Tag Archives: Uncategorized

Отчет на бурлака*

С лека ръка WordPress поведе около Нова година хорото на отчетите. И колегите из нета – кой по-рано, кой по-късно – се хванаха на него. Отчетоха се за миналата година и си гледат тазгодишния кеф, пардон, работа.

Аз (нали съм си сливненец 🙂 ) се запънах. Спомних си какво ни учеше Тодор Живков едно време да правим в неудобни ситуации и се снижих. Тъй де, какво да отчитам? Да взема да сравня броя на ранобудните студенти с броя на посетителите ми? Колко му трябва на човек да стане за кашмер…

Добре, снижавах се, снижавах се – до кога? Ей го, февруари ще преполови аз още на новогодишната честитка дремя! Няма отърваване, ще се отчитам:

През изтеклата година аз продължих да тегля сиджимката на живота. Натрупаният стаж (и оттам опит) ми помагаха да заобикалям дълбоките дупки по пътя, да не джапам много из калта и да намирам начин да отпускам по човешки – като бурлаците – когато може. Даже за раздумка с колегите наоколо имаше време.
Казано накратко, влачих живота (по-специално блога) по бурлашки, което ми е работата по предназначение. Въпреки, че честичко ме „хващаше канапа“ (както казвахме едно време на мързела), ама това вече е от ЕГН-то, оправдано е. 😉
Та, значи, отчитам 2013-та за нормална, въпреки фаталния й номер.
Тегля 2014-та към нейния отчет.

Ей, ухнем!
Подернем мы судно, мужики – мы живы! Ilia_Efimovich_Repin_(1844-1930)_-_Volga_Boatmen_(1870-1873) 

* Бурлаците били мъже, които теглели с въжета речни съдове срещу течението на големите руски реки.

Малко е да се каже тежък и монотонен труд ден след ден, година след година, докато паднеш завинаги. Особено тежко било при насрещен вятър. В такива моменти бурлаците си вдъхвали сили с песни, най-прочутата (благодарение на изпълнението на Шаляпин) от които е „Ей, ухнем“.

Благодарение на картината на Репин, бурлаците и до днес се помнят, като символ на нечовешки, но необходим труд…

 

 

Реклама

2014!

ЧЕСТИТА ДА Е НА ВСИЧКИ!

Лошото зад гърба,

ДОБРОТО ПРЕД НАС!

НЕ ГО ИЗПУСКАЙТЕ!

Рекламите в блога не са поставени от мен!

2013 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2013 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 27,000 times in 2013. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 10 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Дядо Коледа

Пак съм аз.
koleda-2012
Хареса ми от миналата година.
Но сега няма да има пожелания.
Само подаръци и заръки.

Я елате да ви видя!
Ха, така!

Който е засмян получава една весела Коледа с +.
Да празнува и се весели колкото му душа сака, че и отгоре!

Който още се мръщи бързо да се засмива, че ей го празникът, чука на вратата, ще остане без весел подарък…

Заръчвам ви
да я карате умната, ей! Първо мислете, после вършете.
Да сте здрави и читави!
Да сте скопосни и берекетлии! Нищо да не ви се опира!
И засмени, засмени и пак засмени!

Догодина пак ще ви проверя!

WordPress.com-овски сюрприз

Каквито и реклами да видите в моя блог не са поставени от мен!

Преди известно време Муниконтин ме попита защо съм нарушил принципа си и съм сложил реклама в публикацията. Че и на „почетно“ място – централно в края на писанието.
Отварям, гледам – няма при мен такова нещо.
„Има!“ – казва тя и ми показва с камерата.
„Някой ти се е намъкнал по търлъци и ти пробутва реклами“ – казвам аз – „сканирай с avast.“
Скоро карето изчезна само и го забравихме.

Наскоро, обаче, се появи вече трайно и при мен. Мъчих се да го махна, не ще.
И как ще „ще“ като се оказа, че е на wordpress.com!
Те вече имат права да поставят реклами без да питат. За гратис (free) толкоз. Каквото ти дадат все е много. Не щеш реклами? Няма проблем – отваряш кесията, т.е. кредитната карта. Иначе „плащаш обяда“ в натура. Както пише тук:

The site you just visited is part of WordPress.com. There are two reasons why you might see ads on a WordPress.com site:
1. The site is part of the WordAds program and has elected to show ads to earn money from their site.
2. The site is one of the sites hosted on WordPress.com that has not purchased the No Ads upgrade, and we are running ads to cover the costs of operating the site for the user. We run these types of ads sparingly in an attempt to interfere as little as possible with the experience of reading a site. There’s more info about our approach to ad serving in this blog post.
In both of the above cases, the ad you saw could be coming from a number of ad partners including, but not limited to: Sharethrough,Visible Measures, or AdSense. The ads change depending on factors like your location and the type of site you are visiting.
If you are a WordPress.com user and you would like to permanently remove all ads from your site, please take a look at our No Ads upgrade.
If you saw an inappropriate ad, please report it to support@wordpress.com. Please include the address of the site (e.g.,http://example.wordpress.com), the date/time the ad appeared, and a screenshot of the ad.
The last upgrade your blog will need. Get WordPress.com Premium for just $99 per year.

Не отричам правото им – хората си имат разноски, трябва да ги покриват, а и да печелят. Но! – ако преди 6 години при откриване на блога си това беше в правилата аз щях да имам избор дали да го приема или да търся друго място. Сега – при утвърден блог и читатели от 105 страни на света – това намирисва на рекет. Или да плащам ($99) за да няма реклами, или да зарежа този блог и да отварям друг другаде, или да търпя.
На мен ми е особено неприятно, че се появяват така, сякаш аз съм ги сложил!
Без име
Засега така ще е. Но все пак ще слагам в края на всяка публикация надпис:

Рекламите в блога не са поставени от мен!

Добавка:
От вчера се мъча да пусна тази публикация, но през Google Chrome WordPress не ми разрешава никакви „собственически“ действия докато не платя Go Premium! Мога само да си гледам блога (и да коментирам в чужди).
С известни акробатики го пускам през Opera.
Започвам проучвания как да го пренеса изцяло в друго блог-пространство… 😦

56 години

– Много ли са?

– Зависи за какво или кого.

– Амии…за видими промени на един град или една улица.

София, строеж на Народното събрание, 1884 г

– Започна да каканижиш като политиците! Сякаш не знаеш, че подобен въпрос може да се задава само конкретно адресиран. Ето, например, две снимки на София през двойно по-дълъг период – добре се вижда отговорът, нали?

София 2012

И стига го извърта! За улица в София ще става въпрос, ясно е, ама как измисли тези „56 години“, май не ти се чака да ги закръглиш, а?
…….
Тъй си говорех сам със себе си като гледах една наша стара снимка, на която Муниконтин разхожда с шейна племенника си. Преди 56 години.
На улица „Хан Аспарух“ в централната част на София.

Какъв по-добър случай да се направи сравнение?
Улицата си е на лице. От скромните, без подходящо кюше за МОЛ. 🙂

Вземам фотоапарата и отивам на същото място горе-долу по същото време на деня. Правя няколко снимки. Без Муниконтин и племенника ѝ. 

Избрах една и ето двете за сравнение:

ул.Хан Аспарух София 1957 г.

_

ул."Хан Аспарух" София 2013 г.

Сравнения аз няма да правя, глупаво е. Гледате снимките, сами си го правите.
Но за повечето от вас онези години са „преди тях“, история. И много неща в старата снимка няма как да ги видят.

Затова малка справка.
До към края на 60-те години на миналия век улиците в София бяха „пешеходна зона“. Коли просто нямаше. Децата от съвсем малки излизаха сами да играят по тях и никой не ги пазеше – Точица може да свидетелства. 🙂

Магазините се зареждаха с конски талиги.

Кофи за боклук по улиците нямаше. Те бяха на определено място зад оградата на двора (ако има към улицата) или в специални помещения в кооперациите. Изваждаха ги боклукчиите за събиране. В нашата кооперация бяха в мазето и се вадеха със специален подемник през шахта (още я има).

Улиците миеха ръчно с маркуч един път седмично нощем.
………………..
И още нещо доста интересно и показателно.

Първата снимка на София е от 1884-5 г., когато е построено Народното събрание. По чиста случайност на нея се вижда и къде ще бъде улица „Хан Аспарух“ – в ливадите 🙂 пред продълговатите бели сгради, които, предполагам, са Пехотните казарми, на чиито място е сегашната градина на НДК. Така че сравнение може да направите и с малко по-дълъг времеви отрязък – 129 години.

Е, те много ли са или малко за един град?
За хората не са чак толкова много – това е времето на дядо ми…

Голямото село

С интернет светът е едно голямо село“ казал Бил Гейтс. „Глобализацията направи света голямо село“ казват мнозина. „Светът е голямо село“ от крилата фраза стана клише за съвременния свят.

А преди интернет и глобализацията? Какво е бил светът, множество малки села ли?

Разхождам се аз нагоре надолу из интернет, попадат ми разни картинки. Поглеждам от време на време от къде са, не винаги се познава от пръв поглед.

И полека-лека, без специално търсене, се наредиха, без хабер да имат от глобализацията, ето тези:

Etiopia

В Етиопия за дърва

И в Неделино за дърва

В Сенегал дърварите гонят производителност

А това е в Куба

Пише, че е Мароко. Иначе върви го познай…

Афганистан – друг начин да се доставят урните за гласуване няма

И афганистанското се запъва като нашите

Я, Перу колко е нашенско! Само дамският тоалет издава, че не е

Така яздат българските дами. Обърнете внимание на стойката!

И албанските дами не остават назад…

Египтянинът не е дама, ама заради тоалета…

Без надписи щяхте ли да познаете кое от къде е? Аз не!

Ако бях се поразровил сигурно щях да намеря картинки и от „европски“ и „северозадокеански“ махали на голямото село (за китайски да не говорим, там били повече от 1/3 от световните магарета 🙂 ), ама извадката и така върши работа, представителна е по тертипа на нашите социологически агенции. 🙂

Та си мисля – светът си е едно голямо село изобщо. Разлики има, но то и в едно нашенско голямо село да не би да няма между различните махали? Че се и посбиват понякога горната с долната… 😉

Но да се избиваме?!?

………………………………..

Преглеждам писанието си – нещо му липсва. Ами да! Този герой на картинките без озвучаване не върви!

  Тромпет и магаре

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не се чудете защо съм избрал точно магарешката нишка за картинките – аз съм магарофил! 😀

Мечо Пух и мечовците

Кажеш „Мечо“ и в главата ти автоматично се допълва с „Пух“. Кажи-речи по целия свят е така. Надали Алън Милн, пишейки историите си за мечето Пух, си е представял какво ще стане с героя му. Че Мечо Пух ще стане най-известния приказен (и философски бих добавил) герой за всички времена. Че цитати на негови думи ще битуват в много далеч от приказките места. А и в главите на всички нас – без замисляне се сещате за „Колкото повече, толкова повече“, „Какво трябва да … трябва?“, „Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде“, „Всяко нещо струва друго нещо“, „Понякога седя и си мисля … а понякога просто си седя“, нали?

Много е човечно това мече! Мой любим приказен герой е не само защото и сега го харесвам, а заради моето категорично отношение за ролята на приказките в ранното детство – как „подготвят децата за живота“. С какво „зареждат“ техния интелект. (Стига да има кой да им ги чете).

Мечо Пух е в нас, ама каква ви е конкретната „визуална“ представа за мечето, какъв образ виждате? Вероятно нещо такова

  

Образ, пресъздаден от стотици художници. И … нито един на истинския Мечо Пух! Кой знае защо, всички го рисуват от жълт по-жълт

Е, не е. Мечо Пух не е жълт!

…………………………………………………………………………

Поводът за това ми писание е една забавна случка от тези дни.

Идва при мен Точица и ми казва:

–      Виж тази снимка.

И ми показва:

Mecho Puh

–      Хе – реагирам първосигнално аз – от къде я изрови … я чакай! – увеличавам аз снимката – Това не си ти, кое е това момче и как така си му дала Мечо в ръцете?!? Това не може да бъде! Кога е правена, че да не знам?

–      Ама това не е наша снимка – смее се тя – и не е моя Мечо.

–      Как не е наша, как не е твоя Мечо! Я не ме занасяй, него ли няма да позная, като от бебе ти беше №1 та досега! – започвам да се ядосвам аз. – Я виж!

И ѝ щраквам от архива 2 снимки

Mecho i Vania 2

Mecho i Bania

–      Тоя ли рошав мърляв вагабонтин няма да позная! Не бил твоя!

Тя се залива от смях:

–      Снимката е от нета на Кристофър с истинския Мечо Пух.

И след пауза допълни:

–      Вярно, че е досущ като моя Мечо, затова ти я показвам.

Глътнах си езика.

Приликата е просто невероятна! Същият рошав и мърляв, същата големина.

Още по-невероятно е съвпадението, че точно тази играчка (която съвсем не беше най-атрактивната на вид!) стана за Ани любим приятел за цял живот. У дома и сега мечета да искаш…

Любопитен съм – колко ли още „истински“ Мечопуховци има по света?

В едно съм сигурен: не са жълти, госпожи и господа художници, не са лъскави и примамливи! Рошави и „неумити“ са, но са умни и верни приятели на децата. Като мечопуховците на горните снимки!

Майки и татковци, баби и дядовци, четете и препрочитайте „Мечо Пух“ на децата! Когато пораснат ще е късно – цитати ще научат, но Мечо Пух няма да е с тях…

Моля, извинете ме за поучителната фраза.

 

Цветя!

На всички цветя честит имен ден!

Цъфтете от година на година по-красиви, загадъчни и благоуханни за радост на ценителите!

https://i0.wp.com/strawmerry.cosmopolitan.bg/blogs/a5a3663282ac29d27f5c633c87383cad/th_blogy.jpg

Чергар

Всички знаете Чергар, всички сте поглеждали в Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

Всички знаете

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,

ала засвири – не бой се, –

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища –

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли –

тежко му нима ще кажа?

                                                         Хр. Ботьов

И на Чергар му е додеяло и

Чергар си търси работодател!

Както сам казва: Chergar: Стиуацията не е много зле, а е опасна защото е търпима. А търпението, ако си слаб, води до примирение и полека-лека изпива жизнените ти сокове. Затова, вместо да търпя и да се примиря, правейки се, че вярвам на думите на тези,които днес са в изгодна позиция спрямо мен и не пропускат възможността да се възползват от това максимално, аз търся начин да им противостоя. Да им противостоя, без да погубвам себе си, нито бавно и неусетно, нито необмислено и гневно.

Търси промяна не защото е чергарин, а защото може да изскочи напред в Derby-то с 10 дължини ако излезе от преградата!

https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTal3EIqLoppI_eQ2Iycoa30ZiIwZUGfIfLa79uGlQTIvq9d28r

Жалко, че не съм работодател, не бих се колебал!

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ

Приятели близки и далечни, хора!

Аз,

 Koleda 2012

ви пожелавам от сърце

бодър дух, весела душа, щастливи деца,

човечност!

Празнувайте на воля!

 

Така са празнували преди 110 години.

От Museum of London най-старите записи на коледни песни, записани с фонограф на восъчни дискове в 1902 г. и оцелели по чудо.

Не изхвърляйте старите си магнитофонни ленти и касети! 😉

Пиши: а, бе…

Пиши, пиши, ама за писане се иска желание и настроение!
(За писането по задължение тук изобщо не става дума, там дявол и началник знае какво се иска!).

И…

Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен

по обществена линия, че се чувствувам длъжен

да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.

Но понеже краката на лъжата са къси,

решавам на правдата да говоря с гласа

и да кажа нещата мрачни, както си са!

Речено-сторено,

но тъй често говорено,

публикувано, писано се оказва туй, дето

ми тежи на ума и бунтува сърцето,

че дори за перото ми, дето уж било сръчно,

оказва се мъчно

да изкаже поновому на тоз, който чете го,

туй, което е в мене, а навярно и в него.

Крайно тъжна история! И ето ме, спирам

и си блъскам главата, но – уви – не намирам

за първи път днес

ни една от онез

патентовани мои, откакто се зная,

завъртулки към хумора, разведряващи края…

.

Ей тъй Валери Петров, със ясни слова

от точно по-точно е казал това,

което от доста време се чудя как

да напиша кратко, но пак

да ме разберете логично

напълно категорично

без всякакви «Недей така,

пиши, ние чакаме това…»!

Защото, да си кажем честно,

сигурен съм, че и вие лесно

усещате в себе си тежест

от тая политико-медийна «свежест»,

от тоя смог на нагли лъжи

хвърлени право във наш’те очи

от разни облещени тарикати

по всички телевизии, егати!

Нещастници, всуе глаголúте,

няма да ни уморите,

ни мен, ни моите приятели тук –

ние пишем, а не бълваме само буклук,

пишем с подпис, черно на бяло,

а не дрън-дрън дето го вятър отвяло…

http://www.vbox7.com/play:aa3698f3

 

Творец по душа

–              Душице мила, здравей! Много се радвам да те видя. Ама че съм и аз – още като го пратиха моя човек в това забутано сибирско село, по задачата му трябваше да се досетя, че сигурно ти си замесена. Кой друг от нас би могъл да направи от обикновена селска жена такъв творец на красота?!

–              Здравей, миличка! Не беше чак толкова трудно. А ти как се отзова тук?

–              Ами нали знаеш, че аз съм силна по професионалната реализация и мениджмънта. От моя човек направих журналист. Научих го да следи за актуалната конюнктура, да пречупва всичко, което пише, през дневния ред. И доста напредна. Пращат го там, където се иска добра съобразителност. Ще видиш каква дописка ще напише, няма да мине под „любопитни факти”, ами по целия свят ще я прочетат.

–              Е, не ми се вярва. Все пак това не е кой знае какво, украсила жената къщата си. Вярно, с доста фантазия и чувство за красота, но все пак си е „любопитен факт”.

–              Пак ще си говорим, мила приятелко, скоро ще видим какво ще стане.

Тъй си разговаряха две душú, срещнали се случайно през време на земното си дежурство – едната в жена от сибирско село, а другата в успяващ журналист.

Техния разговор „чух” след като видях и прочетох дописката.
Прочетете я и вие:

УМНОСТИ 

И знаете ли кое ме накара да поразсъждавам кой как вижда света? Думите на Точица, с които тя ми прати този линк.

Това е да си творец по душа!

С допълнение „Но и мъжът ú бая капачки ú е подсигурил.” 🙂

Отварям аз да видя този „творец по душа” и веднага прочитам заглавие „Изолация от 30 000 капачки в сибирската тайга”. Ето ти тебе в добавка и още един „професионалист по душа”! В цял свят днес енергийното пестене е сред първите теми, всеки ще се зачете след такова заглавие, докато ако напишеш „Селянка създава красота в сибирско село”…

Ето така ми хрумна, че и душите имат някакви предпочитания и насоченост, с които идват да дежурят на Земята.

Много удобно хрумване, а? Никой не може да има доказателства или свидетели, с които да ме опровергае! 🙂

Между другото, тези УМНОСТИ заслужават да ги поразгледате. Можете да видите, например, галерия от снимки на…200 калории.

Banzuke 番付

Попадайки случайно (според неговите думи) на известното като Unbeatable Banzuke японско спортно-развлекателно вариете на TBS (Tokyo Broadcasting System), Майк Рам в своя публикация поставя интересни въпроси за човешката мотивация и онова, което ни води към успех в живота.

«Защо, аджеба, го правят всичко това?» пита Майк.

От професионална гледна точка («Аз се занимавам с човешката мотивация и онова, което ни води към успех в живота.») той съвсем резонно задава този въпрос – защо се прави и има успех нещо, което няма смисъл отнесено към „успех в живота”.

Погледнато от друга гледна точка, обаче…

Това ТВ шоу е част от широк спектър развлекателни състезания и няма за основа азиатската или някаква друга култура (излъчвано е в близо 40 страни). Това, че победител може много трудно да бъде излъчен, го прави даже по-интересно. В атлетиката или плуването какво ни стимулира като има винаги победител? Истинският е само този, който подобри съответния световен рекорд!

А какво кара зрителите да гледат (Олимпиадата например), да се вълнуват, за какви техни цели в живота това ги мотивира?

Като написах „цели” – Майк пишеЗа да бъдат целите постигнати, те трябва да бъдат реалистични, постижими, тоест трябва да бъде възможно да бъдат постигнати.”

Това ми напомни, че от моята гледна точка има цели и цели. Безспорно тактическите, «всекидневните» е добре да са такива, за каквито Вие, Майк, говорите – за да има успехи човек. Но глупави и ненужни ли са нереалистичните, непостижимите цели? И къде пише, кой определя кои са постижими и кои не?

Какви са били целите на хората, изкачили за първи път най-високите върхове? Спуснали се в най-дълбоките пещери? Открили с необяснима упоритост нещо, което дотогава даже не е можело да съществува?

Да станат известни (успех в живота!)? За такава цел винаги е имало и има много по-лесни и сигурни начини, има и утъпкани пътеки – сам го казвате.

«Какво може да ни мотивира да вървим към нещо, което е невъзможно за постигане» надали някой знае със сигурност. Но точно така мотивираните са ни «докарали» до тук, където сме. Без тях щяхме да си вървим по утъпканите преди хилядолетия пътеки…

Да сме наясно: с написаното дотук не противопоставям различните видове цели – всека от тях има своето място и важност. Понякога даже са си необходими една на друга. Затова и не оспорвам написаното от Майк Рам.

Да се върна на „защо, аджеба, го правят”. От скука, от мързел или от що?

Нищо подобно! Правят го, защото имат голяма нужда от това. За да спестя думи – с пример. Трябва да пренесете на гръб 50 кг. на разстояние 10 километра. Как ще е по-добре (предвид и следващи задачи) – на един дъх без спиране или с почивки край някоя рекичка?

Е, и психиката на човека има нужда от почивки не по-малко от мускулите му.

Затова го правят, по същата причина, за която пиша в предишната си публикация за хобито.

За да останат хора, да не се превърнат във волове, теглещи товар по пътищата към успех в живота…

___________________________________

Между другото – banzuke означава списък класация. Популярно се употребява за класацията по сумо. Значи спокойно може да се каже „той е трети в banzuke тенис” 🙂

Първоначално Unbeatable Banzuke е стартирала под името Kinniku Banzuke ( 筋肉番付 ), класация на силните  (мускулестите).

Зрелища

– желанието да се покажеш

Родили се хората, проплакали, както се казва, и започнала борбата за живот и оцеляване. Не им е било лесно да набавят храна, слабовати били спрямо заобикалящата ги живост, наложило се да размърдат дадения им за тази цел мозък.

И така минали хилядолетия докато се поокопитили и почувствали нужда да обърнат внимание не само на стомаха, но и на душата.
Дошло време за желание да „излезеш” от семейството, да се покажеш пред себеподобните, да ги впечатлиш, да ти „ръкопляскат”. Впрочем, такъв стремеж е имало още в началото, ако съдим по рисунките в пещерите, но той се е разраствал с обособяването на личността в социума, търсел е все по-широка аудитория на изява.

И ето ти древна Гърция – територия, населена с древните елини, но в същото време състояща се от стотици отделни градове държави – полиси. Всяко населено място (дори и селцата) било полис. Логично е при това положение животът в „държавите” да е подчинен на подготовка и водене на войни.

На всичкото отгоре, хората живеели в още по-затворен кръг, ойкос (от οίκος къща – домашна общност от фамилията и робите, работещи за нея в селската къща), който Аристотел описва като най-малката част на полиса.

Е, как да не ти се стегне душата!

И се започнало.

Литература, лирична поезия, поеми, драми, философия, ораторство, математика и физика, танц и т.н. Нали знаете за Аристотел, Омир, Есхил, Еврипид, Софокъл, Питагор и Архимед, Сафо? Какво има да говорим повече.

 И все пак…

Изявите изяви, обхващали все повече различни области на мисълта. За да участваш в тях се изисквало доста сериозен интелектуален ценз и мисловни усилия. Включително и при зрителите – ще седнеш ли да слушаш някакъв философ или математик, приказките на когото даже колегите му трудно разбират?
Все повече намалявала публиката, все повече се чувствало, че липсва нещо.

Зрелищност! Широка, видима и възбуждаща!

Най-съобразителни се оказали хората от древногръцкия град Олимпия. Обявили лекоатлетически игри в чест на боговете от Олимп. Олимпийски – по името на постоянното местожителство на боговете Олимп, съвпадението с името на града е случайно. 🙂

Умни хора са сложили началото! Обмислили предварително най-важното за да имат успех.
А най-важното било прекратяване на войните през времето на състезанията и стичането и разотиването на участниците и публиката по родните места. Сещате се – ако това го нямаше игрите щяха да си останат локални в ония времена.

Интересни, че и куриозни за нас правила е имало по онова време. Но дори и в най-необикновените наглед има логика. Като например това, че гледане на състезанията е било строго забранено за омъжените жени, право да наблюдават са имали само девойки – участниците се състезавали голи…

Най-невероятният куриоз в цялата история на игрите е обявяването на мъртъв състезател за победител. Случаят: един от видовете двубой се наричал пугилат и бил съчетание между свободна борба и бокс. И двете сами по себе си били сериозна работа (а какво остава съчетани!) – в борбата били разрешени смъртоносни хватки, а за бокса юмруците се обличали с метални пластини – и изходът бил или смърт, или признаване за победен. Единият борец приложил смъртоносна хватка, но другият, с последни сили малко преди да умре, успял да го удари силно в главата и първият се признал за победен. Обявили победителя, но се оказало, че той вече е мъртъв…

Не зная как са финансирали тогава игрите, но за пари и дори за материални награди и въпрос не е ставало. Затова пък венците на победителите означавали доживотна слава и почит.

Важното било хората да се съберат, да забравят враждите, да се запознаят, да намерят общото в душите си. Тези събирания били използвани и от оратори, поети, философи да покажат своето творчество пред много по-широк кръг хора.

Да празнуват!

А „шоуто” било впечатляващо! Представете си само за момент как доста време предварително тръгват глашатаи да обикалят цялата огромна територия за да предупреждават, че на тоя и тоя ден започват игрите в чест на боговете и трябва да спрат всякакви битки за да не ги разсърдят!
И спирали, най-важното!
Голям авторитет са имали боговете им, дали защото живеели на Земята?..
………………………..
Така било в началото. После, както обикновено става в човешките дела, бързо дошли други богове, дошла крилатата фраза с известен контекст на прочутия римския сатирик Ювенал*

Panem et circenses(Хляб и зрелища)

А след още някой и друг век и хлябът отпаднал

Олимпиада Лондон 2012

–                     За провеждането ú официално ще бъдат похарчени 9,3 милиарда паунда, реално вероятно два пъти повече – най-скъпите Олимпийски игри в историята.

–                     Ако се пресметнат парите, похарчени за подготовката на спортистите в различните страни през 4-годишния период сумата ще набъбне неимоверно. (Даже не помисляйте да ми подхвърляте за развитието на спорта! За никакво спортуване на хората не става дума тук, а за шепа елитни спортисти.)

–                     Спонсорът Макдоналс е договорил условие да не се продават никакви други пържени картофки освен неговите. (Сега „спонсори” наричат тези, които си купуват изгоди и привилегии.)

–                     Видяхме Откриването, за което предварително ни проглушиха ушите, че ще струва по-малко милиони от това в Пекин, но е нещо гениално, ново и невиждано.

–                     И т.н.

==================================================================

В света официално в момента  има 900 милиона гладни хора. В действителност сигурно са много повече – в тази статистика влизат само хората от гладуващи страни, гладните в България например ги няма в бройката.
Този проблем е „грижа” на богатите, периодично се събират световни форуми да обсъждат какво да се направи.
В същото време един на всеки 6 души продължава да умира от глад (буквално).
За зрелища без хляб ще продължават да се харчат все повече милиарди.

==================================================================

Гениално ново, невиждано и истински олимпийско откриване за мен щеше да бъде нещо такова:

Група хора в средата на терена, осветени от прожекторите. Чува се съобщение
Пред вас са всички, които се трудиха за подготовката на тези Олимпийски игри.
Аплодирайте ги!
Няма да има виелица от ефекти и всевъзможни „гениални” измишльотини, защото ние дадохме отпуснатите пари за умиращите от глад хора на Планетата.
Сложете ръка на сърцето си и ни подкрепете, хора!

Запалване на огъня и химн!

Игрите започват.

…………………………………..

Моите искрени адмирации и уважение към Йордан Йовчев и към момчетата от волейболния ни отбор!

________________________________
* Ювенал има много фрази, достойни да са крилати, но не са. Защо, не знам… Като например «Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето» (Книга І, Сатира 2)

Нощният цирк

Започва така: „Циркът пристига без предупреждение.”

А завършва така: „Малко са хората, които се разхождат като вас из Цирка на сънищата в този ранен час преди зазоряване. Някои носят червени шалове, изпъкващи на фона на черното и бялото.
Последните моменти в цирка прекарвате така, както желаете, времето е само и единствено ваше.
Стъпката  през прага на портите, които ви отвеждат от оцветената земя към голото тревисто поле, ви се струва невероятно тежка.
Докато се отдалечавате от Le Cirque des Rêves в пълзящата зора, си мислите, че сте се чувствали по-буден, докато сте били в пределите на цирка.
Вече не сте съвсем сигурни от коя страна на оградата е сънят.”

Сигурно вече сте разбрали, че в предишното ми писание става дума за книгата на Ерин Моргънстърн „Нощният цирк” (Erin MorgensternThe Night Circus”). Дължа това обяснение, независимо, че нямах (и нямам) намерение да пиша за романа. Защото за мен това е книга, която се преживява, не се разказва и анализира. Книга, която се чете бавно!

Когато можете, отидете в «Нощният цирк», само това ще ви кажа…

_____________________________________

Тъй като обяснението ми пак не обяснява кой знай какво, давам ви 2 линка:

http://tri5devet.com/noshtniyat-cirk/4480 – най-доброто, което намерих за книгата. Но не разчитайте много на него за решението дали да я прочетете…

http://erinmorgenstern.com – личният сайт на авторката

Мен ме няма

Няма ме!

В „Нощният цирк”

на

Ерин Моргънстърн

съм…

 


Свободата, Санчо…

Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.

Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…

Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец…

А истината, дон Кихоте?

Истината, Санчо, е призрак. Има ли я, няма ли я и Господ не може да ти каже. Гледа Той света и се чуди истина ли е, че Той го е направил до последната прашинка. Дяволът му вика „Ти, Ти!”, а на Него не му се вярва…

 Та откак свят светува няма Истина, Санчо. Има истини – за всекиго според нуждите. Едно и също нещо – тебе лъжа, мене истина. Като онези великани отсреща, дето казваш, че били вятърни мелници!

Така сигурно са разговаряли дон Кихот и Санчо Панса, яздейки по пътя. Дойде ми на ума по сериозен повод.

Вчера, в 14,39 ч. KALDATA публикува статия „България ратифицира тихомълком споразумение за драконовска цензура на интернет”.

Напомпан от големия протест до вчера подскочих. Особено заради „тихомълком” – вече имаме достатъчно примери (ГМО, избирателния закон, шистовия газ) за подобни номера от управляващите.

Тъй като – за разлика от Protest SOPA/PIPA! – времето не ни гони, реших да видя какво става в нета и да потърся текста на АСТА. В резултат за себе си констатирах:

Присъединявам се към позицията на KALDATA в момента да се даде гласност на „тихомълком”.

Предвид заплануваното окончателно приемане на АСТА в средата на годината много е рано за организиране на протестни акции, те ще бъдат стрелба на халос. Сега е време за дебнене и наблюдение.

Сега, обаче, е момента всеки да се запознае с проблема и да се подготви с оформена собствената позиция! Иначе в последния момент ще трябва да се доверите на някого…

За ваше улеснение давам линкове от двете страни на барикадата (на KALDATA вече го имате):

Автентичен текст на АСТА от 15 април 2011 г., публикуван в Foreign Affairs and International Trade Canada international.gc.ca

Публикация на ЕК ACTA – Anti-counterfeiting Trade Agreement

Occupy Wall Street Stop ACTA: The Anti-Counterfeiting Trade Agreement

Топката е във вас!

Вертикална гора

Bosco Verticale първата вертикална гора в света

За нея най-напред прочетох в есперантски сайт.  Силно заинтересуван (и винаги с едно на ум при преразкази 😉 ) написах в Google „Bosco Verticale” и се появиха 2 милиона и 950 хиляди линка. Написах на български „вертикална гора” – милион 850 хил..

Е, ясно е – само аз, 1850001-ия, липсвам!

Точно да се откажа да пиша и…”Добре де, а ти защо нищо не знаеше досега за това?”

В торнадото от информация повече от вероятно е да пропуснеш нещо интересно (което при това не те засяга пряко) ако няма кой да ти  каже „Хе-хе, виж това!”. Затова реших да стана 1850001-ия за да ви посоча с мишката „Вижте нещо интересно”:

 (изображенията на проекта са на © Boeri Studio)

Като не дойде гората при човека, човекът си я докара. 🙂

Човекът в случая е Stefano Boeri заедно с голям колектив

За това чудо аз няма да се напъвам да разказвам. Оставям на авторите  и на специалистите.

Само най-същественото: първата кула в Милано ще бъде открита след броени месеци; площта на дърветата е равна на 10,000 кв.м. гора;  по отношение на градското уплътняване е еквивалент на площ от еднофамилни къщи от почти 50,000 кв.м.; гората ще е собственост на общината.

Останалите много интересни подробности ще прочетете в линковете. Струва си – няма нищо общо с просто нареждане на дървета в саксии по терасите.

……………………………………..

Тази информация ми докара добро настроение. И потегли синджирче мисли.

Много хилядолетия са минали откакто човекът станал жител на Земята. С две голи ръце (и два голи крака 🙂 ).
Имал той, обаче, още от началото и глава. Не само като носеща конструкция за важните сетива и входа за енергийни ресурси – имало в нея нещо на пръв поглед ненужно, но с голяма перспектива.
Размърдало се това „нещо”, набрало лека-полека инерция и мощност и ето ни с обути крака и изнежени ръце в днешното време. Добри – лоши, не сме същите като в началото (е, някои са предпочели да си останат там, както ще видите на една от снимките по-нататък, ама нейсе).
Който не работи, той не греши” казва една много точна мъдрост (но и файда, че е безгрешен, никаква – добавям аз). Доста сме работили, доста сме грешили (и продължаваме, за жалост).
В развитието винаги ни е подръчквал тайничкия стимул и явната мисъл да докажем, че сме нещо специално, изключително и невиждано (такъв комплекс лесно не се преборва!) като се изолираме, колкото може повече, от Естеството. Набутахме се в изкуствени материали, направихме си жилищата върху главите едни на други, отгледахме си питомни растения и животни за да живеят извън природните закони край нас, храната си правим изкуствено, да ходим с краката си все повече ни мързи, роботи да ни заместят в работата изцяло… Стана ни тясно – започнахме да се трепем едни други, да се надскачаме, нали всеки го гони комплекса за „свръх”.

Но не сме безнадеждни! Кръвта вода не става (за друго се употребява този израз, но и тук е на място!) – заложеното в нас от Вселената (който и да я е създал) е неунищожаемо! Озеленените балкони и стайните растения,

домашните любимци,

са ярко доказателство, но в същото време ерзац, бледо копие на това,

от което сме избягали, а то продължава да ни липсва.
Да не говорим какво ни липсва от още по-далечни времена – защо всички жадуваме за морето, защо се втурваме към него така

а излизаме така?

И щом вече няма как да се откажем от градовете, няма как да не се катерим върху си етаж подир етаж, по пътя на собственото ни спасение се стигна до това архитектурно чудо (шаблонът си пасва) – да излизаш през вратата към терасата на 27-ия етаж и след 2-3 крачки да си в истинска гора, където и птички ти пеят, и буболечки те полазват, и на някого срещнат в гората „Здрасти” казваш…

Bravo bravissimo, професоре!

Блазе му, на който ще живее там и ще може да казва „Живея на едикой си горски етаж”!

Protest SOPA/PIPA!

Драги приятели,

Много сайтове са блокирани днес в знак на протест срещу предложените закони в САЩ, които заплашват свободата на интернет: Stop Internet Piracy Act (SOPA) и Protect IP Act (PIPA).

От лични блогове на гиганти като WordPress и Wikipedia, различни сайтове навсякъде в интернет – включително и с тази молба – призовават да се помогне за спиране на  приемането на това опасно законодателство.

Каквито и убедителни мотиви за приемане на тези закони да има, опитът на моя живот казва, че никоя цензура не е свършила добра работа, но лоша – винаги!

Моля, вижте видеото по-долу за да научите за какво става дума. Вижте и тази публикация

При желание можете да се присъедините към протестните действия.

Ето призива на WordPress.com:

Join Our Censorship Protest!

by Jane Wells

Have you been paying attention to all the hubbub online about the proposed U.S.legislation (SOPA/PIPA) that threatens internet freedom? I wrote about it last week over on WordPress.org, but the gist is this: there’s a bill in the U.S. Senate that if passed would put publishing freedom severely at risk, and could shut down entire sites at the whim of media companies. Fight for the Future created this nifty video to sum it up better than I can.

http://vimeo.com/31100268

On January 18, 2012, sites all over the internet will be blacking out to protest and try to mobilize more people to speak out against this bill coming up in the Senate next week – S. 968: the Protect IP Act (PIPA) – in an attempt to let U.S. lawmakers know how much opposition there is.WordPress.orgWikipedia, and even WordPress.com VIP I Can Has Cheezburger? will be participating in the blackout to raise awareness and spur you to action.

Here on WordPress.com, we want to participate as well. Freshly

Pressed will be blacked out during the strike. Sorry to take away your daily fix of yummy web content, but this bill threatens to do that on a much wider scale. You don’t want that, do you?

More importantly, we are making it possible for you to participate in the protest. There are two options: a „Stop Censorship“ ribbon and a full blackout. The blackout portion will be in effect January 18 from 8am to 8pm EST, while the ribbon will be displayed until January 24. Here’s how to join in:

  1. Go to Settings → Protest SOPA/PIPA in your dashboard.
  2. Select if you want to join the blackout or show a ribbon.
  3. If you choose to join the blackout, you can edit the message that will be shown on your site during the blackout.
  4. Preview what your protest will look like.
  5. Click „Save Changes“ button to activate your protest.

That’s it! Easy-peasy activism right at your fingertips.

The „Stop Censorship“ ribbon will display in the upper corner of your site and links to americancensorship.org. It will display until January 24, 2012 (the Senate vote date).

If you choose to do the blackout in addition to the ribbon, then we will black out your site from 8am to 8pm EST along with the official strike. You can customize the message that will appear on your blacked-out site to tell people why this issue is important to you. Your site will return to just displaying the ribbon after the strike is over.

I hope that a significant number of you on WordPress.com will join in this protest. Publishing freedom is a right we must protect.

And one last pitch: whatever you decide to do about your site, please take a few minutes to head over to americancensorship.org and take action. It only takes a few moments of your time to be an agent of change!

Как да готвим

„С весело настроение готви, че да си оближат пръстите като ядат!”

(все трябва да е казал някой майстор кулинар 🙂 )

Със забавна книга завърших отминалата блогърска година, с весела книга ще започна тази. Нали така я пожелах (годината) на вас и на себе си – весела да е.

Книгата ми е „наследство” от миналата година, но сега ще разкажа за нея.

Лесно е да се каже „ще разкажа”, трудно е да се разкаже! Щом книгата е весела и разказът за нея трябва да е такъв. Не иде да я караш по правилата и да му дръпнеш такава рецензия, че и авторът да се опули за неговата книга ли става дума.

Щом ще се нарушават каноните, удрям през просото:
започвам с обширни цитати преди да съм казал каквото и да е (като изключим определението „весела”). Тъй де, авторът ако е Автор трябва най-добре да си го е казал…
Ето какво е казал (цитати от книгата):

На всички майстори в поезията и в живота и на всички хора с постоянен и несмутим апетит!!!” – посвещение веднага след заглавието. Богати възможности да се класира човек! 🙂
По време на демокрацията българинът реши, че най-после е намерил поле за своята изява. И като запретна ръкави и крачоли, в мътната вода на последвалите събития се втурна да улови своята златна рибка. … До този момент всеки си работеше там нещо и най-вече това, което не му е работа. …човек с фирма се чувстваше някак си помазан и изпълнен с надежди и решителност. Неуспехи не се предвиждаха. …
Значи първо фирма. След като дълго време се чесах по главата и мислих, ръководен от общата модна тенденция за звучност, реших да кръстя фирмата си „Янус”. В пантеона на римските богове Янус е двуликият бог на началото и края, но и богът на вечно отворената врата. … Именно така постепенно се оформи идеята да си направя малко ресторантче с вечно широко и гостоприемно отворени врати.  През бохемските си години се радвах на изключително внимание и глезене по кръчмите и реших, че тъкмо е настъпил моментът да върна този така приятен заем.
Всички бяха любопитни какво аджеба е направил безотговорният бохем, човекът, обичащ живота и хубавата софра почти до безразсъдство.”

Тъй! Завесата се приповдигна. За гозби и похапване става дума в тази не съвсем обикновена книга.
Наричам я така, защото една кулинарна книга с рецепти да е пълна и с откровение, поднесено шеговито, това обикновено ли е?
А човек като мен да се зачете в кулинарни рецепти? И на всичкото отгоре да констатира, че откак се помни ги е ял всичките тези гозби?

На книгата попаднах, когато търсех материали за „Градът благородник”.  Мярна ми се из нета

и, кой знае защо, ми замириса на вкусните мамини манджи. Всепризната беше майка ми в това отношение, достойни продължителки на вкусното дело има в къщи. Но никога не е ставало въпрос къде се е научила да готви. Представяте ли си: „Леле, че е вкусно! Къде се научи да готвиш тази манджа?” 🙂

Казах на Точица (баш майсторката ни!) и тя моментално я поръча. Когато я отворихме видяхме, че всичките ястия на майка ми могат да се намерят в нея!
Отначало я прелистих, после се зачетох.

Кулинарна книга, събрала истинско съкровище от български ястия (без каквито и да са превземки!), написана от интелигентен човек в лежерен стил с премерено чувство за хумор. В нея има много неочаквани неща (даже рецепта за чорба от тесла 🙂 ), вкл. и за традиционните български празници и как да се нахрани 4-членно семейство с 200 лв. седмично (около 2005 г., сега сигурно 300 няма да стигнат за списъка). Факт е обаче, че рецептите са евтини и много здравословни.

Всички, които обичате да готвите или имате намерение да заобичате, няма да съжалявате ако я имате!

А сега още малко цитати:
„За сътворението на света съществуват безброй много хипотези. … ей така, от само себе си, на Земята се е образувал първичният бульон, т.е. първата чорба, около която насядали да се угощават всички земни твари … Венец на божието творчество била райската градина. Там в изобилие виреело всичко. И Бог казал на човека: „Яж всичко!” Човекът обаче бил неук и не знаел как да си сготви всички тези благинки. Затова Бог запалил огън и му сварил чорба. … При това положение, след като имал всичко, и най-вече чорба, човекът започнал да скучае и Бог в безкрайната си доброта и за да стане бъркотията пълна, създал жената и котката да му правят компания. … Затова нека благодарим на Бог за великия му гений, за безкрайната му милост и доброта, защото какво по-хубаво има на света от една гореща чорба, изсърбана в компанията на красива жена и доволно мъркаща котка!
И така, отрупани и задоволени от Божията благодат, ние издигаме паметници … но никой досега не се е сетил да запали вечен огън, върху който да курдиса един голям казан с чорба.
Блестяща идея! 🙂

За финал:
„Скъпи домакини. Всички тези чорбички и други благинки, които ще споделя с вас, спокойно можете да приготвите при домашни условия. За целта не са необходими кой знае какви удобства, уреди и скъпо кухненско оборудване. Посветете на вашата кухня повече време и търпение и ще бъдете богато възнаградени. Превърнете готвенето в игра, а не в тягостно задължение. Никое друго занимание не прогонва така ефикасно скуката, нищо друго не ни прави така свободни да творим и импровизираме, нищо друго не ни прави така щастливи , че сме се потрудили за удоволствието, здравето и доброто разположение на духа на нашите най-близки хора.

Готвенето не е хаос, а логично подредени правила и действия. И ако добре ги изучим, ще можем да си позволим и да ги нарушаваме, да привнасяме нещо свое и – кой знае – може би точно по този начин ще създадем нашия кулинарен шедьовър.“

 Добре го е казал Майсторът, нямам какво да добавя.

_____________________________
Линкове няма. Мога да ви дам адрес и телефон за посетителите на Трявна:
гр. Трявна 5350, ул „Калето” 7  Милчо Милчев  тел.: 0677 63240
Адресът е от книгата, издадена 2006 г., така че не гарантирам за него – нито познавам Майстора, нито съм опитвал манджите в ресторантчето му (все още!).

Обикновени убийства

–                           Донесох книгата на Жоро – казва Точица – искаш ли да ти я дам?
–                           Дай я – отговарям – да се поразсъня, че тия дни само ми се дреме, май имам остатъци от някакви мечешки гени.
–                           Сигурно ще се разсъниш – смее се тя – точно по твой вкус е: разкази хем с логичен, хем с неочакван край.

Опаа, логичен, пък неочакван? – мисля си – „Това какво ще рече? За читатели скарани с логиката или за два пласта на действието?”

Носи ми тя книгата. Поглеждам я – заглавието на корицата
„Обикновени убийства”.

Ясно, криминале. Българско. Съдейки по обема на книгата (близо 300 стр.) надали са различни случаи без някаква обединяваща връзка. Логично и очаквано – връзката сигурно е някакъв български Шерлок Холмс или Поаро. Я да видя какво име му е измислил авторът?

Разгърнах и веднага предупреждение от автора:

Тези истории са измислени.

Всички лица и събития са плод

на въображението на автора, откъдето

са и съответните неточности

Сънливостта ми изчезна окончателно! Преди да съм почнал да чета, книгата ми сервира предизвикателства, които трябва аз лично да реша:

  • Обикновени – без кавички – в общоприетия смисъл няма как да са. С такива се пълнят вестници, не книга.
  • Двете половини на лицето (Джекил и Хайд) на убития (?!?) върху корицата. (Браво на художничката Калудова!)
  • За „логичен, но неочакван” вече споменах.
  • „въображението на автора” и „съответните неточности” – неточности в какво, в уж измислени обикновени убийства?!?
  • Според съдържанието разказите са 13!?..

Отворих книгата и…по някое време Точица ме издебнала с фотоапарата. 🙂

…………………………………………………

Спокойно, разбира се, че няма да ви разказвам съдържанието, нищо не сте ми направили нито вие, нито авторът! 🙂 Няма да ви кажа и решенията ми на предизвикателствата.

Просто не я оставих, докато не я прочетох и сега, кой знае защо, все ми се струва, че имам добър стар приятел, с когото много пъти сме ходили за риба. Аха да му вдигна телефона, ама не ми остава друго, освен да чакам следващите 13 „за да го попитам” дали са намерили… 😉

Единствения цитат, който не мога да се въздържа да не дам е:

„И все пак риболовът си е за предпочитане!”

Защо точно този? Я се вгледайте пак в корицата…

___________________________________________
Книгата е на издателство Пергамент Прес и може да се намери във всички големи книжарници, вкл. онлайн.

Във вторник 13-и

12 барабонки

1. Четеш, слушаш: „В името на бъдещето…заради бъдещето…бъдещето така…бъдещето иначе…”.
Де го това бъдеще, бе?!? Ден след ден само в настоящето живеем!

2. Хората се делят на две: такива, които обещават и такива, на които обещават…

3. Цепи косъма на две и продава половинките за хиляди…

4. „За мъдрост търси старите. И къде да го търся сега този старец?” мисли 80-годишен, почесвайки се по темето…

5. От какво се пълнее най-много?
От депутатство…

6. В швейцарския град Лозана международен екип от специалисти работи над проекта, наречен „Б Б”. Целта им е да изследват структурите на човешкия мозък и да ги пресъздадат в компютърна система… (това е истина, проектът е „Блу Брейн”)

7. Хората изначално са пешеходци. Кой тогава кара тия луди коли?!?

8. Яхнал враня коня носи се кат хала – някога. Сега – тръснал се на 120 коня и халата го отвяла…

9. Тръгнала екскурзия в дън гори тилилейски. Всички в група, егалитарно, че гори тилилейски са това, знае ли човек. „Я стига, тълпата ще ме командва!” измърморил елитаристът и се дръпнал по-настрана и по-далечко…
Никой даже и не забелязал. На връщане чак го намерили – биел се с едни маймуни за един банан.

10. Викнало някога си едно дете „Царят е гол!” като го видяло важен важен да пристъпва под овациите на придворните.
Къде са сега децата ни, бе, от яслите ли ги учим да не викват, да не гледат, да не мислят?!?

11. Нежно докосване като ефирен полъх на вечерен морски бриз погали небръснатата му буза…
– Стига си махала тази опашка, ма, че да не ти я отрежа! – изръмжа той сънено на котката си…

12. – Наборе, нещо се е изляло в джоба ти, мокър е.
– А, нищо не се е изляло – замразената ми пенсия се топи.

От вчерашната Е-поща

Подател: Veronica <anabetta.veronica@gmail.com>

Относно: Моля, имам нужда от вашата помощ в този бизнес

От бюрото НА Г-ЖА ВЕРОНИКА Натаниел.

МЕНИДЖЪР БИЛ И ОБМЕН кат.

БАНКА НА АФРИКА (B.O.A).

Буркина Фасо. Уагадугу.

Уважаеми потребители,

Допълване на деня за вас и вашия любим семейство. Извинявам се за това проникване, реших да се свържем с Вас чрез електронна поща, поради неотложността на въпроса по този въпрос. Не се учуди или се страхуват от мен за получаване на тази поща.

Моля, искам вашето съгласие и би искал да си взема самостоятелно запозная с вас. Аз съм г-жа Вероника Натаниел, аз работя с Международната банка на Буркина Фасо (боа). Имам нужда от Вашето съдействие за получаване на долара ($ 10.5) милиона долара, което е било в спящ сметка с моята банка за повече от 6 години, което принадлежи към една от чуждестранните ни клиенти, загинали заедно с цялото си семейство при самолетна катастрофа, което се случи в Кения, Източна Африка.

Аз ще ви предостави подробна информация относно условията за тази операция, след като съм си интерес, но аз трябва да кажа, че доверието процъфтява бизнес. Затова нека вашата съвест за това предложение да се подхранва с искреност и не няма да може да отведе до информация, че тази сделка е благополучно без риск и трябва да имате тази сделка (строго секретно).

Съгласен съм, че 40% от тези пари ще бъдат за вас като чуждестранен партньор, във връзка с предоставянето на чужда сметка, и 60% ще бъде за мен, аз ще посети вашата страна за изплащане в зависимост от процента посочени. Не забравяйте, че трябва да се прилага първо в банката като връзка или близък роднина на починалия на клиентите, което показва, си остана с изпращане по пощата на това поле.

ВАШИТЕ пълни подробности

(1) Пълно име …

(2) Възраст ….

(3) секс …

(4) Националност …

(5) Професия ….

(6) Частните Тел …. телефон и факс номер за лесна и ефективна комуникация и кариерата си като банкер,

Аз ще ви отведе в крак с цялата информация, която е веднага след като Ihear от вас. Ако не чувам от вас в рамките на определен период от време ще Предполагам, че не се интересуват. В същото време, ако сте готови, способен и честен, за тази сделка, моля посочете Вашия интерес, като изпраща отговор на това писмо.

Изчакайте да чуя от теб скоро следваща.

+226-7429-1080

Счита се към теб.

Г-жа Вероника

Умора нямат тия хора, ей! Колко години вече размножават милионери по света! 😀

Щях, както обикновено, да му щракна delete, но ми направи впечатление разликата в стила на писмото. Някои изрази, думи, начинът на „погрешност”  и т.н. И факта, че идва в този вид – „преведено” на български. 😉 И реших да ви го покажа.

Не ви ли се струва, че „Международната банка на Буркина Фасо (боа)” е „паркирана” на територията на България?

Не спят нашите буркинфасовци, търсят ниши! И този бизнес не е лек, нали е криза… 😀

………………….

Заб. След като самоотвержено написах горното разобличение 🙂 погледнах следващия имейл. Не е от този род (известни ми са Dyalum системите), ама аз нищо не съм ги питал и като се замислиш…

Подател: Darden Don support@mail.dyalum.com.cn
As requested, below is pricing for all our lists only until this Friday:
note: all lists are optin and were updated within the last 6 months
HEALTH RELATED LISTS
Any Individual list below $115 ea OR 2 for $199
-> Complete US Physicians Database
-> Chiropractic Doctors in the USA
-> American Holistic Medicine Providers/Clinics
-> General Dentists in the USA
-> Dentists with Specialties
-> American Veterinarians & Veterinary Clinics
-> US Hospitals
-> Nursing Homes int the US
-> Pharmaceutical Company Employees
-> Physical/Occupational Therapy Clinics and Therapists in the US
-> Oncology Physicians in the US
-> US Surgery Centers
-> Massage Therapists/Therapy Clinics in America
-> Acupuncturists/clinics in the US
-> Medical Equipment Suppliers(USA)
-> Mental Health Counselors (USA)
-> Optometrists/Clinics (USA)
-> Psychologists (USA)
BUSINESS RELATED LISTS
Take any individual list below for just $135 each
-> Hotels in the USA
-> Realtors in the USA
-> USA Business Database
-> Manufacturer Database (USA)
-> Financial Planner Database (USA)
-> Finance & Professionals Database (USA)
-> Insurance Agents (USA)
-> Canadian Businesses
-> United Kingdom Business Database
-> Media Outlet Contacts (USA)
CONSUMER RELATED LISTS
$89 each-> USA Consumer Database
-> Credit Inquiries Database (USA)
-> American Homeowners
[ PROFESSIONALS LISTS ]
$125 each-> USA Lawyers Database
-> Criminal Attorneys in the US
Reply to this address for numbers and samples: looking-for-40-us-lists1@gmx.com

 

 

Честита Коледа!

До всички, до всички, до всички!

http://www.dancingsantacard.com/bg/?santa=10086

%d блогъра харесват това: