Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Homoerect  On 16 февруари, 2014 at 20:44

    Графе, в значителна степен мога да се съглася с твоите доводи, но не съвсем… Понеже общата ми оценка за твоя научен принос е положителна, удостоявам те с „лайкче“ и „палче“! И все пак, да те попитам – няма ли да ти е по-приятно да участваш в електронно гласуване, вместо в остарялото с бюлетини? Нека да не смятаме целокупния български народ за толкова изостанал и неграмотен. Не вярвам и фалшификациите да бъдат повече, в сравнение с досегашните.

  • Графът  On 17 февруари, 2014 at 07:16

    Омбре, благодаря за лайкче и палчето!
    Аз не съм се обявил против електронното гласуване. Само съм обърнал внимание на „но“-то.
    А и то (гласуването, де), очевидно, не се свежда елементарно до лаптоп и интернет. Щом авторитетни държави го замразяват (не се отказват!) по технологични причини.
    Не се свежда и до възможността, докато си хортуваме тук, да си цъкнем между другото и гласа. 🙂
    Всъщност, аз вече съм гласувал електронно на едни избори –с апаратче в стаичката вместо с бюлетина. Не знам какви са резултатите от този експеримент. Сигурно не особено добри, щом не продължиха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: