Референдумът

На път е вторият национален референдум в историята на България.

Задуха политическият вятър. За едни (които направиха молебен за него) „попътен в платната”, на други катастрофална буря им се привижда. И баловете на вълните в политическото море скочиха.

Ами сега?!?
Нали това чудо си го сложихме в законите заради супер демократичното заглавие

„Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”.

Красота! Да му се ненагледаш във витрината, да го показваме и да ни хвалят.

Кой е мислил, че ще допре да го ползваме някога!

И се оказа, че които трябва да знаят какво се прави с него „не знаят”. 😉

Управляващите гледат мрачно и приказват небивалици. Чак към „гьол” се върнаха с половин уста.
„Полит-специалистите” запредъвкваха полуистини и детинщини – снощи в „Референдум” един мастит професор каза, че няма да стане, защото „трябва да гласуват над 4 милиона”, друг извади земетръсната зона и Япония (че там големите поражения са от цунами той не каза 😉 ), трети Австрия спомена. Имали ли право българите в чужбина да гласуват(?!?). Един известен социолог нарече цялата суматоха „смешна мъгла” – човекът си пази името. И всички се обединиха около „ужасяващия проблем” – как ще се формулира въпроса и информират хората за да вземат решение, брошури ли ще се пишат, що ли…

А на мен ми се струва, че цялото това „небрано лозе” е заради неяснотата кой да бъде за „да”, кой за „не” от политическите субекти.

Вие как бихте се чувствали ако неотдавна сте се изказвали категорично „за”, след това сте прокарали категорично „не” в парламента, а сега не от къде да е, а откъм Големия брат-покровител се задал купувач и вика „Нали искаше инвестиции? Продаваш ми Белене и хем инвестиция, хем се отърваваш от съдилища и разправии.”? А? Жална ви майка!

Пиша настоящето не за да коментирам (достатъчно политически блогове си има), а защото до гуша ми дойде да ме правят на малоумен.
Нещата са пределно прости, не подлежат на обсъждане и всички добре (специалистите особено трябва!) ги знаят. В закона е казано:

§ Референдум задължително ще има след като са събрани 500 хил. подписа (чл.10/5).

§ Народното събрание приема решение в срок до 3 месеца след внасянето на предложението (чл.13/8). (Не може да откаже)

§ Президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.

§ Резултатът:

> Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

> Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

Т.е., вариантите са
(А) (нереално) ако гласуват 4 345 450 и има „да” 2 172 726 решението категорично влиза в сила 3 дена след публикуване на резултата;
(Б) (напълно реално) ако гласуват най-малко 1 425 993 и с „да” 712 997 референдумът се решава от Народното събрание в 3 месечен срок (решението с „да” може да бъде отхвърлено).
………………………………….
Мисля, че като се вникнете във вариантите ще ви стане ясно защо БСП засвири тази музика и накара ГЕРБ зорлем да се хване на хорото. Не е въпросът за АЕЦ Белене – без друго той ще се решава в най-добрия случай след парламентарните избори.

Работата е, че отсега до изборите предизборната кампания ще се разводнява от случая „национален референдум”, което никак не е в изгода на ГЕРБ. Магистралите и лентичките отиват на заден план. Сигурен съм, че БСП силно се надява на вариант Б – изгодата ú ще е най-голяма.
Дори резултатът от референдума да е отрицателен пак доста подмятане на горещи картофи ще има…

______________________________________
Под черта: изобщо не подлежи на тълкувание правото на българите в чужбина да гласуват в национален референдум. Правото е ясно определено като в парламентарните избори: наличие на постоянен адрес на територията на страната. Всички български граждани имат такъв в документите си, независимо къде се намират.

Това е положението, господа политици, политолози, социолози и професори.

Нещо още да ви е неясно?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: