Другата страна на точката

Стенограмата от последното заседание на МС, публикувана масово, предизвика всеобщо веселие. Чак говорителите в новините на различните телевизии с мъка сдържаха усмивките си.

Не че имаше нещо ново във вече официализирания стил на говорене на публичните персони. Изненадващото беше, че това става на заседание на Министерския съвет на Република България!
Новият щрих в образа на г-н Министър-председателя няма да промени обаянието на личността му сред широките народни маси, няма да свали ни на йота имиджа му. Подигравките няма да го смутят – сам си каза снощи в Панорама, че не са го учили да говори, липсват му годините.
А ние ще чакаме следващата веселба в управленческата гилдия. Е, не всички – има и хора, на които им дойде байгън от простотии и здравата се ядосаха из нета.

Но има ли някой, който да забеляза, че имаме изключително лесен за манипулиране Министър-председател?
Някой, когото полазиха тръпки от управленческата действителност в Министерския съвет?

Погледнете другата страна на прословутата точка 45!

Дневен ред на заседанието на Министерския съвет на 01.02.2012 г.
Точка 45
Проект на Постановление за приемане на Правилник за състава на Националния архивен съвет и реда за неговата работа
 
БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Тук са някои малки административни промени за съгласуване с по-нови европейски директиви. Предлагам да го приемем.

След което финансовото министърче с думите „Аз ще използвам времето да спомена” умело замята стръв, на която ББорисов няма как да не клъвне. И той клъвва – започва „веселата част”, която всички знаете.
Накрая, след очакваните изпълнения с изненадващи умствени пируети, Министър-председателят бива успешно изведен до финал от риболовеца. А именно:

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 45.

Готово! Рибата е в тиганът.

Аз не зная какво съдържа „точка 45” и Вие не знаете – това не е толкова важно.
Министрите не знаят и Министър-председателят не знае – това е повече от важно!
Но виждам,
> че Симеон Дянков не може да не знае, че «Проект на Постановление за приемане на Правилник» не може да се нарича „малки административни промени” – а го нарича (без обяснение!) и на никой от присъстващите не му прави впечатление;
> че и на финалното „Приема се” никой от присъстващите не се сеща какво се „обсъжда” – но са министри и приемат;
> че всичко това не е случайно и не е за първи път – затова често пъти казаното днес ББ трябва да опровергава утре, ако се вдигне шумотевица.
> че всичко това става тук

 Още ли ви е весело и сте захилени?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 5 февруари, 2012 at 14:00

    Не бих казала! По-скоро съм потресена!

  • harbinger  On 5 февруари, 2012 at 20:51

    Виждате ли – комунизмът не беше само репрсии и Белене. Имаше и нещо друго, което може да се нарече „тих комунизъм“. Толкова тих, че досега – вече 22 (и кусур) години след като „комунизмът си отиде деца“, още не съм срещнал коментари на темата за „тихия комунизъм“, който се изразяваше в безхаберното „единомислие“ на всички онези, които които бяха станали партийци в Родната Партия, за да могат да бъркат в кацата с меда (до лактите) и съответно лакомо да си облизват изцапаните с мед части от тялото.

    Такива хора никога не бяха прочели даже едно изречение от своя „ненадминат класик“ Карл Маркс, но това не им беше нужно, за да бъдат добри партийци, тъй като от тях се искаше едно-единствено нещо: да гласуват без колебание, когато висшестоящите поискат „партийната съвест“ да одобри един или друг партийно-правителствен мюзевирлък. Така се придаваше законност на всичко, каквото човек можеше да си помисли, колкото и аморално и неподлежащо на узаконяване да се явяваше то.

    Така беше по времето на Тоталитарната Диктатура.

    Това, че днес, когато правителството е с претенции да е моделирано в духа на демокрацията и Европейските ценности, се процедира на най-високо ниво по същия мизерен начин, както в някогашните смехотворни (и не по-малко сълзотворни) първично-партийни единици, говори ясно и отчетливо, че през последните 22 години никой в България не си е направил никакви изводи…

    • Графът  On 6 февруари, 2012 at 09:49

      Напълно съм съгласен с поантата „за да могат да бъркат в кацата с меда“ на коментара.
      Не мога да се съглася с времевите граници и конкретизиращия етикет. Можете ли да ми посочите период от времето на появата на власт в човешката общност от преди хилядолетия до днес, в който това да го няма?

  • harbinger  On 6 февруари, 2012 at 14:24

    Бизко до ума е да не може да се посочи нито такъв период от време, нито такава форма на власт в човешката общност…

    Наистина, човешките създания са замислени да бъдат добрички животинки, но има нещо, което ги покварява още от люлката. Това е властта. Човек винаги е подчинен на някаква власт – понякога за добро, понякога – не съвсем за добро. В най-ранните си години формиращото се хомо-сапиенско създание е под властта на родителите. Това би трявбало да е власт „за добро“, защото родителите НЕ ПОЗВОЛЯВАТ създанието да хване тенджерата с врящата супа от печката и да я обърне върху главата си. Нито пък да се залови с болезнени екстензии на опашката на котето…

    Но пак горе-долу на тази възраст детето вижда БАТКОВЦИТЕ, че имат много повече права от „маляците“ и тези права се базират на превъзхождащата физическа сила, с която те разполагат. Няколко шамара и – няма невъзможни неща! Тогава в съзнанието на „маляка“ просветва първата искра на човешката поквара: „Че скиваш ти к’во че стане АЗ като пораснем!“

    Става така, че човешкият род е мотивиран да упражнява власт. Което ще рече, че вместо да си живее и да си гледа работата, всеки от нас започва да действува в посока на изграждане на „обществено положение“. Ако е само да си популярен, известен, именит, знатен (или както казват сърбите – „званичан“) – добре: това е може би малко забавна, малко смешна суетност на човешката природа. …А може би и не само суетност, защото познанствата и връзките в обществото са златни ключове, с които се отварят всякакви двери! Но стремежът към „обществено положение“ може да носи в себе си и зърното на онази страст в човешката природа, която има за цел да ПОДЧИНЯВА, да ПРИНУЖДАВА, да ВЛАДЕЕ (други човешки същества), да ИЗПОЛЗУВА тогова и оногова. Това вече едва ли може да се нарече „власт за добро“.

    Отсъствието на отношения в стил „упражняване на власт“ би трябвало да се нарече ПРИЯТЕЛСТВО (този толкова рядък дар в наше време!). Ето защо преди време бях скандализиран до крайност, когато един хаирлия (който се опитваше да ми се пише ПРИЯТЕЛ), ми заяви, че понеже сме били с него приятели, трябвало било ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАМЕ един друг. Че ако ще се използуваме, за какво приятелство можем изобщо да говорим? Щом ще се използуваме, това значи, че ще упражняваме един спрямо друг ВЛАСТ и макар процесът на упражняване на властта да е двупосочен, това с нищо не обезсилва и не компенсира НАРАНЯВАЩАТА СЪЩНОСТ на явлението ВЛАСТ. В условията на едно приятелство, това което може единствено да се направи, е да се извършват благородни жестове на единия по отношение на другия и обратно. Тогава ще става дума за безкористни отношения, а когато отношенията са безкористни, всякакви съображения за „компенсации“ и „възвръщаемост“ на положените усилия, стават крайно неуместни.

    В по-примитивните стадии на човешкото развитие феноменът ВЛАСТ се е разигравал непосредствено между двете конфронтиращи се страни (в частност, между двамата индивида, които са участници в стълкновението). Двамата се срещат и „премерват сили“, при което на място се решава „кой да бъде шефа“. И така – всеки път! По тази причина във всички по-стари (езически) религии е залегнала идеята за превъзходството на онзи, който може да го докаже в конкретния миг.

    Монотеистичните религии, обаче, развиват „пирамидалния модел“ на властотворчеството, при които се структурира СИСТЕМА НА ВЛАСТТА. Тогава става ясно защо трябва „кесаревото да е Кесарю, а божието – Богу“. СИСТЕМИТЕ НА ВЛАСТТА конституират и зациментирват отношенията между „превъзхождащия“ и „превъзхождания“ – и то, ако е възможно, – за вечни времена.

    Най-голямата трагедия, която се е стоварила върху многострадалното човечество, е, че то е проядено от туморите, които се наричат „системи на властта“. Ето защо съм склонен да проявявам разбиране и съчувствие към възгледите на анархистите, които отричат всичко, напомнящо за констуирани отношения между „превъзхождани“ и „превъзхождащи“.

    Ясно е, че хората не се раждат под слънцето еднакви: едни могат да правят едни неща, други могат да правят други. Което ще рече, че при дадени условия винаги единият от двамата ще превъзхожда другия. Когато се намирам сред тропическите лесове, аз – човекът с образование и културни традиции – съм безпомощно превъзхождан от дивака, който ще получи огън чрез търкане на две сухи клечки, защото той може, а аз не мога да правя това. …С което рискувам да умра от глад и да стана жертва на безмилостното първобитно обкръжение наоколо. Но в случая дивакът демонстрира превъзходството си над мен в момента. Няма нормативни документи, които да указват, че този и този дивак трябва за вечни времена да се счита за „миропомазан“, защото е носител на „висшите добродетели на ловец от каменната ера“…

    Ако, обаче, съдбата ме отвее пред някой дебелоглав „старокаменен ловец“ с костюм, вратовръзка и целюларен телефон в джоба, аз няма да имам думата, защото законите ме задължават да се съгласявам безропотно с предложенията му, за които трябва „да се гласува по точки“ – и то без много разсъждния!…

    А ако решим да променим законите и ги направим такива, че да не ни задължават да се съгласяваме безропотно, трябва и ние да станем дебелоглави „старокаменни ловци“, защото само такива могат да променят каквото и да било.

  • harbinger  On 7 февруари, 2012 at 01:36

    Досадна грешка при писането по клавиатурата:

    „…възгледите на анархистите, които отричат всичко, напомнящо за констуирани отношения…“

    ДА СЕ ЧЕТЕ:

    „…възгледите на анархистите, които отричат всичко, напомнящо за констИТуирани отношения…“

  • диабетични храни  On 18 февруари, 2012 at 09:14

    Отдавна на никой не му е смешно, с изключение на Супер Бойко и неговите колеги!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: