Daily Archives: 23 януари, 2008

Личност!

Какво значи да си “личност”? Дали става дума за някакви по-специални индивидуални качества, които “изваждат” човека от масата (което е най-общоприетото – “Той е личност!!!”)? Или в широкия смисъл – всички уникални за даден индивид характеристики съставят неговата личност.

Надявам се е ясно, че в горното не влагам оценъчен елемент – това е правилно, а това не – а само уточнявам. В двата случая има различна основа за по-нататъшни разсъждения. Докато вторият случай е сравнително ясен, по първия има какво да се умува.

Първо – кой е “личност”. Ами този, когото някакви негови черти на характера, способности, държание, физически качества, правят отличим в множеството, лесно запомнящ се. “Кой, оня дето …. ли?” В същото време за обратния случай си има специален израз “сив, незабележим човек” – което най-често съвсем не означава липсата на индивидуалност, а по-скоро способност да прикриваш личността си, да ставаш “невидим”.
Очевидно е, че оголено, понятието не казва нищо друго, освен “отличителния белег” на даден човек. Качественото му съдържание – положително или отрицателно – се определя от контекста. “Светла личност”, “тъмна личност”, “голяма личност” (с възхищение или с ирония – противоположни оценки), “личност на годината”, “личности на нацията”, “личности на епохата”, “душа на компанията”, и т.н.
И точно това логично води до извода, че изпъкваща личност не се става, правят те! И още по-логично – колкото по-голяма група хора те определя, толкова “по-голяма” личност си.
Стигнахме до същността – “личност” е оценящо понятие, което няма строго определени дадености. Иначе щеше да е лесно и зависещо само от индивида – гледаш списъка, изпълняваш и отмяташ… 🙂

Може ли човек да има за цел да бъде личност? Всекиму се иска да му обръщат внимание в обществото. Дали такава амбиция може да помогне да стане? И да, и не.
Не – когато е самоцел. Тогава обикновено не съдържанието, а външните изяви са в програмата “да впечатля околните”. Защото се търси ефекта без да се има предвид възможностите. Най-честите случаи тук са подражание външния вид и държание на някой нашумял изпълнител, непременно да си “по модата”, афиширане на пренебрежение към общоприети обществени норми и език, агресивност към “обикновените”, пренебрежителна демонстрация на “начетеност и ум”, и т.н. Резултатът е не личности, а маса от “близнаци” с обезличени промити мозъци и самочувствие, подплатено от скрити комплекси…
Частично не и когато не е самоцел и човек наистина знае какво означава да си личност. Тогава амбицията да бъдеш просто отнема непродуктивно част от усилията.
Да – когато целта да бъдеш личност всъщност води до осмисляне на личните ценности и увеличаването им с нови. До определяне сферата на дейност и развитие. До оформяне на индивидуалните, личностни норми.

Тук обаче трябва да се има предвид една особеност – всяко оформяне на личност има дълга предистория. Която започва май с ония прословути “първи години”. Нали от тях започва това, дали ще припадаш като си отвори устата поредната шоу-звезда или ще те впечатли “детската” книжка на Астрид Линдгрен “Мили мой Мио” (нарочно не давам за пример “Малкия принц” – нея, поне половината от тези, които ще ви кажат че е “голяма книга”, не са я чели 🙂 ).
Разбира се, и без да си чел Линдгрен можеш да бъдеш личност. Но няма да станеш, ако не е имало кой да те научи, че най-важното в живота е да приличаш на себе си, а не на другите! И да умееш да покажеш най-доброто, което имаш.
Неангажиран и свободен” прочетох някъде за някого. Великолепно казано! Точно това може да направи от човека личност с голямо съдържание. Особено като се съчетае със способност да “се вслушваш” в чуждото мнение (осъзнал своята свобода няма как да не я признаваш и на другите!) – това винаги дава възможност не само да “вземеш” онова, което е “за теб”, но и да анализираш защо другото не е. А способността да асимилираш и осмисляш информацията е вече интелект.

Атмосферата, която ни заобикаля в днешно време никак не е благосклонна към подрастващите. Не само като среда, в която живеем, ами като агресивно въздействие. Объркани ценности, “размътен” живот и отношения, низвергнати авторитети…
Не е лесно за детето и юношата ако няма кой да му помогне адекватно. А ако тези, които трябва да го сторят също са израствали без такава помощ?

Затова никога никого не съдя в това отношение!

Илю войвода

Един велик българин! За съжаление, слабо известен. На мен също, докато за късмет попаднах на книга, писана по диктувани от него записки.
Очевидно за да стане известен един голям българин, трябва историята му да я опише някой голям списувател. Преди Хайтов и филмовия сериал колко знаеха за капитан Петко войвода?

Капитан Илю войвода е бил напълно неграмотен. Но прочетете няколко негови думи диктувани след Освобождението и след това внимателно по-важното от живота му. Струва си!

“… Искам пак чета да направя, защото имам още работа, ама хората се изхайлазиха и келепира гледат само, службицата, златцето си в кемер крият. Кой ти гледа байрака. Този дето тегли, нека си тегли, такъв му е късметът значи. Че да влезе в партия, му викат властимеющите. Поне партии колкото щеш. И всяка си има кокал, че да го дава на ахмака да си чупи зъбите в него. Така си е, дай му кокала на народеца, да го гризе, че както е гладен, ще го помисли за мръвка и дълго ще си троши зъбите, докато разбере, че е оглозган. Дълго, дълго, ама все пак ще разбере някой ден………. ще видят един ден овчините, дето са заблудени, и ще се зачудят какво да правят. Аз такива моменти съм виждал много, с подлъгване, и зная, че все по един и същи начин свършват, с опомнюване. Може и късно, ама опомнюването идва след всеки хатишериф и хатихумаюн.”

ПО-ВАЖНИ ДАТИ В ЖИВОТА НА ИЛЮ ВОЙВОДА

1805 Г., 28 май – Роден в Берово, Малашевска нахия, с административен център Пехчево.
1825 – 1832 г. (около) – Води хайдушки чети на изток до Беломорска Тракия, на юг до Солун, а в Северозападните краища – Малеш, Пиянец, Осогово, Огражден, Доспат, Пирин и Рила.
1832 г. (около) – Създава и командва стражната войска на Рилския манастир. Общи действия с Чакър войвода и Златко войвода.
1854 г. – По време на Великденските празници предотвратява турско клане над християните в Дупница.
1861 г. (около) – Води чета по Малеш, Осогово, Пиянец.
1861 г. – Преминава границата на васалното на Империята Сръбско княжество за да се включи в живота на революционната емиграция, оглавявана от Народния войвода Георги Савва Раковски. Раковски го назначава за Главен войвода на Първата Българска легия за освобождението на България. Военен командир и учител на стотици поборници, между които Васил Кунчев (Дякон Левски), Стефан Тулчанеца (Караджата), Хаджи Димитър, Оч Матей (Миткалото), Димитър Косовац (Общи).
1862 г. – В Белградската буна по заповед на Раковски е Главен войвода, ръководи военните действия за превземането на турските крепости в Белград Сава капия, Стамбол капия, Байрак джамия, а при обсадата на Калегемег-данската крепост е принуден от представителите на Великите сили в града да прекрати бойните действия. За благодарност, вместо да му даде възможност да замине за България, сръбското правителство и неговия княз Михайло (които не изпращат нито един сръбски войник в боя) се съгласяват със Султанската заповед за арестуването му и изпращането му (заедно с Раковски и легистите) окован в железа на Султана в Истанбул. Бунтовното му поведение (а и това на Раковски и легистите) не допуска този срам за братска Сърбия. Легията е разпусната от правителството, а Илю войвода и момчетата му са заточени в Крагуавец.
1867 г. – Участва в създаването на Български Таен Революционен Комитет под председателството на Любен Каравелов и в подготовката на Втора легия. Участва в Сръбско-турската освободителна война заедно с Панайот Хитов и Филип Тотю. Сръбското командване прави опит за покушение над войводата в Княжевац. Вторият опит успява при Делиград, когато сръбската войска отстъпва позорно, а Илю войвода заема позицията ú с рискована атака. Ударен в гръб откъм сръбска страна, той пада. Отнесен в лазарета, му изваждат две строшени ребра, отрязват му съединителните краища на дясната ръка (без изваждане на костта) и той осакатява.
1877 г. – При обявяване на Руско-турската освободителна война отива с чета в Свищов, където бивши негови легисти го посрещат с написаната в негова чест (от Никола Живков, негов легист) песен “Шуми Марица” (бъдещият Национален химн). По настояване на Щаба на действащата на Балканите Руска войска е зачислен към Щаба на Дунавската армия. Участва в битките за освобождението на Плевен, Ловеч, Троян, Тетевен, и през есента на същата година е включен в новообразувания Западен отряд под командата на генерал Гурко. Преминава Балкана в гръб на врага, награден с медала за храброст “Свети Георги”, минава през Етрополе, Орхание и като командващ сборна българска войска влиза победоносно в София. Преследва отстъпващия на запад враг през Радомир и Дупница, за да спре при Кленовик в Конявската планина поради започналите преговори за мир. Но една руска част, начело с подполковник Задерновски приема решението му на своя глава да продължи настъплението и Кюстендил е освободен. Налага се отстъпление, след което заедно с отряда на генерал-майор барон фон Майендорф наново освобождава Кюстендил. Поема към родния край. Обезоръжава турското население.
1878 г., март – април – С делегация занася в Сан-Стефано 200 000 подписа и благодарствен адрес към Император Александър Втори с молба родният му край да остане в пределите на свободното Отечество. Уви, откъм Скопие настъпва аскер, русите не смеят да помогнат и Малеш остава пак под робство.
Участва в Кресненското въстание и се установява в Кюстендил.
1885 г. – Участва в Сръбско-българската война и за заслуги към Отечеството е награден със златен медал за храброст.
1898 г., 17 април – Умира.

На Сребърната планина

намерих нещо ценно.
Попаднах на интересна тема при Майк Рам : “Нова литературна форма – минисага”. На пръв поглед забавна интелектуална игра, а всъщност доста полезно упражнение за ограничаване на многословието. Задачата е да се напише минисага в размер на 50 думи. Подробностите ще научите там – http://silvermountain.wordpress.com/2008/01/16/minisaga-happiness/ . Тук за илюстрация ще дам какво написах там и още един опит.
Моля, желаещите да опитат да го правят при Майк Рам, а не тук – иначе излиза, че съм откраднал идеята!

Написаното там:

Подариха ми блог. Доста време го поглеждах подозрително. Накрая се престраших и влязох. Сега си имам проблем – не мога да изляза. Нещо да сготвиш, интересни гости да посрещнеш, на гости да прескочиш… Виртуален свят било.
Лъжат – казва котаракът ми – съвсем си е даже реален! Още те няма и седя гладен!

Новият ми опит:

Родих се и ще умра.
Междувременно научих да се смея, плача, разигравам майка си, ядосвам баща си;
да правя бели, бъда непостоянен, праволинеен, хитър, верен, лъжлив;
да обичам, мразя, печеля пари;
че има единствена жена, децата са грижа, внуците – любов, страстите до време, разумът вечен.
Какво ще стане с наученото?!?

%d блогъра харесват това: