Daily Archives: 12 януари, 2008

Е, хубаво, де,

какво все пак ни е направило хора и кривнали ли сме от верния път?

И каква излезе тая? Масата ни била направила хора, после столът се появи, красноречието, танца, рисуването, трудът си ни е бетониран… Аз се обърках дето съм го писал, пък какво остава за другите. Кога сме тръгнали по тоя си път? Кога сме се отклонили от законите на Природата?
Какво ни е направило хора – вид много различен от всички живи същества? Да преговоря какво съм измислил досега:
Трудът – учеха ни преди години. И животните се трудят!
Изкуството? И при животните го има! Танци на птици и животни, специални красиви звуци (пеене) за особени случаи, красиво съчетание на цветове…
Взаимопомощта в рода? Има го при животните. Даже и между различни видове, когато става дума за дете!
Борбата за лидерство в племето? И това го имат. Но лидерството там е в комплект със сериозни задължения, за които “кандидатите” са напълно наясно. И на “конкурсите” демонстрират качества, необходими за изпълнение на задълженията. За разлика от хората…
Друго трябва да е. Нещо, което при останалите живи същества го няма.
Понапънах се и се сетих: имаме си такава придобивка.

Оръжието!

По сегашния си път сме кривнали, когато сме измислили оръжието! Не като средство за добиване на повече храна, а като средство по-слабият и некачествен индивид да надвие по-силния!
На простата тояга някой слабак се досетил да върже парче камък. Следващият – да му изостри ръбовете.
И сме се засили по нанадолнището! Всичко се е подчинило на оръжието. Колкото по-слаби и страхливи стават хората, толкова по-мощни и способни да убиват отдалеч оръжията. Хиляди открития и изобретения са станали с мисълта за оръжие.
Борим се с болестите – и “отглеждаме” още по-страшни болести за оръжие.
Постигнали сме отколешната мечта да летим – и почти веднага самолета става и оръжие. Между другото, това е “принос в човешкото развитие” на българите!
В космоса полетяхме между другото – след дългогодишни разработки за търсене по-мощно средство да нападаме от още по-далеч си направихме “почивка” и малко изфукване по случай важен съветски празник.*
Открихме могъща енергия уж “за мирни цели” – и най-напред я представихме с унищожаване на два града заедно с жителите им…
И т.н.

Ще се отървем ли някога от това проклятие за да се спасим като вид? Трудна работа!

Първо, защото слабаците се научиха, че могат да надвиват и без лични качества – и няма току-така да се откажат. От детството вече тръгва – я психолозите да направят едно изследване от колко годишни и кои деца започват да носят някакво оръжие. Не само с психологически, но и с физически портрет…
От колко десетилетия вече няма даже лични дуели? Как ще има, тая романтика е за филмите, не е за сериозни хора. Сега двубоя става с брой стотачки – единият “купува” 2-3 кирки забити в колата, другият – бухалки по главата в тъмна доба. След това може и нещо по-сериозно. Въпрос на лична сила – банкнотна…

И второ, оръжието, по-точно изработването му, отдавна не е подвластно на човешки желания, камо ли на категории от типа “морал” и подобни. Отдавна хората на него са подвластни. Не заради все по-ужасяващата му способност да ги убива. Заради парите. Ето:

“Дъжд от американски оръжия върху Близкия изток! Стойността на доставките ще достигне 46 милиарда евро през следващите десет години, уточни държавният секретар Кондолиза Райт на 2 август. Получатели: Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, Катар, Оман, Барейн и Обединените Арабски Емирства – все приятели на г-н George W. Bush в региона.
Безпокои ли щекотливото въоръжаване на Саудитска Арабия Израел? На 15 август Вашингтон повиши почти с четвърт американската военна помощ за Тел Авив; тя ще достигне 30 милиарда долара за 10 години. Използвана главно за “триъгълника на клена” – Boeing, Lockheed Martin, Raytheon.
На 7-ми декември 2006 Главната Асамблея на ООН прие резолюция за контрол на разпространение на конвенционалните оръжия. Въздържаха се Китай, Русия, Иран, Израел, Пакистан. Против гласува само САЩ.
Харчовете за този род оръжия достигна в края на 2006 г. безпрецедентната сума 1 058,9 милиарда долара!”
(”Le Monde diplomatique” 01.09.2007 Armiĝu! de Maurice LEMOINE http://eo.mondediplo.com/article1276.html Линкът отваря есперанто-версия, но има за превключване на друг език.)
Обърнете внимание на числото: няма грешка, 13-цифрено е!

Някой още да се съмнява, че оръжието сериозно ни е отклонило от вселенския път?
Едно е сигурно – то не ни е направило хора!
………………….
* Преди 50 години първият изкуствен спътник беше пуснат на 4 октомври за 40-годишнината на Великата октомврийска революция като страничен пропаганден продукт на военни разработки на междуконтинентална балистична ракета от военния полигон за изпитания – по-късно станал известния космодрум Байконур. Бил е изстрелян от военно формирование. Едва след невероятния успех (изненада за тогавашните съветски ръководители) се насочва внимание в СССР към космоса.

Всеки човек в началото беше дете…

…и обичаше да му разказват приказки.

Всички – психолози, философи, учени, обикновени хора – са единодушни: децата се раждат с чисти души. Като че ли са получили късчета от Божията душа (предполагам, че и невярващите ще приемат това словосъчетание).
И това безспорно е така, щом дори и животните го знаят и се отнасят към тях по особен, необичаен начин – много са документираните случаи на спасени и отгледани деца от хищни животни и нито един случай на такова отношение към възрастен човек.
Децата се появяват на този свят готови да го видят такъв, какъвто трябва да бъде. Какъвто е замислен и създаден.
Но той, като всяко земно нещо, се променя. А това е невъзможно да става в идеални стерилни условия. И постепенно е станал много различен от това, което новородените очакват да видят.
Затова в тях пък е заложена способността да се учат и приспособяват към реалността. Много силна способност – в бележката си “Език от рождение” цитирам научно изследване, според което на 7-месечна възраст вече има пик на интелектуална активност!
С какво започва това учение? Най-елементарно е да се каже с опознаване окръжаващия свят. Но по-задълбочено – с преносните неща? Обърнете внимание на думата “преносни” – нещо, което се пренася.
От къде? От живелите преди тях през хилядолетията. Предават им го последните от редицата – родителите.
На къде? Към бъдещето на човечеството: да продължат пренасянето и предават на следващите новопристигащи.
Значи, възрастните са истинските учители, от тях зависи накъде ще продължат и какво ще пренесат по-нататък техните деца!
Най-най-първият учебник са приказките. Те започват да насочват малкото късче Божия душа във вашето дете към определено място в настоящия свят. Не физическо – душевно място!
Ще кажете, защо тогава хората са толкова различни щом приказките са си приказки и всички започват с тях?
Дали?
Я излезте от досадата на възрастните за приказките. И си помислете на чисто: ако вие нямате представа дори за “зло”, на какво ще ви научи, какви представи ще създаде във вас дадена приказка. Например най-популярната и “всепризната”, за Червената шапчица. Разкажете си я отново, помислете си какви представи за “добро” и “зло” създава тя у вас и тогава ще продължим да си говорим!…
Много възпитателни са приказките. В тях винаги доброто категорично побеждава злото. И ние сме спокойни, разказваме ги без угризения – нали и на нас са ни ги разказвали. Изобщо и на ум не ни минава да се замислим как става това. А как всъщност? Доброто с добро променя злото в добро? Нищо подобно! В най-популярните приказки доброто побеждава с хитрост, с измама, със сила, с лъжа, с убийство, често дори садистично – с една дума, със зло! Ако съберете описанията на всички ужаси от приказките косите ще ви се изправят!…
И децата се научават: щом нещо е определено като “добро”, заради него всичко е позволено – може дори да се убие.
Е, може да имат неспокойни сънища и да се страхуват от тъмното докато са малки след образен разказ как е разпорен нечий стомах, напълнен с камъни, зашит, и за капак въпросният “лош герой” е хвърлен в кладенец. Но докато пораснат ще свикнат. И няма да се поколебаят да извадят нож срещу “лошия” – те затова ще го носят в джоба си, научени още от приказките, че трябва да имаш оръжие за да побеждаваш. Ако този “лош” е някой съученик, толкова по-зле за него – да не е ставал “лош”! Вълкът от приказката да не го е питал някой от глад ли търси нещо за ядене или от лошотия.
Горкото добро! Триж по-горките деца… 😦
…………
Трябва да сме честни – не всички приказки са такива. Има и други, в които доброто си е добро и точно затова е силно. Такива са разказвали и големи общопризнати майстори. И все пак те са по-скоро изключения. Малки принцове. Обяснимо е: за да разказваш така трябва в теб да е останало достатъчно чисто късче от Божията душа, с която си дошъл на тоя свят. Детското в теб, както е прието да се казва.
А то си стои във всеки. Но трябва да се почиства и поглежда от време на време. За тия, които умеят да го правят, казват, че запазили детската си душа.
Пък когато потрябва да разказвате приказка на дете, помислете преди това добре каква. Важно е! Допитайте се до своето късче…
“потрябва” написах и ми се прииска да парафразирам известната фраза за засятото дръвче:
Който не е разказал приказка на дете напразно е живял на тоя свят!
………..
Не приемайте написаното до тук като философстване по липса на по-сериозно занимание. То си има повод: като преглеждах форумните си архиви попаднах на следното, което съм писал преди 3 години – на 01.11.2004 г.:
Тия дни се появи информация по телевизията за проведени от деца съдебни процеси. Всъщност процесът е един – Червената шапчица съди Вълка – но е правен в различни градове. Целта била да се научат децата на справедливост. Всички пледоарии те сами са си готвили.
В един от репортажите чух нещо от което ми настръхна косата. Детето, което представлява обвиняемия Вълк измислило като оправдание следното: “Ами аз изядох Бабата, защото мислех, че тя е самотна и НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ПЛАЧЕ ЗА НЕЯ!”
Говорителката, която го съобщи, откровено се смееше, очевидно представяйки го за много забавен епизод…

Да си вържем гащите!

Друг ако го направи може да ни върже краката! 

Това е въведение в тази папка за избирателната ни система – тема излизаща на дневен ред, както става ясно от съобщения периодично в медиите. Щом БСП и СДС правят обща контактна група по въпроса! 😉
И слава Богу! За първи път този въпрос ще се разисква и решава (дано!) достатъчно време преди избори. Досега практиката беше: обещания от партиите, че ще го оправят веднага след изборите, защото “това вече е нетърпимо”. И…някакви промени (удобни на управляващите) секунда преди да хлопне мандалото за следващите избори.
Тази практика не е случайна. Ясно защо. Темата – избори и избраници – е една от най-важните от 90-та насам и една от най-претупваните на практика. Странното е, че и ние – възмущавайки се непрекъснато от управляващите, от депутатите, от “статуквото” (та чак се появиха и активни борци срещу него! 😉 ) – в същото време се отнасяме с досада към въпроса за избирателен закон и избирателна система. За референдуми ревем, избирателния закон – в кошчето…
А от него зависи дали ще бъде 2 или 200! Даже и референдуми да се въведат като практика.
Коя е главната слабост в избора на наши пълномощници във властта, която проваля и най-добрите намерения (ако ги има)? Че от наши стават не даже партийни, а направо техни си! При това не само напълно законово, конституционно, ами даже задължително. “Приказка за стълбата” е гениална изображение на узаконената днес депутатска действителност.
Затова отварям тази папка – да поумувам по-надълго по въпроса:
– за начина на избор;
– за задълженията на депутатите към избирателите;
– за тяхната представителност;
– за възможностите да им се търси отговорност преди изтичане на мандата;
– за партийността на избора и отговорността на партиите;
– за броя депутати, които са нужни на България;
– за какво точно са избрани (какво и как трябва да работят);
– колко да им се плаща и какви привилегии да имат;
и т.н., и т.н.
Мисля, че е важно – канят се да ни пробутат поредната мъгла. Трябва да им покажем, че знаем добре за какво става въпрос!
Начинът на избор (законът!) е инструмента нещо да се подобри, трябва да се търси най-добрия възможен.

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващи.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Е, у кого трябва да е ножа?
……………
Между другото, дали младите днес знаят защо в популярната фраза от заглавието (означаваща да се подсигурим), става дума за връзване на гащи? За всеки случай ще обясня. По време на раждането на израза мъжете са ходели с потури, изработени от домашен тежък шаяк. Удобни са били и със своеобразно термодействие – добре изолират външната температура, та стават и зиме, и лете. Но закрепването им около кръста ставало единствено със стягане и завързване на здрав гайтан (връв). Задачата на пояса била само да топли кръста (пазели са си го тогава мъжете! 😉 ) и да държи дребни предмети под ръка. А кожен колан се слагал върху пояса само за оръжие.
Вече ви е ясно – не са ли ти вързани гащите, за никъде не си! А си се изправил, а са се свлекли около глезените. 🙂

%d блогъра харесват това: