Етнос каракачани

Преди година insomnia1304 ми писа в коментар: „Бих Ви попитал за етноса каракачани – какво се знае, от къде са дошли, могат ли да се считат като част от българската нация и има ли такива играли важна роля в историята ни, и ако да, защо така се е получило?
Позабавих малко ( 😀 ), но не забравих. Искаше ми се да попадна на някакви интересни истории. От детството ми е останал смътен спомен за някакви загадъчни хора в черни дрехи, от които дядо ми купуваше нещо. Спомням си да казва на баба ми „дадох пари на каракачаните за (не помня какво), другия месец ще го донесат”. Сега преценявам, че това не е било съвсем обичайно – дядо ми на чурук дъска не стъпяше, както сам казваше. Но още по-важно беше, че баба ми го приемаше за нормално, а това вече означаваше много… 😉
Спомням си, че споменаването на каракачаните за мен винаги е носело някаква тайнствена неизвестност. Едва ли не като персонажи от приказките. Даже нещо повече, защото за тях не се разказваха истории. Не веднъж съм чувал да ги споменават – нали съм от Сливен! – а нямам спомен за нито едно име, винаги се казваше „каракачаните, каракачанинът”. Като че ли бяха нещо цяло.
Детски представи, разбира се, ама защо за сливенските цигани нямам същите?
Седемдесет години трябваше да минат за да вдигна завесата за себе си. Поразен съм от това, което научих…

7601-pg

Това са древни хора, според някои теории най-древния европейски народ. Според изследвания на антрополози още от неолита, т.е. от пред-елинистични времена.
Но не това е важното – и други народи имат древен произход. За мен същността е, че са представители на някакъв друг клон в човешкото развитие. Хора, които са се научили да живеят в природата без да воюват с нея. И в същото време не можем да употребим думата „приспособили” – някак интуитивно не ни пасва. Защото при тях понятията са други, разбиранията и мерките са други, желанията и въжделенията са други. Пътят им в Битието е друг, други са съзнанието, разума, душата – за да разберем какво означава това трябва да сме каракачани.
Уникалното е, че всичко това става в обкръжение на цивилизования свят, а не в пълна изолация някъде в дълбоката джунгла.
Не са се приспособили към средата за съществуване – те са част от самата нея. Не очакват и не изискват от никого – земен или небесен – нищо. Сами си правят съществуването – раждаш се, сам си правиш живеенето и умираш. Децата ти поемат по твоя път. Основният закон на тяхното съществуване!
Това, което наричаме неудовлетворение, е непознато. Част са от природата, сред която живеят, благодарни са ú за това, което вземат от нея с труда си. Не помислят с нещо да я наранят – даже жилищата си колиби (калива) правят така, че щом ги махнат следа не остава! Това чувство е толкова силно, че когато са били принудени (драстично! – национализират им овцете) да слязат от Балкана в градовете дълго време са живеели в своите колиби направени край градовете – край Сливен например.
Други са понятията им за ден, нощ, сутрин, вечер. За хубаво и лошо време (всъщност не знам дали изобщо имат такова понятие в езика си). Моделът им на живот е като на птиците – през лятото на север, през зимата на юг. Два раздела има годината, Гергьовден и Димитровден, времето на преселението, на кервана с най-личната мома на дорест кон начело. Преминаването им през градовете е било събитие и събирало хората.
Не делят битието си на работно и празнично. Животът е едно цяло. Може би затова нямат специални дрехи само за празник – всеки миг от живеенето е равностоен, част от висш ритуал. При тях женският костюм е един и същ за делник и за празник. Жената е по своему величествена, невероятна за живота им и винаги пременена. Заради себе си и тайнството живот. Пали огнището, тъче, грижи се за децата, пътува – все с тези дрехи. Те изглеждат наистина празнични според нашите разбирания (и тежат солидно – около 40 кг.!). докато мъжките са били максимално прагматични – до кръста са били голи, нали живеят в постоянно лято. Но и те, по мъжки суетни, ( 🙂 ) са имали горно облекло „за пред хора”.
220px-berkovitsa-ethnomuseum-sarakatsani-folk-costumes

Самите те днес казват, че са били тройно подчинени – на условията, овцете и времето. Жените даже четворно – и на мъжете. В древността патриархатът е безусловен. Когато мъжът и жената се женят, те не се виждат. Жената е плътно забулена със специална черга и даже в брачната нощ мъжът не я вижда – чак на другия ден, когато тя взема вода да се измие те се виждат лице в лице. Сватбата им е голям ритуал – още в произведения на Омир и Еврипид се споменава, а и днес е известна като „каракачанска сватба”. В нея булката продължава да е покрита.
Хорото им е общо, но разделено на две части – отпред мъжете, отзад жените. Последният от мъжете и първата от жените са задължително роднини – никой мъж няма право да докосва ръката на чужда невеста. Играят го с песен, в която се редуват мъжете и жените.
7619-pg

В същото време този жесток (по нашите представи) бит е пропит с невероятна поезия и кротост. Имат изключителни любовни песни. Пеенето им е уникално, без съпровод. Пеели непрекъснато, каквото и да вършат, особено жените. Буквална реализация на „животът е песен”. Не признавали музикални инструменти (освен кавал), когато се появили първите каракачански оркестри в общността им викали „циганите”. 🙂
За съжаление, всички клипове, които открих, са вече „осъвремени”, с инструментален съпровод. Не намерих автентично изпълнение. Ето едно за добиване представа http://vbox7.com/user:hionati

За какво говори всичко това – за първобитност или за естетичност от чист вид, до която ние, „цивилизованите” скоро няма да стигнем?

Разказвам ви това, с което се отличават. Но внимавайте, не ги смятайте за някакво „първобитно племе”, както злобно ги нарича един „умник” във един форум.
Легендата разказва, че след падането под турско на Константинопол (чиито защитници са били до последно) се облекли в черно, изклали белите и оставили само черните овце и се оттеглили в планините като черните бегълци.
Това е легенда.
Но неоспорим факт е, че от всички поробени от турците народи са единствените, които са носили високо вдигнато през цялото робство знамето си с християнския кръст! Нарекли го, че е сватбарско знаме!

