Краят на света

Великото плашило на човечеството!

Най-древното.

Кога се е появило можем само да предполагаме. Вероятно още когато хората са започнали да се очовечват. Когато се е появила фантазията.

Вечното.

Няма значение до къде сме стигнали. Юпитер изследваме отблизо, на Марс се каним да мигрираме, ама ха някой „велик предсказател“ каже „Краят на…“ и ние вече сме зажумели по корем на земята, че и под нея. Точно като нашите пра, пра, пра (на ента степен) предци.

Нали всяко нещо има край, значи е истина?!? Ужас!!!

За имане има. И поповете, и учените го казват. Въпросът е кога – а точно това е оставено на „великите“ (барабар с редовите) предсказатели. Поповете не се ангажират с точност, предпочитат „Когато Дядо Господ реши“. Учените горе-долу същото, но без да споменават напразно Божието име.

………..

„Добре де“ – мислите си вие – „за какво ни ги разправяш тия, при това след като си мълчал кажи-речи две години. Нали знаеш, че ние не сме се крили в пещери в началото на новото хилядолетие?“.

Знам, разбира се. Още повече, че никой не можа да каже кога е това начало – дали на 1-ви януари 2000 или на 1-ви януари 2001-та.

Разправям ви ги, защото ще ви кажа нещо не толкова стандартно по въпроса:

Краят на света не е фантазия.

Краят на света го има!

Сега, във всеки миг, той настъпва за някого някъде!

Защото светът започва, когато се роди човешко същество и съществува колкото толкоз. После свършва когато тогава – когато това (това!) човешко същество си отиде от този (този!) свят.

За загиналите в атентатите в Париж, Брюксел, Ница светът свърши ли? А за живите продължава ли?

Краят на света е личен!

Защото светът е личен, всекиму собствен. Не може да се продава, не може да се заменя. Само да се живее.

Колкото – толкоз!

Дали пеш

Краят на света 1

или по магистрала

Краят на света 2

посоката е една и съща…

Краят на света 3

…………………..

Заб. Снимките са от тук, тук и тук.

Годишна награда за литература „Ваня Константинова“

За писателите не смея да говоря, има толкова много възхитителни редове, че имам усещането, че се смалявам и изпитвам чувства за вина, че няма да успея да прочета всичко, което си заслужава, а то е написано и за мен. Предполагам, че начина, по който пиша, издава в някаква степен и какви писатели харесвам.

Ваня Константинова

 

ЙОРДАНКА БЕЛЕВА И СИЛВИЯ ТОМОВА СА НОСИТЕЛИТЕ НА ГОДИШНАТА НАГРАДА „ВАНЯ КОНСТАНТИНОВА“

Публикувано от Дежурен редактор: Валентин Дишев на май 26, 2016 в 10:15 am.

Йорданка Белева (за сборника с разкази „Ключове”, издаден от Издателство „Пергамент“, през ноември 2015 г.) и Силвия Томова (за нейния роман „Печатарят”, издаден през септември 2015 г. от „Жанет 45″) са първите лауреати на наградата, посветена на Ваня Константинова“, в първата година на нейното връчване (наградата ще се присъжда всяка четна година за книга с проза и/или критика на съвременен български автор – сборник с разкази, роман, критика – издадена между 1 януари и 31 декември на двете предходни календарни години; а в „нечетни“ години – за книга с поезия, при същите условия).

„Кръстопът“

Наградата е учредена от семейството.

 

Номинации за Годишна награда за литература „В.Константинова“ 2016

Джон Банвил – Недосегаемият. „Колибри“ 2015, превод Иглика Василева

Печатарят автор С.Томова 3 номинации

Йорданка Белева. Ключове. София:Пергамент, 2015 3 номинации

„Обаждане посред сън“ от Махмуд ал-Римауи. Превод: Хайри Хамдан

„Малка, мръсна и тъжна“ на Бистра Величкова, издаден през 2014 г. от  Издателска къща „Рива“.

ЕЛИАС КАНЕТИ „ЗАПИСКИ 1942-1985. Провинцията на човека. Тайното сърце на часовника“, изд. МД Елиас Канети, Русе 2015, превод от немски Пенка Ангелова и Ана Димова.

„Хипотезата за „странната долина“ и анимацията“, Цветомира Николова. Издателство на Нов български университет, 2014 г. , книгата е в жанр критика.

Ангел Игов „Кротките“

„Разпилени разкази“, Калин Терзийски

„Разглобено лято“,  Людмил Тодоров, изд. „Жанет-45“, декември 2014

„Гризли“ на Деян Енев.

КОГАТО ИЗПРАТИМ ДЕНЯ на Пиер Мейлак. Преводач е Невена Дишлиева-Кръстева.

„Балканският човек XIV-XVII век“ от Йордан Велчев, 1 том е издание на „Жанет 45“, 2014; 2 и 3 том са на „Хермес“, 2015

„Една и съща река“ на Здравка Евтимова („Жанет 45“) 2 номинации

Сара Кейн. Събрани пиеси. Превод Владимир Левчев. Издателство “Алтера”, София, 2012.

arest.com“ (Пергамент, 2014) на Васил Прасков.

„Колене“ на Росен Карамфилов, изд. Жанет 45, 2014

„Отклонения наесен“, Чавдар Ценов, „Жанет45“, 2015

 

„Щастлива съм, че ми е присъдена награда на твоето име, Ваня Константинова / Vania Konstantinova! Че думите от другата улица вървят успоредно с нашите, а понякога се пресичат в дълбока въздишка! Да е светла паметта ти!❤ “

Коментар на лауреатката Йорданка Белева във фейсбук.

 

Ваня Константинова – „Думи от другата улица“

Тема от предаването на БНТ1 ДЕНЯТ ЗАПОЧВА сКУЛТУРА, 04.02.2016

http://bnt.bg/part-of-show/vanya-konstantinova-dumi-ot-drugata-ulitsa

Моето искрено възхищение към водещите за елегантното предаване!

С най-добри благопожелания,

Графът

Юнак Леля столетник

Юнак и още какъв!

Хич не се поколеба, чукна стоте като на шега!

И уверено тръгва в следващата десятка.

  • Майко, полегни да си починеш – я моли братовчедсестричката ми Ирка.
  • Майка ми никога не е лягала през деня! – отсича леля, настанява се удобно и се захваща със своите занимания.

 

„Да ни е жива и здрава, пък на стоте ще направим голям купон!“

(Спомняте ли си разказа ми за леля преди 6 години?)

Ха сега да видим!

Ще, утре ще е купонът! Че може ли иначе?

И ще обещаем пак – за 110!

Да ни е жива и здрава, пък ще направим голям купон!

 

–––––––––––––––––––––––––

Сега леля ми много трудно чува. Но и на това му се вижда края – на 1-ви февруари може да ви напиша телефон да си говорите с нея, ако искате! Така казва д-р Минков…

Живот и здраве!

И години…

 

Ваня Константинова

Думи от другата улица

Vania Konstantinova cover (1)

Тази книга е издание на фондация LEXEMA

в рамките на програмата за издаване и разпространение

на съвременна българска литература,

осъществено съвместно с ИК „Пергамент“

издателство Пергамент – новини:

 Премиера на „Думи от другата страна“ от Ваня Константинова
Организаторите

„Дали, докато разгръщаме книгите на онези, които вече не са сред нас, някой от небето ни следи? Усмихва се или се надсмива, въздъхва или отвръща поглед? От редовете, които е написал, от спомена…от нас… А дали, ако бе имал възможност, щеше да събере всичките си неща в едно и да ни ги предложи… За съжаление, няма как да знаем, но можем да допишем историята така, както сме я писали, когато Ваня Константинова бе сред нас, така, както сме я живели, когато сме се вълнували от едни и същи думи, от една и съща музика, от едни и същи книги, и по един и същи начинни е стягало сърцето заради красивото и ни е вбесявала несправедливостта. Тази книга е многолика. Тя е и река, която сменя цветовете си всеки сезон, и броеница, чиито зърна се изнизват през пръстите, отброявайки и този миг, и този…и този…

Ваня Константинова ни отваря дверите към себе си за втори път. Прави го с творчеството си – многолико като самата нея, почти енциклопедично, енигматично, чувствено. Толкова чувствено, че от всеки ред струи настроение – избухва смях, притихва съгласие, приплъзва се ирония, наднича любов. С тази книга Ваня ни връща отново към времето, когато сме били толкова забързани и толкова разсеяни, че не сме забелязвали онова, което е искала да ни покаже. Но сега ще ни напомня винаги с деликатното си перо, с изключителната си ерудиция, с таланта си на художник, на музикант, на скулптор. Защото тази книга е мистична не само защото говори зад гърба на своя автор. А защото всяка дума в нея е цвят, тон и пластика. И не би оставила безразлични онези читатели, които за първи път ще се докоснат до това слово… Стихотворения, разкази, кратка проза, критика, дневници. Парчета живот в едно скромно томче. И произведения, писани в съавторство. Ваня Константинова не се скъпеше приживе, споделяше, подаряваше, общуваше. И ни респектираше. Обичаше и мразеше, гневеше се, плачеше, мечтаеше, градеше… Също като нас сега. Като хората преди нас и като онези, които ще дойдат, когато нашите сърца замлъкнат.

Погледнете тази книга с усмивка, разгърнете я нежно, четете я, когато сте сами или сред приятели, подарете я. Ние, както казва Константинова, ще бъдем и „изкусни, стари и объркани“, но това томче има рецепта как да се спасим.

…Любов моя,

любов моя…

Самотно лице,

лист бял – празен.

Любов моя,

любов моя.

Защо не ми е дадено

да зная

как да те спася…“

А дали?!

Благодарим ти, скъпа Ваня Константинова…

Силвия Томова

Въведение към книгата

ПОКАНА

На 1 ноември, неделя, от 14:00 часа в Столична библиотека (клуб „Алкохол“) на пл.“Славейков“ ще се състои премиерата на „Думи от другата улица“ от Ваня Константинова (издателство „Пергамент“).

Ваня Константинова (23.10.1960 – 15.04.2015) е родена в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягелонския университет в Краков, Полша. През 2011 г. основава Фондация за литература и изкуство „Лексема“, която подпомага публикуването на нови книги от съвременни български автори. Член на академия „Либер“. Нейни разкази, стихове и литературни рецензии са публикувани в редица периодични издания, литературни сайтове и антологии.

Благодаря!

Със закъснение, мили приятели, но вие ще ми простите.

Благодаря ви за душевната подкрепа в това тежко за мен време!

Благодаря ви за изпратените думи и мисли, за голямото искрено съчувствие, за атмосферата, която създадохте!

Благодаря ви за предложената материална подкрепа!

Благодаря от името на Ваня и от мое име!

Впрочем, благодаря ли?!?

Не, не ви благодаря!

Вие сте БЛАГОдарени!

Аз мога само да ви СЪРЦЕдаря!

И го правя искрено!

Графът

ЛИТЕРАТУРНО ВЪЗПОМЕНАНИЕ

ЛИТЕРАТУРНО ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА

ВАНЯ

Vania

На 23 май (събота), от 19.30 часа

в галерия “Червената точка”

(София, ул.”Дякон Игнатий” 19),

всички, които обичат великолепния приятел,

автор, издател,

незабравим човек

Ваня Константинова – Генчева,

са поканени да се съберат,

за да си почетат нейни текстове,

да си помълчат…

Заедно.

С Ваня…

От семейството

Вход към галерия „Червената точка“ (на 30 метра от пл.“Славейков“):

Chervenata tochka vhod

Chervenata tochka

Chervenata tochka galeria

__________________________________

Заб. Текстът е copy от „Кръстопът

 

In Memoriam

Дъщеря ми Ваня Константинова – Генчева,

моята Точица,

напусна Земята.

***

Дъщеря ми Точица е в кома от снощи.

Не очаквайте да пиша.

Респектиращи мостове за диви животни | Live Brighter

Нали ние сте забравили, че не сме сами на планетата?

Предлагам ви една изключително интересна публикация на Live Brighter за отношението на държави (хората в тях!) по света към съквартирантите ни на Планетата. Има за какво да се замислим, тук не става дума за надвиване на масрафа…

Респектиращи мостове за диви животни | Live Brighter.

Велик човек

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …

Хр. Ботйов

/Из писмо до Киро Тулешков, Букурещ, ноем.–дек. 1868 , публикувано от Захари Стоянов

Това е Васил Левски!

Един велик човек!

Да ме прощават патриотите, църквата, футболистите и всички, които са си турили табелка с името му!

Въпроси и мисли в мъглата

Не са истински в буквалния смисъл – нито въпросите, нито мъглата.

Въпросите задаваме публично на себе си, знаейки своя отговор – за да видим дали има подобни отговори.

Мъглата не е във въздуха, а в главите ни, но въпреки това не зависи от нас. В обществената атмосфера е, където шляпаме замаяни с протегнати напред ръце за да не се блъснем в нещо „неправилно“.

Всъщност и мъгла не е. А си е съвсем реален смог в атмосферата на нашенския социум. Оная, за която преди време стана дума.

Мислите, обаче, са истински. За щастие! Току се развъртят в нечия глава и тютюуу на мъглата. Отиде, та се не видя! Все в повече глави – по блоговете си личи!

Увират ни главите, както казвали старите българи! Малко бавничко, ама…

Мисля си: тъй и тъй сме се разработили на огради, дали пък да не вземем да оградим политмъглата заедно с мъглотворците, че да си очистим атмосферата, децата да не се тровят.

Защото, нали помните?, с Атмосферата  шега не бива…

 

…година на…

– Утре, като се връщаш от кафето, купи… – поръчва Точица.
– Утре ми напомни – измърморвам аз.
Така де, на казано-несвършено напомняне му е майката.
Отивам си аз на „работното място“ и се замислям под контрола на Милчо върху скенера.
napomniane
Важно нещо е напомнянето. Струва ми се, че доста го пренебрегваме в съвремието. Някак по ни отърва „За първи път…“, по-престижно звучи. Не обичаме да ни напомнят нито задължения, нито обещания, нито за какво сме чели и говорили миналия месец.
А не е било така в миналото. Почти задължително е било да се напомни за предстояща работа, за дадено обещание, за казана дума. „Нали не си забравил?“ с грижа да не забравиш и да се изложиш.

Сега…

Мине се не мине, току някой дълбокомислено ни поучи „Трябва да ставаме европейци!“. Демек гледайте мен и се учете. Не напомня на когото трябва, нас поучава маскарата!
Друг пък даже пръст размаха „Вижте европейците! Далеч сме от тях в мисленето!“.

Гледам, гледам – вярно, липсва ни нещо в европейченето, хич не мязаме на баш Европата. Уж сме като, ама бамбашка.
Протестите ни също като интервю за работа: някого харесат – хоп, министър-председател; други – на топличко в президентството; повечето – с пръст в уста се надяват на повикване. Даже такава прослойка си имаме вече – протестъри.

Стачките…имаме си стачки на папура дръжки…

Остави другите, ами и себе си като погледна … пиша нещо в блога, още не са го видели всичките приятели и аз вече съм го забравил. След година-две пак пиша за същото.
Е, не аз повтарям едни и същи гафове и маймунджилъци, на които трябва да се реагира, но аз не казвам „Ей, мушмороци, този филм го гледахме, знаем му края и вече ви обяснихме защо не ни харесва!“. И щрак по носа!
chuk po nosa
Не става тази работа така, на духане срещу вятъра ми прилича. Или по-точно на латерна от някогашните панаири. Я да видя в Европа как е, нали сега има сумата сайтове за насоките и работата на ония там (на които и Бареков им пратихме за подсилване😉 ) в ЕС. Като този, например, http://europa.eu/about-eu/basic-information/european-years/index_bg.htm
Зарових се в „напримера“, зачетох се и ми просветна!
Ами да! Ще се уча от примера на ЕС, ще ставам баш европеец. Обявявам 2015-та за

*************************************************************
Графска година на напомнянето!
Девиз: „За каквото съм писал няма да повтарям, а ще напомням!“
Целта на Графската година за напомняне е всички мои читатели активно да се включат в мисловния дебат за нашето достойнство, за празнословието на професионалните властимеющи и вредата му за нашия свят и нашето бъдеще. (Този пасаж е парафраза на сайта)
И за нас самите като мислеща част на Битието.
На борба за свят без бюрокрация!
Да ги чукаме по носовете!

*******************************************************

Ето и примерът на Европейския съюз, от който се уча. Дейността по обявените теми е предизвикване на дебат чрез мероприятия, както е анонсирано. Каквито сигурно са провеждани. Сладка работа!

Списък на Европейските години (копие от сайта)

• 2015 г. – Европейска година на развитието
• 2014 г. – Европейска година на гражданите
• 2013 г. — Европейска година на гражданите
• 2012 г. — Европейска година на активния живот на възрастните хора
• 2011 г. — Европейска година на доброволчеството
• 2010 г. — Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване
• 2009 г. — Европейска година на творчеството и иновациите
• 2008 г. — Европейска година на междукултурен диалог
• 2007 г. — Европейска година на равните възможности за всички
• 2006 г. — Европейска година на мобилността на работещите
• 2005 г. — Европейска година на гражданството чрез образование
• 2004 г. — Европейска година на образование чрез спорт
• 2003 г. — Европейска година на хората с увреждания
• 2001 г. — Европейска година на езиците
• 1999 г. — Европейска година на действия за борба с насилието срещу жените
• 1998 г. — Европейска година на местната и регионалната демокрация
• 1997 г. — Европейска година срещу расизма и ксенофобията
• 1996 г. — Европейска година на ученето през целия живот
• 1995 г. — Европейска година на пътната безопасност и младите шофьори
• 1994 г. — Европейска година на храненето и здравето
• 1993 г. — Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията
• 1992 г. — Европейска година на безопасността, хигиената и защитата на здравето на работното място
• 1990 г. — Европейска година на туризма
• 1989 г. — Европейска година на информация за рака
• 1988 г. — Европейска година на киното и телевизията
• 1987 г. — Европейска година на околната среда
• 1986 г. — Европейска година на пътната безопасност
• 1985 г. — Европейска година на музиката
• 1984 г. — Европейска година на Европа на хората
• 1983 г. — Европейска година на МСП и занаятите

След като прочетохте темите на всичките 30 години какво си казахте на ум към днешна дата?

И аз същото си казах!

Je suis Графът

Je ne suis pas някакво списанийце с пошли карикатури. Още по-малко мога да бъда като неговите бездарни автори, които си изкарват комата хляб, подигравайки се с душите на хората.

Je ne suis pas като безмозъчните зомбирани терористи, убиващи хората безсмислено, очевидно окончателно научени само да изпълняват и отучени да разсъждават.

Je ne suis pas някаква терористична организация, бореща се за влияние и власт в мюсюлманския свят, газейки върху собствената си религия.

Je ne suis pas като днешните водещи политически лидери на представителна част от света, използващи всеки, най-често неадекватен случай, за политическо изтъкване и прикриване на истинската им роля и дейност в световната политика.

Je ne suis pas от рекламиращите се интелектуалци и артисти.

Je ne suis pas от милионите, редящи се на опашка за „Charlie hebdo“ – списание, за което преди не бяха и чували и след месец няма да си спомнят.

Je ne suis pas сред борците за свобода на пошлостта.

Je suis Графът – Je suis un homme comme ils en vivent plus de 7 milliards sur cette planète et je m’efforce d’utiliser mon bon sens pour observer, analyser et commenter les événements.

Аз съм Графът – един обикновен човек от милиардите на Земята, свикнал да употребява ума си по предназначение.

Не упреквам хората с надпис „Je suis Charlie”. Те вероятно имат своите доводи. Своя порив. Или своята ситуация…

Просто казвам защо аз не съм от тях.

И малко ми е мъчно за френската нация, която винаги за мен е била водещ образец на култура…

Сурва 2015 година

Сурва Новата година здраве да ви донесе!

Хубава и добра да бъде за вас!

Със слънчице да ви огрява, с добра дума да я споменете, когато я изпращате догодина.

До година до амина – много ли ни трябва? Живи и здрави да бъдем, храна на масата да има, весели да са децата ни!
Послушайте ги какво искат в своята песничка, в детските уста Бог говори!

Искам аз

„Няма аз да искам да стана богат,

нито пък ще искам от злато палат.

Само аз ще искам да стана юнак

и да се не плаша от жаба и рак!“

Всички това ви пожелавам с цялата си душа и сърце!

Не чрез самодоволния Кокаколовец, а с нашенското момче

http://news.flarus.ru/pix.php?pid=2417

със сурвачка в ръка.

Велик символ ни е сурвачката! Дряновичка – хем празнично потупва пожелания, хем напомня, че може и по-силничко при нужда…

Живи и здрави юнаци да сте, сурвачката във вашите ръце да бъде!

Сурва, сурва година!

Кой уби Неда Солтан?

POSTED BY SIEMINEHN „За залива или кой уби Неда Солтани?“

Случи се нещо.

Пламнем в нета.

Колкото е по-несправедливо или загадъчно, толкова повече се разгорим. Минат няколко дена, каже кой каквото има за казване, спорим, горещим се – нищо ново не се появява и…зарежем огъня и пламъците.

Междувременно се случи пак нещо, после друго – и за онова, първото нещо, изобщо забравим. Нищо, че тогава сме били готови с оръжие в ръка да се борим за правдата!..

И така, „от урва на урва“, тровим си живота. Бадева…

Можем ли другояче? Не. Сърце не трае, както се казва.

Какво тогава?

Ами тогава все пак можем нещо и то не малко.

Можем да не забравяме!

Нали заинтересуваните на това разчитат, да забравим!

–––––––––––––––––––––––

Чест отдавам на Мика Сийминеен, че по един категоричен начин (уникално етичен за нета!) наруши тази „традиция“. Връща ни към един много нашумял случай преди почти 6 години – убийството на Nedā Āghā-Soltān (Неда Ага Солтан) в Иран – не само чрез публикацията ми от тогава, но и с коментарите към нея!
Въпросите от 2009 година още са без отговор, но събитията през следващите години насочиха доста нишки към тях.
Ако щете, даже убийството от тайнствен снайперист – което беше единичен случай при вълненията в Техеран – в Киев стана масова практика.
Още по-фрапантна е историята със снимките на двете Неди – убитата (Неда Ага Солтан) и живата (Неда Солтани) – която също остана неразкрита. Съвпадение ли е? Или предварително подбрани жертви (живата Неда също е жертва – за да се спаси избягва от Иран и живее в Германия)?

Сийминеен пише:

Днес, близо шест години след въпросното убийство, така и не се разбра кой уби Неда.

Но за това време се случиха много неща и поради тази причина пускам въпросната дискусия. която е коментари от блога на Графа.
В интерес на истината, по онова време никой от нас не можеше и да предполага, че Неда Солтани беше първата жертва на онези, които направиха „Арабската пролет“.

Никой от нас не подозираше колко близко е началото на един кошмар, който ще обхване Арабския свят.

Никой от нас не подозираше, че този кошмар ще се пренесе и отвъд Черно море и в Европа ще започне една от най-жестоките войни, случвали се в последните 2о години…

Цялата публикация може да прочетете на адреса, посочен в началото.

Събитията през последните 5 години придадоха тежест на съмненията и предположенията на Сийминеен. Те са логични, някои може да се считат вече за доказани.
Точно затова не трябва да допускаме това момиче да отиде в забвение.
Тя беше първата жертва на един добре подработен днес метод на тъмните сили.
Може да е наивно аз, Мика, още някой, да ги сочим с пръст.

Но ако милиардите в света ги посочат…

 

Паметник неръкотворен

Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

А.С.Пушкин

Точно го е казал поетът! „Паметник неръкотворен“. Какъвто го сътвориш, такъв ще бъде. Ще те помнят ли с нещо или ще те забравят още преди да си захлопнал вратата.
Такъв паметник всеки си прави. Не си мислете, че „тая работа е за творците, разните там поети, писатели, художници и композитори, те да му мислят, мен не ме засяга“. Как да не те засяга, ти душа не носиш ли? Засяга ни и още как, всички ни засяга! Само мащабите са различни. И паметниците…

Тук му е мястото да уточня (традиция стана вече) какво разбирам под „паметник“.

„Паметникът е обект, чиято цел е да напомня за нещо, обикновено за починал човек или важно събитие.“ пише в Уикипедия.

Няма изненади, всички така разбираме думата.
Усложняват се нещата, когато допре до уточняване какви са тези обекти и какви послания (напомняния) могат да носят.
Оказва се, че обектите могат да бъдат всевъзможни (накрая и аз ще ви покажа един уникален!). За какво е напомнянето пък да не говорим. Тук ми се иска малко да пофилософствам, извинете ме.
–––––––––––
Памет за нещо всеки паметник носи и напомня на хората, които са съвременници, свидетели на нещото. Които могат да си го спомнят. Следващите вече могат само да знаят за нещото, не и да си го спомнят. И то да знаят, ако са им казали (и както са им го казали!). Паметниците в това отношение не могат да помогнат, нужно е предаване на знанието. Пример: Мадарският конник паметник ли е? Паметник. Напомня за кого или какво? Паметникът още стои, предаването на знанието е прекъснато някъде. И днес учените гадаят и предполагат, а на хората от Мадара нищо не напомня…

Мадарския конник

Като казвам „предаване на знанието“ нямам предвид само черно на бяло. Даже точно него изобщо нямам предвид. Разбирам предаване на спомен за нещо от човек на човек, от поколение на поколение. Това е истинската памет! Прекъсне ли се нейното предаване, значи вече няма нужда да се помни нещото.
–––––––––––
Та на думата.

Много прав е поетът. Освен всичко друго, паметника, който си неръкотвориш, няма как да взривят, гътнат или наплескат с боя. Особено последното, което днес си е направо мода. Като гледам из София, празно място не остана ненадраскано. Май най-потисканата свобода при социализма е била забраната да се драска и цапоти кой къде свари.

И, както е обичайно за всяка генерална смяна на политическата атмосфера, ръкотворните паметници не избягнаха „актуализация“. Оправдание са някои, които по замисъл бяха не паметници, а политически жалони. Така се нароиха в България навремето все важни за паметта на българите паметници на Ленин и Сталин, в днешно време даже и на Берлинската стена.

2014-11-23 09.49.35

А в битка с паметниците се хвърлиха политически пубери, които за други битки не ставаха.

София пък сега се кани да си прави градски войнишки паметник на загиналите бойци от І и VІ софийски пехотен полк във Балканските войни и Първата световна война. На място, което изобщо не е подходящо за никакъв паметник. Под предлог, че имало такъв, ама го разрушили преди 35 години заради НДК и паметника „13 века България“, който сега бил за махане.

Използвам случая да си кажа мнението, макар че няма кой да го чуе.

Първо. Паметник на загиналите войници от пехотните полкове нямаше. Имаше възпоменателни плочи на загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г., поставени на стените на казармите на I-и и VI-и пехотни полкове, каквито се правят в районите на казарми за възпитаване на патриотично бойно чувство във войниците.
Sofia plochi 1Sofia plochi 2

След като казармата беше махната (тя беше заградена с ограда и някога е била извън града)

nsviewvitosha

и сградите разрушени, стените с плочите останаха да стърчат известно време докато намислят какво да ги правят.
Сега – когато няма вече нужда от патриотично войнско чувство, а само от добро заплащане – София не е зле да си направи войнски паметник. На подходящо достолепно място, а не политически напук.

Второ. Паметникът „13 века България“. Този паметник има доста странна съдба. Построен е набързо на абсолютно неподходящо място за паметник. Нехаресан още от начало. Вкл. и от Тодор Живков, който на откриването хитро „преработва“ темата му „Нека този паметник бъде ярък символ на нашия устрем напред за изграждането на нашето мило социалистическо Отечество Народна Република България.“ А не на направеното за 13 века! Нали завършва отгоре с крило „символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство“ според авторите!

1300 godini bg otkrivane

И странното е (почти мистично!), че паметникът започна да изпълнява тази си роля, променяйки се постепенно, за разлика от събратята си (паметниците са вкаменен миг от времето). „Изграждането на нашето мило социалистическо Отечество“ остана някъде в историята, започна разпарчетосването му, борба с комунизма и изграждането на нашето лелеяно демократично капиталистическо Отечество – и паметникът съответно променяше вида си, не изоставайки от времето. Твърдо стои до днес напълно актуален!
31082014003

Pametnik3
Той трябва да бъде запазен в този си вид, нашарен като някогашна градска тоалетна, полуограбен и с оскубаното си крило-символ на върха – като

паметник на прехода.

На абсурдното си място и само с един надпис: „Върви, народе възродени!“…

2014-11-23 09.53.03

Какво, последните ни десетилетия живот не заслужават ли паметник?

––––––––––––––––
Както споменах, ще ви покажа един обект, който аз с основание мога да нарека „паметник собственоръчен“. Нещо, което по няколко пъти на ден напомня за автора си вече 60 години…

2014-12-01 13.24.34

Тази джаджа на входната врата на апартамента ни представлява едно простичко хитроумно приспособление, което запалва лампата в антрето щом се отвори вратата. Вече 60 години безотказно и без никакъв ремонт! Към него могат да се закачат всякакви неща, които се задействат с електричество. От външна страна не може да бъде изключено по никакъв начин – действието му е механично при по-малко от 0,5 см. отваряне на вратата (както е на снимката)  и единствената възможност е да се изтръгнат жиците, но за целта трябва да се влезе, т.е. да се отвори вратата, при което то се задейства мигновено! Навремето функцията му беше удобство – щом отвориш и е осветено – а не предпазване от крадци. Но днес може да сложи в джоба си и най-сложните електронни пазачи, на които също електронно се намира цаката.

Е, очевидно не ви го показвам като някакво изключително откритие, което да заслужи такава квалификация. Друга е причината:
преди 60 години ни го направи собственоръчно по съседски един добър човек и приятел на родителите ми, когато направи същото на тяхната врата.
Генерал Чешмеджиев, дядото на Тити Папазов.
Отдавна не е между живите, но всеки ден по няколко пъти аз си спомням за него, отваряйки входната врата. И нишката на приятелството между семействата се крепи…
______________________________________
Между другото, от стихотворението на Пушкин всички знаят първия ред, а на мен ми харесва най-много края:

Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

По пътя – от парламентарни на парламентарни…

„Седя сега и си мисля. Не може да сме толкова захлупени, та други да трябва да ни казват кое-що. Я да седна аз и да видя какво всъщност стана досега“
Това съм написал някогаж, в далечната 2007-ма. Доста вода изтече оттогава, цели 3 парламентарни избори минаха. И какво се измени? Физиономията ми в огледалото!
Сега се канех да синтезирам резултатите от току-що миналите избори. Вече по навик. Но като видях на какво дередже са официалните данни (виж предишната публикация), казано честно, отщя ми се! И реших да отдалеча малко фокуса, да погледна панорамно сите парламентарни избори от 1991 до сега. Да видя как сме се нахаквали от дупка в…пардон, от избор на избор.
Доста нагледно се получи как ни е идвал акълът лека-полека. Макар че…

Избирателна активност

1990 – 6 976 620 (90,79%); 7-мо Велико народно събрание, 400 депутати
1991 – 5 540 843 (84.8%);
1994 – 5 178 458 (75.8%);
1997 – 4 255 301 (62.4%);
2001 – 4 558 826 (66%);
2005 – 3 747 793 (55.7%);
2009 – 4 345 450 (60.2%);
2013 – 3 632 953 (51.3%);
2014 – 3 501 317 (49.51%);

Партии в Народното събрание, гласове (депутати)

1990 – 7 партии + 2-ма независими – БСП 47.1% (210), СДС 36.2% (145), ДПС 5.75% (23), БЗНС 4% (16), Отечествен съюз 0.5% (2), Независими (2), Отечествена партия на труда (1), Социалдемократическа партия немарксисти (1);
1991 – 3 партии – СДС 1 903 567 (110), БСП 1 836 050 (106), ДПС 418 168(24);
1994 – 5 партии – БСП 2 262 943 (125), СДС 1 260 374 (69), ДПС 283 094 (18), Народен съюз 338 478 (15), Български бизнес блок 245 849 (13);
1997 – 5 партии – ОДС 2 223 714 (137), Демократична левица 939 308 (58), ОНС 323 429 (19), Евролевица 234 058 (13), Български бизнес блок 209 796 (12);
2001 – 4 партии – НДСВ 1 952 513 (120), ОДС 830 338 (51), Коалиция за България 783 372 (48), ДПС 340 395 (21)
2005 – 7 партии – Коалиция за България 1 129 196 (82), НДСВ 725 314 (53), ДПС 467 400 (34), Атака 296 484 (21), ОДС 280 323 (20), ДСБ 234 788 (17), Български народен съюз 189 268 (13);
2009 – 6 партии – ГЕРБ 1 678 641 (90+26мажоритарни=116), Коалиция за България 748 147 (40), ДПС 610 521 (33+5маж.=38), Атака 395 733 (21), Синята коалиция 285 662 (15), РЗС 174 582 (10);
2013 – 4 партии – ГЕРБ 1 081 605 (97), Коалиция за България 942 541 (84), ДПС 400 466 (36), Атака 258 481 (23);
2014 – 8 партии – ГЕРБ 1 072 491 (84), БСП лява България 505 527 (39), ДПС 487 134 (38), Реформаторски блок 291 806 (23), Патриотичен фронт 239 101 (19), България без цензура 186 938 (15), Атака 148 262 (11), АБВ 136 223 (11).
………………………………………………………………………………………………………………..
Какво се вижда с просто око:
Само 2 партии – БСП и ДПС – са участвали във всичките нар. събрания.
БСП се движи нагоре – надолу между 2262 и 505 хиляди избиратели.
ДПС се движи между 610 и 280 хиляди избиратели.
ГЕРБ в продължение на 5 години (3 парламентарни избора) спада постепенно с 600 хиляди гласа – от 1 678 641 на 1 072 491 – оставайки водеща.
Негласуването бе осъзнато като протестен вот, доколкото няма бюлетина „Против всички“.
В същото време мобилизацията на гласуващите за „малките“ партии, съчетана с наказанието на БСП с негласуване от нейните почти половин милион симпатизанти (което свали активността), вкара всички (5) партии с потенциал. И поряза „големите“ – броя на подарените (преразпределени) мандати спадна катастрофално, направо нищо не остана за раздаване. Най-видим пример е ГЕРБ – сега само с 9 хиляди гласа по-малко от 13-та година, а депутатите с 13 по-малко, от 97 на 84! Как да не се вкиснеш!
Аз подушвам и още нещо, което не се вижда с просто око. Което и други подушват, както гледам.
Наново се активираха разговорите за лявото и дясното с ляво-дясното националистическо за подправка.
„Брях, оставаме без ляво!“
„Тю бре, дясното разпокъсано, не върши работа!“
А бе, аланкоолу, в кое време живееш, какво ляво, какво дясно!? Сега партиите са олигархични! Демек, всеки уважаващ себе си олигарх си има партия, без партия си за никъде!
Еволюционно развитие, нашите с какво са по-лоши от световните?!
Няма да си седят прости олигарси, я!

Избори за народни представители 2014

Неясноти (грешки?) в официалния сайт на ЦИК „Избори за народни представители 2014“.

Да научиш резултатите от избори е от лесно по-лесно. Има си постоянно действаща Централна избирателна комисия, тя пък си има Портал за избори в Република България, в който има подробни точни данни за всеки избор. Официални. Събрани, пронумеровани и прошнуровани от „Информационно обслужване“*, което го прави вече повече от 20 години.

Казвам всичко това, защото от там вземам числата, когато представям синтезирано резултатите на някои избори за да можем по-лесно да си имаме собствено мнение, отръсквайки се от мантрите и мрънкането на познати субекти от разни известни обекти. Онези (субектите), чието призвание е да придърпват чергата до гушката си – в резултат на което закръглените им ду–та обикновено са на показ и всеослушание.

Пиша го и за да не си казвате „Ма Графът хич го нямало в сметките, бе!“ като видите напр., че сумата от действителни и недействителни гласове не отговаря на числото намерени бюлетини в урните, което пък не отговаря на броя гласували, който не отговаря на…

Всички преписани числа и снимки са от официалния сайт на ЦИК.

Извън страната:

ĉujbina2014Някои с по 2-3 бюлетини ли са гласували? Или са гласували без да се подпишат?

Ето някои важни числа – от тях се изчислява избирателната активност, 4%-та бариера, средната стойност на един мандат, броя на действително спечелените мандати, броя на преразпределените:

Колко са гласували и колко са действителните гласове?

В кои сборни числа влизат и гласовете от чужбина?

broy biuletini 2014Общият брой не отговаря на сбора от недействителни и действителни гласове. А трябва! От друга страна, 782-те бюлетини в повече от чужбина се стопиха на 48.

Действителните гласове са няколко различаващи се числа в различни места:
За страната  – 3 283 192 от горната таблица; 3 420 106 сборът от таблиците по партии 3 281 980 Страната + 138 126 Извън Страната (така са изписани в сайта).

Rezul2014deystvitelniĉujbina.izbori2014

А всъщност колко са избирателите по списък?

Broy izbirateliТолкова ли са наистина? Не – поне с чужбинските 144 208 са по-малко, защото тях ги има и в избирателния списък (където вероятно се водят негласували).
……………………………………………………………..
Ако продължа да се ровя сигурно ще намеря още доста подобни неща. Вероятно те имат някакво обяснение, което ги допуска за професионалистите.
Но аз и още почти 7 милиона не сме професионалисти.

Ние искаме да ни е ясно всичко в официалния сайт на Централната избирателна комисия на Република България!
В края на краищата, платили сме си за това и то не малко!
___________________________________
* Онова същото, на което миналата година професорът-математик-политик-специалист по нашите узаконени изборни кражби на гласове (избирателните системи) беше изпълнителен директор и подаде (или щеше) оставка преди изборите след скандал. Кой му е сега в ръководството не знам, там обикновено изплуват имена само при скандали. В сайта им няма и намек за имена…

Предсрочни избори 2014 г.

България избира (принудително).

Гласът ти е важен.

Какво можеш да направиш с гласа си, как да гласуваш?

  • Да гласуваш за любимата партия на принципа на футболните фенове – добра, лоша, моята е (така нареченият твърд електорат).
  • Да търсиш промяна в нови партии, напиращи за власт. Често спряганите „нови лица“, както и възхваляваната преференция, са залъгалка за наивници – в крайна сметка избираме партии, в които активистите или се съобразяват с правилата на политическата професия, или се махат от политиката. А и да търсим нови политически кариеристи е доста нелогично. Въпреки лошата слава на майсторите на домашни ремонти не вярвам някой да обяви „Търся бояджия, който досега не е боядисвал“…
  • Да гласуваш за човек, който ти харесва или ти вдъхва доверие, забравяйки, че какъвто и да е той като личност в случая е с партийни окови. През годините имаше единични случаи депутати да напускат след няколко месеца Народното събрание (ако не се лъжа Нешка Робева го направи), но това бяха само няколко изключения.
  • Да гласуваш „против“ – за да отслабиш позицията на партия с шансове, която много не ти харесва (ГЕРБ например) гласуваш за прекия й съперник (БСП). Както се казваше преди време „гласуваш с отвращение“.
  • Да присъединиш гласа си към протестния вот. Т.е., не гласуваш. Опитите да се приписват разни грехове на негласуващите вече са несериозни. Негласуването остана единствения начин да гласуваш против всички, против нова украса на старото статукво. Мисля, че това добре се разбира – както каза една жена от малко селище „Никой няма да гласува! Ние гласуваме те да живеят добре, а ние пак зле!“. Избирателната активност има и друг важен аспект. Високата активност е в интерес на грандовете – вдига се количеството гласове в бариерата, по-малко партии я прескачат, повече мандати за преразпределение. Правилният призив на малките партии би трябвало да бъде „Гласувайте за нас или не гласувайте!“.

Какви ще са изборите?

Каквито бяха всички досега от 90-година насам.

Нечестни!

Нечестни не заради дреболии като купуване на гласове и разни машинации, а заради законовата възможност (и практика!) да променят твоя вот без твое съгласие, давайки го на съвсем друга партия. 58 депутати са откраднати от гласоподавателите в последното Народно събрание! С купуване това може ли да стане?!?

Завършвам по правилата:

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Кражбата на мандати от гласоподавателите е демократична практика

Уникалната година на прехода

Последната година и половина от 25-годишния „преход“ е наистина уникална в политическо отношение (кавичките подсказват, че периодът след 89-та година дали трябва да се нарича преход е друг въпрос, върху който си струва да поразсъждаваме).

За да не разводнявам същността на писанието ще мотивирам твърдението си само със „сухи“ неоспорими факти без мои оценки и коментари.
Фактите са си факти, а дали носят добро или лошо моите читатели могат и сами да преценят.

  • В началото на миналата година (февруари 2013) търпението на хората даде на късо и започнаха протести. Доста сериозни, особено в провинцията. В случая уникалното беше, че бяха по много конкретен повод и с конкретни искания, които изискваха решения и действия на правителството на ГЕРБ, а не неговата оставка и предсрочни избори. Неконтролираните протести не се харесаха нито на политическите партии, нито на техните учители. В резултат, след среща в малките часове в американското посолство, министър-председателят Б.Борисов подаде оставка (по-малко от 24 часа след като беше твърдо заявил обратното) и предизвика предсрочни избори няколко месеца преди края на мандата.
  • През май 2013 бяха предсрочните избори. Уникален и невиждан ход направи БСП като още в началото на предизборната кампания обяви за свой министър-председател Орешарски (не политическо лице на партията) и намерение да прави не политически, а експертен кабинет (Може би затова те единствени от 4-те партии имаха известно повишение на гласовете спрямо предишните парламентарни избори – хората не искаха политици, а експерти).
  • Наистина уникални бяха резултатите от изборите. В парламента влязоха 4 политически субекта – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Атака. Брой депутати:
    ГЕРБ 97 при спечелени 73;
    КБ 84 при спечелени 64;
    ДПС 36 при спечелени 27;
    АТАКА 23 при спечелени 18.
    Действително избрани в парламента бяха 182 депутати, 58 мандата преразпределени (по-точно присвоени) от другите партии, участвали в изборите!
  • Уникално правителство! ГЕРБ (първа по брой депутати) отказа мандата без преговори. КБ (без коалиционно споразумение, само с договорка с ДПС за подкрепа) състави експертно правителство, предложено от БСП и ДПС с Министър-председател Орешарски. В едногодишната си работа то често влизаше в противоречие с вижданията на подкрепящите го КБ и ДПС. Опозицията (ГЕРБ) не можаха да го свалят, подаде оставка поради машинации на ДПС.
  • Уникално! За първи път работата на парламента и правителството зависеше от АТАКА – КБ и ДПС имаха общо 120 депутата, толкова и ГЕРБ + АТАКА. Трябваше поне един от АТАКА за да работи Народното събрание (121 депутати за кворум).
  • Дни след избиране на правителство, от средата на юни, започнаха протести срещу него, белязани с не една уникалност
    – „спонтанно“ организирани от няколко НПО добре финансирани от чужбина (сумите ги има в сайтовете на съответните фондации);
    – най-продължителни (над 400 дни) и най-малобройни;
    – с уникален предлог за протест – моралът на управляващите;
    – обявили се срещу участниците във февруарските протести;
    – странни самооценки на участниците (умни, красиви, интелигентни, ранобудни и пр.) използвани и от Президента;
    – открито насърчавани от Президента;
    – в протестите участваха и служители на министерства и държавни институции;
    – появи се наименование „протестър“ във връзка с факта, че най-активните започнаха да осребряват участието си със служби (в Президентството и др.) още преди края на протеста, а сега даже служебният Министър-председател е протестър.
  • Супер уникално! ГЕРБ, като опозиция с най-голяма парламентарна група, една година не се яви на работа в народното събрание. Същото направиха в по-малка степен и депутати от АТАКА. Не разполагам с точни факти какви заплати са получили поименно за периода, това трябва да го има в администрацията на Народното събрание. Не сумите са важни, по-важен е фактът, че са ползвали всички привилегии и са получавали безотчетните пари. Не зная дали в Конституцията има посочено какво става с депутат, който съзнателно не изпълнява служебните си задължения.

––––––
Казано накратко, експериментът с „експертно правителство“ приключи с фиаско. Мечтата на хората, че правителство не от политици, а от професионалисти може да разклати прословутото статукво отиде в небитието. Такова правителство може да свърши работа, но няма кой да го остави да я свърши. За целта си има достатъчно кариеристи в партиите, а има даже и НПО! Партиите и „големите братя“ си гонят техните интереси, не нашите!..

Какво мислите по фактите вие си знаете.

Какво мисля аз – в следващата публикация. Не защото много се натискам да кажа (кой ли ще ме чуе?!), ама след като отвсякъде ме питат какво мисля за изборите и кой да ме управлява…

Камък в ръката

Камъкът – първото оръжие и първият универсален инструмент на човека.

Ръката – за нея какво има да обяснявам, на кого не му се иска „да пипне“ преди всичко друго!?

В пра-прастари времена (толкова далечни, че времето губи смисъла си – и „вчера“ да кажем все това) един редови представител на животинския свят се досетил да се изправи на задните си крайници за придвижване.
Така де, щом може да ходи само на задните защо да хаби и предните? По-добре да ги освободи за нещо по-полезно. Къде пътьом ще откъсне някой плод, къде ще хване здраво някоя местна красавица…
Повишена ефективност, казано на съвременен език.
Ръцете, освободени от задължението да са крака, започнали да стават все по-полезни за живота. Много нови работи можело да се вършат с тях. И, най-важното, можело да се хващат и използват разни предмети.

И тръгнала еволюцията на животното наречено „човек“.

…………………………………………………..
Преди да продължа е необходимо едно пояснение. Думата „камък“ употребявам в нейния пълен обем на съдържание. Така, както казвайки „човек“, имаме предвид съвкупност от 7 милиарда разновидности на общото.
…………………………………………………..

Как човекът се е хванал за камъка няма как да знаем. Дали спъвайки се в някой камък го е хванал и захвърлил ядосано, дали сбивайки се с някого е докопал камък под ръка и го е цапардосал с него – така или иначе, досетил се, че камък в ръката го прави много по-силен. Къде-къде повече от простата тояга.

Всъщност, в еднаква степен няма как да знаем и обратното – дали камъкът не ни се е пъхнал в ръцете, избирайки ни за „подставено лице“…

Не случайно човешката еволюция започва с каменна ера (между другото, дървена ера няма). С течение на времето (нали си спомняте какво писах в началото за времето?) камъкът показвал все повече свои качества и станал абсолютен фаворит при използваните помощни средства. От „тогава“ та до днес човекът го предпочита, уважава, направо обича (особено някои кристални камъни като диамантите, напр.😉 ).

 

Индийски украшения от естествени кристали, натрупани в „съд“ от ахат. Снимката направих в индийския магазин на „Граф Игнатиев“ в София

Индийски украшения от естествени кристали, натрупани в „съд“ от ахат. Снимката направих в индийския магазин на „Граф Игнатиев“ в София

И с пълно основание – камъкът ни е научил да подбираме какво ни е нужно за работа, да го обработваме в необходима форма и т.н. Благодарение на него сме стигнали и до метала, а и до още много други неща. И си го тачим.

Настолната ми лампа

Настолната ми лампа

Като споменах каменната ера – всъщност наистина ли сме излезли от нея? Ако се поогледате край себе си докато си пийвате питието…
Няма нужда да се напрягате много, нали държите стъклена чаша и сте чували за кварцов пясък.🙂 А и за обсидиан (вулканичното стъкло) вероятно знаете.

Камъкът здраво е заседнал в биологичната ни памет.

Съмнявам се, че има човек, който в ранното си детство да не е събирал камъни. Както казва гравитон в коментар: „Графе, гледам внука и той все камъчета събира,едни такива заоблени, здрави и разнообразни по структура. И все ги мие и носи в София. Пък аз се чудя от къде тази любов към камъните и какъв ще стане! Дано и от него да излезе кремък с душа!!!“
Браво гравитон, великолепно казано – „кремък с душа“!

Цъкнете в някой съответен сайт и веднага ще научите за вашата зодия кой камък ще ви пази от беди и болести. Даже „философски камък“ има!

Първите пари пак от камък били.

Сравнението с камък е сред високите отличия за човека. „Твърд като камък“, „Непоклатим като скала“, „Здрав като камък“, „Камъкът на мястото си тежи“, „Камък в основата“, „Той е безценен камък“, „Думата му тежи като камък“ „Казана дума, хвърлен камък“…
………………………………………………………….
Заради последните две поговорки е написаното до тук. Отплеснах се пак, нали не съм от „малко_словните“. Но да си призная, с удоволствие мислих и писах за камъка, а сега продължавам с голямо неудоволствие намислената тема.

Последните години все по-често се сещам за “казана дума, хвърлен камък“. С носталгия! Поводи бол – и в „голямата“ световна политика, и в голямото нашенско „добро утро“.
В епохата на всеобщата комуникация думите се освобождават със скоростта на болид от значението и тежестта си, подобно космическо тяло, навлязло в земната атмосфера. Всеки се счита в правото си да ги товари и разтоварва с каквото и както си иска по начин, който му е изгоден в момента.
Какъв ти тук камък, казаната дума дори тежестта на хвърлен балон няма. Издухан прахоляк. Безтегловна прашинка!

Каква е причината? Всеобщата комуникация? С това ли, че изравни възможностите на изява – всички са карашик, от гениалните през средно умните до „кенеф_драскачите“?
Или виновни са множащите се лавинообразно джаджи, улесняващи все повече живота (и мисленето!) ни? Леснотията е хубаво нещо, ама ни разкашква и при първата мъчнотия се оказваме цопнали вайкащи се в блато!

Казват навлезли сме в „информационна епоха“ на развитието си. Това отдавна ме е хвърлило в оркестъра. Просто не мога да го асимилирам!
„Информация“ означава да научиш мисли и дела на други човеци за да ги използваш за собствени житейски и душевни мисли. Затова ни е даден дар „слово“.

Наглед е така – буквално живеем в информационен планктон.
Но колко от всекидневно погълнатото е информация и колко все по-нагла измишльотина? Вие знаете ли за себе си? Сигурни ли сте, че след ден, седмица, месец узнатото днес…?!?
Не бъдете сигурни!
Думите вече не са хвърлен камък, а хвърлен прах в очите в болшинството случаи. И никой не е застрахован от подвеждане – често най-опитните гъбари се тровят с гъби!..

Няма да давам примери. Пуснете си телевизора!
А след 2-3 месеца си спомнете нещо, за което сте информирани днес. И се запитайте, защо никой не се сеща да информира за днешната информация?!?

Господи, спаси словото от ръцете на дявола!

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
По-горе, в началото има едно малко странно изречение „дали камъкът не ни се е пъхнал в ръцете, избирайки ни за „подставено лице““. Не е литературна завъртулка.🙂 Бих го нарекъл „тема на бъдещето“…

 

Почивка

Радост за тялото, блаженство за духа. Едно от най-добронамерените абстрактни понятия в съществуването на живота. Най-първоначалното – заедно с труда.

Трудът – необходимост за съществуването на живота, зависеща от обстоятелствата.

Почивката – необходимост за възстановяване, съхраняване на живия субект, разтоварвайки го от непосилието на труда.

Кое е по-важното? Без кое не може?

Не бързайте! Въпросът не е за индивида с неговата нищожна частица от живота, а за съществуването на живия свят като цяло.

В шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и успокои

прочетох някъде преди време.

Хайде, на който му стиска нека да каже, че на Господ просто му е омръзнало да работи, домързяло го е!…

А думата в края на изречението? Не е ли многозначителна?

Не е! В речника синоними на почивка са покой, спокойствие, освежаване, ободряване, отпочиване, опресняване…

Тогава? Тогава – казва логиката – трудът е необходимата (при това не винаги!) цена за живото съществуване, а почивката е възстановяване биосферата в нейната същност.
……………………
Почивката не е обвързана с конкретно място и време. Тя просто се случва! В различен по големина отрязък от времето, според случая. Все едно преминаваш в друго измерение, където свободата на действие е лично твоя. За разлика от всекидневието, където тя (свободата) ти е поднесена в рамка – да подхожда на трудовия, социален и политически интериор.
–      Така е, ама кой ще ти даде да се разхождаш в други измерения както ти скимне?
–      А ти от кого чакаш разрешение? Господ питал ли е някого? Търси своето решение!

 http://domyurist.ru/wp-content/uploads/kompensatsiya-za-neispol%27zovannyj-otpusk(2).jpg

………………….
Последното изречение ми напомни първопричината за тези мои умувания и това писание. Случката е следната:

Наскоро изневиделица бях въдворен на принудителна почивка (и такива има!) с пълно откъсване от привичното всекидневие. Без каквато и да е психологическа подготовка, гръм от ясно небе!
Вярно, известни възможности за интернет, телевизия, вестници, храна по избор, имаше. Но, амбициран, аз реших да не се поддавам на смекчаващи случилото се глезотии и да отстоявам правото си на избор и решение.
Щом ще е гарга рошава да е!
Категорично отхвърлих всичко, което придаваше ерзац подобие на всекидневието ми. Оставих си само кафето (имаше чудесен богато зареден автомат на 30 крачки разстояние) и…книгите.
В резултат за 6 дена прочетох 9 книги – Точица ме зареждаше всяка сутрин – и отслабнах 8 килограма. Моето четене събуди интерес и всеки ден се разпространяваше устно комюнике колко книги съм прочел предишния ден.🙂 Което не доведе до появата на последователи, разбира се…😉
photo_verybig_692576

Отслабването не беше резултат на четенето, както се досещате. Но не беше и резултат на някаква жестока диета, както вероятно предполагате.
Каквото било – било, затова пък сега съм почти на младежките си килограми и се чувствам отлично.
…………………….
Още малко за работата и почивката.

Вече има заболяване, дефинирано като „работохолизъм – унищожаваща душата пристрастеност“. При това е доста сериозно – според статистиката само в Япония годишно умират около 10 000 души по тази причина. Заболяване „почивкохолизъм“ няма, умрели от почиване не са известни…

Мое наблюдение: когато човек разказва спонтанно спомени без определен повод и тематика в 90 % случките са от почивки, а не от работата му.

Това не значи ли, че истинският живот се движи от почивка към почивка?

 

Христо Ботйов

За Ботев не трябва да се пише.

Ботев трябва да се чете!

 Hristo Botev

Пълно събрание на съчиненията подъ редакцията на Миxаилъ Димитровъ (София, Книжарница „Новъ Свѣтъ”, 1940)

Христо Ботев (Моята библиотека)

 

Евроизбори 2014

Ю бре, де бре, тумба-лумба – изтърколиха се 5-те дена карнавал на процентите, краят на изборния карнавал. Както му се полага (нали процентите не са какви да е, а изборни) вчера имаше и тържествено парламентарно закриване на джумбуша.
Веселбата беше на ниво. Като на карнавал.
Ти си избираш маската (е, с подсказката на тия, които дават парите за нея, ама те затова ги и дават, я!).
Приказваш си каквито искаш фантасмагории и лъжи и никой не ти казва „Лъжеш, бе!“, нали е карнавал.

Впрочем, какво съм седнал да ви разправям тия работи – нали всички добре ги знаем.

Я по-добре – докато замитат ен и офлайн боклука по кюшетата – да седна и да видя с моя си акъл какво има на масата, фигуративно казано.🙂 Стига са ме будалкали от всички страни!

В изборния портал на ЦИК все още няма пълната информация за тазгодишните избори. Ще се задоволя с публикуваното официално в сайта.

Действителните гласове са 2 239 430.
Националната избирателна квота (необходимите гласове за 1 депутатски мандат) е 131 732 гласа.
Действителните гласове на спечелилите мандати са 1 874 761 общо (за 14 мандата). 364 669 гласа (за 3 мандата) отиват за преразпределение, тъй като никой няма в този сбор достатъчно гласове за мандат. По един мандат получават с математически резонно преразпределение България без цензура, Коалиция за България и ДПС:

ГЕРБ 680 830 гласа, 6 мандата;
Коалиция за България 424 037 гласа, 4 мандата;
ДПС 386 725 гласа, 4 мандата;
БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,ВМРО,ЗНС,ГЕРГЬОВДЕН 238 629 гласа, 2 мандата;
РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 144 532 гласа, 1 мандат

Картинката е ясна, всеки може да я гледа както му хареса.

Но (!) това са вече трети поред евроизбори. Задължително е да видя накъде върви хавата и има ли нещо по-така в тазгодишните.
Сравнявам (редът на числата показва резултат 2007 г. – 2009 г. – 2014 г.):

ГЕРБ гласове 2007г – 420 001; 2009г – 627 693; 2014г – 680 830; мандати 5 – 5 – 6

БСП гласове 2007г – 414 786; 2009г – 476 618; 2014г – 424 037; мандати 5 – 4 – 4

ДПС гласове 2007г – 392 650; 2009г – 364 197; 2014г – 396 725; мандати 4 – 3 – 4

БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА гласове 2007г – не; 2009г – не; 2014г – 238 629; мандати не – не – 2

РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК (сините) гласове 2007г – по отделно СДС 91 871 и ДСБ 84 350; 2009г – Синята коалиция 204 817; 2014г – Реформаторски блок (БЗНС, ДБГ, НПСД, СДС и ДСБ) 144 532; мандати 0 – 1 – 1

Атака гласове 2007г – 275 237; 2009г – 308 052; 2014г – 66 210; мандати 3 – 2 – 0

НДСВ гласове 2007г – 121 398; 2009г – 205 146; 2014г – 20 487 (коалиция КОД); мандати 1 – 2 – 0

Това вече не е моментална снимка, а сериал! Може да се обсъжда, да се гадае какво ще стане в следващата серия и т.н.

Моят главен извод е, че никой не брои евродепутатите ни за нещо важно, от което България може да има полза. Затова на евроизборите става партийно боричкане в стеснен състав на партийните фенове (за справка на парламентарните избори миналата година ГЕРБ имаше 1 081 605 гласа, а БСП 942 541) и не могат да са барометър за евронастроения. Единствено са показател за способностите на партиите да мотивират ядрата си.
………………………………………..
„Само толкова ли?“ – питам се сам – „Несериозна работа!“

А политиката заслужава ли друго? От 90-та година като се отнасяме сериозно към нея, горим страсти, хабим нерви, разваляме приятелства, да има някаква полза? Аз не виждам! По-добре несериозно, поне няма да си вредим на психическото здраве…

Възможности в това отношение тази година бол. Като се почне от националната конспирация на социологическите агенции (що хипотези могат да се развият + вече тръгналите!) и се стигне до младежа 15 от БСП.

Ами новите играчи в тазгодишните избори? Истинска екзотика! Само да ги изброиш и избирай от букета когото искаш, пускай муха и само гледай сеир!
Новопоявилите се аматьорски го дават. От тях, обаче, двама – България без цензура и АБВ – заслужават любопитство, защото при тях явно допингът беше в началото. Не вярвам някой да си мисли, че на Бареков изведнъж му хрумнала гениална идея или, че Първанов, след продължителна дрямка (кога беше създадено АБВ нали помните), изведнъж се разсънил. Допингсубектите им са интересни, там трябва да се рови.
То това и за „феномена“ ГЕРБ важи. Но те стигнаха (нещо, което СДС навремето изтърва) до възможността да станат сериозната дясната партия у нас. Стига да разкарат еднобуквените „водачи“ и да сложат начело г-жа Фандъкова примерно. Без сътресения може да стане – правят БъБъ президент и готово.
………………………………………
Е, стига толкова, увлякох се. Да не забравям предупреждението

Политиците и околните им са опасни за Вашето психическо здраве

http://www.flgr.bg/filesystem/6263./rencin+jpg

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 87 other followers

%d bloggers like this: