Herpes zoster-иада :)

Част I

Всичко съм преживял?
Глупости, винаги ще се намери нещо ново да ти се струпа на главата
.”
(ако никой не го е казал до сега, аз го казвам!)

Вчера трябваше да решавам сложен казус: как да успея да седя пред компютъра през следващите 60-70 дена домашен лекарски арест.
Сложен си го направих сам. Нали съм от хората приели принципа „при лекар – чак когато проблемът те прати при него, а не когато на теб ти кефне”. Добър принцип – предпазва те от „забавното” редовно виснене пред лекарските кабинети и опознаване целия спектър от болести в „сладка” раздумка с чакащите колеги,* след която си отиваш „зареден” със следващата си болест. В резултат всеки път личната ми лекарка ме пита за името и ЕГН-то. Как да ме запомни жената, като от предишното ми посещение обикновено е минало къде година, къде повече и то само за някакъв документ.
Само че и най-добрите принципи имат изключения в дадени ситуации!

Появата на някаква дреболия подобна на полазване от насекомо високо отзад на бедрото (в невидима за мен зона 😉 ) не можеше да привлече вниманието ми точно в най-напрегнатата част на компютърната ми одисея. Чак когато новият компютър + принтер/скенер/копир бяха окончателно установени и заредени миналия четвъртък в ранния следобед и аз се пльоснах най-после на стола готов да блаженствам, сигналът дойде като вой на сирена. Като ужилен се вдигнах с чувството, че съм седнал в тава с разгорени въглени!
Така започна въпросната „-ада”.
Не се развиках „помощ, SOS, хелп!!!” (за което сега с право ми трият сол на главата в къщи 🙂 ) ами намерих огледало и като погледнах ми стана ясно, че този път съм изтървал позицията. Няма да ви описвам приятната гледка – снимка в близък план щеше да е много подходяща за илюстрация на кипяща чужда планета във фантастичен роман, нищо чудно и прескачащи огнени искри да имаше. 🙂 Нямаше как, домашните бяха осведомени с всички последствия. 😉 За личната лекарка беше вече късно, та остана за петък сутрин. Всеки се оттегли пред компютъра си и започна свое си проучване. Пред двата компютъра позите бяха нормални, пред третия се експериментираше нова пред компютърна поза – правостоящ. Оформи се единно споделено предположение за червен вятър и друго, също така единно, за нещо несподелено… За да съм точен: все пак някой позна преди лекарската прогноза – Муниконтин. Сама да си каже как. 🙂 Но това беше малко по-късно.
Сутринта в петък едвам дочаках началото на работното време. И как не – десният ми крак си беше като обкован с тънки дълги пирончета (това образно описание използва докторът при прегледа вчера за да обясни на Точица каква е болката). Взех криво-ляво един студен душ (друг беше немислим), нахлузих с мъка панталон и потеглих по здравните пътеки.
Влязох в кабинета на лекарката, „запознахме се” и аз започнах да обяснявам какво ме води при нея. Жената много съвестно ме накара да легна и разголя мястото и като го видя с мъка се сдържа да не хлъцне. Гледа минута-две за да запамети картината за цял живот и ми каза да стана. Нареди на сестрата да пише направление, а тя в това време извади един том с размерите на голямоформатна енциклопедия и започна да търси диагноза, с която ме изпраща. Почете няколко минути на ум, пък го обърна на глас – явно търсеше помощ и от нас. Оказа се, че нейното предположение е някакво ухапване, ама такава обща формулировка нямаше. Сигурно знаете – в медицинските направления с прости букви са написани само имената на пациента и лекаря. За диагнози има квадратчета за цифри. Модерна работа! Отживелици от рода „Изпращам пациента за консултация със съмнение за еди какво си” са вече в миналото. Затова имайте едно наум – ужили ли ви нещо фиксирайте за всеки случай всичките му данни (снимка е желателна за по-лесно идентифициране) за да си улесните живота.
Та започваме ние колективно да търсим подходящия номер. Тя чете на глас, ние със сестрата отхвърляме. Силно отровните змии ги отрязахме от раз, без това почти целия списък беше от видове несъществуващи в България. А и аз им казах, че със змиите нямам проблем.
Тя премина на отровни членестоноги. С надежда, че тука ще е заветния номер. Щеше – ако съставителят за авторитет не беше преписал списъка на всички известни в света отровни членестоноги! Тук съвсем не можахме да открием индивид поне малко подходящ да ме е гризнал.
Накрая лекарката погледна за всеки случай в „Ухапвания” дали няма някаква по-обща формулировка, но като прочете ухапване от крокодил до черна пантера не стигна, отказа се. Сега гледам написала е някакъв номер от раздел „Ухапване или ужилване от неотровно насекомо и други неотровни членестоноги” и е отметнала „остро заболяване или състояние извън останалите типове”. Каза ми, че в техния център всичките специалисти са в отпуска и ме изпрати по живо по здраво в центъра до Съдебната палата.
Замъквам се аз криво-ляво дотам (нали помните за пироните?). Посреща ме една скучаеща лелка в бяло и любезно ме пита какво желая. Подавам направлението. „За колко часа да Ви запиша във вторник” – взема някакъв тефтер тя. „Как във вторник” – изненадвам се аз – „за сега става дума, случаят не търпи отлагане”. „В момента имаме само един хирург и той работи вторник и четвъртък” – обяснява ми тя – „но Вие потърсете другаде, това направление важи за цяла България”.
Наистина ли долових нотка на гордост или така ми се е сторило?

…………
* Всеки път като видя такива колеги по-възраст чинно насядали пред кабинет на личен лекар ми се иска да приседна и да поведа разговор. Колко лесно е да се научи компютър и интернет. Колко интересно. Как се подмладява човек. И колко бързо инвестицията се изплаща от спестяване посещения при лекари и купуване на лекарства… 😀

Следва част II

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Диана  On 22 юли, 2008 at 22:49

    Чакам продължението да разбера какво неотровно членестоного Ви е причинило това, но понеже знам какво е херпес зостер, ви съчувствам. Обаче ще се оправите. Вирусът му е същият като на варицелата. Вярно, че децата я изкарват по-леко, но и на Вас ще ви мине. Пожелавам Ви скорошно оздравяване и намиране на удобна поза за пред компютъра, защото иначе ще ни липсвате!

  • вили  On 22 юли, 2008 at 23:47

    Толкова увлекателно сте описали мъките си, че почти бях до вас през цялото време и стисках ръката ви. И аз като Диана чакам с нетърпение продължението и ви пожелавам скоростно оздравяване.

  • Val  On 23 юли, 2008 at 00:13

    Графе, няма страшно – начинът, по който си писал за това вече ГО ЛЕКУВА. 🙂
    Аз по принцип имам проблем с модерната болест на нашия век – алергията. Преди доста години ръцете ми бяха в бинтове от рамото то китката – нищо не помагаше, но в момента, в който реших, че мненията на експертите-лекари са безполезни и спрях всички кортикостероидни лекарства, болестта полека-лека премина – от само себе си… За разлика от теб, диагноза няма. Струва ми се, че на по-късен етап може да ти се отрази добре малко морска вода в комбинация със слънце. 🙂

  • Svetlina  On 23 юли, 2008 at 01:03

    Ох, аз пък не знам какво значи заглавието и си помислих за паяка на Муци…

  • Муниконтин  On 23 юли, 2008 at 01:31

    Де да беше, Светле! 😀 И аз чакам продължението, братче! Щом си могъл да напишеш толкова много, значи вече е тръгнало да ти минава! 😉

  • batpep  On 23 юли, 2008 at 09:41

    аз няма да плача за задника на графа – графът е сериозен мъж и едва ли се притеснява за задника си, той ще мине – с или без лекарска помощ, сигурен съм.

    проблемът е, че всички ние плащаме скъпо и прескъпо за нещо, което не ползваме – а именно лекарската помощ. аз лично не познавам сносен лекар, който да работи със здравната каса. ето – стоматологът ми се отказа от тях (цитирам: „аз с бандитски организации няма да работя!“), педито на диването – също, да не говоря за сериозните лекари – офталмолози, кожни, хирурзи, вирусолози…

    наскоро звъня на джи пи-то за няква дребна услуга, свидетелство за започване на работа май.
    – оо, вече не работя със здравната каса – вика жената – потърси си друг лекар, аз се уморих.

    и това е жена, която ни лекува от десетки години, знае ни и кътните зъби, меко казано.

    а иначе ние си плащаме – за офиси, за плуещи в кабинетите лелки, за нови коли, за …

  • deni4ero  On 23 юли, 2008 at 10:31

    и аз като Светлина си помислих за некъв паяк и бях готова да я насосам Муниконтин, че Ви обгражда с такива любимци 🙂

  • Муниконтин  On 23 юли, 2008 at 10:45

    Знаех си, че мен ще оплюете! Пякомрази такива! 😀

  • Графът  On 23 юли, 2008 at 23:21

    На всички искренно благодаря, идея си нямате колко ми помагате!
    Вече пуснах втората част, но ще има и странични отклонения, batpep, бъдете спокоен! 😉

  • Както и да е...  On 1 март, 2009 at 13:18

    Със съчувствие изчетох одисеята ХерпесзостериАДА и се радвам,че проблемът е отшумял,защото на мен ми беше весело и оптимистично.Не съм се сблъсквала лично с това заболяване,но в момента бебето ми го кара.Затова пък съм се сблъсквала със здравната система и отвътре, и отвън и пожелавам на всички да нямате нужда от нея!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: