„Не мисля, че можем да въведем в България швейцарския модел, Графе.“ ми каза неочаквано младият мъж от съседното легло след запознаването ни. И започна разговор по въпроса в стаята.
Тогава осъзнах, че е необходимо известно „проясняване“, особено след сериозната активност на aman (благодаря!).
Най-напред общата ситуация.
Цял свят има единно мнение за положителните страни на политическата система на Швейцария. И никой не я въвежда в пълен вид.
Абсурд?
Не.
Това е единствената система, която не предвижда политическа класа, хора, които се прехранват от политика. Единствената, даваща възможност на гражданите (като цяло) да си определят политиката до подробности. Всички други са изработвани от такива класи.
Е, как ще се откаже някой?
България
Тя е в общия кюп. Всички (както навсякъде) виждат „лошотиите на демокрацията“ и се опитват според акъла си да ги „оправят“, ама бизнесът „политика“ да остане.
Защо тогава аз от години ровя в казуса „Швейцария“?
Ами ще обясня с приказчица, както аз си обичам:
Вървял бедняк, гледа красив дворец, блести отвсякъде. „Ех, да имах пари, по-красив щях да си направя!“.
Върви след него колега и се усмихва:“Гледай каква красива задна вратичка са направили! Май и аз ще мога да изкусуря такава за моята колиба. И тогава ще имам царска колиба“.
Коя е в нашия случай вратичката?
Изборната им система! Абсолютно мажоритарен избор с класиране по вишегласие!
Лесна за въвеждане и на никой не се отнема бизнеса.
Това е, приятели, положението.
Или кухи, неосъществими мечти, или вратичка!
Графът 
Коментари
Там е работата, че ние нямаме манталитета на швейцарците:
– те са работливи, честват най-малко празници през годината;
– те са независими – техен национален герой е един – Вилхелм Тел;
– те са прагматични – да сте чули някои друг на референдума – дали да се намали цената на торивото- те отговарят НЕ!
– Швейцария е единствената страна в света с изявена пряка демокрация; правят референдуми по всички въпроси, които ги вълнуват
– Обаче: те си нямат яки шоумени, които да спретват измислени референдуми, да увличат неразбиращата тълпа със шоуто си и после да заплашват цялото общество, ако не им се изпълнят щуротиите.
Кога ли ще ги стигнем- с този робски манталитет – никога!
Прав сте, Александър!
Но не бих квалифицирал нашата психика по един или друг начин. Тя си е сноп от характерности, както и при другите народи. Психиката на ескимосите доста е различна от тази на папуасите. Това, което наричате „робска“ е, по-скоро, силна черта на доверчивост. Прекалено силна – спомнете си непрекъснатите невероятни измами, въпреки непрекъснатата гласност в медиите.
Няма как да има при тях дремещ шоумен и рошавия му сценарист. Някой иска референдум? Ами пиши го и го носи в общината. Какъв е проблемът!
В случая при нас се стиковаха обстоятелства, които искат да използват на наш гръб, там е далаверата.
Здравейте, Графе 🙂
От онзи ден се чудя дали да коментирам по този пост.
Не съм толкова запозната и компетентна по темата, но това, което не ми излиза от главата, мислейки върху поста Ви, е, че не винаги зелената трева на съседа е зелена. Понякога просто е изкуствена.
Искам да кажа, че, да всичко, което описвате е така и е хубаво и всеки би искал да живее в условията на рай на земята, но дали всичко е чак толкова зелено и красиво?
Имам своите съображения за тези размишления, не е прост песимизъм 🙂
п.с. Радвам се да Ви видя отново 🙂
Здравейте, Графе!
Известно време се колебах дали да изразя някакво мнение под поста Ви. Някак си не ми стана ясно това с „вратичката“ и каква всъщност „вратичка“ е – дали и вълкът сит, и агнето цяло или нещо друго. Както и да е. Отдавам го на природните си дадености. 🙂
По отношение на „Това е единствената система, която не предвижда политическа класа, хора, които се прехранват от политика. Единствената, даваща възможност на гражданите (като цяло) да си определят политиката до подробности. Всички други са изработвани от такива класи.“ ми се струва, че има известно противоречие в подобно твърдение. В едно от мненията си под предния Ви пост посочих списък на парламентарно представените политически партии в Швейцария. Те бяха доста повече от парламентарно представените политически партии в България. По принцип всяка политическа партия се ръководи от определена група хора. Едва ли политическите партии в Швейцария са изключение. Искате да кажете, че тези хора в Швейцария извършват тази дейност, която хич не е лека и отнема достатъчно време, през свободното си време и за „Бог да прости!“? А ако това не е така, нима това не е точно политическа класа, т.е. хора, които се прехранват от правене на политика?
Съгласен съм, че (може би) в Швейцария политиците не са толкова крадливи, пардон иновативни, като колегите си в България, но да няма никаква политическа класа при наличието на толкова политически партии…
Здравейте, приятели!
Аман – какво е „вратичката“ съм го написал едно към едно с почернен шрифт. А и какъв вълк, какво агне – ние имаме да делим нещо с Швейцария ли?
Деничеро, много се радвам да се „видим“ след толкова време!
Драги приятели,
да сложим точка на цялата работа, а? В смисъл да си се хванем с нашата си работа.
А в момента каква работа ни предстои?
Да променим избирателната система на Първата българска демократична държава.
Не е дреболия! Това направо може да доведе до Втора българска демократична държава.
И ето ни по европейските политически панаири – зяпаме, всеки си харесва нещо по сергиите, събираме се, обсъждаме.
Тъй де, сега му е времето да си нагласим най-доброто.
(Като на всеки панаир, сега му е времето и за разни измамници, ама това е друга песен, отваряйте си очите… 🙂 )
Разбрахте вече, че аз отдавна съм хвърлил око на швейцарската мажоритарна избирателна система. И се постарах да ви кажа защо съм я харесал.
Вие също сте за мажоритарна. Значи по принципа нямаме спор.
Но не харесвате моето предложение.
И чакам аз, подпитвам, с нетърпение да ми кажете за вашата Швейцария, където сте видели толкова харесалата ви система мажоритарни в 2 тура.
Може пък и на мен да ми хареса!
Чакам си…
Коментирайте смело, приятели! Но по възможност не споменавайте „Швейцария“, че намразих това име. Стане ли дума за моето предложение използвайте „вратичката“. И без това аз само това предлагам да вземем от там. Не предлагам „Българо-Швейцарска федерация“, я!
Покажете ми на тезгяха реално (не теоретично!) вашето предложение, да го видим.
И така, за вратичката.
Няма да я бъде, така се получава.
То си е детинско желание да си имаме хубавата вратичка, а къде у нас, в България, къде ги децата, къде?
Все едни мастодонти, все едни изучени и опитни, само червените се правят на иновативни поне по процедура. А че всички демагогстват, не се съмнявам.
Но преди да си обявят новите правила, без никаква представа, че ще е в техния отбор, с наивност написах едно писмо по съвсем друг повод на професор Иво Христов. Взех му мейла от публично място. Не се върна като недоставена поща. Не получих и отговор.
Дотук равносметката е такава.
Няма я онази партия, общност, инициативен комитет, или каквото друго може да е, което да пожелае и да предложи „вратичката“. Слушам чат-пат, като бистрят възможностите, изобщо не споменават за такава система на мажоритарно избиране на кандидати за Парламента. Същественото в предложението на Графа е да няма втори тур, нали така?
Е, някой, който е открил другаде дебати по такава система, сега, преди и след началото на поредната предизборна „ситуация“ у нас, да казва.
Твърде самотно ли е това мераче за видоизменение в процедурата на мажоритарния (леко по-пропорционален вариант) вот?
Не ми е ясен случая с проф.Иво Христов и няма как да го коментирам. Още повече, че от един играч не може да се съди за отбора…
Същественото в моето предложение е да се избират фиксиран брой депутати по райони и да се класират мажоритарно по вишегласие, а не по партийни листи на национално ниво.
Доколкото знам в момента има обсъждане на нещо подобно по света, но не съм в течение какво – що и затова не посочвам конкретно нищо.
У нас още само се „раздъвкваме“ по въпроса, други избори ни предстоят и политиците трябва да си вършат работата – обещания да пишат, да се хапят тук-там и т.н.
Доста време ще мине докато дойде ред на „мерачето“. Но това не пречи да подготвяме почвата. Ние не сме ангажирани с обещания!
С обещания и срокове не сме ангажирани сякаш. Освен задължението да постъпваме по съвест в момента, когато ни искат гласа (вота).
А то, нито съвест, нито логика могат да подкрепят поредните маскари.
За съжаление.
И една скоростна добавка: Професорът вече отговаря на писмата ми.
Чудни чудесии и превъплъщения. Не е за вярване. Пак ще започна да се надявам излишно.
Отиде си от този свят един истински българин. Моите най-искрени съболезнования на всички негови роднини и приятели.
Поклон пред паметта му!