Daily Archives: 11 януари, 2008

Език от рождение

(продължение на “Комуникация”)

В приказките на почти всички народи съществува герой, който знае езика на животните. Доста странно съвпадение след като става дума за време, когато връзки в световен мащаб на практика не са съществували. Странно, но не случайно, а по-скоро многозначително!
Оказва се, че такива хора има и сега – аз съм един от тях. Това не е шега, говоря напълно сериозно. Е, не точно като в приказките или в “д-р Дулитъл”, но в достатъчна степен за да накарам напр. разярени бездомни кучета да седнат и да внимават в това, което им казвам (ще разкажа такива случаи в тази папка). След доста случки с различни животни и птици (за доста от тях имам и свидетели) аз осъзнах, че езикът (според нашето понятие) е съвсем локален израз на нещо много по-глобално. Че има някакъв “универсален език” (както вече писах), на който звуковото човешко или животинско изражение е само вид “дреха”, видим израз на нещо по-сложно. Защото няма начин едно животно да разбира слухово “наши” думи с отвлечено значение – значи ги разбира на някакво друго, по-универсално ниво на комуникация!
Вече не е тайна, нито окултизъм, всевъзможните излъчвания на мозъка. При това положение да се смята, че мисълта се изразява само толкова семпло (чрез звуци) е твърде наивно. А в какви “излъчвания” тя още се “изразява”? И за какво ще има “излъчватели” ако няма “приематели”?
А ако има такова ниво (за себе си съм сигурен от опит!), какъв му е смисъла, ако става дума само за обмен на понятия и информация?
Тук му е мястото да вмъкна, че съвсем “не съм сам” ( 🙂 ), нито откривател в тоя ред мисли. През юни миналата година в Actualno.com имаше следната информация:
Пикът на интелектуалната активност идва на 7-месечна възраст.
Способността за запомняне и усвояване на чужди думи, настъпва още на 7-месечна възраст, показват резултатите от изследване. Неговите автори – детски психолози от университета на Ню Йорк, смятат, че именно на тази много ранна възраст детето е способно най-бързо и лесно да усвои не само разликата между чуждия и родния език, но и да запомни някои „граматически правила“.
Учените обръщат внимание, че малките деца с интерес се вслушват в звуците, издавани от възрастните. Затова може да се предположи, че
детският мозък е в състояние да приема и анализира неизвестни речеви конструкции, които се тълкуват от него като сигнали.
Получените от специалистите резултати потвърждават предишните предположения за това, че познавателната функция в развиващия се мозък достига пика на своята активност още в най-ранна възраст, съобщава вестник New York Times.
” (подчерт. мое)
Горе-долу по това време имаше в АБВ форуми тема “Странни случки”. Една от участничките, hela, написа следното: “Понеже дечурлигата тук са от всички краища на света (поне родителте им де) всяко говори поне два езика – техния си + английски. Нерядко и по три – ако са деца на смесен брак. Докато са малки, може би до 4-5 годишни ме разбират на какъвто и език да им проговоря. Определено не смятам за нужно към пакистански малчугани да се обръщам на английски. Разбират си идеално и български.
При дъщеря ми гледам, че тази способност поизчезна. Т.е. – мига на парцали, когато разговора се води на руски и кара едно тригодишно да й превежда.

(В темата има и други интересни неща http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=50622&hl=%D1%F2%F0%E0%ED%ED%E0+%F1%EB%F3%F7%EA%E0)

Ясно е, че в моето писание не става дума за моята гениалност. 🙂 А за много наблюдения на хората (посочените две са мимоходом, не са търсени специално) още от древни времена (човекът знаещ езика на животните!), които в последно време вече започват да търсят и научното си обяснение.
Аз започнах да се замислям по разбирателството си с животните от преди трийсетина години, сериозно – последните десетина. Преди това си беше просто част от моята същност, която не чувствах като нещо особено – по-скоро ме изненадваше, напр. страха на другите хора от животни. Нещо напълно непознато за мен откакто се помня.
Ето един кратичък случай за начало:

Мястото ми е в балкана под един известен връх, не е “цивилизовано” – половината си е гора. Няма ток, вода от изворче. Наоколо са все такива “скици” като мен, няма вили, само разни саморъчни бунгала (кьошкове, както ги наричаха някога). Бяха се развъдили доста пепелянки в местността, а и полски мишки. Затова си търсех смок и като видях веднъж да ми пресича пътя, спрях колата и го взех. Казах му “не се безпокой, ще те заведа на хубаво място” и го пуснах вътре в колата (не в багажника!). Той спокойно се нави на пода. На кучето си казах “това е приятел, не го безпокой” и то не го закачи. Като стигнахме го пуснах. Очевидно му хареса, настани се и вече години си живее. Появява се за “здрасти” когато пристигам, ако съм повече дни идва сутрин, когато пия кафе на тераската за да си “поприказваме” – навива се под стола ми и ако мълча вдига глава да види какво става. 🙂 През другото време не ми се мотае в краката. Около мен няма пепелянки (където има смок отровни змии “не виреят”), мишките изчезнаха. Съседите ме молят и на тях да намеря, ама смоците не са на път и под път…

Комуникация

Комуникация? Странно заглавие за тази папка.
“Комуникация” ние асоциираме преди всичко с технически представи – открития, изобретения, системи, апарати, жици, вълни и излъчвания. С предаване на разстояния сигнали от потупване по рамото и пушек до направо фантастични уреди. Морзова азбука, телекс, свързочник с катушка кабел на гърба, поща, радиовръзка, телефон, телевизия, космически връзки, интернет…
Какво общо може да има тук живата природа? Може би пощенските гълъби или кучето Ласи, изпратено да съобщи за изпаднал в беда стопанин?
Стига толкова “литературни пируети” за събуждане на интерес. Преминавам към същината. Започвам с моята ненаучна (защото не съм учен! 🙂 ) теза – тя е свързваща за всички неща, които имам намерение да напиша в тази тема.
Същността на моето хрумване е в това, че в Природата (а може би и във Вселената?) съществува универсално средство за комуникация между живите същества, което аз ще наричам условно “универсален език” – не съм измислил по-добър термин.
Този “език” още ни е непознат, но сериозната наука все повече се приближава към “откриването” му долавяйки различни прояви и елементи от него, които предизвикват интереса ù. Започнало се е с проучване на телепатията. Обяснимо защо – тя е “видима” и лесно доказуема, когато става въпрос за връзка между хора. Интересът вече е не има ли я, а по какъв начин се осъществява, може ли да се опознае “технологията” ù.
Моето чисто логично предположение е следното:
Мозъкът е уникален орган. Мисълта – негова главна “продукция”. Предвид това, че той съществува във всички видове на живата природа* не е вероятно предаването на мисълта да става само гласово или чрез жестове (и пози). Неприсъща за природата неефективност – все едно да използвате последен модел компютър само като “елка”. Мозъкът очевидно има възможности да предава своята дейност по още начини – някои негови излъчвания, различни в различни ситуации, вече са констатирани и наблюдавани дори чрез уреди.
В такъв случай елементарна логика подсказва, че “другите” начини на предаване на мисълта е безсмислено да бъдат ограничавани само в даден биологичен вид – много по-логично и необходимо за еволюцията като цяло е някой от тях да е универсален, “разбираем” за целия жив свят.
Това е накратко. Ако бях учен само за резюме щях да ви напиша поне 50-ина страници. Но, както вече казах, не съм. Мисля, че посоката и същността на разсъжденията ми са ясни – от тук нататък ще се помъча да направя “своята теория” ( 🙂 ) достоверна като обясня чрез нея необясними по друг начин случки.
Или поне да изглежда такава (както на мен) за логичното мислене.
……………..
* Дори мравките имат 870 (ако съм запомнил точно числото – отдавна четох нещо за тях, но беше 800 и нещо) мозъчни клетки! Ясно е, че не са за украса. 🙂 А имам и един дилетантски въпрос, на който обаче цялостен отговор досега не съм получил: възможно ли е сърцевината на растенията (по-специално на дърветата) да изпълнява и други функции, освен известните, които се учат в училище?

Продължение на темата Език по рождение

Не сме сами

Увод в този раздел.

Всеки човек си има “тънка жичка”, слабо място. Моето ще разберете от писанията в тази папка. 🙂

Тук ще пиша за нас, хората, и околния жив свят.
“Аха” – виждам как започва да мига лампичка при вас – “за домашните любимци, значи”. Не бързайте. С тях ще започна, доколкото те са делегираните дипломатически представители при нас. 🙂 Но не по стандартния за такива теми начин, а и не само за тях ще стане дума.
И понеже тази тема е съвсем сериозна за мен, ще има не само мисли, но и случки-факти.
Ще стане дума за нещо изключително важно – комуникацията между живите (и не толкова) същества. Език, жестове и…нещо друго?
Ще се радвам с течение на времето да прочета ваши мнения по отделните въпроси. Сигурен съм, че ще си спомните и собствени наблюдения и преживявания…

%d блогъра харесват това: