Сега попаднах на интересни разсъждения на Майк Рам, който пък наскоро попаднал на интересна статия на Hunter Nuttall… Ей така нещо интересно плете синджир! Тоя сложи халкичка, оная сложи…
А темата е интересна. Честичко се връщаме към нея за добро или за лошо. Приятелите. Всички ги имаме и сякаш всички не сме съвсем сигурни в това.
И аз реших за сложа халка във верижката. Закачена за Майк Рам
Според мен втората точка дублира първата. Щом „истинските ни приятели ни харесват такива, каквито сме и не се опитват да ни променят.” значи приемат нашия начин на мислене и виждания. Не става дума за съгласие, а за разбиране. Противоречия не може да няма (ние понякога сами в себе си имаме противоречия!), но те не са враждебни, агресивни, а съпоставящи. Не носят разделение по пътя. Носят атмосферата на желание приятелят да намери най-вярното решение.
По третата точка съм напълно единодушен с Майк Рам, нямам какво да добавя.
По четвъртата – за даването и получаването преди време съм написал публикация. Тук само ще добавя, че правенето на баланс (дори условно) неминуемо води до ерозия на приятелството – по понятни причини.
Последните две точки бих обединил с едно простичко, но ясно сравнение: истинските приятели, както членовете на семейството ти, няма да свидетелстват в съда срещу теб дори и да има какво! Те са част от твоята аура, твоето биополе. Както и ти от тяхното.
През всичкото време говорим за истинските приятели. Което само по себе си вече подсказва, че в думата „приятели” не са включени едностойностни понятия, има някакви степени. Няма да цитирам тук за да не изпусна някого, но много пъти вие ми предлагате (а и оказвате реално) помощ тук, в блога ми без да съм я потърсил! Искрена подкрепа в болестта ми. Изяви съвсем от сферата на истинското приятелство. В същото време по много други пунктове отношенията ни не отговарят (не се познаваме, виждаме и т.н.) на изискванията за „истинско приятелство”. Е, и какво? За истински приятели ли да ви имам или не? 😀
Няма списък (като оня в рекламата за пастите за зъби), по който само отметки на всички пунктове правят един приятел истински. А, откровено казано, аз бих изпуснал всякакви определения пред тази дума и бих я оставил сама – приятел, приятелство. Съдържанието е въпрос на съучастниците… 😉
Иначе за приятелството съм писал нещо повече от моя гледна точка, което си е съвсем по темата. Затова ви го предлагам.
Коментари
Ооо, ти ме провокираш да сложа още едно звено! 😉 😀
Къде е, няма го!
Благодаря ти, графе, за брънката. Хубава верижка ще се получи – темата за приятелството винаги е била важна за всички.
Надявам се, драги Майк Рам, всеки има какво да каже.
Графе, много се радвам, че споменахте момента с кой колко дава в приятелството – напълно Ви подкрепям. Една моя приятелка веднъж го каза съвсем простичко: „Помагаш на който има нужда, Вили. А вероятно някой друг ще ти помогне, когато имаш нужда ти.“
А първите две точки ги разбрах различно от Вас. Харесвам някои хора, заради излъчването им, характера или усещането, което ми създават. Това не ми пречи да съм принципно несъгласна с някои техни виждания и позиции (както и те с моите). Тогава се налага да проявяваме взаимна толерантност. Много хубава тема!
Радвам се, че се запознах с Вас, Графе. Макар и не наяве, но може пък и да се видим някога. Казват, че светът бил малък и понякога планината отивала при Мохамед.
Хубаво е да имаме приятели. Нека да са само няколко, но наистина да са такива.
Вили, и аз съм много благодарен за приятелството! А то, виртуалното, по-трудно се завръзва…
Прав си за категоризацията!
Лошото обаче е, че колкото по-истински ти стават, толкова по-малко на брой остават!!!
Уви! А за това спомагат и изнизващите се години… 😦
Trackbacks
[…] По този въпрос писа също и Графа. […]
[…] и да обичат и прощават. И се сетих за темата на Графът за приятелството. Брънките в едно приятелство са […]
[…] и да обичат и прощават. И се сетих за темата на Графът за приятелството. Брънките в едно приятелство са […]
[…] По този въпрос писа също и Графа. […]