56 години

– Много ли са?

– Зависи за какво или кого.

– Амии…за видими промени на един град или една улица.

София, строеж на Народното събрание, 1884 г

– Започна да каканижиш като политиците! Сякаш не знаеш, че подобен въпрос може да се задава само конкретно адресиран. Ето, например, две снимки на София през двойно по-дълъг период – добре се вижда отговорът, нали?

София 2012

И стига го извърта! За улица в София ще става въпрос, ясно е, ама как измисли тези „56 години“, май не ти се чака да ги закръглиш, а?
…….
Тъй си говорех сам със себе си като гледах една наша стара снимка, на която Муниконтин разхожда с шейна племенника си. Преди 56 години.
На улица „Хан Аспарух“ в централната част на София.

Какъв по-добър случай да се направи сравнение?
Улицата си е на лице. От скромните, без подходящо кюше за МОЛ. 🙂

Вземам фотоапарата и отивам на същото място горе-долу по същото време на деня. Правя няколко снимки. Без Муниконтин и племенника ѝ. 

Избрах една и ето двете за сравнение:

ул.Хан Аспарух София 1957 г.

_

ул."Хан Аспарух" София 2013 г.

Сравнения аз няма да правя, глупаво е. Гледате снимките, сами си го правите.
Но за повечето от вас онези години са „преди тях“, история. И много неща в старата снимка няма как да ги видят.

Затова малка справка.
До към края на 60-те години на миналия век улиците в София бяха „пешеходна зона“. Коли просто нямаше. Децата от съвсем малки излизаха сами да играят по тях и никой не ги пазеше – Точица може да свидетелства. 🙂

Магазините се зареждаха с конски талиги.

Кофи за боклук по улиците нямаше. Те бяха на определено място зад оградата на двора (ако има към улицата) или в специални помещения в кооперациите. Изваждаха ги боклукчиите за събиране. В нашата кооперация бяха в мазето и се вадеха със специален подемник през шахта (още я има).

Улиците миеха ръчно с маркуч един път седмично нощем.
………………..
И още нещо доста интересно и показателно.

Първата снимка на София е от 1884-5 г., когато е построено Народното събрание. По чиста случайност на нея се вижда и къде ще бъде улица „Хан Аспарух“ – в ливадите 🙂 пред продълговатите бели сгради, които, предполагам, са Пехотните казарми, на чиито място е сегашната градина на НДК. Така че сравнение може да направите и с малко по-дълъг времеви отрязък – 129 години.

Е, те много ли са или малко за един град?
За хората не са чак толкова много – това е времето на дядо ми…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: