Пряка демокрация

Референдум за лично ползване.

Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.

Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.

Щяха да зададат един единствен въпрос:

Искате ли да бъдем като Швейцария?

…………………………………

Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…

Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…

Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?

Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?

…………………………………

По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.

Да видим:

Мажоритарен избор

# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.

Малките партии

# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.

Преразпределени и купени гласове

# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)

Депутатско скитничество

# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)

Политическа класа, политиката като бизнес

А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:

„– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.

– Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са  щастливи.

– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.

– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)

– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.“

                                                 http://www.jivotatdnes.bg

Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?

При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!

……………………

Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.

Същността на швейцарската политическа система е,

че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!

Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.

………………….

В заключение:

По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.

И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…

Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.

Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.

И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“

Ама де я тази наша партия?…

 

……………………

В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.

……………………

Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

„Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Реална метла? За!

Какво ще оправи на изборите предложената в „Реална метла“ система № 1?

Почти всичко, което искаме всички от всички цветове на дъгата:
1. Изцяло мажоритарен принцип в пропорционална система, повишаващ ангажираността на партиите.
2. Напълно премахване антидемократичното “прехвърляне” на гласовете от една на друга партия.
3. Ще принуди партиите да променят коренно практиката си за подбор и предлагане на кандидати.
4. Ще ликвидира “щатните депутати”.
5. Ще предизвика кадрово подновяване на елитите в самите партии – в листите няма да има „избираеми места“.

Всички следващи доводи са базирани и гарантирани от факта за възможност на избор от различни бюлетини. Т.е., премахването на сегашната избораджийска практика ще стане не със забрани, а по принуждение от страна на Н.В.Избирателя.

1. Възможността да избираш личности от различни партийни бюлетини е най-чистия вид мажоритарен избор без да се премахва пропорционалния избор на партии. В същото време се обезсмисля практиката на предизборни коалиции, общи листи със запазени избираеми места и др.подобни машинации. Изобщо отпада положението “избираеми места”.
Фиксирането по райони на брой депутатски места ще принуди партиите да изготвят листи с познати в района хора и ще премахне “парашутистите от София”. Което от своя страна ще обновява при всеки избор активния им състав и ще даде нормална възможност за израстване на провинциални кадри. Ще обезсмисли изцяло “шуробаджанашката” практика, подлизвачество и груб кариеризъм.

2. Изобщо отпада “бариерата” и преразпределение на гласовете на партиите, които не са я преминали. Получените гласове в избора са разпределени по личности от партии, което дава възможност и на по-малки партии да участват в парламента.

3. “Камшикът” на избирателя ще принуди партиите да заиграят “по неговата свирка”. Издигането на кандидати по неволя ще става на принципа “избираеми” в очите на хората, които ги познават (от района!). Всякакви други комбинации са обречени на провал. От там и

4. “Щатните” депутати отиват в историята. Преизбиране на депутат ще решават избирателите, а не партийните централи. Което означава, че работата му през мандата ще е решаваща.

5. Издигане от хората на нови лица неминуемо ще доведе до обновяване към добро на партийните елити.

Не маловажно следствие от подобна избирателна система ще бъде и повишаване на политическата култура на хората. Ясно е, че това няма да стане още на първите избори (доколкото не става на принципа “параграф от закон”). Всички изброени плюсове няма да се изявят в пълен обем още от началото, но развитието ще бъде доста бързо, според мен. Защото партиите няма как да водят “възпитателна” кампания за електората си на базата на сегашната опорочена практика. Не върви да агитираш “гласувайте за еди-кой си от нашата листа” или „против еди-кой си“. 🙂 И гражданите ще се научат лесно на новото вместо старото “гласуване с отвращение”.
Мой приятел, ангажиран сериозно (професионално!) с една от политическите сили преди предишните парламентарни избори заяви съвсем официално публично (рискувайки съответно кариерата си), че няма да гласува за своята партия ако еди-кои си от тогавашните им депутати бъдат отново в листата. При предлаганата система няма да има проблеми – ще гласува за тези от своите, които смята за достойни.

Има едно възможно възражение против системата: почти сигурно е, че ще се налага управление от коалиции, няма да има партия с мнозинство.
Но за мен това не е минус, а плюс. Много по-добре е за гражданите коалиция, която по неволя ще смекчава определена линия на управление, отколкото крайни управления – независимо в ляво или в дясно.

Реална метла!

№ 1

от реално осъществимите предложения за избирателен закон

Следващото ми предложение е лесно осъществимо, защото:
– не изисква промени в Конституцията;
– не променя принципно същността на съществуващата пропорционална система.
Би могло да се въведе дори само с изменения в съществуващия избирателен закон. В същото време то ликвидира най-съществените слабости на досегашната система.
А защо съм го озаглавил “Реална метла” ще се досетите и сами.

Предложение:

1. Предварително се оповестява фиксиран брой на депутатските места за всеки избирателен район – според броя на избирателите в него.

2. Въвежда се задължително преференциално гласуване – всеки гласуващ отмята оповестения за района брой в бюлетините с имена на кандидатите по партии.

3. Разрешава се отметките на предпочетените кандидати да бъдат и в различни партийни бюлетини, като общият брой на отметнатите не трябва да надвишава определения за района (може да бъде по-малък). Бюлетина без отметка се счита невалидна.

4. Резултатът е списък с имена (не по партии!) според получените гласове от кандидатите.

5. Спечелилите личности от партийните листи се групират на национално ниво в парламентарна група депутати на дадена партия.

6. При излизане на депутат през време на мандата на негово място влиза следващият по брой гласове от съответния район.

7. Забранява се кандидатстване в повече от един район.

Мотивировката ми и разсъждения по ефекта от въвеждането на тези промени в системата ще напиша отделно – не искам да отклонявам вниманието от самото предложение и възможността за оформяне на предварително лично мнение.

_____________

Мотиви по това предложение  Реална-метла-За

Избирателен закон – първа утопична

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващите.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Тази идея е най-неосъществима. Това не пречи на мен да ми харесва и да я намирам за напълно логична, доколкото премахва най-големите слабости на съществуващите системи. А май не само аз – накрая ще разберете какво имам предвид. Затова започвам с нея.

Предлагам изобщо да не се избират персонално депутати. В избори се гласува само за партии.
В резултат спечелилите партии (без изборен праг!) получават съответния брой мандати. Зад тях не фигурират конкретни хора.

В Народното събрание няма депутати. Всяка спечелила партия има право на неин екип от щатни служители към парламента, който да разработва нейните предложения за закони. Не по квота, а равноправно. Начело е технически изпълнителен директор на Народното събрание.

Правителство се избира след консултативни съвещания под председателството на Президента на парламентарно представените партии с гласуване след това по посочения по-долу начин.
Предложенията за закони – както и всичко, което се гласува или по което трябва да се вземе отношение в Народното събрание – се връчват на всички парламентарно представени партийни централи като същевременно се оповестяват публично за сведение (и евентуално непродължително обсъждане) на гражданите предварително.

Всякакви гласувания стават според броя на спечелените мандати – в определения за гласуване ден партиите изпращат упълномощен човек (не е задължително да е един и същ), който да оповестява решението им как гласуват. Примерно, партия има 100 мандата, за даден закон гласува 100 “за” или 75 “за”, 5 “против” и 20 “въздържали се” – няма ограничение, според своето решение.

За всеки гласуван закон (известен предварително като проект) се оповестява публично как е гласувала всяка партия. Подобно съобщение не е обемисто и може да се публикува в пресата периодично – на 2 седмици примерно.

Плюсове:
– Отговорността на партиите се повишава неимоверно, защото цялата им законодателна политика излиза на яве и нямат възможност да се оправдават с депутатите си (“сгрешихме, лошо преценихме човека, ама следващия път…” 🙂 ) или с някакви други, “независещи” от тях причини.

– Политическата класа (елит 🙂 ) ще се формира на доста по-различни принципи (с истинска работа), ще “отидат на кино” привилегиите, кебапчетата ще са като нашите и ще паркират като нас 🙂 – на практика ще се реализира най-силния лозунг на промените, който сега никой от властимеющите не иска да си спомня: ”Ние не сме от резиденциите с мерцедесите!”.

– Качеството на законите ще се повиши рязко, защото ще ги изработват щатни специалисти, които при провали просто ще бъдат уволнявани. В това ще са заинтересувани самите партии, защото провалите рефлектират върху тях, а и екипите ще бъдат техни.

– Ще се ограничи до минимум всякакво лобиране – защото то ще е твърде явно и в минус на цялата партия, а не на отделни личности.

– Ще изчезне възможността от “оправяне на личния статут”, каквато сега е напълно легална за депутатите. Законодателната власт ще престане да бъде и личен “бизнес”.

– Ще се създаде възможност за израстване на плеяда висококачествени специалисти.

– Ще отиде в историята безсмислената “говорилня” (не си спомням дебати да са променили нещо).

– Не на последно място, ще се съкрати рязко издръжката на законодателната власт и бюджетът ù ще отива ефективно по предназначение.

Минуси:
Въпреки безупречната логика и многото плюсове е невъзможно да бъде осъществена по понятни причини! 😉 Затова и подобен прецедент няма в световната практика.

Лично аз не виждам система, която в по-голяма степен би могла да ликвидира всички слабости на парламентарната власт.
………………….
С тази идея имаше прелюбопитен случай. За първи път я писах преди 4-5 години във форум, естествено, като напълно нереалистична. Тогава даже я представих като “налудничаво утопична”. 🙂
След година-две имаше отново случай на обсъждане избирателен закон и я пуснах отново като куриозна идея.

Изненадата ми беше голяма, когато чух мимоходом следния “коментар” на някой от ръководството на БСП “А някои (:) ) искат партиите да станат акционерни дружества и да се гласува с акции” в изказване преди евроизборите на някакъв партиен форум в провинцията!!!

Явно рационалното логическо зърно в предложението ми е толкова реално и се е сторило опасно, та не са го забравили дори след толкова време!… 😉

На изходни позиции

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващите.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Ще повторя “изходните позиции”, споменати в увода.

Изхождам от факта,

че управляват партии (навсякъде по света без диктаторските режими);
че практически хората гласуват на доверие по партийни пристрастия (партиите правят предложенията);
че привържениците на дадена партия нямат възможност да влияят на подреждане на листите (кои кандидати ще бъдат избрани);
че истинският проблем е невъзможността да се търси отговорност след избора по време на мандата.

Това са главните проблеми за момента, които могат да бъдат донякъде решени от избирателния закон.

Решения има не едно. Светът отдавна се занимава с това, няма нужда да се открива колелото. Но е и глупаво да се “купува” модел “втора употреба” щом можеш да направиш и собствен дизайн.
Политиците правят точно това: досега за всека избор променен модел – обяснимо, основното за тях е удобната седалка, а д…тата им се променят с годините. 🙂

Ние, избирателите, нищо не правим. Нещо повече – почти не се интересуваме от такава скука като избирателен закон. Така са ни внушили – не само политиците, но и тези, които се хранят от това да ги хвалят или ругаят. Къде-къде по-голямо шоу може да се прави от посещение на Путин, напр. (а ако няма друго под ръка в момента нечии досиета са винаги на разположение 🙂 ).

Добре, ама поне ние пред компютрите нали сме ужким образовани? Защо тогава не се интересуваме от толкова съществен за нашия интерес въпрос? Единственият логичен отговор е “защото сме доволни от системата на подбор на депутатите!”.
Не бързайте да скачате “Не сме!”. Сте! – фактите го доказват:

В състава на днешното народно събрание има 98 души от предишното. Значи подборът и работата им е била толкова добра, че сме ги преизбрали!
Всъщност “повтарящите” депутати са повече – има такива, които не са били в 39-тото, но са били в предишни като Красимир Каракачанов и Стефан Софиянски (станаха вече 100 с тях). Има и “вечни” от така висока класа, 🙂 че не са пропуснали нито едно НС – като Анастасия Мозер и Борислав Китов напр.
За съжаление не можах да направя съпоставка за всичките от 37-мо до 40-то. Оказа се, че в нета може да се намери списъчен състав само на последните две. 37-мо и 38-мо са дълбоко законспирирани… 😉
Числата, които давам са напълно верни. Нещо повече – имам файл с имената, които стоят зад тях. Който се съмнява може да го получи с имейл.

Доста добре съм запознат с изборната ни практика след промяната – още от началото съм в едно от гражданските сдружения за контрол. Отдавна не ми е трудно да предскажа подводните камъни на всеки избор – за последните местни даже писах във форум предварително това, което стана. По същата причина добре познавам и прословутото предложение на Кошлуков и компания за избирателен кодекс (добре, че не мина!).

Тук ще напиша различни предложения (само идейни!) в две групи – реални, които могат лесно да се приложат и “утопични”, които няма да видят бял свят, макар и затова, че ще изискват промяна в конституцията.

Но може би някой ден?

Да си вържем гащите!

Друг ако го направи може да ни върже краката! 

Това е въведение в тази папка за избирателната ни система – тема излизаща на дневен ред, както става ясно от съобщения периодично в медиите. Щом БСП и СДС правят обща контактна група по въпроса! 😉
И слава Богу! За първи път този въпрос ще се разисква и решава (дано!) достатъчно време преди избори. Досега практиката беше: обещания от партиите, че ще го оправят веднага след изборите, защото “това вече е нетърпимо”. И…някакви промени (удобни на управляващите) секунда преди да хлопне мандалото за следващите избори.
Тази практика не е случайна. Ясно защо. Темата – избори и избраници – е една от най-важните от 90-та насам и една от най-претупваните на практика. Странното е, че и ние – възмущавайки се непрекъснато от управляващите, от депутатите, от “статуквото” (та чак се появиха и активни борци срещу него! 😉 ) – в същото време се отнасяме с досада към въпроса за избирателен закон и избирателна система. За референдуми ревем, избирателния закон – в кошчето…
А от него зависи дали ще бъде 2 или 200! Даже и референдуми да се въведат като практика.
Коя е главната слабост в избора на наши пълномощници във властта, която проваля и най-добрите намерения (ако ги има)? Че от наши стават не даже партийни, а направо техни си! При това не само напълно законово, конституционно, ами даже задължително. “Приказка за стълбата” е гениална изображение на узаконената днес депутатска действителност.
Затова отварям тази папка – да поумувам по-надълго по въпроса:
– за начина на избор;
– за задълженията на депутатите към избирателите;
– за тяхната представителност;
– за възможностите да им се търси отговорност преди изтичане на мандата;
– за партийността на избора и отговорността на партиите;
– за броя депутати, които са нужни на България;
– за какво точно са избрани (какво и как трябва да работят);
– колко да им се плаща и какви привилегии да имат;
и т.н., и т.н.
Мисля, че е важно – канят се да ни пробутат поредната мъгла. Трябва да им покажем, че знаем добре за какво става въпрос!
Начинът на избор (законът!) е инструмента нещо да се подобри, трябва да се търси най-добрия възможен.

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващи.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Е, у кого трябва да е ножа?
……………
Между другото, дали младите днес знаят защо в популярната фраза от заглавието (означаваща да се подсигурим), става дума за връзване на гащи? За всеки случай ще обясня. По време на раждането на израза мъжете са ходели с потури, изработени от домашен тежък шаяк. Удобни са били и със своеобразно термодействие – добре изолират външната температура, та стават и зиме, и лете. Но закрепването им около кръста ставало единствено със стягане и завързване на здрав гайтан (връв). Задачата на пояса била само да топли кръста (пазели са си го тогава мъжете! 😉 ) и да държи дребни предмети под ръка. А кожен колан се слагал върху пояса само за оръжие.
Вече ви е ясно – не са ли ти вързани гащите, за никъде не си! А си се изправил, а са се свлекли около глезените. 🙂