Category Archives: Uncategorized

И така – Швейцария!

„Не мисля, че можем да въведем в България швейцарския модел, Графе.“  ми каза неочаквано младият мъж от съседното легло след запознаването ни. И започна разговор по въпроса в стаята.

Тогава осъзнах, че е необходимо известно „проясняване“, особено след сериозната активност на aman (благодаря!).

Най-напред общата ситуация.

Цял свят има единно мнение за положителните страни на политическата система на Швейцария. И никой не я въвежда в пълен вид.

Абсурд?

Не.

Това е единствената система, която не предвижда политическа класа, хора, които се прехранват от политика. Единствената, даваща възможност на гражданите (като цяло) да си определят политиката до подробности. Всички други са изработвани  от  такива класи.

Е, как ще се откаже някой?

България

Тя е в общия кюп. Всички (както навсякъде) виждат „лошотиите на демокрацията“ и се опитват според акъла си да ги „оправят“, ама бизнесът „политика“ да остане.

Защо тогава аз от години ровя в казуса „Швейцария“?

Ами ще обясня с приказчица, както аз си обичам:

Вървял бедняк, гледа красив дворец, блести отвсякъде. „Ех, да имах пари, по-красив щях да си направя!“.

Върви след него колега и се усмихва:“Гледай каква красива задна вратичка са направили! Май и аз ще мога да изкусуря такава за моята колиба. И тогава ще имам царска колиба“.

Коя е в нашия случай вратичката?

Изборната им система! Абсолютно мажоритарен избор с класиране по вишегласие!

Лесна за въвеждане и на никой не се отнема бизнеса.

Това е, приятели, положението.

Или кухи, неосъществими мечти, или вратичка!

Advertisements

Благодаря!

Със закъснение, мили приятели, но вие ще ми простите.

Благодаря ви за душевната подкрепа в това тежко за мен време!

Благодаря ви за изпратените думи и мисли, за голямото искрено съчувствие, за атмосферата, която създадохте!

Благодаря ви за предложената материална подкрепа!

Благодаря от името на Ваня и от мое име!

Впрочем, благодаря ли?!?

Не, не ви благодаря!

Вие сте БЛАГОдарени!

Аз мога само да ви СЪРЦЕдаря!

И го правя искрено!

Графът

ЛИТЕРАТУРНО ВЪЗПОМЕНАНИЕ

ЛИТЕРАТУРНО ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА

ВАНЯ

Vania

На 23 май (събота), от 19.30 часа

в галерия “Червената точка”

(София, ул.”Дякон Игнатий” 19),

всички, които обичат великолепния приятел,

автор, издател,

незабравим човек

Ваня Константинова – Генчева,

са поканени да се съберат,

за да си почетат нейни текстове,

да си помълчат…

Заедно.

С Ваня…

От семейството

Вход към галерия „Червената точка“ (на 30 метра от пл.“Славейков“):

Chervenata tochka vhod

Chervenata tochka

Chervenata tochka galeria

__________________________________

Заб. Текстът е copy от „Кръстопът

 

***

Дъщеря ми Точица е в кома от снощи.

Не очаквайте да пиша.

Респектиращи мостове за диви животни | Live Brighter

Нали ние сте забравили, че не сме сами на планетата?

Предлагам ви една изключително интересна публикация на Live Brighter за отношението на държави (хората в тях!) по света към съквартирантите ни на Планетата. Има за какво да се замислим, тук не става дума за надвиване на масрафа…

Респектиращи мостове за диви животни | Live Brighter.

Въпроси и мисли в мъглата

Не са истински в буквалния смисъл – нито въпросите, нито мъглата.

Въпросите задаваме публично на себе си, знаейки своя отговор – за да видим дали има подобни отговори.

Мъглата не е във въздуха, а в главите ни, но въпреки това не зависи от нас. В обществената атмосфера е, където шляпаме замаяни с протегнати напред ръце за да не се блъснем в нещо „неправилно“.

Всъщност и мъгла не е. А си е съвсем реален смог в атмосферата на нашенския социум. Оная, за която преди време стана дума.

Мислите, обаче, са истински. За щастие! Току се развъртят в нечия глава и тютюуу на мъглата. Отиде, та се не видя! Все в повече глави – по блоговете си личи!

Увират ни главите, както казвали старите българи! Малко бавничко, ама…

Мисля си: тъй и тъй сме се разработили на огради, дали пък да не вземем да оградим политмъглата заедно с мъглотворците, че да си очистим атмосферата, децата да не се тровят.

Защото, нали помните?, с Атмосферата  шега не бива…

 

Хей, хора!

Здравейте!

Ние, цветята, ви поздравяваме с най-радостното време на годината!

Отдавна знаем, че и вие толкова го тачите, колкото и ние.

Че обичате красотата не по-малко от нас.

Че с радост и усмивка си съобщавате за нашата поява.

Че ни търсите с радостни очи по полянките и градинките.

Ако знаете как ни се иска да можем да контактуваме с вас не само като шарени треви! Нали и в нас има частица от Всемирната душа!

От хилядолетия търсим начини с нещо да заприличаме поне малко на вас, че да ни погледнете с други очи…

Затова тук сме избрали да ви поздравят от наше име тези от нас, които успяха поне малко да го направят.

gledame vi

Гледаме ви и малко сме напрегнати – ще ни харесате ли?

7059f1f84f6d320d7a06f260086b2f24

Малкото добро духче, от което поглежда Малкият принц

6cfadeead30bd0fdc79e3e92281f6bd5

 На духчето татко му (изглежда страшен само за авторитет)

kimono tanc

Дервишът

maymunki

Танцуващите маймунки (маскирани като лебедчета…)

krasota

 Така става щом се обединят нашите и вашите чувства за красота…

 ……………………………….

Такова послание да ви предам ми внушиха незнайно как цветята. Докато ги разглеждах в pinterest.com

И нещо още искат да ни кажат. Ако успея да ги разбера ще го напиша. Приемам го сериозно – кой може да твърди, че това е просто фантасмагория на 100%? Колко „измишльотини“ отдавна се оказаха реалност, на колко аха-аха им предстои същото!..

Луд_огорски мач

К`ва стана тя? Разград би Рим!

В един невъзможен за спечелване мач.

Не съм футболен запалянко, гледам чат-пат международни мачове.

Но тези момчета и треньорът им ме спечелиха за привърженик.

Защото не играят за пари и слава.

Играят за играта!

А всяка игра се играе до края…

___________________

Лацио – Лудогорец 0:1

Лудогорец – Лацио 3:3

Общ резултат 4:3 за Лудогорец, продължава на 1/8 финали в Шампионската лига

Васил Левски

Васил Левски

Годишнина от гибелта му.

Време да помисля за дните му живот.

И за моите дни.

Той направи каквото не можеше!

Аз поне каквото мога правя ли?

Ден за мълчание… 

Отчет на бурлака*

С лека ръка WordPress поведе около Нова година хорото на отчетите. И колегите из нета – кой по-рано, кой по-късно – се хванаха на него. Отчетоха се за миналата година и си гледат тазгодишния кеф, пардон, работа.

Аз (нали съм си сливненец 🙂 ) се запънах. Спомних си какво ни учеше Тодор Живков едно време да правим в неудобни ситуации и се снижих. Тъй де, какво да отчитам? Да взема да сравня броя на ранобудните студенти с броя на посетителите ми? Колко му трябва на човек да стане за кашмер…

Добре, снижавах се, снижавах се – до кога? Ей го, февруари ще преполови аз още на новогодишната честитка дремя! Няма отърваване, ще се отчитам:

През изтеклата година аз продължих да тегля сиджимката на живота. Натрупаният стаж (и оттам опит) ми помагаха да заобикалям дълбоките дупки по пътя, да не джапам много из калта и да намирам начин да отпускам по човешки – като бурлаците – когато може. Даже за раздумка с колегите наоколо имаше време.
Казано накратко, влачих живота (по-специално блога) по бурлашки, което ми е работата по предназначение. Въпреки, че честичко ме „хващаше канапа“ (както казвахме едно време на мързела), ама това вече е от ЕГН-то, оправдано е. 😉
Та, значи, отчитам 2013-та за нормална, въпреки фаталния й номер.
Тегля 2014-та към нейния отчет.

Ей, ухнем!
Подернем мы судно, мужики – мы живы! Ilia_Efimovich_Repin_(1844-1930)_-_Volga_Boatmen_(1870-1873) 

* Бурлаците били мъже, които теглели с въжета речни съдове срещу течението на големите руски реки.

Малко е да се каже тежък и монотонен труд ден след ден, година след година, докато паднеш завинаги. Особено тежко било при насрещен вятър. В такива моменти бурлаците си вдъхвали сили с песни, най-прочутата (благодарение на изпълнението на Шаляпин) от които е „Ей, ухнем“.

Благодарение на картината на Репин, бурлаците и до днес се помнят, като символ на нечовешки, но необходим труд…

 

 

2014!

ЧЕСТИТА ДА Е НА ВСИЧКИ!

Лошото зад гърба,

ДОБРОТО ПРЕД НАС!

НЕ ГО ИЗПУСКАЙТЕ!

Рекламите в блога не са поставени от мен!

2013 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2013 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 27,000 times in 2013. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 10 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Дядо Коледа

Пак съм аз.
koleda-2012
Хареса ми от миналата година.
Но сега няма да има пожелания.
Само подаръци и заръки.

Я елате да ви видя!
Ха, така!

Който е засмян получава една весела Коледа с +.
Да празнува и се весели колкото му душа сака, че и отгоре!

Който още се мръщи бързо да се засмива, че ей го празникът, чука на вратата, ще остане без весел подарък…

Заръчвам ви
да я карате умната, ей! Първо мислете, после вършете.
Да сте здрави и читави!
Да сте скопосни и берекетлии! Нищо да не ви се опира!
И засмени, засмени и пак засмени!

Догодина пак ще ви проверя!

WordPress.com-овски сюрприз

Каквито и реклами да видите в моя блог не са поставени от мен!

Преди известно време Муниконтин ме попита защо съм нарушил принципа си и съм сложил реклама в публикацията. Че и на „почетно“ място – централно в края на писанието.
Отварям, гледам – няма при мен такова нещо.
„Има!“ – казва тя и ми показва с камерата.
„Някой ти се е намъкнал по търлъци и ти пробутва реклами“ – казвам аз – „сканирай с avast.“
Скоро карето изчезна само и го забравихме.

Наскоро, обаче, се появи вече трайно и при мен. Мъчих се да го махна, не ще.
И как ще „ще“ като се оказа, че е на wordpress.com!
Те вече имат права да поставят реклами без да питат. За гратис (free) толкоз. Каквото ти дадат все е много. Не щеш реклами? Няма проблем – отваряш кесията, т.е. кредитната карта. Иначе „плащаш обяда“ в натура. Както пише тук:

The site you just visited is part of WordPress.com. There are two reasons why you might see ads on a WordPress.com site:
1. The site is part of the WordAds program and has elected to show ads to earn money from their site.
2. The site is one of the sites hosted on WordPress.com that has not purchased the No Ads upgrade, and we are running ads to cover the costs of operating the site for the user. We run these types of ads sparingly in an attempt to interfere as little as possible with the experience of reading a site. There’s more info about our approach to ad serving in this blog post.
In both of the above cases, the ad you saw could be coming from a number of ad partners including, but not limited to: Sharethrough,Visible Measures, or AdSense. The ads change depending on factors like your location and the type of site you are visiting.
If you are a WordPress.com user and you would like to permanently remove all ads from your site, please take a look at our No Ads upgrade.
If you saw an inappropriate ad, please report it to support@wordpress.com. Please include the address of the site (e.g.,http://example.wordpress.com), the date/time the ad appeared, and a screenshot of the ad.
The last upgrade your blog will need. Get WordPress.com Premium for just $99 per year.

Не отричам правото им – хората си имат разноски, трябва да ги покриват, а и да печелят. Но! – ако преди 6 години при откриване на блога си това беше в правилата аз щях да имам избор дали да го приема или да търся друго място. Сега – при утвърден блог и читатели от 105 страни на света – това намирисва на рекет. Или да плащам ($99) за да няма реклами, или да зарежа този блог и да отварям друг другаде, или да търпя.
На мен ми е особено неприятно, че се появяват така, сякаш аз съм ги сложил!
Без име
Засега така ще е. Но все пак ще слагам в края на всяка публикация надпис:

Рекламите в блога не са поставени от мен!

Добавка:
От вчера се мъча да пусна тази публикация, но през Google Chrome WordPress не ми разрешава никакви „собственически“ действия докато не платя Go Premium! Мога само да си гледам блога (и да коментирам в чужди).
С известни акробатики го пускам през Opera.
Започвам проучвания как да го пренеса изцяло в друго блог-пространство… 😦

56 години

– Много ли са?

– Зависи за какво или кого.

– Амии…за видими промени на един град или една улица.

София, строеж на Народното събрание, 1884 г

– Започна да каканижиш като политиците! Сякаш не знаеш, че подобен въпрос може да се задава само конкретно адресиран. Ето, например, две снимки на София през двойно по-дълъг период – добре се вижда отговорът, нали?

София 2012

И стига го извърта! За улица в София ще става въпрос, ясно е, ама как измисли тези „56 години“, май не ти се чака да ги закръглиш, а?
…….
Тъй си говорех сам със себе си като гледах една наша стара снимка, на която Муниконтин разхожда с шейна племенника си. Преди 56 години.
На улица „Хан Аспарух“ в централната част на София.

Какъв по-добър случай да се направи сравнение?
Улицата си е на лице. От скромните, без подходящо кюше за МОЛ. 🙂

Вземам фотоапарата и отивам на същото място горе-долу по същото време на деня. Правя няколко снимки. Без Муниконтин и племенника ѝ. 

Избрах една и ето двете за сравнение:

ул.Хан Аспарух София 1957 г.

_

ул."Хан Аспарух" София 2013 г.

Сравнения аз няма да правя, глупаво е. Гледате снимките, сами си го правите.
Но за повечето от вас онези години са „преди тях“, история. И много неща в старата снимка няма как да ги видят.

Затова малка справка.
До към края на 60-те години на миналия век улиците в София бяха „пешеходна зона“. Коли просто нямаше. Децата от съвсем малки излизаха сами да играят по тях и никой не ги пазеше – Точица може да свидетелства. 🙂

Магазините се зареждаха с конски талиги.

Кофи за боклук по улиците нямаше. Те бяха на определено място зад оградата на двора (ако има към улицата) или в специални помещения в кооперациите. Изваждаха ги боклукчиите за събиране. В нашата кооперация бяха в мазето и се вадеха със специален подемник през шахта (още я има).

Улиците миеха ръчно с маркуч един път седмично нощем.
………………..
И още нещо доста интересно и показателно.

Първата снимка на София е от 1884-5 г., когато е построено Народното събрание. По чиста случайност на нея се вижда и къде ще бъде улица „Хан Аспарух“ – в ливадите 🙂 пред продълговатите бели сгради, които, предполагам, са Пехотните казарми, на чиито място е сегашната градина на НДК. Така че сравнение може да направите и с малко по-дълъг времеви отрязък – 129 години.

Е, те много ли са или малко за един град?
За хората не са чак толкова много – това е времето на дядо ми…

Голямото село

С интернет светът е едно голямо село“ казал Бил Гейтс. „Глобализацията направи света голямо село“ казват мнозина. „Светът е голямо село“ от крилата фраза стана клише за съвременния свят.

А преди интернет и глобализацията? Какво е бил светът, множество малки села ли?

Разхождам се аз нагоре надолу из интернет, попадат ми разни картинки. Поглеждам от време на време от къде са, не винаги се познава от пръв поглед.

И полека-лека, без специално търсене, се наредиха, без хабер да имат от глобализацията, ето тези:

Etiopia

В Етиопия за дърва

И в Неделино за дърва

В Сенегал дърварите гонят производителност

А това е в Куба

Пише, че е Мароко. Иначе върви го познай…

Афганистан – друг начин да се доставят урните за гласуване няма

И афганистанското се запъва като нашите

Я, Перу колко е нашенско! Само дамският тоалет издава, че не е

Така яздат българските дами. Обърнете внимание на стойката!

И албанските дами не остават назад…

Египтянинът не е дама, ама заради тоалета…

Без надписи щяхте ли да познаете кое от къде е? Аз не!

Ако бях се поразровил сигурно щях да намеря картинки и от „европски“ и „северозадокеански“ махали на голямото село (за китайски да не говорим, там били повече от 1/3 от световните магарета 🙂 ), ама извадката и така върши работа, представителна е по тертипа на нашите социологически агенции. 🙂

Та си мисля – светът си е едно голямо село изобщо. Разлики има, но то и в едно нашенско голямо село да не би да няма между различните махали? Че се и посбиват понякога горната с долната… 😉

Но да се избиваме?!?

………………………………..

Преглеждам писанието си – нещо му липсва. Ами да! Този герой на картинките без озвучаване не върви!

  Тромпет и магаре

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не се чудете защо съм избрал точно магарешката нишка за картинките – аз съм магарофил! 😀

Мечо Пух и мечовците

Кажеш „Мечо“ и в главата ти автоматично се допълва с „Пух“. Кажи-речи по целия свят е така. Надали Алън Милн, пишейки историите си за мечето Пух, си е представял какво ще стане с героя му. Че Мечо Пух ще стане най-известния приказен (и философски бих добавил) герой за всички времена. Че цитати на негови думи ще битуват в много далеч от приказките места. А и в главите на всички нас – без замисляне се сещате за „Колкото повече, толкова повече“, „Какво трябва да … трябва?“, „Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде“, „Всяко нещо струва друго нещо“, „Понякога седя и си мисля … а понякога просто си седя“, нали?

Много е човечно това мече! Мой любим приказен герой е не само защото и сега го харесвам, а заради моето категорично отношение за ролята на приказките в ранното детство – как „подготвят децата за живота“. С какво „зареждат“ техния интелект. (Стига да има кой да им ги чете).

Мечо Пух е в нас, ама каква ви е конкретната „визуална“ представа за мечето, какъв образ виждате? Вероятно нещо такова

  

Образ, пресъздаден от стотици художници. И … нито един на истинския Мечо Пух! Кой знае защо, всички го рисуват от жълт по-жълт

Е, не е. Мечо Пух не е жълт!

…………………………………………………………………………

Поводът за това ми писание е една забавна случка от тези дни.

Идва при мен Точица и ми казва:

–      Виж тази снимка.

И ми показва:

Mecho Puh

–      Хе – реагирам първосигнално аз – от къде я изрови … я чакай! – увеличавам аз снимката – Това не си ти, кое е това момче и как така си му дала Мечо в ръцете?!? Това не може да бъде! Кога е правена, че да не знам?

–      Ама това не е наша снимка – смее се тя – и не е моя Мечо.

–      Как не е наша, как не е твоя Мечо! Я не ме занасяй, него ли няма да позная, като от бебе ти беше №1 та досега! – започвам да се ядосвам аз. – Я виж!

И ѝ щраквам от архива 2 снимки

Mecho i Vania 2

Mecho i Bania

–      Тоя ли рошав мърляв вагабонтин няма да позная! Не бил твоя!

Тя се залива от смях:

–      Снимката е от нета на Кристофър с истинския Мечо Пух.

И след пауза допълни:

–      Вярно, че е досущ като моя Мечо, затова ти я показвам.

Глътнах си езика.

Приликата е просто невероятна! Същият рошав и мърляв, същата големина.

Още по-невероятно е съвпадението, че точно тази играчка (която съвсем не беше най-атрактивната на вид!) стана за Ани любим приятел за цял живот. У дома и сега мечета да искаш…

Любопитен съм – колко ли още „истински“ Мечопуховци има по света?

В едно съм сигурен: не са жълти, госпожи и господа художници, не са лъскави и примамливи! Рошави и „неумити“ са, но са умни и верни приятели на децата. Като мечопуховците на горните снимки!

Майки и татковци, баби и дядовци, четете и препрочитайте „Мечо Пух“ на децата! Когато пораснат ще е късно – цитати ще научат, но Мечо Пух няма да е с тях…

Моля, извинете ме за поучителната фраза.

 

Цветя!

На всички цветя честит имен ден!

Цъфтете от година на година по-красиви, загадъчни и благоуханни за радост на ценителите!

https://i0.wp.com/strawmerry.cosmopolitan.bg/blogs/a5a3663282ac29d27f5c633c87383cad/th_blogy.jpg

Чергар

Всички знаете Чергар, всички сте поглеждали в Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

Всички знаете

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,

ала засвири – не бой се, –

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища –

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли –

тежко му нима ще кажа?

                                                         Хр. Ботьов

И на Чергар му е додеяло и

Чергар си търси работодател!

Както сам казва: Chergar: Стиуацията не е много зле, а е опасна защото е търпима. А търпението, ако си слаб, води до примирение и полека-лека изпива жизнените ти сокове. Затова, вместо да търпя и да се примиря, правейки се, че вярвам на думите на тези,които днес са в изгодна позиция спрямо мен и не пропускат възможността да се възползват от това максимално, аз търся начин да им противостоя. Да им противостоя, без да погубвам себе си, нито бавно и неусетно, нито необмислено и гневно.

Търси промяна не защото е чергарин, а защото може да изскочи напред в Derby-то с 10 дължини ако излезе от преградата!

https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTal3EIqLoppI_eQ2Iycoa30ZiIwZUGfIfLa79uGlQTIvq9d28r

Жалко, че не съм работодател, не бих се колебал!

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ

Приятели близки и далечни, хора!

Аз,

 Koleda 2012

ви пожелавам от сърце

бодър дух, весела душа, щастливи деца,

човечност!

Празнувайте на воля!

 

Така са празнували преди 110 години.

От Museum of London най-старите записи на коледни песни, записани с фонограф на восъчни дискове в 1902 г. и оцелели по чудо.

Не изхвърляйте старите си магнитофонни ленти и касети! 😉

Пиши: а, бе…

Пиши, пиши, ама за писане се иска желание и настроение!
(За писането по задължение тук изобщо не става дума, там дявол и началник знае какво се иска!).

И…

Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен

по обществена линия, че се чувствувам длъжен

да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.

Но понеже краката на лъжата са къси,

решавам на правдата да говоря с гласа

и да кажа нещата мрачни, както си са!

Речено-сторено,

но тъй често говорено,

публикувано, писано се оказва туй, дето

ми тежи на ума и бунтува сърцето,

че дори за перото ми, дето уж било сръчно,

оказва се мъчно

да изкаже поновому на тоз, който чете го,

туй, което е в мене, а навярно и в него.

Крайно тъжна история! И ето ме, спирам

и си блъскам главата, но – уви – не намирам

за първи път днес

ни една от онез

патентовани мои, откакто се зная,

завъртулки към хумора, разведряващи края…

.

Ей тъй Валери Петров, със ясни слова

от точно по-точно е казал това,

което от доста време се чудя как

да напиша кратко, но пак

да ме разберете логично

напълно категорично

без всякакви «Недей така,

пиши, ние чакаме това…»!

Защото, да си кажем честно,

сигурен съм, че и вие лесно

усещате в себе си тежест

от тая политико-медийна «свежест»,

от тоя смог на нагли лъжи

хвърлени право във наш’те очи

от разни облещени тарикати

по всички телевизии, егати!

Нещастници, всуе глаголúте,

няма да ни уморите,

ни мен, ни моите приятели тук –

ние пишем, а не бълваме само буклук,

пишем с подпис, черно на бяло,

а не дрън-дрън дето го вятър отвяло…

http://www.vbox7.com/play:aa3698f3

 

Творец по душа

–              Душице мила, здравей! Много се радвам да те видя. Ама че съм и аз – още като го пратиха моя човек в това забутано сибирско село, по задачата му трябваше да се досетя, че сигурно ти си замесена. Кой друг от нас би могъл да направи от обикновена селска жена такъв творец на красота?!

–              Здравей, миличка! Не беше чак толкова трудно. А ти как се отзова тук?

–              Ами нали знаеш, че аз съм силна по професионалната реализация и мениджмънта. От моя човек направих журналист. Научих го да следи за актуалната конюнктура, да пречупва всичко, което пише, през дневния ред. И доста напредна. Пращат го там, където се иска добра съобразителност. Ще видиш каква дописка ще напише, няма да мине под „любопитни факти”, ами по целия свят ще я прочетат.

–              Е, не ми се вярва. Все пак това не е кой знае какво, украсила жената къщата си. Вярно, с доста фантазия и чувство за красота, но все пак си е „любопитен факт”.

–              Пак ще си говорим, мила приятелко, скоро ще видим какво ще стане.

Тъй си разговаряха две душú, срещнали се случайно през време на земното си дежурство – едната в жена от сибирско село, а другата в успяващ журналист.

Техния разговор „чух” след като видях и прочетох дописката.
Прочетете я и вие:

УМНОСТИ 

И знаете ли кое ме накара да поразсъждавам кой как вижда света? Думите на Точица, с които тя ми прати този линк.

Това е да си творец по душа!

С допълнение „Но и мъжът ú бая капачки ú е подсигурил.” 🙂

Отварям аз да видя този „творец по душа” и веднага прочитам заглавие „Изолация от 30 000 капачки в сибирската тайга”. Ето ти тебе в добавка и още един „професионалист по душа”! В цял свят днес енергийното пестене е сред първите теми, всеки ще се зачете след такова заглавие, докато ако напишеш „Селянка създава красота в сибирско село”…

Ето така ми хрумна, че и душите имат някакви предпочитания и насоченост, с които идват да дежурят на Земята.

Много удобно хрумване, а? Никой не може да има доказателства или свидетели, с които да ме опровергае! 🙂

Между другото, тези УМНОСТИ заслужават да ги поразгледате. Можете да видите, например, галерия от снимки на…200 калории.

Banzuke 番付

Попадайки случайно (според неговите думи) на известното като Unbeatable Banzuke японско спортно-развлекателно вариете на TBS (Tokyo Broadcasting System), Майк Рам в своя публикация поставя интересни въпроси за човешката мотивация и онова, което ни води към успех в живота.

«Защо, аджеба, го правят всичко това?» пита Майк.

От професионална гледна точка («Аз се занимавам с човешката мотивация и онова, което ни води към успех в живота.») той съвсем резонно задава този въпрос – защо се прави и има успех нещо, което няма смисъл отнесено към „успех в живота”.

Погледнато от друга гледна точка, обаче…

Това ТВ шоу е част от широк спектър развлекателни състезания и няма за основа азиатската или някаква друга култура (излъчвано е в близо 40 страни). Това, че победител може много трудно да бъде излъчен, го прави даже по-интересно. В атлетиката или плуването какво ни стимулира като има винаги победител? Истинският е само този, който подобри съответния световен рекорд!

А какво кара зрителите да гледат (Олимпиадата например), да се вълнуват, за какви техни цели в живота това ги мотивира?

Като написах „цели” – Майк пишеЗа да бъдат целите постигнати, те трябва да бъдат реалистични, постижими, тоест трябва да бъде възможно да бъдат постигнати.”

Това ми напомни, че от моята гледна точка има цели и цели. Безспорно тактическите, «всекидневните» е добре да са такива, за каквито Вие, Майк, говорите – за да има успехи човек. Но глупави и ненужни ли са нереалистичните, непостижимите цели? И къде пише, кой определя кои са постижими и кои не?

Какви са били целите на хората, изкачили за първи път най-високите върхове? Спуснали се в най-дълбоките пещери? Открили с необяснима упоритост нещо, което дотогава даже не е можело да съществува?

Да станат известни (успех в живота!)? За такава цел винаги е имало и има много по-лесни и сигурни начини, има и утъпкани пътеки – сам го казвате.

«Какво може да ни мотивира да вървим към нещо, което е невъзможно за постигане» надали някой знае със сигурност. Но точно така мотивираните са ни «докарали» до тук, където сме. Без тях щяхме да си вървим по утъпканите преди хилядолетия пътеки…

Да сме наясно: с написаното дотук не противопоставям различните видове цели – всека от тях има своето място и важност. Понякога даже са си необходими една на друга. Затова и не оспорвам написаното от Майк Рам.

Да се върна на „защо, аджеба, го правят”. От скука, от мързел или от що?

Нищо подобно! Правят го, защото имат голяма нужда от това. За да спестя думи – с пример. Трябва да пренесете на гръб 50 кг. на разстояние 10 километра. Как ще е по-добре (предвид и следващи задачи) – на един дъх без спиране или с почивки край някоя рекичка?

Е, и психиката на човека има нужда от почивки не по-малко от мускулите му.

Затова го правят, по същата причина, за която пиша в предишната си публикация за хобито.

За да останат хора, да не се превърнат във волове, теглещи товар по пътищата към успех в живота…

___________________________________

Между другото – banzuke означава списък класация. Популярно се употребява за класацията по сумо. Значи спокойно може да се каже „той е трети в banzuke тенис” 🙂

Първоначално Unbeatable Banzuke е стартирала под името Kinniku Banzuke ( 筋肉番付 ), класация на силните  (мускулестите).

Зрелища

– желанието да се покажеш

Родили се хората, проплакали, както се казва, и започнала борбата за живот и оцеляване. Не им е било лесно да набавят храна, слабовати били спрямо заобикалящата ги живост, наложило се да размърдат дадения им за тази цел мозък.

И така минали хилядолетия докато се поокопитили и почувствали нужда да обърнат внимание не само на стомаха, но и на душата.
Дошло време за желание да „излезеш” от семейството, да се покажеш пред себеподобните, да ги впечатлиш, да ти „ръкопляскат”. Впрочем, такъв стремеж е имало още в началото, ако съдим по рисунките в пещерите, но той се е разраствал с обособяването на личността в социума, търсел е все по-широка аудитория на изява.

И ето ти древна Гърция – територия, населена с древните елини, но в същото време състояща се от стотици отделни градове държави – полиси. Всяко населено място (дори и селцата) било полис. Логично е при това положение животът в „държавите” да е подчинен на подготовка и водене на войни.

На всичкото отгоре, хората живеели в още по-затворен кръг, ойкос (от οίκος къща – домашна общност от фамилията и робите, работещи за нея в селската къща), който Аристотел описва като най-малката част на полиса.

Е, как да не ти се стегне душата!

И се започнало.

Литература, лирична поезия, поеми, драми, философия, ораторство, математика и физика, танц и т.н. Нали знаете за Аристотел, Омир, Есхил, Еврипид, Софокъл, Питагор и Архимед, Сафо? Какво има да говорим повече.

 И все пак…

Изявите изяви, обхващали все повече различни области на мисълта. За да участваш в тях се изисквало доста сериозен интелектуален ценз и мисловни усилия. Включително и при зрителите – ще седнеш ли да слушаш някакъв философ или математик, приказките на когото даже колегите му трудно разбират?
Все повече намалявала публиката, все повече се чувствало, че липсва нещо.

Зрелищност! Широка, видима и възбуждаща!

Най-съобразителни се оказали хората от древногръцкия град Олимпия. Обявили лекоатлетически игри в чест на боговете от Олимп. Олимпийски – по името на постоянното местожителство на боговете Олимп, съвпадението с името на града е случайно. 🙂

Умни хора са сложили началото! Обмислили предварително най-важното за да имат успех.
А най-важното било прекратяване на войните през времето на състезанията и стичането и разотиването на участниците и публиката по родните места. Сещате се – ако това го нямаше игрите щяха да си останат локални в ония времена.

Интересни, че и куриозни за нас правила е имало по онова време. Но дори и в най-необикновените наглед има логика. Като например това, че гледане на състезанията е било строго забранено за омъжените жени, право да наблюдават са имали само девойки – участниците се състезавали голи…

Най-невероятният куриоз в цялата история на игрите е обявяването на мъртъв състезател за победител. Случаят: един от видовете двубой се наричал пугилат и бил съчетание между свободна борба и бокс. И двете сами по себе си били сериозна работа (а какво остава съчетани!) – в борбата били разрешени смъртоносни хватки, а за бокса юмруците се обличали с метални пластини – и изходът бил или смърт, или признаване за победен. Единият борец приложил смъртоносна хватка, но другият, с последни сили малко преди да умре, успял да го удари силно в главата и първият се признал за победен. Обявили победителя, но се оказало, че той вече е мъртъв…

Не зная как са финансирали тогава игрите, но за пари и дори за материални награди и въпрос не е ставало. Затова пък венците на победителите означавали доживотна слава и почит.

Важното било хората да се съберат, да забравят враждите, да се запознаят, да намерят общото в душите си. Тези събирания били използвани и от оратори, поети, философи да покажат своето творчество пред много по-широк кръг хора.

Да празнуват!

А „шоуто” било впечатляващо! Представете си само за момент как доста време предварително тръгват глашатаи да обикалят цялата огромна територия за да предупреждават, че на тоя и тоя ден започват игрите в чест на боговете и трябва да спрат всякакви битки за да не ги разсърдят!
И спирали, най-важното!
Голям авторитет са имали боговете им, дали защото живеели на Земята?..
………………………..
Така било в началото. После, както обикновено става в човешките дела, бързо дошли други богове, дошла крилатата фраза с известен контекст на прочутия римския сатирик Ювенал*

Panem et circenses(Хляб и зрелища)

А след още някой и друг век и хлябът отпаднал

Олимпиада Лондон 2012

–                     За провеждането ú официално ще бъдат похарчени 9,3 милиарда паунда, реално вероятно два пъти повече – най-скъпите Олимпийски игри в историята.

–                     Ако се пресметнат парите, похарчени за подготовката на спортистите в различните страни през 4-годишния период сумата ще набъбне неимоверно. (Даже не помисляйте да ми подхвърляте за развитието на спорта! За никакво спортуване на хората не става дума тук, а за шепа елитни спортисти.)

–                     Спонсорът Макдоналс е договорил условие да не се продават никакви други пържени картофки освен неговите. (Сега „спонсори” наричат тези, които си купуват изгоди и привилегии.)

–                     Видяхме Откриването, за което предварително ни проглушиха ушите, че ще струва по-малко милиони от това в Пекин, но е нещо гениално, ново и невиждано.

–                     И т.н.

==================================================================

В света официално в момента  има 900 милиона гладни хора. В действителност сигурно са много повече – в тази статистика влизат само хората от гладуващи страни, гладните в България например ги няма в бройката.
Този проблем е „грижа” на богатите, периодично се събират световни форуми да обсъждат какво да се направи.
В същото време един на всеки 6 души продължава да умира от глад (буквално).
За зрелища без хляб ще продължават да се харчат все повече милиарди.

==================================================================

Гениално ново, невиждано и истински олимпийско откриване за мен щеше да бъде нещо такова:

Група хора в средата на терена, осветени от прожекторите. Чува се съобщение
Пред вас са всички, които се трудиха за подготовката на тези Олимпийски игри.
Аплодирайте ги!
Няма да има виелица от ефекти и всевъзможни „гениални” измишльотини, защото ние дадохме отпуснатите пари за умиращите от глад хора на Планетата.
Сложете ръка на сърцето си и ни подкрепете, хора!

Запалване на огъня и химн!

Игрите започват.

…………………………………..

Моите искрени адмирации и уважение към Йордан Йовчев и към момчетата от волейболния ни отбор!

________________________________
* Ювенал има много фрази, достойни да са крилати, но не са. Защо, не знам… Като например «Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето» (Книга І, Сатира 2)

Нощният цирк

Започва така: „Циркът пристига без предупреждение.”

А завършва така: „Малко са хората, които се разхождат като вас из Цирка на сънищата в този ранен час преди зазоряване. Някои носят червени шалове, изпъкващи на фона на черното и бялото.
Последните моменти в цирка прекарвате така, както желаете, времето е само и единствено ваше.
Стъпката  през прага на портите, които ви отвеждат от оцветената земя към голото тревисто поле, ви се струва невероятно тежка.
Докато се отдалечавате от Le Cirque des Rêves в пълзящата зора, си мислите, че сте се чувствали по-буден, докато сте били в пределите на цирка.
Вече не сте съвсем сигурни от коя страна на оградата е сънят.”

Сигурно вече сте разбрали, че в предишното ми писание става дума за книгата на Ерин Моргънстърн „Нощният цирк” (Erin MorgensternThe Night Circus”). Дължа това обяснение, независимо, че нямах (и нямам) намерение да пиша за романа. Защото за мен това е книга, която се преживява, не се разказва и анализира. Книга, която се чете бавно!

Когато можете, отидете в «Нощният цирк», само това ще ви кажа…

_____________________________________

Тъй като обяснението ми пак не обяснява кой знай какво, давам ви 2 линка:

http://tri5devet.com/noshtniyat-cirk/4480 – най-доброто, което намерих за книгата. Но не разчитайте много на него за решението дали да я прочетете…

http://erinmorgenstern.com – личният сайт на авторката

%d bloggers like this: