Пряка демокрация

Референдум за лично ползване.

Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.

Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.

Щяха да зададат един единствен въпрос:

Искате ли да бъдем като Швейцария?

…………………………………

Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…

Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…

Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?

Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?

…………………………………

По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.

Да видим:

Мажоритарен избор

# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.

Малките партии

# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.

Преразпределени и купени гласове

# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)

Депутатско скитничество

# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)

Политическа класа, политиката като бизнес

А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:

„– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.

– Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са  щастливи.

– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.

– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)

– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.“

                                                 http://www.jivotatdnes.bg

Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?

При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!

……………………

Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.

Същността на швейцарската политическа система е,

че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!

Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.

………………….

В заключение:

По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.

И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…

Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.

Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.

И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“

Ама де я тази наша партия?…

 

……………………

В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.

……………………

Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…

АБСУРДНИ ИЗБОРИ 2016

Достойни за ГИНЕС

– Преди всичко с промяната на избирателните правила броени дни преди изборите. Не съм проверявал, но ми се струва, че чак толкова „в последната минута“ няма в световната практика.

– Абсолютно мажоритарен избор за президент, който се избира с пряко гласуване и трябва да бъде обединител на нацията, независим от партии и политически пристрастия. Неполитизиран с една дума.

В резултат правителството подаде оставка и предизвика парламентарна криза, защото управляващата партия ГЕРБ загубила изборите!?!

– Възможност в бюлетината да се гласува „Не подкрепям никого“. Което не води до нищо – гласове в небитието без каквато и да е тежест…

 

Абсурдно безпардонни

С открит нагъл рекет от страна на ГЕРБ – „ако не спечелим на власт ще дойде тройната коалиция, ще спрат пенсиите, няма да има увеличение на заплати, и т.н. Или печелим, или на следващия ден правителството подава оставка и страната остава без бюджет и изпада в хаос.“.

В резултат хората си казаха „Я си гледайте работата! Не на нас тия!“ и направиха изборите

 

                                   уникални за най-новата ни история.

На тези избори гражданите сложиха край на безкрайния преход!

Гласуваха мажоритарно за кандидата, който им харесва. Или не гласуваха напук на задължителното гласуване.

По собствена преценка!

Приключи ерата на „както каже партията“, „гласуване с отвращение“, „гласуване против вместо за“ – изобщо гласуване както ти кажат тези, които си приел да мислят вместо теб. Същите, срещу които мърмориш вече четвърт век, говориш и чат-пат протестираш (отново под подсказка).

………………………

Не мислех да коментирам тези избори, затова толкова късно пиша всичко това. Но го пиша, защото много започнах да се дразня от непрекъснато повтаряното „Хората искат промяна“ в коментарите на всевъзможните ..ози, ..тори, ..тици. Искали та искали!

Ало, дами и господа, хората не искат промяна.

Хората я направиха промяната!

И много се надявам, че връщане няма да има!

 

……………………………………………

Заб. Не съм забравил, че имаше и още едно гласуване в тези избори. Дебилският шоумен-президентски референдум. Но за него утре!

По пътя – от парламентарни на парламентарни…

„Седя сега и си мисля. Не може да сме толкова захлупени, та други да трябва да ни казват кое-що. Я да седна аз и да видя какво всъщност стана досега“
Това съм написал някогаж, в далечната 2007-ма. Доста вода изтече оттогава, цели 3 парламентарни избори минаха. И какво се измени? Физиономията ми в огледалото!
Сега се канех да синтезирам резултатите от току-що миналите избори. Вече по навик. Но като видях на какво дередже са официалните данни (виж предишната публикация), казано честно, отщя ми се! И реших да отдалеча малко фокуса, да погледна панорамно сите парламентарни избори от 1991 до сега. Да видя как сме се нахаквали от дупка в…пардон, от избор на избор.
Доста нагледно се получи как ни е идвал акълът лека-полека. Макар че…

Избирателна активност

1990 – 6 976 620 (90,79%); 7-мо Велико народно събрание, 400 депутати
1991 – 5 540 843 (84.8%);
1994 – 5 178 458 (75.8%);
1997 – 4 255 301 (62.4%);
2001 – 4 558 826 (66%);
2005 – 3 747 793 (55.7%);
2009 – 4 345 450 (60.2%);
2013 – 3 632 953 (51.3%);
2014 – 3 501 317 (49.51%);

Партии в Народното събрание, гласове (депутати)

1990 – 7 партии + 2-ма независими – БСП 47.1% (210), СДС 36.2% (145), ДПС 5.75% (23), БЗНС 4% (16), Отечествен съюз 0.5% (2), Независими (2), Отечествена партия на труда (1), Социалдемократическа партия немарксисти (1);
1991 – 3 партии – СДС 1 903 567 (110), БСП 1 836 050 (106), ДПС 418 168(24);
1994 – 5 партии – БСП 2 262 943 (125), СДС 1 260 374 (69), ДПС 283 094 (18), Народен съюз 338 478 (15), Български бизнес блок 245 849 (13);
1997 – 5 партии – ОДС 2 223 714 (137), Демократична левица 939 308 (58), ОНС 323 429 (19), Евролевица 234 058 (13), Български бизнес блок 209 796 (12);
2001 – 4 партии – НДСВ 1 952 513 (120), ОДС 830 338 (51), Коалиция за България 783 372 (48), ДПС 340 395 (21)
2005 – 7 партии – Коалиция за България 1 129 196 (82), НДСВ 725 314 (53), ДПС 467 400 (34), Атака 296 484 (21), ОДС 280 323 (20), ДСБ 234 788 (17), Български народен съюз 189 268 (13);
2009 – 6 партии – ГЕРБ 1 678 641 (90+26мажоритарни=116), Коалиция за България 748 147 (40), ДПС 610 521 (33+5маж.=38), Атака 395 733 (21), Синята коалиция 285 662 (15), РЗС 174 582 (10);
2013 – 4 партии – ГЕРБ 1 081 605 (97), Коалиция за България 942 541 (84), ДПС 400 466 (36), Атака 258 481 (23);
2014 – 8 партии – ГЕРБ 1 072 491 (84), БСП лява България 505 527 (39), ДПС 487 134 (38), Реформаторски блок 291 806 (23), Патриотичен фронт 239 101 (19), България без цензура 186 938 (15), Атака 148 262 (11), АБВ 136 223 (11).
………………………………………………………………………………………………………………..
Какво се вижда с просто око:
Само 2 партии – БСП и ДПС – са участвали във всичките нар. събрания.
БСП се движи нагоре – надолу между 2262 и 505 хиляди избиратели.
ДПС се движи между 610 и 280 хиляди избиратели.
ГЕРБ в продължение на 5 години (3 парламентарни избора) спада постепенно с 600 хиляди гласа – от 1 678 641 на 1 072 491 – оставайки водеща.
Негласуването бе осъзнато като протестен вот, доколкото няма бюлетина „Против всички“.
В същото време мобилизацията на гласуващите за „малките“ партии, съчетана с наказанието на БСП с негласуване от нейните почти половин милион симпатизанти (което свали активността), вкара всички (5) партии с потенциал. И поряза „големите“ – броя на подарените (преразпределени) мандати спадна катастрофално, направо нищо не остана за раздаване. Най-видим пример е ГЕРБ – сега само с 9 хиляди гласа по-малко от 13-та година, а депутатите с 13 по-малко, от 97 на 84! Как да не се вкиснеш!
Аз подушвам и още нещо, което не се вижда с просто око. Което и други подушват, както гледам.
Наново се активираха разговорите за лявото и дясното с ляво-дясното националистическо за подправка.
„Брях, оставаме без ляво!“
„Тю бре, дясното разпокъсано, не върши работа!“
А бе, аланкоолу, в кое време живееш, какво ляво, какво дясно!? Сега партиите са олигархични! Демек, всеки уважаващ себе си олигарх си има партия, без партия си за никъде!
Еволюционно развитие, нашите с какво са по-лоши от световните?!
Няма да си седят прости олигарси, я!

Избори за народни представители 2014

Неясноти (грешки?) в официалния сайт на ЦИК „Избори за народни представители 2014“.

Да научиш резултатите от избори е от лесно по-лесно. Има си постоянно действаща Централна избирателна комисия, тя пък си има Портал за избори в Република България, в който има подробни точни данни за всеки избор. Официални. Събрани, пронумеровани и прошнуровани от „Информационно обслужване“*, което го прави вече повече от 20 години.

Казвам всичко това, защото от там вземам числата, когато представям синтезирано резултатите на някои избори за да можем по-лесно да си имаме собствено мнение, отръсквайки се от мантрите и мрънкането на познати субекти от разни известни обекти. Онези (субектите), чието призвание е да придърпват чергата до гушката си – в резултат на което закръглените им ду–та обикновено са на показ и всеослушание.

Пиша го и за да не си казвате „Ма Графът хич го нямало в сметките, бе!“ като видите напр., че сумата от действителни и недействителни гласове не отговаря на числото намерени бюлетини в урните, което пък не отговаря на броя гласували, който не отговаря на…

Всички преписани числа и снимки са от официалния сайт на ЦИК.

Извън страната:

Някои с по 2-3 бюлетини ли са гласували? Или са гласували без да се подпишат?

Ето някои важни числа – от тях се изчислява избирателната активност, 4%-та бариера, средната стойност на един мандат, броя на действително спечелените мандати, броя на преразпределените:

Колко са гласували и колко са действителните гласове?

В кои сборни числа влизат и гласовете от чужбина?

Общият брой не отговаря на сбора от недействителни и действителни гласове. А трябва! От друга страна, 782-те бюлетини в повече от чужбина се стопиха на 48.

Действителните гласове са няколко различаващи се числа в различни места:
За страната  – 3 283 192 от горната таблица; 3 420 106 сборът от таблиците по партии 3 281 980 Страната + 138 126 Извън Страната (така са изписани в сайта).

А всъщност колко са избирателите по списък?

Толкова ли са наистина? Не – поне с чужбинските 144 208 са по-малко, защото тях ги има и в избирателния списък (където вероятно се водят негласували).
……………………………………………………………..
Ако продължа да се ровя сигурно ще намеря още доста подобни неща. Вероятно те имат някакво обяснение, което ги допуска за професионалистите.
Но аз и още почти 7 милиона не сме професионалисти.

Ние искаме да ни е ясно всичко в официалния сайт на Централната избирателна комисия на Република България!
В края на краищата, платили сме си за това и то не малко!
___________________________________
* Онова същото, на което миналата година професорът-математик-политик-специалист по нашите узаконени изборни кражби на гласове (избирателните системи) беше изпълнителен директор и подаде (или щеше) оставка преди изборите след скандал. Кой му е сега в ръководството не знам, там обикновено изплуват имена само при скандали. В сайта им няма и намек за имена…

Предсрочни избори 2014 г.

България избира (принудително).

Гласът ти е важен.

Какво можеш да направиш с гласа си, как да гласуваш?

• Да гласуваш за любимата партия на принципа на футболните фенове – добра, лоша, моята е (така нареченият твърд електорат).
• Да търсиш промяна в нови партии, напиращи за власт. Често спряганите „нови лица“, както и възхваляваната преференция, са залъгалка за наивници – в крайна сметка избираме партии, в които активистите или се съобразяват с правилата на политическата професия, или се махат от политиката. А и да търсим нови политически кариеристи е доста нелогично. Въпреки лошата слава на майсторите на домашни ремонти не вярвам някой да обяви „Търся бояджия, който досега не е боядисвал“…
• Да гласуваш за човек, който ти харесва или ти вдъхва доверие, забравяйки, че какъвто и да е той като личност в случая е с партийни окови. През годините имаше единични случаи депутати да напускат след няколко месеца Народното събрание (ако не се лъжа Нешка Робева го направи), но това бяха само няколко изключения.
• Да гласуваш „против“ – за да отслабиш позицията на партия с шансове, която много не ти харесва (ГЕРБ например) гласуваш за прекия й съперник (БСП). Както се казваше преди време „гласуваш с отвращение“.
• Да присъединиш гласа си към протестния вот. Т.е., не гласуваш. Опитите да се приписват разни грехове на негласуващите вече са несериозни. Негласуването остана единствения начин да гласуваш против всички, против нова украса на старото статукво. Мисля, че това добре се разбира – както каза една жена от малко селище „Никой няма да гласува! Ние гласуваме те да живеят добре, а ние пак зле!“. Избирателната активност има и друг важен аспект. Високата активност е в интерес на грандовете – вдига се количеството гласове в бариерата, по-малко партии я прескачат, повече мандати за преразпределение. Правилният призив на малките партии би трябвало да бъде „Гласувайте за нас или не гласувайте!“.

Какви ще са изборите?

Каквито бяха всички досега от 90-година насам.

Нечестни!

Нечестни не заради дреболии като купуване на гласове и разни машинации, а заради законовата възможност (и практика!) да променят твоя вот без твое съгласие, давайки го на съвсем друга партия. 58 депутати са откраднати от гласоподавателите в последното Народно събрание! С купуване това може ли да стане?!?

Завършвам по правилата:

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Кражбата на мандати от гласоподавателите е демократична практика

Уникалната година на прехода

Последната година и половина от 25-годишния „преход“ е наистина уникална в политическо отношение (кавичките подсказват, че периодът след 89-та година дали трябва да се нарича преход е друг въпрос, върху който си струва да поразсъждаваме).

За да не разводнявам същността на писанието ще мотивирам твърдението си само със „сухи“ неоспорими факти без мои оценки и коментари.
Фактите са си факти, а дали носят добро или лошо моите читатели могат и сами да преценят.

• В началото на миналата година (февруари 2013) търпението на хората даде на късо и започнаха протести. Доста сериозни, особено в провинцията. В случая уникалното беше, че бяха по много конкретен повод и с конкретни искания, които изискваха решения и действия на правителството на ГЕРБ, а не неговата оставка и предсрочни избори. Неконтролираните протести не се харесаха нито на политическите партии, нито на техните учители. В резултат, след среща в малките часове в американското посолство, министър-председателят Б.Борисов подаде оставка (по-малко от 24 часа след като беше твърдо заявил обратното) и предизвика предсрочни избори няколко месеца преди края на мандата.
• През май 2013 бяха предсрочните избори. Уникален и невиждан ход направи БСП като още в началото на предизборната кампания обяви за свой министър-председател Орешарски (не политическо лице на партията) и намерение да прави не политически, а експертен кабинет (Може би затова те единствени от 4-те партии имаха известно повишение на гласовете спрямо предишните парламентарни избори – хората не искаха политици, а експерти).
• Наистина уникални бяха резултатите от изборите. В парламента влязоха 4 политически субекта – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Атака. Брой депутати:
  ГЕРБ 97 при спечелени 73;
  КБ 84 при спечелени 64;
  ДПС 36 при спечелени 27;
  АТАКА 23 при спечелени 18.
  Действително избрани в парламента бяха 182 депутати, 58 мандата преразпределени (по-точно присвоени) от другите партии, участвали в изборите!
• Уникално правителство! ГЕРБ (първа по брой депутати) отказа мандата без преговори. КБ (без коалиционно споразумение, само с договорка с ДПС за подкрепа) състави експертно правителство, предложено от БСП и ДПС с Министър-председател Орешарски. В едногодишната си работа то често влизаше в противоречие с вижданията на подкрепящите го КБ и ДПС. Опозицията (ГЕРБ) не можаха да го свалят, подаде оставка поради машинации на ДПС.
• Уникално! За първи път работата на парламента и правителството зависеше от АТАКА – КБ и ДПС имаха общо 120 депутата, толкова и ГЕРБ + АТАКА. Трябваше поне един от АТАКА за да работи Народното събрание (121 депутати за кворум).
• Дни след избиране на правителство, от средата на юни, започнаха протести срещу него, белязани с не една уникалност
  – „спонтанно“ организирани от няколко НПО добре финансирани от чужбина (сумите ги има в сайтовете на съответните фондации);
  – най-продължителни (над 400 дни) и най-малобройни;
  – с уникален предлог за протест – моралът на управляващите;
  – обявили се срещу участниците във февруарските протести;
  – странни самооценки на участниците (умни, красиви, интелигентни, ранобудни и пр.) използвани и от Президента;
  – открито насърчавани от Президента;
  – в протестите участваха и служители на министерства и държавни институции;
  – появи се наименование „протестър“ във връзка с факта, че най-активните започнаха да осребряват участието си със служби (в Президентството и др.) още преди края на протеста, а сега даже служебният Министър-председател е протестър.
• Супер уникално! ГЕРБ, като опозиция с най-голяма парламентарна група, една година не се яви на работа в народното събрание. Същото направиха в по-малка степен и депутати от АТАКА. Не разполагам с точни факти какви заплати са получили поименно за периода, това трябва да го има в администрацията на Народното събрание. Не сумите са важни, по-важен е фактът, че са ползвали всички привилегии и са получавали безотчетните пари. Не зная дали в Конституцията има посочено какво става с депутат, който съзнателно не изпълнява служебните си задължения.

––––––
Казано накратко, експериментът с „експертно правителство“ приключи с фиаско. Мечтата на хората, че правителство не от политици, а от професионалисти може да разклати прословутото статукво отиде в небитието. Такова правителство може да свърши работа, но няма кой да го остави да я свърши. За целта си има достатъчно кариеристи в партиите, а има даже и НПО! Партиите и „големите братя“ си гонят техните интереси, не нашите!..

Какво мислите по фактите вие си знаете.

Какво мисля аз – в следващата публикация. Не защото много се натискам да кажа (кой ли ще ме чуе?!), ама след като отвсякъде ме питат какво мисля за изборите и кой да ме управлява…

Евроизбори 2014

Ю бре, де бре, тумба-лумба – изтърколиха се 5-те дена карнавал на процентите, краят на изборния карнавал. Както му се полага (нали процентите не са какви да е, а изборни) вчера имаше и тържествено парламентарно закриване на джумбуша.
Веселбата беше на ниво. Като на карнавал.
Ти си избираш маската (е, с подсказката на тия, които дават парите за нея, ама те затова ги и дават, я!).
Приказваш си каквито искаш фантасмагории и лъжи и никой не ти казва „Лъжеш, бе!“, нали е карнавал.

Впрочем, какво съм седнал да ви разправям тия работи – нали всички добре ги знаем.

Я по-добре – докато замитат ен и офлайн боклука по кюшетата – да седна и да видя с моя си акъл какво има на масата, фигуративно казано. 🙂 Стига са ме будалкали от всички страни!

В изборния портал на ЦИК все още няма пълната информация за тазгодишните избори. Ще се задоволя с публикуваното официално в сайта.

Действителните гласове са 2 239 430.
Националната избирателна квота (необходимите гласове за 1 депутатски мандат) е 131 732 гласа.
Действителните гласове на спечелилите мандати са 1 874 761 общо (за 14 мандата). 364 669 гласа (за 3 мандата) отиват за преразпределение, тъй като никой няма в този сбор достатъчно гласове за мандат. По един мандат получават с математически резонно преразпределение България без цензура, Коалиция за България и ДПС:

ГЕРБ 680 830 гласа, 6 мандата;
Коалиция за България 424 037 гласа, 4 мандата;
ДПС 386 725 гласа, 4 мандата;
БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,ВМРО,ЗНС,ГЕРГЬОВДЕН 238 629 гласа, 2 мандата;
РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 144 532 гласа, 1 мандат

Картинката е ясна, всеки може да я гледа както му хареса.

Но (!) това са вече трети поред евроизбори. Задължително е да видя накъде върви хавата и има ли нещо по-така в тазгодишните.
Сравнявам (редът на числата показва резултат 2007 г. – 2009 г. – 2014 г.):

ГЕРБ гласове 2007г – 420 001; 2009г – 627 693; 2014г – 680 830; мандати 5 – 5 – 6

БСП гласове 2007г – 414 786; 2009г – 476 618; 2014г – 424 037; мандати 5 – 4 – 4

ДПС гласове 2007г – 392 650; 2009г – 364 197; 2014г – 396 725; мандати 4 – 3 – 4

БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА гласове 2007г – не; 2009г – не; 2014г – 238 629; мандати не – не – 2

РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК (сините) гласове 2007г – по отделно СДС 91 871 и ДСБ 84 350; 2009г – Синята коалиция 204 817; 2014г – Реформаторски блок (БЗНС, ДБГ, НПСД, СДС и ДСБ) 144 532; мандати 0 – 1 – 1

Атака гласове 2007г – 275 237; 2009г – 308 052; 2014г – 66 210; мандати 3 – 2 – 0

НДСВ гласове 2007г – 121 398; 2009г – 205 146; 2014г – 20 487 (коалиция КОД); мандати 1 – 2 – 0

Това вече не е моментална снимка, а сериал! Може да се обсъжда, да се гадае какво ще стане в следващата серия и т.н.

Моят главен извод е, че никой не брои евродепутатите ни за нещо важно, от което България може да има полза. Затова на евроизборите става партийно боричкане в стеснен състав на партийните фенове (за справка на парламентарните избори миналата година ГЕРБ имаше 1 081 605 гласа, а БСП 942 541) и не могат да са барометър за евронастроения. Единствено са показател за способностите на партиите да мотивират ядрата си.
………………………………………..
„Само толкова ли?“ – питам се сам – „Несериозна работа!“

А политиката заслужава ли друго? От 90-та година като се отнасяме сериозно към нея, горим страсти, хабим нерви, разваляме приятелства, да има някаква полза? Аз не виждам! По-добре несериозно, поне няма да си вредим на психическото здраве…

Възможности в това отношение тази година бол. Като се почне от националната конспирация на социологическите агенции (що хипотези могат да се развият + вече тръгналите!) и се стигне до младежа 15 от БСП.

Ами новите играчи в тазгодишните избори? Истинска екзотика! Само да ги изброиш и избирай от букета когото искаш, пускай муха и само гледай сеир!
Новопоявилите се аматьорски го дават. От тях, обаче, двама – България без цензура и АБВ – заслужават любопитство, защото при тях явно допингът беше в началото. Не вярвам някой да си мисли, че на Бареков изведнъж му хрумнала гениална идея или, че Първанов, след продължителна дрямка (кога беше създадено АБВ нали помните), изведнъж се разсънил. Допингсубектите им са интересни, там трябва да се рови.
То това и за „феномена“ ГЕРБ важи. Но те стигнаха (нещо, което СДС навремето изтърва) до възможността да станат сериозната дясната партия у нас. Стига да разкарат еднобуквените „водачи“ и да сложат начело г-жа Фандъкова примерно. Без сътресения може да стане – правят БъБъ президент и готово.
………………………………………
Е, стига толкова, увлякох се. Да не забравям предупреждението

Политиците и околните им са опасни за Вашето психическо здраве

Пак избори

Избори за Европейски парламент.

Името гръмко, същността като нашенската – и за там партии ще избираме. На коя от сборните европейски повече депутати ще налеем, че да бъде управляваща демек. (Какво точно управляват аз не съм много наясно, може би вие знаете?).

Относно евроизборите съм си казал отдавна думата.

–––––––––––––
(цитат) >>Пропорционални избори за Европейски парламент. Кого ще избираме ние в България? Избираме 17 наши представители. Хора, които да защищават интересите на България в Европейския парламент.
Така ще ви отговорят, когото и да попитате. Никой няма да каже в пряк текст, че избираме партийци. Ако не питате обаче, а се заслушате (зачетете)…

И какво излиза? Избираме партийци, които да „защищават“ по партийному България! И като се има предвид, че през мандата им ще се сменят най-малко 2 вътрешни правителства…<<
––––––––––––-

Нищо не се е променило, нищо ново за казване няма. Като гледам из блоговете, болшинството колеги са на същата вълна. Няма и как да е различно, след като в ЕП всичко си е по старому – сборно-национални партийни фракции с претенции, че представляват гражданите на Европа! Съвсем като в нашето Народно събрание, където партиите ни представляват нас, българските граждани. 😉

Като стана въпрос, да ви попитам:
За четвърт век успяхте ли да си изберете партия, която стабилно да ви представлява? Зад дейността на която да стоите твърдо и да можете да кажете „Така искам да става!“?

Ако имате такава „ваша партия“ вижте й кандидатите за евродепутати и гласувайте.

Ако нямате, за къде сте тръгнали?

Колкото до мен, да повторя още веднъж:

Настоящият ЕП не е парламент, а Европейски партиен форум.*
За да бъде Европейски парламент в него трябва да има само фракции на държавите-членки!
За да бъдат нашите представители такива на България трябва да бъдат избирани мажоритарно на национално ниво!

На тези избори това няма да стане. Със сигурност и на следващите.

В настоящата ситуация (цитат):
>>това, което аз скромно искам, е:
– нашите да забравят нашенските си партийни борби.
– Да се събират периодично всичките и да търсят начини за максимално възможното доближаване на позицията си по важни за България проблеми.
– Да са единни срещу безпочвени (или изкуствено подсилени) нападки срещу нашата страна.
– С една дума – да действат така сякаш техните партии са на власт в момента в България!

В личен план към всеки един имам изискване да не изпива дори едно кафе сам или в компания само на българи докато е в ЕП!
Разбирате какво искам да кажа, нали? Колкото повече запознанства с колеги от другите страни, толкова повече възможности да бъдат полезни за България.
Представлението на сцената се дирижира зад кулисите!…<<

С въздишка завършвам – и това няма да стане… 😦

__________________________________________
* Фракции в ЕП
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)

Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент

Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

Група на Зелените/Европейски свободен алианс

Европейски консерватори и реформисти

Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица

Група „Европа на свободата и демокрацията”

Независими членове

 

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

„Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Избирателно нещо си

Как другояче да ги нарече човек – избирателни закони бяха, избирателни кодекси станаха, към избирателна конституция вървим…
А като погледнеш все от един дол дренки. Нищо, че ги беряха различни берачи.

Сега отново се разгоряха страстите (че и сраженията!) реално и онлайн, нали „нов“ избирателен кодекс вече е на прага. Хем не какъв да е, ами изработен с участието на гражданите!

Мълчах си досега, не ми се искаше отново да се набърквам в тази тема. За близо 20 години вече се уверих, че полза от моите приказки няма. Ей там, в ляво, ако цъкнете на „Избори и изборджии“ толкова публикации ще намерите, че ще ви се отще да четете.
Но не издържах на някои дискусии в нета, особено на приятелски. И реших да направя едно мое „генерално мнение“. Който го прочете да е наясно аз какво мисля и искам – нищо, че никой не ме пита!

Основание за мнението ми

Изборното право е основно по отношение на възможността на гражданите да определят обществения строй и своите представители за управлението му, да организират условията си за живот. То ги прави граждани.

Какво категорично не искам

Пренасочване на гласове (бариерата и гласовете под нея). В настоящето народно събрание 58 депутата са влезли с гласове дадени за други партии, пряко избрани са 182.

Безусловно отхвърлям избирателен закон, в който се преразпределят гласове! Обсъждането на други аспекти в него са безсмислени.

Какво искам

# Съгражданите ми българи да осъзнаят най-после важността на този въпрос и истински да се замислят! Когато решиш да правиш барака за инструменти, примерно, най-напред си наясно какво ще правиш, представяш си я и т.н., а не започваш със заявка за 3 самосвала цимент, пък после ще видим!

# Да мога да избирам хора, а не партийни списъци.

# За управлението да отговарят партии.

Моите предложения

# Правилата за избори (независимо как ще бъдат наименувани) да се изготвят при постоянно публично обсъждане. Всеки гражданин да има възможност за равноправно писмено мнение през време на изготвянето им. След приемането им от Народното събрание задължително да бъдат ратифицирани с референдум.

Една година преди избори правилата се замразяват.

# Избирателната система да е пропорционална с мажоритарен избор. Накратко:

Избирателните райони са с предварително определен брой депутати – квота.

Гласува се с партийни бюлетини, в които трябва да се отметнат предпочитаните кандидати, максимум до броя на квотата. Това може да стане и в няколко различни партийни листи ако сборът на отметките не нарушава квотата. Гласът е невалиден ако броят отметки в един плик е по-голям, при по-малък е валиден – т.е., плик с бюлетина дори без отметка, се брои за валиден глас и става вот „срещу всички“!

Резултатите се отчитат по райони, в народното събрание партийните групи се образуват от спечелилите в партийните листи по райони и парламентът действа като досега. През мандата му депутатите не могат да напускат партийните си групи.

Основни предимства:

# Няма праг и пренасочване на гласове. Всички депутати са реално избрани. Дори малки партии може да имат депутати;

# Депутатите са избрани с еднакъв брой гласове (така трябва да се организират районите);

# Депутат, напуснал народното събрание, не се замества от следващ в партийната листа (отпада ерата на „водачите на листи“), а от следващия по брой гласове в районния списък;

# Оправданието за негласуване „всички са маскари“ се обезсмисля;

# Постепенно партийността на кандидатите ще отстъпи на втори план след личностните им качества. Партиите по неволя ще трябва коренно да променят подхода си по съставяне на своите листи!

# Малките партии получават нормален шанс за развитие.

# И не на последно място – всичко това може да стане много лесно:
+отчитане вота на районно (а не национално) ниво;
+задължителна преференция в рамките на броя районни депутати;
+право да се гласува с различни партийни листи едновременно чрез преференцията.

Предполагам сте наясно, че не претендирам да съм измислил всичко казано дотук. Но съм го „прегърнал“. И мисля, че това са важните въпроси, които заслужават енергия и усилия!
А не „мюретата“, с които ни примамват съвсем сполучливо на отстрел. 😦
За което колосално съжалявам!
И за което ще напиша утре, за да съм ясен и да няма нужда да ми търсите подтекст и задни мисли…

Лошите избори 2013

Около това определение се обединиха болшинството партии, анализатори, коментатори, „компетентни“ бивши някакви, след първите дни на емоции.
Имаше даже реакции от рода „Сега не ми остава нищо друго, освен да си събера партакешите и да заминавам!“. Безброй вариации на тема „прост народ“. Даже мярнах предложение за масово икономическо ограмотяване за да гласува народът за капитализма и капиталистите. И тюхкане, че нямаме сериозна армия, която при нужда да вземе в ръцете си положението. И т.н.
Съответно и медиите, разбира се, нали „отразяват реалността“.

В първите дни и аз не правех кой знае какво изключение. Логиката ми се бунтуваше – не можех да си обясня от къде се взеха 1 мил. с подобрен житейски статус в последните 4 години управление на ГЕРБ та да ги искат отново.
Добре, че започнах да търся логическо решение на този феномен. И мисля, че се досетих: разсъждавах на базата на логиката в действията на различни части (пенсионери, безработни, наемни работници, малък и среден бизнес) от цялото (обществото), събирайки ги механично в общ извод. Грешка!

Резултатите от национални избори се подчиняват на логиката на нацията!

Резултатът на последните избори е перфектен пример в това отношение! Обществото ясно и точно заяви какво иска и не остави възможност за пренебрегване на това му искане!

Какво иска огромното мнозинство?
–                 Партиите (политическите субекти) да представляват избирателите си, а не своите партийни интереси;
–                 Избрани веднъж да носят реална отговорност пред избирателите си за своите действия;

Какво искат партиите? Мнозинство (по възможност абсолютно) в парламента за да си въртят на първо място партийната политика (т.е.интереси).

През годините избирателите опитваха различни начини да наложат искането си. Вкл.и изцяло „нови лица“, т.е. нови партии (за които сега отново се говори) на два пъти. Резултатът беше нулев. По проста причина: правилата за избор се определят от тези, които са избрани и те никога няма доброволно да дадат възможност да бъдат използвани в техен ущърб. Партиите, нови или стари, никога няма да отстъпят извоюваните си привилегии.

Няма да променят системата на политическо партийно управление!
Системата, която ни коландри  вече повече от 20 години. Която уж единодушно искаме да сменяме. С какво?
Със система на експертно партийно управление!

Сега имаме такава възможност.

Избирателите я създадоха – свалиха резултатите на другите, вдигнаха малко на БСП , вкараха само 4 партии за да пресекат възможността от сметкаджийски коалиции и единствен изход остана експертен кабинет. (Виж резултатите)

Дали ще стане не знам. Никак няма да е лесно. Нито да се направи, нито да управлява стабилно – няма начин да няма „сърдити“ реакции по различни поводи дори на създалите го партии. Няма начин да не се „купят“ отделни депутати за да се разруши мнозинството – пазарлъците вече започнаха.  Няма начин „низвергнатите“ партии да не опитат „протести и неподчинение“ – лесно ще намерят рамо от „кръговете“ на партии.

Знам само, че всички, които не на думи искаме смяна на системата, трябва да искаме експертният кабинет да стане.

Другият изход от този състав на народното събрание е провал на съставяне на кабинет и нови избори.

Това ще бъде тест за партиите – кои гледат безусловно своите интереси и кои все пак се сещат за хората.

И тест за нас – дали ще запомним кои кои са…

Парламентарни избори 2013 – резултати

Основни данни, справка за прецизност при анализи и коментари. Извадени са от официалния сайт на ЦИК.

Избирателният списък съдържа 6 919 260 имена. Това са пълнолетни български граждани, които притежават редовен български паспорт независимо къде се намират. Включително придобилите българско гражданство.

Гласували са 3 632 953 души.

Действителните гласове са 3 542 195. Това число, разделено на 240 депутати, дава средна стойност на 1 депутат 14 759 гласа. Би трябвало всяка партия, която получи тази бройка гласове да има депутат.

Обаче(!) нашата свръхдемократична избирателна система, казва друго: за да имаш депутати, трябва да си събрал 141 687.8 гласа (4% от действителните). Не си ли ги достигнал ще гледаш народното събрание отвън, а с гласовете на твоите привърженици друг ще се облажи!

В случая „на софрата“ са 4 партии:

ГЕРБ с 1 081 605 гласа, реално спечелени 73 депутата, получава 97; ––––- 24 чужди!

КБ с 942 541 гласа, реално спечелени 64 депутата, получава 84; –––––– 20 чужди!

ДПС с 400466 гласа, реално спечелени 27 депутата, получава 36; –––––-    9 чужди!

АТАКА с 258481 гласа, спечелени 18 депутата, получава 23. ––––––––     5 чужди!

Обобщено: в следващото народно събрание ще има 182 депутати, избрани от своите избиратели, и 58 депутати откраднати от други партии.

 

Оставям на вас да си изберете за кого всъщност сте гласували!..

И като се ядосате дано се сетите, че точно с избирателния закон ви изпързаляха отново – този, който отминавате с пренебрежение!

На още нещо искам да обърна внимание – избирателната активност.

Вече четох разсъждения на тази тема, някои даже доста емоционални. Основно в посока „твърдите електорати“.

Избирателната активност от 52% за мен е висока. Даже доста! Защото тези 3 632 953 гласували българи основно са си тук, в България.

Прочетете пак първите 3 изречения. И да сметнем:

Навън от България в момента са приблизително около милион и половина български граждани. От тях (извън страната) на изборите гласуваха 115 737 души!

Кой както иска, но аз си пресмятам активността на база 5 милиона и 5-6 стотин хиляди. Което ще рече реално около 65% активност. За къде повече!

С това приключвам тук за да не ви отклонявам излишно вниманието.

Много ми се иска да ви ядосат достатъчно силно данните за спечелените и откраднатите депутати, че да ви държат влага докогато започне ново обсъждане на избирателния закон!

_______________________________________________________________________________

За ваше улеснение сравнение с парламентарните избори 2009-та:

През 2009-та действителни гласове 4 226 194 – тази година с 683 999 по-малко;

ГЕРБ 1 678 641 – тази година с 597 036 по-малко;

КБ 748 147 – тази година с 194 394 повече;

ДПС 610 521 – тази година с 210 055 по-малко;

АТАКА – 395 733 – тази година с 137 252 по-малко.

 

Ден за размисъл

Ако не си мислил досега, да седнеш и да помислиш!

За какво не ме питайте – за съседката, за „мека топлина“със салатка по-скъпа от питието, за ритнитопката, „да пийна или да хапна“, за матурата в 4-ти клас, за…всеки сам трябва да реши за какво, така е по закон.

Колкото до утрешните избори, сигурно вече сте го намислили или са ви го на-намислили. Кой както предпочита и му е по-удобно.
А на кого ще се сърдим след това, живот и здраве, ще решим. Едно е сигурно – на другите, не на нас си…

Какво да се прави –на всичко може да намериш кой да те научи, само за „как всеки трябва да мисли“ истински курсове няма. Ни кратки, ни дългосрочни. Не им се иска да ни „ограмотяват“…

Всъщност какво ли разбират под „ден за размисъл“ тези, които са го тропосали в закон, какво очакват да правим, а и те какво правят днес, размишляват ли и за какво? 😉

Може би трябва да си подредим въпросите и да им сложим обосновани отговори?
Аз поне така правя. И ще ги пусна да ми ги видите, ама другата седмица, след изборите, да не излезе, че косвено ви агитирам нещо! 🙂
И без това тази година нищо не писах специално за изборите. От какъв зор? Като цъкнах категорията си „Избори и изборджии“ (ей там в ляво) се оказа, че само ще трябва да се повтарям, на политическия фронт нищо ново. Даже преди година и половина и това съм писал: „След година и нещо ще се разбере дали ерата „Доган” си отива“… 🙂
Както каза онзи ден моя белгийски приятел Марк „Тия избори са много заспали, пък уж трябва да са най-важни за хората. Защо така?“

Та така, започвам да размишлявам.

Приятни размишления, драги приятели! До четене другата седмица… 🙂

Президентски избори 2011 – моят коментар

Президентските избори отминаха, имаме избран президент на всички българи.

Че е на всички няма спор. Но най-подходящият ли е, колко и кои българи го избраха?

Статуквото отново си свърши работата – не избрахме най-подходящия.

Не само аз мисля така – куриозното е,че дори лидерът на партията, която го лансира, изрази недвусмислено същото мнение като посочи по-подходящ кандидат. Г-н Плевнелиев е съвсем неподготвен за основните параметри на длъжностната характеристика на българския президент. Той притежава други умения, подготовка и опит. Виждате ли в съседство цитата на Ваня Константинова? „да наречеш някого по подходящ начин, за да стане самият той подходящ за ситуацията» – бих го нарекъл министър-председател, например, би бил много подходящ за ситуацията. Надявам се, че с времето ще се ориентира и като президент и няма да има груби фалове. Но защо беше необходимо да изберем човек, който ще се учи в движение?

Впрочем, германският опит на г-н Плевнелиев („Българинът, който мисли като германец” прочетох някъде) може да му помогне в ориентирането – нашата президентска институция е буквално копирана от немската, с изключение на избора.
В скоби, някой да знае името на германският президент така добре, както името на г-жа Меркел? 🙂

С право ще ме попитате: „Тоя не, оня не, кой тогава трябваше да бъде?”

На прима виста без замисляне давам 4 подходящи според мен кандидатури:
Симеон Кобургготски (кандидатура и на ББорисов!);
Меглена Кунева
Ивайло Калфин
Кристалина Георгиева
Достатъчно плували в европейски води за да са подходящи за представителните функции на Държавен глава на Република България.

Глава, чиято основна функция е да бъде дипломатично точна в нищоказването, прилична и възпитана в разговор, всички да я познават и да ú пращат по Министър-председателя много здраве.

……………………..
Вече е ясно, че аз не съм между избралите новия ни президент. Но приемам избора на мнозинството. Не казвам „той не е моят президент”, с това е приключено. Освен това, и при обратен резултат коментарът ми щеше да е същия – разлика щеше да има само по отношение на пригодността за длъжността.

Щом коментирам, обаче, задължително трябва да направя и известна равносметка колко и кои избраха новия президент (на ІІ тур).

Колко?
От почти 7 милиона избиратели по списък (а бе, колко милиона сме ние в действителност?!?) на втори тур гласуваха малко под половината, от тях малко над половината избраха г-н Плевнелиев. Т.е., приблизително (няма да ги броим на ръка 🙂 ) една четвърт от всички избиратели.
Останалите ¾ щат не щат трябва като мен да го признаят за Държавен глава на републиката.
„Да са гласували, да не са ходили за гъби!” чувам сърдити гласове. И какво щеше да се промени? Да са, ама за кого, като им няма кандидата? Имаше ли начин да се гласува срещу двамата без да се мине в графа „Невалидни бюлетини”? (Спокойно, такава възможност и по света няма. Никъде не са толкова луди политиците да си пуснат таралеж в гащите)

Кои?
Ясно кои – бойците на статуквото, мобилизирани от своите политически партии. Мощна пропорционална атмосфера в чисто мажоритарен избор!

Този път единствената особеност беше, че никой от двата големи отбора не можа (или по-скоро не пожела) да купи рефера в мача. И понеже той дори на работа в парламента не ходи без интерес, остави ги да си се ритат самосиндикално по кокълчетата. Интересът клати феса, целувките са от шоуто за публиката!
Разбира се, това може да означава и друго – че Доган вече остарява за да се държи наперено на зенгия начело на своите. След година и нещо ще се разбере дали ерата „Доган” си отива*…

Основният ми извод от избори 2011 е, че останаха по един отбор в дясното и лявото политическо пространство. Малко време има до парламентарните избори за нещо изненадващо.

Макар, че знае ли се? Като гледам Лудогорец какво прави във футбола… 🙂

_________________________________
* Ера си е, няма какво да се правим на ущипани госпожици. В колко правителства са ни управлявали под феса на Доган? В буквален, не в преносен смисъл. С надпис за историята «Правителство на ДПС»!

ИЗБОРИ 2011 – статуквото

Нещастната дума статуквото! Харесаха си я политици, партии, медии и коментатори за плашило и вече никой не си спомня какво точно означава*. „Фронт срещу статуквото”, „алтернатива на статуквото” и още десетки варианти на употреба, които те карат да пълниш думата с призраци от собствената си фантазия. Контролирана публична атмосфера…

Всеки се пише за борец срещу статуквото, всеки заплашва и обвинява другия в запазване на статуквото, всеки обещава да премахне статуквото.

И в тези избори беше така.

Не ме плашат призраци (знаете го от „Караконджули”). Излязох от магистралите 😉 , тръгнах по кривите стръмни пътечки на анатемосаните разсъждения да видя срещу какво се борят борците и кои са те.

Оказа се, че няма нито един!

Нито сред политическите субекти, нито (внимание!) сред нас, гражданите.

Г-н Министър-председателят гордо се хвали, че имаме най-ниските данъци в Европа, но си трае това статукво, наследено от предишните ли е или резултат на премахването на статуквото на предишните от неговото правителство. Хвали се, че устискахме досега в кризата без заем, но не казва с какви пари, дали са наследство от статуквото.
Новоизбраният ни президент твърдеше, че Калфин е статуквото, а той – промяната. И т.н.

При нас, гражданите, къде са борците и какво точно разбират под „премахване на статуквото”? Не можах да ги открия.
Нямам предвид заглавия като „Българите поискаха запазване на статуквото„ на The Economist и други подобни. Нито, че част от гражданите (както ни убеждават) са за запазване на това прословуто статукво.

Имам предвид, че няма нито едно искане на истинска смяна на статуквото.
В най-масов тираж за такава смяна се разбира подмяна с партия или политик, които досега не са били във властта. Все още това се пробутва за положително качество, въпреки, че досегашната ни демократична практика показа, че е най-често отрицателно.

Иначе, в личен план, смяна на статуквото се прави всеки ден – кой се развел, кой препил и пребил приятел, кого са претрепали за 5 лв….

Ама ние за друго статукво говорим, нали?

И пак ще си говорим. Пак ще размахваме статуквото, когато ни липсва съществен довод в спора.

И срамежливо ще забравяме, че истинска смяна на статукво означава да изскочиш от руската баня гол-голеничък в дълбокия сняг. Без да се връщаш бързо-бързо обратно…

___________________________

* Припомнете си от Уикипедия.

ИЗБОРИ 2011

Коментари на парче

 Напразно изчаках един ден повече от законния 3-дневен за окончателни резултати от поредните президентски и местни избори. Обещанието на говорителя на ЦИК във вторник вечер да излязат до сряда вечер не бе изпълнено. До 19 часа днес, четвъртък, 03 ноември 2011, в официалния Портал за избори в Република България пълни данни има само за президентските.

Очевидно ще се наложи да пиша коментарите за тези избори на парче. Може пък сериал да стане, нали сега са модерни. 🙂

Като начало да сме наясно по един въпрос: за мен участници в изборите са всички избиратели, а не само гласувалите. Категорично! Терминът „избирателна активност” е само за удобство и в същото време доста завоалиращ крайните резултати. При това той винаги се използва според интересите на партиите, а е и удобен за манипулиране на хората. Всички знаете „ходене за гъби”, „незаинтересованост за съдбата на страната”, „ако няма за кого, гласувай против някого” и т.н. Не гласуваш ли няма да имаш моралното право да си отвориш устата после.

Стига се до куриозно положение да се чудим как да гласуваме без да избираме!

Нормалният избор дава 2 възможности:

1/ Избираш, ако според теб има кого.

2/ Не избираш, ако няма твой кандидат.

Само анализ на такава база може да покаже истинското положение – каква част от българските граждани са дали мандат на избраните да ги управляват. Което избраните не е зле да си го закачат на ухото за целия мандат.

Започвам с избора за президент и вицепрезидент.

Защото за него има нужните числа, а не защото е най-важният. Напротив, от гледна точка на живота ни, той е най-безинтересният. Такова ни е държавното устройство.

Знаете, вълнувате се и коментирате с какво са ни ударили по джобовете парламентът и правителството, какви лекарства за тежко болни са орязали или от идеята (добър старт за кариерата на един младок 😉 ) като си бил болен да останеш без отпуска.

А за Президента? Знаете ли какво важно за нас, гражданите, е направил вчера, миналата седмица, миналия месец, преди това? Чат пат връща закони (които се прегласуват отново), прави и му правят посещения и срещи, произнася тук там протоколни речи – това и аз го знам.

Затова и моят единствен критерий по отношение на Президента е да го бива в дипломацията и риториката, че да не ни излага. И толкова! Не е английската кралица, я!

След голямата шумотевица, голямото тупане в гърдите и ожесточени коментари (и въпреки тях) считам резултатите съвсем адекватни:

 6 910 491 избиратели по списък;

3 334 169 гласували;

1 698 136 са избрали новия ни президент;

Повече от половината избиратели не са намерили своя избор и не са гласували.

Т.е., новият президент г-н Плевнелиев е избран от двама на всеки 8 избиратели. Г-н Калфин остана втори със 166 943 гласа по-малко – двама от всеки 9.

Е, как да не си спомниш за руския анекдот, преразказващ баснята за враната със сиренцето и лисицата:

 Дошла лисицата под дървото, облизала се и попитала:

– А ти за Путин ли гласува?

– Да – гракнала враната и сиренцето хоп, в устата на лисичката.

Седи мрачна враната на дървото и си мисли: „А какво щеше да стане, ако бях казала „не”?!?”

При това положение струва ли си усилията да умуваме и анализираме какви са били точно тези двама – млади, стари, с висше или основно образование, българи, турци или цигани? Вари ги, печи ги, все една четвърт ще си останат.

И да умуваме и да не – все сиренцето в лисичката… 😉

Избори, мислене

Дойдат избори, развихри се темата за политическото мислене на поколенията.
„Не искам бабите да решават бъдещето на внуците си” злобничко заяви един нашумял режисьор по телевизията. Фразата е многозначителна и за нейното съдържание си заслужава доста да се поговори, но в други, по-спокойни времена. Заслужава си, защото не са редки и откритите възклицания „Кога ще си отиде това старо поколение!”, та да останем ние, демократите, да решаваме.

Въпрос на виждане, но вече имаме и поколение, израснало в демократическа България. Какво е положението с неговото демократическо мислене?
Ами да видим в настоящите три в едно избори.

Първо, какви са те?

Не е трудно да се определи – един пропорционален, два мажоритарни.
Пропорционално партийно представителство по партийни листи се избира в общинските съвети.
За кметове и президент се избират личности!

Според вас така ли е, уважаеми млади и стари избиратели, така ли ги усещате?

Цялата политическа атмосфера, месеци назад и в момента, е в гъста партийна мъгла. Медии начело с телевизиите, партийните водачи, социологическите агенции, интернет мрежите – всичко разгорещено говори коя партия какво ще спечели. Естествено, не в общинските съвети – те са доста невидими и непрестижни от политическа гледна точка (от икономическа сами си знаете, но за това не се шуми!).
Следващите дни ще ни проглушат ушите със спечелени кметски места и замаят очите с разноцветни карти на горката България.

Това ли е новото „правилно” мислене?

Няма да разсъждавам и поучавам – уважавам ви достатъчно. Само констатирам.

Не срещнах:

– Кои от кандидатите за президент са повече или по-малко подходящи за тази длъжност като хора (личности);

– Същото за кандидатите за кметове;

– Коментиране от кои партии има повече маскари конкретно в дадени общински съвети, та да не се гласува за тях.

Лошите атмосферни условия завряха нормалното логично политическо мислене под плътни дъждобрани!

За да направим молебен за слънце, трябва дъждът да ни понамокри, уважаеми мислещи сънародници!

Кой ли чува

Като пееш, Пенке ле, кой ли те чува…

Съботният брой на вестник „Труд”, 4-та страница долу в ъгъла:

Избирателният кодекс е готов и ще бъде внесен следващата седмица в деловодството на парламента, научи „Труд”. Във вторник работната комисия ще се събере за последно, за да изчисти само стилистични неточности.

Пред „Труд” преди месец пък шефката на парламента Цецка Цачева обяви, че законопроектът ще бъде гласуван на първо четене до края на 2010 г. Сред спорните текстове, срещу които отсега се знае, че от БСП и ДПС ще скочат, е и този: кметове на кметства с жители по-малко от 500 души да се назначават от кмета на съответната община, в която влизат.

За по-лесно (да мина с копиране) отворих www. trud. bg. Не ми мина номера, не можах да отърва преписването. Не останало време да качат там такава маловажна дреболия, важни новини са ги натиснали. Като „ПълнолуДие в парламента” и „Бойко спечели 20 000 кебапчета”. Кой ще си губи времето с някакъв Избирателен кодекс, от който и без това никой не се интересува!…

И са прави, само тук-таме някой изкуфял старец като мен току подхване тая тема.

Ама като пееш, Пенке ле, кой ли чува…

Никой! Ни чуват, ни пеят!

Ни „авангардните ни медии” се заинтересуваха каква манджа толкова се готви вече половин година в специалната комисия, ни защо комисията не се е събирала почти 3 месеца, ни защо в нета няма никакви съобщения по същината на въпроса, ни защо такива словоохотливи (и наистина ерудирани) членове на комисията – като проф. Константинов – са толкова скромни в изявите си.

И най-важното:

Защо вече 20 години никой не се зае да обясни на хората, че от избирателния закон зависи главното – каква политическа атмосфера ще имаме и какви хора ще се движат из нея! Че именно заради това той е единственото оръжие за самоотбрана на обикновените граждани!

И съвсем не заради това, кого ще изберем.

А заради това, как ще можем да го изберем.

Дали политическите субекти ще пратят най-гиздавите си момци (чистички, не изцапани с барабонки), ще се ослушват трепетно каква песен ще запее Пенка на изборите, дали и колко от тях ще хареса.

Или ще се подхилкват под мустак „като ми пееш…”, както досега правеха…

Хайде, приключвам. Може да търтънясвам по въпроса за избирателния закон, ама има ли друга възможност?

Пак ще го правя! Когато имам възможност да прочета внесения проект.

Ако изобщо се появи такава преди гласуването му…

______________________

Още по въпроса в категория  „Избори и изборджии„

Парламентарни избори 2009 – резултати

Окончателните резултати вече са обявени официално. Няма да ги повтарям – има ги в нета, широко вече се коментират. Още повече, че известен коментар направих предварително – за подреждането още след евроизборите, за кой печели и кой губи в предишната публикация.
Тук ще коментирам някои неща, които ми правят впечатление, а мисля, че ще останат настрани от еуфорията.

Преди всичко (на първо място!):
В избирателния списък има 6 973 770 имена. С 289 000 повече, отколкото само преди месец!
Няма как да не възникнат въпроси:

– Колко милиона български граждани (общо) сме в момента?
– От къде се появиха тези почти 300 хиляди?
– Колко българи са емигрирали (установили са се да живеят постоянно в чужбина) и колко са само временно работещи там?
– Колко е населението на България, живеещо постоянно в страната (вкл. временно работещите навън)?

На второ „първо” място:
Партиите, влезли в народното събрание, печелят с гласовете си 192 депутатски мандата. Общо на гласовете на невлезлите се полагат още 17 (до 209, говорим за листите без мажоритарните 31).
Тези 17 места най-законно и безочливо се „присвояват” от 6-те влезли партии, както следва:
ГЕРБ седем (честно спечелени 83);
Коалиция за България три (37);
ДПС три (30);
Атака две (19);
Синята коалиция едно (14)
РЗС едно (9).
Ясен съм, нали? Тези места те получават даром, без да са ги спечелили!

Чух изказване на Б.Борисов, че едно от първите неща на неговото правителство ще бъде изработването на избирателен кодекс. Т.е. постоянен избирателен закон. Не е трудно да се отгатне дали този принцип на узаконена кражба ще присъства в него. Ако не го измести друг, който също го има по света – първата по гласове партия, независимо от процента, взема 55% от местата в парламента; 45% за останалите. Около приемането на сегашния закон чух някой от ГЕРБ да споменава колко хубава е тази система… 😉

Много се страхувам, че избирателният закон (кодекс!) ще остане отново извън актуалното внимание на нашего брата, силно ангажирания обществено блогър.

Трето, така наречените мажоритарни избори изобщо нямаха нищо общо с мажоритарност – т.е. избор на личност.
Как мислите, колко от 4-те милиона гласували мажоритарно могат да ви кажат името на човека, за когото са пуснали бюлетина? Да не ги питаме защо точно за него… 😉

За очакванията какво ни чака оттук нататък няма да пиша тук. Моите предвиждания ще напиша в затворена публикация (да се фиксира кога е написана), която ще види бял свят като ú дойде времето, живот и здраве.
Когато ще бъда много радостен, ако не съм познал по повечето точки…

Парламентарни избори 2009

Първоначален поглед при резултати от 99,88% протоколи.

Аз съм доволен от резултата. Избегнахме най-лошото, което можеше да се случи в сегашния момент – политическа нестабилност. В тази ситуация е добре и това, че с отговорността се натоварва един политически субект – за добро и лошо той ще е виновен.

В тези избори:

Най-печелившият е ДПС – повишението им от 2005-та е близо 150 хил. гласа.

Най-големият губещ са сините – спрямо предишните парламентарни избори губят над 230 хил. гласа. Сега взеха толкова, колкото щеше да вземе и СДС самостоятелно (толкова са гласовете за ОДС в 2005-та!). Очевидно сините не можаха да преглътнат „белия кон” на Костов и наляха солидна подкрепа на ГЕРБ като антикостовски вот. БСП помогна за това, особено с прословутия клип – който го е правил, май точно това е целил, надали е очаквал сини да дойдат при БСП…

БСП е очаквано губещ. По-малко, отколкото се очакваше – те си взеха твърдия електорат от 800 хиляди. Не съм привърженик на „световните конспирации”, 🙂 но имам чувството, че няколко решаващи „гафа” в полза на ГЕРБ не са съвсем случайни:
– Разделянето на изборите – надали някой се съмнява, че ако бяха общо на 7-ми юни резултатите щяха да са много по-туширани. И отговорността на ГЕРБ много по-малка.
– Мажоритарните 31 депутати – и децата знаят, че тази година те само на думи са мажоритарни, всъщност са чисто партийни. Т.е., още отначало беше ясно кой ще спечели най-много от тях.
– Споменатият клип.
В аспект на чисто партиен интерес те постигнаха максималното – далеч от властта следващите няколко години без да загубят твърдия си електорат, накисвайки новопоявилия се сериозен „враг”…

За Атака няма нищо ново – те са си те. Е, имат стотина хил. гласа повече от 2005-та, ама това е от избирателната активност и антидогановия хъс – процентът им е само с 40-ина стотни повече и са в рамките 300-400 хиляди.

За НДСВ писах още след евроизборите, че трябва да мислят за бариерата. Слабо мислиха… 🙂

За ГЕРБ не споменавам – за тях като политически субект ще говорим след някоя и друга година. Дали ще са еднодневки, дали ще се закрепят, сега не може да се каже – НДСВ е добър пример в това отношение.
Може те да се стабилизират като десен субект (ББ няма да е вечен 😉 ) ако при сините продължи да се подвизава Костов…

Това е от първи впечатления. Като излязат пълните резултати, тогава може пак да поговорим по тях.

Е, да ни е честито ново правителство с премиер г. Бойко Борисов! 🙂

Сено, слама и кир Михалаки

Предизборна агитация

Предизборни времена! Всичкото партийно що мърда се е втурнало по градове и паланки агитация да прави. Едни от други по-хубави, по-усмихнати, по-добри, по-обещаващи, по-народни.
„Мост ще ви направим!” „Ама ние нямаме река.” „И река ще ви прекараме!”

Гледаш, гледаш и съвсем се объркваш. Леви трябва да има, десни, че и някакви по средата ни такива, ни онакива. Според това как щели да ни управляват. А като ги слушаш всичките – комунистическите идеали в джоба си слагат. Национализации, конфискации, всичко безплатно, а доходите над европейските. И в България само чисти българи ще има, с конски опашки мухите ще бием!

Слушам всичката тази патаклама и се сетих за един стар трудовашки виц.
Като съберяха навремето новобранците трудоваци няколко месеца ги обучаваха нещичко поне малко да заприличат на войници преди да ги засилят по предназначение с кирки и лопати.
Строил старшината новобранците, ще ги учи да маршируват. Обяснява „като командвам „леви” стъпвате с левия крак, „десни” – с десния”.
Командва и пълна бъркотия – те не знаят кой е левия крак.
Обяснява пак той, застанал пред строя „Ето това е левия крак” и го повдига. „Разбрахте ли?” „Тъй вярно!” „Вдигни левия крак!” – всички вдигат десния, нали стоят срещу него. 🙂
Видял се в чудо старшината как да им обясни. И му дошла гениална идея! Накарал новобранците да си вържат на левия крак стиска сено, а на десния стиска слама. И работата тръгнала по мед и масло. „Сено, слама, сено, слама!” и всички бият крак като един!

Дали на нашите политици да не им направим по едно медалионче на врата съответно със сено или слама, а? Имат май нужда… 😉

Е, стана ясно какво прави сено и слама в заглавието.
Ами кир Михалаки? И кой е този кир Михалаки, ще попитат някои по-млади.
Не сте виновни, че не знаете.
Споменавам го, защото Христо Ботьов е написал някога „Това ви чака!”. (Горещо ви препоръчвам да отделите 2-3 минути да го прочетете.)
Оттогава все „това ни чака”. Това ни чака и след тези избори, защото всичкото е за

„Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец”.

Затова е цялата блъсканица „той да не е, аз да съм”.

„Тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи – май-май магарешки.”

Е, фейлетонът има справедлив край, „Това ви чака!” друго намеква, но Ботев си е бил оптимист (както и Левски!)…

Евроизбори 2009 – избирателна активност

Избирателната активност, твърдите електорати, победители без победени 🙂 и сравнение с евроизборите 2007.
(Част трета от трилогията Евроизбори 2009 🙂 )

Започвам с избирателната активност – любим обект за анализ или по-точно за одумване. Главно основание за упреци към българите (винаги към тези, които са в България!), че са „мързеливи, апатични, незаинтересувани” и още по-колоритни епитети. Винаги с контекст, че в противен случай щели да спечелят (загубят) еди кои си. Според мен, подобни усилия да се раздвижи даден електорат са, меко казано, неадекватни – защото са обидни за избирателите. Но пък писания и приказки в тази насока са широко използвани, защото е най-безобидния начин да кажеш „не съм аз виновен”. 😉

Какво е съдържанието на понятието „избирателна активност”? Изчислява се просто – гласувалите като процент от имащите право да гласуват (избирателният списък).
Просто, но за нас не съвсем точно действащо. У нас изчислената избирателна активност отдавна няма покритие с реалността, особено що се отнася до активността на хората в България. Също по много проста причина – в избирателния списък фигурират всички, които са запазили гражданството си. Т.е., не са се отказали официално от него. На тези избори това са 6 684 770 души. Няма как да се определи колко от тях са в страната и колко в чужбина, колко в Европа и колко в останалия свят. Ако изчислим по средната избирателна активност излиза, че в европейските страни са петдесетина хиляди само. 😀 Сами си определете предполагаеми числа за гурбетчиите и си изчислете кои българи според местопребиваването им са аполитични.

Твърди, меки и не знам какви си електорати.
Да се говори днес – 20 години след промяната – за електората като за религиозно вярващи е несериозно. „Червени бабички”, „сини реститутки” звучи колоритно, но в сферата на вицовете и хумора.
За мен твърд електорат са хората, които могат да бъдат мотивирани продължително да подкрепят партия, която според тях отговаря на политическите им разбирания. В повечето случаи не изцяло, но поне приблизително. Случва се да се подведат по новопоявили се политически субекти, но обикновено за кратко. Разочарованите най-често просто не гласуват („по-малкото зло”, „ тези да си ходят” стават все по-неефективни като мотивировка) и тогава избирателната активност пада.
На тези евроизбори основните претенденти мобилизираха привържениците си максимално. С мотото „репетиция за парламентарните избори”, подхванато от всички партии без изключение. Затова са и всички „победители” – винаги може да се намери подходящ ракурс… 🙂
Броят на гласувалите ще се увеличи вероятно на парламентарните с около един милион – това е нормално – но се съмнявам за големи изненади в съотношението на силите. Изгледите са да се увеличат присъстващите партии в народното събрание, което не е лошо – приближава ни към швейцарците. 🙂

База за моите разсъждения не са емоции, внушения, пристрастия. За да можете да ме оборите или се съгласите с мен ето числата, които ми дават основание за горните изводи:

Брой избиратели по списък 6 684 770.
Гласували 2 601 677.
Избирателна активност 38,91%. Ако приемем, че само 1 милион българи са извън страната и ги извадим от списъка, за България активността скача на 45,76%, при милион и половина – на 50,17%! А трябва да ги извадим, защото:
Гласували в чужбина 12 496!

Сравнение с предишните евроизбори 2007:

2007-ма гласували 1 955 466; сега 646 211 повече.
2007-ма гласували в чужбина 4 266; сега 8 230 повече.

Получени гласове 2007 – 2009:
ГЕРБ 420 001 – 627 693, увеличение 207 692; депутати 5 – 5.
БСП 414 786 – 476 618, увеличение 61 832; депутати 5 – 4.
ДПС 392 650 – 364 197, намаление 28 453; депутати 4 – 3.
Атака 275 237 – 308 052, увеличение 32 815; депутати 3 – 2.
НДСВ 121 398 – 205 146, увеличение 83748; депутати 1 – 2.
СДС+ДСБ 176 221 (91 871+84 350) – 204 817 Синята коалиция, увеличение 28 596; депутати 0 – 1.
Тройната коалиция – опозицията: 2007-ма 10 – 8, 2009-та 9 – 8 депутати.

Аз мисля (дали съм прав бъдещето ще покаже), че:
– За електорат на ГЕРБ ще може да се говори след някоя и друга година (както стана с царя и НДСВ). Сега са налице депозирани надежди.
– БСП е под електората си (което е нормално за управляваща до момента партия). Не мисля, че ще успее да си го възстанови напълно за парламентарните избори;
– ДПС е под нормалния си електорат от 420-450 хил. Това е лесно обяснимо – на тези избори имаше законово ограничение да си живял в България или европейска страна последните 3 месеца. За парламентарните няма такова и са сигурни трети (а току-виж и втори!). Показателно е, че и при това положение ДПС има от гласовете в чужбина само 480 по-малко от ГЕРБ и са втори. Тук му е мястото и да се усмихна под мустак на подхвърлената от Доган динена кора, на която вече се подхлъзнаха – за „помощта с прехвърлени гласове”. 😀 Хитър е, не може да му се отрече!
– Атака си е в диапазона на възможностите – от 280 до 320 хил.;
– НДСВ взе повече отколкото очакваше заради Кунева. Ако запази тази бройка на парламентарните ще трябва да черпи, 🙂 но силно се съмнявам. Те би трябва още да имат притеснение за минаване на бариерата.
– Синята коалиция също е на границите на възможностите си в момента. Животоспасяващо беше коалирането, но недостатъчно да се преборят с М.Кунева. На парламентарните най-вероятно ще са пред НДСВ, но това не се брои – за тях показател трябва да бъде дали са пред Атака. Основната им слабост е очебийното командване на Командира, което с право се преглъща трудно от много седесари.
– За непрекъснато предъвкваното днес „купуване на гласове”. Това вече е престъпление, след като гласуваха специален закон. Добре! Но в същото време голямо количество вече подадени гласове се раздават на други с широка ръка – по силата на разпределението от избирателната система. В тези избори това са 389 911 гласа, за които може спокойно да се каже „откраднати”. Официално! Дали криминалното купуване борави с такива числа?

Е, това е! Дилетантски анализ, направен по системата „Направи си сам”. 😀
По неволя – какво да правя, като ерудираните специалисти все по-често започнаха да се заплитат в кълчищата. Така поне сам ще съм си виновен… 🙂

____________________
Това е третата, последна, публикация на тема „Евроизбори 2009”. Предишните: Евроизбори 2009, Евроизбори 2009 – резултати

Евроизбори 2009 – резултати

Вчера ЦИКЕП публикува окончателните резултати от евроизборите у нас. Нашите 17 депутати вече имат официално конкретни имена.

Избрахме ги по партиен признак. Явно по друг начин нямаше как – цяла Европа избра така.

Осведомени сме кои европейски партийни обединения са спечелили или позагубили в представителството си в ЕП.
Знаем и за протестния вот в много европейски страни. Който се е изразил пак чрез партийно представителство. Какво да правят хората, такава възможност само им е предоставена…
Съобщиха ни и за куриози като дъщерята от Румъния и отлъчения свещеник. Да наречеш това „куриоз” е цинизъм – но явно за мен, не и за европейския елит и медии.

От нашите партийни лидери разбрахме, че всички са победители. Кого са победили не стана ясно – победени няма. Вие знаете ли такива? Аз не чух някой да каже, че е победен. 😉

Когато резултатите вече са свършен факт късно е да се вайкаме „този трябваше, онзи не трябваше”. Късно е да гледаме кой знае езици (или поне английски говоримо), кой какъв е като човек (предполагам не мислите, че е без значение дали е темерут или приятен контактен). По-добре да си кажем какво ще искаме от нашите депутати. И да им го напомняме от време на време през 5-годишния им мандат.

Партийните лидери с половин уста споменаха, че те трябва единно да работят за интересите на България. Но даже и с четвърт уста не казаха как ще стане това.

Естествено, не съм толкова изкуфял да искам депутатите ни да забравят партийната си принадлежност – в ЕП те са представители на своите партии, погледнато реално. А партиите са послушници на съответните партийни обединения. Срещу това не може да се рита.

Това, което аз скромно искам, е:

– нашите да забравят нашенските си партийни борби.

– Да се събират периодично всичките и да търсят начини за максимално възможното доближаване на позицията си по важни за България проблеми.

– Да са единни срещу безпочвени (или изкуствено подсилени) нападки срещу нашата страна.

– С една дума – да действат така сякаш техните партии са на власт в момента в България!

В личен план към всеки един имам изискване да не изпива дори едно кафе сам или в компания само на българи докато е в ЕП!

.

Разбирате какво искам да кажа, нали? Колкото повече запознанства с колеги от другите страни, толкова повече възможности да бъдат полезни за България.
Представлението на сцената се дирижира зад кулисите!…

Това са ми, така да се каже, насоките! 😀
В следващата публикация анализ на числата – кой е победил, избирателната активност (най-предпочитаната дъвка от всички), твърдите електорати и сравнение с евроизборите 2007 – тук щеше да стане много дълго.

_________________

Следва по темата Евроизбори 2009 – избирателна активност твърдите електорати, победители без победени и сравнение с евроизборите 2007.

Евроизбори 2009

Пропорционални избори за Европейски парламент.
Кого ще избираме ние в България?

Въпросът никак не е риторичен.
Избираме 17 наши представители. Хора, които да защищават интересите на България в Европейския парламент.
Така ще ви отговорят, когото и да попитате. Никой няма да каже в пряк текст, че избираме партийци.
Ако не питате обаче, а се заслушате (зачетете)?

– „Евроизборите са първи тур на парламентарните избори.”
– „Мотото на нашата кампания е „Не на Турция в ЕС“!”
– „Tрябват ни хора, които да партнират на Европа, а не да се държат като лошите ученици в класа.”
– Според социологически проучвания най-харесваният кандидат-депутат (48%) е от листа, за която ще гласуват около 3%. Което означава, че има реална опасност да не бъде избран.
– В листите има подсъдим за източване на милиони. Софийският градски съд реши да бъде прекратено наказателното производство на това основание не само срещу него, но и срещу останалите подсъдими от делото – отменени са всички мерки за неотклонение, вкл. и забраната за напускане на страната!
– „Внимавайте кого пращате в Европа” съветва бившият шеф на ЕП Пат Кокс.

И какво излиза? Избираме партийци, които да защищават по партийному България! И като се има предвид, че през мандата им ще се сменят най-малко 2 вътрешни правителства…

В избирателния закон се казва:
Чл. 94. (2) Избирателят гласува, като:
1. ако желае, поставя в едно от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговото предпочитание (преференция) за съответния кандидат;

Срещали ли сте да се наблегне или поне съобщи за това? Дори за тази почти неосъществима възможност не се говори. За партиите е ясно – те са си гласили листите. Ами коментаторите, ами в блоговете?

Стигнах и до нашата къща. Масово се пише вече (и правилно!) за изборите по блоговете. И масово – с малки изключения – писанията приличат на партийни послания и пропаганда.
Ей, колеги, какво става? Ние граждани ли сме или партийци? Естествено е да харесваме или не харесваме различни кандидати. Но естествено ли е да игнорираме отношението си към личности заради партийни пристрастия? Че и често заради антипартийни.
Как ни зомбираха? С какво ни манипулираха?
Не им беше много трудно – така завъртяха нещата, че никой не се сети за избирателния закон.

Евродепутатите трябваше да се избират мажоритарно!

17 души са само, какви партии?!?

Тогава най-харесвания кандидат щеше със сигурност да бъде избран, независимо негативизма към партията му! И вероятно нямаше да отиде в ЕП депутат, чиято основна работа ще е да вика „Не на Турция!”…

Лесно е на Пат Кокс да ни казва „Внимавайте”!

_______________________________
Сега ли се сети, ще кажете! Може би имате право, съгласен съм.

Ами вие? Ами претенциозните медии?

__________________

Продължение на темата: Евроизбори 2009 – резултати

Как избират в Швейцария

На избирателна вълна са всички. Нормално, два избора са ни на прага. Всеки трябва да избере своя представител в Европейския парламент и след това в нашия. Не е грешка. Всеки – своя, такова животно като „нашите представители” няма! Кои са тия „нашите”? Че то мъжът с жена си няма еднакви желания, какво остава повече хора на едно място…

В избораджийската суматоха често се използват понятия, фрази, „факти” на ангро и юнашко доверие. В разговор при Rado стана дума за швейцарците и аз попитах дали знаят те как избират. Оказа се, че не и поех ангажимент аз да разкажа. По проста причина: имам представа, защото преди време (когато се нищеше избирателния закон) попитах многобройните си есперантски приятели „как вие избирате?”. Един от отговорите беше от Riŝo за Швейцария. А тя е лесно съпоставима в това отношение с нас, защото е също 7 милиона.

Та ето как избират швейцарците.

Швейцария e най-старата действаща демокрация в света –уникален пример за съществуващи и доказани механизми за пряко участие на гражданите. От векове там е постигнат върхът на либерализма в избирателната система.
Няма да се впускам в подробности за държавното и политическо устройство – то е доста сложно и ще стане много дълго.
Това, което отговаря на нашето народно събрание, е Националният съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години с пряко гласуване. Системата е пропорционална, но!

– Депутатите се избират на регионално ниво. Има 26 избирателни района, които отговарят на кантоните, т.е. не са с еднакъв брой жители. В най-големия избират 35, в най-малките по 1.
– В партийните листи може да има толкова имена, колкото са определените за кантона депутати.
– И сега внимание! – избирателите отмятат в листите кандидатите, за които гласуват. Могат да бъдат в различни партийни листи, единственото условие е отметнатите да не са повече от определения брой!

Това е най-чистия либерален вариант на пропорционалната система. Практически се избират кандидатите мажоритарно, няма праг и в Националния съвет влизат и малки партии. Ако не се лъжа сега са 14 партии. Има и куриозни случаи – в кантон с 1 бройка след изтичане на срока за регистрация на кандидатите е обявен избран без избор, бил е единствен регистриран… 🙂

Разбира се, тя има тройна защита, така да се каже. Референдумите. По-важното за тях – референдум може да предизвика всеки гражданин, който събере 50 000 подписа. С референдум може да се отмени вече приет закон. Може да се промени конституцията (за това трябват 100 000 подписа). Нещо повече правото на инициатива за федерален референдум имат и кантоните, а в тях всеки гражданин може да поиска да бъде предизвикан такъв само с обикновено писмо до администрацията. Без да събира подписи!

В европейските страни периодично се повдига въпроса за швейцарската система – когато недоволството на хората от действащите при тях вдигне градуси (както у нас). Обикновено „най-съкрушителното” възражение е, че ще настъпи хаос в държавата и ще се отрази силно отрицателно на икономиката (дежурното плашило, както едно време плашеха децата „ще дойде караконджула да те вземе” 🙂 ).
И никой не се замисля, че държавата, практикуваща тази система от векове, е най-богатата в Европа!

Прочетох някъде, че такава е избирателната система и в Люксембург.
В Ирландия и Малта избирателите номерират кандидатите в съответна партийна листа. Интересното там е, че след това кои са избрани се определя отзад напред – започват да елиминират тия с най-малко гласове докато остане нужния брой. 🙂
В Италия и Германия има други варианти – с по 2 бюлетини (една, както при нас и още една също партийна, но със задължителна преференция) и т.н.
Изобщо навсякъде е станало ясно, че пропорционална система от национален тип (каквато до сега беше нашата) е най-лошия възможен вариант, даващ възможност за възпроизвеждане на политическия „елит”, създава условия за корупция и стимулира появата на популистки партии. И политическите партии търсят варианти за ремонт. Ама хем да е подобрено, хем…да е в техните мерки. 😉

В заключение: в Швейцария първо е била системата, после богатството.
Значи, ако ще ги гоним, ясно е от къде трябва да стартираме! 😀

Например така: Реална метла