Daily Archives: 24 януари, 2008

Реална метла? За!

Какво ще оправи на изборите предложената в „Реална метла“ система № 1?

Почти всичко, което искаме всички от всички цветове на дъгата:
1. Изцяло мажоритарен принцип в пропорционална система, повишаващ ангажираността на партиите.
2. Напълно премахване антидемократичното “прехвърляне” на гласовете от една на друга партия.
3. Ще принуди партиите да променят коренно практиката си за подбор и предлагане на кандидати.
4. Ще ликвидира “щатните депутати”.
5. Ще предизвика кадрово подновяване на елитите в самите партии – в листите няма да има „избираеми места“.

Всички следващи доводи са базирани и гарантирани от факта за възможност на избор от различни бюлетини. Т.е., премахването на сегашната избораджийска практика ще стане не със забрани, а по принуждение от страна на Н.В.Избирателя.

1. Възможността да избираш личности от различни партийни бюлетини е най-чистия вид мажоритарен избор без да се премахва пропорционалния избор на партии. В същото време се обезсмисля практиката на предизборни коалиции, общи листи със запазени избираеми места и др.подобни машинации. Изобщо отпада положението “избираеми места”.
Фиксирането по райони на брой депутатски места ще принуди партиите да изготвят листи с познати в района хора и ще премахне “парашутистите от София”. Което от своя страна ще обновява при всеки избор активния им състав и ще даде нормална възможност за израстване на провинциални кадри. Ще обезсмисли изцяло “шуробаджанашката” практика, подлизвачество и груб кариеризъм.

2. Изобщо отпада “бариерата” и преразпределение на гласовете на партиите, които не са я преминали. Получените гласове в избора са разпределени по личности от партии, което дава възможност и на по-малки партии да участват в парламента.

3. “Камшикът” на избирателя ще принуди партиите да заиграят “по неговата свирка”. Издигането на кандидати по неволя ще става на принципа “избираеми” в очите на хората, които ги познават (от района!). Всякакви други комбинации са обречени на провал. От там и

4. “Щатните” депутати отиват в историята. Преизбиране на депутат ще решават избирателите, а не партийните централи. Което означава, че работата му през мандата ще е решаваща.

5. Издигане от хората на нови лица неминуемо ще доведе до обновяване към добро на партийните елити.

Не маловажно следствие от подобна избирателна система ще бъде и повишаване на политическата култура на хората. Ясно е, че това няма да стане още на първите избори (доколкото не става на принципа “параграф от закон”). Всички изброени плюсове няма да се изявят в пълен обем още от началото, но развитието ще бъде доста бързо, според мен. Защото партиите няма как да водят “възпитателна” кампания за електората си на базата на сегашната опорочена практика. Не върви да агитираш “гласувайте за еди-кой си от нашата листа” или „против еди-кой си“. 🙂 И гражданите ще се научат лесно на новото вместо старото “гласуване с отвращение”.
Мой приятел, ангажиран сериозно (професионално!) с една от политическите сили преди предишните парламентарни избори заяви съвсем официално публично (рискувайки съответно кариерата си), че няма да гласува за своята партия ако еди-кои си от тогавашните им депутати бъдат отново в листата. При предлаганата система няма да има проблеми – ще гласува за тези от своите, които смята за достойни.

Има едно възможно възражение против системата: почти сигурно е, че ще се налага управление от коалиции, няма да има партия с мнозинство.
Но за мен това не е минус, а плюс. Много по-добре е за гражданите коалиция, която по неволя ще смекчава определена линия на управление, отколкото крайни управления – независимо в ляво или в дясно.

Четеш днес…

…и се ядосваш! Ама пак четеш. Мазохизъм!
Из днешните медии:
“Всеки ден по света издъхват 26 000 деца по данни от годишния доклад на Детския фонд на ООН УНИЦЕФ. Основни причини за това са въоръжените конфликти, гладът, инфекциозните болести и лошата хигиена.
Лидерите на Г-8, осемте най-мощни държави, трябва да разглеждат детското здраве не като морален въпрос, а именно като приоритет за развитието на света.”
18 деца умират всяка минута! 😦 Всяка минута 18 и това било “прогрес” защото предишни години умирали по повече.
И не се поставя въпроса за резолюция на ООН с план за спешни мерки съответно платени от богатите страни и решение на Съвета за сигурност със заплаха за санкции. А само кротичко се подхвърля успокоение в доклада, че няма да загубят ако инвестират в здравето на децата и майките, това било икономическо решение, от което ще спечелят!?!
Не съм злобен, ама в главата ми се върти мисълта, че прогрес ще призная, когато започнат да умират по 18 световни лапачи на минута!
……………
Чета във вестник “Сега” заглавие “Фермерите получават студен душ за парите от Брюксел.”. Вие как го разбирате? Сигурно като мен: че пак нещо са ни минали от ЕС.
А се оказва в статията, че става въпрос за сериозни лъжи в заявките на нашите фермери за безвъзмездните европейски пари. Хората ни отпуснали каквото сме поискали, ама искат при всяко изплащане да се прави и проверка (явно вече са се парили другаде). И се оказва, че още не се знае колко точно лъжливи декари са заявени. 38 млн. декара обработвана земя сме заявили. От пръв поглед станало ясно, че са 5 млн. по-малко, а 1 млн. не се знае кой и дали въобще някой го обработва.
Като стигнали до стопаните…мале мила! Има случай фермер да е надписал 417 пъти повече земя от тази, която действително обработва. Пъти!
…………..
След следващото четиво зарязах пресата, не ми издържаха нервите:
Във връзка с наложената от КЗК глоба от 1 850 000 лв. на 14-те големи производители на олио за наговаряне на цените председателят на браншовия съюз Видьо Видев заявил, че ще включат тези пари в цената на олиото!
Обясненията на предприемачите пред медиите бяха, че намалялата от сушата реколта от слънчоглед създава недостиг. А сега признали, че самите те имали толкова олио в складовете си, че се наложило да препродават притежавания от тях слънчоглед в Турция!
Тук спирам, че доста невинни майки започнах да споменавам. За вас не знам. Но е за препоръчване поне няколко дена никой да не споменава пред мен колко велико нещо е пазарният механизъм и либералните цени…

Играчки от елхата

in memorium
Сага за Кольо
Част 2

Малкият чаровник моментално стана център на внимание във фамилията. Младите гледаха да се прибират по най-бързия начин, старите (бабата и дядото, т.е., аз и жена ми) само чакаха да свършат дневните им ангажименти за да хукнат на посещение (кажи-речи всеки ден! 🙂 ).
И, разбира се, семейството започна да обсъжда какво трябва да се направи, че Колчо да стане съвършен във всяко отношение!
Първата работа беше да започнат да го учат на “заповеди” (нали така се прави с кучетата 🙂 ) от рода “Седни!”, “Легни!”, “Ела тук!”. Той ги изпълняваше с охота, но постепенно и другите (освен мен 😉 ) започнаха да забелязват хитричкия му поглед “А сега какво? Поиграхте ли си или искате още…” 🙂 )
Въведоха се строги възпитателни правила, главното от които да не му се дава от масата храна, когато се храним. Последното се спазваше строго – всеки му даваше тайно по нещо с ръка под масата… 🙂 )
Междувременно се постави и въпроса да се проучи какви училища за кучета има в София, защото много важно било “началното образование”. Слава Богу, че проучването се проточи, та този въпрос отпадна от самосебе си – само няколко месеца бяха достатъчни за да стане ясно, че Колчо не само разбира всичко, което се говори, но и понякога опитва да се намеси, особено когато става дума за неща, които го касаят. При това бързо разпредели и “ролите”: с баба е много приятно да се целуваме, а и на нея ù харесва; с дядо ще си приказваме, защото той ме разбира, а и аз най-лесно него разбирам; с батко ще си играем, с мама ще се глезим, а с татко…трябва да внимавам какво правя! 🙂

За късмет по това време на мен ми попадна една статия за колитата, в която пишеше доста глупости (между нас казано)*, но имаше важно сведение: че са една от най-умните породи, разбират около 900 думи (колкото 7-8 годишно дете) и не е необходимо да са учат на заповеди от една дума. Така приключи опасността да го “пращаме на училище”…

Разбира се, като малчуган правеше и бели. По-точно ние така ги квалифицирахме. Например, не се размина с изгризани стени в коридора – но обърнете внимание, само в коридора! За което по-късно докторът ни обясни, че просто е имал увеличена нужда от калций. Или една случка, за която и до днес ние се чудим като си спомним. Елха по Нова година правеха редовно върху високата маса в ъгъла на хола (храним се и до сега на ниска маса). Една година (Колчо трябва да е бил около двегодишен) бяха намерили отнякъде няколко шоколадени (обвити с оцветен станиол) играчки и ги накачиха по елхата. Тук му е мястото да кажа, че една забрана – да му се дава шоколад и изобщо сладко – се спазваше стриктно до край, защото от него кучетата бързо развиват диабет и ослепяват. А той умираше за шоколад!

Та да се върна на случката. Кой знае какви грижи за стабилността на елхата не се полагаха, все пак е върху висока маса и в ъгъла. И като се прибират един ден виждат: елхата си стои непокътната, няма съборена и счупена нито една играчка; всички шоколадени играчки са свалени, внимателно развити от станиола и изядени. 🙂 ) И до днес не ни е ясно как го е направил!

Лекарят, при когото го заведоха в началото (той си му остана лекар до края), се оказа потомствен ветеринар – още дядо му е бил такъв. И щом го видя, веднага попитал от къде го имаме – бил точно класически екземпляр на коли. И наистина той му стана любимец – доста по-късно веднъж при една разходка на Витоша децата чули някъде отзад на разстояние някакъв да мъж казва: “Виж, ето това е истинско коли”. При което нашият хуква радостно обратно – оказва се лекарят с жена си. 🙂
Започнаха и моите разговори с Колчо. Така за първи път в живота си аз съзнателно осъзнах, че всъщност наистина мога да разбирам животните и те мене. Доста интересно беше да се види как внимава когато му обяснявам нещо, как се радва като се увери, че е разбрал, как иска да му се повтори, защото не му е ясно… В къщи често започна да се чува “Добре че не може да говори!” 🙂
Ама и това (неможенето да говори) започна да се променя – той разбра, че трудно разграничавам нюансите в лая му и започна да го моделира докато престана да прилича на лай. А по-късно се научи да артикулира и лая остана само за “външния свят”. До степен, че към дъщеря ми се обръщаше с “мамам” :), за да потвърди казваше “ха”, а за “не” си клатеше главата (какъвто навик имам аз). Не беше никакъв проблем например да му обясня предварително какво да прави (“аз отивам при чичо Иван, а ти ще тръгнеш на ляво да пресрещнеш баба”) и след това като тръгнем всеки да си хваща пътя по задачите.

Мисля, че твърде важен беше за него факта на взаимност – не само той трябваше да ме разбира, но и аз се мъчех да го разбера. И той при нужда също търсеше разни начини да обясни докато не го разбера (веднъж цял час се обяснявахме и най-накрая той вдигна преден крак и ми показа, че подмишницата има кърлеж).

През лятото прекарваше с баба, дядо и внуче най-малко месец на “Вършилото” (така се казва местността, където ни е мястото). Докато стане време да го вземат за летуване на море. Децата винаги летуваха една компания приятелски семейства на къмпинг край Китен като си правеха палатките в кръг (по подобие на “Дивия запад” 🙂 ) на плажа и без Кольо, разбира се, не отиваха.
Беше любимец на всички приятели и в махалата. Което не е толкова чудно, щом става дума за приятели, деца и съседи. Странно беше друго. През целия му живот много пъти ми се е случвало на мен лично по време на разходка да видя как човек, който води своето куче, се заплесва по Кольо и започва да му се възхищава и да му говори. Явно притежаваше някакъв скрит за нас, най-близките му, чар. Защото на външен вид не се различаваше от други подобни колита. И досега се случва непознат за мен човек да ме пита “Какво стана с кучето Ви, не Ви виждам да го разхождате”…

Така течеше живота ни през първите години на Колчо. Навсякъде с някой от нас, когато го няма нещо не ти е съвсем в ред… За кратко време на “Вършилото” без него не отивахме, с пристигането отварях вратата на колата и му казвах “Върви да съобщиш, че сме пристигнали”. Той хукваше и след малко започваха да се разнасят възторжени възклицания у съседите по ред. 🙂

Докато през лятото на 97-ма година най-неочаквано почина баба му…
___________
* Като, напр., че кучетата нямат памет и трябва да се наказват веднага след беля, защото после няма да им е ясно за какво. Да ме извиняват специалистите, ама “да си ядат ушите”, както казваше майка ми. 🙂

%d блогъра харесват това: