Daily Archives: 22 януари, 2008

Фалшификации, спекулации, информация

Следващите редове са само за “потребители” – за тях е последната дума от заглавието. “Професионално” ангажираните с първите две думи си знаят и без моята информация! 😉
Отнася се за възможностите изборните резултати да бъдат фалшифицирани след провеждане на избора.
Такива възможности у нас отдавна не съществуват! Въпреки всевъзможните изменения и нагласявания според интереса на една или друга управляваща в момента партия, в закона вратите за фалшификация винаги са оставали затворени.
Ще ми възразите, че често съдът констатира такива фалшификации и отменя избор. Вярно! Но това не е вина на закона (още по-малко на властта), а престъпление на отделни хора, които би трябвало да бъдат съдени и да получат присъди за извършено престъпление.
За да не бъда голословен:
– В изборния ден всички документи и целият процес на гласуване са под наблюдение и контрол на всички участващи партии и граждански наблюдатели. Всяка участваща в изборите партия има право на застъпник във всяка избирателна секция.
Застъпниците и наблюдателите са предварително регистрирани правата им са достатъчно големи. Могат да сигнализират за всяко нарушение в момента, да изискват вписване в протокола на нарушения и дори да предизвикват моментална намеса на по-горни избирателни инстанции.
Освен това те имат право на копие от секционния протокол с резултатите, задължително подписан от всички членове на комисията, който е напълно официален документ.
– Централната избирателна комисия винаги изготвя много професионално точна инструкция за провеждане на избора. Спазването ù, особено по отношение на изборния ден, е абсолютно задължително. Не просто да се изпълни, а да се спазва точно посочения ред на действие. Като в казармата: “Прави едно! Прави две! Прави три!” – едно след друго!
Точно неспазването на добре описания ред на процедурата беше причината за много от батаците при отчитане на последните избори.
В заключение:
Фалшификациите са престъпление. Могат да стават само там, където партиите съзнателно са се отказали от законното си право на контрол. “Разкрития” със закъснения от дни говорят само за нечисти сметки, комбинации, задкулисни игри и, в крайна сметка, безсилие на една или друга партия.
А който се вникне в написаното до тук ще може да си направи преценка и за стойността на много политически анализатори и коментатори, които дълго време след изборите се “хранеха” с вариации на тема фалшифицирани избори.

Реална метла!

№ 1
от реално осъществимите предложения за избирателен закон

Следващото ми предложение е лесно осъществимо, защото:
не изисква промени в Конституцията;
не променя принципно същността на съществуващата пропорционална система.
Би могло да се въведе дори само с изменения в съществуващия избирателен закон. В същото време то ликвидира най-съществените слабости на досегашната система.
А защо съм го озаглавил “Реална метла” ще се досетите и сами.

Предложение:

1. Предварително се оповестява фиксиран брой на депутатските места за всеки избирателен район – според броя на избирателите в него.

2. Въвежда се задължително преференциално гласуване – всеки гласуващ отмята оповестения за района брой в бюлетините с имена на кандидатите по партии.

3. Разрешава се отметките на предпочетените кандидати да бъдат и в различни партийни бюлетини, като общият брой на отметнатите не трябва да надвишава определения за района (може да бъде по-малък). Бюлетина без отметка се счита невалидна.

4. Резултатът е списък с имена (не по партии!) според получените гласове от кандидатите.

5. Спечелилите личности от партийните листи се групират на национално ниво в парламентарна група депутати на дадена партия.

6. При излизане на депутат през време на мандата на негово място влиза следващият по брой гласове от съответния район.

7. Забранява се кандидатстване в повече от един район.

Мотивировката ми и разсъждения по ефекта от въвеждането на тези промени в системата ще напиша отделно – не искам да отклонявам вниманието от самото предложение и възможността за оформяне на предварително лично мнение.

_____________

Мотиви по това предложение  Реална-метла-За

Кольовите уроци…

in memorium
Сага за Кольо

Част 1

Това е първото “приключение” на Колчо. Случката е добро въведение за всичко следващо. Колкото забавна, толкова и поучителна за нас, хората…
За да можете да си представите по-добре действието най-напред трябва да ви опиша “сцената”. Имаме място сред природата. Съвсем умишлено не употребявам “вилно”. То е под връх Еледжик, на границата на гората (тя заема 1/3 от мястото 🙂 ), без ток и вода (с изворче на 20 м.) и всъщност е просто част от доста стръмен склон – за да погледнеш към бунгалото от пътя доста трябва да си вдигнеш главата – разликата от пътя е към 10 м. във височина. 🙂 Ограда има само отпред към пътя и никога нищо не заключваме. Всички в местността сме приятели, всички са от хората, които не искат да пренасят “града” там.
Та на въпроса. Пристигаме дядо, баба, внуче и куче през лятото някъде към 10 часа. Най-новият (на месеци!) член на семейството – ухиленото коли Колчо за първи път. Той без никакъв опит с природата – през няколкомесечния си живот се е разхождал само в кварталната градинка вързан (да не се загуби!!!).
Спираме, сваляме багажа, качваме се до бунгалото и започваме да се оглеждаме кои от приятелите са там (ние сме на високо, нещо като на балкон, и всичко ни е като на длан 🙂 ). В това време от отсрещния баир се надават призивни – всички от “махалата” се събрали на кафе и ни викат. Зарязваме всичко и потегляме в индийска нишка.
Хубаво, ама на поляната в ниското внукът ми вижда детската група, заета да прави къщичка на един стар дъб. И, разбира се, веднага се включва. Ние продължаваме към компанията и кафето.
Таман приказката ни се понесе (вече бяхме опитали от “кафеените бонуси”;)), внукът ни пристига запъхтян и на пресекулки пита: “Колчо тука ли е?”
– Не, той нали остана с тебе.
– Ами няма го, виках, свирках, не се появява!
Втресе ни! Мигновено всички присъстващи (вкл.децата) се превърнаха в група за бързо реагиране. За нула време се поставиха задачи, разпределиха маршрути и след няколко минути в разни посоки се чуваха отдалечаващи се викове “Колчо, Колчо!”.
Аз и жена ми отидохме към нашето място. Моята задача беше да тръгна с колата по пътя надолу към магистралата – да не би да е тръгнал да се връща в София! А жена ми щеше да търси в гората над нашето бунгало. Спираме ние на пътя пред колата и аз, като мъж :), започвам да й давам последни инструкции. Разбира се, повече от разтревожено и на висок глас. И… изведнъж виждам, как над нас горе от ръба на терасата се показват две наострени уши и усмихната муцунка: “Я да видя какво става, каква е тази суматоха”?…
На нашия му доскучало с децата (не си играят с него!) и решил да се прибере “в къщи”. Хем да я разгледа тая нова къща, че преди това беше само за няколко минути там. Откъде да допусне, че ще го помислим за толкова глупав да се загуби!?! 🙂
Цял час ни трябваше после за да съберем “групата за бързо реагиране” по балкана…
Това емоционално преживяване, което много бързо се превърна във весела история, си имаше и хубави страни. Първо, “вързаните” разходки останаха в историята. Научихме се да разчитаме на ума на Кольо много повече. А с годините разбрахме за умствените му възможности толкова, че чак ме дострашава да разказвам – ще си кажат хората “тоя съвсем е изкукал на тема “кучето ми”” 🙂
Не съм – както си беше така ще го разказвам!

САГА за КОЛЬО

In memorium
Предистория

Седяхме една вечер преди Коледа около масата (вечерното събиране на семейството е наша стара традиция) и се закачахме с 5-годишния ми внук.
– Какво искаш да ти донесе дядо Коледа? – подпитва баща му.
– Куче! – изненадващо ни сюрпризира Васко.
– Куче ли? Ти по-добре поискай да ни донесе апартамент пък куче аз ще ти купя – сериозно отговори зет ми.

Имаше право – при 4 поколения на куп в едно жилище нямаше свободно даже ъгълче за още един жител…
Мина си Коледа с подаръците и този разговор повече не се поднови. Но, както стана ясно по-късно, и двамата участници в него бяха приели нещата сериозно.
След година и половина имаше апартамент. И още първите дни баща му без напомняне се погрижи за своето обещание – по първата попаднала им обява отидоха и купиха едно коли!
Още при покупката започнаха “случайности”. Предлагали 4 кученца. Но понеже сумата беше сериозна за онова време, собственика ги предупредил да избират от трите, защото четвъртото има дефект – бяла шарка върху носа си – и няма да може да участва в изложби. Запомнете тази шарка, за нея ще стане въпрос по-късно.
Тримата се спогледали и Васко твърдо заявил “Искам това! Него, горкото, никой няма да го вземе!”
Още по пътя към къщи станало и “кръщението”. Попитали Васко как ще го нарича и той без колебание заявил “Кольо!”.
– Защо Кольо – с разбираема изненада реагирали родителите му.
– Ами няма Джон да го кръстя, я! – отрязал внукът ми… 🙂
Така в нашето семейство дойде и прекара живота си Кольо– едно необикновено същество.

Утопиите се помнят…

Допълнение към “Първа утопична”

Следващите редове са писани в “далечната” 🙂 2004 г. (08.11.2004 г. форум в.”Сега” – статия „Станишев иронизира идеята за 100 депутати“)
Станишев я доразви до абсурдност, за да покажел несъстоятелността й: „Може би е по-добре всяка партия, която надскочи 4-те процента, да има по един народен представител, който обаче ще има съответния брой „акции“. Например ако аз спечеля 121 места, ще бъда със 121 „акции“.” (цитат от вестника)
Тоя приятел май ни чете Форума. Защото тази така наречена “абсурдна идея” съм поставял тук не веднъж още преди месеци… Но много езуитски я използва. Да видим дали е толкова абсурдна и какво в нея не му харесва.
Преди всичко ще стане ясно за партиите кой кой е. Сега всички гласуват за партии, но някой може ли да ми каже дори неговата партия за кой закон как е гласувала? Избираме партии – отговорност носи арменския поп!
Между другото, явно този приятел не се вижда другояче освен депутат! 🙂 (В тази система няма нужда и от един депутат. В парламента ще работят специалисти на щат и ще си гледат работата, а няма да се правят на едновремешните многостаночници по пултовете за гласуване.)
Та идеята хич не е абсурдна, ама близките 50-100 години няма да има кой да я осъществи. Вие ако сте “щатни” депутати ще гласувате ли такова нещо? 🙂
…………….
Като намерих горното в архива си, реших да потърся “корените”. 😉 Оказа се, че тази идея съм я писал за първи път ноември 2002 г. в СкайФорума. Г-н Станишев не я е забравил точно две години по-късно.* Още две и половина години след това (преди изборите за евродепутати) я коментира по подобен начин и говорителят на ВС на БСП…
Да не вземе пък да излезе, че не е чак толкова утопична! 😉
______________

* Между другото, не е съвсем празно занимание да се пише в нета… 😉

Реклама

Искате ли мисълта ви да бъде ослепяващо искряща и Вие да сте блестящи използвайте редовно “комунисти”, “комуняги”. Сдружението на полит-санистите ги препоръчва за вашето политическо здраве.

Мисля си:
Вярно, това комунистите са си чудесна дъвка. Дъвчеш и неудобните въпроси се преглъщат. Като например, че по-добре да си беше останал социализма щом сега са същите, според масовото мнение. И на редовно дъвчещите вкл. При социализма поне не смееха да отварят толкова ножицата между бедни и богати. И сега на тях им е по-добре. Излиза, че тия, дето подскачаха по площадите, са го правили за да станат комунистите по-богати. Значи не са били “анти”, а “про”.
А и тия комунисти какви са, щом толкова се зарадваха на капитализма и добре се чувстват в него? Комунисткапиталисти. Ами тогава така си ги и наричайте, ваши хора са си – предприемчиви! Срамувате ли се, та ги “яги”свате?!?

Хей, пушачи!

По отношение на цигарите нищо не ме плаши! Ще ви обясня за какво става дума, пък вие ако искате, опитайте.
След повече от 40 години интензивно пушене (минимум 2 кутии дневно!) преди няколко години реших да се заинатя. Имаше някаква акция – да не пушиш един месец – с награди. Ако спечелиш те проверяват с разни тестове, така че нямаше начин за измама (поне по техните думи).
Казвам в къщи: “Ще взема да се пробвам”! Моите се смеят. “Ама сериозно!” – казвам аз. Те се опитват да станат сериозни: “Че няма да стане, няма. Ама не си мисли, че заради тази приумица и ние няма да пушим в къщи за да не те дразним!”.
“Спокойно”- викам – “към вас претенции няма да имам”.
И, от 1-ви май беше, прекъснах пушенето. Нито цигара – печалба е това, ей, да не взема да я изпусна! 🙂
Месецът се изтърколи, аз не запалих. И спечелих – колкото вие джакпота на тотото, разбира се! 🙂
Но продължих да не запалвам.
По едно време, някъде към 3-ия месец, получих някакъв здравословен проблем. Започна да ми се завърта стаята при всяко сядане, лягане и ставане. “От възрастта” – мисля си – “нещо с оросяването. Ама ще си трая докогато може.”
Трая аз, ама работата не се оправя, влошава се. За да не забележат в къщи и да ме подгонят игнорирах напълно резките движения и станах един такъв плавен, плавен… До едно събиране със стари колеги.
Седим, приказваме си, това-онова, спомени. По едно време лекарката ни от студентските лагери ми вика “ти какво, да не си отказал цигарите” щото добре си ме знаеше. Разказвам ù аз за “печалбата”.
Полека-лека дойдохме си на разговора – за разните болежки, кой от какво се оплаква (нали не сте очаквали да обсъждаме рап-групи 🙂 ). Разправям аз на докторката за моето извисяване във въздуха и казвам “Май вече трябва да отида за изследвания докато не съм почна да прелитам от стол на стол”. Тя се хили: “какво разбират днешните доктори! Аз ей сега ще те излекувам!”. Пали цигари и ми я дава. Гледам аз като коте в кълчища – не е такъв човек да ми се подиграва за такова нещо. А тя ми обясни. Имал съм никотинов глад на мозъка – известен в медицината – който се получава при рязко спиране след многогодишно пушене. Трябва само да паля по 1-2 цигари дневно и работата ще се оправи.
Оправи се веднага. Сега така я карам – по цигара, две, а понякога и с дни нито една. Но се водя за пушач в статистиката! 🙂
Сега, най-важното, заради което ви разказвам тази история, а и за да не ме помислите за вариант на Бойко Борисов, ще ви дам обяснение – мое и на специалисти лекари – за случилото се:
Не знам дали обърнахте внимание в разказа ми, че написах “прекъснах пушенето”. Не отказах, а прекъснах. Там е гвоздеят!
Цигари си имах. В къщи си пушеха в мое присъствие. Аз бях спокоен, защото решението ми не беше друго, а ще запаля само ако непоносимо ми се допуши. Е, като знаех, че мога да запаля всеки момент, изобщо нямаше проблем. И за всеобща изненада не ми се допуши непоносимо…
Ако искате да не зависите от цигарите, опитайте. Но имайте предвид – настройката е много важна! Не ги отказвате, ще запалите, когато не можете да издържите повече.
Е, ще се учудите колко сте издръжливи… 🙂
Между другото, дори и да се наложи да запалите, продължете системата “ще запаля, когато много ми се допуши”!

Първата мисъл

Ако си нямаш ум в главата и не са те научили от малък да го използваш, просветата ще те направи само научен, но не и умен!” (нечия мисъл).

По отношение на мисленето има една особеност – не трябва да се търсят правила за “добро мислене”, не трябва да има “обучение”. Започнеш ли да усвояваш “това може, това не може”, уточняване на параметри и изработване на еталон, значи си тръгнал не към “мислене”, а в обратна посока. Краят на този път е един – оставаш в собствените си очи единствен “истински мислещ” от човечеството! 🙂

Всеки човек има природна способност да мисли (и не само хората, сигурен съм!). Но почти всеки има повече или по-малко “увреждания”. Те започват още от ранно детство с дублиране правилата на поведение в правила на мисленето, т.е., опити да му се сложат “обществени окови” (“Какво си мислиш, че правиш?”). По-късно идва терорът на авторитетите от всякакъв тип, и добри и лоши. Да, и на добрите – и най-големите умове са хора като нас, не са безгрешни!

И така, едно по едно, мисленето започва да се завързва ту за това колче, ту за онова…

Трябва да се мисли безстрастно. Което ще рече:
– да забравиш за авторитети;
– да забравиш за “табу”;
– да не учиш другите как да мислят (и да не допускаш да те учат);
– да не се опитваш да налагаш на разума си правила и рамки. Не му се бъркай, той си знае работата, чакай само резултата в умствения сайт “хрумна ми”.
И информация, информация и пак информация. Колкото е повече, толкова по-точно ще е “хрумването”! Няма важна и маловажна информация.
Колко пъти ви се е случвало да се тюхкате, че не сте послушали “първата си мисъл”?

А сега, след като прочетохте писанието ми, послушайте първата си мисъл – според собствените ми думи аз нямам право да ви уча как да мислите!.. 🙂

Давам за да взема!

Има нещо вярно във фразата “само човек, който има достатъчно за себе си може да даде искрено и безкористно и на другите”.
Но хайде да видим какво означава “има достатъчно за себе си”.
Ако става дума за материални благини, снощи във “Великолепната шесторка” чудесно изясниха въпроса: не милостиня, а милосърдие!
Ако не говорим за материалното, не мисля, че е толкова лесно.
Започвам да правя списък за да видя от кое имам достатъчно, че да дам и на другите. Вяра, любов, внимание, спокойствие, разбиране, отзивчивост, справедливост, толерантност… От кое повечко, от кое по-малко – постепенно списъкът става все по-внушителен.
Но…в един момент осъзнавам, че всичко това не можем да го имаме само по себе си – трябва да сме го получили! Дори вярата.
И какво излиза – това, което искаме да имаме, е всъщност отношението на другите към нас. За да имаме достатъчно за себе си другите трябва да ни дадат по малко от своето. А те от къде го имат?
И съвсем резонно си идва въпросът: А къде сме ние в това имане-даване? 🙂
И съвсем логично – че искрено и безкористно се изпразва от съдържание щом не става дума за материалното. Защото и да не го съзнаваме, ние даваме искрено, но користно – защото искаме, имаме нужда да получим!
Скачени съдове…

%d блогъра харесват това: