Почивка

Радост за тялото, блаженство за духа. Едно от най-добронамерените абстрактни понятия в съществуването на живота. Най-първоначалното – заедно с труда.

Трудът – необходимост за съществуването на живота, зависеща от обстоятелствата.

Почивката – необходимост за възстановяване, съхраняване на живия субект, разтоварвайки го от непосилието на труда.

Кое е по-важното? Без кое не може?

Не бързайте! Въпросът не е за индивида с неговата нищожна частица от живота, а за съществуването на живия свят като цяло.

В шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и успокои

прочетох някъде преди време.

Хайде, на който му стиска нека да каже, че на Господ просто му е омръзнало да работи, домързяло го е!…

А думата в края на изречението? Не е ли многозначителна?

Не е! В речника синоними на почивка са покой, спокойствие, освежаване, ободряване, отпочиване, опресняване…

Тогава? Тогава – казва логиката – трудът е необходимата (при това не винаги!) цена за живото съществуване, а почивката е възстановяване биосферата в нейната същност.
……………………
Почивката не е обвързана с конкретно място и време. Тя просто се случва! В различен по големина отрязък от времето, според случая. Все едно преминаваш в друго измерение, където свободата на действие е лично твоя. За разлика от всекидневието, където тя (свободата) ти е поднесена в рамка – да подхожда на трудовия, социален и политически интериор.
–      Така е, ама кой ще ти даде да се разхождаш в други измерения както ти скимне?
–      А ти от кого чакаш разрешение? Господ питал ли е някого? Търси своето решение!

 http://domyurist.ru/wp-content/uploads/kompensatsiya-za-neispol%27zovannyj-otpusk(2).jpg

………………….
Последното изречение ми напомни първопричината за тези мои умувания и това писание. Случката е следната:

Наскоро изневиделица бях въдворен на принудителна почивка (и такива има!) с пълно откъсване от привичното всекидневие. Без каквато и да е психологическа подготовка, гръм от ясно небе!
Вярно, известни възможности за интернет, телевизия, вестници, храна по избор, имаше. Но, амбициран, аз реших да не се поддавам на смекчаващи случилото се глезотии и да отстоявам правото си на избор и решение.
Щом ще е гарга рошава да е!
Категорично отхвърлих всичко, което придаваше ерзац подобие на всекидневието ми. Оставих си само кафето (имаше чудесен богато зареден автомат на 30 крачки разстояние) и…книгите.
В резултат за 6 дена прочетох 9 книги – Точица ме зареждаше всяка сутрин – и отслабнах 8 килограма. Моето четене събуди интерес и всеки ден се разпространяваше устно комюнике колко книги съм прочел предишния ден. 🙂 Което не доведе до появата на последователи, разбира се… 😉
photo_verybig_692576

Отслабването не беше резултат на четенето, както се досещате. Но не беше и резултат на някаква жестока диета, както вероятно предполагате.
Каквото било – било, затова пък сега съм почти на младежките си килограми и се чувствам отлично.
…………………….
Още малко за работата и почивката.

Вече има заболяване, дефинирано като „работохолизъм – унищожаваща душата пристрастеност“. При това е доста сериозно – според статистиката само в Япония годишно умират около 10 000 души по тази причина. Заболяване „почивкохолизъм“ няма, умрели от почиване не са известни…

Мое наблюдение: когато човек разказва спонтанно спомени без определен повод и тематика в 90 % случките са от почивки, а не от работата му.

Това не значи ли, че истинският живот се движи от почивка към почивка?

 

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Спортин Модернов  On 26 юни, 2014 at 12:42

    Едва ли има човек, който не обича почивката или поне аз не познавам 😉

    • zelenkroki  On 27 юни, 2014 at 11:56

      Ех, те, принудителните почивки все изневиделица ни постряскват за разни пропуски.
      Дано да е за добре и да сте здрав, Графе, след това ваше откъсване от всекидневието!
      Специални поздрави на доставчиците на книги и на спонтанни спомени през този специален период! 🙂

  • Homo Erectus  On 27 юни, 2014 at 17:18

    Графе, ако не бях толкова скромен, щях да бъда съавтор на това есе… Малко ме разтревожи – какво разбираш под принудителна почивка?

  • Графът  On 27 юни, 2014 at 18:06

    zelenkroki, благодаря за пожеланията и поздравите! Много сте права за пропуските. Добре е човек да свикне да поглежда сутрин календара не само за месеца, деня и датата, ами и за годината… 😉 Засега поправката на пропуска е успешна.

    Homo Erectus, спокойно! Не става въпрос за онези принудителни почивки, където те пазят на вратата с калашник. За другите става дума, където край теб се навъртат самодиви в бели премени… 🙂

    Благодаря ви за вниманието, приятели!

  • petkovagergana  On 4 юли, 2014 at 15:13

    ох, много ми харесват постове за почивки. И то на мен – която също страдам от японски болести 🙂
    Аз, обаче, съм фенка на щурите почивки – нещо за което да говоря, мисля, споням дълго време #немогадастоянаедномясто…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: