Ода

за зъболекарската бормашина

От известно време по понятни причини ( 😉 ) ми се налага да посещавам зъболекарски кабинет. И нали съм си късметлия попаднах на много симпатична (и млада!) зъболекарка (завиждайте ми, младоци!).

Е, „попаднах” не е най-точната дума – племенникът ми ме заведе при нея. Нещо като „с връзки” от недалечното минало. 😉

Заведе ме той, запознахме се, те започнаха нещо да умуват (Стойко е зъботехник), а аз си мисля „горката, какво я чака в устата ми!”.
Какво пък си е мислела д-р Захариева ми стана ясно, когато отидох за първи път в определения ми ден.
Първата ú работа беше да ме заведе при колежката си в отсрещния кабинет да ми мери кръвното! (Между другото, още една много симпатична мила дама – това вече е от късмета ми. 🙂 )
Премери го тя и с известна изненада констатира, че всичко е наред. „Ама Вас май наистина не ви е страх” – казва. „Ами нали ви казах” – думам аз. „А бе, те всички така геройски заявяват, пък после припадат на зъболекарския стол. Особено тези на възраст.”

Ха сега, де! Само да е посмял някой пак да ми каже, че съм изглеждал млад за възрастта си!!!

По-нататък няма да ви занимавам със зъбатата си одисея, още повече, че тя не е приключила. Знам, че подобни разкази, дори шеговито описани, не предизвикват положителни емоции, та ще ви ги спестя. Обекта на писанието ми е друг, както сте разбрали от заглавието.

Как ще пиша „Ода за зъболекарската бормашина” без да предизвиквам неприятни представи, ли? Веднага ще разберете!

Вчера се наложи д-р Захариева да свали стар мост. Ама като казвам „стар”, значи стар – от ония времена, когато леките коли се правеха така, че и сега се перчат по ретро паради. Та и моят мост. Не знам каква „стомана” са използвали тогава за направата на мостове, но и зъболекарката се учуди на количеството метал и здравината му.

Отначало бормашината, с която започна да го реже, си я караше, както си знае – бръмчи тихо, не те тресе като едно време целия чак до петите, изобщо „Ей сега ще го оправя и този дядо без проблеми”.

Минаха пет минути, минаха десет…бръмча тя, бръмча, пък почна нещо да вижда зор – чак главата ú запуши. Съжали я д-р Захариева, „да направим минутка почивка” вика.
Починаха си малко (и двете, че и на зъболекарката с тази нежна фигура не ú е лесно 🙂 ) и продължиха процеса. И тук се появи изненадата!

Знаете ли какво направи бормашината в тази трудна ситуация? Започна да си свирука! Много фино, мелодично и приятно.

Тук вече аз искрено съжалих, че нямам възможност да запиша свирукането ú. Това беше нещо уникално! И сега в главата ми още звучи чудесна мелодична музикална пиеса, построена от свирукането на бормашината със съвсем малка добавка за пълнеж от мен.
Щеше да бъде една прекрасна ода, композирана от зъболекарска бормашина…

Та ако ви се наложи да се срещате със зъболекар с бормашина – не ви го пожелавам, да не си помислите! – ако все пак ви се наложи, не си представяйте ужасии! В днешно време това е един от лъжливите митове.

Очаквайте едно приятно музикално преживяване, което никъде другаде няма да чуете!

_______________________________________________

Обсебен от това преживяване без малко да пропусна нещо важно.

Надявам се, спомняте си, че преди повече от половин година Майк Рам направи едно прекрасно предложение „Да кажем добра дума за добрите хора”. Тогава и аз описах един случай. Често с радост чета публикации под това мото – очевидно не е забравено и има нужда от това.

Двете лекарки, – д-р Захариева и д-р Занева – които споменавам в писанието си, с пълно право трябва да бъдат споменати в тази рубрика.
Заради добросърдечното, наистина човешко отношение към пациентите. Имаш чувството още от първата среща, че не си при лекар, а при близък приятел – така тече разговорът.
За мен, например, беше наистина необичайно да видя искрената радост на д-р Захариева при благополучното завършване на тежка процедура. Тя се радва повече от мен!

И понеже тази кампания на Майк изисква да няма анонимност, с чиста съвест ви посочвам и къде работят д-р Захариева и д-р Занева – Медицински център АЛИТЕР-МЕД, бул. „Гоце Делчев” № 24 София

Добрите хора трябва да се знаят!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 14 октомври, 2010 at 13:38

    😀 Та чак на човек да му се прииска да седне на стола 😀
    А добрите хора наистина трябва да се знаят! И трябва да се пише за тях! 😉

    • Графът  On 14 октомври, 2010 at 19:53

      За такива приисквания си има психотерапевти, сестричке! 😀

      • deni4ero  On 14 октомври, 2010 at 22:22

        хахаххахахха … Графеееееее, недейте така със старата Муниконтин, дееее :)))
        току ни прати на майната ни :))))

  • deni4ero  On 14 октомври, 2010 at 14:53

    да не са Ви пуснали райски газ, та я чухте тази мелодия, Графе 😀

    • Графът  On 14 октомври, 2010 at 19:55

      Знаех си аз, че няма да ми повярвате! То, аслъ, какво друго да си помисли човек. 😀
      Ама е истина бе, deni4ero, свирука си машината и едни такива ги извива… 🙂

  • Майк Рам  On 14 октомври, 2010 at 15:28

    Такива зъболекари са наистина богатство! Да са живи и здрави!

  • Мария  On 14 октомври, 2010 at 17:03

    Зъболекарят е много важен човек!
    Понеже вече не те боли зъб, мога да те поздравя с това, без страх, че ще нараня чувствата ти 🙂
    http://www.dragolov.net/sms/index.php?option=com_content&task=view&id=746
    🙂

    • Графът  On 14 октомври, 2010 at 19:58

      Благодаря, мила Мария!
      Като съратник в орисия…
      А бе, ма’ни, зарежи я!
      Критици литер-вещи
      за „мечтая си за чук и клещи
      с аплаузи горещи
      ще кажат: „от живота вещи”… 😀

  • Муниконтин  On 15 октомври, 2010 at 01:07

    И к’во като съм на работа? 😀 И сега мога да ви пратя на м…, е, не мога да пиша такива неща в публичното пространство 😀
    Море! Много си мога даже, ама карай, Рошле! Братче, ще се видим тия дни и ще ти kaжа аз на теб… какво мисля по въпроса за психотерапията 😀

  • Графът  On 15 октомври, 2010 at 10:56

    И това го има: отиваш уплашена, връщаш се щастлива! 🙂

    Violeta Markova: Ех, Графе, преди 10-тина години и аз така „попаднах“ на много симпатичен зъболекар и ей го – на, резултата сега търчи покрай нас и ни вика „мамо“ и „тате“.
    А после казват, че никой не обичал зъболекари…
    😉

    Живи, здрави и щастливи да сте!

  • Иво  On 2 ноември, 2010 at 00:00

    Приятелю, а колко райски газ вдишахте на стола 😉

    • Графът  On 2 ноември, 2010 at 14:45

      Райските атрибути – за ангелчетата! 😀
      Аз и без тях минавам… 😉

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: