Почивка

Радост за тялото, блаженство за духа. Едно от най-добронамерените абстрактни понятия в съществуването на живота. Най-първоначалното – заедно с труда.

Трудът – необходимост за съществуването на живота, зависеща от обстоятелствата.

Почивката – необходимост за възстановяване, съхраняване на живия субект, разтоварвайки го от непосилието на труда.

Кое е по-важното? Без кое не може?

Не бързайте! Въпросът не е за индивида с неговата нищожна частица от живота, а за съществуването на живия свят като цяло.

„В шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и успокои“

прочетох някъде преди време.

Хайде, на който му стиска нека да каже, че на Господ просто му е омръзнало да работи, домързяло го е!…

А думата в края на изречението? Не е ли многозначителна?

Не е! В речника синоними на почивка са покой, спокойствие, освежаване, ободряване, отпочиване, опресняване…

Тогава? Тогава – казва логиката – трудът е необходимата (при това не винаги!) цена за живото съществуване, а почивката е възстановяване биосферата в нейната същност.
……………………
Почивката не е обвързана с конкретно място и време. Тя просто се случва! В различен по големина отрязък от времето, според случая. Все едно преминаваш в друго измерение, където свободата на действие е лично твоя. За разлика от всекидневието, където тя (свободата) ти е поднесена в рамка – да подхожда на трудовия, социален и политически интериор.
–      Така е, ама кой ще ти даде да се разхождаш в други измерения както ти скимне?
–      А ти от кого чакаш разрешение? Господ питал ли е някого? Търси своето решение!

 

………………….
Последното изречение ми напомни първопричината за тези мои умувания и това писание. Случката е следната:

Наскоро изневиделица бях въдворен на принудителна почивка (и такива има!) с пълно откъсване от привичното всекидневие. Без каквато и да е психологическа подготовка, гръм от ясно небе!
Вярно, известни възможности за интернет, телевизия, вестници, храна по избор, имаше. Но, амбициран, аз реших да не се поддавам на смекчаващи случилото се глезотии и да отстоявам правото си на избор и решение.
Щом ще е гарга рошава да е!
Категорично отхвърлих всичко, което придаваше ерзац подобие на всекидневието ми. Оставих си само кафето (имаше чудесен богато зареден автомат на 30 крачки разстояние) и…книгите.
В резултат за 6 дена прочетох 9 книги – Точица ме зареждаше всяка сутрин – и отслабнах 8 килограма. Моето четене събуди интерес и всеки ден се разпространяваше устно комюнике колко книги съм прочел предишния ден. 🙂 Което не доведе до появата на последователи, разбира се… 😉

Отслабването не беше резултат на четенето, както се досещате. Но не беше и резултат на някаква жестока диета, както вероятно предполагате.
Каквото било – било, затова пък сега съм почти на младежките си килограми и се чувствам отлично.
…………………….
Още малко за работата и почивката.

Вече има заболяване, дефинирано като „работохолизъм – унищожаваща душата пристрастеност“. При това е доста сериозно – според статистиката само в Япония годишно умират около 10 000 души по тази причина. Заболяване „почивкохолизъм“ няма, умрели от почиване не са известни…

Мое наблюдение: когато човек разказва спонтанно спомени без определен повод и тематика в 90 % случките са от почивки, а не от работата му.

Това не значи ли, че истинският живот се движи от почивка към почивка?

 

Христо Ботйов

За Ботев не трябва да се пише.

Ботев трябва да се чете!

 

Пълно събрание на съчиненията подъ редакцията на Миxаилъ Димитровъ (София, Книжарница „Новъ Свѣтъ”, 1940)

Христо Ботев (Моята библиотека)

 

Евроизбори 2014

Ю бре, де бре, тумба-лумба – изтърколиха се 5-те дена карнавал на процентите, краят на изборния карнавал. Както му се полага (нали процентите не са какви да е, а изборни) вчера имаше и тържествено парламентарно закриване на джумбуша.
Веселбата беше на ниво. Като на карнавал.
Ти си избираш маската (е, с подсказката на тия, които дават парите за нея, ама те затова ги и дават, я!).
Приказваш си каквито искаш фантасмагории и лъжи и никой не ти казва „Лъжеш, бе!“, нали е карнавал.

Впрочем, какво съм седнал да ви разправям тия работи – нали всички добре ги знаем.

Я по-добре – докато замитат ен и офлайн боклука по кюшетата – да седна и да видя с моя си акъл какво има на масата, фигуративно казано. 🙂 Стига са ме будалкали от всички страни!

В изборния портал на ЦИК все още няма пълната информация за тазгодишните избори. Ще се задоволя с публикуваното официално в сайта.

Действителните гласове са 2 239 430.
Националната избирателна квота (необходимите гласове за 1 депутатски мандат) е 131 732 гласа.
Действителните гласове на спечелилите мандати са 1 874 761 общо (за 14 мандата). 364 669 гласа (за 3 мандата) отиват за преразпределение, тъй като никой няма в този сбор достатъчно гласове за мандат. По един мандат получават с математически резонно преразпределение България без цензура, Коалиция за България и ДПС:

ГЕРБ 680 830 гласа, 6 мандата;
Коалиция за България 424 037 гласа, 4 мандата;
ДПС 386 725 гласа, 4 мандата;
БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,ВМРО,ЗНС,ГЕРГЬОВДЕН 238 629 гласа, 2 мандата;
РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 144 532 гласа, 1 мандат

Картинката е ясна, всеки може да я гледа както му хареса.

Но (!) това са вече трети поред евроизбори. Задължително е да видя накъде върви хавата и има ли нещо по-така в тазгодишните.
Сравнявам (редът на числата показва резултат 2007 г. – 2009 г. – 2014 г.):

ГЕРБ гласове 2007г – 420 001; 2009г – 627 693; 2014г – 680 830; мандати 5 – 5 – 6

БСП гласове 2007г – 414 786; 2009г – 476 618; 2014г – 424 037; мандати 5 – 4 – 4

ДПС гласове 2007г – 392 650; 2009г – 364 197; 2014г – 396 725; мандати 4 – 3 – 4

БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА гласове 2007г – не; 2009г – не; 2014г – 238 629; мандати не – не – 2

РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК (сините) гласове 2007г – по отделно СДС 91 871 и ДСБ 84 350; 2009г – Синята коалиция 204 817; 2014г – Реформаторски блок (БЗНС, ДБГ, НПСД, СДС и ДСБ) 144 532; мандати 0 – 1 – 1

Атака гласове 2007г – 275 237; 2009г – 308 052; 2014г – 66 210; мандати 3 – 2 – 0

НДСВ гласове 2007г – 121 398; 2009г – 205 146; 2014г – 20 487 (коалиция КОД); мандати 1 – 2 – 0

Това вече не е моментална снимка, а сериал! Може да се обсъжда, да се гадае какво ще стане в следващата серия и т.н.

Моят главен извод е, че никой не брои евродепутатите ни за нещо важно, от което България може да има полза. Затова на евроизборите става партийно боричкане в стеснен състав на партийните фенове (за справка на парламентарните избори миналата година ГЕРБ имаше 1 081 605 гласа, а БСП 942 541) и не могат да са барометър за евронастроения. Единствено са показател за способностите на партиите да мотивират ядрата си.
………………………………………..
„Само толкова ли?“ – питам се сам – „Несериозна работа!“

А политиката заслужава ли друго? От 90-та година като се отнасяме сериозно към нея, горим страсти, хабим нерви, разваляме приятелства, да има някаква полза? Аз не виждам! По-добре несериозно, поне няма да си вредим на психическото здраве…

Възможности в това отношение тази година бол. Като се почне от националната конспирация на социологическите агенции (що хипотези могат да се развият + вече тръгналите!) и се стигне до младежа 15 от БСП.

Ами новите играчи в тазгодишните избори? Истинска екзотика! Само да ги изброиш и избирай от букета когото искаш, пускай муха и само гледай сеир!
Новопоявилите се аматьорски го дават. От тях, обаче, двама – България без цензура и АБВ – заслужават любопитство, защото при тях явно допингът беше в началото. Не вярвам някой да си мисли, че на Бареков изведнъж му хрумнала гениална идея или, че Първанов, след продължителна дрямка (кога беше създадено АБВ нали помните), изведнъж се разсънил. Допингсубектите им са интересни, там трябва да се рови.
То това и за „феномена“ ГЕРБ важи. Но те стигнаха (нещо, което СДС навремето изтърва) до възможността да станат сериозната дясната партия у нас. Стига да разкарат еднобуквените „водачи“ и да сложат начело г-жа Фандъкова примерно. Без сътресения може да стане – правят БъБъ президент и готово.
………………………………………
Е, стига толкова, увлякох се. Да не забравям предупреждението

Политиците и околните им са опасни за Вашето психическо здраве

Пак избори

Избори за Европейски парламент.

Името гръмко, същността като нашенската – и за там партии ще избираме. На коя от сборните европейски повече депутати ще налеем, че да бъде управляваща демек. (Какво точно управляват аз не съм много наясно, може би вие знаете?).

Относно евроизборите съм си казал отдавна думата.

–––––––––––––
(цитат) >>Пропорционални избори за Европейски парламент. Кого ще избираме ние в България? Избираме 17 наши представители. Хора, които да защищават интересите на България в Европейския парламент.
Така ще ви отговорят, когото и да попитате. Никой няма да каже в пряк текст, че избираме партийци. Ако не питате обаче, а се заслушате (зачетете)…

И какво излиза? Избираме партийци, които да „защищават“ по партийному България! И като се има предвид, че през мандата им ще се сменят най-малко 2 вътрешни правителства…<<
––––––––––––-

Нищо не се е променило, нищо ново за казване няма. Като гледам из блоговете, болшинството колеги са на същата вълна. Няма и как да е различно, след като в ЕП всичко си е по старому – сборно-национални партийни фракции с претенции, че представляват гражданите на Европа! Съвсем като в нашето Народно събрание, където партиите ни представляват нас, българските граждани. 😉

Като стана въпрос, да ви попитам:
За четвърт век успяхте ли да си изберете партия, която стабилно да ви представлява? Зад дейността на която да стоите твърдо и да можете да кажете „Така искам да става!“?

Ако имате такава „ваша партия“ вижте й кандидатите за евродепутати и гласувайте.

Ако нямате, за къде сте тръгнали?

Колкото до мен, да повторя още веднъж:

Настоящият ЕП не е парламент, а Европейски партиен форум.*
За да бъде Европейски парламент в него трябва да има само фракции на държавите-членки!
За да бъдат нашите представители такива на България трябва да бъдат избирани мажоритарно на национално ниво!

На тези избори това няма да стане. Със сигурност и на следващите.

В настоящата ситуация (цитат):
>>това, което аз скромно искам, е:
– нашите да забравят нашенските си партийни борби.
– Да се събират периодично всичките и да търсят начини за максимално възможното доближаване на позицията си по важни за България проблеми.
– Да са единни срещу безпочвени (или изкуствено подсилени) нападки срещу нашата страна.
– С една дума – да действат така сякаш техните партии са на власт в момента в България!

В личен план към всеки един имам изискване да не изпива дори едно кафе сам или в компания само на българи докато е в ЕП!
Разбирате какво искам да кажа, нали? Колкото повече запознанства с колеги от другите страни, толкова повече възможности да бъдат полезни за България.
Представлението на сцената се дирижира зад кулисите!…<<

С въздишка завършвам – и това няма да стане… 😦

__________________________________________
* Фракции в ЕП
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)

Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент

Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

Група на Зелените/Европейски свободен алианс

Европейски консерватори и реформисти

Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица

Група „Европа на свободата и демокрацията”

Независими членове

 

Наглост человеческа

Делфините ликуват!

Вековната им мечта да станат войници на хората се сбъдва!

Това не го казвам аз. Подобно нещо не може да ми мине през ума дори и като провокативно изказване!

Ето кой го казва съвсем сериозно:

„Делфините са изключително интелигенти животни – вероятно най-интелигентните същества на Земята след човека. Освен това те са настроени дружелюбно към хората и за тях е удоволствие да изпълняват поставени им от човека задачи“ заявяват от ръководството на проект на Военноморските сили на САЩ за използване на морски бозайници за военни цели. /Dariknews/

„Програмата датира от втората половина на 50-те години. Едно време в нея бяха включени китове и акули. Сега делфините от програмата, издирващи мини, са от вида бутилконоси. Във военноморските сили има и 40 тюлена от вида морски лъв“, допълва БТА.

„Руските военноморски сили отново ще използват морски животни, главно делфини, за защита на военноморските бази, предаде Франс прес, цитирайки руския в. „Известия“.
Делфините бяха натоварени с тази задача по времето на СССР, но след разпадането му тази практика в Русия беше преустановена. През 2000 г.Русия продаде на Иран обучени делфини.Базата в Севастопол беше предадена на Украйна. Сега Русия отново ще повери мисия на делфините, след като Пентагонът обяви, че от началото на 2010 г. отбраната на американските ядрени подводници ще бъде осигурявана от делфини и морски лъвове в района на Китсап, в щата Вашингтон“ пише БТА

Всички програми и бази от този вид са засекретени и не може да се гарантира на какво точно се обучават морските бозайници. Информация пускат за това, което все пак да се преглътне.

Точно това ме накара да пиша. Аз не съм „бозайник, включен в програма за управление на мислите и реакциите“. И милиони са като мен! Няма да ви се получи, господа наглеци!

Вместо да ни баламосва със „защита на животните, използвани в циркови представления“ ЕС да забрани безусловно използването им за военни цели!

Да, ЕС – Европа също е причастна, нищо, че известните бази са в САЩ и Русия. Така наречените „проекти“ отдавна не са само такива и в практическото им приложение Европа също е имала пръст – във войната в Кувейт и Ирак напр. Между другото, във войната във Виетнам американците са използвали пчели!

………………………………………………………..

Тази моя публикация не е поредното природозащитно писание. Чувствам се лично обиден и заявявам категорично намерение да направя всичко по моите възможности за раздухване на проблема. Като начало чрез писма до Европейския парламент и чрез Avaaz.org.

…………………………………………………………

Колкото до делфините, те имат милиони години преднина в еволюционното си развитие.

За нас са почти като извънземни…

Морските ни братя

На живо в България?!!

В България е единствената в света камера, която наблюдава в реално време гнездо на египетски лешояд.

Поне според сайта THE RETURN OF THE NEOPHRON: “Единствената в света специализирана камера за онлайн наблюдение на диво гнездо на египетски лешояди е поставена в България и показва в реално време живота на един от най-застрашените видове на планетата. Това се случва за трета поредна година.”

Картината не е особено добра и се вижда само през светлата част на деня. Орлицата вече мъти.

От миналогодишните камери в Естония в гнездото на совите вече има малки и кипи живот; тук видях двойка орли и работи камерата, ама гнездото е много празно? Камерата на най-старото гнездо също работи, но и то ми се вижда необитаемо.

При най-атрактивното гнездо миналата година – на черните щъркели – се завързва някакъв трилър.

Ще погледаме пак, има какво да научим. Например, как орлетата (3!) си чакаха спокойно реда, докато майката хранеше едно от тях… 😉

Кой знае?

–      Не знаехте ли?!? – питат с основание поредните help-чистачи на поредната човешка щуротия.

–      Знаехме! – им отговарят потърпевшите.

–      Защо тогава мълчахте, защо не казахте?!

–      На кого? Всички знаеха. Вие не знаехте ли?

Въпросите секват, настава гузно мълчание.

–      И сега всички знаем какво ще стане след вас, ама… – се чува в мъглата заглушено мърморене под сурдинка от разни страни.

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Тъй е било, тъй и ще бъде…

Нали мълчанието било злато?

http://www.purvite7.bg/files/newborn_thinker.jpg

http://radulov.blog.bg/

________________________________________________________________________

Необходимо обяснение под черта:
В случая нямам предвид „мълчание“ буквално, а в широк смисъл – мълчание е и когато говориш не това, което знаеш и мислиш…

 

Цветята искат да ни разберат

Не зная дали следващите редове са ми внушени от цветята (за каквото усещане писах в предишното ми писание). Не зная дали предавам точно или има и мои вметки. Но ви уверявам, че съм напълно сериозен.

И така:

Цветята имат към хората дружелюбно отношение. Причината е, че виждат в нас силно чувство за красота, която при тях е водеща в съществуванието им. Близки сме им. И от хилядолетия очакват и търсят разбиране и контакт, различен от досегашния „разум → предмет“. Отдавна се мъчат да ни подскажат. Знаем, че обичат музика; че имат предпочитание към отделни хора; че обичат да им се говори… Но ние още не сме стигнали в разума си до тях. Нищо чудно – за животните едва преди 2 години излезе специална Декларация!*

В същото време, оценявайки нивото ни на разум, не могат да разберат някои неща от нашата реалност. За тях те са извън логиката на Всемирната живост.

И наистина – как е възможно да желаеш красотата винаги да е с теб и в същото време умишлено да градиш ужасна обстановка за живота си? Такава, например:

Каква полза да търсиш някакви изяви на красота, след като атмосферата на живот – създадена от самия теб – е грозна и противоестествена?

Да се грижиш с обич за някое цветенце в саксийка на перваза на прозореца и 

………………………….

Аз: не, те не ни упрекват или съдят. Просто недоумяват и си го казват открито, както е прието във Всемира! Имат и доста неприятни за нас въпроси…

………………………….

Например, вместо думи, малък пример.

Какъв надпис бихте поставили на тази снимка? Аз първосигнално я бях кръстил „флирт“.

А цветята ми казаха:“Това е обич в последните мигове на живота. Защото всички цветя във ваза са умиращи. Нима ви доставя наслада да наблюдавате тяхната агония?“

…………………

Чудя се дали да пусна днес (че и утре) това. Все пак първа пролет е, ще ви разваля настроението. Но ще го пусна. Заради цветята. Ако за нас настъпва пролетта, за тях започва новия им живот!

На добър час по пътя на красотата, милички!

_________________________________________

*

Джоузеф Диал, изпълнителен директор на “Mind Science Foundation” :

“Това е ден, който ще влезе в историята. Най–накрая ние хората стигнахме до заключението, че начина, по който сме разбирали до сега съзнанието и поведението на животните, е бил твърде примитивен и назадничав. Тази нощ, всички ние казахме, каквото мислим и знаем, подписахме една декларация за пред обществеността и пред камерите на медиите, заявихме, че съзнанието на хората и съзнанието на животните са подобни. Сега трябва да се замислим за начина, по който се отнасяме към животните и защо се отнасяме с тях така. Нашето откритие е историческо и революционно.”

Надявам се, че на дневен ред скоро ще бъдат и растенията…

Хей, хора!

Здравейте!

Ние, цветята, ви поздравяваме с най-радостното време на годината!

Отдавна знаем, че и вие толкова го тачите, колкото и ние.

Че обичате красотата не по-малко от нас.

Че с радост и усмивка си съобщавате за нашата поява.

Че ни търсите с радостни очи по полянките и градинките.

Ако знаете как ни се иска да можем да контактуваме с вас не само като шарени треви! Нали и в нас има частица от Всемирната душа!

От хилядолетия търсим начини с нещо да заприличаме поне малко на вас, че да ни погледнете с други очи…

Затова тук сме избрали да ви поздравят от наше име тези от нас, които успяха поне малко да го направят.

Гледаме ви и малко сме напрегнати – ще ни харесате ли?

Малкото добро духче, от което поглежда Малкият принц

 На духчето татко му (изглежда страшен само за авторитет)

Дервишът

Танцуващите маймунки (маскирани като лебедчета…)

 Така става щом се обединят нашите и вашите чувства за красота…

 ……………………………….

Такова послание да ви предам ми внушиха незнайно как цветята. Докато ги разглеждах в pinterest.com

И нещо още искат да ни кажат. Ако успея да ги разбера ще го напиша. Приемам го сериозно – кой може да твърди, че това е просто фантасмагория на 100%? Колко „измишльотини“ отдавна се оказаха реалност, на колко аха-аха им предстои същото!..

Луд_огорски мач

К`ва стана тя? Разград би Рим!

В един невъзможен за спечелване мач.

Не съм футболен запалянко, гледам чат-пат международни мачове.

Но тези момчета и треньорът им ме спечелиха за привърженик.

Защото не играят за пари и слава.

Играят за играта!

А всяка игра се играе до края…

___________________

Лацио – Лудогорец 0:1

Лудогорец – Лацио 3:3

Общ резултат 4:3 за Лудогорец, продължава на 1/8 финали в Шампионската лига

Бежанци и доброволци

Искате ли да сте наясно с проблема за бежанците у нас?

Възможно най-обективно? Без всякакви политически, националистически и всевъзможни –ически мъгли? Да узнаете, че и сред бежанците има доброволци?

Отворете

„бежанци и имигранти“

и започнете да четете от най-старата публикация до днешните!

Една доброволка с голяма човешка душа ще ви разкаже „отвътре“ нещата.

Една жена, пред чийто апостолски характер мога само да се прекланям!

……………………………………………………………..

Бежанците доскоро бяха добре експлоатирани в медии и нета, същински трилър на ужасите. Още като се появиха първите няколкостотин.
Ще ни залеят, бюджета ще закъса (по хиляда лева дават на човек на месец, а няма за лекарства и пенсии), Турция нарочно ни ги праща (води ги за ръчичка до нашата граница), престъпността…чак до тема в избора на седмицата по БНТ1 „Сирийското нашествие“.
Стреснатото правителство започна с бодлива тел да огражда България.
Пари, получени още преди 2 години за посрещане на бежанци, изчезнали в небитието.
Нацисти…пардон, националистите се опитаха да пуснат шпицкоманди…

Ама всяко плашило до време – и гаргите се научават да не се плашат от тях!

Разгеле, появиха се нови мюрета.

Украинците спретнаха отново „мирни протести“, нашите „ранобудни“ заминаха да ги учат как да се будят рано. Добре, че навреме се измъкнаха, та сега Външното спокойно съобщава, че „няма пострадали българи“.

Юрнахме се да спасяваме българския език от турско нашествие, на косъм беше да започне някъде из нета записване за „народно опълчение“ щото нашата армия…нали така. И те ти лош късмет – сега пък трябва да „остро възразяваме“ на официално ниво за отменяне на закон за езика в Украйна. Как да ги съчетаеш двете тези!

Та слушам Кристалина Георгиева вчера пак извади плашилото, че ще ни залеят бежанци. Щяло да има много, защото хората бягали да се спасяват от райони на въоръжени конфликти. Което си е истина като констатация.

Няма да подемам темата, спокойно. Както видяхте вече, друга е целта на това писание.

Васил Левски

Васил Левски

Годишнина от гибелта му.

Време да помисля за дните му живот.

И за моите дни.

Той направи каквото не можеше!

Аз поне каквото мога правя ли?

Ден за мълчание… 

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

„Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Избирателно нещо си

Как другояче да ги нарече човек – избирателни закони бяха, избирателни кодекси станаха, към избирателна конституция вървим…
А като погледнеш все от един дол дренки. Нищо, че ги беряха различни берачи.

Сега отново се разгоряха страстите (че и сраженията!) реално и онлайн, нали „нов“ избирателен кодекс вече е на прага. Хем не какъв да е, ами изработен с участието на гражданите!

Мълчах си досега, не ми се искаше отново да се набърквам в тази тема. За близо 20 години вече се уверих, че полза от моите приказки няма. Ей там, в ляво, ако цъкнете на „Избори и изборджии“ толкова публикации ще намерите, че ще ви се отще да четете.
Но не издържах на някои дискусии в нета, особено на приятелски. И реших да направя едно мое „генерално мнение“. Който го прочете да е наясно аз какво мисля и искам – нищо, че никой не ме пита!

Основание за мнението ми

Изборното право е основно по отношение на възможността на гражданите да определят обществения строй и своите представители за управлението му, да организират условията си за живот. То ги прави граждани.

Какво категорично не искам

Пренасочване на гласове (бариерата и гласовете под нея). В настоящето народно събрание 58 депутата са влезли с гласове дадени за други партии, пряко избрани са 182.

Безусловно отхвърлям избирателен закон, в който се преразпределят гласове! Обсъждането на други аспекти в него са безсмислени.

Какво искам

# Съгражданите ми българи да осъзнаят най-после важността на този въпрос и истински да се замислят! Когато решиш да правиш барака за инструменти, примерно, най-напред си наясно какво ще правиш, представяш си я и т.н., а не започваш със заявка за 3 самосвала цимент, пък после ще видим!

# Да мога да избирам хора, а не партийни списъци.

# За управлението да отговарят партии.

Моите предложения

# Правилата за избори (независимо как ще бъдат наименувани) да се изготвят при постоянно публично обсъждане. Всеки гражданин да има възможност за равноправно писмено мнение през време на изготвянето им. След приемането им от Народното събрание задължително да бъдат ратифицирани с референдум.

Една година преди избори правилата се замразяват.

# Избирателната система да е пропорционална с мажоритарен избор. Накратко:

Избирателните райони са с предварително определен брой депутати – квота.

Гласува се с партийни бюлетини, в които трябва да се отметнат предпочитаните кандидати, максимум до броя на квотата. Това може да стане и в няколко различни партийни листи ако сборът на отметките не нарушава квотата. Гласът е невалиден ако броят отметки в един плик е по-голям, при по-малък е валиден – т.е., плик с бюлетина дори без отметка, се брои за валиден глас и става вот „срещу всички“!

Резултатите се отчитат по райони, в народното събрание партийните групи се образуват от спечелилите в партийните листи по райони и парламентът действа като досега. През мандата му депутатите не могат да напускат партийните си групи.

Основни предимства:

# Няма праг и пренасочване на гласове. Всички депутати са реално избрани. Дори малки партии може да имат депутати;

# Депутатите са избрани с еднакъв брой гласове (така трябва да се организират районите);

# Депутат, напуснал народното събрание, не се замества от следващ в партийната листа (отпада ерата на „водачите на листи“), а от следващия по брой гласове в районния списък;

# Оправданието за негласуване „всички са маскари“ се обезсмисля;

# Постепенно партийността на кандидатите ще отстъпи на втори план след личностните им качества. Партиите по неволя ще трябва коренно да променят подхода си по съставяне на своите листи!

# Малките партии получават нормален шанс за развитие.

# И не на последно място – всичко това може да стане много лесно:
+отчитане вота на районно (а не национално) ниво;
+задължителна преференция в рамките на броя районни депутати;
+право да се гласува с различни партийни листи едновременно чрез преференцията.

Предполагам сте наясно, че не претендирам да съм измислил всичко казано дотук. Но съм го „прегърнал“. И мисля, че това са важните въпроси, които заслужават енергия и усилия!
А не „мюретата“, с които ни примамват съвсем сполучливо на отстрел. 😦
За което колосално съжалявам!
И за което ще напиша утре, за да съм ясен и да няма нужда да ми търсите подтекст и задни мисли…

Отчет на бурлака*

С лека ръка WordPress поведе около Нова година хорото на отчетите. И колегите из нета – кой по-рано, кой по-късно – се хванаха на него. Отчетоха се за миналата година и си гледат тазгодишния кеф, пардон, работа.

Аз (нали съм си сливненец 🙂 ) се запънах. Спомних си какво ни учеше Тодор Живков едно време да правим в неудобни ситуации и се снижих. Тъй де, какво да отчитам? Да взема да сравня броя на ранобудните студенти с броя на посетителите ми? Колко му трябва на човек да стане за кашмер…

Добре, снижавах се, снижавах се – до кога? Ей го, февруари ще преполови аз още на новогодишната честитка дремя! Няма отърваване, ще се отчитам:

През изтеклата година аз продължих да тегля сиджимката на живота. Натрупаният стаж (и оттам опит) ми помагаха да заобикалям дълбоките дупки по пътя, да не джапам много из калта и да намирам начин да отпускам по човешки – като бурлаците – когато може. Даже за раздумка с колегите наоколо имаше време.
Казано накратко, влачих живота (по-специално блога) по бурлашки, което ми е работата по предназначение. Въпреки, че честичко ме „хващаше канапа“ (както казвахме едно време на мързела), ама това вече е от ЕГН-то, оправдано е. 😉
Та, значи, отчитам 2013-та за нормална, въпреки фаталния й номер.
Тегля 2014-та към нейния отчет.

Ей, ухнем!
Подернем мы судно, мужики – мы живы!  

* Бурлаците били мъже, които теглели с въжета речни съдове срещу течението на големите руски реки.

Малко е да се каже тежък и монотонен труд ден след ден, година след година, докато паднеш завинаги. Особено тежко било при насрещен вятър. В такива моменти бурлаците си вдъхвали сили с песни, най-прочутата (благодарение на изпълнението на Шаляпин) от които е „Ей, ухнем“.

Благодарение на картината на Репин, бурлаците и до днес се помнят, като символ на нечовешки, но необходим труд…

 

 

2014!

ЧЕСТИТА ДА Е НА ВСИЧКИ!

Лошото зад гърба,

ДОБРОТО ПРЕД НАС!

НЕ ГО ИЗПУСКАЙТЕ!

Рекламите в блога не са поставени от мен!

2013 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2013 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 27,000 times in 2013. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 10 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Дядо Коледа

Пак съм аз.

Хареса ми от миналата година.
Но сега няма да има пожелания.
Само подаръци и заръки.

Я елате да ви видя!
Ха, така!

Който е засмян получава една весела Коледа с +.
Да празнува и се весели колкото му душа сака, че и отгоре!

Който още се мръщи бързо да се засмива, че ей го празникът, чука на вратата, ще остане без весел подарък…

Заръчвам ви
да я карате умната, ей! Първо мислете, после вършете.
Да сте здрави и читави!
Да сте скопосни и берекетлии! Нищо да не ви се опира!
И засмени, засмени и пак засмени!

Догодина пак ще ви проверя!

Голямата изненада

По-отдавнашните ми приятели и гости знаят, че в нашето семейство по стара традиция приятната изненада е на почит. Особено когато става дума за подарък.
Но сегашната изненада постави рекорд за всички времена!

Онзи ден седя си аз пред компютъра, Милчо лежи върху принтера и внимателно следи всичко да е според протокола. Хич не обича, милият, нещо да излиза от рамките на познатото. Нарушава му се спокойствието, напрежение се създава да се проучи защо, как и до каква степен новото ще стане старо. 🙂
Та седим си ние двамцата, когато идва Точица и ми казва:
– Ела оттатък (това означава в хола), че един човек иска да те види.
– Така по домашному ли – питам аз с крива физиономия. „Някой неин познат, който е прочел нещо в блога и иска да ме види“ мисля си.
– Да, добре си – казва тя благосклонно, което ми прозвучава доста необичайно, но минава и заминава – тръгваме двамата към хола.
Влиза тя напред, аз след нея. Още не го виждам „човека“, закрит е от отворената врата.
Пристъпвам и…

Васко, внукът ми, пристигнал от Брюксел специално заради мен!

Ето така завършвам днес поредната десятка и започвам следващата.
С най-големия подарък-изненада, за който дори и не съм мечтал!

Дърво без корен

Често попадам на публикации от българи в чужбина или от българи тук за българите в чужбина. Понякога пиша коментар, по-често не. Но искреното откровение на „новобранец“ в Германия ме мотивира за това писание.

Започвам с много необходимо уточнение на понятията „емигрант, имигрант“. В множествено число, защото това са две понятия, а не е правилно и грешно изписване на едно.

Емигрант (лат. Emigrans) означава изселник, човек, който се е изселил в чужда държава.

Имигрант (лат.  Immigrans) е заселник, човек, който се е заселил в чужда държава.

Т.е., българинът, заселил се в Германия, е емигрант спрямо нас и имигрант спрямо германците.

„Много важно как ще ги наричаме! Нали е ясно за какво говорим.“ мислите си вие.
Ясно ли? Я да чуем за какво говорим, че да видим дали е толкова ясно:

–      За причината – партийното управление, протестите (подскачането), политическия морал, олигархията

–      За терминала като спасение (и настоятелна препоръка)

–      2 милиона българи са напуснали България и още продължават да я напускат

–      Младите напуснаха

–      България умира , а с нея и малкото останали достойни и истински хора.

–      В България остават само простите и мързеливите (пропускам по-силните определения, вие и така ги знаете)

–      След 20-ина години в България няма да има българи

–      За последния българин

–      И т.н.

Главно за това говорим, нали? Нагласяйки го според тезата, която защищаваме в момента – два милиона е внушително число, не е за пренебрегване. Кой ще ти се вниква, че в определенията по-горе става дума за „изселване“ и „заселване“, нали тогава ще трябва да се уточнява колко от заминалите са за заселване в чужбината и колко за припечелване!

……………………………………….
Дългичко уточнение стана, но е важно.
Приемем ли да бъдем точни споровете кой крив кой прав се обезсмислят. Остава само един виновник – влошените условия за живот на хората. Единствено те са причината за миграционните вълни. Влошените условия за живот не при 4-годишното управление на тая или оная партия, а в течение на десетилетия.

Моля, отправяйте претенциите си към виновниците за тези условия – наши и световни. Не си вменявайте вина като потърпевши от тях. Не се чувствайте виновни.

Не сте!

……………………………………..
България няма да изчезне!
1888 г. сме били 3 милиона и 150 хил. население
1920 г. – 4 мил. и 800 хил.
1940 г. – 6 мил. и 300 хил.
1986 г. – 8 мил. и 950 хил.
2011 г.(преброяване) – 7 мил. и 360 хил.

Да виждате признаци за фатален изход?

……………………………………….
На българите в чужбина от сърце пожелавам успех:

–      На емигрантите, та след поколения пак да имаме поводи за гордост с някой прочут по света от български произход

–      На гурбетчиите да понапълнят джобовете, та да могат да завъртят работа като се върнат и да заживеят по-спокойно

………………………………………..
На българите в България пожелавам да престанат с подскачането и обвиненията, да седнат и отворят в нета нещо различно от фейсбук и да се замислят защо, примерно, в Швейцария, Малта и Люксембург няма протести за резултати от избори и за сваляне на току-що избрано правителство. И дали не може и у нас да стане така…

…………………………………………
И накрая моето лично мнение, усещане, убеждение – както искате го наречете:

За мен не съществуват български емигранти.

Българите в Европа какви емигранти са? Нали сме граждани на ЕС! Все едно от Кричим, примерно, да се преселиш в голям град, защото си намерил добра работа.
Българите в САЩ, Канада и Австралия скъсали ли са родовите си и имуществени връзки с България? Колко от тях са се отказали от българско гражданство?

Вие, „емигрантите“, кажете: емигранти ли сте или българи живеещи в чужбина?

Между другото, ако цъкнете на FLAGcounter ще видите къде по света българи четат моя скромен блог (105 страни!). За мен това е свидетелство за жизнеността на българите!

…………………………………………

Това исках да ви кажа, уважаеми мои гости.

_______________________________
Под черта: Заглавието „Дърво без корен“ не е упрек, а само напомняне, че от носталгията не можете избяга. И не изчезва – до сега се събуждам с болка в сърцето когато сънувам малкото градче Трявна, където изживях детството си…

Гурбетчия

Рекламите в блога не са мои!

Тоталитаризъм

Сравнително нов термин, навлязъл в по-широка употреба за нуждите на антикомунистическата борба след Втората световна война. Основателно и доста ефективно – значението му се отнася за държавна система на управление и дава възможност за сравнения. А за онова време да можеш да оприличиш нещо или някого на хитлеризма беше съкрушителен удар – и дяволът, оня с рогата и опашката, не беше толкова омразен на хората.

Антикомунизмът не търпеше отлагане, ситуацията си беше направо критична за капиталистическия свят. Оня, с мустачките, вместо да свърши работата, която се очакваше от него, и да премахне най-после Съветския съюз, взе, че се оплеска с расовите си фантазии. За какво оставиха Германия да стане най-силната държава във военно отношение, за какво ѝ дадоха като бонус европейски държави? Държава, която започна войната на коне със саби срещу най-съвременното немско оръжие, която по всички реални разчети след година и половина – две трябваше най-после да изчезне, в крайна сметка поби знамето си на Райхстага! Единствената социалистическа държава, пред очите на целия свят.

На всичкото отгоре, социализмът от една държава се разрасна в лагер от държави!

Капитализмът трябваше бързо да намери начин да прегрупира силите си за да излезе от това поражение. Светът засега гледа, но знае ли се как ще реагира?
И той намери единствено правилното решение – във Втората световна война битката не е между двата строя, а между две тоталитарни държави!

Тоталитаризмът беше взет на въоръжение.

И днес всички, от младоци до мои връстници, знаят, че хитлеризмът и сталинизмът са две страни на една и съща монета. Знаете, нали?

Успехът на този термин беше толкова впечатляващ, че нямаше как да си остане само в сферата на значението си.* И в съвремието той беше преустроен за по-широка употреба – превърна се в понятие. Употребявано с ищах в най-различни сфери. От обвинения към политически практики и субекти, през словесни двубои, та чак до тоталитарен туризъм.
Но разширявайки своето значение като понятие „тоталитарен“ загуби острието на порицанието. Кой може да каже, че е застрахован от тоталитарно мислене и практики? Всички, малко или много, ги ползваме в отношенията си към околните, независимо как ги наричаме в конкретните случаи. Родители, в детските градини, учители, собственици и ръководители на фирми, партии, сдружения и т.н., и т.н.

Докато пишех това се появиха съвсем типични примери.

Малък процент от близо 3000-те студенти на Софийския университет блокираха цялата сграда и насилствено преустановиха дейността на Университета. Т.е., насилствено наложиха своето мнение над болшинството. При тях най-характерното за „тоталитарно“ – пълно отказване правото на мнение на инакомислещите – е в най-чист вид.

Днес нищожен процент от избирателите в България се опитват насилствено да преустановят дейността на Народното събрание. Което вече намирисва на опит за преврат. Между другото, повечето тоталитарни държави така са се родили.

–––––––––––––––––––––––––
* Терминът „тоталитаризъм“ означава държавна система на управление, при която властта е напълно централизирана.
Понятието „тоталитарен“ е от сферата на мисленето и означава налагане със силови средства мнението на малцинство (дори един човек) над мнозинството.

Рекламите в блога не са поставени от мен!

WordPress.com-овски сюрприз

Каквито и реклами да видите в моя блог не са поставени от мен!

Преди известно време Муниконтин ме попита защо съм нарушил принципа си и съм сложил реклама в публикацията. Че и на „почетно“ място – централно в края на писанието.
Отварям, гледам – няма при мен такова нещо.
„Има!“ – казва тя и ми показва с камерата.
„Някой ти се е намъкнал по търлъци и ти пробутва реклами“ – казвам аз – „сканирай с avast.“
Скоро карето изчезна само и го забравихме.

Наскоро, обаче, се появи вече трайно и при мен. Мъчих се да го махна, не ще.
И как ще „ще“ като се оказа, че е на wordpress.com!
Те вече имат права да поставят реклами без да питат. За гратис (free) толкоз. Каквото ти дадат все е много. Не щеш реклами? Няма проблем – отваряш кесията, т.е. кредитната карта. Иначе „плащаш обяда“ в натура. Както пише тук:

The site you just visited is part of WordPress.com. There are two reasons why you might see ads on a WordPress.com site:
1. The site is part of the WordAds program and has elected to show ads to earn money from their site.
2. The site is one of the sites hosted on WordPress.com that has not purchased the No Ads upgrade, and we are running ads to cover the costs of operating the site for the user. We run these types of ads sparingly in an attempt to interfere as little as possible with the experience of reading a site. There’s more info about our approach to ad serving in this blog post.
In both of the above cases, the ad you saw could be coming from a number of ad partners including, but not limited to: Sharethrough,Visible Measures, or AdSense. The ads change depending on factors like your location and the type of site you are visiting.
If you are a WordPress.com user and you would like to permanently remove all ads from your site, please take a look at our No Ads upgrade.
If you saw an inappropriate ad, please report it to support@wordpress.com. Please include the address of the site (e.g.,http://example.wordpress.com), the date/time the ad appeared, and a screenshot of the ad.
The last upgrade your blog will need. Get WordPress.com Premium for just $99 per year.

Не отричам правото им – хората си имат разноски, трябва да ги покриват, а и да печелят. Но! – ако преди 6 години при откриване на блога си това беше в правилата аз щях да имам избор дали да го приема или да търся друго място. Сега – при утвърден блог и читатели от 105 страни на света – това намирисва на рекет. Или да плащам ($99) за да няма реклами, или да зарежа този блог и да отварям друг другаде, или да търпя.
На мен ми е особено неприятно, че се появяват така, сякаш аз съм ги сложил!

Засега така ще е. Но все пак ще слагам в края на всяка публикация надпис:

Рекламите в блога не са поставени от мен!

Добавка:
От вчера се мъча да пусна тази публикация, но през Google Chrome WordPress не ми разрешава никакви „собственически“ действия докато не платя Go Premium! Мога само да си гледам блога (и да коментирам в чужди).
С известни акробатики го пускам през Opera.
Започвам проучвания как да го пренеса изцяло в друго блог-пространство… 😦

56 години

– Много ли са?

– Зависи за какво или кого.

– Амии…за видими промени на един град или една улица.

София, строеж на Народното събрание, 1884 г

– Започна да каканижиш като политиците! Сякаш не знаеш, че подобен въпрос може да се задава само конкретно адресиран. Ето, например, две снимки на София през двойно по-дълъг период – добре се вижда отговорът, нали?

София 2012

И стига го извърта! За улица в София ще става въпрос, ясно е, ама как измисли тези „56 години“, май не ти се чака да ги закръглиш, а?
…….
Тъй си говорех сам със себе си като гледах една наша стара снимка, на която Муниконтин разхожда с шейна племенника си. Преди 56 години.
На улица „Хан Аспарух“ в централната част на София.

Какъв по-добър случай да се направи сравнение?
Улицата си е на лице. От скромните, без подходящо кюше за МОЛ. 🙂

Вземам фотоапарата и отивам на същото място горе-долу по същото време на деня. Правя няколко снимки. Без Муниконтин и племенника ѝ. 

Избрах една и ето двете за сравнение:

_

Сравнения аз няма да правя, глупаво е. Гледате снимките, сами си го правите.
Но за повечето от вас онези години са „преди тях“, история. И много неща в старата снимка няма как да ги видят.

Затова малка справка.
До към края на 60-те години на миналия век улиците в София бяха „пешеходна зона“. Коли просто нямаше. Децата от съвсем малки излизаха сами да играят по тях и никой не ги пазеше – Точица може да свидетелства. 🙂

Магазините се зареждаха с конски талиги.

Кофи за боклук по улиците нямаше. Те бяха на определено място зад оградата на двора (ако има към улицата) или в специални помещения в кооперациите. Изваждаха ги боклукчиите за събиране. В нашата кооперация бяха в мазето и се вадеха със специален подемник през шахта (още я има).

Улиците миеха ръчно с маркуч един път седмично нощем.
………………..
И още нещо доста интересно и показателно.

Първата снимка на София е от 1884-5 г., когато е построено Народното събрание. По чиста случайност на нея се вижда и къде ще бъде улица „Хан Аспарух“ – в ливадите 🙂 пред продълговатите бели сгради, които, предполагам, са Пехотните казарми, на чиито място е сегашната градина на НДК. Така че сравнение може да направите и с малко по-дълъг времеви отрязък – 129 години.

Е, те много ли са или малко за един град?
За хората не са чак толкова много – това е времето на дядо ми…

Голямото село

„С интернет светът е едно голямо село“ казал Бил Гейтс. „Глобализацията направи света голямо село“ казват мнозина. „Светът е голямо село“ от крилата фраза стана клише за съвременния свят.

А преди интернет и глобализацията? Какво е бил светът, множество малки села ли?

Разхождам се аз нагоре надолу из интернет, попадат ми разни картинки. Поглеждам от време на време от къде са, не винаги се познава от пръв поглед.

И полека-лека, без специално търсене, се наредиха, без хабер да имат от глобализацията, ето тези:

В Етиопия за дърва

И в Неделино за дърва

В Сенегал дърварите гонят производителност

А това е в Куба

Пише, че е Мароко. Иначе върви го познай…

Афганистан – друг начин да се доставят урните за гласуване няма

И афганистанското се запъва като нашите

Я, Перу колко е нашенско! Само дамският тоалет издава, че не е

Така яздат българските дами. Обърнете внимание на стойката!

И албанските дами не остават назад…

Египтянинът не е дама, ама заради тоалета…

Без надписи щяхте ли да познаете кое от къде е? Аз не!

Ако бях се поразровил сигурно щях да намеря картинки и от „европски“ и „северозадокеански“ махали на голямото село (за китайски да не говорим, там били повече от 1/3 от световните магарета 🙂 ), ама извадката и така върши работа, представителна е по тертипа на нашите социологически агенции. 🙂

Та си мисля – светът си е едно голямо село изобщо. Разлики има, но то и в едно нашенско голямо село да не би да няма между различните махали? Че се и посбиват понякога горната с долната… 😉

Но да се избиваме?!?

………………………………..

Преглеждам писанието си – нещо му липсва. Ами да! Този герой на картинките без озвучаване не върви!

  Тромпет и магаре

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не се чудете защо съм избрал точно магарешката нишка за картинките – аз съм магарофил! 😀

Мечо Пух и мечовците

Кажеш „Мечо“ и в главата ти автоматично се допълва с „Пух“. Кажи-речи по целия свят е така. Надали Алън Милн, пишейки историите си за мечето Пух, си е представял какво ще стане с героя му. Че Мечо Пух ще стане най-известния приказен (и философски бих добавил) герой за всички времена. Че цитати на негови думи ще битуват в много далеч от приказките места. А и в главите на всички нас – без замисляне се сещате за „Колкото повече, толкова повече“, „Какво трябва да … трябва?“, „Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде“, „Всяко нещо струва друго нещо“, „Понякога седя и си мисля … а понякога просто си седя“, нали?

Много е човечно това мече! Мой любим приказен герой е не само защото и сега го харесвам, а заради моето категорично отношение за ролята на приказките в ранното детство – как „подготвят децата за живота“. С какво „зареждат“ техния интелект. (Стига да има кой да им ги чете).

Мечо Пух е в нас, ама каква ви е конкретната „визуална“ представа за мечето, какъв образ виждате? Вероятно нещо такова

  

Образ, пресъздаден от стотици художници. И … нито един на истинския Мечо Пух! Кой знае защо, всички го рисуват от жълт по-жълт…

Е, не е. Мечо Пух не е жълт!

…………………………………………………………………………

Поводът за това ми писание е една забавна случка от тези дни.

Идва при мен Точица и ми казва:

–      Виж тази снимка.

И ми показва:

–      Хе – реагирам първосигнално аз – от къде я изрови … я чакай! – увеличавам аз снимката – Това не си ти, кое е това момче и как така си му дала Мечо в ръцете?!? Това не може да бъде! Кога е правена, че да не знам?

–      Ама това не е наша снимка – смее се тя – и не е моя Мечо.

–      Как не е наша, как не е твоя Мечо! Я не ме занасяй, него ли няма да позная, като от бебе ти беше №1 та досега! – започвам да се ядосвам аз. – Я виж!

И ѝ щраквам от архива 2 снимки

–      Тоя ли рошав мърляв вагабонтин няма да позная! Не бил твоя!

Тя се залива от смях:

–      Снимката е от нета на Кристофър с истинския Мечо Пух.

И след пауза допълни:

–      Вярно, че е досущ като моя Мечо, затова ти я показвам.

Глътнах си езика.

Приликата е просто невероятна! Същият рошав и мърляв, същата големина.

Още по-невероятно е съвпадението, че точно тази играчка (която съвсем не беше най-атрактивната на вид!) стана за Ани любим приятел за цял живот. У дома и сега мечета да искаш…

Любопитен съм – колко ли още „истински“ Мечопуховци има по света?

В едно съм сигурен: не са жълти, госпожи и господа художници, не са лъскави и примамливи! Рошави и „неумити“ са, но са умни и верни приятели на децата. Като мечопуховците на горните снимки!

Майки и татковци, баби и дядовци, четете и препрочитайте „Мечо Пух“ на децата! Когато пораснат ще е късно – цитати ще научат, но Мечо Пух няма да е с тях…

Моля, извинете ме за поучителната фраза.