез дълбоководно заустване (каква дума, а!) на отпадните води, обяви министърът на екологията.

Това днес, а онзи ден попаднах на нещо, на което мястото (според мен) е с големи букви на първа страница на всички медии. Преди да ви кажа за какво става дума, ще мотивирам предишното си изречение.

Замърсяването на атмосферата е тема, почти толкова важна за света, колкото и кризата. 😉 Международни съвещания на най-високи равнища; всевъзможни екологични организации и световни протести и акции; квоти в ЕС за мръсни газове (които веднага излязоха на свободния пазар!); за щяло и нещяло екологични оценки (за парици, разбира се); и т.н., и т.н. – с потрошените пари по въпроса досега сигурно може да се изчисти цялата атмосфера атомче по атомче топтан с океаните. Можеше, ама така не се прави – мъдрите трябва да се намъдрят, да обмислят, да организират, финансират…

Добре, ама още в стари времена народът е казал: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите…”.

На кого в Европа плащат отиването до офиса с велосипед

SINOPTIK.bg  23.06.2011  13:21 –

Компании в Белгия, Холандия и други европейски страни плащат на километър на служителите, които идват на работа с велосипед

 Да ти плащат за самото отиване на работа звучи направо утопично, но е част от набираща все повече популярност схема, предлагана от работодателите в Европа.

Компании в Белгия, Холандия и други европейски страни възнаграждават допълнително служителите си, ако те идват до офиса с велосипед, като им плащат определена сума за всеки изминат от тях километър.

Тези пари са освободени от данъци.

Целта е както да се стимулира зелен начин на живот, щадящ околната среда в градовете, така и самото здраве на работещите.

В Белгия, например, служителите с велосипеди получават по 20 евроцента за изминат километър, докато тези в Холандия – 15 цента, а във Великобритания – 20 пенса за миля.

В Белгия, където колоезденето е особено популярно, данни на финансовото министерство сочат, че миналата година от тази схема са се възползвали над 270 хил. души. През 2006 г. те са били 140 хил.

Това означава, че през 2010 г. белгийският данъкоплатец е дал 43 млн. евро от джоба си за тези, които идват с колело до работа.

Освен екологичните мотиви, за тази тенденция допринасят и покачващите се цени на петрола, както и все по-големият недостиг на места за паркиране в градовете.

Един от най-популярните работодатели, стимулиращи тази схема, е белгийската верига за нискобюджетни супермаркети Colruyt, която създаде тази възможност преди четири години и вече има 2100 участници.

Компанията плаща на служителите, които живеят до 7 км от офиса, и се грижи за поддръжката на техните велосипеди.

Сега фирмата обмисля да предложи на 22 хил. служители, които живеят на по-далечни разстояния, електрически велосипеди, за да преодоляват по-лесно километрите.

Според изследване, поръчано от компанията на холандска организация, служителите на велосипеди са в по-добро здравословно състояние.

Статистиката сочи, че в рамките на една работна година те ползват средно един ден по-малко за болнични, отколкото останалите.

Ако броят на каращите колело до работа се увеличи с 1%, холандските работодатели ще спестят общо 27 млн. евро на година, изчислява още организацията.

Може и за луди да ги сметнете, (къде се е чуло и видяло компании да дават, вместо да лапат!) ама за мен това са хора, които добре знаят, че с лъскави приказки работа не се върши и файда от тях никаква. Знаят, че

без да си намокриш гащите раци няма да хванеш!

И знаят, че

от ситни парици стават жълтици!

Тази информация не сте срещнали сигурно с грамадни букви на някоя първа страница или в основните ТВновини, нали?
Маловажна новина!..

Веднъж, дваж…

Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път счупена… (нар.поговорка за нехайството)

Веднъж:
26 авг 2009
През следващата година няма да има намаление на обезщетенията за безработица, обявиха премиерът Бойко Борисов, министърът на труда Тотю Младенов и министърът на финансите Симеон Дянков. Освен това още на 15 юни 2010 г ще бъде направен преглед на развитието на икономиката изпълнението на бюджета и след като станат ясни резултатите, ще се разговаря със социалните партньори за това доколко е възможно повишение на пенсиите и другите социални плащания.
Вдовишките пенсии ще се увеличат, както и добавките за възрастни пенсионери още от 1 януари следващата година (2010!). Това ще струва на държавата 770 млн. лв., но ще се изпълни.

Дваж:
8 юни 2011
Минималните и вдовишките пенсии ще бъдат увеличени, заяви премиерът Бойко Борисов след заседание на кабинета.

Чакам третия… 😉

П.П. Затова не коментирам бъдещето време на сегашните управляващи. Само случилото се, което пряко или косвено ме касае.
Ама де го?