Знамето на българските каракачани karakachans_flag

Фламбурата, която се шие за сватби 180px-sarakatsaniflag

Накрая искам да се върна на тяхната уникалност – да се вписват в обкръжението, а не да се приспособяват. В България тя получи категорично потвърждение.
През 1954г. Министерският съвет на НРБ ги задължава да се установят на постоянно местожителство. Голяма част от тях не се подчиняват. За да ги принуди да го направят, през 1958 година социалистическото управление национализира стадата им ( приблизително 188 530 овце), като част от общата политика за премахване на частната собственост. Това ликвидира напълно (и рязко) условията им за живот – те не притежавали нищо друго освен овцете. Опасността буквално да изчезнат е била повече от реална.
Напускат планините. Няма заинатяване и противодействие на новите условия. Отначало продължават да живеят в каливи, но жените (които са били неграмотни) захвърлят носиите. Започват да работят каквото могат. Децата се раждат в клиники, учат в училища. За 30-ина години се вписват в новото обкръжение по най-добрия начин, а днес, само 50 години по-късно, са напълно интегрирани!
След промяната „легализират” идентичността си. Адаптивността, благополучието, природната им същност като хора и впечатляващите им фолклорни традиции будят уважение, а често и ревност у другите. Много каракачани споделят притесненията си от известната степен на завист, която започват все по-ясно да долавят в отношението на българите. „Сега не ни е срам от произхода, сега ни е страх от завистта. Наскоро една жена, която не знаеше каква съм, каза: “Виж оная новата сграда, и тя каракачанска – тия мръсни каракачани по пари ходят“” споделя една каракачанка.

В заключение си пожелавам едно:
Тяхното жизнено верую „раждаш се, сам си правиш живеенето и умираш” никога да не изчезне!
А ако ни помогнат и ние да се интегрираме в него никак няма да е зле!

___________
През 1998г. Националният съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет изчислява стойността на отнетите 188 530 от каракачаните овце на 26.394 млрд. лева (стари) и решава да изплати обезщетение като приема, че овцете са били незаконно заграбени. Компенсацията е била извършена по ‘Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти’.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Стоян Стоянов  On 25 февруари, 2009 at 12:51

    Винаги съм знаел, че каракачаните са корави „планински хора“, но всичко това, което сега научавам е истинска изненада за мен. Мога да напиша само две думи – Възхита и Уважение.

    Жалко, че комунистите са измислили тази умопомрачително тъпа стратегия. Както и другите им подобни де.

    На индианците в Америка поне са им оставили резерватите, където да живеят във своя бит и разбирания.

  • вили  On 25 февруари, 2009 at 16:29

    И аз като сливенчанка често съм чувала за тях. Имах дори съученици каракачани, защото живеех близо да така да се каже каракачанската махала. А за имена се сещам за Николай, Анастасия и друго име не. Дори приятелки имах измежду тях. Какво ми беше направило впечатление като дете, че са много горди, някак независими и богати. Още през тоталитарно време къщите им бяха големи, хубави и чисти. И много държаха децата им да се учат.
    Като допълнение към статията само ще допълня, че всяко лято(мисля август месец) правят нещо като събор на Карандила. Той е май двудневен и там съм виждала тяхните колиби, в които навремето са живяли(като овчари).
    Установих, че и аз нищо май не знам за тях!

  • Графът  On 25 февруари, 2009 at 19:30

    Стратегията наистина е драстична и много опасна. Но в случая е „изписала очи”. За това свидетелства и коментара на Вили – пише, че са богати, с големи и хубави къщи още преди промяната. А 1958 г. са започнали от абсолютната нула, без нищо, болшинството неграмотни, в колиби край градовете…

  • deni4ero  On 25 февруари, 2009 at 23:58

    аз познавах едно момиче каракачанка – Зоя 🙂 Бяхме приятелки с нея и още две момичета. Когато бяхме на 17 родителите й се притесняваха, че няма да се омъжи. Също помня, че беше страшно чисто момиче и много добра и скромна. ПОгрешно я мислеха за циганка доста хора.
    Графе … просълзихте ме с една част от поста …

  • вили  On 26 февруари, 2009 at 00:47

    Май неправилно съм се изразила с думата богати. Графе, къщите им са хубави и големи, защото много работеха. Което ме навежда на мисълта, че с много труд, усилия и естествено малко късмет и възможности може да се постигне много. Аз казвам, че са богати, но в смисъл не на новобогаташи(придобили парите си с може би далавери), а на хора, които са изкарали парите си с много пот и лишения. Играла съм като дете с деца каракачани, но не съм чувала лоши подмятания за тях. В квартала ги уважаваха и им се възхищаваха на трудолюбието. И държа пак да отбележа много държаха децата им да се учат добре!
    Но това са неща от началото на 80-те години. след това аз заминах за Пловдив и всякакви контакти съм загубила.

  • вили  On 26 февруари, 2009 at 01:03

    А ето тук може да се види един събор на Карандила и дори се виждат няколко тяхни колиби, построени специално за събитието http://www.youtube.com/watch?v=Z7Y3FN6oZ9M

  • Муниконтин  On 26 февруари, 2009 at 01:22

    За мен каракачаните бяха обвити в някаква приказна тайнственост…планински хора! Като самодивите, джуджетата, горските духчета… Всичко, което бях чувала за тях беше с положителен знак.Честни хора, държат на думата си – толкова.
    За първи път се запознах с каракачани в Пловдив на един концерт на площада за 1 юни.
    Красиви, светлолики и светлооки! Каточе ли друга раса! С много красиви и тежки костюми изцяло от вълна.Даже украсата за главите им.
    Жегата беше „пловдивска“, но не чух някой от тях да пухти и да се жалва. Питахме ги от къде са костюмите им. „От сандъците на бабите ни“ не без гордост ни отговориха.
    Оказаха се изключително мили, възпитани и (не мога да намеря друго определение!) кротки хора!
    Всъщност бяха деца между 10 и 14-ина годишни.
    Извинявайте стана като велики пости дълго 😀

  • Mari-ana  On 26 февруари, 2009 at 12:14

    Благодаря Ви, Графе! Изключително интересно ми беше да прочета статията Ви.
    Имам един въпрос. Разказвате историята на българските каракачани. Но клипа, към който сте дали линк е за гръцките каракачани. Любопитно ми е как те са се приспособили и какъв е животът им сега, там? Условията и обстоятелствата на живот и при двете групи са били коренно различни, но навярно са запазили еднакъв начин на мислене и на принципи. И все пак, вероятно има големи разлики. Или пък не?!
    П.П. Напълно съм съгласна със заключението Ви! Би трябвало всички да приемем това жизнено верую.

  • Графът  On 26 февруари, 2009 at 12:55

    deni4ero, чувствителна душица имаш!

    Вили, правилно Ви разбрах, но пояснението е на място – в днешно време думата „богат” има малко по-друго съдържание. За тях може би по-точно е да се каже „заможни”.
    Благодаря за клипа, пропуснал съм го при търсенето. Много по-хубав е от моя. А покрай него открих и истинска съкровищница – http://www.youtube.com/user/boyandobrev

    Муниконтин, а какво изпълняваха? И имаха ли инструментален съпровод на песните?

    Mari-ana, клипа ми е на български каракачани от различни културни клубове (около 20, ако се не лъжа). Даже на една от снимките се вижда отзад надпис Еврофутбол. Но вижте клипа, който Вили е дала, по-хубав е. Моя го избрах заради песента.
    За гръцките каракачани не знам нищо. В клиповете на нашите навсякъде има гръцки надписи, но това е, защото те са една общност в двете държави и каракачанският език е много близък с гръцкия. Иначе не мисля, че се гърчеят. Днес мнозина изкарват пари в Гърция, но ги инвестират у нас. В Сливен това добре се вижда.

  • Муниконтин  On 26 февруари, 2009 at 13:08

    Протяжни, много красиви и както ми се сториха, тъжни песни. Пееха и танцуваха едновременно. Момчета и момичета разделени. Нямам много ясен спомен за музикални инструменти, но почти съм сигурна, че нямаше. Поне зурни нямаше! Танците им бяха подобни на нашите хора, но без скачане и подвиквания. Всичко беше много изящно и премерено…
    Гледахме ги в захлас, нищо че бяха доста дълги като времетраене.

  • simplyblue  On 26 февруари, 2009 at 13:44

    Благодаря за разказа!

  • deni4ero  On 27 февруари, 2009 at 22:02

    да, Графе, в тяло на русалка 😛

  • Дядо_Мраз  On 14 март, 2009 at 15:33

    В нашия град не ги харесват. Повечето парадират с финансовото си положение. Някои от тях са готини, но повечето са позьори

  • Графът  On 14 март, 2009 at 19:10

    Дядо Мраз, бихте ли разказали как парадират и позират? Въпросът ми е сериозен, а не провокативен.

  • name  On 21 март, 2009 at 22:31

    Е,какво др мога да кажа освен че се ГОРДЕЯ ЧЕ СЪМ КАРАКАЧАНКА!!!

  • Муниконтин  On 22 март, 2009 at 00:33

    И има защо да се гордеете!

  • Mari-ana  On 19 май, 2009 at 11:12

    Научихме наскоро в клуба по танци каракачанското хоро „Цамико“. Харесва ни да го играем. 🙂 Гледах и няколко клипа с изпълнението му от каракачани. Та се сетих за статията Ви Графе, и дойдох да си я препрочета. 😉

  • Графът  On 19 май, 2009 at 12:37

    Дано хорото ви хареса още повече, Mari-ana. 🙂

  • Георги  On 24 май, 2009 at 14:51

    Няколко уточнения.
    Никога мъжете каракачани не са ходели голи до кръста. За втори път попадам на такова твърдение – в първия случай ставаше въпрос за театрално представление.

    Няма разлика между българските и гръцките каракачани, освен някои типично местни влияния – каракачаните в България възприемат някой български обичаи и практики за което е „виновна“ общата религия.

    Няма разлика между каракачския диалект и гръцкия език – няколко особености
    – сред каракачаните са запазени над 500 думи от Омировата епоха, което по скоро говори за дълга образователна традиция и през средновековието, отколкото изолираност.
    – каракачаните в България ползват изключително много български думи – напълно естествено с оглед на средата и тяхната малочисленост, като гръцкият език е почти изцяло изместен от българския в ежедневието и се ползва главно при контактите с гърци или по-възрастни каракачани.

    Имат делник и празник. Като празничния календар на каракачаните в Българие е повлиян от българския. Отновно е „виновна“ общата религия.

    За първи път термина каракачани/саракачани се споменава в писмен източник в края на 50те години на 19 век

  • Графът  On 24 май, 2009 at 19:55

    Георги, благодаря за уточненията.
    Откровено казано, мен също ме смущаваше твърдението „голи до кръста“ – някак не пасваше на общия фон.
    В крайна сметка – като изключим детските ми спомени – сведенията са от нета. Надявах се на допълнения и уточнения от каракачани.

  • Георги  On 25 май, 2009 at 23:23

    Графе,
    Според мен, Вие и повечето от тук пишещите, гледате на темата повече от романтичната и страна, може би романтиката ни липсва в днешния живот.
    Според мен нещата са далеч по-прозаични.
    Каракачаните са бегълци, както говори и втората част от прякора им, и няма спор че първоначалното им разселване започва от Аграфа – планинска област в средна Гърция – по времето на размириците в Османската империя края на 18, първата половина на 19в. Създаването на колибарски селища в този период не е изключение и при българите, които са прогонени от родните си места.
    „Кара-“ по него време в турския език не означава просто черен – означева извън закона, преследван от закона от там и българските фамилии Караниколов, Караиванов и т.н.
    „качан“ е беглец.
    Възможни са и други тълкувания, но ако погледнем историческите факти е имало защо да бъдат наречени „кара“. Най-големите гръцки хайдути са каракачани – Качандонис (негови потомци живеят днес в България, без да съм абсолютно сигурен), Диплас, Караискакис (главнокомандващия на гръцката въстаническа армия, загинал при защитата на Акропола), Дзонгас („Протопаликаро“ – буквално първия юнак на Караискакис – нещо като знаменосеца в българските чети. Последия пряк потомък на Дзонгас, по мъжка линия в България почина преди 15тина години)и… може би 70 и повече % от известните имена.
    След края на гръцкото въстание и създаването на гръцката държава , обхващаща по него време само Пелопонес и Атика, всичко нагоре си остава турско до балканските войни, голямата част от гръцките поборници изпадат в немилост. Мисля, че историята е позната, няма защо да си спомняме за капитан Петко войвода в България и съдбата на поборниците след освобождението. Само за пример, синовете на Дзонгас са принудени да бягат в Мала Азия от където някои отиват в България.

    В този смисъл е интересен произхода на ПАНАЙОТ ХИТОВ. Майка му е Събка, 100% българка, просто няма такова гръцко име – той самият ПАНАЙОТ – име сравнително рядко използвано от българите, а Хитас е каракачанска фамилия.

    Ето ти един линк с автентична песен, без съпровод, след средата на записа.

  • Георги  On 26 май, 2009 at 00:27

    Ето ти и една песен по повод горното

    Ангелчо дума тейни си:
    – Тейне ле, стари тейне ле,
    додяло ми се, додеяло
    сиви говеда да паса
    край Дунав, край адалъка,
    край Черно море, край Бяло,
    се да се за мера карам,
    на ден по турчин да убивам.
    Аз ще, тейне, да ида
    във София, града голяма,
    при дяда Панайот Хитоолу.
    Че стана Ангел, Ангеле,
    оседла си конче хранено,
    зема си дрехи хайдушки,
    хайдушки дрехи, юнашки,
    че си кончето възседна,
    че във София отиде
    на айдушкото дюкянче.
    Малко са отвън позапря,
    дядо Панайот Хитоолу
    таман за него приказва:
    – Где ми Ангелчо да доде,
    да си Ангелчо пратиме
    във стара Рила планина,
    при четиресе колиби каракаченски,
    че са научили, научили
    до трима-мина помака –
    по цяла нощ едът и пият,
    сутрин, кога си отиват,
    все по една мома занасят.
    Тамам затуй приказват,
    Ангелчо вратата отвори.
    Дядо Панайот Хитоолу,
    като видя Ангелчо, всички станали:
    – Тамам за тебе говорим
    да те, Ангелчо, пратиме
    във стара Рила планина,
    в четиресе колиби каракаченски,
    че се научили, научили
    до тримамина помака –
    по цяла нощ едът и пият,
    сутра, кога си отиват,
    по една мома си зимат.
    Че Ангелчо отиде,
    че се вече смръкнало –
    ето помаци че идат.
    Като си се спусна Ангелчо,
    двама със ръце улови,
    за единия място няма,
    него със зъби улови.
    Като ги Ангелчо на земята тръшна,
    и тримата умрели.
    Три пътя Ангелчо замаане,
    три коля дърва насече,
    голям си огън накладе,
    помаци в огън нафърлял.
    Седнали да едът, да пият,
    помаците им светели.
    Каракачените го дарба дарили
    по три ми вакли овена.
    Че се Ангел на конче преметна,
    право на София отиде
    при дядо Панайот Хитоолу..

  • Mari-ana  On 26 май, 2009 at 07:52

    Георги, с интерес чета допълненията, които пишеш за каракачаните. 🙂
    Дали би могъл да ми помогнещ? Издирвам подходящи музика или песен, на коrто се играе хорото Цамико, в мр3 формат (подходящ за танцуване). Ще ти бъда много благодарна, ако ми кажеш къде мога да си намеря. 😀

  • Георги  On 26 май, 2009 at 09:08

    Мари-ана,
    мисля, че ще мога да ти помогна, но ще ми трябва малко време. Аз съм доста на „Вие“ и с музиката и с танците т.е., някъде из компютъра ми може и да има нещо такова, но не бих могъл да го различа. А и се дразня малко от осъвременяването им при това и с азиатски нотки, както на мен ми се струва в Гърция.
    Описание на Тсамико от един от най-големите познавачи.
    Τσάμικος. Κλέφτικος χορός. Είναι ο νικητήριος παιάνας. Χορευόταν σε όλες τις στιγμές του αγώνα. Εκφράζει τη χαρά, τον ενθουσιασμό και την έξαρση της νίκης.
    Превод:
    Тсамикос. Хайдушко хоро. Това е победния пеан. Играеше се във всички моменти на борбата. Изразява радостта, ентусиазма и екстаза от победата.

  • Mari-ana  On 26 май, 2009 at 09:31

    Георги, ще почакам с нужното търпение (което е изключение за мен). 😉 Именно защото се надявам да ми изпратиш автентична народна музика. Осъвременена намерих на едно място. 🙂 Нашите ръководители ни пускат една песен на Георгиус Даларас (съжалявам, ако не го изписвам правилно), на която играем хорото. Тя звучи различно и те ни разказаха, че не е популярна негова песен, а запис от събиране, на което той е пял автентични народни песни.
    Благодаря за описанието на хорото. 😀 „Изразява радостта, ентусиазма и екстаза от победата“ – точно така се чувстваме, когато го играем! А, че е още и хайдушко хоро… Спирам, че ще осъмнем в приказки на тази тема. 😀

  • Графът  On 26 май, 2009 at 09:46

    Георги,
    Не бих казал, че коментиращите наблягат на романтиката – болшинството коментари са лични впечатления от каракачани.
    Аз изобщо не подхождам романтично. Това, което ме впечатли, е начинът, по който група хора, изхвърлени от човешката общност, са се приспособили и оцелели. Според мен наистина е уникален. Най-ясно става при съпоставяне с циганите, изпаднали в същото положение още в по-далечна древност.
    – Циганите са се приспособили към човешкото общество (в разновидностите му) като използват слабите му страни за осигуряване на съществуването си. Често криминално спрямо правилата на съответното общество.
    – Каракачаните са се вписали напълно в природата не само без опити да я променят, но спазвайки стриктно нейните закони. Може би на това се дължи и липсата на музикални инструменти в музиката им?
    Еднаквото и за двете етнически общности е, че са се приспособили, а не интегрирали.
    Именно в желанието си да наблегна на тази уникалност не дадох исторически подробности, още повече, че те лесно могат да се прочетат в нета при желание. Аз прочетох даже много мотивирана статия, че гръцкият език е модифициран каракачански.
    Сведенията за хайдутите са много интересни, благодаря. За Панайот Хитов също е много интересна възможността да има каракачанска жилка.
    Благодаря Ви за линка и текста!

    Mari-ana, без да отнемам „правата” на Георги, ще Ви дам 2 линка. Първият е видеоклип, вторият е mp3, но в общност от много песни и хора (всичко трябва се сваля заедно). Цамико е № 19 в списъка с файловете. Не съм го слушал.
    http://vbox7.com/tag:tsamiko
    http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=e3a90e7ce2133568da0933ab677690692eabf0b7#expand
    (щракнете „Покажи файловете“)

  • Mari-ana  On 26 май, 2009 at 10:12

    Благодаря Ви, Графе! 🙂 Колкото повече музика, толкова по-добре. 😉

  • Георги  On 26 май, 2009 at 11:35

    Графът:
    „Сега преценявам, че това не е било съвсем обичайно – дядо ми на чурук дъска не стъпяше“

    Стоян Стоянов казва:
    „Винаги съм знаел, че каракачаните са корави “планински хора”, но всичко това, което сега научавам е истинска изненада за мен. Мога да напиша само две думи – Възхита и Уважение.“

    вили казва:
    „И аз като сливенчанка често съм чувала за тях. Имах дори съученици каракачани, защото живеех близо да така да се каже каракачанската махала. А за имена се сещам за Николай, Анастасия и друго име не. Дори приятелки имах измежду тях. Какво ми беше направило впечатление като дете, че са много горди, някак независими и богати.“

    Муниконтин казва:
    „За мен каракачаните бяха обвити в някаква приказна тайнственост…планински хора! Като самодивите, джуджетата, горските духчета… Всичко, което бях чувала за тях беше с положителен знак.Честни хора, държат на думата си – толкова.
    За първи път се запознах с каракачани в Пловдив на един концерт на площада за 1 юни.
    Красиви, светлолики и светлооки! Каточе ли друга раса!“

    Това наричам романтично Графе. Не съм искал да ти опонирам, нито да те укоря – по скоро малко да „приземя“ нещата, въпреки че определено смятам, че романтиката малко ни липсва в днешния живот.

    Също така, не мисля че може да се направи каквото и да е сравнение между каракачани и цигани.
    Циганите са си съвсем отделен етнос, а каракачаните са част от гръцкия, за България – спокойно можем да кажем – част от българския. Дори днешната им интеграция е достатъчен показател – нещо поне засега неосъществено за цигани нито в България нито в Гърция.
    (В каракачанските песни се среща често една дума „μπράτιμους“, която не е друга, а българската „побратим“. В. Маринов споменава за някои села, които през петдесетте години все още си спомнят, че предците им били каракачани. Фамилията „Каракачанов“. За каракачаните е недопустим брака с цигани, турци, власи и пр… Отношението им към брака с българи и гърци е почти едно и също и в днешно време положително.)

    Аз мисля, че каракачаните „изчезват“ там където се освобождават от турско владичество съответните райони.

    Не национализирането на овцете им през 58г обуславя този процес – може би го ускорява. Много преди това, още от освобождението насам и особено след балканските войни, когато се освобождава егейска Тракия, част от каракачаните се установяват в села, закупуват градска собственост и т.н…
    В Гърция няма 58г. и национализация, но процеса е същия, като най-напред „изчезват“ в най-рано освободените райони …

    Напълно прав си за „Но неоспорим факт е, че от всички поробени от турците народи са единствените, които са носили високо вдигнато през цялото робство знамето си с християнския кръст! Нарекли го, че е сватбарско знаме!“
    Нарича се „φλάμπουρα“ /фламбура/ от латинското flamulla – продължение на византийската лавра /флаг/На него е извезан кръст, самата дръжка завършва с кръст в краищата на, който са поставени три „позлатени“ ябълки – през средновековието символ на върховната власт.

    Но стига толкова, че се увлякох, а и трябва да се работи …

    Mari-ana,
    имайте предвид че има Тсамико за мъже и Тсамико за жени. Незнам разликата…

  • Mari-ana  On 26 май, 2009 at 13:41

    Георги, като гледах клиповете видях разликата. 😀 Оказа се, че ние играем хореографски обработено хоро – има стъпки и от мъжкото, и от женското.
    Но изпълнението на Тсамико от мъжете е далеч по-атрактивно и зрелищно. Особено ми беше приятно да гледам самостоятелните изяви на водача на хорото. 😀

  • Георги  On 26 май, 2009 at 18:06

    Mari-ana,
    Порових се малко. Оказа се, че може да се играе от 8 до 16 стъпки. Ето на какво попаднах
    http://www.btinternet.com/~argyros.argyrou/dances/
    http://www.btinternet.com/~argyros.argyrou/dances/Tsamiko.htm
    http://paroutsas.jmc.gr/dances/sterea/1tsamikos.htm

    От тук можете да изтеглите една песен на която се играе в Епир, качеството е добро, макар да ни ми харесва особено изпълнението.
    http://www.filestube.com/ef333a215c345bed03ea/details.html

  • Mari-ana  On 26 май, 2009 at 23:08

    Благодаря ти много, Георги!
    Страниците със стъпките са интересни и ще ги разгледам подробно.
    Но не можах да сваля песните от другите два линка. Единия иска регистрация, а другият не можах да го отворя. Обаче ще попитам някой, който разбира повече от мен и ще я сваля. 😀

  • atanas  On 3 юли, 2009 at 12:46

    mnogo e xubavo

  • atanas  On 29 декември, 2009 at 19:30

    tovae mnogo qko

  • гео  On 23 февруари, 2010 at 18:22

    Не знам кой от кого е преписвал. Веселина Седларска от вестник „Новинар“ е писало следното:

    „Наскоро една жена, която не знаеше каква съм, каза: “Виж оная новата сграда, и тя каракачанска – тия мръсни каракачани по пари ходят“, – разказва Пенка Атанасова.

    Много каракачани споделят притесненията си от известната степен на завист, която започват все по-ясно да долавят в отношението на българите.

    „Сега не ни е срам от произхода, сега ни е страх от завистта”, обобщава 22-годишната Пенка Янева.

    Дали тя е преписала от Графа?

  • Графът  On 24 февруари, 2010 at 10:34

    гео, какво означава „преписвал”? Пределно ясно е, че написаното е събрани материали, а не лични проучвания. Цитираният пасаж съм взел от нета, вероятно същото важи и за г-жа Седларска.
    Впрочем, аз съм го и написал в коментар:
    като изключим детските ми спомени – сведенията са от нета. Надявах се на допълнения и уточнения от каракачани.

  • angel  On 16 март, 2010 at 16:17

    Здравейте всички!
    Преподавам български народни хора и обикновенно в началото на изучаването давам някоя и друга характеристика за съответното хорце: размер,произход,интересни случки от бита,свързани с него и т.н.
    Преди много години бях чувал за каракачаните /за съжаление не знам от къде или от кого/,че те за първи път са регистрирани като граждани на страната по времето на цар БорисIII – някъде през средата на 30-те години.Среща ги по време на лов, разговаря се с тях и остава очарован от духовния им заряд и природен интелект.По време на разговора разбира,че не са ничии поданици-нито на България,нито на Гърция.По негово разпореждане се предприема регистрация и преброяване на каракачаните. Имаме семеен приятел-каракачанин от Враца.Олицетворение на всичко казано за тях в коментарите по-горе. Но трябва да се признае – поне при него е така-гърчеят се – тои и роднините му. Дано това,което разказвам на курсистите за цар БорисIII и каракачаните е вярно,за да не подвеждам хората. Поздрави!

  • Графът  On 16 март, 2010 at 21:11

    Благодаря Ви, angel, за интересната информация.

  • agi  On 19 април, 2010 at 01:15

    tova koeto moga da kaja ,4e e unikalno napisanoto…………citiram edna strofi4ka’v tqh ima ne6to tainstveno’……..samo iskam da otbeleja ,4e pri karaka4anite nemje da se smesvat s dr narodi bilo to hristiqni ,karaka4anin zadaljitelno se jeni za karaka4anka!!!predpolagam nemoje da nqma propuski ,no tradiciqta povelqva samo ot tehniq si narod!

  • Графът  On 19 април, 2010 at 01:23

    Може би точно затова са се запазили, agi. Имам предвид не като физиономии, обичаи и т.н., а като дух, отношение към природата и Всемира.

  • dimitrova  On 24 май, 2010 at 17:18

    Поздравявам ви за написаното.Само сте пропуснали да споменете още един много важен за нас празник-07.01(Иванов ден).Аз също мога да кажа че се гордея с произхода си.

  • karakachanka  On 8 юли, 2010 at 19:45

    И което е по-интересно, тогава при нас празнуват и хора, носещи имената – Яни, Яна, Янка, Янко и т.н.

  • Емилия Портарска  On 8 юли, 2010 at 22:36

    Благодаря за това което научих за каракачаните.Познавах едно много талантливо момиче,сега е вече зряла жена,каракачанка,но съм и загубила следите.Може и да не е в България,хореограф,живееше в Казанлък.Казва се Ганка Костова-фамилията е моминска,сетих се от с.Сахране.Не съм чувала за нея повече от 18 год.На всяка Копривщица се лепвам на тяхната естрада и ги гледам с възхита.Ето какво прави интеграцията.Циганите се мъчим да ги интегрираме от както се помня,живяла съм в един двор с две цигански с-ва,съученици трима съм имала,но в малките класове,1,2-талантливи,свободни,горди,морални-още много неща мога да напиша,но общото между тях е било в бита им в миналото,не сега.Няма място за сравнение нито в песенната,нито в танцовата им лексика,а в духовнат да не говорим.

  • Графът  On 9 юли, 2010 at 12:42

    Емилия Портарска, karakachanka dimitrova, приемете моите искрени поздрави!
    Радвам се, че тази тема не излиза от вниманието на гостите ми.
    А ако написаното достигне до Ганка Костова ще е чудесно. Така, както се обади потомък на Айката в „Едър българин”.

  • христо  On 24 август, 2010 at 15:47

    Ганка(Костова) Чилингирова доколкото знам живее в Солун сега…А освен с хореография се занимава и с писането на книги…http://www.dveri.bg/content/view/10961/74/

  • Графът  On 24 август, 2010 at 17:19

    Благодаря, Христо!
    Надявам се и Емилия Портарска да види тази връзка.

  • didityyy  On 11 октомври, 2010 at 19:28

    Здравейте! Аз съм каракачанка на 12 години.Всичко написано е вярно , но това е една много малка част от цялата ни история и истина.Който иска да научи и други подробности нека ме намери на имейл.

    • Графът  On 13 октомври, 2010 at 12:27

      Благодаря, didityyy!
      Със сигурност има още много да се пише. Но аз не съм и имал за цел да бъда изчерпателен.
      Исках да обърна внимание на отношението на каракачаните към околния свят. „Вписването” им в него. Нещо, което е рядкост, а е единствено правилното от гледна точка на Вселената, според мен.
      Източникът на всички беди на човечеството е желанието да приспособява света към себе си!
      Заб. Аз мога да видя имейла Ви, но останалите читатели не. Ако искате, напишете го тук.
      Между другото, защо не си отворите блог и да напишете публикации? Ще има интерес – темата ми за каракачаните вече почти 2 години се чете доста редовно. Намират я през Гугъл.

  • Георги  On 14 април, 2011 at 17:22

    Ето нещо, което ми се струва интересно.
    Записите са от 1978г., Аграфа, много по близко до традицията отколкото днешните.
    Аграфа е района от който започва разселването на каракачаните. Мъжете са в бели костюми. Българския изследовател Васил Маринов, прави допускането, че преди да облекат черните дрехи, каракачаните са принадлежали към „белодрешковците“.
    Песните от хората се пеят и от каракачаните в България.

    Описание (свободен превод от гръцки) хората от качилия видеото.

    „Затворено“ хоро…

    „Хората на Аграфа се състоят от сила, постоянство на ритъма и стъпките, величествени с бавни, но отчетливи движения. …отразяват жаждата за свобода…

    „Колкото и да извървях“ се отнася до номадския период от съществуването на каракачаните… Класическо хоро „На три“ разпространено из целия Пинд и от Аграфа до Македония.
    „Колкото и да извървях в турско и ромейско(гръцко) “ – http://www.youtube.com/watch?v=cYVkEl2z09s&feature=related

    Втората песен се отнася до хайдутство и се свързва с Георги Караискаки (защо, не знам – името му не се споменава в нея)
    Също „затворено“ хоро, играе се в два кръга външен на мъжете и вътрешен на жените.
    „Друго не ми харесва, като вървенето в ноща…“ – http://www.youtube.com/watch?v=wLkVooxqLHs&feature=related

    „Затворено“ хоро, но… Без съпровод, без хореография, запис от 1994г. от Аграфа – би могъл да мине за запис от каракачанско събиране от 60те и 70те години в България. Днес струва ми се подобно нещо почти не се среща.
    „Костантин …, и Алекси … заедно ядат и пият и заедно са вързали жребците си…“ – хайдушка песен – http://www.youtube.com/watch?v=MakcjpNyKSU&feature=related

    И още едно хоро, което качилия видеото определя от същия тип „затворен“. Играели се, казва, главно на Великден.
    И тъй като Велик ден приближава, за много години с него на всички! И специален поздрав за Графа и Mari-ana ( с молба да ме извини, че не и свърших както трябва работа)

    • Графът  On 17 април, 2011 at 17:06

      Благодаря, Георги, за интересния коментар и за поздравлението!
      Жив и здрав да сте!

  • Георги  On 14 април, 2011 at 17:30

    Объркал съм последния линк. За Графа и Mari-ana

    Графе, ако е възможно – поправи го.

    • Графът  On 17 април, 2011 at 17:07

      Мога, но по-добре да си остане така, Георги – с двата клипа. 🙂

  • ЯНИЦА  On 7 януари, 2012 at 11:42

    Пост-ът наистина много ми хареса.Всичко което прочетох ме радва,защото и аз съм каракачанка,но моето поколение не познаваме страданията,притесненията и трудностите които са изпитвали нашите предци.В тогавашните времена,когато те са започнали от нулата никой не се е отнасял към тях като към равни както е сега.Личен пример мога да дам,дядо ми е бил на 15 когато убиват баща му и тъй като той е бил на големият от 6 деца,той става глава на семейството.Налагало му се е едновременно да ходи на училище.да се грижи за неграмотната си майка.за братята и сестрите си,за препитанието за всичко.С гордост заявявам че той е имал много труден живот но това което е постигнал сега е на лице.НЕ се хваля.а отдавам нужното уважение към моят дядо.Постигнал е много,преуспял е меко казано.Това което мога да допълня е че за каракачанинът на първо място е семейството.Традициите се спазват строго.Интимността,духа на каракачаните е уникален.И въпреки модернизирането и сливането с обществото каракачаните са както интегрирани така и си остават отделна група от хора.Горда съм с произхода си и отново казвам че се радвам че хората се интересуват и приемат нашия етнос.Това значи много.!

  • jorkos  On 23 януари, 2012 at 00:34

    this is Sparta,samo moga da kaja…..manges!!

    • Графът  On 24 януари, 2012 at 10:33

      Всъщност какво по-точно искате да кажете, jorkos, и на какъв език?

  • Атанас  On 28 февруари, 2012 at 22:19

    Здравейте!
    Ще съм Ви благодарен ако посочите линк към статията, в която казвате, че става въпрос, че гръцкият е модифициран каракачански.
    Аз също съм каракачанин и ми е много интересно като попадна на информация за етноса. За съжаление в болшинството от случаите източниците са гръцки, а в тях смятам, че има и известна доза пропаганда.

    • Графът  On 29 февруари, 2012 at 19:07

      Здравейте, Атанас!
      Доста трудна за изпълнение е молбата Ви.
      Моята публикация няма научен характер и затова не съм посочил източници. Когато я писах прехвърлих доста материал в нета (за да не пиша по възможност глупости 🙂 ), но не съм записал линкове. И като се има предвид, че това беше преди 3 години…
      Ще се опитам да намеря отново статията, но това сигурно ще отнеме време. Проверявайте от време на време тук – ако не успея и се откажа пак ще напиша за да знаете.

    • Графът  On 4 март, 2012 at 02:05

      Съжалявам, не намерих точно тази статия.
      Но Ви давам 2 линка, които може би ще Ви са интересни.
      http://www.aee.gr/english/5sarakatsani/sarakatsani.html Най-старият народ в Европа
      http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=3522&tid=42776

  • Атанас  On 8 март, 2012 at 19:04

    Чел съм ги тези неща, но все пак благодаря за линковете. 🙂
    И аз се опитах да намеря статията за каракачанския, но също безуспешно…може би е свалена от там, където е била публикувана.

  • lizimax  On 9 юни, 2012 at 17:06

    LIZIMAX…………chetoh dosta no mi napravi vpe4atlenie 4e nikoi ne spomena za tova 4e karaka4anite ne sa nito balgari nito garci..tova sa elinizirani traki,4isti naslednici na trakite,absoliutni predstaviteli na trakiisko pleme(poslednoto ocelqlo)…No..tova nqma da izleze na bql svqt,ili moje no v dale4no bade6te…potarsete info ot evropeski antropolozi i profesori istorici i 6te razberete za edna golqma taina koqto se krie..

    • Графът  On 9 юни, 2012 at 19:01

      lizimax,
      в своята публикация не съм си поставял задача научно изследване на каракачаните. Още в началото посочвам, че тя е в отговор на въпрос в блога ми.
      Интересът ми беше засилен от това, че те за мен са представители на рядък клон на човешкото развитие и народностният им произход не ме интересува.
      Затова ги сравнявам с циганите (според мен основателно), защото и при тях има нещо подобно, но в друга насока.
      Темата се разви много, благодарение на интереса и коментарите.
      Съжалявам, но не можете да искате от мен (или някой друг) да се ровя и проучвам доказателства за Вашата теза.
      Ако Вие имате основания за нея можете (и е редно) да ги изложите със съответните линкове към публикации на evropeski antropolozi i profesori istorici.

  • lizimax  On 9 юни, 2012 at 17:21

    i za6to sravnqvate karaka4ani s cigani,vse edno balgari s cigani ili angli4ani ili francuzi.mnogo vi molq porovete se v internet prostranstvoto za da nau4ite mnogo istini..a kolkoto do ciganite,dokazatelstvata so4at 4e te prestigat po na6ite zemi kogato se zavra6tat generalite na ALEXANDAR VELIKI ot VAVILON.ciganite sa bili robi koito sa se grijili za mnogohilednata armiq,za tehnite kone i stada..i taka te ostavat tuk i do den dne6en,ZA SAJALENIE…

  • Βασίλης  On 14 март, 2013 at 08:12

    Οι Καρακατσάνοι είναι ελληνικής καταγωγής. Ο Κατσαντώνης, Σαρακατσάνος από στερεά Ελλάδα πολέμησε τους Τούρκους στην επανάσταση του 1821. Τότε λέγανε, που έχει μείνει και σήμερα, αν είσαι Σαρακατσάνος είσαι δύο φορές Έλληνας. Όσοι μείνατε στη Βουλγαρία αναγκαστικά αλλάξατε επίθετα. Ψάξτε τα επίθετα των προγόνων σας.

  • Nikola Kodjabashev  On 1 април, 2013 at 08:26

    VSI4KO E MNOGO VIARNO I TO4NO.EDNO 4ISTO IPLEME.

  • Apostol  On 1 април, 2013 at 17:05

    Az sym karakachanin i sum chlen na upravitelniq syvet na kulturno prosvetnoto drujestvo na karakachanite grad Sliven. Ako iskate poglednete poveche za nas na stranicata ni – http://www.karakachani.com
    Sushto taka ima film za karakachanite, ako ne me lyje pametta se kazva „Where the soul rest“ – Kyde dushite si pochivat. Filma e kachen v youtube, no e predimno na angliiski ezik i nqma prevod. Imame i grupa vyv facebook, kydeto sushto mojete da namerite informacia za nas. I molq vi, ne ni sravnqvaite s romite, obidno e! Nqmame nishto obshto s tqx!
    P.S. Gord sym, che sym karakachanin! Ako nqkoi ne ni xaresva kato etnos i kato xora, jiv i zdrav, vseki ima pravo na mnenie, vse pak jiveem v demokratichna strana.

    • Графът  On 1 април, 2013 at 18:17

      Здравейте, Apostol,
      Благодарен съм, че се запознах с вас, каракачаните!
      Преди всичко, още веднъж искам да подчертая, че не ви сравнявам с циганите! Моля, не ми приписвайте подобни мисли.
      Единствената съпоставка ми е в двата подхода за оцеляване на един етнос. И пак искам да подчертая: за мен истинският, ВСЕЛЕНСКИЯТ подход е на каракачаните!
      Каракачаните безспорно нямат нищо общо с циганите.
      До момента, когато написах тази публикация преди 4 години, аз само знаех, че има „каракачани“ и нямах представа, че тя ще стане една от най-„дълговечните“ ми с над 8000 преглеждания и с 65 коментара през годините!
      Благодаря за линка. Браво за старите снимки!

  • Ако се родя втори път,и ме попитат каква искаш да си с гордост ще кажа КАРАКАЧАНКА това е нашия етнос гордеем се! БЛАГОДАРЯ на Господ!Радвам се ,че съм родена възпитана в каракачанско семеѝство в дух на честност,вяра и труд,стремеж за по-добро образование !!!Всичко това дължа на моите родители за ,което съм им много благодарна !!!!Гордея се с произхода си радвам се ,че сме обединени в дружества в ,които продължаваме традициите и фолклора на нашите предци !!!!!!!!!!!!!Благодаря ви Привет от Карлово

    • Графът  On 2 април, 2013 at 09:15

      Благодаря Ви, г-жо Теохарова, за коментара.
      Приемете моите искрени благопожелания!

  • Margarita Bratoeva  On 23 февруари, 2014 at 23:40

    Здравейте ! Не се познаваме. Казвам се Маргарита Братоева и не съм каракачанка… Не знам, може би вече мъничко съжалявам за това – след всичко, което прочетох в статията и коментарите за вашия невероятен етнос..Благодаря на всички ВИ за възможността да се докоснем и да научим тези толкова важни и съкровени за вас неща… Благодаря за удоволствието, което ми доставихте и вниманието, което възбудихте с изключителната красота на фолклора ви …
    Животът ми протече, като изпълнител на българския танцов фолклор – или по=простичко казано – танцьорка. Смея да твърдя, че съм доста добре започната с фолклора на България, по-точно с стила и характера на етнографските области … Но с течение на времето осъзнах, колко малко знам за вашия фолклор и същевременно колко интересен и непознат не само за мен, а и за много други хора се оказва той.
    С цялата си почит и уважение ви моля за връзка с вас с цел обмяна на повече информация …

    • Графът  On 24 февруари, 2014 at 07:16

      Здравейте, г-жо Братоева!
      Аз не съм каракачанин и, за съжаление, не бих могъл да Ви бъда полезен. В коментарите има доста участници, които се занимават с танци, но мненията са от преди 4 години.
      Много е вероятно някой да се обади и сега, защото темата се чете всекидневно. Ако се появи такъв ще имам грижата да ви свържа.
      Поздрави,
      Графът

  • Hristo K. Dimitrov  On 1 март, 2015 at 13:07

    Zdraveite,dragi priateli Karaka4ani ivsi4ki,koito gi valnuva temata za karaka4anskia etnos.Tazi tema e izkliu4itelno interesna,za6toto istoriyata,ne ni e ostavila ,po4ti ni6to za tiah.Za moiya goliama radost e ostavilamalko no s izkliu4itelno zna4enie.Samo tezi,koito dobre poznavat istoriyata,mogat da otkriyat mnogo lesno vsi4ko za tehniya proizhod.Ba6ta mi e trakiiski bejanez ot belomorieto.Diado mi e poznaval mnogo karaka4ani,slu6al eza tiah.Predi kolektivizaziyata,prave6e,nezabravimiya na vkus balkanski ka6kaval ot ov4eto mliako na tehnite ovze.Dobre poznava6e tehniya jivot inravi.Az v prodaljenie na devet godini vsiaka sutrin si pieh kafeto s tiah,koeto mi dade vazmojnost da gi opoznaia izkliu4itelno dobre i zaslujiha moeto goliamo uvajenie Kato iubitel istorik i kraeved sam se dopitval do mnozina ot tiah ,za zna4enieto na niakoi dumi ot grezki ezik.Do dva,dvai polovina mesezi,nadiavam se Bog da mi dade tazi vazmojnost ,da predostavia moeto izledvane na vsi4ki,interesuva6ti se ot temata i nai ve4e na moite priyateli Karaka4ani.Bih se radval mnogo ako te izlezat ot 6ablona i preotkriat sebe si,4ii naslednizi sa,koeto nikak niama da im e trudno.

  • Hristo K. Dimitrov  On 1 март, 2015 at 13:12

    Prostete mi za propuskite mi,4uvstvam se mnogo izmoren.

  • Hristo K. Dimitrov  On 19 юни, 2015 at 10:27

    Rodi se bro6urkata Karaka4ani i Vlahos-nazad kam vekovete. Rodi se nedonosena Dalboko viarvam 4e niakoi bade6t istorik ot va6iya etnos , 6te poloj iusiliya da potarsi pomo6t ot bibliotekite na Hospitalierite( Maltiiski orden)i ot bibliotekite v Bodrum i Smirna i 6te iya dootgleda dobre. Bro6urkata posve6tavam na Kara ka4anskoto kültürno prosvetno drujestvo s. gorno sahrane obl St. Zagora

  • Hristo K. Dimitrov  On 20 юни, 2015 at 13:38

    Otnovo i otnovo gre6ki v teksta i za tova krai na pisaneto v internet.Podzaglavieto e -nazad kam korenite.

  • Diana  On 2 юли, 2015 at 11:39

    Здравейте г-н Димитров„интересува ме от къде мога да си закупя Вашата брошура „Назад към корените“. Събудихте моето любопитство и с интерес ще я прочета.

  • Hristo K. Dimitrov  On 5 юли, 2015 at 21:40

    Bro6urkata ne e napisana da se prodava a da se spomogne za po natata6no tarsene proizhoda na karaka4anskiya etnos.Vseki ot jelae6tite da se zapoznae s s moeto izsledvane,moje da go napravi v Ob6tinska biblioteka gr. karlovo i Regionalna biblioteka gr. Sliven.

  • PatrickTal  On 21 юли, 2016 at 21:51

    Ищете необычный сувенир? купить сувенирное оружие Заходите в интернет-магазин Vipcu.ru. У нас Вы найдёте сабли, доспехи и ружья, подарочные кружки и бутыли, бизнес-сувениры, а также канделябры и вазы, модели парусников и другое.

  • insomnia1304  On 17 февруари, 2017 at 17:25

    Благодаря за отговора!Респект!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: