Свободата, Санчо…

Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.

Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…

Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец…

А истината, дон Кихоте?

Истината, Санчо, е призрак. Има ли я, няма ли я и Господ не може да ти каже. Гледа Той света и се чуди истина ли е, че Той го е направил до последната прашинка. Дяволът му вика „Ти, Ти!”, а на Него не му се вярва…

 Та откак свят светува няма Истина, Санчо. Има истини – за всекиго според нуждите. Едно и също нещо – тебе лъжа, мене истина. Като онези великани отсреща, дето казваш, че били вятърни мелници!

Така сигурно са разговаряли дон Кихот и Санчо Панса, яздейки по пътя. Дойде ми на ума по сериозен повод.

Вчера, в 14,39 ч. KALDATA публикува статия „България ратифицира тихомълком споразумение за драконовска цензура на интернет”.

Напомпан от големия протест до вчера подскочих. Особено заради „тихомълком” – вече имаме достатъчно примери (ГМО, избирателния закон, шистовия газ) за подобни номера от управляващите.

Тъй като – за разлика от Protest SOPA/PIPA! – времето не ни гони, реших да видя какво става в нета и да потърся текста на АСТА. В резултат за себе си констатирах:

Присъединявам се към позицията на KALDATA в момента да се даде гласност на „тихомълком”.

Предвид заплануваното окончателно приемане на АСТА в средата на годината много е рано за организиране на протестни акции, те ще бъдат стрелба на халос. Сега е време за дебнене и наблюдение.

Сега, обаче, е момента всеки да се запознае с проблема и да се подготви с оформена собствената позиция! Иначе в последния момент ще трябва да се доверите на някого…

За ваше улеснение давам линкове от двете страни на барикадата (на KALDATA вече го имате):

Автентичен текст на АСТА от 15 април 2011 г., публикуван в Foreign Affairs and International Trade Canada international.gc.ca

Публикация на ЕК ACTA – Anti-counterfeiting Trade Agreement

Occupy Wall Street Stop ACTA: The Anti-Counterfeiting Trade Agreement

Топката е във вас!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 28 януари, 2012 at 17:41

    Продължение на монолога на Дон Кихот, адресиран към яздещия до него на магарето си Санчо (който, докато Идалгото му говори, си чопли иберийските „las pipas de girasol“, сиреч, слънчогледовите си семки):

    «И знаеш ли Санчо? Дори и така да е, дори това да са вятърни мелници, нищо не променя нещата. Такива като теб ме смятат за луд: даже са ми го казвали в очите.

    …Е добре, аз съм луд – няма да споря, – но вие сте глупави, а по-лошо е да си глупав, отколкото да си луд. Лудият държи главата си високо вдигната и се озърта с боязън наоколо. Той вижда опасностите и надава вик: ПАЗЕТЕ СЕ! Той вижда, че вятърните мелници размахват крилете си и се замисля: какво ли се крие зад това? Видял заплахата в символичния размах на ветрилата, решава незабавно да се спусне срещу несправедливостта и да я обезвреди. Дори и погрешно да е такова решение, то заслужава поклон до земята, защото е самоотвержено.

    Докато вие – какво? Правите си дребни сметки. Казвате си: я да скрия главата си под пясъка, както правят щраусите! Опасността ще дойде, ще види отгоре да стърчи мизерното ми тяло, и понеже няма да види главата, която единствено би го вбесила, ще плюе с презрение върху треперещата от страх купчина смръдлива плът и ще отмине. И това ако не е ОЦЕЛЯВАНЕ – халал му вяра!…»

    И още много други неща каза през този следобед Идалгото на дундестия си спътник, без да си дава сметка, че през всичкото това време Санчо, чоплейки слънчогледовите си семки, не чу нито дума от Дон-Кихотовите слова, защото си мислеше за предстоящото си назначение за губернатор-синекур. „Все пак хубавичко нещо си е да направиш една бляскава кариерка!“ – повтаряше си оръженосецът.

  • harbinger  On 29 януари, 2012 at 16:09

    Преди малко се събудих, целият облян в студена пот, защото току-що бях сънувал кошмарен сън. Яви ми се Мигел Сервантес де Сааведра и с кънтящ като камбана глас ми каза:

    — Българино, защо ме караш да се обръщам в гроба си така, както се въртят вятърните мелици в историята ми за Дон Кихот? Биваше ли така да изопачаваш думите на героя ми?!!!

    И наистина — отидох твърде далеч! Написах, че разговорът между Дон Кихот и Санчо, в който първият обяснява на втория какво е това „свобода“, се е състоял преди те да отидат на остров Баратария (където за десет дни Санчо се изявява като пишман-губернатор). А всъщост, разговорът се е състоял веднага след като те двамата напускат с облекчение крепостните стени на островното владение.

    Сега ми се иска да направя нещо, с което да изкупя греха си. Останалото предавам в ръцете на сведующите, които — ако преценят, — биха могли да ми връчат полагащата ми се индулгенция…

    И така — както сам Мигел де Сааведра е написал в оригинала:

    «Когато Дон Кихот се намери на открито поле, свободен и избавен от задирянията на Алтисидора, той се почувствува в истинска родна среда, готов с възобновени душевни сили да се отдаде отново на рицарското си дело. Обърна се към Санчо и му каза:

    — Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертвува животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.

    Щастлив е този, комуто провидението е дало парче хляб, без да се чувствува задължен да благодари за него на когото и да било друг освен на самото провидение.

    — И все пак — рече Санчо — въпреки това, което ваша милост ми казахте, не бива да бъдем неблагодарни за кесията с двеста златни ескудос, които ми даде домоуправителят на херцога. Държа я в пазвата, до сърцето си, като целебен пластир за непредвидени случаи, защото не винаги ще намираме замъци, където ще ни гощават, а може и да попаднем на ханища, където не е чудно и да ни набият.»

    ––––––

    От цитираното става ясно защо след като Дон Кихот може да къта в мозъка си такива анархистични идеи, анархизмът все пак не е победил на тази планета. Не е победил той, защото този свят все пак принадлежи на благоразумния Санчо и подобните нему, които, полюлявайки се на гърба на магаретата си, докосват с ходила земята под себе си и се захранват със сили от нея. Като Антей! Докато при Дон Кихот могъществото е сбрано на върха на копието. И забранят ли ти да носиш копие (а то се знае в какви времена живеем ние!), с могъществото е свършено…

    • Графът  On 31 януари, 2012 at 11:41

      Вината е у мен! Трябваше със * да поясня, че написания от мен разговор е само алюзия към доста популярна телевизионна реклама „Свободата, Санчо, е като салама, който ти така лекомислено режеш“ и няма нищо общо с романа. Не съобразих, че много от гостите ми не живеят в България. Моля за извинение!
      Затова Мигел Сервантес де Сааведра няма как да е сърдит за изопачаване думите на героя му. Точно обратното – сигурно е доволен, че героите му са толкова популярни в 2012 г. в България. 🙂
      В този аспект наистина не е много уместно да обсъждаме частично героите му в писание, което има друга тема. Но с коментара в последният Ви абзац не съм съгласен и няма как да го отмина. 🙂 Накратко:
      Сервантес не противопоставя героите си – той ги обединява. Реалност в човешкото развитие – донКихотовците носят идеите, Санчопансовците ги осъществяват… Само тандемът може да донесе развитие!
      Новото, особено ако е много ново, лесно не се приема. Човешката практика е категорична: без копия не минава! Точно това означава фразата, че свободата е на върха на копието… Другият начин е санчопансовците да разберат новото, но и тогава не минава без боцване на този онзи. 🙂

  • harbinger  On 31 януари, 2012 at 22:33

    Грешката е непростимо моя: името на великия кастилец е Мигел де Сервантес и Сааведра (а не както вече Ви подведох: Мигел Сервантес де Сааведра).

    Може да ми се възрази, че никой няма да умре от такава незначителна грешка, но – уверявам Ви – НИКОЯ ГРЕШКА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЗНАЧИТЕЛНА. Щом е грешка, тя по някакъв начин променя света в неблагоприятна посока!

    И така: Miguel de Cervantes y Saavedra…

    Често можете да срещнете испански източници, в които това „y“ между „Cervantes“ и „Saavedra“ (което всъщност е нашенския съюз „и“) се пропуска – това е в характера на испанците: те именно са тези, които не отдават значение на „незначителните“ подробности, за разлика от досадния със своя протестантизъм Европейски Север.

    ––––-

    Чиста истина е, че Сервантес не противопоставя героите си – той ги обединява. Дори и да не носи развитие, един такъв тандем решава конкретните исторически задачи, назряли междувременно в един или друг момент и при това ги решава ефективно. Санчо Панса е двигателната сила – волът, с който нивата трябва да бъде изорана.

    …Но ако искаме да няма проблеми, трябва да не бъдем докрай дон-Кихотовци и да се постараем Санчо да си остане Санчо, а волът – вол, тъй че нивата да не престава да ни радва с изобилието, родено от нейните натежали класове. Което, разбира се е отстъпление от първоначалното обещание, че Санчо вече няма да бъде Санчо, а Дон Кихот вече няма да бъде Дон Кихот, а че те двамата ще се трансформират в нещо трето, нещо по средата между Санчо и Дон Кихот… Че те двамата вече няма да яздят единият – кон, другият – магаре, а ще се озоват и двамата на гърбовете на две еднакви безплодни мулета…

    Такива обещания разбира се мотивират вола да оре по-усърдно, но не водят до нищо повече, защото само волът си остава мотивиран. Е, разбира се, може да стане като в Новия Завет, където е казано, че „последните ще станат първи, а първите последни“, сиреч волът ще стане орач, а орачът – вол, че Санчо ще стане Дон Кихот, а Дон Кихот – Санчо…

    Такива метаморфози, обаче, са възможни само в драматичните трикове на Молиер, където Сганарел става Дон Жуан, а Дон Жуан – Сганарел.

  • Графът  On 2 февруари, 2012 at 02:11

    „Такива метаморфози, обаче, са възможни само в…“
    Не бих казал.
    С такива метаморфози – по-големи или по-малки – е пълен света около нас. За примери няма нужда да се ходи далеч, достатъчно е да гледа човек вечерните новини по телевизията…
    ___________________________
    Miguel de Cervantes Saavedra биография http://bib.cervantesvirtual.com/bib_autor/Cervantes/o_completas.shtml
    Britannica Concise Encyclopedia: Miguel de Cervantes Saavedra
    Gale Encyclopedia of Biography: Miguel de Cervantes Saavedra
    Columbia Encyclopedia: Miguel de Cervantes Saavedra
    Retratos de Españoles Ilustres-Portraits of Illustrious Spanish, 1791 http://wpcontent.answcdn.com/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Miguel_de_Cervantes_Saavedra_01.jpg/220px-Miguel_de_Cervantes_Saavedra_01.jpg

  • harbinger  On 2 февруари, 2012 at 11:49

    „…достатъчно е да гледа човек вечерните новини по телевизията…“

    Съвършено правилно, ваше превъзходителство, Конте! Много точно сте забелязали, че тези неща стават ВЕЧЕР – след като отмине „часът на синята мъгла“. Вечерта е времето, когато сме поизморени, вече не сме „на нокти“, отпускаме се. Това е време, в което според менталитета си отиваме или в кръчмата, или сядаме с биричка в ръка пред телевизора, или отиваме на театър, опера, концерт…

    ВЕЧЕРТА е времето, когато ни се иска да си отпочинем от ИСТИНИТЕ на ежедневието и да се потопим в някаква успокояваща нервите ни ЛЪЖА. Когато ходим на театър, опера или концерт ние отиваме там не за да се докоснем до истината, а да се понесем нанякъде – разлюляни от красивата ЛЪЖА на вдъхновението. Ние отиваме съвсем умишлено в концертната зала, знаейки, че там ще ни послъжат, но давайки си ясна сметка, че това е една желана от нас лъжа; че е за добро…

    Когато отидем в кръчмата, събираме се там с приятели, с които е ясно, че ще се надлъгваме – иначе за какво сме отишли в кръчмата. Но това също е едно разхлабващо попадане под сянката на ЛЪЖАТА: на онази лъжа, която с нищо няма да ни навреди, а ще ни екзалтира.

    С биричката в ръка пред телевизора, обаче, нещата стават сложни. И опасни… Психолозите отдавна са установили, че вечерно време хората се поддават най-лесно на манипулации. Ето защо именно вечер по телевизията чуваме разни неща, които ако само си ги запишем, без да ги гледаме веднага, а възпроизведем записа на другата сутрин, твърде възможно е да си кажем: „Какви са тези глупости, дето са ги наприказвали снощи по телевизията!?“

    Е, точно вечер и точно по телевизията най-често може да се чуе какво ли не за разни „метаморфози“. Метаморфозите са нещо, за което повечето хора жадуват да чуят, че са станали – тук, там и у нас, – но в същото време те могат да навяват какви ли не негативни чувства: на страх, на несигурност… Съвършен начин да се подръпват юздите на вироглавите човешки маси!

    Аз пък използувам вечерите си, за да се подложа на друг вид ЛЪЖОВНА ТЕРАПИЯ: чета книги за историческите събития, стоваряли се през вековете върху многострадалното човечество. По-голяма лъжа от тази, която ни сервират историческите книги, няма. В историята всеки дърпа чергата към себе си и затова за никаква обективност не може да се говори. Но е забавно! Освен това човек може да си подбере книгите, които ще чете, по такъв начин, че да има шанс да чуе какво обяснява и „другата страна“. Всеки лъже, но статистическия сбор от лъжи ни дарява ако не с ИСТИНАТА, то поне със способността да си направим сами заключенията, които ще се окажат верни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: