Спомних си една дискусия за човечността във философския раздел на Forum ABV преди доста време. Така и така започнах да “нищя” човека, та в този ред на мисли ще повторя и тогавшното ми мнение. Най-вече заради един хубав въпрос, за който ще стане дума накрая.
От момента, когато в човешкото племе се появили “лидери” е заложена бомба със закъснител. Която може да го унищожи. Да сме наясно – лидерите са обективно необходими, естествено е в дадена ситуация най-опитният да командва. Те съществуват под една или друга форма в целия жив свят. Противоестественото при хората (обърнете внимание на кавичките!) идва после – когато неопитният, но напорист индивид, използва възможността да си подреди лек живот, „врежда се“ за лидер и започва да командва “всички ситуации”. Един вид, командир по призвание! (Съвременно – политически елит 🙂 ) Естествено, “най-опитният – лидер“ отива в историята като същност, но остава като табела за лидерството. Защото все пак “командваните” трябва да си мислят, че е за добро и да се подчиняват (най-малкото да не търсят заместник! 🙂 ) И започва да расте дървото на “възпитанието” (а всъщност на внушението) с различните “важни”, “правилни”, “наши” и т.н. правила на поведение (и мислене!) и съответно плашилото на “виновни”, “промити”, “ретрогради” (накратко “врагове”) за инакомислещите. Главата ти се замайва и преставаш изобщо да се сещаш “А бе, този командващ не трябваше ли да е най-опитният? Нямаше ли и по-опитен от него?”.
В тази гъста димна завеса има скрит един елемент, който може да се окаже фатален за човечеството:
“Аз” съм единственото важно нещо, всички останали са “подхранващи или пречка”. Следователно, “Аз” трябва да съм над тях!
Ако се замислите, това вече става основна част от същността на днешния човек. Основен принцип на неговото отношение към живота ако иска да е “в крак с времето”. При това издигнат като най-важен и задължителен за развитието на човечеството. Спомнете си различните необоримо звучащи, но всъщност нищо незначещи сами по себе си, сентенции от рода “твоята съдба е в твоите ръце”.
Разбира се, като при всяко действие и тук има противодействие. Изразено най-общо във вариациите на тема “да станем по-добри, по-човечни”, избягвайки пряка конфронтация на поредните правоверни догми.
А всъщност не става дума да ставаме по-добри, а да си останем човеци, каквито ни е замислила и създала Природата. Или Бог, ако предпочитате. Което си е същото, защото нали Бог е създал и природата според вярващите?
Всичко това са разсъждения в отговор на един фундаментален по своята същност въпрос на един от участниците в дискусията, alextas: “Какво би се случило с този свят, ако отворим сърцата си за другите? Каквито и да са те, които и да са те – „другите“.”
Ами този свят може и да оцелее ако го направи!
