Част II.
Да продължим по-нататък, че да видим докъде ще стигнем. На почивки. 😉
С патриотичната реплика на лелката моите приключения във Великите здравни полета и техните пътеки приключиха. Замъкнах се до вкъщи (не е далеч, друг начин освен пеш няма, ама пироните бяха станали вече на шишове), легнах и категорично отказах повече приключения за деня, глух към всякакви призиви. Имах и някакви основания, де, не го карах само на гол инат. Пропуснах да спомена в предишната част, че лекарката ми все пак не остана безучастна чиновничка – преди да тръгна ми написа рецепта за лекарство явно подходящо за това, което мислехме, че е. С интересно име XYZ,al и доста мощно, защото дозата е 1 таблетка на 24 часа. Тя ми препоръча първия път да взема направо 2, което и направих. Освен това и кварталната ни аптекарка приятелка ми даде някакъв балсам за мазане при инфекции от ухапвания, с който безжалостно се намазах.
Тия подробности пиша за да стане ясно защо в крайна сметка чакахме още два дена до понеделник преди да стигнем до когото трябва. Мазилото подейства и задържа положението видимо. За лекарството не знам, но то имаше доста тежък „ефект” – изобщо престанах да приемам храна, само вода. Добре, че го пих само петък и събота, че едвам днес започвам да хапвам по нещо. Затова пък, после ще ви се хваля със свалените килограми… 😀
Атмосферата малко се разведри. Разговорите, разбира се, са все около това. Умуваме къде в понеделник да отидем „на сигурно”. Говорим си, че „ако беше жив чичо Стоянчо изобщо нямаше да има проблем”. И дъщеря ми казва „а защо не потърсим Димитър, да видим той какво ще каже”. И млъкваме втрещени – досега да не се сетим!
Нататък нещата тръгнаха като по ноти. Обадихме се, уговорихме се за понеделник, заведе ме Точица до ул.”Любен Каравелов”, Димитър само като погледна и каза „херпес зостер”! Написа ми рецепта какво да купим на връщане от аптеката и моментално да започвам лечението. Ако има нещо допълнително да му се обадим, иначе той ще дойде в понеделник – като минат решителните 7 първи дни интензивно лечение. „Успокои” ме, че болката преминава последна, обикновено след толкова дни, на колкото години е човек. Сега ясно ли ви е, какво казва изразът „тежестта на годините”? 🙂
Е, има и една леко фалшива нотичка в споменатите по-горе. Работата е, там, че сигурност в лечението без сериозни последствия може да има, когато то се започне до 5-ия ден от проявлението на болестта. Димитър на няколко пъти умолително ме питаше „нали не е минало повече от 5 дена?”. Как да му кажа тогава, че е най-малко от 7, а всъщност и аз не знам точно? И сега имам задължението да ликвидирам по моите си методи излишните дни. Какво ще стане, ще видим. Предварително по такива въпроси не е добре да се приказва…
Сега да ви представя тоя шмекер, с който си играя на котка и мишка. Снимката не е моя, някой майстор папарак го е хванал. От интернет я взех, но да си призная пропуснах да запиша адреса, а не ми се връща отново по пътя на ровенето да я търся. Надявам се авторът да ми прости.
Симпатичен рошльо, не мислите ли? И е голямо дяволче – малко да се заблееш и цап! изненада те! 🙂
На следващата е едно от неговите поселения на странна планета, непредсказуемо хаотично движеща се и постоянно сменяща светилата си.
Това май е всичко в моята история на заболяването, казано на медицински език. Но далеч не е всичко, което имам да напиша по нея. А и вие, сигурно. Сега идва ред на нашите пътеки и пътечки към и от. Щото някои от тях може и към Раздумката да ни отведат даже…
………….
Стреснах ли ви? 😀
Спокойно, зная, че нищо не разбрахте по отношение на „чичо Стоянчо” и „Димитър”. Направих тази малка „разигравка” хем за да ви докажа, че не съм съвсем „подвластен херпесу”, хем да не разводня фабулата в решителен момент. 🙂
Това не са псевдоними от ДС. Чичо Стоянчо е д-р Стоян Капнилов, един от най-известните кожни лекари у нас. Димитър е синът му д-р Димитър Капнилов. Няма да му давам оценка, но мисля, че вече опашките пред кабинета на д-р Капнилов са същите – приемът пак е със записване…
Който е прочел „Самодейност” може би ще си спомни, че там се споменава Възскреса Капнилова във връзка със струнния оркестър. Това е майката на Димитър и моя леля по бащина линия. Това предполагам е достатъчно за да изясни моето необичайно „фамилиарничене”.
За тях ще има интересни, много интересни истории! Игра на белот с биберони в устата, рибарски приключения, лудориите на Димитър… Ще им дойде ред в спомените.
Графът 
Коментари
😀 😀
какви са лекарствата, не са ли само за мазане?
Да вметна, че обикновен херпес минава за седмица, а този херпес зостер явно за още по-дълъг период. Но може би сте вече по-добре защото пишете с едно такова хумористично чувство, което обикновенно се забелязва след като заболяването започне да отпуска здравата си хватка. По-скоростно оздравяване и качествено! 😉
Благодаря, мили приятелки!
Не, Диана, основното е Aciclovir – вътрешно за лечение на засегнатия нерв. В момента вземам максимално допустимата доза от него – на всеки 5 часа по 2 големи таблетки х 400 mg. Мазилата са, така да се каже, спомагателни – за облекчаване на кожните изяви.
Така е, Вили, за малко по-дълъг период. 🙂 Но човек знае и 2, и 200.
Съчувствам ти Графе, но като вещ по всички въпроси ще трябва да отбележа:
Причина за херпесите най-често е отслабването на организма. С една дума пресилил си се. Много се раздаваш. То и по друг начин не може да бъде с тази свежа, млада, красива и жизнерадостна женска част на раздумката около теб!
Иначе херпесите са си вируси гадинките и почти във всеки човек ги има, ама си траят. Нещо трябва да ги провокира? Отслабване на организма, дето ти викам, стрес или вътрешно приемане на алкохол. Иначе спирта, ако ги мажеш външно ще ги измори. Ама какво ти говоря глупости, след всичко преживяно от теб съм сигурен, че вече си станал професор по херпесите. Оздравявай!
Та Графе, каво е провокирало херпесите ти да се активизират, срещу твоя физически и душевен мир, не знам. Но разказаната от теб одисея по тяхното лекуване, провокира у мен следния спомен. (С чиста съвест този коментар можеш да си го изтриеш.)
Синчагата беше едва на 9 годинки. Току що се бяхме нанесли в апартамента в новостроящия се ЖК „Тракия“ Пловдив. Наоколо поляни, чист въздух и простор за детски игри. С една дума, цяло лято, щастливо футболно детство. И изведнъж, лимфните възли под мишниците на детето възпалени, станали като яйца! Ами сега? Тревога, паника, тръгваме от лекар на лекар и няма кой да постави правилна диагноза. Правим изследвания, кръвни проби, положението лошо. Над 12 хиляди левкоцити. Страшна работа. Хирузи го преглеждат, категорични:
– Веднага трябва да се оперира!
Вътрешни болести го преглеждат,- Не! -казват. – В никакъв случай не бива да се оперират лимфнитне възли. Те са филтрите на организма срещу зарази! Продължаваме изследванията.
Обикаляме с майка му по доктори, времето си върви,идва есен, детето отпада ли отпада.Диагноза няма. Че като се намери един лекар та отсече: – Левкемия! Категоричен съм!..
Какво преживяхме няма да говоря, да не дава Господ на никого преживяване с мисли като нашите.. Отчаянието пълно. Тогава някой ни насочи да отидем при д-р Божилов в детското отделение на ІІ-ра градска. Отиваме ние, плачем и двамата, детето гледа уплашено. А той ни посреща спокоен, човека – Чакайте! – вика – Какво сте се паникьосали. По спокойно. Я булка седни тука. Ела бе юнак! Я кажи котенце имате ли, играл ли си си с коте, да те е одрасквало или някакво друго животинче?
– Не, нямаме коте – отговаря жената.
– Не ме е драскало нищо – допълва детето.
– Няма докторе, той все на вън по поляната футбол играе, не е казвал нито да е драскан нито да се е убождал – Разяснява майка му..
– Я булка го съблечи гол! Дай го тука.
И почна да го разглежда под лупа, милиметър по милиметър , цялото тяло. По едно време се втренчи в дланите на ръцете му. После взе една тънка игла за спринцовка и започна да човърка детските длани. Разчовърка – зрънце гной излезне, разчовърка на друго място – бяло трънче изкара. И така, един час вади бели трънчета, не само от дланите му ами и от дупето му, дето е сядал и падал из тракийските търнаци. Та изчисти го д-р Божилов и разпореди:
– Сега булка, си отивате и купуваш от пазара прясна тиква. Настъргваш с ренде и правиш лапи с тензух. Слагаш под мишниците за не повече от 5 – 10 минути, там където са възпалените лимфни възли, после измиваш. Тиквата да не му изгори кожичката, че там е много нежна. Правиш тази процедура не повече от 3-4 пъти и е готов…
Така щастливо завърши тази кратка история, благодарение на един истински лекар по призвание!
😉 😀
Хубава история,Гравитон! Благодаря!
Графе, рошльото си го бива, но Теб те бива повече от него! 😉
Да изтрия ли, гравитон?!? Истории за такива хора като д-р Божилов всеки ден да четем пак е малко! А списък с имената им трябва да има разлепен по ъглите!
Напишете го в блога си като публикация – повече хора ще го прочетат, а и пловдивчани по-малко ще се лутат докато стигнат до него…
Междувременно, намерих сайт точно с такава цел: Оцени доктор
Окей Графе, ще го поместя. Мислих си го, но ми беше неудобно, идеята за темата си е твоя.Помествам го! А лекари по призвание почти не останаха, нали станаха еднолични търговци!
Има ги, драги гравитон! От лекари като д-р Божилов никога няма да излезат търговци!
Здравей Графе – неприятна работа… Дано няма последствия. Виж, моля, с какво можеш да подсилиш имунната система – паралелно на самото лечение…
Противно на налагащото се мнение от името на диагнозата, трябва да отбележа, че само частта – „Херпес“ има нещо общо с истинското заболяване Херперс вулгарис. Има 3 вида херперси. Най-опасният е този който може да предизвика изрив в самата глава – засяга мозъка и води до смърт…
В твоят случай се касае до вируса на варицелата оставащ до „последната врата“ в латентно състояние… Снимката ти е от този адрес където има и повече обяснения:
http://www.puls.bg/issue/herpes_zoster_issue_260.html
Успех в лечението…
Колкото до проблема сядане, в „мое село“ има модата да се сяда върху големи гумени, надуваеми топки. Диаметър към 1 м. Седенето върху такава е на по-малка площ и спомага за запазване на гръбначната мускулатура поради необходимостта да се пази равновесие. Хем е забавно, хем е здравословно…
… Освен това няма начин да се заспи – падането е сигурно! 🙂
Тъй като това е старо, знам, че нещата вече изглеждат по-забавни от преди.
Възхищение от чувството ви за хумор и лекотата на закачливия стил, с който сте писали, докато пироните са бодяли неумолимо.поздрави графе!
Благодаря, приятели, Айс, Светла!
В такива ситуации приятелската подкрепа е голямо нещо!
Айс, това с топката много ми хареса! Не само за случаи като моя – ако седи човек пред компютъра на такъв „стол” няма опасност да забрави за равновесието и в писането… 😀
Дале е възможно някой да ви даде актуален телефон
Здравейте!Не зная към кого да се обърна за съвет или да споделя това,което преживявам заедно с майка си вече 2-ри месец.Проблема датира от тогава-някъде към края на месец юли.Всичко започна с обриви по главата и сърбеж.При първото и посещение при лекар в 20-та п-ка диагнозата беше себорея и започна безкрайното лечение на това.След направения контролен преглед бе казано да се повтори рецептата.Нещата започнаха да вървят все по-на зле.Отиде в кожния диспансер.От там и написаха отново друга рецепта.Тя разбира се бе изпълнена но ефект не последва.Наложи се отново да се посети следващ лекар който написа следваща рецепта.Отново никакъв ефект като положението започна да се влошава.Обрива стана на цялото теме излизаха циреоподобни пъпки,които болян ужасно,текат с гнойна секреция и след това наново.В крайна сметка я настанихме в кожна клиника на Мед.Академия,в която я лекуваха до днес с браунол и гентамицин,като този препарат за мазане го даваха на съседката и по легло за жобурене-може би е панацея в медицината!?след изтичането на 10-тте дни престой в болницата днес я изписаха в още по-ужасяващо състояние,като тези ужасни циреи се разпростряха и върху лицето.когато тя помоли да я оставят още известно време и бе отговорено,че нямат право да я държат повече тъй,като по клинична пътека това е максимума.а между временно и се поставиха още няколко диагнози като:пиодермия,срив на имунната система,на нервна почва и т.н.!при всяка визитация или консултация лекарите,които са посещавали стаята са изказвали различни мнения!Аз съм мед.сестра и не мога да твъдя за компетентността си в областта на медицината но при сутрешния рапорт лекарите,които се събират не обсъждат ли точно това-състоянието на даден пациент,назначенията,които са му направени и по-нататъшното лечение.До момента са дадени повече от 300лв.за лекарства и други разходи.Майка ми получава пенсия в размер на 170лв.Ха сега някой да ме каже какво ето медицина и има ли тя почва у нас?Защо трябва да се примиряваме с некадърни лекари,които гледат на пациента,като на ходеща пачка пари а отношението им е отвратително-меко казано и защо болният човек трябва да плаща със здравето си за всичко това?какво да се направи за да имаме добри лекари къде да ги пращаме да учат и защо така лесно им даваме дипломите след като просто са си платили обучението.
Здравейте!
Извинявам се, че толкова закъснях с отговора!
Съжалявам, но в случая не мога с нищо да помогна.
Според мен, в кожната клиника на Медицинска академия има много добри специалисти. Но кожните заболявания поначало се лекуват трудно и бавно. Моето отзвучава една година.
Trackbacks
[…] Та Графе, каво е провокирало херпесите ти да се активизират, […]
[…] част II […]