Пресконференцията

Гледах днес пресконференцията на Президента. Много внимателно.

Няма да коментирам – не виждам необходимост да се обяснява и разяснява нещо изнесено едно към едно (на живо). Всеки си прави сам заключенията и ако приема коментари и анализи, то единствено в подкрепа на тях.

Само споделям впечатление.

За мен нямаше изненадващи неща.

Очаквах с известно любопитство въпроса ще прави ли г-н Първанов партия.
Не за друго, а защото той ясно, твърдо и нашироко заяви вечерта след избора му, че след мандата се оттегля от политиката и затова ще бъде доста по рязък и безкомпромисен към грешките на управляващите през тоя период.

В пресконференцията въпросът дали ще прави партия му беше зададен 3-4 пъти съвсем конкретно. И всеки път той отговаряше дипломатично* и пълно наглед. Без, обаче, да каже ясно „да” или „не” (както им се искаше на журналистите, а и на моето любопитство). Единствената фраза, даваща възможност за догадки, беше в смисъл „до края на мандата ще работя като президент; какво ще правя след това е моя лична работа”. Съвсем малко повдигане крайчето на завесата, зад която се мярна нещо съвсем неясно…

В коментарите на някой от новинарските сайтове прочетох нещо, с което съм напълно съгласен: адекватно продължение на „сагата” би било пресконференция на Министър-председателя другия петък. Това би дало възможност за много по-пълна преценка на „воюващите страни”.

Би било интересно и полезно. Съмнявам се, обаче, че ще стане нещо такова.

_________________

* За президента, председателя на народното събрание и министър-председателя владеенето на дипломатическа реторика е важна необходимост. За нашия президент (предвид пълномощията му и основните му изяви) е от първа важност.

Същото важи и за политиците ни в ЕС. Сега, след утихване на страстите по кандидатурата ни за еврокомисар, лесно ще забележите, че и двете ни кандидатки отговориха на някои въпроси едно и също като съдържание: „не съм осведомена, ще се запозная като стана еврокомисар”. Но беше казано по много различен начин.

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Макс  On 13 март, 2010 at 09:28

    Мисля си Графе, че хората, които сме избрали да ни управляват са длъжни да отговарят на въпросите, които им задаваме. Политическата реторика, често си е чиста лъжа,пък с лъжите знаете до къде се стига. Водачът трябва да води, а не да се скатава и да бяга от отговорност, да менти и да гепи. Прави ли го, нищо добро не очаква служителите и предприятието.

  • heinrih  On 13 март, 2010 at 14:16

    …владеене на дипломатическа реторика…

    ––––––

    Сама по себе си реториката – била тя дипломатическа, или някаква друга – презумптивно предполага боравене с лъжа. Целта е да се въздействува върху съзнанието на публиката, което днес се нарича „манипулация“, и с това наименование се слага акцент върху негативната страна на този вид деятелност. Някой ще възрази, че щом се касае за „боравене с лъжа“, нещата по необходимост трябва да се считат негативни. Но какво е лъжа и какво е истина? Не е сега моментът да си задаваме такива Пилатовски въпроси, но ще отбележим само, че един от ключовите моменти във филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън бе, когато Пилат Понтийски каза на Христос: „За теб говорят, че си ходел сред хората и си им казвал истината. А какво е ИСТИНА?“ В Мел Гибсъновата интерпретация Христос не отговаря на този въпрос – може би защото ТОВА Е ВЪПРОС, НА КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТГОВОРИ.

    Но ние вероятно можем без особени усилия да отговорим на въпроса: „Какво е ЛЪЖА?“ Съумеем ли да направим това, след това можем да се опитаме с известни похвати на формалната логика да добием представа и за това: КАКВО е ИСТИНА. За мен ИСТИНАТА е само една мечта; има два фундаментални принципа на Битието, които правят реалното съществуване на истината НЕВЪЗМОЖНО – „Люцифер-Принципа“ и респективно „Йехова-Принципа“. Може да се каже, че тези два принципа са две насрещни вълни, по пенливия гребен на чиито сблъсък единствено трябва да се търси неуловимия проблясък на истината.

    Изучавал съм през определен период от живота си и реторика. Тя наистина е разработена още от най-дълбока древност като похват да се казват разни неща пред много хора и те „да хващат декиш“. Има разлика между индивидуалното съзнание и масовото, публичното съзнание. Ако искаш да излъжеш един отделен индивид, ти трябва да си наистина много голям майстор: озовала се сама пред потенциалната лъжа, личността изостря своята недоверчивост. Ето защо открай време, ако някой иска да излъже с по-малко усилия, просто събира на едно място много хора и превръща слушателите си в онази аморфна маса, на която малко й трябва, че да бъде убедена – и дори заблудена, – зер МАСАТА ВИНАГИ Е ПО-БЕЗКРИТИЧНА ОТ ЕДИНИЦАТА. Тя е ПОРЕДИЦА ОТ НУЛИ, която придобива стойност едва когато пред нея застане критично-мислещата единица на ритора-лидер.

    Това е което мога да кажа по-темата: не е много, защото не съм компетентен по характеристиките и измеренията на днешната българска политическа действителност. Вярно е, че познавам лично някои хора от ранните им години, но това не ми дава много. Познавам например Ванчо Костов, с когото бяхме състуденти и който още тогава заслужаваше да му се хвърли голям бой. Даже през едно междучасие едвам успях да разтърва един мой приятел и Ванчо – двамата се бяха вкопчили в смъртна хватка. Ванчо трудно можеше да го понесе човек, защото още тогава идеите му бяха сумрачно-фашистки…

  • вили  On 13 март, 2010 at 15:35

    Още нещичко по темата. http://p-monstrum.blogspot.com/2010/03/blog-post_13.html

  • Графът  On 15 март, 2010 at 10:14

    С извинение, отговорът ми на трите коментара е тук http://wp.me/s9rCf-ritorika

  • heinrih  On 15 март, 2010 at 10:46

    Бре, каква е тая работа – никой не иска да пише по така повдигнатата тема!? Толкова ли е безинтересно да се помисли какво ще се случи на България в близките две-три години? Само Вили ни отпраща при Здравко Алдомиров, но ние надали можем да се изпълним с удовлетворение от възгледите точно пък на Здравко…

    Доколкото схващам, страхът (да не кажа – УЖАСЪТ) е: след като изтече мандата на сегашния президент на Отечество България, да не би тоя същия да вземе да създаде една нова партия, която очевидно ще бъде Сталинистка (а тя не може да бъде друга, защото всякакви други си имаме – само СТАЛИНИСТКА ПАРТИЯ ДОСЕГА СИ НЯМАХМЕ). БСП се преструват на социалисти, другите леви се преструват на десни (че даже и на „фашисти“), но всичко това е в рамките на келешлъка, който е присъщ на съвременното българско политическо празнодумство.

    Хъм, Сталинистка партия казваме, а?! По Путински някак си…

    Сталинизмът е лошо нещо, защото за него са характерни наказателните лагери в Сибир (а ако е у нас – „курортния комплекс“ на остров Персин край Белене, гдето е замислено да бъде Новата Путинска Сталинистка Атомна Централа /НПСАЦ/). Но нека бъдем исторически справедливи – Сталин беше човекът, който спаси Русия от болшевизма!…

    Не бързайте да ме пращате в лудницата – такава е истината! Сталин беше една то ли грузинска, то ли осетинска семка, покълнала за политическо „разлистване и цъфтеж“ във влажната и хранителна болшевишка почва, разкопана от Ленин и засята от Троцки. Но сам той по някое време осъзна, че най-големия враг на човечеството е болшевизъма. Затова и направи ГОЛЕМИЯ ЗАВОЙ, който беше ознаменуван с няколко аниболшевишки ПОГРОМА, а като венец на всичко сам Троцки трябваше да се прости в Мексико с греховния си живот.

    Всички ние трябва да благодарим на Другаря Сталин заради тази негова неоценима заслуга пред човечеството: да го жалее земята и небото, а тъй също – звярът и природата, и певци песни за него да пеят; а такива юнаци, на които им свършва скоро президентския мандат, трябва Сталинистки партии в негова чест да учредяват!!!

    Сталинизмът е лош, но той е някак си честен. Дори когато изживее неуспех, той си остава Сталинизъм и се опитва да регенерира под свойствената за него форма и да е изпълнен с исконното си съдържание. Докато болшевизЪмЪт е подъл – след като видя, че няма да го бъде, той се пренастрои и сега точи лиги и провесва език от лакомата си морда с физиономия на глобалистка филантропия.

    Всичко това беше ясно на Сталин и ако има някакъв слаб момент в неговите изпълнения, то това беше неповратливостта му, която не му позволи да вземе всички мерки, за да не се стигне до реставрация на болшевизма. Всъщност реставрацията на болшевизма замря в Русия с появата на Путин, но сега той вилнее с ураганна сила на Запад, където измеренията му са глобални и затова стана известен като „глобализъм“. С това болшевизма – и по-конкретно неговата модерна западна модификация – доказва, че той се изживява като религия, защото досега (в исторически план) само монотеистичните религии са имали глобалистични амбиции. Всъщност, съкровеният умисъл е възцаряване на световно робовладелско общество; нещо като футуристично продължение на Древен Египет, или на Римската Империя…

    Гениалното прозрение за опасността от болшевизъма проблясна в съзнанието на Мустакатия Вожд вследствие благотворното влияние, което се оказа, че е имал върху него Плеханов (а след смъртта на Плеханов – овдовялата съпруга на Плеханов). Нашето семейство е свързано по известни причини с името на Плеханов – моят дядо, бащата на баща ми, е следвал юридически науки в началото на 20-ия век в Санкт-Петербург, а там Плеханов между другото му е преподавал политикономия. След Първата Руска Революция (от 1904 г.) Плеханов емигрира в Германия, а и дядо ми се връща в България, за да скъса час по-скоро с „теснячеството“ на българските доморасли марксисти. Дядо ми е познавал добре и съпругата на Плеханов – баща ми смяташе, че по мнение на дядо ми мадам Плеханова е била също такъв деен идеолог на меншевизма, като и съпругът й.

    Плеханова – това е именно източникът на просветление в главата на Йосиф Висарионович: след 1920 г., т.е. след смъртта на Плеханов, Сталин подема една дългогодишна кореспонденция с Плеханова, която му разяснява някои неща, свързани с болшевишките игри.

    Сега трябва да ни стане ясно, че в живота винаги е така: ЕЛА ЗЛО, ЧЕ БЕЗ ТЕБЕ Е ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ЗЛО. Ние, българите сме застрашени от глобализъма – този префасониран по американските стандарти болшевизъм. Какво трябва да му се противопостави? Нещо, което и досега успешно се е противопоставяло на болшевизма. А това не може да бъде друго, освен Сталинизъм – разбира се, и той модернизиран, и той в крак със своето време…

    Логика, драги ми Уотсън!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: