Приятелството

Завърза се веднъж в компания разговор за приятелството. И постепенно доста се оживи. Защото се оказа, че в разбирането на приятелството има много голямо индивидуално виждане. Всеки се мъчи да”прокара” своите определения и правила. От разговор стана спор. И, както при всеки спор в компания, до “резултат” не се стигна. Пак добре, че приятели не се скараха заради определение на “приятелството”…🙂

Спомних си тези дни този случай и се замислих: има ли някакви правила как да си намериш приятел, как да станеш приятел, как да поддържаш приятелство?
И констатирах, че мога да отговоря нещо на тези въпроси само от “собствената си камбанария” – според моите разбирания и без никаква претенция за генерално обобщение.

Сприятеляването прилича малко на любовта – може да е “от пръв поглед”, може и след дълго опознаване. Може да се получи нещо трайно, може и не.
И, както в любовта, има първоначален “проучвателен контакт”. В него се “полагат основите”, от които зависи дали “сградата” ще е дълготрайна. Защото тя може да бъде построена много красива, но без сигурна основа да падне при първия полъх на вятъра.

Как се полагат такива основи? Ами за мен има един много важен принцип: щом си харесал другия за приятел не се украсявай през периода на опознаване за да му се харесаш, покажи се такъв, какъвто си. Първо трябва да се харесате взаимно (както, когато си вземаш куче – Барки и batpep знаят добре!🙂 ), а след това всеки да узнае какво може да очаква и получи от едно такова приятелство. Всеки!

Този принцип влече известни “правила на общуване”. На първо място искренност и откритост. Моите приятели знаят, че аз няма да спестя нещо, което не ми харесва, дори доста разгорещено може да се опитам да наложа своето. Че своето мнение ще кажа винаги открито дори и да зная, че няма да се хареса или звучи еретично.
Но затова пък знаят със сигурност, че в отношенията ни няма двойственост, че думите ми значат точно това, което значат и нищо повече!
С една дума, приятелите ми ме “знаят” и са ме харесали такъв, какъвто съм – не съм ги “излъгал” още отначало!

След един по-дълъг или по-кратък период следва…щях да напиша “обсебването”, но не ми “прозвуча“. По-скоро “сливането” – човек има чувството (а много често и действително е така), че приятелят е нещо като твоето малко по-различно “аз”.

И от тук нататък идва нещо трудно обяснимо. Може да не сте се виждали и чували с години. Може наглед нищо да не получаваш и нищо да не даваш. Или често да се счепквате и ругаете. И все пак това да е Вашият Приятел – човекът, който някак си усещате винаги до рамото си, почти осезаемо…

Приятелството нормално може да бъде чупливо, т.е.да се прекъсне, само в началния период. Ако след този период стане такова нещо, твърдо съм убеден, че единият от двамата е “кръшкал, когато са наливали основите”…🙂

Както вече сте разбрали, според мен приятелството не е въпрос на “дипломация”, на усилия да го “държиш с две ръце”, на себеотдаване, и т.н.

Приятелството е да имаш повече от едно “аз”, при това различни!🙂

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • баба коконица  On 26 януари, 2008 at 23:26

    И пак да ви кажа:

    Кой не тачи своя Цар е йдно животну и треби да живей у кочината, там да лочи помийа, там да сире и да пикай! А кой люби своя Цар ша намери благодат и успокоенье!

    Тъй е то, кат сти толкуз прости и не разбирати, че само Царя знай как да управлява, ша търпите! Ако сига Нашият Цар управляваши, нямаши да й така! Казвах ви аз, ама не слушати! И затуй ша си хапити задниците, ама ше й късно! Да са научити да слушати туй, дет ви учи баба ви Коконица!

    Ето ви пак мойту йсе, тоз път хубуу гу прочитети:

    СПОЛАЙ ТИ ЦАРЮ, СПОЛАЙ ТИ ЧЕДО!

    В нашта махала преди много години имаши чешмичка. Народната власт я построи за народа, за да пие бистра вода до насита.
    Да ама дойде костовашкото време и чешмичката пресъхна. После додоха едни булдозери и багери и ровиа, ровиа и сичко изпотъпкаха, а от чешмичката и помен не остана. Сигурно лично Костов ги беше пратил, за да не може народа да пий вода, а да купува бутилирана и да пълни гушата на Муравей, бял ден да не види дано!

    Добре чи после Нашия Цар наново дигна чешмата, Господ да го поживи! На откриването Царя лично доде и ми каза:

    – Бабо Коконице, пий бистра вода до насита, има и за теб, и за внучетата. Няма вече да купувате бутилирана. А господин Муравей Радев нека да си смени чипа. Пийте и бъдете здрави!

    А аз му викам:

    – Сполай ти Царю, жив да си ни! Че ако не си ти Костов пак ше доде да бутне чешмата, чумата да го тръшне дано!

    И после му целувам ръка и му думам:

    – Още сто години да си жив, бащице наш!

  • Графът  On 27 януари, 2008 at 01:18

    То хубаво, “баба коконица”, ама нерде Ямбол, нерде Стамбул.😉
    Та за друг път аз да ти река: сложи по-силните очила па прочети кое за къдя е.🙂
    А иначе – добре е и философите да пийват водичка от чешмичка…😉

  • Xquisite  On 28 януари, 2008 at 12:16

    Приятелството е едно от ценните взаимоотношения между хората. И напълно съм съгласна с всичко, което сте написали- мислите ми за приятелството са идентични с вашите.
    Лек ден!

Trackbacks

  • By Халка от верижката « Графът on 4 октомври, 2008 at 11:19

    […] Съдържанието е въпрос на съучастниците… Иначе за приятелството съм писал нещо повече от моя гледна точка, което си е […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: