Daily Archives: 4 януари, 2008

Песимистично

Както на мен, така сигурно и на вас това няма да ви хареса, но си помислете.

Най-мащабните промени в човешката история са ставали винаги в най-жестоките и наглед безнадеждни кризи, разпад. Тогава, когато се разпада ценностната система, понятията за добро и зло. Бъдещето винаги идва в тези случаи като резултат на нещо като масова лудост, на тотална деградация. На практика, тези, които декларират, че се борят за бъдещето, всъщност се държат здраво за запазване на настоящето. Такива винаги са силните държави на настоящата цивилизация. Носители на истинското бъдеще са слабите ерозирали държави. Тези, които изглеждат за настоящето загнили, болни, неадекватни.
И сега, внимание! Нарастването на отчуждението между хората, отхвърляне на традиционните духовни ценности, спадане на доверието в институциите съчетано с безразличие и липса на организирана масова съпротива срещу тях е сигурен признак за нарастваща криза. От типа, при които понякога става качествен скок от един вид общество в друг. Или нещата се връщат назад почти до изходните точки на настоящето – признаци на нещо подобно има у нас.
И не мислете, че светът е това, което виждате! Това, което не виждате (а вече вероятно го има и се развива) ни води нанякъде, където не се знае дали ще ни хареса! Например, открития, по-тайни от най-тайните оръжия…
Нали знаете как промени хората въвеждането на машините в младостта на капитализма? А отначало са изглеждали смешни безперспективни измишльотини…
Та в началото ви казах да помислите: вие за запазване (с развитие и подобрения, разбира се ) на настоящето ли сте или с озлобление, отчуждение, нетърпимост и отричане на исконни човешки ценности дърпате към някакво мистично всъщност бъдеще? Митично, защото няма как да знаем какво ще бъде! Винаги досега хората са замисляли едно бъдеще, а то се оказвало друго.
Вашата логика води ли ви до извода, че разумът, който ние мислим, че имаме (това си е тема за обширен разговор) ни прави някакви “любимци” на Бог (негово специално творение)? Та затова този разум ни дава право да се чувстваме по-висши от животните и т.н., и т.н.
И кой го казва всичко това? Ние, хората! Умряла циганката дето ни хвалеше… 🙂 Чули ли сме мнението на природата? Не сме! Но на Бог, Вселената, Природата или каквото щете им пука какво ние си мислим за нашето “развитие” и за себе си – като сбърка някой биологичен вид пътя играе гъбата и грешката се поправя с изтриване…
Че аз мисля така – много важно! Но и по-големи от мен мислят по този начин:
Кърт Вонегът – интервю по телефона за в. “24 часа” – Кристина Патрашкова 10.05.2006
– Смятате ли, че човечеството има бъдеще?
Аз се притеснявам най-вече за бъдещето на самата планета.
– Май нямате много добро мнение за хората?
Смятам, че те са трагични животни. Казал съм, че планетата би трябвало да се отърве от нас. След холокоста, Хирошима, след Първата и Втората световни войни, след испанската инквизиция, след римското владичество и кръстоносните походи е време да изчезнем от Земята, да я напуснем, защото очевидно не пасваме на това място, а и не си пасваме един на друг.

“Трябва да има хармония между растенията, животните и хората. Хората си въобразяват, че са нещо велико. А не са! Най-лошото, което се е случило на земята, е човечеството” – цитатът е на 10-годишна художничка Амелия-Мира Маркова. Пророческо прозрение на едно дете!

Човечеството безнадеждно е закъсняло с опомнянето! Отклонили сме се от пътя в момента, в който като водещ мотив за индивида е станало “преуспяването” (за сметка на себеподобните) и е загубило значение състоянието на рода като цяло. От този момент ние сме станали чужди на Природата и какъв краен резултат може да се очаква е ясно. Представяте ли си (извинявам се за “умаления” пример!) мравуняк или кошер, в който една малка част “преуспява” през зимата за сметка на останалите?
За чест на хората имало е такива, които са осъзнавали тази опасност и са правили опити да променят нещата. За съжаление несполучливи. Най-ярък пример са религиите и особено ХРИСТИЯНСТВОТО. Очистете го от всички наслоения и вижте чистите му принципи! За кого са те, за “преуспелите” или за човеците от Рода? Та нали един от основните му принципи “Дай втората си риза на ближния” изобщо отхвърля “преуспяването”! Да не говорим за “Нищите, на които е Царството небесно”!
“Големите” ще продължават със сила (тя е в тях и те ще я използват!) да защищават “своето”, “малките” ще воюват с тях като търсят своя сила (прашката на Давид!), но не за друго, а за да се приближат към “големите” в преуспяването.
Ужасно е песимистично, но да ми посочите някакви оптимистични примери от човешката история?

Български патент

Като сеете тиквено семе в буренясала нива има много да чакате да се родят любеници”.(народно предупреждение 😉 )

Всички викат: “Стига с тия тикви и кратуни, да си отгледаме една свястна партия да ни управлява!”. 99,99 процента от анкетираните така викат (00,01 % не разбрал какво го питат и затова казал “не” за по-сигурно).
Как ще поникне тази идеална партия, която искаме да дойде и ни управлява, като на никой и през ум не му минава, че най-напред трябва да се разкопае и натори почвата, да се пресее семето и особено да се прочистят бурените. Преди сеитбата, а не при беритбата! И – да не забравя – да не се препикава покълналото, с извинение.
Ние си го караме по наш патент:
Намираме Група честни хора, себеотдайни, добри професионалисти в различни области, безкористни, с добро финансово положение, готови да загубят няколко години в полза на България. (Тези качества са силно съкратен вариант на необходимия минимум за да стане работата.) И правят партия според наличната законност за да осъществят това свое намерение. Този начин е единственият възможен (и според евроинструкциите 😉 ). Всички хвърляме шапки и викаме “ура!”.
Оказва се, обаче, че поради липса на достатъчно време новата партия е посята в старата необработена нива. В резултат на което:
– при първия мирис на власт Групата е обсадена от “всеотдайни ентусиасти” (помните ли тълпите на “Шишман”?);
– тя трябва спешно да направи банка кадри (хората, които членовете на Групата познават лично не са достатъчни);
– спешно да подбере кандидат-депутати, които да са запалени точно от техните идеи за управление;
– и (справяйки се успешно с всичко това) да управлява чрез тия депутати, над които партията (и Групата!) нямат никаква власт (според природните закони и Конституцията) и които изведнъж се оказва, че нямат нищо общо с партията, че са избрани лично от народа и са представители само на народната любов, и изобщо ония малоумници от Групата ако искат да се жертват в нечия полза това си е тяхна работа.
Разрасналата се междувременно партия на Групата (ентусиастите!), гледайки далновидно към следващите избори, изолира и проваля хората от първоначалната група. Те с горчивина отиват да си гледат своята работа. Остава само името на партията – за удобство и реклама.
Ние, с шапките и “ура”-та, псуваме Групата (излъгала ни) и започваме да се озъртаме за нова група “на надеждата” – зер време за сеитба (избори му викат сега) наближава.
Междувременно, инициативни персони са усетили, че в тая работа има хляб и са направили фирма за разсад на политически надеждници. И, разбира се, като всяка фирма с добър мениджмънт са зарязали скъпата капризна суровина (честни хора) и са я заменили с евтин ерзац, който обаче изглежда много по-лъскаво и съблазнително надеждно.
За обработване на нивата никой не се и сеща – там мотика трябва, “ура” работа не върши…

%d блогъра харесват това: