Подарък

Традиция е за нашето семейство в подаръците да има елемент на изненада. Дори, когато са „предизвестени”, традиционни за някакъв празник или повод. Било в самия подарък, било в начина на поднасянето му – все нещо неочаквано трябва да има. Ако не може да се измисли (което почти не се е случвало) минава се на другата крайност – вместо подарък пари. Ама и тогава има сюрприз – напр., залага се основа на нещо по-едро желано.
С една дума, ако ще е подарък рошав да е! 🙂 Отбиването на номер не ни е познато.

Най-отдавнашни примери за тази традиция, които си спомням от детството си, е пушката, която ми подари баща ми (за която ви разказах и която беше изненада не само за мен, ами за всички – домашни, приятели и познати) и първите ми ски, които ми изработи собственоръчно вуйчо ми (като пораснах той ми направи втори, за които също съм писал из спомените си).
Пробутвал съм под възглавницата на жена ми сутрин преди да се събуди подарък за рожден ден и после като стане се правя, че съм забравил докато започне да оправя леглото и го намери. 😀
Наскоро доста обемист подарък за Ваня (на нещо желано от нея) скрих под масата (покривката беше голяма, та скриваше кутията да не се вижда), а ù подарих само лист с текст (станал по-късно основа на публикацията ми „Масата”), който завършваше „я погледни за всеки случай под масата”. Докато го четеше физиономията ù беше доста озадачена – досещаше се, че има номер, ама не можеше да разбере какъв докато не стигна края… 🙂
А най-пресният е този блог, подарен ми от Васко! И това ако не беше изненада… Традицията се предава.

С най-голямата изненада, която съм измислил, се гордея и до днес. Като прочетете следващите редове, вярвам ще ми дадете право.

В миналото всички жени празнуваха 8-ми март без колебание. Обикновено поне 2 дена – първият беше с псевдоним „празник на колежката”. Традиционно се правеха и у нас подаръци на жените – майка ми и жена ми. За един такъв подарък ще разкажа.

През 70-те на миналия век (леле, как звучи! 🙂 ) работата ми беше такава, че на обяд имах свободни 3 часа. И понеже беше далечко, нямаше смисъл да се разхождам напред-назад и да губя в пътуване половината – още повече, че по същото време жена ми беше на работа. Аз си носех книга за четене (ето тогава беше баш голямото четене! 🙂 ), а колежките ми обикновено шиеха гоблени. Много бяха запалени и вече майсторки със „стаж” зад гърба си.

Не знам как, като ги гледах веднъж ми хрумна (някъде по това време на годината беше) идея. Споделих я, те подскочиха въодушевени и докато се усетя капанът щракна!
Донесоха разни модели на гоблени, разгледах ги аз и забучих пръст в един – „Конете на водопой”. Някак най-естествено изглеждаше, пък и нали си падам по коне…
Набавиха комплект оригинални конци (тогава не беше лесно, нямаше ги по магазините), обясниха ми това-онова и г-н Графът започна да шие гоблен. 😛 С цялото си сериозно отношение към работата, че както ми обясниха, обикновено първите 1-2 гоблени си личали много, когато са шити от начинаещи. Отзад се било гледало. Там разни възли, да няма краища, тинтири-минтири… А моят не трябваше да се различава от майсторските – беше предназначен
за осмомартенски подарък на жените вкъщи!
Това беше щурата ми идея.

Още след седмица ми стана ясно с какво съм се захванал. Едно е да гледаш как някой прави нещо – винаги изглежда лесна работа, че често и акъл си готов да му даваш. Съвсем друго е ти да се захванеш с нещо, от което и понятие си нямал.
Без да се хваля, бързо овладях някои чалъми. Нали имаше край мен нонстоп контрольор-консултантки, не ми пускаха аванта. Направих си и някои „специалитети”, като например съвсем къса игла с притъпен връх. Ама още отначало ми стана ясно, че времето ме подпира. Цяла седмица, а на плата някакво мижаво петънце?!? Пък имаше и ограничение във времето за работа – нали шиех само там, в абсолютна тайна! Освен всичко друго трябваше да се предвиди и технологично време за рамка – не ставали бързо, както ме предупредиха.
Тайната беше лесно опазена. На кого ще му хрумне, че ще ми дойде толкова налудничава идея в главата.
Макар и със зор успях да се побера и във времето.

И на 8-ми март поднесох тържествено на майка ми и жена ми гоблен „Коне на водопой”. Собственоръчно ушит!
photo-0007
За ефекта няма да разправям, можете да си го представите. Жена ми даже си призна по-късно, че докато не събрала достоверни свидетелски показания, 😉 не повярвала, че съм го ушил без ничия помощ.

Е, кажете сега, не е ли това сюрприз на сюрпризите и подарък достоен за възпяване? 😀

____________________
Под черта: Личи си, че не е зле, а? 🙂 Въпреки лошата снимка със светлинки от светкавицата. Ама не ми се чакаше до утре, ще ме извините за снимката – тя е само доказателствен материал. 😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • вили  On 8 декември, 2008 at 22:59

    Леле, Графе, пак ме изненадахте! 😛 😛 😛
    Пълен сте с идеи и изненади! Страшен гоблен и още „по-рошав“ подарък! 😉

  • bogpan  On 8 декември, 2008 at 23:35

    Всеки, г-н Графе, има своя гоблен. Не не всеки има възможността да изненада с нещо неочаквано, каквото Вие сте направили. Така се случва понякога. Остава възпяването, но то следва да е непреднамерено и ако се получи. А Вие сте неочакваното, подаръче)))

  • deni4ero  On 9 декември, 2008 at 00:38

    Карате ме да се чувствам като една усмивка, Графе 🙂

  • Муниконтин  On 9 декември, 2008 at 01:24

    Добавка от мен 😉 В същия този ден мама ми се обажда по телефона: „Моля ти се, ела веднага!“
    Хуквам аз и я заварвам разплакана – „Ела да видиш нещо!“
    Е, видях го!
    И досега като го гледам, не вярвам на очите си!
    Не че хваля майстора му, но просто е съвършен! 😀

  • keklanka  On 9 декември, 2008 at 06:00

    Eхеее.. че хубава история 🙂 празниците наистина при вас са празници, истински празници!

  • Mari-ana  On 9 декември, 2008 at 12:35

    Невероятен подарък Графе! Всеки човек мечтае за такъв. Не за този, който може да се пипне, а за онзи, който идва от сърцето и душата.
    Муниконтин, не зная дали е съвършен гобленът, но със сигурност е съвършен подарък! 🙂

  • deni4ero  On 9 декември, 2008 at 13:28

    Муниконтин, баш си го хвалиш 😛

  • Val  On 9 декември, 2008 at 13:33

    🙂 Обичам такива моменти!
    Моят най-хубав подарък бе изненадваща екскурзия с кола под наем – в Родопите. Няма да забравя миговете сред природа и приятели. (Венко пое разноските ми изцяло – нямах възможност в онзи момент: тъкмо бе минала една тежка ситуация в семейството ни.) Снимки не правих, но споменът е ужасно ярък.

    Умеете да изненадвате приятно, Графе! Малко хора имат тази уникална способност!

    (и аз отделям доста време за избор и подготовка за поднасяне на подарък – и при мен почти винаги са три в едно и то с послание, но гоблен досега не съм шила!)

  • vilford  On 9 декември, 2008 at 13:53

    😀
    Графе, мога само да ви поздравя за избора на гоблен – точно заради „Конете“ и аз бях започнала да шия. Спомням си и сложнотията при намирането на оригинални конци… И съм силно впечатлена от подаръка! Сигурна съм, че е бил оценен по достойнство. 🙂

  • Графът  On 9 декември, 2008 at 22:57

    Замислих се – колко ли бода има в този гоблен? Той е от средните – 30 см. на 40 см. – значи около 1200 см2. Което ще рече около 120 хил. бода, ако не греша нещо в сметката.
    Между другото, оказа се, че да виждаш как на бяло парче плат се появява като от нищото картина си е особено преживяване. Докато работиш нямаш пред себе си визуално картината – платът е само с разчертани квадрати, моделът е със знаци, не е цветен и на него не личи рисунката.

  • вили  On 10 декември, 2008 at 01:25

    Леле, Графе, чак сега си дадох сметка колко голям е гобленът! Аз имам 3-4 и знам колко бавно се шият(само първият успях по-бързо да се справя – майчинство). Да Ви попитам аз направо за колко време се сборихте с гоблена? 😉

  • Графът  On 10 декември, 2008 at 07:44

    Амии, трудно ми е да кажа, Вили, защото не помня точно начална дата. Но приблизително за 3 до 4 месеца само по 2-3 часа в работните дни. Имах снимка, която веднъж изненадващо ми бяха направили докато шия, но не можах да я открия. Ще я потърся още. На нея ясно си личи напрежението. 🙂

  • simplyblue  On 10 декември, 2008 at 09:07

    ауууу, насълзиха ми се очите 🙂

    и аз се изненадах 🙂

  • Xquisite  On 10 декември, 2008 at 10:55

    Най- хубавите подаръци винаги са тези, които си създал сам. Майка ми още пази един гердан от макаронени звездички, който правих в първи клас за 8- ми март 🙂 Искрено завиждам на майка ви и жена ви за този подарък. Прекрасен е.

  • astilar  On 11 декември, 2008 at 14:29

    Отново ме развеселихте, Графе! Поздравявам Ви за усърдието! И тъй като знам, колко увличащо занимание е това, бих искала да попитам – това единственият гоблен, който сте ушил ли е? 😉

  • Графът  On 11 декември, 2008 at 19:20

    Хванахте ме, astilar! 🙂
    Наистина е увличащо занимание. Увлече се жена ми и ушихме 2-3 гоблена, даже има някъде недовършен. Не са слагани в рамка, прибрани са, но ми е трудно да се сетя къде.
    Казвам „ушихме“, защото ги шиехме общо. А „пренебрежителното“ отношение към тях е, защото изпитвахме удоволствие от самия процес на работа – после така и никой не се накани да ги носи за рамки… 😀

  • Jaguar  On 11 декември, 2008 at 22:24

    Ей, страхотно! Да сте знаели с какво се захващате – по-простичък щяхте да изберете. „Конете на водопой“ е голям гоблен и никак не е за начинаещи. Сигурно сте били под напрежение, не ще и дума. Но пък какъв стойностен подарък! Поздрави.

  • размишльотини  On 12 декември, 2008 at 21:45

    Какво хубав пример как няма „женски“ и „мъжки“ занятия 🙂
    Браво на Графа, че е измислил такава хубава изненада и подарък. 🙂 Собственоръчно направеното е вплело част от сърцето…

  • Homoerect  On 4 декември, 2013 at 20:24

    Дори от един гоблен да зависи животът ми, такова нещо не мога да сътворя! 🙂

Trackbacks

  • By Графът on 4 декември, 2013 at 07:17

    […] изненада е на почит. Особено когато става дума за подарък. Но сегашната изненада постави рекорд за всички […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: