Je ne suis pas някакво списанийце с пошли карикатури. Още по-малко мога да бъда като неговите бездарни автори, които си изкарват комата хляб, подигравайки се с душите на хората.
Je ne suis pas като безмозъчните зомбирани терористи, убиващи хората безсмислено, очевидно окончателно научени само да изпълняват и отучени да разсъждават.
Je ne suis pas някаква терористична организация, бореща се за влияние и власт в мюсюлманския свят, газейки върху собствената си религия.
Je ne suis pas като днешните водещи политически лидери на представителна част от света, използващи всеки, най-често неадекватен случай, за политическо изтъкване и прикриване на истинската им роля и дейност в световната политика.
Je ne suis pas от рекламиращите се интелектуалци и артисти.
Je ne suis pas от милионите, редящи се на опашка за „Charlie hebdo“ – списание, за което преди не бяха и чували и след месец няма да си спомнят.
Je ne suis pas сред борците за свобода на пошлостта.
Je suis Графът – Je suis un homme comme ils en vivent plus de 7 milliards sur cette planète et je m’efforce d’utiliser mon bon sens pour observer, analyser et commenter les événements.
Аз съм Графът – един обикновен човек от милиардите на Земята, свикнал да употребява ума си по предназначение.
Не упреквам хората с надпис „Je suis Charlie”. Те вероятно имат своите доводи. Своя порив. Или своята ситуация…
Просто казвам защо аз не съм от тях.
И малко ми е мъчно за френската нация, която винаги за мен е била водещ образец на култура…