Професия измамник

Отдавна измамата е професия. За много хора по света – диапазонът на практикуването ú е огромен. От банкови и борсови измами за милиони до играта „Тука има, тука нема” на пазара и циганката-гледачка на улицата с китка здравец в ръка, която се мъчи да ви измъкне някое левче.

Както във всяка професия и в нея има прочути професионалисти, за които се разказва от време на време в забавни неделни четива.
Забавни, забавни, ама питате ли измамените? Защото измама без измамени няма!

Всяка професия изисква определени качества от човека за да стане добър в нея. За да бъде много добър трябва повече – талант. Ако ги няма пак може, но тогава просто ще работи нещо си – да си изкарва хляба. В професията „измамник”, обаче, това няма как да стане.

Какви качества трябват за да си измамник?
Преди всичко, трябва силно вродено чувство за приложна психология. Не образование, чувство! Без него нито ще можеш да измислиш необходимата измама, нито да я осъществиш.
Необходим е остър аналитичен ум за бърза реакция. И най-малкото колебание може да провали всичко.
Необходима е вродена артистичност – за да имаш успех в измамата трябва да изиграеш героя в ролята си без абсолютно никаква грешка.
Трябва да се владееш до съвършенство и да имаш силна способност към импровизациите.
Сигурно още качества са необходими. Като, например, известно чувство за хазарт, дар слово, обаятелност…

Измамата е криминализирана, обявена е за престъпление. Надали някой ще сметне това за несправедливост. Но сега съм изкушен от играта на друга гледна точка – къде точно е престъплението?
Очевидно основанието е в това, че пострадват финансово хората.
Добре, но нима насилствено им вземат парите? Напълно доброволно се измамват! Сами ги носят на крака. Точно така, както се измамват от политиците например – и там много често също има сериозни загуби във финансовия статус на личния живот след „по-малкото зло”. Или от световната банкова система – какво е сегашната криза ако не една осъществена световна измама?
Да, ама при измамниците това става непосредствено с пряка лъжа.
Че какво, лъжата наказуемо от закона престъпление ли е? Олеле! Кой тогава ще остане на свобода?…

Спирам да теоретизирам – ще ви разкажа 2 случая на остроумна измама.

Средата на 50-те години на миналия век.
След войната (втората световна) дълго време имаше недостиг на най-необходимите неща. Храната беше с купони, гориво за отопление даваха с бележки и винаги не достигаха.
Началната спирка на княжевския трамвай №5 беше на „Св.Неделя”, от страната на Съдебната палата. Спирката беше солидна покрита постройка, вътре с парапети за оформяне на опашката. Между другото, в неделя сутрин ставаха внушителни опашки – това беше пътят да отидеш на Витоша.
Отвън пред входа винаги имаше търговци да продават най-често варени скариди, варена царевица, семки.
Едни ден гледам навън от спирката се извила дълга опашка от някаква масичка с един седнал зад нея мъж.
Такива неща тогава не се отминаваха без внимание! Разпитвам аз – раздават бележки за половин тон въглища, който се плаща веднага (обикновено така се плащаше при бележките). Опашката огромна, но имало много, сигурно до вечерта ще има да раздават, защото повече от една на човек не давали. Имало и ред – отначало се блъскали на тълпа, но човекът извикал един милиционер да въвежда ред и сега се редят по двама.
На мен това ми стига. Хуквам с пълна сила към работата на баща ми да му кажа. Дава ми той парите и ме изстрелва обратно, като каза да го чакам на спирката. Връщам се аз запъхтян след около час – само празната масичка и хора, които обикалят наоколо. Човекът отишъл да вземе бележки, че свършили…
Вече ви е ясно. Мъжът имал кочани с готови бележки, цялата му работа била да „удари печат” на поредната бележка и прибере парите. „Раздавал бележки” само 2-3 часа – явно за да е сигурен, че няма някой да успее да се върне от склад за въглища.

Вторият случай е двайсет години по-късно – през 70-те.
Кандидатстудентски кампании на СУ. Пред Университета тълпи от родители – както е прието! 🙂
Между тях се мярка прилично облечен мъж с интелигентен вид. Нещо се говори тихо на 4 уши, дават му родителите прилична сума и получават (забележете!) писмена разписка, на която има координати телефон и адрес. Съвсем истински, както се оказва в последствие. Ангажиментът е да се уреди висока бележка и класиране след приемните изпити. Не е 100%-ов, но ако нещо се провали парите ще бъдат върнати.
И човекът ги връща! Честно и почтено – на всички, които не са успели да влязат. Които са успели – чиста печалба… 😀
Благодарение на тази остроумна система той е „работил” 5-6 години без някой да се почувства измамен. Обратно – самите родители на неуспели кандидат-студенти му правели реклама и му водели клиенти на следващата година.
Провалил се напълно случайно – попаднал на майка, чийто мъж бил преподавател в Университета…

Необятно нещо е измамата! Малка част криминализирана, огромна част заобиколила ни отвсякъде. Така вписана в ежедневието ни, че даже не я забелязваме като измама.

Колко пъти днес ви измамиха?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • kenkal  On 26 юли, 2009 at 20:48

    Наистина е необятна. И си мисля, че много често сами се тикаме да бъдем измамени. Дори подсъзнателно да усещаме, че ще паднем в капана, някак държим да попаднем в числото на участвалите в завръзката (дори и на губещата страна).

  • Веселин  On 26 юли, 2009 at 22:50

    Гениално!

  • Сима  On 26 юли, 2009 at 23:41

    🙂 Нас направо се надпреварват да ни мамят, особено тук, защото си мислят, че сме глупави гринги с много пари дето даже не си правим сметка, за да разберем, че са ни излъгали. Ама ние явно си имаме една закрила свише и все не се връзват работите на мошениците! Ще ти разкажа най-прясната случка от изминалата седмица. Сеньор Салвадор, президента на хунтата (т.е. управителния съвет) на кондоминиума (жилищния комплекс) идва при нас и заявява, че веднага трябва да платим 1000 боливара, защото от утре започва събарянето на покрива на паркинга на комплекса (който си плачеше за нов), че той договора бил сключен отдавна и че инжинерът, който ще събаря покрива ни съдил за забавяне изпълнението на договора и сега от 8 000 боливара кондоминиума трябва да му плати 10 000! Каза още, че почти всички били вече платили, само ние и още 2 апартамента сме останали. Тук останаха неизяснени доста „подробности“, като например как така е бил подписан договор без да ни уведомят, после какво сме виновни ние, че се е забавило изпълнението му, а и как така 10000 делено на 12 апартамента прави по 1000 на апартамент (да не говорим, че по-големите апартаменти плащат по-големи квоти от общите разходи, а нашия е малък). Ние се усмихнахме глуповато, казахме „добре, добре, ще платим, но нали разбирате, че това е голяма сума и я нямаме на ръка, ще трябва да ни пратят евро от България“ 😉 и зачакахме да видим какво ще стане, дали ще ни се изяснят нещата… На следващата сутрин идва „инженерът“, когото много добре познаваме вече, че е абсолютен мошеник, да не говорим, че изобщо не е нито инженер, нито дори строителен работник, и е толкова нескоросан, че дори за измамник не става! Но договорът вече е сключен и няма как, човека се захваща за работа (Сеньор Салвадор му предплаща половината сума, с надеждата, че ние утре-вдруги ден ще платим наште 1000 боливара). Тук няма да описвам какви невъзможни поразии натвори „г-н инженерът“, защото даже още не е приключил. Но какво интересно нещо научихме от един наш съсед, който приятелски си поговорил с майстора и го подпитал това-онова… Колко мислиш ще получи „инженерът“ за творението си? 800 боливара! Да! Не 8000, още по-малко 10 000, а само 800! 🙂 А нашият мил президент на хунтата искаше да вземе от нас 1000 без да ни покаже договор, без нищо! И ако бяхме патки, и ако имахме пари бол, щяхме да си платим! Ама Господ си знае работата… 🙂

  • гравитон  On 27 юли, 2009 at 00:53

    На мен по ми харесват политическите измамници. Измамят те професионално, гласуваш за тях и после сам си плащаш поне 4 години !

  • Роси  On 27 юли, 2009 at 04:04

    А пък аз мисля, че често хората стават жертни на предоверяването си на „специалисти“, защото не желаят да мислят елементарно. Просто ги мързи. Нека някой друг носи отговорността.

    Ето няколко примера от нашето вседневие:

    – на всяка консерва са изписани косервантите и датата на производство. Колко купувачи четат дали има подсладител от рода на аспартана или сверяват срока на годност? Защо не го правят масово българите?

    -Измамите са в особено голям размер, когато става дума за храни и здравето на хората! Всички рекламират МАРГАРИНА, който е особено вреден, защото е дериват на нефта! По химичен състав прилича на грес! Кой би ял грес? Не го кацат мухите и не замръзва в хладилника! Следователно не става за ядене! А масово го слагат в детските бисквити, закуски и др. продукти! И никой не бие тревога.

    – още един пример за безхаберието на измамените хора. Надявайки се на професионалната компетентност на някой известен професор, се купува препоръчавото от него лекарство , пие се по схемата. Колко души ще прочетат внимателно упътването, където са написани доста „странични ефекти“ например, напълно противопоказни на заболяването?

    Нали се сещате, че вината за измамата се поделя между желаещите да бъдат измамени и измамниците!

  • legrandelf  On 27 юли, 2009 at 11:23

    Социалното инженерство.

    Степен на злоупотреба и…

    Призив за гордо самопризнание – възхвала на престъплението 🙂

  • Крис Ванев  On 27 юли, 2009 at 11:50

    Имам си аз един любим английски сериал, а именно hustle, в който хич не се мами на дребно, макар участниците да те оставят с убеждението, че всъщност са най-умелите в малката измама, както всъщност е. Има ужасно много хумор, но това което е интересно, че те си имат кодекс. Не мамят хора, които не заслужават да бъдат измамени. Не мамят един и същ човек повече от веднъж и не мамят с цел, да забогатеят. Мамят във форма на възмездие, под надслов танто-за-танто.

    И в какво се превръщат илюзиите? Открадни, без да знаеш какво е да те крадат, е просто недооценена кражба. Измами, без да знаеш какво е да те измамят, е ужасно несправедливо.

    Всеки ден на работа ми се иска да изкрещя (освен КУПЕТЕ СИ ДОМОВЕ) МИСЛЕТЕ!.

    Да се впечатляваш и логически да навържеш последователности не е талант, а желание за въвлеченост в ситуацията и това е, което един истински измамник използва. Щеше ми се да цитирам Конан-Дойл, имаше невероятна реплика в един разник, но не мога да си намеря сборника. Грубо е горе-долу така: Глупавият се мами лесно, но да измамиш умния, винаги ще те направи щастлив.

  • Крис Ванев  On 27 юли, 2009 at 11:54

    Иначе, признавам си, аз съм търговец и като такъв считам всеки един мой работен ден като мамене. 🙂

  • batpep  On 27 юли, 2009 at 12:15

    аз лично много се кефя на добрия измамник, направо е удоволствие да те мами някой, който е добър в това 🙂

    обаче напоследък истинските артисти в професията позачезнаха, а тези, които продължават да практикуват са направо гадни. визирам обаждачите по телефона, дето станала катастрофа, сина ти смазал пет човека и давай сега пари да подкупваме милицията. също и лелките, дето ходят от врата на врата да събират по два лева за сираците, червения кръст, жорко от долно камарци и т.н. а най-гадното е, че самите лелки очевидно вярват в добрата кауза, за която работят и се чудят що ги псуваме…

  • Неско Посанъ  On 27 юли, 2009 at 12:46

    Графът обяви, че спира да теоретизира. Но още малко теория е необходима.

    Кои се поддават на измамата? Онези, които имат някаво СЛАБО МЯСТО в своята личностна същност. Не винаги слабото място е алчност. Да, ако това е алчност, нищо не оправдава потърпевшия – заслужил си го е! Но провалът често се дължи на страх. Страх, че сме необезопасени (с хранителни продукти или гориво за огрев по време на криза), че сме неосигурени със здравна помощ (особено когато започнем да чувствуваме, че не сме от желязо и че няма да живеем цял живот като яки младоци)… Че животът ни си се изплъзва между пръстите ни, а ние ставаме все по-негодни да променим каквото и да било. Към това трябва да се добави и порочното възпитание, което получаваме от най-ранна младост в родната действителност, според което „всички добри неща се постигат по втория начин“.

    Поддаването или неподдаването на измамата и мошеничеството е преди всичко въпрос на широта на възгледите. С циганките-гледачки по кьошетата е ясно – НЕ ТАМ! Никой не ни закарва насила вързани и водени за юлар при тях. Има обаче една друга съвсем реална опасност – когато измамникът се представи пред нас като авторитетен служител на не знам какви си служби. Ние сме възпитавани да бъдем добри граждани (типичен порок на тоталитарната действителност). Ето защо, когато пред нас застане някоя „официална“ личност, хеле пък и униформена, и предяви някакви искания към нас, ние имаме готовата „дежурна“ реакция да станем едни такива мънички, мънички, да тракнем с токове, да изкозируваме и ДА СЕ ПОДЧИНИМ. С което вече сме вкарали вълка в кошарата, защото никой никога на никого с нищо не може да засвидетелствува, че униформата на гърба на изправилият се пред нас в цял ръст чиновник не е ФАЛШИВА. Съвсем сериозно – изпитвам панически ужас, когато карам кола и някъде по шосето някой „блюстител на реда“ се опита да ме спре. Какво ми гарантира, че това не е някой безмилостен бандит и кърски обирджия!!!

    Ако живеехме в Дивия Запад щеше да бъде ясно как трябва да постъпим: спира ни на пътя шерифът (за когото имаме всички основания да очакваме, че е псевдо-шериф), вадим пищофа и сме ЕДИН НА ЕДИН с предполагаемия гангстер насреща. Той гангстер, ама и ние – гангстер… Така я разбирам аз демокрацията – да сме си равни.

    Но при нас не е така!

    И знаеш ли Графе, защо така? Защото ако сме в Дивия Запад – насред голата прерия, – щом сме двамина един срещу друг с оня, дето навярно се преструва на шериф, ние наистина с него сме „един на един“ (за момента поне – за възможните последствия може и да не мислим!). В Родината, обаче, при всички случаи аз съм НИЩОТО, а той е ВСИЧКОТО…

    Така е и като срещнеш циганка, която да ти бае „за далак и за мерак“ – тя е ВСЯ и ВСЁ, а ти си този, който трябва да й цалива ръка от благодарност… Оти от Европейскио Саюз са рекли, че требе да бъдем толерантни към малцинствата (разбирай МОШЕНИЦИТЕ)…

  • vladi57  On 28 юли, 2009 at 02:43

    И двете случки са фантастични! Не знам дали са се случили наистина, но просто идеята е гениална! 🙂

    Това ме подсети за класическата история на докторът – акушер, който можел „безгрешно“ да предвиди пола на детето (далеч преди времето ултразвуковите скенери да са изобретени!). Един ден, принуден от „обстоятелствата“, той признал какъв е трика – „След като прегледам пациентка, и казвам пола на детето наслука, но в книгата за прегледи записвам обратното на което съм казал. Ако след време съм познал, никой не повдига въпроса. Ако не съм познал, и някой разгневен идва да ми иска сметка му казвам – чакай, ти нещо не си разбрал! Нека да видим какво съм казал, съобразно книгата за прегледи!“… 🙂

    Това наистина беше оригинално! 🙂

  • Графът  On 28 юли, 2009 at 08:51

    Интересни коментари, благодаря ви!

    vladi57, случаите са истински. В първия аз наистина съм участник и свидетел, а по време на втория вече работех в Университета и се коментираше много между колегите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: