Всеки човек в началото беше дете…

…и обичаше да му разказват приказки.

Всички – психолози, философи, учени, обикновени хора – са единодушни: децата се раждат с чисти души. Като че ли са получили късчета от Божията душа (предполагам, че и невярващите ще приемат това словосъчетание).
И това безспорно е така, щом дори и животните го знаят и се отнасят към тях по особен, необичаен начин – много са документираните случаи на спасени и отгледани деца от хищни животни и нито един случай на такова отношение към възрастен човек.
Децата се появяват на този свят готови да го видят такъв, какъвто трябва да бъде. Какъвто е замислен и създаден.
Но той, като всяко земно нещо, се променя. А това е невъзможно да става в идеални стерилни условия. И постепенно е станал много различен от това, което новородените очакват да видят.
Затова в тях пък е заложена способността да се учат и приспособяват към реалността. Много силна способност – в бележката си “Език от рождение” цитирам научно изследване, според което на 7-месечна възраст вече има пик на интелектуална активност!
С какво започва това учение? Най-елементарно е да се каже с опознаване окръжаващия свят. Но по-задълбочено – с преносните неща? Обърнете внимание на думата “преносни” – нещо, което се пренася.
От къде? От живелите преди тях през хилядолетията. Предават им го последните от редицата – родителите.
На къде? Към бъдещето на човечеството: да продължат пренасянето и предават на следващите новопристигащи.
Значи, възрастните са истинските учители, от тях зависи накъде ще продължат и какво ще пренесат по-нататък техните деца!
Най-най-първият учебник са приказките. Те започват да насочват малкото късче Божия душа във вашето дете към определено място в настоящия свят. Не физическо – душевно място!
Ще кажете, защо тогава хората са толкова различни щом приказките са си приказки и всички започват с тях?
Дали?
Я излезте от досадата на възрастните за приказките. И си помислете на чисто: ако вие нямате представа дори за “зло”, на какво ще ви научи, какви представи ще създаде във вас дадена приказка. Например най-популярната и “всепризната”, за Червената шапчица. Разкажете си я отново, помислете си какви представи за “добро” и “зло” създава тя у вас и тогава ще продължим да си говорим!…
Много възпитателни са приказките. В тях винаги доброто категорично побеждава злото. И ние сме спокойни, разказваме ги без угризения – нали и на нас са ни ги разказвали. Изобщо и на ум не ни минава да се замислим как става това. А как всъщност? Доброто с добро променя злото в добро? Нищо подобно! В най-популярните приказки доброто побеждава с хитрост, с измама, със сила, с лъжа, с убийство, често дори садистично – с една дума, със зло! Ако съберете описанията на всички ужаси от приказките косите ще ви се изправят!…
И децата се научават: щом нещо е определено като “добро”, заради него всичко е позволено – може дори да се убие.
Е, може да имат неспокойни сънища и да се страхуват от тъмното докато са малки след образен разказ как е разпорен нечий стомах, напълнен с камъни, зашит, и за капак въпросният “лош герой” е хвърлен в кладенец. Но докато пораснат ще свикнат. И няма да се поколебаят да извадят нож срещу “лошия” – те затова ще го носят в джоба си, научени още от приказките, че трябва да имаш оръжие за да побеждаваш. Ако този “лош” е някой съученик, толкова по-зле за него – да не е ставал “лош”! Вълкът от приказката да не го е питал някой от глад ли търси нещо за ядене или от лошотия.
Горкото добро! Триж по-горките деца…😦
…………
Трябва да сме честни – не всички приказки са такива. Има и други, в които доброто си е добро и точно затова е силно. Такива са разказвали и големи общопризнати майстори. И все пак те са по-скоро изключения. Малки принцове. Обяснимо е: за да разказваш така трябва в теб да е останало достатъчно чисто късче от Божията душа, с която си дошъл на тоя свят. Детското в теб, както е прието да се казва.
А то си стои във всеки. Но трябва да се почиства и поглежда от време на време. За тия, които умеят да го правят, казват, че запазили детската си душа.
Пък когато потрябва да разказвате приказка на дете, помислете преди това добре каква. Важно е! Допитайте се до своето късче…
“потрябва” написах и ми се прииска да парафразирам известната фраза за засятото дръвче:
Който не е разказал приказка на дете напразно е живял на тоя свят!
………..
Не приемайте написаното до тук като философстване по липса на по-сериозно занимание. То си има повод: като преглеждах форумните си архиви попаднах на следното, което съм писал преди 3 години – на 01.11.2004 г.:
Тия дни се появи информация по телевизията за проведени от деца съдебни процеси. Всъщност процесът е един – Червената шапчица съди Вълка – но е правен в различни градове. Целта била да се научат децата на справедливост. Всички пледоарии те сами са си готвили.
В един от репортажите чух нещо от което ми настръхна косата. Детето, което представлява обвиняемия Вълк измислило като оправдание следното: “Ами аз изядох Бабата, защото мислех, че тя е самотна и НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ПЛАЧЕ ЗА НЕЯ!”
Говорителката, която го съобщи, откровено се смееше, очевидно представяйки го за много забавен епизод…

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Svetlina  On 12 януари, 2008 at 21:01

    Ами ако приказките са замислени:
    1) за да ни покажат какво ще ни се случи ако сме лоши;
    2) по действителни истории и затова всички ги разбираме толкова добре?

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 07:57

    Според мен, така замислени те не отговарят на задачата си да бъдат “първи буквар”. Когато учим децата да познават буквите замисълът е да се научат да ги използват, да четат.
    1) Ролята на приказките би трябвало да бъде поставяне на основите на отношение към различни случаи. Т.е., основи на мислене и преценка, които постепенно да се развиват в дадена насока. Да ни показват “какво ще ни се случи ако сме лоши“(?!?) означава да ни учат в мисленето на цензура, готови рецепти и неподлежащи на обсъждане “аксиоми”.
    2) Кои всички? Ние, възрастните?🙂

  • Svetlina  On 13 януари, 2008 at 11:23

    Не вие възрастните, а ние децата. Ти някога питал ли си се защо вълкът иска да изяде козлетата? О, не! Ние приемаме такива ситуации за нормални. Когато за пръв път си чел Снежанка, изненадал ли си се на желанието на мащехата да унищожи малкото момиче? Всъщност ние освен че се раждаме като бял лист, ние се раждаме и с пълен набор от онея малки бели картончета с букви, които като малки редяхме. Та на нас по принцип са ни заложени буквите за много качества и затова веднага разпознаваме завистта, глада, мъстта, чувството за собственост… като наши свойства. И изведнъж се появява приказка, която ни показва какво ще ни се случи ако забравим останалите букви като съвест, чест, прямота, внимание, състрадателност…

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 12:17

    Хм, като казваме “деца” говорим за различна възраст. За децата от “Вашата възраст” Вие сте напълно права – те вече имат “набор от букви”, но дали го носят от преди раждането?
    Когато съм чел за първи път Снежанка на нищо не съм се изненадвал освен на това, че сам си я чета – всичките ù внушения отдавна са били картотекирани с картончета, поставени от най-авторитетната на света личност до този момент– майка ми. При Вас на същата възраст да е възниквал въпрос “защо майка ми говори така” и да е имало някакви съмнения?
    Затова приемаме такива ситуации за нормални – защото най-напред ни се поднасят от човек, който не подлежи на никакво съмнение и обсъждане. А не защото си ги носим от преди раждането (от къде? от праисторическите времена?).
    Точно доста от изброените “букви” са забравени в много приказки. Затова те, от камбанарията на възрастните, учат децата, че днес в живота е така: в името на “доброто” можеш да правиш лоши неща.
    Между другото (като споменавам възраст), в “Език по рождение” има един цитат от New York Times. Моля, обърнете внимание на последното изречение в него.

  • Svetlina  On 13 януари, 2008 at 13:08

    Ами аз упорито твърдя, че съм си на три и толкова. Но пък първите приказки, които съм си чела сама съвсем с нищо не са ме изненадвали. По това време вече гледах новините и освен това си мислех, че всички около мен са извънземни, а само аз – нормална. Родителите ми също бяха от лошите (за това е виновна една серия на „Пиф и Еркюл“). Съмнявах се във всичко. Дори помня как във втори клас задавах еднакви въпроси поне на трима възрастни, за да мога да си сравнявам.
    Да, влиянието на родителите е огромно, но не е безкрайно. Сестра ми около 2 години мислеше, че е осиновена, което е смешно, защото има типичните черти на нашия род.
    От къде носим приказките? „За доброто и лошото момиче“ на Свежа Дачева идеално обяснява откъде произлизат някои български приказки. Излиза, че темите и сюжетите са общи за цяла Европа, следователно ние тези стереотипи си ги имаме зададени като букви още от праисторически времена (или когато там са се разделили континентите). Та, аз наистина мисля, че има нещо такова като ДНК памет, но и да няма, ние си се раждаме с всякакви възможности и после средата развива само някои от тях. Не казвам, че от всеки става художник, но казвам, че почти у всеки има нещо лошо, което може да се идентифицира в поне една приказка. Затова и разбираме тези иначе странни истории. Защото ние виждаме част от себе си и в добрия и в лошия герой и накрая имаме шанс да изберем какви да станем.
    Това е приказката – не ти показва само възможностите на доброто, а и те запознава с лошото наоколо и в теб.

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 21:23

    За възрастта поздравления! Вероятно затова стигнахме до съгласие – поне от моя страна.
    За яснота (че не съм го направил в писанието!) – аз не съм против приказките, дори и лошите. Само мисля, че те трябва да се “подреждат” и редът на “поучителните” да идва за 3 и ½ годишните.🙂
    Иначе към народните приказки имам твърде уважително отношение. И мисля, че за тях не е зле да си спомнят от време на време и учените, там има доста подсказки.😉
    Колкото до мен – аз винаги съм си предпочитал Малкия принц, Мечо Пух и Астрид Линдгрен…

  • Svetlina  On 13 януари, 2008 at 22:29

    Хайде всички дружно да скандираме:
    – Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи… Трансперанта Ментолка Ефраимова Дългия чорап!
    А сега нека опитаме и:
    – Нилсон, НИлсон, Нилсон…
    И естествено:
    – Момо, Моана, Момо, МОана…

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 23:05

    …Мили мой Мио…

  • Господин Гюров  On 13 януари, 2008 at 23:20

    „Детето, което представлява обвиняемия Вълк измислило като оправдание следното: “Ами аз изядох Бабата, защото мислех, че тя е самотна и НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ПЛАЧЕ ЗА НЕЯ!”“

    Ако пренебрегнем големите букви, които не са сложени от детето, а от интерпретатора на думите му, може да ни хрумне и съвсем друго обяснение на тези думи – вероятно детето знае, че вълците не ядат моркови, и все някого трябва да изядат. Тогава кого? Най-добре някого, за когото другите няма да плачат. Нали?😉

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 23:46

    Много точно, Господин Гюров! Но ако подхванем Вашето обяснение може да поразвием обяснението на измисленото от детето оправдание на Вълка:
    То знае добре приказката. Значи е наясно, че Бабата има внучка и не е самотна. Но е наясно и с развитието на събитията по-нататък. Значи, щом лошият ще си получи смъртното наказание, полага му се да си поживее на богато. Оправданието трябва да звучи правдоподобно и затрогващо, защото е за публиката – за присъдата няма никакво значение, тя е предрешена…🙂

  • Господин Гюров  On 13 януари, 2008 at 23:57

    „…щом лошият ще си получи смъртното наказание, полага му се да си поживее на богато…“

    Това не ми звучи като елемент от детски начин мислене. И изобщо, прекалено сложно стана, а все пак не говорим за интерпретацията на Шерлок Холмс🙂
    А бабата си е самотна, внучката живее далеч от нея. По-подходящ за изяждане герой в приказката просто няма🙂

  • Графът  On 14 януари, 2008 at 00:05

    Добре казано!
    Само не ми е ясно “По-подходящ за изяждане герой в приказката просто няма” като елемент от детски начин на мислене ли да ми звучи?🙂

  • Svetlina  On 14 януари, 2008 at 00:12

    Ами да – като оная детска игра дето имаш кутия с дупка и няколко кубчета с различна форма и цвят и трябва да избереш кое да пъхнеш вътре. Просто е – имаш дупка – гладен вълк и трябва да прецениш кое от дадените кубчета ще пасне най-добре – майката, бабата, внучката, ловецът. Детето не се замисля за външни елементи като министърът на здравеопазването например.

  • Графът  On 14 януари, 2008 at 00:26

    Права сте, детето отдавна е преминало 7-месечна възраст – няма нужда да се замисля за министри. Има си достатъчно богат набор от житейски примери и съдебни практики, които да му подскажат най-добрата пледоария. Ако присъдата не беше вече изпълнена в приказката сигурно щеше да се сети и да разболее вълка…🙂

  • Svetlina  On 14 януари, 2008 at 01:24

    Не „права сте“, а „права си“😉
    Интересно от какво щеше да го разболее – нас като малки ни плашеха с шарка и бронхит. Честно. Много ме беше страх от тях.🙂

  • Sima  On 21 април, 2008 at 17:37

    Хммм… в действителност никога, ама никога не съм приемала твърде на серозно приказките, никога не съм се опитвала от тях да взимам някякъв пример, да се вживявям и да си се представям като част от приказките. От най-малка, аз винаги просто съм знаела, че това са си ПРИКАЗКИ. Четат ми ги просто защото големите си мислят, че така ще заспя, или аз искам да ми ги четат, защото ми е скучно и това е някакво развлечение. Съвсем друто нещо бяха „ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ“ на дядо! Те бяха „истински“, тях не просто ги слушахме, в тях се всушвахме, те ни учеха и никога не ни стигаше да слушаме още и още от тях. Всъщност те бяха доокрасени случки от живота на дядо или наши познати, разкази за войната, за животните, но за нас (четиримата му внуци) те бяха много по-интересни от купищата приказки, които баба и мама ни четяха. Защото бяха ИСТИНСКИ. Тогава не съм си давала сметка за това, но сега осъзнавам какъв важен урок съм получила в най-ранното си детство.

  • Графът  On 21 април, 2008 at 22:53

    Друго е, Sima, когато има сравнение с истински истории. Които имат това предимство, че могат и да се продължават…

Trackbacks

  • By Мечо Пух и мечовците | Графът on 21 септември, 2013 at 12:50

    […] го харесвам, а заради моето категорично отношение за ролята на приказките в ранното детство – как „подготвят децата за живота“. С какво […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: