България

през първата половина на 20 в.
Статистически данни

Четем и слушаме:
България – през 1939 година е била между първите икономически развити страни в Европа. Хранела я със своето развито селско стопанство.

София – приказката за „истинските софиянци и лошите селяни, напълнили София”. Напоследък особено се активизира (в блогове и форуми) покрай боклучавите истории.

Познати са ви тези неща. Твърде често в различни писания и авторитетни изказвания ги срещаме дадени като нещо всеизвестно. А всъщност са написани голословно. Никой не пише числа или някакви други факти.
Четеш, слушаш – на доверие. Добре, ама моето доверие дори към най-сериозните медии отдавна се изчерпа. Не веднъж и дваж ме лъжат с непроверени дори елементарно данни. А и тези „софиянци” дето пишат за селяните в София, дали са наистина кореняци?

И реших да намеря някакви данни да ми прояснят поне малко главата.
Намерих – автентични, т.е. официално публикувани по своето време статистически данни за първата половина на 20-ия век.

Пускам ги не само заради моята заядливост. 😀 Всъщност те са интересни с това, че показват какъв път сме изминали българите за 70 години. Сравнението с днешни статистически данни не е трудно – те по-лесно се намират в мрежата. Няма да ги коментирам, всеки може да си направи анализ. Сигурен съм, че всеки, който има претенции, че не говори празни приказки, ще го направи за себе си.

Население на България:
1888 – 3 154 375
1900 – 3 687 100
1910 – 4 275 300
1920 – 4 803 900
1930 – 5 696 200
1940 – 6 307 600
За сравнение: от Освобождението до днес най-много сме били 1986 г. – 8 948 649. Сега слизаме полека към 7 мил.

Население на София:
1910 г.- 102 812;
1920 г.- 154 025;
1934 г.- 287 095.
От тях българи по народност:
1910 – 78,9%;
1920 – 82%;
1934 – 84,4%.
По месторождение – родени в София:
1910 – 37 768; (родени в околни села 1910 – 46 534)
1920 – 62 500;
1934 – 90 370.
Така стои въпроса с „истинските кореняци софиянци”. 😀

Още данни за България към 31.12.1934 г.:
Образование:
С първоначално – 953 239.
С прогимназиално – 158 304.
Със средно – 33 607.
С висше – 4 362.
Неграмотни – 2 713 683; от тях в градовете 402 462; в селата 2 311 221.
Трудова заетост 67,2% от активното население.
Брой домакинства 1 284 993.
Най-много са домакинствата с по 4 и 5 членове. Най-много са с 2 деца до 14 г.

Области на стопанска дейност според занятието на главата на домакинството:
Земеделие – 838 889.
Преработка на материали (индустрия и занаятчийство) – 160 000.
Търговия, кредит, застраховки – 61 518.
Мини, кариери, солници – 60 309.
Домашни и лични услуги (в това число здравеопазване) – 46 648.
Обществено устройство – 38 768.
Транспорт, съобщения – 36 682.
Наука, образование, религия – 22 114.
Други (вкл.лица без занятие) – 74 045.

Производство на хлебни зърнени храни на глава от населението:
1938/39 – 346,9 кг.
1939/40 – 247,1 кг
1940/41 – 215.6 кг
1941/42 – 136.8 кг
1942/43 – 236.7 кг

Износ на земеделски произведения (през 1939 г.):
Пшеница 175 135 т.
Тютюн на листа (необработен) – 34 761 т.
Слънчогледово семе – 22 030 т.
Яйца – 14 828 т.
Соя – 13 315 т.
Трици – 7 817 т.
Слънчогледово масло (олио) – 2 858 т.
Кости смлени (костно брашно) – 2 052 т.
Кокошки заклани – 1 885 т.
Кокошки, живи – 286 969 бр.
Царевица 1 500 т.
Месо прясно свинско – 1 213 т.
Сурови агнешки кожи – 1 337 т.
Арпаджик за посев – 376 т.
Кашкавал – 367 т.
Бекон – 339 т.
Сирене – 263 т.
Маково семе – 211 т.
Мас – 148 т.
Брашна – 134 т.

През 1939г. в България има 3433 индустриални предприятия. Над 75% от ОПП идват от хранителната и леката промишленост. Над 50% от тяхната продукция се произвежда в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Габрово. Преобладават малки и средни предприятия.
През 1939г. в България има 2503 леки автомобила, 2415 товарни и 780 автобуса.
За радиоапаратите вече писах.
/Основният белег на икономиката на страната 1939 г. е силна държавна намеса – по примера на Германия и Италия. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. Това е направено за излизане от започналата 1914 г. криза./

И накрая (за да не са само скучни числа) няколко свидетелства от тогавашната преса:

На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък.” (Общи ръкопляскания).

Париж, 6 януари 1939 „ТАН“:
Българската камара утвърди в последните дни на декември (1938) подписаната в София стопанска спогодба между Франция и България. Не трябва да се преувеличава значението на това събитие, но не бива и да се пренебрегва. Всички французи, които са имали случай през последните години да спрат или да пребивават в България, рискуват да чуят как техните български домакини ги питат със съжаление близко до горчивина: „Защо Франция не отдава по-голямо значение на българския пазар?” Въпреки усилията на нашите официални органи и находчивото упорство на отделни наши съотечественици, живеещи в България, размерът на търговския обмен между двете страни си остава твърде малък.

На 5 януари 1940 г., в края на управлението си, Кьосеиванов сключва съглашение за стокообмен и плащания със СССР „имащо важно значение за българското стопанство” (по тогавашен коментар).

……………………

Допълнително:
Във връзка с въпрос на bogpan показвам 2 страници от Статистически годишник от началото на 40-те на миналия век.