Ода

за зъболекарската бормашина

От известно време по понятни причини ( 😉 ) ми се налага да посещавам зъболекарски кабинет. И нали съм си късметлия попаднах на много симпатична (и млада!) зъболекарка (завиждайте ми, младоци!).

Е, „попаднах” не е най-точната дума – племенникът ми ме заведе при нея. Нещо като „с връзки” от недалечното минало. 😉

Заведе ме той, запознахме се, те започнаха нещо да умуват (Стойко е зъботехник), а аз си мисля „горката, какво я чака в устата ми!”.
Какво пък си е мислела д-р Захариева ми стана ясно, когато отидох за първи път в определения ми ден.
Първата ú работа беше да ме заведе при колежката си в отсрещния кабинет да ми мери кръвното! (Между другото, още една много симпатична мила дама – това вече е от късмета ми. 🙂 )
Премери го тя и с известна изненада констатира, че всичко е наред. „Ама Вас май наистина не ви е страх” – казва. „Ами нали ви казах” – думам аз. „А бе, те всички така геройски заявяват, пък после припадат на зъболекарския стол. Особено тези на възраст.”

Ха сега, де! Само да е посмял някой пак да ми каже, че съм изглеждал млад за възрастта си!!!

По-нататък няма да ви занимавам със зъбатата си одисея, още повече, че тя не е приключила. Знам, че подобни разкази, дори шеговито описани, не предизвикват положителни емоции, та ще ви ги спестя. Обекта на писанието ми е друг, както сте разбрали от заглавието.

Как ще пиша „Ода за зъболекарската бормашина” без да предизвиквам неприятни представи, ли? Веднага ще разберете!

Вчера се наложи д-р Захариева да свали стар мост. Ама като казвам „стар”, значи стар – от ония времена, когато леките коли се правеха така, че и сега се перчат по ретро паради. Та и моят мост. Не знам каква „стомана” са използвали тогава за направата на мостове, но и зъболекарката се учуди на количеството метал и здравината му.

Отначало бормашината, с която започна да го реже, си я караше, както си знае – бръмчи тихо, не те тресе като едно време целия чак до петите, изобщо „Ей сега ще го оправя и този дядо без проблеми”.

Минаха пет минути, минаха десет…бръмча тя, бръмча, пък почна нещо да вижда зор – чак главата ú запуши. Съжали я д-р Захариева, „да направим минутка почивка” вика.
Починаха си малко (и двете, че и на зъболекарката с тази нежна фигура не ú е лесно 🙂 ) и продължиха процеса. И тук се появи изненадата!

Знаете ли какво направи бормашината в тази трудна ситуация? Започна да си свирука! Много фино, мелодично и приятно.

Тук вече аз искрено съжалих, че нямам възможност да запиша свирукането ú. Това беше нещо уникално! И сега в главата ми още звучи чудесна мелодична музикална пиеса, построена от свирукането на бормашината със съвсем малка добавка за пълнеж от мен.
Щеше да бъде една прекрасна ода, композирана от зъболекарска бормашина…

Та ако ви се наложи да се срещате със зъболекар с бормашина – не ви го пожелавам, да не си помислите! – ако все пак ви се наложи, не си представяйте ужасии! В днешно време това е един от лъжливите митове.

Очаквайте едно приятно музикално преживяване, което никъде другаде няма да чуете!

_______________________________________________

Обсебен от това преживяване без малко да пропусна нещо важно.

Надявам се, спомняте си, че преди повече от половин година Майк Рам направи едно прекрасно предложение „Да кажем добра дума за добрите хора”. Тогава и аз описах един случай. Често с радост чета публикации под това мото – очевидно не е забравено и има нужда от това.

Двете лекарки, – д-р Захариева и д-р Занева – които споменавам в писанието си, с пълно право трябва да бъдат споменати в тази рубрика.
Заради добросърдечното, наистина човешко отношение към пациентите. Имаш чувството още от първата среща, че не си при лекар, а при близък приятел – така тече разговорът.
За мен, например, беше наистина необичайно да видя искрената радост на д-р Захариева при благополучното завършване на тежка процедура. Тя се радва повече от мен!

И понеже тази кампания на Майк изисква да няма анонимност, с чиста съвест ви посочвам и къде работят д-р Захариева и д-р Занева – Медицински център АЛИТЕР-МЕД, бул. „Гоце Делчев” № 24 София

Добрите хора трябва да се знаят!