_________________________________
Внимание! С f нямам нищо общо!

ГЕРБ

Какво означават тези 4 главни букви знаем всички. Откога се появиха като съчетание също си мислим, че знаем.
И аз бях сигурен, че зная, докато съвсем случайно не ми се мярна многократно тази комбинация, отпечатана на съвсем неподходящо за представите ми място…

При едно от посещенията при очарователната ми зъболекарка и нейната свирукаща машина 🙂 бях подранил и се наложи да почакам. Започнах да преглеждам купчината списания, задължителен атрибут на всяка, уважаваща себе си, чакалня.
Прелиствам разсеяно (здравното четиво не ми е сред любимите 🙂 ) докато в някаква статия със сложно и напълно непознато заглавие, ми се наби ГЕРБ. Задържах погледа си – ГЕРБ, ГЕРБ, ГЕРБ, многократно и добре открояващо се!

Веднага се залепих – вие щяхте ли да подминете?

Първата ми работа беше да погледна диагонално къде е споменат г-н Б.Б. – зер може ли без неговото име в статия за ГЕРБ. Все едно в статия за БКП едно време да не се спомене др. Т.Живков!

Няма.

Преглеждам по-внимателно. Няма и няма…

„Странна работа” мисля си. И се зачитам.

Ето извадки от това, което прочетох. Може малко тенденциозно да са подбрани (идеята за това писание вече шаваше в главата ми 😉 ), но пък са точни.

„В най-лошото си проявление, ГЕРБ означава години безсънни нощи.
Обяснение на физическата болка с психическа такава: Страх. Страх. Страх. Вкопчване в страха. Продължителна несигурност. Чувство на обреченост.
В професионално отношение това е разрушително: най-напред изтощението води до непродуктивност.
Постоянно повтарящите се епизоди на характерния глас представляват проблем в сферата на обществените връзки.
Не е чудно, че нашата вътрешна анатомия се променя в отговор на това (ГЕРБ).
Паническото разстройство може да доведе до ГЕРБ синдром, това твърди американският лекар Stuart Shipko, който е специалист в областта на тревожните разстройства.
Разстройствата, причинени от ГЕРБ синдром, могат да предизвикат сериозни увреждания.
В редки случаи увреждането може да бъде толкова жестоко, че да причини кръвоизлив или много да затрудни дишането.
Не всички хххх, които изпитвате, са предизвикани от ГЕРБ разстройство. Много от тях имат друг произход. Но когато симптомите се повтарят и влошават качеството на живот, се приема, че налице е състояние, което се нарича ГЕРБ синдром.”

Отдавна сте се досетили, че става дума за болест. Нарича се „Гастроезофагеална рефлуксна болест” или съкратено (както е прието в мед. литература) ГЕРБ. Дефинира се като състояние, развиващо се следствие на рефлукс от стомаха, който предизвиква различни симптоми и усложнения.
И за да не се стреснете случайно в личен план бързам да ви успокоя: не всички киселини, които изпитвате, са предизвикани от гастроезофагеалното (ГЕРБ) разстройство. 🙂
Между другото, предпочитаното първоначално лечение на ГЕРБ синдром (алтернативата е хирургическа намеса!) е терапия с ИПП.
Какво означава това ли? Че откъде да знам – не съм си записал!
Но отнесено към по-младия и широко популярен ГЕРБ си имам лична разшифровка: из _ _ _ ен п_ _ ен пр _ _ ал. Според мен е за предпочитане пред посочената алтернатива… 😉

Това с двата ГЕРБ-а е куриозно съвпадение, благодатно за малко фръц-фръц в блог, нали? 🙂

Но…преди време ние умувахме за ролята на съвпаденията в живота на личността и доколко те са наистина случайни за съдбата ú. И доста основателно се съмнявахме в обяснението „случайност”…

А как стои въпросът със случайните съвпадения в живота на един народ?

Нови ли са новите?

Преди 4 години и половина Пламен Вачков, шеф на агенцията по информационни и комуникационни технологии, каза, че електронни идентификационни карти за гражданите ще се издават най-рано след година. Новата лична карта трябва да е интегрирана и да включва както данните от личната карта, така и от шофьорската книжка, да има данни за здравното досие, да служи като дебитна карта и за електронен подпис.

Както се вижда, специалистите още отначало са били наясно какво може и трябва да побере новият тип лични карти, че да не прилича на компютър, който служи само за написване на честитки по празници.

Били са наясно, ама както се казва „човек предполага, Господ разполага”. В нашият случай – чиновниците (и министрите са чиновници!) разполагат.

А какво е житейското верую на чиновниците? „Свърши работата, която ти искат, с минимум усилия и максимум хвалби!”.

И така, нови ли са новите документи? Или вече са остарели преди да ги получим? За паспортите не знам, но личните карти определено да! Задължават ни да си купим компютър от ерата на „Правец”.

След горното изказване през февруари 2006-та вече няма да срещнете какво може да съдържат новите лични карти. Нашите баш чиновници от всякаква боя започват героична борба за провеждането конкурс за изпълнител. През това време другите държави „скромно и полека” са направили ето какво:

Естония. Живеещият там Валери Антонов разказва надълго и нашироко във в.”Труд” от 21.08., че чипът в новия му български паспорт не се чете в чужбина. Но не това е причината и аз да се включа в ансамбъла „новите документи”. Той споменава интересни неща. Съдете сами:

„В Естония издават паспорти с електронен носител от 2008 г. насам. И там цената им е 40 лв. Чипът в личната карта е въведен още през 2002 г. В Естония личната карта е универсален документ. Има данни видими за всички, които проверяват картата ми, но има и конфиденциална информация, до която достъп имат само оторизираните органи. Например от здравната каса влизат само в данните, с които те оперират. Всеки гражданин може да прочете цялата информация в електронния носител на личната му карта. Трябва само да изтегли една програма от сайта на Департамента по гражданство и миграция и да я качи в компютъра си. После вкарва пластиката в един четец, който струва 10 български лева. Въвежда ПИН кода си и излиза цялата налична информация. Можеш да видиш личния си лекар, какви рецепти са ти били изписани, колко натрупана пенсия имаш и пр. Можеш да видиш и кой и по какви причини е чел информация в чипа ти.”
Има и снимка на личната му карта – изглежда дори по-семпла от нашата.
На същата страница в „Труд” има информация от Мария Велчева за личните карти в Естония, която допълва: „Там е и личният идентификационен номер на притежателя, нещо като нашето ЕГН, който в Естония не е защитена лична информация. Личната карта в бившата съветска република служи както за идентификация, така и като здравна книжка, средство за разплащания и дори за карта за градския транспорт. Най-впечатляващото приложение е електронното гласуване по интернет, което стана възможно от 2005 г. (г-н Антонов споменава, че с личната си карта е гласувал от България в избори в Естония!). Личните карти се изработват от швейцарската компания „Трюб”. Софтуерът за работа с тях пък се прави и поддържа от компания, създадена от естонски две банки и две телекомуникационни компании.”

А бе, тия хора нямат хабер как се управлява държава!

Как така, заради изискване за биометрични данни, ще правят универсален документ за удобство на гражданите? Къде остава авантата от смяна на документи през няколко години, къде са емоциите и обвиненията към предишните чиновници, къде е тупането в гърдите и помпането на мускули? Те май не знаят вица за лудия, който си удрял палеца с чук и когато го попитали защо, отговорил, че му става хубаво като спре!

И на нас ще ни стане хубаво като си сменим документите – до следващата неминуема смяна… И хич няма да ни мине през ума, че поне можеше сегашната смяна да се направи като хората. Т.е., за удобство на хората. Като в Естония, например.
Па макар и с такава сага по български:

–         2007-ма, началото на май. От началото на ноември започва издаването на новите документи за самоличност, които ще съдържат биометрични данни. Снимката и вземането на отпечатък ще се извършват в МВР при подаване на заявлението. Това записаха вчера министрите при промените в правилника за издаване на документите за самоличност.
–         2008-ма, февруари. МВР пак удължава срока за новите паспорти. Вече близо месец и половина след изтичане на срока за избор на фирма изпълнител обаче такава още не е определена.
–         2008-ма, края на март. „Очакваме издаването на паспортите с биометрични данни да стартира до края на 2008 г.“, заяви вътрешният министър Румен Петков.
(Междувременно – Германия въвежда нови лични карти във формата на дебитни карти, съобщиха от посолството на ФРГ в София. Кабинетът реши електронната карта да заменя от ноември 2010 г. досегашните документи и освен всичко друго тя ще улесни и покупките в интернет. (29.7.2008 г.))
–         28.10.2008 г.   МВР прави бърз търг за новите документи. Това се налага от изискване на Европейския съюз, според което от края на юни 2009 г. страните членки трябва да издават документи с биометрични данни. Биометрията е и едно от изискванията за отпадане на визите за САЩ.
–         Април 2009-та. Изборът на „Сименс“ за новите паспорти разгневи конкурентите. Три от декласираните в конкурса фирми – Bundesdruckerei-Германия, Allami Nuomda Nurt-Унгария и Sagem-Франция са завели жалби срещу отпадането си от търга. Съдът блокира новите паспорти.
–         26.6.2009 г. Биометрични данни ще има само в международните паспорти и в документите за пребиваване на лица от трети страни. Освен досегашните данни, в документите ще има и два пръстови отпечатъка от показалеца на притежателя, а снимката ще е по-защитена от подправяне. Във вторник ще бъде отпечатан първият паспорт. ( 😀 )
–         29.3.2010 г. Заявката на лични документи вече отнема минути. Безкрайните опашки за формуляри, които предшестваха подаването на заявки за лични документи, от днес остават в историята. От МВР увериха пред „Сега“, че са инспектирали новите места, където ще се приемат заявки и всичко е наред.
–         Ден по-късно. В страната се извиха огромни опашки заради блокиралата система, а българите в чужбина изобщо не могат да разберат къде се издават биометрични документи.
–         08.6.2010 г.     Срив в системата на МВР обърка данните за новите документи. Поредният срив в системата за издаване на нови лични документи с биометрични данни, изработена от „Сименс“, е довел до разбъркване на снимки и самоличности в масивите на МВР, научи „Сега“. Заради грешки в софтуера снимките на едни граждани се свързват с данните на други.

И т.н. – удрянето с чук по палеца продължава. 😦
(всички цитати са от архива на в. „Сега”)

В ляво – от електронен подпис до карта за градски транспорт
В дясно – снимка и отпечатъци на пръстите…

Инвестиция

Вече 20 години един от най-важните показатели за добро управление са чуждите инвестиции. Непрекъснато бившите управляващи се хвалят с тях, настоящите мило и драго дават да има повече. Толкова е важно да ги има, че даже и по на един долар се навивахме – само и само чужда инвестиция да е.
Ей и сега – г-н Министър-председателят току приплаче за чужди инвестиции и със дълбоко загрижен глас ни обяснява как ще построим това и онова, остава само да намерим чужди инвеститори. Даже към Сърбия поглеждаме с надежда, нищо, че сърбите казаха „Ще видим!”.
Вярно, човекът добре си преценява перспективите и тия дни си ни каза: до края на мандата му (2013 г.) ще пъшкаме все повече, ама след това изведнъж ще се оправим. Нищо чудно да излезе прав… 😉

Още докато четях „Консумативното общество”  се сетих за веселата приказка за двамата шопи, които карали обща ракия на пазара да я продават. Канех се да я преразкажа в някоя от публикациите ми, предизвикани от книгата.

Не щеш ли, тия дни ми попадна същата история, но много по-подходящо разказана за да бъде пример за разбиране ролята на инвестицията за икономиката. Ето я в доста свободен 🙂 вариант:

Някъде в Европа. Малко крайморско градче. Август, разгарът на курортния сезон.

За проклетия, две седмици непрекъснато вали и повече от десет дена в градчето няма кьорав курортист. Всички в градчето я карат на вересия с надеждата да се оправи скоро времето, че да се разплатят, а и да спастрят нещичко за зимата. Не щеш ли, късмет! В едно от хотелчетата пристига богат чужденец. Иска стая за седмица, оставя на рецесията 500 евро и тръгва да види стаята дали ще му хареса.

Радостен, хотелиерът грабва парите и веднага хуква до касапина да си изплати вересията.

Касапинът веднага тича до свинаря да си върне борча.

Той пък моментално покрива дълга си на доставчика на фураж.

Доставчикът отскача до местната проститутка (млад човек, какво да го правиш!) да се разплати.

Проститутката грабва парите и бегом право при хотелиера да си плати дълга за наеманата на час стая.

Хотелиерът взема парите и точно посяга да ги потърка в брадата си, когато богатият гост се връща с мрачна физиономия на рецесията и заявява, че стаите и изобщо обстановката не му харесват. Взема си 500-те евро и си заминава за голямо съжаление на хотелиера.

Обаче! Икономическото положение в града е рязко подобрено!

Вярно, никой не е спечелил, но затова пък всички са ликвидирали дълговете си и пълни с оптимизъм гледат към бъдещето.

Голямо нещо за икономиката са чуждите инвестиции!

Под слънцето…

Една интересна „хроника” при batpep ми подсказа как малко да изпусна политическата пара, че вече бая ми се събра.

И как не, като под слънцето нищо ново – политическият въздух все по-задушен, не се диша. Върви пиши забавни спомени и случки!

От друга страна, какво да бистря политиката и аз, като нетпространството е пълно с добри анализи. Там пиша чат-пат коментари „Много точно”, „Напълно съм съгласен” и др.п. – друго не ми остава, хората са го казали. Но тук, в блога ми…ха, сетих се: „хората са го казали”!

Знам един човек, който всичко е казал на непостижима за мен висота. Защото не се е страхувал да нарича нещата със собствените им имена. Остава да погледна дали нещо не е казал и за настоящето ни – той е извън властта на времето. Не веднъж съм го цитирал, ще го повтарям!

В следващите редове неговите думи са в наклонен курсив, за да се отличават от моите нескопосни промени и осъвременявания.

Днес има правителство и всичко е реформи, здрави и трайни, вътрешното министерство с голяма строгост наказва виновниците. Иди сега при тоя прогрес в полицейщината, та думай, че няма ни логика, ни психология, ни здрав смисъл. откога се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения.

Не тъй обаче мисли здравата част на наша народ, не тъй мисли всеки свесен всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце. За нас преобразованията, обещанията, те са думи без никакъв смисъл, призраци и утопии, кои може да се осъществяват нейде си.

Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си, но всичко това е ставало само тогава, кога властта или се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятието му за честта – с една дума, до негова дълбок социален живот. Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори, само да си вади очите.

Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност. Проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!”

Не го харесват властимеющите, не го зачитат, лош материал бил, за всичко той виновен. Вярно, че ако разгледаме по-отблизо неговото економическо състояние и неговът робски страдалчески живот, то ще да помислиме, че или никакво образование не е съществувало и не съществува днес у нас, или ако и да съществува, то това образование е непотребно, защото не принася никаква съществена полза на народа.

Наистина у нас има и училища, и читалища, и вестници, и книжарници, и литература, но сичкото това е довело тоя народ до такава степен на човеческото щастие, щото той умее вече доста правилно да запише кога е станало глад, кога мор, кога пожар, кога са отвлекли някого, кога са дошли задокеанските шефове, кога е наложен данък и на пеленачетата, кога…

Но кажете ни, молиме ви се, сичкото това прогрес ли е за един народ, който има такова също право за съществувание и за развитие, каквото имат и сичките други народи по света? Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че ако би да се продължи и занапред тоя прогрес, то съществованието на нашия народ е немислимо.

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Ама де ги? Избраниците даже не знаят какво е сланина и праз лук, а „матриалът” е забравил какво е топла соба с парчето сланина барабар.

Но и аз съм патриот, господа! – вика Той. – Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат реформите, политическите дъждове ще да пометат кризата из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народа ще да изпъпли из кръчмата и ще да се запощи на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“

О! Ти си българин и патриотин, господине Министър-председателю! Запей песента, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Сънувай, че световен президент си станал!

А народът? Народът продължава да прекарва с християнско смирение дните на своята безконечна страстна неделя, брои часовете на своите несносни страдания и чака възкресението на мъртвите.

Това е, драги гости. Най-силните епитети и квалификации ги спестих – все пак са писани по адрес на други хора, нищо, че са си на място и за сегашни…

Христо Ботьов на вашето внимание!

Пресконференцията

Гледах днес пресконференцията на Президента. Много внимателно.

Няма да коментирам – не виждам необходимост да се обяснява и разяснява нещо изнесено едно към едно (на живо). Всеки си прави сам заключенията и ако приема коментари и анализи, то единствено в подкрепа на тях.

Само споделям впечатление.

За мен нямаше изненадващи неща.

Очаквах с известно любопитство въпроса ще прави ли г-н Първанов партия.
Не за друго, а защото той ясно, твърдо и нашироко заяви вечерта след избора му, че след мандата се оттегля от политиката и затова ще бъде доста по рязък и безкомпромисен към грешките на управляващите през тоя период.

В пресконференцията въпросът дали ще прави партия му беше зададен 3-4 пъти съвсем конкретно. И всеки път той отговаряше дипломатично* и пълно наглед. Без, обаче, да каже ясно „да” или „не” (както им се искаше на журналистите, а и на моето любопитство). Единствената фраза, даваща възможност за догадки, беше в смисъл „до края на мандата ще работя като президент; какво ще правя след това е моя лична работа”. Съвсем малко повдигане крайчето на завесата, зад която се мярна нещо съвсем неясно…

В коментарите на някой от новинарските сайтове прочетох нещо, с което съм напълно съгласен: адекватно продължение на „сагата” би било пресконференция на Министър-председателя другия петък. Това би дало възможност за много по-пълна преценка на „воюващите страни”.

Би било интересно и полезно. Съмнявам се, обаче, че ще стане нещо такова.

_________________

* За президента, председателя на народното събрание и министър-председателя владеенето на дипломатическа реторика е важна необходимост. За нашия президент (предвид пълномощията му и основните му изяви) е от първа важност.

Същото важи и за политиците ни в ЕС. Сега, след утихване на страстите по кандидатурата ни за еврокомисар, лесно ще забележите, че и двете ни кандидатки отговориха на някои въпроси едно и също като съдържание: „не съм осведомена, ще се запозная като стана еврокомисар”. Но беше казано по много различен начин.

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

Българска политика

Отново изява на уникалност в българската политическата практика. Политическите партии са против, Министър-председателят – против, законът за ГМО е на път да бъде приет.

Кой тогава го внесе в Народното събрание, кой ще го приеме? И как е озаглавен – закон или изменение на закон?

Голяма пушилка се вдигна, накъдето погледнеш все ГМО. Прогрес ли не щеш, наукофоби ли, световни конспирации, самопожертвувателност – пълен комплект.

И в данданията здравната трагедия на децата изчезна зад хоризонта…

И ГМО ще издухат – вентилаторът на заменките вече се завъртя.

Не може да се отрече – хитро се пускат примамките. Всички се втурнахме (и моя милост вкл.) в сражения и ръкопашни битки срещу и в защита.

И никой, ама никой не надигна гръмовен глас да попита:

От какъв зор българската политика се обърна на маймуна? Каква, аджеба, икономическа необходимост ни налага да си пускаме този таралеж в гащите?

Ако, вместо да се джавкаме, бяхме попитали по-настойчиво, щеше да стане ясно, че България няма никакви икономически интереси да пусне ГМО. Други имат. И тази история може да сложи в джоба си закриването на реакторите.

Няма и политическа необходимост.

В сайта на Европейския парламент не открих задължение да се отворим за ГМО. Ето какъв документ има:

______________________________________________________________________

COM(2009) 153 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с

традиционното и биологично земеделие

{SEC(2009) 408}

(Брюксел, 2.4.2009)

(………..)

Четири държави-членки са забранили отглеждането на генно модифицирана царевица MON810 въз основа на защитните мерки, утвърдени в законодателството на ЕС за случаите на нови научни доказателства във връзка с оценката на безопасността на ГМО. В тези държави-членки в момента не е възможно отглеждането на генно модифицирани култури, тъй като за момента MON810 е единствената генно модифицирана култура, която може да бъде отглеждана за търговски цели в ЕС.

(…….)

През 2012 г. Комисията ще докладва по проблемите на съвместното съществуване в държавите-членки въз основа на информация, предоставена от държавите-членки.

________________________________________________________________________

И ето каква резолюция на ЕП:

________________________________________________________________________

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно продоволствената сигурност

(…………)

17.  Отново потвърждава, че продоволственото осигуряване е отговорност на националните правителства и че всички планове за решаване на предизвикателствата в тази област трябва да бъдат обмислени, координирани, управлявани и провеждани на национално равнище и въз основа на консултация с всички ключови участници; подчертава, че продоволственото осигуряване следва да бъде висш приоритет, а нейното значение – отразено в националните програми и бюджети; подчертава, че доброто управление следва да играе ключова роля и че е наложително да се води борба с корупцията на национално равнище; счита, че борбата с глада трябва да се основава на признаването на правото на независимост по отношение на храните, което се определя като възможността на дадена държава или регион да осъществява по демократичен начин своите собствени политики в областта на селското стопанство и на храните, приоритети и стратегии;

________________________________________________________________________

Затова пък в сайта на нашия Министерски съвет има следното:

_______________________________________________________________________

13 Януари 2010

Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.

Проектът предвижда премахване на допълнителното условие за вписване на сортове от каталозите на Европейския съюз задължително и в официалната сортова листа на България. Сегашният ред предвижда посевният и посадъчният материал да се търгува само ако е от сортовете, вписани и на двете места.

Направените промени са с цел осигуряване на по-добра ефективност при търговията на семена от сортове, вписани в Европейските каталози, и разпространението им на територията на страната.

________________________________________________________________________

Ако не се сещате какво означава това, погледнете пак документите по-горе. Истинска национална отговорност на правителството за решаване на предизвикателствата на продоволственото осигуряване!

Казано по нашенски, събуване на гащите… Интересно, кой е внесъл този проектозакон в МС?

Та така. Всички си свършихме определената работа, можем да бъдем доволни от себе си.

Даже г-н Министър-председателят – той вече започна да свиква да го пързалят…

за>ГМО<против

Да бъдем или да не бъдем ГМС*?

За ГМО в България ли сме или против?

Ако не искаме, кой зорлем ни ги натрапва?

Ако някой може насила да ни кара нещо толкова важно, какво става с демокрацията и свещените граждански права?

………………

Спокойно, драги мои читатели, няма и аз да пиша със свои думи „за” или „против”.
И за какво? За да заема своето място в една от двете противостоящи групи? Никакъв смисъл – там местата са така добре определени, че които ме познават знаят къде ми е мястото и без да им казвам. А на които не ме познават им е все тая.

Местата „за” са, така да се каже, ВИП. На първите редове тия, чиито джобове издуват солидни портфейли. Назад в миманса приготвилите портмоненца и родените „ураа-джии”. Тук-там, за подправка, заклетите любители на спорта „спор”.

Местата „против” са за скептиците, опарените от бъдещи светли „ще”-та, подозрително поглеждащите зад всяка лъскава опаковка и фасада.

И едните, и другите всъщност нямат никакви истински научни доводи на въоръжение. Знам, знам – прочел съм маса писания за „хх лъжи в полза/против ГМО”. Но знам и друго.

Над 3 милиарда години животът на Земята еволюира. Тая еволюция е записана в гените. И никой ген не е напълно самостоятелен и изолиран от останалите в цялата живност – всички са расли-порасли и развивали в компания. Развитието е било на принципа „проба-грешка-отстраняване на грешката” и напред в прогреса.

Сега ние, с превъзхождащата си Природата гениалност (и самомнение!), хващаме чука и длетото, джаста-праста, и счупваме ген, набутваме друг и потриваме радостно ръце: „Ей, че сме велики, я каква поправка направихме само за десетина години вместо за милиарди! Грешка ли? Каква грешка, бе, ние не може да грешим!”

Не можем ли, хе, можем и още как, доказали сме го, ама това е за друго писание, ако сте любопитни ще ви разкажа някой път, докато не сме станали нови същества. 😉

Има една малка дреболия – нашите грешки по принцип са почти неотстраними – и те са „гениални”. А и ги признаваме, след като отдавна е късно да се мисли по това. Кой е луд като измисли нещо да му търси кусури преди да му е изкарал парите**!

Да не се увличам. И без това оная завеяна част от човечеството – писателите – отдавна са го разказали. Например, чели ли сте за оня, върналият се от бъдещето хиляди години назад във времето, който убива ухапал го комар? И като се връща в своето време попада в съвсем друг непознат свят…

Но това са несериозни неща, фантастика, друго е науката. Прогрес е това, не е шега работа. Днес царевица и соя, утре животните, вдругиден хората – ще поправяме по наш тертип и подобие, това ни идва отръки!

Не се усмихвайте – и хората!:

–                    „Границите между хората и компютрите ще се размиват през следващото десетилетие, тъй като различни уреди ще се интегрират в предмети, дрехи, а в случаите за медицинско наблюдение – и в човешкото тяло. Възможно ние, както индивидуално, така и колективно, повече да не можем да контролираме живота си или света около нас“, предупреждават специалистите”.

–                    „Русия ще може да имплантира нанотехнологии в човешкия мозък през 2025 година. Програма за развитие на електронната промишленост предвижда след 18 години пускане в производство на наноелектронни устройства, които ще осъществяват безжичен контакт на мозъка с външния свят.”

–                    „Сблъскваме се с нещо, което няма аналог в генетиката – човекът се развива с невиждани темпове, но това, което буди притеснения, е в каква точно посока. Хората днес са много по-различни генетично от своите прадеди преди 5000 години, отколкото те са били в сравнение с неандерталците, изчезнали преди 30 000 години“, смята проф. Джон Хоукс (John Hawks) от Университета на Уисконсин, цитиран от изданието Proceedings of the National Academy of Sciences. (Прочетено)

И това, преди да почнем да поправяме гените си!

Та затова казвам, че никой няма доводи – сега тепърва почват някакви мижави изследвания, за да се натрупат истински трябват десетилетия в такъв фундаментален на развитието въпрос. ***

Едно ми е ясно:

Привържениците нямат право да размахват знамето на прогреса, докато не са доказали наистина, че става дума за такъв.

Противниците имат право да са против, докато не е ясно дали утре ще можем да познаем света си…

Не казвай „хоп” преди да си прескочил!

_____________________________

* Няма грешка – Генно-Модифицирани Същества. Такава далновидна корекция на термина направи г-н Министър-председателят с далечен поглед към бъдещето.

** Преди 6-7 години директора на „Корпоративни комуникации“ на химическата компания „Монсанто: „“Монсанто“ не трябва да удостоверява безопасноста на ГМ-храните. Нашият интерес е да продаваме.“

*** Съвременната наука в момента няма дългосрочни предвиждания за въздействието на ГМО върху здравето на хората и околната среда. Не е ясно дали може изобщо да направи такива по проблем, засягаш цялостния живот на планетата.

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

„ще” потоп

Думичката „ще” излезе на първо място по употреба в българския език и би даже рекорда на „значи”, поставен преди години.
Сипят се „ще”-та! Не беше ден, не беше два – още малко и половин година ще стане.

Предизборно такива „валежи” от обещания са нормални – знаем си го. И търпеливо чакаме да мине изборната бъркотия, че да грейне слънчице и се захванат всички за работа. Особено тия, които сме избрали, че са били с най-много „ще”-та*. Предвидливо, защото количеството е важно – световна истина е, че ако от предизборните „ще”-та се изпълнят после 30% това е колосален успех! У нас май още такъв процент не сме достигали, но живот и здраве, ще… 🙂

Хубаво, ама атмосферно-политическите процеси ли се объркаха от глобалното затъпяване, друга ли е причината – „ще”-валежите не само не спряха след изборите, ами се и усилват. Направо потоп, реколтата е поголовно застрашена!
Сипят се „ще”-та, изтичат се, други на тяхно място ни заливат – направо ще трябва целокупният български народ да се включи в програма на ЕС за плуване. Щото за някои от „ще”-тата не знаеш ли да плуваш, спуканата ти е работата, чадър не те оправя!

– НС от първия ден ще започне усилена работа без да излиза във ваканция.
– Веднага след изборите ще бъде приет избирателен кодекс.
– Бюджетът ще бъде ревизиран за да се изясни банкрута, в който ни оставя тройната коалиция (първа задача на новото правителство според предизборните изявления).
– Бюджетът ще излезе на нула в края на годината заяви снощи финансовият министър (ревизията отдавна изтече в канала 😉 ).
– Заплатите и пенсиите ще бъдат замразени за ____ (попълва се допълнително). Това „ще” е от сигурните, че ще стане. Най-много да се даде 5% увеличение след година ако има пари, както каза социалният министър.
– За излизане от кризата ще се повиши потреблението. Това как ще стане след предишното гарантирано „ще” е фирмена тайна.
– Ще бъде повишена събираемостта на задълженията към бюджета.
– Ще бъде ликвидирана корупцията в митниците.
– Ще работя за изчистване имиджа на България пред ЕС, това е главната ни задача – казва г-н Министър-председателят.
– Ще бъде ревизирана цялата дейност на предишното правителство.
– Всички извършили престъпления ще получат наказания. Освен тия, които, например, са станали депутати от управляващата партия, пък даже и подпис на самия Б.Б. да са фалшифицирали преди това.
– В София ще бъде построен завод за боклука (не се хилете софиянци!).
– Ще бъдат направени ревизии във всички министерства.
– Ще бъдат съкратени разходите в държавната администрация (стаи за съпругите и котките на министрите са извън това „ще”).
– Ще бъдат съкратени паразитните административни единици.
– Мадона ще пее в София (е, тя вече пя!). 🙂
– Утре ще вали дъжд (Божа работа!).

И така нататък. Спирам, че мониторите ви ще прокапят. 🙂
Това не са най-характерните примери, ама не ми се задълбава чак толкова да си спомням кой какво „ще” е казал. И без това отвсякъде само тази думичка се чува. Байгън ми е дошла!

А бе, айвол, стига си викал „ще се усмихна”, вземи най-после, че се усмихни!

Е, аз пък не „ще”, ами взех, че написах по въпроса! 😀
___________________
* За нас е ясно, ние и преди избори си работим – не ни се полагат предизборно мотаене и следизборна почивка от мотаенето.

Парламентарни избори 2009

Първоначален поглед при резултати от 99,88% протоколи.

Аз съм доволен от резултата. Избегнахме най-лошото, което можеше да се случи в сегашния момент – политическа нестабилност. В тази ситуация е добре и това, че с отговорността се натоварва един политически субект – за добро и лошо той ще е виновен.

В тези избори:

Най-печелившият е ДПС – повишението им от 2005-та е близо 150 хил. гласа.

Най-големият губещ са сините – спрямо предишните парламентарни избори губят над 230 хил. гласа. Сега взеха толкова, колкото щеше да вземе и СДС самостоятелно (толкова са гласовете за ОДС в 2005-та!). Очевидно сините не можаха да преглътнат „белия кон” на Костов и наляха солидна подкрепа на ГЕРБ като антикостовски вот. БСП помогна за това, особено с прословутия клип – който го е правил, май точно това е целил, надали е очаквал сини да дойдат при БСП…

БСП е очаквано губещ. По-малко, отколкото се очакваше – те си взеха твърдия електорат от 800 хиляди. Не съм привърженик на „световните конспирации”, 🙂 но имам чувството, че няколко решаващи „гафа” в полза на ГЕРБ не са съвсем случайни:
– Разделянето на изборите – надали някой се съмнява, че ако бяха общо на 7-ми юни резултатите щяха да са много по-туширани. И отговорността на ГЕРБ много по-малка.
– Мажоритарните 31 депутати – и децата знаят, че тази година те само на думи са мажоритарни, всъщност са чисто партийни. Т.е., още отначало беше ясно кой ще спечели най-много от тях.
– Споменатият клип.
В аспект на чисто партиен интерес те постигнаха максималното – далеч от властта следващите няколко години без да загубят твърдия си електорат, накисвайки новопоявилия се сериозен „враг”…

За Атака няма нищо ново – те са си те. Е, имат стотина хил. гласа повече от 2005-та, ама това е от избирателната активност и антидогановия хъс – процентът им е само с 40-ина стотни повече и са в рамките 300-400 хиляди.

За НДСВ писах още след евроизборите, че трябва да мислят за бариерата. Слабо мислиха… 🙂

За ГЕРБ не споменавам – за тях като политически субект ще говорим след някоя и друга година. Дали ще са еднодневки, дали ще се закрепят, сега не може да се каже – НДСВ е добър пример в това отношение.
Може те да се стабилизират като десен субект (ББ няма да е вечен 😉 ) ако при сините продължи да се подвизава Костов…

Това е от първи впечатления. Като излязат пълните резултати, тогава може пак да поговорим по тях.

Е, да ни е честито ново правителство с премиер г. Бойко Борисов! 🙂