Хе-хе…

…и друг има неприлични мисли!

Аз преди 4 дена (на 14-ти) в “Неприлични мисли”:
“ще им оставим достатъчно държавни предприятия, даже да си ги изберат по-печеливши (и без това никъде в Европа няма 100% частна собственост), които да управляват инициативно, напористо, дейно, да си направят там маркетинг (пфу, че дума!) и каквото изкарат като печалба, тяхно е!” (….) “да правят бюджета с пера за отглеждане на децата, за детските и старчески домове, за образование, за борба с престъпността,”

Росен Петров (шеф на екипа сценаристи на “Шоуто на Слави”) във вестник “24 часа” днес:
“Държавата да изкупи дялове в стратегически печеливши компании, да инвестира в нови сектори, да изкарва пари за да може да плаща пенсии, здравеопазване и образование. Защо не направи поне един мобилен оператор, за да го продаде после за милиард и половина?”

Въпросът е в достойнството…

Иреней Константинов току що в разговор по ТВ Европа каза една мисъл, която много ми хареса:
“Когато се говори за някого, въпросът е в достойнството”.
Явно имаше пред вид и двете страни – не само обекта, но и този, който говори…

Избирателен закон – първа утопична

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващите.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Тази идея е най-неосъществима. Това не пречи на мен да ми харесва и да я намирам за напълно логична, доколкото премахва най-големите слабости на съществуващите системи. А май не само аз – накрая ще разберете какво имам предвид. Затова започвам с нея.

Предлагам изобщо да не се избират персонално депутати. В избори се гласува само за партии.
В резултат спечелилите партии (без изборен праг!) получават съответния брой мандати. Зад тях не фигурират конкретни хора.

В Народното събрание няма депутати. Всяка спечелила партия има право на неин екип от щатни служители към парламента, който да разработва нейните предложения за закони. Не по квота, а равноправно. Начело е технически изпълнителен директор на Народното събрание.

Правителство се избира след консултативни съвещания под председателството на Президента на парламентарно представените партии с гласуване след това по посочения по-долу начин.
Предложенията за закони – както и всичко, което се гласува или по което трябва да се вземе отношение в Народното събрание – се връчват на всички парламентарно представени партийни централи като същевременно се оповестяват публично за сведение (и евентуално непродължително обсъждане) на гражданите предварително.

Всякакви гласувания стават според броя на спечелените мандати – в определения за гласуване ден партиите изпращат упълномощен човек (не е задължително да е един и същ), който да оповестява решението им как гласуват. Примерно, партия има 100 мандата, за даден закон гласува 100 “за” или 75 “за”, 5 “против” и 20 “въздържали се” – няма ограничение, според своето решение.

За всеки гласуван закон (известен предварително като проект) се оповестява публично как е гласувала всяка партия. Подобно съобщение не е обемисто и може да се публикува в пресата периодично – на 2 седмици примерно.

Плюсове:
– Отговорността на партиите се повишава неимоверно, защото цялата им законодателна политика излиза на яве и нямат възможност да се оправдават с депутатите си (“сгрешихме, лошо преценихме човека, ама следващия път…” 🙂 ) или с някакви други, “независещи” от тях причини.

– Политическата класа (елит 🙂 ) ще се формира на доста по-различни принципи (с истинска работа), ще “отидат на кино” привилегиите, кебапчетата ще са като нашите и ще паркират като нас 🙂 – на практика ще се реализира най-силния лозунг на промените, който сега никой от властимеющите не иска да си спомня: ”Ние не сме от резиденциите с мерцедесите!”.

– Качеството на законите ще се повиши рязко, защото ще ги изработват щатни специалисти, които при провали просто ще бъдат уволнявани. В това ще са заинтересувани самите партии, защото провалите рефлектират върху тях, а и екипите ще бъдат техни.

– Ще се ограничи до минимум всякакво лобиране – защото то ще е твърде явно и в минус на цялата партия, а не на отделни личности.

– Ще изчезне възможността от “оправяне на личния статут”, каквато сега е напълно легална за депутатите. Законодателната власт ще престане да бъде и личен “бизнес”.

– Ще се създаде възможност за израстване на плеяда висококачествени специалисти.

– Ще отиде в историята безсмислената “говорилня” (не си спомням дебати да са променили нещо).

– Не на последно място, ще се съкрати рязко издръжката на законодателната власт и бюджетът ù ще отива ефективно по предназначение.

Минуси:
Въпреки безупречната логика и многото плюсове е невъзможно да бъде осъществена по понятни причини! 😉 Затова и подобен прецедент няма в световната практика.

Лично аз не виждам система, която в по-голяма степен би могла да ликвидира всички слабости на парламентарната власт.
………………….
С тази идея имаше прелюбопитен случай. За първи път я писах преди 4-5 години във форум, естествено, като напълно нереалистична. Тогава даже я представих като “налудничаво утопична”. 🙂
След година-две имаше отново случай на обсъждане избирателен закон и я пуснах отново като куриозна идея.

Изненадата ми беше голяма, когато чух мимоходом следния “коментар” на някой от ръководството на БСП “А някои (:) ) искат партиите да станат акционерни дружества и да се гласува с акции” в изказване преди евроизборите на някакъв партиен форум в провинцията!!!

Явно рационалното логическо зърно в предложението ми е толкова реално и се е сторило опасно, та не са го забравили дори след толкова време!… 😉

На изходни позиции

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващите.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Ще повторя “изходните позиции”, споменати в увода.

Изхождам от факта,

че управляват партии (навсякъде по света без диктаторските режими);
че практически хората гласуват на доверие по партийни пристрастия (партиите правят предложенията);
че привържениците на дадена партия нямат възможност да влияят на подреждане на листите (кои кандидати ще бъдат избрани);
че истинският проблем е невъзможността да се търси отговорност след избора по време на мандата.

Това са главните проблеми за момента, които могат да бъдат донякъде решени от избирателния закон.

Решения има не едно. Светът отдавна се занимава с това, няма нужда да се открива колелото. Но е и глупаво да се “купува” модел “втора употреба” щом можеш да направиш и собствен дизайн.
Политиците правят точно това: досега за всека избор променен модел – обяснимо, основното за тях е удобната седалка, а д…тата им се променят с годините. 🙂

Ние, избирателите, нищо не правим. Нещо повече – почти не се интересуваме от такава скука като избирателен закон. Така са ни внушили – не само политиците, но и тези, които се хранят от това да ги хвалят или ругаят. Къде-къде по-голямо шоу може да се прави от посещение на Путин, напр. (а ако няма друго под ръка в момента нечии досиета са винаги на разположение 🙂 ).

Добре, ама поне ние пред компютрите нали сме ужким образовани? Защо тогава не се интересуваме от толкова съществен за нашия интерес въпрос? Единственият логичен отговор е “защото сме доволни от системата на подбор на депутатите!”.
Не бързайте да скачате “Не сме!”. Сте! – фактите го доказват:

В състава на днешното народно събрание има 98 души от предишното. Значи подборът и работата им е била толкова добра, че сме ги преизбрали!
Всъщност “повтарящите” депутати са повече – има такива, които не са били в 39-тото, но са били в предишни като Красимир Каракачанов и Стефан Софиянски (станаха вече 100 с тях). Има и “вечни” от така висока класа, 🙂 че не са пропуснали нито едно НС – като Анастасия Мозер и Борислав Китов напр.
За съжаление не можах да направя съпоставка за всичките от 37-мо до 40-то. Оказа се, че в нета може да се намери списъчен състав само на последните две. 37-мо и 38-мо са дълбоко законспирирани… 😉
Числата, които давам са напълно верни. Нещо повече – имам файл с имената, които стоят зад тях. Който се съмнява може да го получи с имейл.

Доста добре съм запознат с изборната ни практика след промяната – още от началото съм в едно от гражданските сдружения за контрол. Отдавна не ми е трудно да предскажа подводните камъни на всеки избор – за последните местни даже писах във форум предварително това, което стана. По същата причина добре познавам и прословутото предложение на Кошлуков и компания за избирателен кодекс (добре, че не мина!).

Тук ще напиша различни предложения (само идейни!) в две групи – реални, които могат лесно да се приложат и “утопични”, които няма да видят бял свят, макар и затова, че ще изискват промяна в конституцията.

Но може би някой ден?

Бионет?

Тази сутрин попаднах на сайт за мравките (http://mravki.hit.bg/). Почти като в тото – видях го в Гювеч като Избор на редактора, а там предложението се сменя при всяко влизане. И се чудя – това съвпадение ли е или и тук има какво да си помисли малко човек. Защо, например, когато нещо е обсебило ума ти често попадаш на кореспондиращи с “темата” неща?..
Но на въпроса.
В този сайт попаднах на информация, която направо налива вода в моето хрумване за универсалния език. Там пише (копирани откъси):
“От десетилетия за биолозите е загадка как е възможно тези насекоми (мравките, заб. моя) да са способни да строят толкова огромни постройки като мравуняците. Трябва да имат много хитроумна система за комуникации, за да прави всеки правилното нещо и постройката да се срасне като цяло. Знаем колко трудно се удава това на хората. Когато започнем да строим тунел от двете страни, е необходим постоянен контрол чрез измервания или телефонна комуникация, за да се срещнат двете части в средата. А как го правят мравките? Не разполагат с общ език, телефони, модерни GPS-приемници за точни измервания и са слепи! Мислите ли, че група от няколко хиляди слепи хора е в състояние, започвайки от различни страни, да издигне така една сграда, че да се получи хармонично цяло?
Ако проследим строежа на мравуняк в различните му фази, ще видим изумителни неща. Слепите насекоми започват от различни страни и се срещат толкова точно, нещо което нашите строители и архитекти могат да го направят само с помощта на най-сложна техника.
Изглежда като чудо, защото се виждало, че за обяснението на феномена трябва да се прибегне до груповото съзнание – морфогенетично поле, съответно според най-новите разкрития – хиперкомуникация.
Коя е направляващата инстанция? Отговорът е изненадващ. Царицата на термитното семейство не отговаря само за размножаването – тя координира и дейността на целия народ, без да участва в строежа. Същото се отнася и за царицата на колонията мравки. Тя не би била в състояние да го прави – поради подпухналата си задница, която съдържа огромен брой яйца, практически не може да се движи. Изследванията показват, че царицата не насочва поданиците си чрез мирисни сигнали, както се смяташе. Защото ако бъде отстранена от строежа, работата продължавала със същото темпо. Това показва, че най-вероятно комуникацията става чрез електромагнитни вълни – един вид телепатия. Ако обаче бъде убита, дейността моментално спира, сякаш никой не знае какво да прави.”

Цитатите дотук са относно комуникацията, която тук е направо нещо като биологичен интернет. Между другото, термина “хиперкомуникация” ми харесва повече от моя “универсален език” (бях писал, че не мога да измисля нещо по-добро 🙂 ). Или още по-добре “универсална комуникация”.
Следващите редове, обаче, могат да хвърля в паника по-чувствителните “върхове на биологичната пирамида” 🙂 :

„ЧУДОТО: Американските листорезни мравки първи са развили аграрната търговия, а най-изненадващото е, че умеят да клонират гъбички! Колкото и невероятно да звучи, това е вярно. Този вид мравки се е изхранва чрез „лов и събирачество“, но и култивират в мравуняка определен вид гъбички. Те са в състояние да отделят клетките на гъбичките и изкуствено да ги стимулират към делене. Ако след време гъбичките вече не им харесват (кой ли пък иска цял живот да яде едно и също!), дори ги разменят с други семейства мравки, които не спадат към сходен на техния вид.”

Това при нищо и никакви мравки!  А какво стана с изследванията на делфините?