Игра за цял живот

или Приказка за Другата Гледна Точка

За увод няколко думи за учителите въпреки, че те заслужават специална тема! По-специално, за тези, които “имат нещо друго отвътре”.

В ученическите си години съм имал, както и вие, различни учители – и добри, и не толкова. От далечните времена аз помня с обич 4 учители, които са ме научили на (и събудили интереса ми към) много неща (не само по предмета си). Още 4-5 с уважение към ерудицията им и личността им. За останалите не си спомням – не защото са били лоши преподаватели, а защото са били само преподаватели.

От всичките обаче, се откроява в съзнанието ми Учителят ни по история в гимназията. По-правилно е да бъде наречен просветител, а не само учител.

Интересен човек беше – спокоен, говореше интересно и кротко (това е най-точната дума). Часовете му чакахме с нетърпение. Покрай историята (която в интерес на истината беше една от последните дупки на кавала в нашата гимназия поради характера ù) той ни запозна с много неща, за които знаеше, че може да минат покрай нас без никога да узнаем за тях. От латинските сентенции, та до тайнописа! Благодарение на него още тогава научих стенография, а по-късно и есперанто.

Ето една случка, която може да ви даде някаква представа за него:
Един ден ни раздаде бели листа за да пишем есе на историческа тема. Раздаде ги, ние седим и чакаме да напише темата на дъската, той седи и гледа през прозореца. По едно време пита: “Защо не пишете?”
“Ами не сте ни дали темата”
“Как да не съм, тя е написана на листата!”
Обръщаме ние листата – нищо няма написано. Чак тогава той се засмя, взе една голяма лупа от катедрата и ни показа темата: в горния край на всеки лист имаше по едно бледо петно като следа от пипнато със замърсен пръст. Под лупата се виждаше ясно текст написан с много твърд молив… 🙂

Веднъж, говорейки за важността всеки да си изработва свое мнение по даден въпрос и, че то може да бъде различно – главното е да е мотивирано, той ни демонстрира с малка сценка, в която няколко действащи лица изиграваха своите роли напълно логично и предвидимо – лошият-лош, добрият-добър, грешният-грешен.
Сценката беше съвсем елементарна (съвсем умишлено, както по-късно осъзнах), както и героите. Дълбока река, на единия бряг царски дворец с цар, царица и слуга; на другия млад красив овчар; през реката превозва лодкар. Действието: царят повечето време прекарва на лов, царицата скучала, скучала пък преминала най-накрая реката при младия овчар. Слугата скрил тая работа от царя, но лодкаря му изклюкарил. В резултат на което царицата, слугата и овчаря били жестоко наказани от царя.

Кой е постъпил зле? – ни попита Учителят. – И защо?
Изчака ни да “постигнем консенсус” съвсем първосигнално по въпроса за вината и правотата на действията на всеки герой и след това ни показа нагледно как от друга гледна точка всичко може да се обърка ако добре я мотивираш! Бързо схванахме “играта”, страстите се разгоряха и не усетихме как часът свърши.

Часът свърши, ама споровете не! Всеки си измисля своя гледна точка и я защищава само както младите хора могат!
Само след дни училището се беше побъркало: оставахме след часовете, стигаше се и до бой. Измислиха се нови истории за разиграване и т.н.

По едно време учителското ръководство се разтревожило, какви са тия събирания, за какво се говори, да не би да се крои нещо!? (става дума за началото на 50-те години на миналия век!) Извикали ръководството на ДСНМ (Димитровски Съюз на Народната Младеж – така се наричаше тогава комсомола), те нещо мънкат, споглеждат се, нищо не казват – още повече се разтревожили. И възложили на същия учител да разбере (всички знаеха, че от него няма да скрием).

Можете да си представите изненадата, но сигурно и тайната му радост…

Разказвам ви всичко това не защото старците обичат да си спомнят за младежките години и да досаждат на другите със спомените си. А защото тази дребна наглед случка (една ученическа игра!) ме научи за цял живот да не приемам еднозначно и наготово нещата, да търся винаги и други гледни точки, колкото “по-еретични”, толкова по-добре. Да ги преценявам и съпоставям. И в крайна сметка да си имам своя!
Цял живот играя тази игра!
Лека ти пръст, Учителю!