Daily Archives: 8 януари, 2008

Аз и Другите

Спомних си една дискусия за човечността във философския раздел на Forum ABV преди доста време. Така и така започнах да “нищя” човека, та в този ред на мисли ще повторя и тогавшното ми мнение. Най-вече заради един хубав въпрос, за който ще стане дума накрая.

От момента, когато в човешкото племе се появили “лидери” е заложена бомба със закъснител. Която може да го унищожи. Да сме наясно – лидерите са обективно необходими, естествено е в дадена ситуация най-опитният да командва. Те съществуват под една или друга форма в целия жив свят. Противоестественото при хората (обърнете внимание на кавичките!) идва после – когато неопитният, но напорист индивид, използва възможността да си подреди лек живот, „врежда се“ за лидер и започва да командва “всички ситуации”. Един вид, командир по призвание! (Съвременно – политически елит 🙂 ) Естествено, “най-опитният – лидер“ отива в историята като същност, но остава като табела за лидерството. Защото все пак “командваните” трябва да си мислят, че е за добро и да се подчиняват (най-малкото да не търсят заместник! 🙂 ) И започва да расте дървото на “възпитанието” (а всъщност на внушението) с различните “важни”, “правилни”, “наши” и т.н. правила на поведение (и мислене!) и съответно плашилото на “виновни”, “промити”, “ретрогради” (накратко “врагове”) за инакомислещите. Главата ти се замайва и преставаш изобщо да се сещаш “А бе, този командващ не трябваше ли да е най-опитният? Нямаше ли и по-опитен от него?”.
В тази гъста димна завеса има скрит един елемент, който може да се окаже фатален за човечеството:
“Аз” съм единственото важно нещо, всички останали са “подхранващи или пречка”. Следователно, “Аз” трябва да съм над тях!
Ако се замислите, това вече става основна част от същността на днешния човек. Основен принцип на неговото отношение към живота ако иска да е “в крак с времето”. При това издигнат като най-важен и задължителен за развитието на човечеството. Спомнете си различните необоримо звучащи, но всъщност нищо незначещи сами по себе си, сентенции от рода “твоята съдба е в твоите ръце”.
Разбира се, като при всяко действие и тук има противодействие. Изразено най-общо във вариациите на тема “да станем по-добри, по-човечни”, избягвайки пряка конфронтация на поредните правоверни догми.
А всъщност не става дума да ставаме по-добри, а да си останем човеци, каквито ни е замислила и създала Природата. Или Бог, ако предпочитате. Което си е същото, защото нали Бог е създал и природата според вярващите?

Всичко това са разсъждения в отговор на един фундаментален по своята същност въпрос на един от участниците в дискусията, alextas: “Какво би се случило с този свят, ако отворим сърцата си за другите? Каквито и да са те, които и да са те – „другите“.”

Ами този свят може и да оцелее ако го направи!

И все пак,

как сме тръгнали по човешкия път?
Масата и столът може и да са спомогнали, но не може да са първоначални двигатели: има много животни и насекоми, които се хранят на определено място, ама не стават разумни (макар, че кой знае… 😉 ).
Кое ни е тласнало по пътя на разумно същество?
Десетилетия ни е набивано в главите “трудът е направил човека”. Нещо, което не издържа на елементарна логическа проверка – без някакви специални научни експерименти всеки е забелязал, че трудът е дейност на всяко живо същество. Не само условно – като добиване на храна, напр. – но и буквално в нашето понятие за труд: построяване на жилище, почистване (наскоро имаше съобщение за маймуни, които даже използват за целта чисто “наши” уреди (!), а аз имам наблюдение на хамстер, за което ще разкажа при случай), събиране и складиране на храна за определен период (планиране?) и т.н.
Мисля, че по този въпрос могат да се правят само предположения, които да издържат логически на получения резултат до днес. Сериозните теории оставям на големите умове. Аз ще напиша моето хрумване – на един обикновен редови човек.

Маймуните са осъзнали удобството на пещерите като място за живеене, особено в лошите сезони на открито. Но това все още не са “кандидат-хора” – такива наблюдения има и сега: http://science.actualno.com/news_100689.html , а и други животни го правят. Какво по-особено е станало? Да си представим:
Дълга зимна нощ. Стадото се е нахранило, омръзнало му е да се пощи и се чуди как да убие времето. 🙂
И тогава някой “по-буен” изведнъж решил да се “изфука” като разкаже героичните си ловни подвизи. Започнал, другите (публиката) проявили интерес, той все повече се разпалвал… Друг, по-пъргав, се вживял в разказа, не издържал и скочил да го “илюстрира” с всевъзможни движения. (родил се танца) На “публиката“ ù станало съвсем интересно, започнала да потропва в ритъма на движенията и да издава нечленоразделно звуци – къде като одобрение, къде като изблик на емоции. (родила се музиката) Трети, по-ловък в ръцете, на по-късен етап се опитал да “запише за поколенията” ( 🙂 ) по стените на пещерата тези приключения (прародителя на комиксите? 🙂 ) – родило се рисуването.
Когато мъжете били навън по мъжки работи, жените виждали зор да озаптят дечурлигата да не излизат от пещерата, че някой може да ги излапа. И се сетили да започнат да преразказват историите, които на тях самите са били интересни, украсявайки ги с ужасии с възпитателна цел (така се родили приказките).
Така се родили изкуствата!
А те отклонили нашите прадеди от животинската пътека към човешкия път. Най-голямата им заслуга в това отношение, че са стимулирали развитието на фантазията – май единственото нещо, което животните не притежават! И което наше качество е истинският двигател на познанието, който ни е докарал до тук, където сме днес. Всяко ново познание започва с фантазия – фактически предположението е също фантазия, а то е двигателят на науката.

Ха докажете ми, че не е било така! 🙂

%d блогъра харесват това: