Избирателно нещо си

Как другояче да ги нарече човек – избирателни закони бяха, избирателни кодекси станаха, към избирателна конституция вървим…
А като погледнеш все от един дол дренки. Нищо, че ги беряха различни берачи.

Сега отново се разгоряха страстите (че и сраженията!) реално и онлайн, нали „нов“ избирателен кодекс вече е на прага. Хем не какъв да е, ами изработен с участието на гражданите!

Мълчах си досега, не ми се искаше отново да се набърквам в тази тема. За близо 20 години вече се уверих, че полза от моите приказки няма. Ей там, в ляво, ако цъкнете на „Избори и изборджии“ толкова публикации ще намерите, че ще ви се отще да четете.
Но не издържах на някои дискусии в нета, особено на приятелски. И реших да направя едно мое „генерално мнение“. Който го прочете да е наясно аз какво мисля и искам – нищо, че никой не ме пита!

Основание за мнението ми

Изборното право е основно по отношение на възможността на гражданите да определят обществения строй и своите представители за управлението му, да организират условията си за живот. То ги прави граждани.

Какво категорично не искам

Пренасочване на гласове (бариерата и гласовете под нея). В настоящето народно събрание 58 депутата са влезли с гласове дадени за други партии, пряко избрани са 182.

Безусловно отхвърлям избирателен закон, в който се преразпределят гласове! Обсъждането на други аспекти в него са безсмислени.

Какво искам

# Съгражданите ми българи да осъзнаят най-после важността на този въпрос и истински да се замислят! Когато решиш да правиш барака за инструменти, примерно, най-напред си наясно какво ще правиш, представяш си я и т.н., а не започваш със заявка за 3 самосвала цимент, пък после ще видим!

# Да мога да избирам хора, а не партийни списъци.

# За управлението да отговарят партии.

Моите предложения

# Правилата за избори (независимо как ще бъдат наименувани) да се изготвят при постоянно публично обсъждане. Всеки гражданин да има възможност за равноправно писмено мнение през време на изготвянето им. След приемането им от Народното събрание задължително да бъдат ратифицирани с референдум.

Една година преди избори правилата се замразяват.

# Избирателната система да е пропорционална с мажоритарен избор. Накратко:

Избирателните райони са с предварително определен брой депутати – квота.

Гласува се с партийни бюлетини, в които трябва да се отметнат предпочитаните кандидати, максимум до броя на квотата. Това може да стане и в няколко различни партийни листи ако сборът на отметките не нарушава квотата. Гласът е невалиден ако броят отметки в един плик е по-голям, при по-малък е валиден – т.е., плик с бюлетина дори без отметка, се брои за валиден глас и става вот „срещу всички“!

Резултатите се отчитат по райони, в народното събрание партийните групи се образуват от спечелилите в партийните листи по райони и парламентът действа като досега. През мандата му депутатите не могат да напускат партийните си групи.

Основни предимства:

# Няма праг и пренасочване на гласове. Всички депутати са реално избрани. Дори малки партии може да имат депутати;

# Депутатите са избрани с еднакъв брой гласове (така трябва да се организират районите);

# Депутат, напуснал народното събрание, не се замества от следващ в партийната листа (отпада ерата на „водачите на листи“), а от следващия по брой гласове в районния списък;

# Оправданието за негласуване „всички са маскари“ се обезсмисля;

# Постепенно партийността на кандидатите ще отстъпи на втори план след личностните им качества. Партиите по неволя ще трябва коренно да променят подхода си по съставяне на своите листи!

# Малките партии получават нормален шанс за развитие.

# И не на последно място – всичко това може да стане много лесно:
+отчитане вота на районно (а не национално) ниво;
+задължителна преференция в рамките на броя районни депутати;
+право да се гласува с различни партийни листи едновременно чрез преференцията.

Предполагам сте наясно, че не претендирам да съм измислил всичко казано дотук. Но съм го „прегърнал“. И мисля, че това са важните въпроси, които заслужават енергия и усилия!
А не „мюретата“, с които ни примамват съвсем сполучливо на отстрел. 😦
За което колосално съжалявам!
И за което ще напиша утре, за да съм ясен и да няма нужда да ми търсите подтекст и задни мисли…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Homoerect  On 13 февруари, 2014 at 20:47

    Графе, ти си бил голям утопист! 🙂

  • aman11be  On 13 февруари, 2014 at 21:36

    Графе, не разбрах напълно това с преференцията в рамките на броя районни депутати. Всичко предложено е много хубаво, но едва ли ще се получи по еволюционен път. Просто Изборния кодекс (закон и т.н.) се прави от тези, които нямат интерес от подобни правила. Но на теб да ги обяснявам тези неща…..

  • Графът  On 13 февруари, 2014 at 23:52

    Всичко това го има по света, драги приятели, никаква утопия не е.
    В страните с подобни избирателни системи уличното шоу „Оставка“ е непознато. 🙂

    аman11be, с пример за по-лесно:
    1-ви изб.р-н има квота 10 депутатски места;
    в избора участват с листи 9 партии;
    отиваш да гласуваш, отмяташ в 8 партийни бюлетини по 1 кандидат и в една – двама. Общо 10. Слагаш ги в плика и гласуваш.
    А можеш да гласуваш и само с една бюлетина, в която да отметнеш до 10. Или в друга комбинация.
    Когато броят резултата прибавят на всеки отметнат кандидат по бройка глас. В крайна сметка се изготвя общ списък, в който кандидатите са подредени по получените гласове – първите 10 с най-много са избрани, следващите са резерва.
    При нас без малко не се получи първи пробив в това направление – задължителна преференция. Жалко, че не стана!

  • Муниконтин  On 14 февруари, 2014 at 01:37

    Утопист си! „Всичко това го има по света“, но у нас няма кой да го гласува!
    Да не са луди да си ритнат трудовите книжки 😉

    • Графът  On 14 февруари, 2014 at 01:59

      Права си, ама нали затова трябва да ковем непрекъснато по този въпрос докато започнат да омекват! А не да се дърлим кой да гласува и дали с копче или химикалка.
      Пилихме, пилихме за експертно, а не политическо правителство – пълна утопия си беше доскоро – и дойде време партия да го направи.

  • Муниконтин  On 14 февруари, 2014 at 02:06

    Бих ти отговорила, ама ще трябва да напиша „Война и мир“ в три тома с продължение… 😀

    • Графът  On 14 февруари, 2014 at 02:15

      И после ги подари на депутатите да четат, да не отвикват. 🙂

  • Муниконтин  On 15 февруари, 2014 at 00:45

    Оптимист! 😀 Искаш да кажеш, че могат да четат и друго освен банковите си сметки… 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: