Балет на колела

Преди 50 години по това време. С жена ми вече си правехме плановете за лятото, когато един ден телефонът звънна. “От операта те търсят” – подава ми го тя с повдигнати въпросително вежди. Изписвам пълно недоумение на лицето – лесно, защото беше истинско – и поемам телефона. Изслушвам какво ми говорят, казвам “да, добре” и затварям с още по-удължена физиономия. “За какво те търсят” – пита жена ми. “Не знам.” – отговарям аз – “От балета на операта искат да говорят с мен. Утре ще отида и ще разберем.” “Знам аз за какво, ама гледай да не ни пропадне лятото!” – промърморва тя предупредително – „Тия пък как те откриха!…“
И как да не знае, като вече има опит. Лятно турне с кукления театър. Лятно турне с артисти от оперетата. Важно турне на артисти от народния театър, в което участват и някакви народни и естрадни (както тогава се наричаха) певици, та…
Ще кажете какво ще мърмори, това ти е било работата. Да, беше ми, ама професията, а не работата, за която получавах заплата и в която ми предстоеше отпуска.
Отивам аз в операта, започва се един дълъг предговор колко е важно балетното изкуство да достигне до обикновените хора, намек колко добре ще бъде заплатено това достигане, докато накрая стигнахме до същината – турне на примите от оперния балет из страната. Цялата, “на шир и длъж”.
“Колко време” – питам аз мрачно. “Ами-и, около месец” – казват те. Не излъгаха с това “около” – турнето продължи към 40 дена. 🙂
– Защо не пътува ваш пианист, тук има много по-добри от мен, а и с опит. А аз не съм акомпанирал още на балет.
– Не искат. Трябва да се свири музика от балета “Жар птица” на Стравински, а била трудна, не си струвало усилията.
(Това излезе вярно. Есента ме извикаха да свиря при изпълнението на Валя Вербева и Петьо Торнев на тържествения концерт в Операта за 9-ти септември.)
Това имаше за задача явно да ме поласкае – демек, Вие можете да се справите по-лесно. Но после се оказа, че има и друга, още по-съществена и непреодолима за колегите от операта причина – в някои селища нямало пиано и трябвало да се свири на акордеон!
“Жар птица” на Стравински на акордеон! Все едно цигулков концерт на Паганини изпълнен на гъдулка. Е, и това ми мина през главата…
Не се учудвайте. По онова време нямаше и помен от сегашните озвучителни възможности. Всичко се правеше на живо даже и в София.

Така започнаха приключенията с балета. Така опознах хората в една професия и се изпълних с уважение към тях, а покрай тях и към професията. Към тяхното чувство на отговорност и всеотдайност в това, което правят. В едно лятно турне, което за тях беше своеобразна забава, при представления на импровизирани неудобни сцени почти всяка вечер, те, начело с Валя Вербева, правеха екзерсис всяка сутрин за да не излязат от форма!
Може би в операта, във всекидневието, имаха спречквания, нечисти номера, професионално съперничество и боричкания. Но турнетата за тях бяха нещо като психическо разтоварване и пречистване. На моменти бяха като деца. Спомням си една забавна случка, която добре характеризира атмосферата.
В някакво градче (Кнежа, ако се не лъжа), хотелът се оказа в ремонт. Нагласиха ни легла в 2 грамадни стаи – мъжка и женска. Вечерта, когато се прибрахме и се приготвихме да лягаме, някой забеляза, че двама още ги няма. Напълниха някакъв съд с вода, открехнаха малко вратата и го нагласиха отгоре. После бързо легнахме и угасихме лампата. След малко първият пристигна, блъсна вратата с някакъв възглас от рода “какво сте легнали толкова рано” и водата се изля отгоре му. Разярен, светна лампата и точно да се развика, видя, че още едно легло е празно. Млъкна на половин дума, бързо грабна съда, тичешком отиде да го напълни, закрепи го внимателно, угаси лампата и се притаи в леглото. Продължението и гръмогласния смях на финала са ясни… 😀
А лятото ни тогава не се провали. Нито следващите. Защото те с удоволствие приеха жена ми да пътува с нас и много скоро тя беше по-близка с тях, отколкото аз. Обикаляхме България, опознавахме нея и себе си – Валя Вербева, Емилия Кирова, Нора Железнова, Крум Янков, Антон Стойнов, Анастас Самев, Петър Торнев, Иван Майдачевски… Сприятелихме се, а с Нора и мъжа ù Исмет станахме неразделни за доста години.

Така балетът навлезе в живота ни и, както се оказа после, дълго присъствието му беше “господстващо”. Но това вече е друга история, която може би ще разкажа при случай.
…………………………..

В това, което ви разказах няма нищо неясно. Даже въпроса с музиката на Стравински ви изясних.
Я да проверим все пак. Представете си отново примите на балета на Софийската опера, пътуващи с автобус на турне. Представихте ли си?
А сега се хванете по-здраво за стола и сравнете представата си с:

Крайпътна почивка и потягане на багажа. Част от групата (останалите още са из храстите)

На заден план Автобусът на Балета на Софийската Опера. 😀
На преден план Нора Железнова и Петьо Торнев “поддържат форма”. Загадъчното момиче с черните очила е Валя Вербева

“Па де дьо” на Нора и Самчо Самев с масовка от царевичния балет

Балетна идилия. Другите отзад май се запознават с магарето…

На сянка в жегата. Графското семейство почти на преден план. Графинята все още е малко притеснена, затова е закопчана според етикета. 🙂

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • astilar  On 17 юни, 2008 at 21:28

    🙂

  • Муниконтин  On 17 юни, 2008 at 23:49

    😀 😀 😀 !

  • вили  On 17 юни, 2008 at 23:52

    Ех, какви хубави спомени! А снимките са много сладки – черно-жълти от богатите чувства в тях. Много е хубаво човек да има за какво да си спомня и да сравнява. 😆

  • Графът  On 18 юни, 2008 at 00:26

    Вили, за чувствата сте права.
    Иначе за изразителността на снимките е помогнало и фотоапаратчето „Смяна“. 😀

  • deni4ero  On 18 юни, 2008 at 00:27

    присъединявам се към усмивките и започнах д се смея още, когато жена Ви изкометирала: „Тия пък как те откриха …“ за легена … то е ясно – смях до небесата …

  • вили  On 18 юни, 2008 at 00:32

    Ами то друго освен Смяна и Барета май нямаше. Снимките наистина ми харесаха. 😛 Харесва ми да ви чета статиите – винаги са много стойностни!

  • Графът  On 18 юни, 2008 at 06:44

    Благодаря ви, приятелки, Вили!

  • Val  On 18 юни, 2008 at 13:59

    Чудесен коментар, Вили!

    Графе – благодаря, че сподели това пътуване! 🙂

  • Диана  On 18 юни, 2008 at 16:03

    Аз пак да намеся душата – не остават ли части от нея на онези места дето сме били, за да ни карат отново да се връщаме там, па макар и само в мислите си?
    Простете ми за това отклонение – пак търся под вола теле! 😀 Те могат да се нарекат и просто спомени, но защо всички нямат еднаква стойност? И някои са ни по-скъпи от други?

  • Val  On 18 юни, 2008 at 17:38

    Така е, Диана – ще си позволя да отговоря вместо Графа – съкровените спомени за мен са моменти на ‘срещи’ на души, които са важни за развитието, или ‘пътя’ на душата. Нещо повече – има моменти на „дежа-вю“ – усещане за вече преживяно – т.е. спомен за нещо, което тепърва ти се случва… но това е друга тема. 🙂

  • Светла  On 18 юни, 2008 at 23:50

    Поздравления на Графа за смелоста и сладкодумието.
    Как умее да ни сбира на седянката.
    Имам асоциация, която е лична,
    не е провокирана от Графа,
    а засяга моето отношение към моите „мили спомени“.
    Казвам го, за да не възникват недъразумения в комуникацията.
    „Недей се връща по местата, там, дето си живял щастлив!
    Ще срещнеш само самота, там дето си живял щастлив.
    Ще срещнеш само свойта младост и свойта радост и ще бъдеш най-нещастен на земята,
    там дето си живял щастлив“
    А.Германов
    Аз често се отнасям така към моите спомени,
    но след години може да не е така?

  • Диана  On 19 юни, 2008 at 00:03

    Светле, това е защото си човек, който върви все напред. Аз съм от онези по-сантименталните, които често обръщат носталгичен поглед назад. И то не точно заради някое събитие или място, а ей така – и аз не знам защо, просто отвътре нещо ме кара.

    Вал, интересна ми е и „другата тема“, ако пишеш или си писала по нея, моля те, линкни тук, за да видя!

  • Графът  On 19 юни, 2008 at 01:05

    Уф, до преди малко нямах връзка – някаква авария по кабела.
    Тук сте повдигнали много интересни въпроси, но ще ги оставя за утре – днес ми беше тежък ден.
    Ще ви дам една връзка – там има доста интересни неща по нашата тема.
    http://www.leeneeann.info/blog/?cat=11
    Вижте „камъчетата“.

  • Светла  On 19 юни, 2008 at 09:08

    Сетих се нещо, което до сега не съм споделяла.Не ми се струваше подходящо.
    Но…
    Понеже съм от скоро блогър – има няма 3 месеца, случайно попаднах на Графа, както и на всички вас,
    от тук, от там.
    зачетох се в някаква тема за делфините.
    После започнах да се връщам.
    И така станах постоянен посетител.
    Не ми и минаваше през ума да погледна: „Кой е този човек, който стои зад блога“.
    Просто четях и си общувах.
    Материалите точно по това време не издаваха с нищо възрастта на Графа.
    Представата ми за Графа беше пряко асоциативна – без да се замислям го възприемах като момче 18-20 годишно.
    Казвах си наум:
    „Това момче колко е зряло за възрастта си…“
    И съвсем скоро излезе някакъв издайнически материал, от който се показваха някакви стари снимки и аз от начало си помислих, че нещо не съм разбрала добре.
    Тогава потърсих информация „за мен“ и останах гръмната!
    И до сега се съмнявам в достоверността на данните, които дава Графът за възрастта си:)))))))
    Все си мисля, че някой ден ще разкрие трика.:)))

    Казвам всичко това, не за да направя комплимент на Графа.
    Ласкателство няма, повярвайте ми.
    Просто исках да споделя нещо за това как се възприемаме един друг, без да знаем за живота ни в реалносттта.
    А пък и има много общо с темата за душата.
    До колко позволяваме на телата ни да ни ограничават?

  • Графът  On 19 юни, 2008 at 09:41

    Нямам думи колко съм трогнат, Светле!

  • to4i  On 19 юни, 2008 at 10:13

    Графе, благодарности за тези спомени! По мое време в балета на операта май нямаше такава романтика, но тези хора си ги спомням с много обич и благодарност, научих много от тях 🙂

  • Val  On 19 юни, 2008 at 11:32

    Диана, за съжаление още не съм писала за ‘дежа-вю’ (пиша от скоро, Лид ме запали, но има много теми, които ме вълнуват и все някой ден ще ги засегна). Обещала съм и на Графа да пиша за връзката душа-тяло-съзнание, но все ми се струва, че не съм узряла.

  • Графът  On 19 юни, 2008 at 12:05

    Val, забравете „не съм узряла“!
    По тези въпроси пишете това, което ви хрумне. Не се мъчете да го „цивилизовате“, уточнявате с четено от авторитетни автори и т.н. – то само ще загуби от това.
    Не мислите ли, че щом Ви е хрумнало, това не е случайно? Не го „обработвайте“!

  • Диана  On 19 юни, 2008 at 14:42

    Че то кой е узрял, Вал! Аз като се опитам да чета разни трактати – ми и те казват същото, само че с по-сложно заплетени думи. Казват това – лутам се, търся, съзирам лъч в тъмнината, опитвам се да го хвана, той, разбира се, ми се изплъзва, но с всеки нов опит ми се струва, че съм по-близо до него и така… 😀 😀

  • Val  On 20 юни, 2008 at 12:02

    :)да взема да се пробвам, пък каквото стане…

  • Диана  On 20 юни, 2008 at 14:23

    😀 😀

  • vilford  On 20 юни, 2008 at 15:05

    Беше ми много приятно да прочета историята. Сякаш гледах някой от старите филми с Апостол Карамитев. А и снимките много допринасят за атмосферата.
    🙂

  • Павка  On 20 юни, 2008 at 16:08

    Толкова са красиви тези стари снимки и хубави спомени. А поддържам мнение на Светла за собствените си спомени и не харесвам своите снимки.

  • glossar1  On 26 март, 2010 at 15:10

    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: