Кралят

in memorium
Сага за Кольо
Част 4

Един ден на разходка ни се случи нещо необичайно. Непозната жена (“постоянното присъствие” в градината си се познаваме) с някакво кученце се загледа в Кольо. Помислих, че е поредната жертва на чара му.🙂 Но тя се обърна към мен:
– Извинете, Вие знаете ли че имате Кралско коли?.
Ха сега де, ново двайсе!🙂
– Не – казвам – за първи път чувам за такава разновидност.
И тогава тя ми разказа следната история. Живеела във Париж от десетилетия. До преди година имала коли със същия знак на носа (спомняте ли си, че ви споменах за него в началото?). Докато било още малко се мъчила да го “излекува”. Както каза “С какво не съм го мазала и при кой ли лекар не съм го водила”. Безуспешно, разбира се. (Слава Богу, това го спестихме на Колчо, не сме суетни!🙂 ). Веднъж попада в една компания с някакъв възрастен мастит професор кинелог (тя каза името му, но не го запомних). От дума на дума разказала му за колито си. По негово желание му го завела на другия ден и той ù обяснил следното:

“Коли с този знак на носа (винаги един и същ!) не е разновидност на породата и затова е неизвестен за кинелозите и не е описан в литературата. Появява се от векове само единично при класическото коли и не се пренася в поколението. Колко едновременно живеят в света не се знае, но не повече от двайсетина, вероятно и по-малко. Известни са само на отделни специалисти, които се занимават в исторически аспект с кучетата. Дадено му е име “кралско коли” през Средновековието. За него е характерно:
– знака върху носа (съжалявам, че не мога да ви го нарисувам, прилича на старогръцка буква, наподобява знака на бирата „Tuborg“);
– че обръща внимание върху себе си, въпреки, че на пръв поглед няма нещо особено (професорът буквално казал “сигурно често чувате непознати хора да казват “Я, какво куче!””);
– и че е наистина изключително умно.”

Този разказ на жената ме впечатли с точните признаци (които тя не можеше да знае за Кольо с изключение на знака) и все пак го приех несериозно. Като се върнах в къщи им разказахме по-скоро на шега историята, че си имаме крал, която той изслуша с голямо внимание и завърши усмихнат с “Да!”.🙂

Писах и на внук ми тази история като куриоз (той тогава следваше в чужбина) и той от любопитство започнал да рови в интернет. Наистина не открил нищо за “кралско коли” в специализираните сайтове, но! в един нумизматичен сайт открил старинна испанска монета, на която било изобразено “кралско коли” според описанието. А и на снимката на монетата се виждал знака, явно умишлено изрисуван.

Така разбрахме, че приказката си има крушка опашка. Което е трудно да се повярва, защото векове никой не е могъл да обясни как се появяват тези единици. Не може да става дума за обикновени наследствени предавания, защото не се появяват в едно и също родово дърво, не може да се проследи такава зависимост дори през много поколения.
Ето как към края на живота му разбрахме, че “горкото кученце”, което дойде при нас, защото “никой няма да го иска”, се оказа уникален крал в кучешкия свят!

Крал Кольо🙂

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Dima  On 26 януари, 2008 at 10:59

    Ха, ха Сладур! Като историята на грозното пате🙂
    пристрястяващи са тези разказчета… Поздрави🙂

  • Графът  On 26 януари, 2008 at 11:07

    Благодаря, Дима!
    Днес ще пусна и последната част от сагата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: