Маловажни новини

Отварям завчера сутринта Синоптик да видя какво ще е времето. И за първи път забелязах, че в долната част на страницата има някакви новини. „Брях,” викам си „изоставам от времето, само в моя блог още няма новини. Трябва сериозно да подходя към въпроса!”

И се зачетох – да видя други какви новини освен за времето дават синоптиците.

Трябва да им се признае – подбират „маловажни“ новини, които другаде или ги няма, или са заврени в някое кюше. Днес например:

Костенурки, тръгнали да снасят, блокираха летище.

Японците садят масово слънчогледи срещу радиацията на земята.

Сайтът „Дунав +“ ще гради дунавска общност.

И в „Златни пясъци“, и в Созопол сезонът през тази година ще бъде спасен чрез дълбоководно заустване (каква дума, а!) на отпадните води, обяви министърът на екологията.

Това днес, а онзи ден попаднах на нещо, на което мястото (според мен) е с големи букви на първа страница на всички медии. Преди да ви кажа за какво става дума, ще мотивирам предишното си изречение.

Замърсяването на атмосферата е тема, почти толкова важна за света, колкото и кризата. 😉 Международни съвещания на най-високи равнища; всевъзможни екологични организации и световни протести и акции; квоти в ЕС за мръсни газове (които веднага излязоха на свободния пазар!); за щяло и нещяло екологични оценки (за парици, разбира се); и т.н., и т.н. – с потрошените пари по въпроса досега сигурно може да се изчисти цялата атмосфера атомче по атомче топтан с океаните. Можеше, ама така не се прави – мъдрите трябва да се намъдрят, да обмислят, да организират, финансират…

Добре, ама още в стари времена народът е казал: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите…”.

На кого в Европа плащат отиването до офиса с велосипед

SINOPTIK.bg  23.06.2011  13:21 –

Компании в Белгия, Холандия и други европейски страни плащат на километър на служителите, които идват на работа с велосипед

 Да ти плащат за самото отиване на работа звучи направо утопично, но е част от набираща все повече популярност схема, предлагана от работодателите в Европа.

Компании в Белгия, Холандия и други европейски страни възнаграждават допълнително служителите си, ако те идват до офиса с велосипед, като им плащат определена сума за всеки изминат от тях километър.

Тези пари са освободени от данъци.

Целта е както да се стимулира зелен начин на живот, щадящ околната среда в градовете, така и самото здраве на работещите.

В Белгия, например, служителите с велосипеди получават по 20 евроцента за изминат километър, докато тези в Холандия – 15 цента, а във Великобритания – 20 пенса за миля.

В Белгия, където колоезденето е особено популярно, данни на финансовото министерство сочат, че миналата година от тази схема са се възползвали над 270 хил. души. През 2006 г. те са били 140 хил.

Това означава, че през 2010 г. белгийският данъкоплатец е дал 43 млн. евро от джоба си за тези, които идват с колело до работа.

Освен екологичните мотиви, за тази тенденция допринасят и покачващите се цени на петрола, както и все по-големият недостиг на места за паркиране в градовете.

Един от най-популярните работодатели, стимулиращи тази схема, е белгийската верига за нискобюджетни супермаркети Colruyt, която създаде тази възможност преди четири години и вече има 2100 участници.

Компанията плаща на служителите, които живеят до 7 км от офиса, и се грижи за поддръжката на техните велосипеди.

Сега фирмата обмисля да предложи на 22 хил. служители, които живеят на по-далечни разстояния, електрически велосипеди, за да преодоляват по-лесно километрите.

Според изследване, поръчано от компанията на холандска организация, служителите на велосипеди са в по-добро здравословно състояние.

Статистиката сочи, че в рамките на една работна година те ползват средно един ден по-малко за болнични, отколкото останалите.

Ако броят на каращите колело до работа се увеличи с 1%, холандските работодатели ще спестят общо 27 млн. евро на година, изчислява още организацията.

Може и за луди да ги сметнете, (къде се е чуло и видяло компании да дават, вместо да лапат!) ама за мен това са хора, които добре знаят, че с лъскави приказки работа не се върши и файда от тях никаква. Знаят, че

без да си намокриш гащите раци няма да хванеш!

И знаят, че

от ситни парици стават жълтици!

Тази информация не сте срещнали сигурно с грамадни букви на някоя първа страница или в основните ТВновини, нали?
Маловажна новина!..

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Графът  On 30 юни, 2011 at 12:07

    Между другото, внукът ми си ходи на работа с велосипед и без да му плащат за това.

  • Муниконтин  On 30 юни, 2011 at 12:22

    Уцелил си десятката! 😀

  • Тишо  On 30 юни, 2011 at 13:18

    Доста интересно. Това не го знаех. Мисля, че след около 10 години можем пак да говорим по темата, но този път в Българско амплоа.

  • Стоян Стоянов  On 1 юли, 2011 at 08:24

    Така се прави! Аз от тази година също съм изцяло на велосипед. Не само че не ми плащат, ами няма и условия да го ползвам в моя град. Никъде не съм видял платно за велосипедисти, никъде няма място, където да го заключиш, а културата на господарите на пътя – автомобилистите, е просто без коментар – ставам разноглед!

    И не очаквам това скоро да се промени. То не ка да стане де, аз парите ги прежалвам! 🙂

  • harbinger  On 4 юли, 2011 at 18:38

    „Да ти плащат за самото отиване на работа…“
    ………………

    А не е ли най-добре да ти плащат изобщо да не ходиш на работа (само ще правиш калабалък там!)? Не е ли най-добре да си рабитиш от къщи, удобно излегнат в любимото легло, протягайки лениво преден крайник за да натиснеш някой от бутоните по клавиатурата, или да „разиграеш мишката“… А ако ставаш от леглото, то да е само зад се отдадеш на спорт, забавления, приятни срещи с близки хора, похапване, чаша хубаво изстудено вино в летните горещини…

    Да се работи е ЛОШО! И не е лошо, защото вършиш работа – работата е свята! А защото я вършиш по неприемлив за теб начин – изпълнявайки капризите и прищевките на някой, който ти се пише началник (въпреки, че не е нито по-умен, нито по-морален от теб!). А като си стоиш вкъщи, излегнат в мекото канапе, преместващ цели планински масиви само с помръдване на мишката, ти караш онзи, който ти се пише работодател, да те уважава повече!…

    Не е ли така?

    • Графът  On 5 юли, 2011 at 08:02

      Тази идея вече не е само идея. 🙂
      Големите плюсове на преместване работното място в домовете дава сериозен тласък в развитие на тази практика от големи компании. Но това е възможно само в развитите технологично страни.
      Между другото, търсенето на оптимален режим на работа е отдавнашно. Доколкото си спомням, японски компании въведоха кратък следобеден сън за служителите си. Почивките на 2 часа за работещите с пари са от преди петдесетина години (у нас). И т.н.
      А в личен план аз съм голям късметлия – работех, когато има работа да върша, докато я свърша. А не на работен ден.

  • harbinger  On 4 юли, 2011 at 18:39

    TYPO: …то да е само, за да се отдадеш на спорт…

  • harbinger  On 5 юли, 2011 at 11:22

    Ваше Превъзходителство! Графе! Вие сериозно ли твърдите, че „това е възможно само в развитите технологично страни“.

    За да се осъществи ТЕЛЕКОМЮТИНГ, достатъчно е страната да е на такава степен на развитие, че
    1) да има електрическо захранване, което не „гасне когато си иска“
    и
    2) да има стабилна интернетска връзка.
    Всичките тези неща ги има в България (надявам се, че и токът вече не гасне; някога той гаснеше само в кварталите и населените пунктове, обитавани от „втора категория“ люде, каквито вече не би трябвало да има).

    Въпреки това скоро телекомютингът няма да пробие в България, защото по традиция в родината ни ходенето на работа е имало, има и ще има смисъл не само като „свършване на работата, която трябва да бъде свършена“, но и като контрол над личността.

    Какво ще рече това ли?

    При тоталитаризма лидерите се бояха от личността (дори от личността на „малкия човек“), защото тя винаги застрашаваше да създаде проблеми. Беше непредвидуема, а ако всек пак можеше да се предвиди поведението й, то от нея не се очакваше нищо хубаво. Следователно, „юздите й трябваше да бъдат държани изкъсо“. Шефовете искаха техните подчинени да са им под око по цял ден, за да им въздействуват (това ставаше основно по „метода на заплахата“)…

    Сега ужким вече я няма системата на тоталитаризма. Но нещата са си пак същите (поне такива отзиви стигат до мен, в моята отшелническа килия – аз също съм телекомютор, който по цял ден ЛЕЖИ пред лаптопа си). И така, нека не се отклонявам: нещата, казах, са си пак същите.

    Защо ли?

    Защото проблемът е не само в СИСТЕМАТА, но и в НАГОНА за доминиране. СИСТЕМАТА обикновено е изкристализирал НАГОН. И ако все пак съумеем да разградим СИСТЕМАТА, остава НАГОНЪТ – неунищожим. В страната ни винаги ще има „водещи“, които ще искат да са заобиколени от „ратаи и шопи“, както е казал Вазов. Още повече, че не са малко и хората с „подчинителна“ психика, които сами си подлагат шията под хомота…

    Толкоз по този въпрос.

    А що се отнася до Вашия късмет, Графе: „бях голям късметлия – работех, когато има работа да върша, докато я свърша. А не на работен ден.“, разбирам Ви прекрасно. И аз съм така, защото не мога да понасям „превъзхождащи ме С НИЩО шефове“. При телекомютинга така се и работи – до „откат“, докато има работа. Това е единствения начин да запазиш достойнството си в сферата на трудовите отношения.

  • Графът  On 5 юли, 2011 at 21:19

    Съвсем сериозно, драги приятелю!
    Да започнем с вашите 2 точки.
    1) Токът си го има, но сега гасне за кратко и изненадващо. 🙂 За препоръчване е функцията Save да е на автомат на минимален интервал. (В скобите не ми стана ясно кое не би трябвало вече да го има – втората категория хора или кварталите им. Но и двете си ги има + новост – супер квартали, оградени със стена като древните крепости).
    2) Стабилната интернет връзка не е достатъчна. За да се работи по такъв начин трябват още доста по-сложни и скъпи неща (които да работят и когато токът прекъсне) и, най-важното, хора, които да работят с тях. Засега у нас не са се впечатлили даже от намерението на „тъмна Индия” да покрие цялата си територия с интернет. Ние сега сме магистрални. 🙂
    Колкото до „шефската институция”, не мисля, че тоталитаризмът има някаква специална роля. Вие сам сте развили мисълта си – желанието да си над някого (което не е само българско). Както е написал Валери Петров в песничката за пазачите на фара
    „и понеже защото
    е добре във бюрото
    да има кой да ти държи палтото”
    И кой да те гледа захласнато в устата, допълвам аз… 🙂

  • harbinger  On 6 юли, 2011 at 03:10

    Вашите думи, Графе: В скобите не ми стана ясно кое не би трябвало вече да го има – втората категория хора или кварталите им.

    Моето убеждение: И двете не трябва да ги има, защото е срамно! И ако ги имаше в тоталитарните времена, веднага се очертаваха и контурите на обичайното оправдание – на тоталитарната система това й е работата: да обявява някои хора за „втора категория“ и да ги праща да живеят в градски райони, които също са втора категория.

    Но ние не сме вече във фазата на тоталитаризма. Нали?

    Рецидиви ли са това?

    …И защо така често гасне тока? Това вече прилича на саботаж. Да, саботажи може да има и по времето на системи, които нямат нищо общо с тоталитаризма. Напротив, точно тогава настъпва времето на саботажите. В условията на един абсолютен тоталитаризъм не би трябвало и дума да става за такива неща като саботажи и терористични актове. А ето, оказва се, че несигурността – когато вече трябва да сме задишали наволя – отново спира дъха ни…

    • Графът  On 6 юли, 2011 at 13:26

      Не, „не сме вече във фазата на тоталитаризма.» Във фазата на пари_таризма сме и това прави нещата по-изчистено ясни.
      Затова има вече и гета, които така се и наричат.
      Рецидиви на какво? На равноправието при демокрацията ли? Него засега си го има – пред избирателната урна всички са равноправни! 🙂 Оттам нататък…
      Впрочем, и на това показно равноправие май ще се тури ножа – често се подмятат идеи да нямат право да гласуват неграмотните, тези, които нямат платени данъци и т.н.
      За тока – не гасне толкова често, а и в повечето случаи за толкова кратко, че се лови само от компютрите. Отидеш да пиеш кафе и да се поразсееш, върнеш се – компютърът рестартирал. Или пишеш отговор на коментара на приятел, компът примига и току ти заяви „излязохте от връзка”. 🙂
      Думата „саботаж” я забравихме отдавна, драги приятелю. „Саботажници” със свещ да дириш няма да намериш. Нали саботаж се прави в името на нещо?
      Тук действа сегашното правило – докато не се скапе окончателно, давай, пък после ще видим. 😉

  • harbinger  On 8 юли, 2011 at 10:05

    „Затова има вече и гета, които така се и наричат.“

    Да, това беше един от най-големите шамари, които получих в живота си. Признавам си: имаше време, когато вярвах, че ако веднъж Родината ми скъса с всякакъв тоталитаризъм, естествената реакция на хората ще бъде да конструират живота си по един разумен начин. Но май излязоха прави циниците, които твърдяха, че някои народи не могат да бъдат вкарани в пътя без насилието на една тоталитарна система. И че не се касае до трудно и бавно настъпваща зрялост, или до път, който предстои да се измине, за да се стигне до…, а просто до ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНА НЕСПОСОБНОСТ за някои неща.

    Все по често срещам сериозни хора, които са склонни да подложат на ревизия доминиращото схващане за еволюцията и теорията на Дарвин за прогреса чрез подбор; за свойството на самото Битие да се придвижва от точката на „неоптималното“ към точката на „оптимума“. Май ще се окаже истина, че има само експерименти – едни успешни, а други безуспешни, – вероятно на някаква извънземна цивилизация (склонен съм да мисля така, защото не съм твърде религиозен), която се е занимавала с генно инженерство, за да създаде земни обитатели: пробвала с лабораторната посявка „китайци“ и културата избуяла по един странен начин до смайващи предели, опитала с посявката „индийци“ и се получили разтърсващи контрасти в различните части на колбата, заложили опит с „англосаксонци“ и се получило нещо всеядно и успешно… В колбата на латинската раса се получила самолюбуваща се смес, в германската колба – добросъвестност и строгост (докато още не са сервирали бирата), френската епруветка все не може да се задържи права и заплашва да разлее разточителството си… А от българския капкомер се ронят само горчиви всеразяждащи пръски слъзна течност, която изпълва въздуха на лабораторията с миризма на нетолерантност.

    • Графът  On 10 юли, 2011 at 11:08

      Не, не мога да се съглася с „някои народи”!
      Във всички народи има горе-долу едно и също, с различие донякъде във формите. А най-често и формите са еднакви, само съществуват в различно време според развитието на даден народ.
      И ревизия на еволюцията не виждам как ще се обоснове, освен ако се подхожда примитивно – ето, не ни пораства по още един пръст на ръцете за да можем да щракаме по-удобно разните копчета и бутони, значи няма еволюция. 🙂
      Разбира се, че „ще се окаже истина, че има само експерименти – едни успешни, а други безуспешни” – самата еволюция е низ от експерименти на базата на основно правило.

  • harbinger  On 12 юли, 2011 at 15:30

    Някои народи са изкуствено формирани. Което ще рече, че някои народи въобще не са народи, а са струпвания от бежанци. За генезиса на такива „народи“ може да се спори – той не е естествен генезис. Минават векове и тези „новообразувания“ загубват спомена си за това, какво са те всъщност (защото някой се е постарал да изтрие всичко „излишно“ от паметта им). И постепенно тези хора започват да се наричат по нов начин – назовават с някакво име своята народностна принадлежност.

    Но има и една друга, подсъзнателна памет, която създава у индивида чоглавото чувство, че не всичко е така, както си го казваме. Бием се в гърдите, че сме българи, провикваме се даже пред немците в банята „Булгар, булгар!“, но чувството за неудовлетвореност ни разпъва отвътре: живеем, значи, в лъжа!

    А ако историческата наука беше по-честна към всички нас, тя щеше да ни каже истината: 60 процента от това, което днес наричаме „българи“ са бежанци от Южно-руските степи по време на инвазията на Златната Орда. Тогава южноруските бежанци (дали трябва да ги наричаме руснаци, или нещо друго, е отделен въпрос) реставрирали спомена за анихилиралата под пресата на Християнството Първа Българска Държава и създали (от нищото) Втората Българска Държава.

    …Която направила отново грешката да се християнизира и то още в първите дни на съществуването си!

    Обикновено историците ни лъжат, че ние, като българи, сме се християнизирали еднократно – при княз Борис Първи. Премълчават си, обаче, че след християнизацията повече не имало българи, а всички българи станали „византийци“ (по същия начин както днешните българи, щом получат зелена карта, тутакси стават „американци“). Но достатъчно е да чуем едно обективно мнение на историци „ОТВЪН“, за да научим, че Калоян е този, който покръства Втората България (след известни колебания дали да бъде по Римо-католически или по Православен калъп). Сърбите казват: „България се покръсти десет години преди нас. Нас ни покръсти нашият Свети Сава Њеманич, който прекара последната година от живота си във Велико Търново, учейки се от опита на Търновското Царство в покръстването…“

    Това води до сериозни изводи, нали?

    Останалите „българи“ са както следва: 35 процента пришълци от Западна Европа – подгонени от Инквизицията: не само евреи-сафардим, но и най-различни други етноси и народности. И още: 5 процента исконно местни – власи, каракачани… Потомци на траки, мизи, даки, илири. А също и индийските роми.

    Е как искаме такъв синтез от етноси да бъде единен в политическо отношение. Естествено е, че така 60 процента от днешните „българи“ ще бъдат верни на Путин, 35 процента ще теглят към Запада с неговата „демокрация“, а истински демократичните 5 процента по земите ни, ще бъдат безнадеждно индиферентни!

    • Графът  On 14 юли, 2011 at 11:36

      Хайде малко по-простичко да изясним понятията.
      Какво означава „народ”?
      Най-общо „културно-историческа общност”. Което изисква като задължително условие продължително развитие на дадено място от планетата – докато „стане” общността.
      Но тогава „естествен генезис” е вече изкуствено измислено условие. Какво означава „естествен генезис”? От всяко струпване на карашик хора на едно място за достатъчно продължително време може да стане културно-историческа общност. То май така и е ставало…

      „в политическо отношение”
      Ами щом си отговорим какво означава понятието „политика” отпадат всякакви връзки с произхода (кой от къде е дошъл).

  • harbinger  On 12 юли, 2011 at 22:33

    TYPO: Трябва да бъде Њеманић, а не Њеманич.

  • harbinger  On 15 юли, 2011 at 08:21

    …„народът” >>> „културно-историческа общност” при задължителното условие: продължително развитие на дадено място от планетата – докато „стане” общността…

    ––––

    Това звучи малко по Мичурински! Но човеците не са ябълки и круши, нали? Пък и Мичуринските ябълки и круши май си останаха само една екзотична мечта…

    Човешките тела са създадени, за да служат за временно обиталище на някакви хипотетични пришълци – нека кажем: от Космоса. Тялото е скафандър, с който неговия обитател-пришълец може да се движи, да хваща и премества предмети, да върши разни дейности, да говори, да се преструва, да въздействува върху другите телесни обитатели-пришълци… Всичко това – съобразно сценария на театралната постановка: „Човекът на Земята“ или „Земята на Хората“.

    С други думи – тялото е и маска, и театрален реквизит…

    Но то е и Прокрустово ложе, в което пришълецът, попаднал в него, учи онези уроци, които досега е пропуснал, и които трябва да усвои на всяка цена.

    В зависимост от характера на пропуснатите уроци, които трябва да бъдат усвоени, телата – Прокрустови ложета образуват множество еднотипни генетични общности, които съответствуват на различните недъзи у различните „обитатели“, подлежащи на корекция (така, както в детска възраст се поставят шини на кривите крака или кривите зъби, за да бъдат доведени те до удовлетворително състояние). Казах „генетични общности“, а не „културно-исторически общности“: както „културата“, така и „историята“ тук са „странични продукти“ на краткотрайното пребиваване на временните телесни обитатели върху тази планета.

    Защо общностите са „генетични“? Защото „генът“ е производственият маркер на един или друг модел телесна премяна.

    В какво се състои ОПАСНОСТТА? Състои се тя в безразборното размесване на „производствените маркери“. Тогава се нарушава едностилието на корекционния „тренажор“-тяло и се обезсилва корекционния му ефект. Людете, които представляват симбиоза между „космически пришълци“ и „земни тела“, притежават в общия случай безпогрешния усет да избягват такова безразборно размесване. От което следва, че всякаква „културно-историческа общност“ може да съществува само в нашите догматични представи и няма нищо общо с реалността.

    От всяко струпване на карашик хора на едно място за достатъчно продължително време НЕ може да стане културно-историческа общност. Получава се евентуално някаква нехомогенна консистенция, която се изражда морално, макар физически дори да се запазват в нея по-добрите функционално-физиологически характеристики (организмите наистина стават по-здрави, но само толкоз). А защо е налице морално изчерпване? Защото при генетичната нехомогенност, на повърхността изплува афинитетът на организъма към ТЕЛЕСНИ УДОВОЛСТВИЯ, който сам по себе си покварява „обитателя“ на тялото.

    …………..

    Що се касае до „политическото отношение” – именно то е ГОЛЯМАТА измислица!

    • Графът  On 15 юли, 2011 at 10:54

      Значи генът над всичко?
      Природата сама (без намесата на човека) вече е дала практически примери, че наистина генът е само „производственият маркер на един или друг модел телесна премяна” и не е решаващ с какво ще се напълни тази премяна! Още по-малко, какво ще представлява тази генна постройка като цяло.
      Употребявате словосъчетанието „морално изчерпване” – моралът съставка на гена ли е? Ако не, от къде се появи?
      И т.н.
      Премяната не прави човека, стара истина е, драги приятелю! 🙂

      Политиката не е измислица.
      Така се нарича съвременната организация на живот. Ако не ни харесва – не удовлетворява изискванията ни – трябва да измислим друга, с която да я заместим.
      Но без организация няма как да се оправят повече от 6 милиарда индивиди на една планетка…

  • harbinger  On 16 юли, 2011 at 08:56

    Не! Не казвам „генът над всичко“. Това е лозунг, а лозунгите ловят дикиш само на политически демонстрации. Тъй като, обаче, политиката и особено политическите демонстрации – с кресливите им лозунги – не реализират съществен ефект, нагласата ми е да потърся изход от батаците чрез създаването на една нова представа за света, който ни заобикаля.

    Не генът е „над всичко“, а симбиозата между генетично формираната (от Целесъобразността в Природата) телесна „премяна“ и това, което религиозните догматици назовават „душа“. (Понеже „душа“ е едно напълно безсмислено понятие, аз казвам: „пришълец“).

    Пришълците са енергийно-информационни конструкции, които ние – бидейки симбиоза между такива извънземни „порции от трептения“ и земни, грубо веществени „генни постройки“ – не можем да си представим по друг начин, освен като това, което се вижда от страни: а то е хилаво животно, изобретено от извънземното генно инженерство, което най-често трудно се побира в кожата си от недоволство – по ред причини.

    Един от популярните каламбури на Фридрих Ницше гласи: „Заблудата е направила от животните човеци; дали истината би била в състояние да направи отново от човека животно?“ …Истината в ролята на Цирцея!

    Да, при Ницше нещата са „с главата надолу“!

    В действителност извънземните генни инженери непрекъснато – дори и в настоящия момент – правят експерименти за постигане на оптимален телесен модел (т.е., на „народна носия“, която да е удобна и функционална). Това става по един неуловим за нашите сетива начин, но съвсем редом с нас, в нашето всекидневие. Те – дяволите – хващат генетичен материал от всевъзможните животински видове на Земята и „ашладисват“ върху него (съвсем „по Мичурински“) онова странно хромозомно съчетание, получено в лабораториите им, което би накарало коя да е зверска същност да се превърне в „мислещ костюм“ за безпомощния спрямо земните условия пришълец.

    Борбата е да се постигне такъв „мислещ костюм“, който да не се поддава на „морално изчерпване“. Нека не се стряскаме от думата „морално“ – нямаме намерение да се оскърбяваме! Оскърбяването би ни сполетяло, ако продължаваме да подхранваме нелепата представа за света като коагулирала субстанция – разчленена на двата вида частици: Добро и Зло. НЯМА ТАКОВА НЕЩО! „Добро“ и „Зло“ са двете патерици, с които се подпират безпомощните мислители.

    Колкото до „моралността“ – морално е само онова, което изпълнява безупречно функциите, за които е създадено; всичко останало, което не върши както трябва работата си, е „неморално“, или е вече „морално изчерпано“. Ето защо, ако генът, който е заложен в телесния коректор на напъхалата се в него „порция трептения“, не изпълнява корективните си функции, то той е „морално изчерпан“.

    А колкото до това дали „премяната не прави човека“ – може да се поспори. Това е старата дискусия за това кое е водещо: формата или съдържанието. Като вземем под внимание, че винаги формата е домакин, а съдържанието е гостенин, то близко до ума е, че домакинът трябва да е този, който развежда гостенина си из къщи…

    И накрая – дали политиката е измислица? Да, измислица е, защото съблазнителната мисъл, че съвременната организация на живота е в нашите ръце, е чиста заблуда. Ние – доколкото съществуваме – сме детерминирани от стадия, до който са достигнали опитите в лабораториите на извънземните генни инженери. Дарвиновата еволюция също е една нелепа хипотеза. „Движението напред“ се базира на новите решения, които се реализират при лабораторни условия!

    …Всъщност, Вие, Графе, ще бъдете напълно в правото си да квалифицирате възгледите ми като „супер-модерен Ислям“ – заради идеята за Предопределеността.

  • harbinger  On 16 юли, 2011 at 10:52

    Аха – и още едно съображение!

    Ако Мичурин ашладисва ябълки, за да направи от тях по-добър сорт ябълки, и ашладисва круши, за да направи по-добър сорт круши – тогава всичко е наред. Това му е работата на Мичурин: той е Градинаря!

    Но когато ябълките учредят своя „Ябълкова политическа партия“, а крушите учредят „Крушова политическа партия“ и тези партии наченат яростна политическа борба (зер, ябълките искат да станат сливи, а крушите – праскови), то тогава на Мичурин не му остава нищо друго, освен да си подаде оставката.

    • Графът  On 25 юли, 2011 at 17:45

      Във Вашия пример няма страшно – става дума само за правата на плодовете за свободен избор. 🙂 Борба за тяхната защита даже е нещо задължително (според днешните ценности 😉 ).
      Вариантът от живота, обаче, е доста по-сложен и нерешим – Мичурин като истински майстор не се задоволява с подобрение на сортовете, а иска да създава нови. В случая, от ябълките и крушите нов сорт, приел най-доброто от тях. Обаче! Те правят партиите, за които говорите и започват жестока война.
      – За нас песни са пели! За круши медени чували ли сте?! Крушарейшън ще е новия сорт.
      – И за златна круша не сме, а за златни ябълки колкото щеш. Даже сорт златна превъзходна има! Че това си е просто съвършен вид ябълка, стипчивите круши какво се бъркат!
      Вие споменавате нещо за Градинар с главна буква (който би трябвало да има решаващата дума в случая). Ами той най-напред е елиминиран с общите усилия на партиите – болшевик, комунист, сталинист, може даже и агент на КГБ да е бил този Мичурин, какво има да се говори за него!.. 😀

      В предишния си коментар май ми подпирате едно рамо, 🙂 благодаря! https://vascont.wordpress.com/2011/01/04/атмосфера/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: