България

през първата половина на 20 в.
Статистически данни

Четем и слушаме:
България – през 1939 година е била между първите икономически развити страни в Европа. Хранела я със своето развито селско стопанство.

София – приказката за „истинските софиянци и лошите селяни, напълнили София”. Напоследък особено се активизира (в блогове и форуми) покрай боклучавите истории.

Познати са ви тези неща. Твърде често в различни писания и авторитетни изказвания ги срещаме дадени като нещо всеизвестно. А всъщност са написани голословно. Никой не пише числа или някакви други факти.
Четеш, слушаш – на доверие. Добре, ама моето доверие дори към най-сериозните медии отдавна се изчерпа. Не веднъж и дваж ме лъжат с непроверени дори елементарно данни. А и тези „софиянци” дето пишат за селяните в София, дали са наистина кореняци?

И реших да намеря някакви данни да ми прояснят поне малко главата.
Намерих – автентични, т.е. официално публикувани по своето време статистически данни за първата половина на 20-ия век.

Пускам ги не само заради моята заядливост. 😀 Всъщност те са интересни с това, че показват какъв път сме изминали българите за 70 години. Сравнението с днешни статистически данни не е трудно – те по-лесно се намират в мрежата. Няма да ги коментирам, всеки може да си направи анализ. Сигурен съм, че всеки, който има претенции, че не говори празни приказки, ще го направи за себе си.

Население на България:
1888 – 3 154 375
1900 – 3 687 100
1910 – 4 275 300
1920 – 4 803 900
1930 – 5 696 200
1940 – 6 307 600
За сравнение: от Освобождението до днес най-много сме били 1986 г. – 8 948 649. Сега слизаме полека към 7 мил.

Население на София:
1910 г.- 102 812;
1920 г.- 154 025;
1934 г.- 287 095.
От тях българи по народност:
1910 – 78,9%;
1920 – 82%;
1934 – 84,4%.
По месторождение – родени в София:
1910 – 37 768; (родени в околни села 1910 – 46 534)
1920 – 62 500;
1934 – 90 370.
Така стои въпроса с „истинските кореняци софиянци”. 😀

Още данни за България към 31.12.1934 г.:
Образование:
С първоначално – 953 239.
С прогимназиално – 158 304.
Със средно – 33 607.
С висше – 4 362.
Неграмотни – 2 713 683; от тях в градовете 402 462; в селата 2 311 221.
Трудова заетост 67,2% от активното население.
Брой домакинства 1 284 993.
Най-много са домакинствата с по 4 и 5 членове. Най-много са с 2 деца до 14 г.

Области на стопанска дейност според занятието на главата на домакинството:
Земеделие – 838 889.
Преработка на материали (индустрия и занаятчийство) – 160 000.
Търговия, кредит, застраховки – 61 518.
Мини, кариери, солници – 60 309.
Домашни и лични услуги (в това число здравеопазване) – 46 648.
Обществено устройство – 38 768.
Транспорт, съобщения – 36 682.
Наука, образование, религия – 22 114.
Други (вкл.лица без занятие) – 74 045.

Производство на хлебни зърнени храни на глава от населението:
1938/39 – 346,9 кг.
1939/40 – 247,1 кг
1940/41 – 215.6 кг
1941/42 – 136.8 кг
1942/43 – 236.7 кг

Износ на земеделски произведения (през 1939 г.):
Пшеница 175 135 т.
Тютюн на листа (необработен) – 34 761 т.
Слънчогледово семе – 22 030 т.
Яйца – 14 828 т.
Соя – 13 315 т.
Трици – 7 817 т.
Слънчогледово масло (олио) – 2 858 т.
Кости смлени (костно брашно) – 2 052 т.
Кокошки заклани – 1 885 т.
Кокошки, живи – 286 969 бр.
Царевица 1 500 т.
Месо прясно свинско – 1 213 т.
Сурови агнешки кожи – 1 337 т.
Арпаджик за посев – 376 т.
Кашкавал – 367 т.
Бекон – 339 т.
Сирене – 263 т.
Маково семе – 211 т.
Мас – 148 т.
Брашна – 134 т.

През 1939г. в България има 3433 индустриални предприятия. Над 75% от ОПП идват от хранителната и леката промишленост. Над 50% от тяхната продукция се произвежда в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Габрово. Преобладават малки и средни предприятия.
През 1939г. в България има 2503 леки автомобила, 2415 товарни и 780 автобуса.
За радиоапаратите вече писах.
/Основният белег на икономиката на страната 1939 г. е силна държавна намеса – по примера на Германия и Италия. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. Това е направено за излизане от започналата 1914 г. криза./

И накрая (за да не са само скучни числа) няколко свидетелства от тогавашната преса:

На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък.” (Общи ръкопляскания).

Париж, 6 януари 1939 „ТАН“:
Българската камара утвърди в последните дни на декември (1938) подписаната в София стопанска спогодба между Франция и България. Не трябва да се преувеличава значението на това събитие, но не бива и да се пренебрегва. Всички французи, които са имали случай през последните години да спрат или да пребивават в България, рискуват да чуят как техните български домакини ги питат със съжаление близко до горчивина: „Защо Франция не отдава по-голямо значение на българския пазар?” Въпреки усилията на нашите официални органи и находчивото упорство на отделни наши съотечественици, живеещи в България, размерът на търговския обмен между двете страни си остава твърде малък.

На 5 януари 1940 г., в края на управлението си, Кьосеиванов сключва съглашение за стокообмен и плащания със СССР „имащо важно значение за българското стопанство” (по тогавашен коментар).

……………………

Допълнително:
Във връзка с въпрос на bogpan показвам 2 страници от Статистически годишник от началото на 40-те на миналия век.

img030

img031

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Mari-ana  On 1 май, 2009 at 21:54

    Много цифри, Графе. Четох с интерес, защото обичам историята. 🙂
    Но едни от тях ми се набиха в очите и ума и няма да ги забравя.
    2 713 683 неграмотни + 953 239 с начално образование = 3 666 922 от 5 696 200 – повече от половината население е неграмотно или полуграмотно. 33 607 + 4 362 = 37 969 със средно и висше образование – 0.67%. Дори не са нужни останалите цифри, за да се докаже, че не сме били „между първите икономически развити страни в Европа“. Няма как с неграмотно население.
    И ако нещо ме вбесява в сегашната действителност е, че върви натам. Хората без образование или с начално се увеличават. А тези с добро – отиват да работят в чужбина. Тъжно, отчайващо тъжно.

  • Муниконтин  On 2 май, 2009 at 01:09

    Поздравявам те за огромния ти труд! Цифрите наистина са стряскащи, въпреки че за някои от тях знам. Но така събрани на куп… Голяма работа си свършил! Браво!

  • bogpan  On 2 май, 2009 at 13:52

    Г-н Графе, бихте ли посочили източника на Вашите данни
    и евентуално линк към него. По принцип има една официална статистика, а именно тази от
    „Статистическия годишник на Царство България от 1941 г“ Помня само когато изучавах сатистика, че база се взимаха винаги данните от 1939 г., които бяха определяни като пикови в развитието, а моите лични спомени са че прадядо ми със една заплата е издържал 2-ма студенти в Германия ( златен лев).
    Поздрав!

  • nin  On 2 май, 2009 at 16:10

    Хубаво е да видим, че се заблуждаваме за винаги по-доброто минало.

    Да видим, макар и да се споменава понякога, че нещата като начин на мислене не са мръднали много. Малко по-модерни сме и ние и държавата ни, но същността за съжаление не се порменя.

  • Графът  On 2 май, 2009 at 19:41

    Драги приятели,
    Целта на публикацията ми не е да доказвам или оборвам нещо, а само да напомня, че за твърденията (особено в категоричен вид) трябва да има самостоятелна лична сигурност. В случая числата са най-добрия помощник. И не само за определяне на най-добра година.
    Така, както е направила Mari-ana. И за което говори nin.

    bogpan, линк не мога да дам. Данните са от различни източници, основните на хартиени издания – точно такива Годишници, каквито споменавате (има ги в библиотеките). От друга страна се порових доста и в нета – за двойна проверка. 😀 Не съм се подготвял „да доказвам правота”, още повече, че нищо не твърдя. Но се еродирах до толкова, че мога да Ви кажа защо прадядо Ви е имал тази възможност, ако ми кажете годината и за каква работа е бил на заплата. Между другото, и не богати българи са следвали в Европа още преди Освобождението, така че този факт очевидно има комплексни параметри.
    По-късно тази вечер ще сканирам 1-2 листа от копията ми и ще ги добавя в публикацията за зрителна представа.

    Още нещо – 1939 г. наистина е била пикова за този период. Към нея сме се изкачили от долината на криза и след нея сме слезли в долината на криза – и в двата случая резултат на световна война. Този връх тогава е факт, но как сме достигнали до него няма да се хареса на сегашните му фенове…

  • bogpan  On 2 май, 2009 at 21:22

    Именно е необходимо да се гледа на числата, не само като числа , а като тенденци ( екстраполиране)
    И още нещо , малко дълго за което моля да бъда извинен.

    Грамотност

    След Освобождението
    Грамотност 5% мъже 1.5% жени или общо 3.3 % от Княжеството
    Грамотност !926 г. мъже 73.12 % жени 46.15 % общо 47.86 % от Княжеството
    Темповете са впечатляващи.
    Стопанство
    750 613 хил. стопанства с земя 42910815,6 дка общо
    Има подробни данни за брой орала, центрофуги и т.н, които само подсказват сериозността на преброяването.
    През 1931 г. по Закона за насърчаване на местната индустрия са насърчавани
    ( само някои данни за тежката промишленост)
    Металопреработвателни – 130
    Мини и кариери -31
    Химическа -115
    Електропромишленост – 44

    През 1931 г. износът е повече от вноса с 47305 хил шв. златни франка

    ( данни по Енциклопедията от 1936 г)

    След мораториума и поредицата от преговори с кредиторите, обслужването на външния дълг бе крайно редуцирано. Към 1934 г. плащанията на лихвите по стабилизационните заеми от 1926 и 1928 г. бяха намалени от 7-7.5% на 2.275 и 2.437%. За предвоенните заеми фактически платените лихви достигнаха 0.58 – 0.91%. [Н.Стоянов, Настъпилата промяна от 1 ноември 1934 г. в службата на външните ни държавни заеми, СпБИД 1935/1, с.41] ] След края на Депресията, към 1937 г. фактическата лихва по стабилизационните заеми беше сведена до 1.3 – 1.4% от златната стойност на капитала им. [Н.Стоянов, Новата спогодба за службата на външните ни държавни заеми от 1 януари 1937 г., СпБИД 1937/2, с.1091] Това позволи на икономиката да започне нова фаза на оживление при напълно променен външен контекст, в който системата на клиринга създаваше нови уловки и ниши, където да се трупат дълг и вземания. Този път обаче, България се оказа и кредитор. След края на Втората световна война проблемите за страната възникваха не само от новите репарации, които увеличават външния дълг, но и от несъбираемите вземания на България към Германия, натрупани по неуравновесения клиринг. Парижкият мирен договор от 1947 г.лиши страната от възможността те да бъдат събрани. [Вж. Н.Стоянов, Бележки по Парижкия мирен договор, ДИА, ф.1067, оп.1, а.е.478] През комунистическите години страната преживява няколко дългови кризи. В пълна информационна мъгла е потънала острата криза от 1958 – 1959 г., за която може да се съди само по косвени данни. С началото на залеза на режима, в края на 60-те години, българската икономика започна да изпитва комбинираното влияние на собствения си склерозиращ модел на развитие и на все по-силната зависимост от събитията в световната икономика. Начинът, по който функционираше СИВ позволи шокът от средата на 70-те години да бъде дефазиран и в България да се почувства едва към края на десетилетието. Нещо повече, страната успя да си позволи през 1979 – 1983 г. да редуцира дълга си до незначителни размери. Тази втора (след 30-те години) “ликвидация” на дълг стана възможна благодарение на чисто политическия жест от страна на късния брежневизъм, разрешил на България да реекспортира съветски петролни продукти, с което да посреща задълженията си.
    Част от материала на Румен Аврамов за стопанския живот на България през 20 век, където се прави следния Извод:

    .” Истинският фундаментален проблем с външния дълг е вътрешен. Той е в слабата поглъщателна способност и незрялостта на социума, в хроничната невъзможност на българската икономика и общество да преработят продуктивно нов дълг, който да ги изведе на стабилна траектория на растеж. При всеки пореден неуспех в това отношение, дълга се превръща от решение в проблем.”

    Подчертавам част от изречението:
    . „Той е в слабата поглъщателна способност и незрялостта на социума, в хроничната невъзможност на българската икономика и общество да преработят продуктивно нов дълг, който да ги изведе на стабилна траектория на растеж.”

    А колкото до прадядо ми, малко ми е неудобно до кажа какъв е бил, за да не звучи като
    изтъкване. Впрочем, Вие ще се досетите.

  • Gabfest  On 2 май, 2009 at 21:30

    Прост народ сме, чак ми се струва, че даже много са ни бутали, че да я докараме до тук!

  • Графът  On 2 май, 2009 at 22:06

    bogpan, данните са повече от подробни в тогавашните статистически годишници – с голямо уважение го казвам. Има невероятни подробности.
    Отново подчертавам – нямам намерение да влизам в политикоикономически спор. Още повече, че съм наясно как могат да се използват истински данни и едни и същи данни да подкрепят противоположни концепции. Например:
    1989 – 0,00Х % с лични компютри, 2009 – ХХ,ХХ % с лични компютри.
    Темповете са потресающи. 😀
    А и от какви позиции да обсъждам „острата криза от 1958 – 1959 г., за която може да се съди само по косвени данни” поради „пълна информационна мъгла”в която е потънала? Аз бях в активна възраст по това време и зная за какво става дума, „косвените данни” оставям на сегашните историци… 😉
    С това приключвам засега.

    Gabfest, не си спомням да са ни бутали. 🙂 Ама ние сме жилави и жизнени, Ако да сме прости – 1886 г. сме били 3 087 500, сто години по-късно (1986 г.) вече сме 8 948 649!

  • гравитон  On 3 май, 2009 at 17:17

    Графе, поклон ! Който има очи да вижда, който има ум да мисли!

  • Графът  On 3 май, 2009 at 18:30

    Това е есенцията, гравитон. Благодаря Ви!

  • Крис Ванев  On 4 май, 2009 at 21:00

    🙂

    Графе, отново с невероятно полезен пост радвате. 🙂
    Междудругото от известно време съм се разровил в идеята, колко е трудно да се получи българско гражданство и скоро ще надраскам впечатленията си.

    Иначе от всичката тази статистика ми се зави свят. Не от това, че е много, а от това, което показва. 😦

  • Графът  On 6 май, 2009 at 09:27

    Крис Ванев, очаквам с интерес Вашите впечатления за българското гражданство.
    А за другото – лошото е, че на тези, на които трябва, не им се завива свят. Особено пък в планетарен мащаб (за което става дума в „Планетата Земя“.

  • Zorro  On 7 май, 2009 at 16:15

    Българската нация е болна в душата си и е болна повече от 50 години.Може би повечето от населението са неграмотни.Някои пият и пушат преди да са навършили 18 години,което е против законите.Някои от хората започнаха да вредят на другите около себе си и да мислян само за бой.Тoва е самата истина за нашата страна.

  • Графът  On 8 май, 2009 at 01:20

    Zorro, такива онакива, ама за сто години от 3 милиона и нещо бяхме станали почти 9, от 50% напълно неграмотни сега и бабите по селата щракат по клавиатурите… 😀

  • селянин  On 15 септември, 2010 at 14:31

    Графе, доста изкривено тълкуване на данните, ти си си направо другар бе

  • селянин  On 15 септември, 2010 at 14:35

    Я допълнително кажи колко са били неграмотните в Белгия и Франция, да видиш че картинката е идентична.

    • Графът  On 16 септември, 2010 at 11:56

      селянин, къде видяхте в публикацията тълкуване на данните?
      Ако имате предвид, че съм другар на авторите на Статистически годишник (официален!) от 1940 г. на Царство България, грешите – твърде млад съм бил по онова време… 🙂
      Колкото до „неграмотните в Белгия и Франция” – ами дайте ги, де! Интересно ще е да се направи сравнение. Аз не съм си поставял за задача статистически обзор на света в 1939 г., но с интерес бих прочел.

  • ивала  On 15 септември, 2010 at 14:45

    ето малко данни, които са писани по интелигентен начин:
    http://www.viennainvest.com/?p=700

    ето и малко от текстта

  • ивала  On 15 септември, 2010 at 14:46

    Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.

    ……..Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
    ……..Артикул…………..Цена, лв.
    ……..Бял хляб……………..5,78
    ……..Прясно месо…………5,08
    ……..Телешко месо…….20,48
    ……..Сирене ………………25,73
    ……..Яйца …………………..1,55
    ……..Ориз………………….16,50
    ……..Захар…………………25,13
    ……..Олио………………….14,32
    .
    В страната настъпва ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществува уважение и взаимопомощ.
    Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война още по-добре се откроява, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави:

    Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
    …………….България …. Гърция….Румъния….Турция….Югославия
    Пшеница……..280 …….142………..245 …………258……..197
    Ръж………………38…………9 ………….26 ………….31……….15
    Ечемик…………52……….35 ………….42 …………58………..27
    Тютюн…………..5,60…….5,99………..0,63………3,22….. …0,96

    Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
    …………..България Румъния Гърция Югославия
    Овце ……..140………122…………60………62
    Крави………29,6…….14,2………22………26,4
    Коне………….8,41 ……7,1………..1,3……..7,89

    • Графът  On 16 септември, 2010 at 12:11

      ивала, „интелигентно написаните данни” във в. „Македония” от юни 1999 г. (!) са авторска статия. И съответно са подбрани данни (няма сведение откъде!) за тезата на автора. Например:
      През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г.” – сигурно е вярно, но 1935 г. е кризисна, една от най-лошите след Освобождението. Това принуждава държавата да вземе мерки, пред които тоталитаризмът бледнее.
      И т.н. – нямам намерение да влизам в дискусия. Ако намерите в някоя библиотека цитирания от мен Статистически справочник ще можете да си направите напълно реален непредубеден анализ.
      И пак искам да Ви обърна внимание – през 40-41-ва бях достатъчно голям за да помня реалния живот…

  • бранко  On 14 април, 2011 at 13:33

    Номерата на комунистическите статистики минават само на партийно събрание. Взимат данни за промишлено производство от осемдесетте години и го сравняват с промишленото производство преди 50 години. Естествено, че разликата е в пъти. Товa важи за всяка страна, включително най-развитите западни. Когато сравняваш данните от 1939г. ги сравнявай с данните за 39та за всичките страни. Когато сравняваш данни от 1989г. ги сравнявай с данни от 89та за всички страни! Тогава нещата стават различни.

  • бранко  On 14 април, 2011 at 13:34

    Любимият номер на комунистическите агитатори е следният: „В сравнение с 1939г. добивът на елекроенергия в страната е нарастнал 1200 пъти.“ Нормално, след като България догава е имала няколко малки елекроцентралки, какво са те в сравнение с … днешната атомна централа? Но тук излиза въпросът: А ако нямаше социализъм в България добивът на елекроенергия нямаше ли да се увеличи?? А може би повече? След Втората световна война благодарение на научнотехническия прогрес и развитието на производствените сили, имаме всеобщ подем на жизненото равнище в целия свят, особено в Америка и Европа.И колкото и да сме изолирани от света- този всеобщ подем, щем, не щем издигаше макар и бавно и нашето равнище.Да го приписваме на социализма е мистификация на комунистическите агитатори.

    • Графът  On 17 април, 2011 at 18:00

      За начина на интерпретация на данни вече стана въпрос в коментарите по-горе, бранко.
      Приемам допълнението Ви за метода на комунистическата агитация. Но, според Вашето собствено изискване, би трябвало да споменете, че този метод за „политическо възпитание” е универсален за всички видове политика и е на въоръжение безотказно и днес.
      Впрочем, моля, прочетете внимателно всичко, написано до Вашите коментари в темата. Би трябвало да намерите отговор на въпросите си.

  • Йорданка  On 20 ноември, 2011 at 22:31

    Поздравления!!! Част от ситуацията днес се дължи на това, че съзнателно се премълчават цифрите и също толкова съзнателно се работи в посока „насаждане на комплекси“ на хората в България, с цел обезкървяване на нацията – по страшно и от кръвния данък през средновековието …

  • Д-р Бельов  On 17 септември, 2014 at 15:07

    Въпросът е ,че който сам нещо си направи – друг не може да му го направи!Нима не сме се сами ,,пречуквали,,?!Тогава да се вгледаме по-детайлно в някои събития от 1912,1913 година.После да прескочим съм 1915-1918-нима не сме могли да си водим сами политиката?!Ами след това-1941 до 1944 и по-късно 50-те и до 80-те години.Какво искаме от другите в Европа?Сами трябва да направим нещо за себе си !! И то сега -най-после-няма кого да чакаме да ни повдигне жизнения стандарт!
    Нито Русия ,нито САЩ ще отпуснат милиарди за да живеем 2 или 3 пъти по-богато.Все пак аз вярвам ,че българите можем да сме в първите 20-30 страни на света по стандарт.Това можем да направим,но нито ще стане за 10-15 години ,нито ще дойде от само себе си.Трябва много да работим-когато сме във фабриката и във фермата,когато сме в собствената си фирма и най-важното да не се оставяме да ни ограбват собствените ни ,,управници,,.Това значи ,че трябва да внимаваме на избори също!!
    България има световно бъдеще,всякакви други апокалиптични прогнози не са сериозни.Да – бъдещето ще е трудно и сложно ,но ще намерим начин и средства да сме по-добри и да сме по-напред в листата по стандарт !

  • Д-р Бельов  On 17 септември, 2014 at 15:22

    Имаме и примери по света.Да започнем с Южна Корея-през 1950 година е в десятката на най-бедните в света,а днес е на трето място по производство на автомобили.Това е постигнато с много труд и особенно след 1980 година и с добро управление.Други примери са ни Чили след 1993 година,Турция до някъде след 1995 година,ами Гърция между 1983 и 1999 година също-тя също е в ЕС,защо не вземем само добрия пример от нея- в търговията и особенно в лобирането пред развитити страни в ЕО- колко средства дойдоха от там без много да ги заслужават и без да имат кой знае какви постижения!?Сега след 2007 година ние имаме големи шансове за интегриране ,т.е. за израстване в икономическо отношение ,а защо не ги използваме тези шансове – да попитаме управляващите – те отговор не дават, те не се интересуват от това българите да живеят по-добре ,да са с по-висок жизнен стандарт , интересуват се само те да са добре и да са отново на власт!Това е причината за негативния отзвук по Европа от развитието и напредъка на България.Но тези от които зависи тази промяна в най-голяма степен са глухи и слепи за предприемането на важни решения и действия.

  • Д-р Бельов  On 17 септември, 2014 at 15:56

    Сами да анализираме това което не сме направили като страна през последните 10 години само.Не по-дълго ,а само за последните 10 години.
    Не сме направили ,а можахме-да построим 7 блок в АЕЦ,,Козлодуй,, и 1 блок в АЕЦ,,Белене,,.Друго: вместо 2000 км.магистрали,построихме само по-малко от 200 км,Не направихме връзка за природен газ с Турция и Гърция.Нашите заплати са средно 400 евро месечно ,вместо 1000 евро -това е много важно ,защото така нямаше да емигрират близо 600 000 българи за последните 10 години.И още един въпрос – нима ако заплатите на лекари ,инженери и учители бяха на половината на тези които са в Германия или Франция нямаше икономиката да е като цяло по-добра?!!Да щяха да са всички по-добре,но никой не искаше да си помръдне ,,пръста,, за да промени положението.Ето това е т.н. мултипликационен ефект-с малко средства да направиш по-голям ефект.
    Ако тези неща бяха направени от правителствата на Сакскобурготски,Станишев,Борисов ,но не за 800 дни,или само референдум за атомната енергетика или само 200 км. вместо 2000 км. магистрали,ако и трите от изброените правителства бяха направили така ,че средната заплата да е 1000 евро,а средната пенсия 500 евро – то нещата биха изглеждали коренно по-различно.Никой нямаше да им попречи да направят това-нито руснаците ,нито американците ,нито пък някой от Европа,повярвайте никой нямаше да може да им попречи-България щеше да е едно по-добро място за инвестиции и капиталите щяха да ,,бързат,, да заемат някоя ,,ниша,, тук. Нали за това се пишеш ,,политик,, за да направиш всичко това- не да играеш на ролетка по казината,да градиш егоистично ,,кариера,, вместо да допринасяш за страната си или пък да играеш квартален футбол и да се изявяваш колко си велик.Пред кого,бе ,,о,санкта симплицитас,, – Европа не ни зачита и за последната ,,дупка на кавала,, – особенно при тези постижения и това ниво на развитието ни!

  • Д-р Бельов  On 17 септември, 2014 at 16:14

    Нямам повече време ,скъпи приятели, но искам да напиша само още няколко неща ,които е хубаво да отчетем като постигнато през 2020 година за България.Населението да е поне 7 милиона,националния доход да е поне 100 милиарда евро,да сме една добра за живеене страна и защо не най-добрата страна на Балканите.Би трябвало да имаме армия от 50 000 личен състав- професионална разбира се,но да има възможност всеки младеж от 17 до 25 години доброволно да служи в наборна армия- тя няма значение колко многобройна ще е -от 5000 до 100 000 -колкото са желаещите.Но всички структури на сигурността да са под формата на армия- вътрешна сигурност,пожарна,разузнаване,гражданска отбрана,национална гвардия,полиция и други също.Може да са и в различни министерства но да са военизирани ,за да може да се подсигуряват с всички технически и финансови средства.Военно-промишления комплекс и космическите и океаноложките изследвания също да бъдат застъпени с подобаващо държавно внимание.Ако направим това значи сме сериозно подсигурили следващите 20 години,а добрите и умните политици знаят как да направят това!!!

    • Графът  On 7 октомври, 2014 at 18:27

      Здравейте, д-р Бельов!
      Благодаря за посещението и коментара Ви. Надявам се, когато имате време, да ме посетите отново.
      Съгласен съм с Вас. Съгласен съм и с заключението Ви, че „добрите и умните политици знаят как да направят това!!!“.
      Да, знаят, но „лошите и алчни политици“ дали ще им дадат да го направят? А ние можем ли да им дадем тази възможност?
      Сега, изчаквайки пълните резултати от изборите, вече е ясно, че на хората им дойде до гуша и недвусмислено заявяват, че няма да продължи системата „ние им гласуваме те да живеят добре, а ние пак зле!“.
      Ясно е, че по друг начин трябва да се гласува!

  • Ангел Николов  On 1 януари, 2015 at 21:33

    Егати глупостите! Армия от 50 000 души – за какво ни е? Чехия има двойно по голямо население и няколко пъти по-висок стандарт, а армията й е далеч по-малка от нашата. Икономиката глупако! Не армията! А докато съществува мафията БСП-ДПС и олигархията й, която изсмуква държавата, икономика няма да имаме. Нито съдебна система, която да позволи да заработи нормално държавата.

  • Димитър Иванов  On 22 май, 2016 at 10:12

    Д-р Бельов,не знам годините Ви, но Вие сте един голям оптимист, да не казвам наивник. България си отива, благодарение на всички нас.Къде виждате основание за надежда да българина.

Trackbacks

  • By Дърво без корен | Графът on 25 ноември, 2013 at 18:37

    […] България няма да изчезне! 1888 г. сме били 3 милиона и 150 хил. население 1920 г. – 4 мил. и 800 […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: