Следващите мисли са предизвикани от прекрасната публикация на Val „Перо и умение”.
И въпроса към мен в нея, разбира се! 🙂
В нашия език си имаме хубава дума: краснопис. Навремето имаше такъв предмет в училище – аз съм учил краснопис в отделенията (първите класове по сегашному).
Тезата на Val е прекрасно развита и аз напълно я подкрепям – красивото писане не е самоцелно демонстриране на способности. То показва отношение към съдържанието, уважение към него, желание писменото му предаване да бъде достойно за красотата му. Израз на възхита, която трябва да бъде изразена. Защото написаното с краснопис изисква внимание и усилия – не можеш просто да препишеш набързо, плъзгайки се по повърхността на мислите. Това не е сканиране.
В тази посока на мисли много верни са разсъжденията на Val за азбуката (-ите). Нали това са знаци за предаване на мислите (стойностните по подразбиране!)? Значи априори трябва да имат достоен вид за тях. Чрез тях мислите стават достояние не само на събеседника срещу теб, а на безброй хора сега и занапред. Е, допустимо ли е да бъдат смачкани и грозни? Между другото, замисляли ли сте се защо има толкова много шрифтове в компютрите ни, разглеждали ли сте ги и използвате ли ги? Да не говорим за WordArt.
Като че ли сме отвикнали да обръщаме внимание как пишем. Изобщо през ум не ни минава за някаква връзка между съдържанието на написаното и писмения му вид. И преди, когато пишехме ръкописно, бяхме свели въпроса до „четливо”. Сега, когато отпадна опасността от нечетливо, въпросът отлетя в небитието и грижата се сведе до В и I. И не се сещаме, че и при писането на компютър има почерк!
А вникнеш ли се в това, което предаваш писмено, няма начин да не станеш съпричастен към него. От такава съпричастност не са избягвали и професионалните някога калиграфи.
Преди няколко години обстоятелства ме накараха да препиша един роман. Не ръкописно – на компютъра. И след като го бях чел два пъти преди това, докато го преписвах аз го видях съвсем различно – сякаш бях автора и виждах и ненаписаното от мислите му…
Аз бих Ви насърчил, Val, да опитате отново калиграфия! Това е прекрасно занимание, което променя и човека. Най-малкото го научава на спокойствие и отучва от припряност и недовършеност в работата.
Нали по почерка може да се съди за характера на човека?
А ето един пример за почерк. На снимката виждате мой есперанто кореспондент през 60-те години от Гармиш-Партенкирхен – Бавария, който беше машинист на влак. А на втората виждате гърба ù и собственоръчния му надпис.
………………….
В публикацията на Val има и друга тема, която се отнася към нашите разговори в Раздумка. Но, както казва Val, това „отплесва в друга посока” та по него друг път. Само ви обръщам внимание на цитата с думите на Екзарх.
Графът 
Коментари
Графе, много интересна тема сте подхванали с Вал 🙂
Аз също пиша красиво и винаги съм обичала да пиша на ръка. Купувам си хубави химикали с тънък писец, различни цветове и това е една от причините да стана счетоводител, колкото и глупаво да звучи.
Дори и сега, когато всичко се прави на счетоводни софтуери, аз пак оббичам да си правя записки по някои неща и обичам да си ги напиша красиво.
Едно време си пишех с русначета, германчета, с приятелки, братовчедки. Изписвах по цели листове А4 и с нетърпение очаквах отговорите. Обичах да пиша, не само писма, обичах и да очаквам отговорите и с нетърпение отварях пликовете. Сега тези писма ми липсват много…
Вярно е, Таня! Тръпката на написаното писмо е много различна. На мен също ми липсват писмата на есперантистките ми приятели…
Между другото, и аз винаги търся възможно най-тънко пишещите химикалки. 🙂
Ха, ето още едно съвпадение между нас освен усиленото използване на многоточието 🙂
Има едни съвсем евтини химикали crystal май се казват, които пишат съвсем тъничко и много ги обичам. Ама имат имитация и е трудно да се уцелят, без да ги пробваш – има едни, които са абсолютно същите на външен вид, ама пишат дебело.
Благодаря, ще го имам предвид.
Носталгията по писмата е още по-показателно съвпадение…
Темата за писането и материалите ми е любима =) На мен ми харесват химикалите, които пишат леко и дебело. Някак си по този начин текстът придобива една особена мекота…
А за писмата… да, невероятно е! До скоро си пишех с една приятелка от България (sironojka), но след като си прекара интернет писмата мнооого оредяха… За това пък продължавам кореспонденцията с едни приятел от Бразилия 😀
А аз имах период, в който пишех с тънка четка за водни бои. 😀
Преди това имах и перодръжка, но се счупи на втората година използване.
Благодаря за високата оценка на поста ми – считах се имунизирана срещу това, но май всеки е радостен ако го аплодират така… а Вие, Графе, чудесно сте доразвил темата, придавайки й по-топъл и по-личен характер с тази снимка! (така е, неслучайно споменах че мисля и за почерка – там прозира характера)
Какво гласи надписа? ( 😉 любопитна сврака съм).
Най-добре се пише с автоматична писалка с мастило! Но тя трябва да е свикнала с ръката ти! Т.е. да не е нова 😉 Тогава наистина удоволствието от писането е пълно! 😀 И много важна е хартията, на която пишете! 😉 Обичам да пиша на ръка!
Пише, Val, „През мое дежурство“
Другото е ясно – Гармиш-Партенкирхен, дата и „ваш приятел“
Вече не се учи краснопис в училище. И повечето подрастващи пишат с латински букви бълг. думи и някакви съкращение(много неизвестни за мен). Ние преди си пишехме с русначета, германчета, полячета…, а те сега контактуват през скайпа с всякакви иностранци. И ми се струва, че не знаят какво е да чакаш пощаджията да мине, да попиташ за писмо за теб и да се радваш като дойде и да го четеш хиляди пъти.
Много ми хареса тази дискусия, много интересни мнения видях в нея.Сигурен съм, че участниците са по-романтично и по-поетично ностроени от феновете на БИГ- и ВИП-брадъри, на силиконови гърли и на другите сурогати на чалга-културата.Затова ще се включа и аз, защото мястото ми е именно в такава компания.
По професия съм лекар, но въпреки разпространото мнение, че хората с моята професия пишат ужасно грозно и нечетливо, лично аз, без да съм кой знае какъв краснописец, пиша сравнително красиво и абсобютно четливо. И страшно ценя и уважавам „краснописанието“. Така че, от една страна има лекари, които пишат четливо, от друга страна, никак не е нужно човек да е лекар, за да пише „гарги“, както навремето се изразяваха нашите учители. Като стана реч за професии и почерци, сещам се за един виц, много древен, но много малко известен. Една група археолози открила някакъв древен свитък – дали с иероглифи, дали с клинопис, не е известно. Сред тях нямало нито един, подготвен по древните езици и култури и те тръгнали да търсят помощ. Един от първите, към когото се обърнали, им отговорил: „А, няма проблеми, те лекарите пишат точно така, занесете свитъка на някой лекар и той ще ви го прочете“. Изпълнили съвета му, но лекарят, към когото се обърнали, им отговорил: „Абе верно е, че ние пишем горе-долу така, но ние не го четем, четат го аптекарките. Към тях се обърнете, те имат опит“. Занесли свитъка в една аптека, но имало опашка и фармацефтката нервно им казала: „Оставете го тука и елате към 18 ч.“. Отишли след 18 ч.,тя тропнала пред тях едно шише с думите: „Три пъти на ден по една супена лъжица. Преди употреба трябва да се разклаща“. Тка че те не само са го „разчели“, но и са го „изпълнили“.
Нашето „краснописание“ през 50-те и началото на 60-те години на миналия век се развиваше така. В първоначалното училище, от 1 до 4 клас, искаха от нас да пишем красиво, но това изискване беше особено императивно по предмета краснопис, за който Вили споменава. В първи, а май че и в част от втори клас се пишеше единствено с молив,наклонено надясно, възходящите части на буквите тънко, а низходящите дебело, с по-силно натискане на молива. Ако имаше възможност майката на ученика да присъства на тази процедура, тя го напътстваше така: „Тънко полегато, дебело полегато, тънко полегато, дебело полегато…“. След това преминахме на перодръжки, но именно на перодръжки, а не на писалки: дървена дръжка с метално приспособление в по-дебелия си край, в което лесно се втикваше метално перце. Перата ги купувахме от книжарниците, можеше на бройка, а можеше и цяла кутийка.Най-добри се считаха перцата „Рустика“, които съответно бяха и по-скъпи. Доста проблеми имаше с мастилниците, обиккновено всеки от нас, отивайки на училище, в едната ръчичка носеше чантата (раниците бяха за туризъм, но не и за училище), а в другата ръчичка – стъклената мастилница. Някои се осмеляваха да сложат мастилницата в чантата, но когато се разлее – както се казва, жална ти майка ! После излязоха бакелитови мастилници, които имаха фуниевидно сифонче и даже при обръщане не се разливаха. И досега не мога да си отговоря защо чак до горните класове на гимназията, може би докъм десети клас, ни беше абсолютно забранено да пишем с автоматични писалки, а само с перодръжките, които на всеки две-три думи трябваше да се топят в мастилницата. Химикалки тогава нямаше в България, само бяхме чували за това чудо на чудесата. Но писалки с резервоарче имаше в изобилие и в широк асортимент – от много прости български и съветски буквално по за няколко лева, до хубави писалки – Паркер и Пеликан. Ролс-Ройсът на автоматичните писалки, Монт Блан, не се внасяше в България. Или пък са го внасяли само за комунистическите величия. Но те пък, като полуграмотни, едва ли са се интересували от фирмени инструменти за писане. И Паркер, и Пеликан, предлагаха на нашия пазар освен писалки и мастило, като това на Пеликан беше в шишета от един литър и доволно евтино, естествено, с логото на фирмата – един красив пеликан на етикетите. Тогава разказваха, че д-р Мара Малеева в някакъв зоопарк питала височайшия си съпруг: „Тошо бе, каква е тази патка с голямата гуша ?“. А първият ни партиен и държавен ръководител я сгълчал:“Мълчи ма, това не е патка ! Това е пеликан, дето правят от него мастилото!“.
Та, да си дойдем на думата. След като нито с перодръжката, нито с автоматичната писалка може да се пише „тънко полегато, дебело полегато“, не мога да отгатна какъв беше смисълът години наред да ни изтезават с перодръжките и да забраняват използването на писалки. Може някоя букова глава в министерството да е преценила, че в писалките има нещо буржоазно и упадъчно. Аз през цялата гимназия си писах с писалка, но за да намаля опасността да ми я „конфискуват“, държах за прикритие на чина си и мастилница, и перодръжка.В университета пишех записките на лекциите с Пеликан, и в нейна чест преди 5-6 години си купих нова Пеликан, с която сега пиша с огромно удоволствие.Много точно са доловили някои от участниците, че и самата ти мисъл върви другояче, когато не я пишеш на клавиатурата, а с хубава писалка.
Дано участниците в тази дискусия прочетат в горните редове нещо, което не са знаели и дано да им е интересно. Искам да задам един въпрос и ще бъда много благодарен, ако някой може да ми отговори. За моя голяма изненада, в стари семейни документи, предимно дипломи на родителите ми и нотариални актове на по-далечните ми предци, открих някои, изписани много красиво, направо калиграфски,и то с мастило,при което удебелените низходящи части на буквите са не по-малко от 5-6 пъти по-дебели от тънките възходящи части. Ето ти на тебе „тънко полегато, дебело полегато“ ! Въпросът ми е, какво ли ще да е това перо, с което е постигнато това чудо на красотата? Да не би да е паче перо, подострено по някакъв специален начин ? Метално перо никога не може да даде такава разлика в дебелината, ако го натиснеш малко повече, то се разкрачва и става негодно. Питах в няколко по-богати книжарници, но там ми предложиха комплекти с различна дебелина на линиите. А в случая изобщо не става дума за това, а за изписване на различните части на една и съща дума с много различна дебелина на линията. Живот и здраве на всички и приятно и красиво писане !
Здравейте, Докторе! Добре сте ми дошли на гости!
Разказът Ви е интересен, но ми липсват някои времеви уточнения – за кои години става въпрос. Защото в края на 50-те имаше даже български химикалки. Но качеството им беше трагично, а за „тънко и дебело” писане с тях не можеше и дума да става.
За перодръжките и автоматичните писалки предполагам, че причината беше чисто икономическа. Перодръжките с пера почти нищо не струваха (затова и перата се продаваха на кутийки), докато паркерите и пеликаните бяха най-малкото с позлатени пера и многократно по-скъпи. И като се има предвид колко лесно се развалят перата докато се учи „тънко и дебело” (може да се пише и още как!) и че става дума за следвоенните години прави са били да спестяват на родителите излишни разходи.
За старите документи зависи от кои години са за да се прецени дали са писани с паче перо. Между другото, марковите писалки не са с един вид пера. Зависи за какво са предназначени. Има дори пера, които наподобяват патешка човка и с които спокойно може да се получи такава разлика в дебелината.
П.С. Да се надявам ли, че скоро „засеганямам/” ще стане „вече имам”? 😀
Здравейте,стана ми интересно когато прочетох коментарите ви.Искам да кажа на всички ценители на пишещите средства какъвто съм и аз,че има един сайт http://www.penshop.bg във който са направили нещо уникално според мене и предлагат 24 реномирани марки и дори там усях да открия единствено че те предлагат любимата ми/ви марка (може би единствени) в България Pelikan.Надявам се тази информация да ви бъде полезна.
Здравейте, много ми хареса темата, която върви вече повече от година (както гледам). Самият аз смятам, че пиша четливо, но не бих казал красиво. Никога не съм изучавал краснопис и много отдавна ми се иска да се науча. За съжаление не мога да намеря никъде материали. В книжарниците освен тетратки за техническо писане други помагала не открих. А иначе много обичам писането на ръка, от време на време пописателствам и винаги предпочитам да е на хартия, а не на компютър. Дали някой не може да ми помогне – да ми препоръча материал или сайт, където да намеря подходящи материали да се самообуча на краснопис. Имам огромното желание. Изучавам също японски език, като най-приятната част от него ми е удоволствието от изписването на йероглифи. Иска ми се същото удоволствие да изпитвам, като видя ръкописен текст на кирилица или латиница, но засега освен четливостта друго като че ли не ми се е отдало. Благодаря предварително на всеки, който би ми помогнал.
Здравейте, Валентин!
Ще се опитам да Ви помогна, но това е вече работа за имейл.
Ако имам някакъв резултат ще Ви пиша.
Аз много се амбицирах и реших, че мога сам да се справя с тази задача. И – успех! Прегледах различни шрифтове в интернет, припомних си далечните години от първи клас и мисля, че се справих много прилично. Сега ще упражнявам новия почерк, за да стане присъщ, но съм много доволен от резултата.
Поздравявам Ви!
eto malko calligraphy, inache pisha uzhasno grozno:-)
http://www.epixs.eu
http://www.behance.net/epixs
Здравейте,как мога да се науча на калиграфия,да я овладея,има ли някакви книги или материали, които биха помогнали или вие ще ми помогнете,търся учител по калиграфия :))
Здравейте, iliyana!
Аз не мога да Ви помогна с уроци, за съжаление. От коментарите виждате, че е труден въпросът с учители или курсове. Зависи и от това в кой град живеете. Можете да се поровите в интернет. Аз Ви давам няколко линка, но това съвсем не е след изчерпателно търсене.
http://home.cogeco.ca/~bwhittington/callidownload.htm сваля се и се ползва безплатно 30 дена
http://www.dafont.com/theme.php?cat=601 на английски
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.dafont.com/theme.php%3Fcat%3D601 преведена на български
http://www.studioarts.net/calligraphy/ англ.
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.studioarts.net/calligraphy/ бълг.
http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/RedisInfo/courses/modules/module4/parts/module4/part10/lesson1.html
mnogo smisleno
Благодаря за оценката, zlati!
Чудесно е, че тази тема продължава да „живее“…
Съжалявам, че толкова късно попадам тук! Темата за красивото писане винаги ме е вълнувала. Самата аз харесвам повече написаното от моите ръце, отколкото от клавишите на компютъра. В някои от коментарите прочетох за желанието на хората да пишат красиво. Аз нямам претенции, че пиша изключително красиво, но пък от ръцете ми са излезли стотици ръчно написани дипломи за завършено образование, свидетелства, поздравителни адреси и т.н. И всички харесват написаното от мен.
Сигурна съм, че всеки (стига да има желание) може да се научи да пише красиво. Имам много примери с мои ученици (аз съм учителка по физика), както и с мои приятели, които се амбицираха и не след дълго ме впечатляваха с промяната на почерка си.
Мислите ли, че е твърде амбициозно от моя страна да предложа услугите си? На първо време мога да бъда учител по краснопис на хора, живеещи във Варна. Но бих могла да помисля и за вариант, при който уроците да бъдат виртуални.
Радвам се, че сте ми гостували, г-жа Ковачева! Бъдете добре дошла!
Мисля, че спокойно можете да предложите услугите си. Напишете и тук като мнение предложение с някакви координати.
Отново съжалявам, че толкова време не съм влизала тук! Просто не мислех, че някой ще прояви интерес към възможности за промяна на почерка (към по-добро).
Моите координати: Ефтимия Ковачева – Варна, e-mail: eftimiya@mail.bg,
tel.: 0884 87 34 40.