Истории за делфини

Много истории са известни за делфини. Всички са попадали на такива, всеки може да разкаже нещо.

Преди доста години съм чел за делфин, който причаквал корабите в опасен пролив за да ги превежда като лоцман. Щом преминели опасните места той се връщал обратно да чака следващия. От всички кораби го познавали – това продължило няколко години – и даже понякога го изчаквали ако го няма.

Наскоро прочетох за един любопитен случай, който свидетелства за способността на делфините за оценка на ситуация, преценка на развитието ù и вземане съответно решение. В британският вестник „SUN“ имаше съобщение, че делфини спасили баща и три 15 годишни деца от акула във водите около Нова Зенландия.
Плувците били доста навътре в крайбрежните води на Уангарей, Нова Зеландия, когато забелязали приближаваща се акула. Паникьосани, те се опитали да плуват към брега. В този момент се появили делфини, които спрели хората, заобиколили ги и близо час ги пазели като им помагали да се крепят на повърхността. След като акулата се оттеглила те им дали да разберат, че вече могат да плуват и ги конвоирали до брега.

За способността им да предвиждат и вземат решение свидетелства и един документиран съвсем пресен случай. Наскоро (11 септември 2007) сътрудниците на Лабораторията за морски изследвания в Сан Диего, Калифорния (САЩ) станали свидетели на изключителна драма. В огромния басейн на лабораторията, който се обитавал от 4 мъжки и 3 женски делфина, те пуснали по програмата на изследванията една триметрова акула мако. В продължение на осем дни между делфините и акулата съществувала пълна търпимост. Делфините играели и подскачали, а акулата кръжала в единия край на басейна и поемала предлаганата й риба. Нищо не предвещавало конфликт.
Изненадващо, на деветия ден, като по команда и без никаква видима причина, четирите мъжки делфина се втурнали към акулата и започнали да й нанасят силни удари с муцуните си в коремната област. Акулата Мако панически се опитвала да избяга. Само след броени минути тя издъхнала без външни наранявания, но с разкъсани вътрешности.
По-късно директорът на лабораторията д-р Стивън Макларън разшифровал причината за атаката на делфините. Един от женските делфини започнал да ражда и мъжките предвидили, че акулата ще бъде привлечена от миризмата на кръв. В тях се задействал така нареченият „колективен интелект” – определение, въведено още през 1962 г. от една от най-компетентните познавачки на акулите, професор Юджийн Кларк. (последното изречение е типично “човешко”, според мен. И се питам – а учените не предвидиха ли ситуацията с раждането? Или чакаха да видят какво ще стане…).

Следващият случай е доста интересен, но напълно обясним като се има предвид, че при тях има “акушерки”. Описаната случка е конкретна и документирана.
В света от няколко десетилетия се практикува подводното раждане. В доста страни има специални центрове – Русия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, напоследък и в САЩ – десетки хиляди деца са родени по този метод.
Руският учен Игор Чарковски дълго време се е занимавал с изследване на подводното раждане. Той е акуширал поне при 20 000 такива раждания. Дъщеря му, едно от първите деца, родени под водата, била на около 20 г., когато се случило следното. Чарковски и екипът му докарали една родилка на Черно море за да роди във водата. Те стояли там и се готвели за раждането, а жената стояла във водата на дълбочина 60 см. Внезапно се появили три делфина, разбутали хората и взели всичко под свой контрол. Хората гледали изумени. Делфините направили нещо нагоре-надолу по тялото на жената, което приличало на сканиране. Жената възкликнала “Чувствам се невероятно!”. Родила без каквито и да са болки и страх. По нейни думи изпитвала удоволствие. Преживяването било наистина невероятно. Оттогава се създала нова практика – да се използват делфините като акушерки – която днес се практикува в цял свят. В момента на раждането те излъчват нещо от своите сонари, което наистина успокоява майката.
Те правят просто изумителни неща. Децата, родени с помощта на делфини-акушерки , поне в Русия, са необикновени. Според изследванията нито едно от тези деца няма коефициент на интелигентност по-нисък от 150 и всички те имат изключително стабилни емоционални тела и изключително силни физически тела. По един или друг начин превъзхождат връстниците си.
(За последния абзац имам известни резерви доколкото нямам достатъчна информация).

Делфините определено ни припознават като близки по разум. И открито показват своите морални ценности. Ако плувате сред делфини и около вас има деца, те най-напред отиват при децата. Ако няма деца, предпочитат жените. Ако няма жени тогава отиват при мъжете. А ако наоколо има бременна жена, всички останали могат да забравят за делфините – цялото им внимание е се насочва към нея. Онова малко бъдещо човече става най-важното нещо на света!

Е, това е засега, което мога да споделя за делфините. Оставам с надеждата, че ще научаваме още добри вести за тях. И че са достатъчно разумни за да отбият ищаха на хората да ги направят “бойци” по свое подобие – делфините никога не убиват някого само защото е “враг”!

Накрая ви предлагам за разнообразие и едно литературно произведение изключително пасващо на всичко, което написах до тук: http://sf.bgway.com/autors/h/Liuben_Dilov/Delfini.htm

Още за делфините:

Морските ни братя

Интересно за делфините

Тия дни (началото на април 2010-та) попаднах на тези прекрасни снимки!

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

Реклама
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Росина  On 1 април, 2008 at 23:57

    Децата, които са родени под вода в присъствието на делфини, могат да спят във водата т.е. потопени под повърхността на водата на около 40 см (вероятно тогава имат неутрална плаваемост), докато спят, не дишат и след около 20 мин, спейки, ритват към повърхността, изплуват, поемат въздух и отнова се потапят на малка дълбочина, продължавайки да спят. Това го гледах на филм и бях изумена от възможностите на човешките бебета. Коментарът зад кадър беше, че хрущялчетата на бебешките ушенца са много еластични и меки, поради което се затварят при потапяне и изпълняват ролята на клапи, спиращи проникването на вода в ушния канал.

  • Графът  On 2 април, 2008 at 05:57

    Роси, даже съм виждал снимки на доста по-големи деца – 3-4-годишни – да спят под водата по начина, който описваш. Наистина е изумително – всъщност те правят това, което и делфините. Даже бяха наречени „хора-делфини“ като официална квалификация. Не съм срещал информация какво става с тях като порастнат, а е интересно. Дали ако не прекъсват продължават да имат тази способност?

  • Алекс К.  On 2 април, 2008 at 18:42

    Всички изброени случаи са много интересни и много се зарадвах като ги четях.Хубаво е да знаем, че има животни, които наистина съзнателно се стремят да помагат на човека.За съжаление вероятно са се намерили и ловци на делфини, човек никога не отвръща на доброто с добро…

  • Графът  On 2 април, 2008 at 19:19

    Не съм попадал на информация за ловуване на делфини, Алекс, но за съжаление по нашето Черноморие има загинали делфини оплетени в бракониерски риболовни мрежи – което означава, че са се удавили. 😦

  • Лили Спасова  On 4 април, 2008 at 00:38

    Делфините…Винаги съм им се възхищавала. Дори бях започнала да пиша една история, в която се разказва за това как човекът произлиза от тях, как се еналожило част от делфините да напуснат водата и да се размножат на земята, след период на адаптация, и как явно онези които са предпочели да останат във водата са избрали по-добрия начин на живот. Може би горната Ви история Графе е доказателство точно на това, човекът – делфинът или делфинът – човек. Може би идва времето в което ще се завърнем във формата и кожата, във вида в който трябва да бъдем. И може би това което се случва в Русия не е случайно. Някъде по света и в други точки се случват такива неща, но те не са стигнали до нас. Кой знае…Ужасно тъжен е факта, че загиват делфини при това от удавяне. Тъжно е, че някои убиват такива умни животни като тях. Ние хората сме най-големите убийци, и явно за това е виновен света и неговото развитие.

    Преди години бях чела една книга на Роберт Мерл, но не помня името и. Съжалявам. После отново я четох, защото много ми беше харесала. Разказваше се за делфините и начина им на общуване, наблюдения върху им, изобщо бе много интересна. Беше стигнал някакъв етап Професора в който се опитваше да разбере езика им.

    Все се надявам, че не случайно ни припознават за близки по разум…

    Графе,научих много интересни неща. Къде мога да намеря повече материали за тези деца- делфини?

    Благодаря Ви!

  • Графът  On 4 април, 2008 at 09:40

    Лили, преди години имаше изложени големи снимки на витрина срещу бившия детмаг. Доста по въпроса има тук http://kedrovka.com/arhiv/arhiv41.htm
    Вероятно в нета могат да се открият и повече снимки, както и филма, за който става дума.
    По другия въпрос: за съжаление, всяка година в мрежи загиват над 300 хиляди морски бозайници по света, защото техните ехолокационни системи не откриват рибарските мрежи. Оказа се освен това, че страни като Япония направо организират избиване на делфини!
    По нашето Черноморие годишно загиват оплетени в мрежи 50-70 делфина. Тази година има инициатива за изграждане Мрежа за мониторинг на заседнали (изхвърлени на брега) делфини в България (Cetaceans Strandings Network – CSN). http://www.dnes.bg/article.php?id=49247

  • Niili  On 6 април, 2008 at 13:08

    благодаря ви за прекрасните статии за делфините!невероятни същества, за които винаги ми е било интересно да научавам нови неща!!!

  • Графът  On 10 април, 2008 at 22:35

    Разкошни са с тази своя усмивка!

  • bozho  On 12 април, 2008 at 00:54

    >“Не съм попадал на информация за ловуване на делфини,“

    Преди години гледах документален филм за Петя Дубарова. Започна с кадри от кинопреглед от времето, малко преди Петя да се роди – ловци на делфини. Кораби преследваха делфините и ловците ги отстрелваха с пушки. Това в Черно море. А зад кадър бодър дикторски глас славеше „трудовите“ подвизи на делфиноубийците. Беше ужасно.

  • scanmnan  On 15 април, 2008 at 23:15

    докато се ровех из нета попаднах на интересна статия за делфините и зверовете на два крака
    http://2000.novayagazeta.ru/nomer/2000/31n/n31n-s21.shtml

  • Графът  On 16 април, 2008 at 08:35

    Благодаря, scanmnan, изключително интересна информация. Откъслечни неща знаех, но тук са събрани и дават доста пълна картина. Набива се в очи и различното отношение към въпроса в двете големи световни сили, по-специално в съвременността. Докъде могат да стигнат в САЩ, щом продължават?
    Не знаех, че Владимир Дуров е първият, обърнал внимание на делфините. През шейсетте у нас гостува прочутия цирк Дуров, дресировката беше невероятна и без никакви заплашителни средства. Между другото, понеже бяхме в ложа 4-годишната ни дъщеря получи картичка с автограф.
    Няколко изречения от статията потвърждават моята теза за паралелната цивилизация:
    У нас сделали ставку на черноморских афалин. Это самые умные жители моря. В коре полушарий извилин больше, чем у человека.
    Приходило понимание, что гомо сапиенс имеет дело с параллельной цивилизацией, живущей за кромкой прибоя.
    …у дельфинов, кроме двух полушарий, включен в работу и мозжечок, — рассказывает доктор медицинских наук Людмила Лукина. — Данное состояние показывает, что они пребывают в состоянии медитации, как йоги. Это позволяет им при погружении на большую глубину контролировать удары сердца.

  • bogpan  On 29 април, 2008 at 19:47

    Понеже не намерих къде другаде, а ми се искаше да Ви поздравя с Празника и да Ви пожелая да сте много здрав и дълго да ни радвате с Истории, сметнах тази тема за подходяща, още повече понеже Делфинът изглежда ми е особена слабост. И ето един специален поздрав с нещо делфинско за Вас
    ***
    В утрото, в точката
    на пречупване
    на съня, се раждат
    бели кринове.
    Не ме оставят
    приливите,
    дъхът на планините.
    Не ме оставят
    онези очи на делфините
    на пясъчните коси.
    И чувам тези живи
    стъпки в камъните
    вдълбали в челото
    ранно море.

    Сърцето е роза.

  • Графът  On 30 април, 2008 at 17:41

    bogpan, много съм трогнат! Поздравът е повече от специален!
    Много, много сърдечни благодарности!

  • POLINA  On 19 май, 2008 at 20:33

    IZTORIATA ZA DELFINITE E MNOGO XUBAVA ; POZDRAVIAVAM VI .

  • Silver Wolfess  On 25 октомври, 2008 at 21:11

    Случайно, съвсем случайно, попаднах на този материал, г-н Графе. И благодаря на Бога, че ми даде тази възможност. Няма нищо случайно на този свят. Искам да поместя тук едно мое любимо стихотворение, чийто автор е големият Христо Фотев

    Тържествена литургия за делфини

    Помня –
    морето миришеше на престъпление.
    А престъплението толкова приличаше на работа – на дело.

    Как летяхме с риболовните флотилии
    в най-синьото – арената –
    и как танцуваха делфините.
    Ти, капитане мой,
    разстрелваше водача – и последния.
    И стадото в кълбото на смъртта си
    се изхвърляше
    с крилете си несъвършени – перките –
    във въздуха,
    във въздуха – завинаги ще ги запомн аз – на Азия,
    в часа – когато ги заграждахме със мрежите.
    (В убийството прилагахме най-точна технология.)
    И толкова приличаше на работа убийството.
    Строители – зидари на смъртта им –
    ние стреляхме
    в делфините… Умираха делфините… Завинаги…
    във въздуха – между морето и небето – някъде
    на гларусите в скръбното арго.

    О, капитане мой, не трябваше…
    Не знаехме ли ний, че стреляме в прители?
    Ний не разбирахме, не вярвахме в езика им. –
    те викаха!
    Но те – как викаха – напразно са изричали
    окървавените си думи, капитане мой.

    Поздрави и почитания!

  • Графът  On 26 октомври, 2008 at 09:17

    Уважаема г-жо К.,
    поласкан съм от Вашето внимание! Благодаря за стихотворението, което не ми беше познато. То чудесно илюстрира темата, която за мен е постоянна – доста съм писал в блога си по нея. Ние, хората, не разбираме околния жив свят и вината за това е само наша. Живите същества (не само делфините!) на нашата планета много по-добре ни разбират, отколкото ние тях. Дори в буквален смисъл. „Ний не разбирахме, не вярвахме в езика им” – уви, така е!
    А имаме много какво да научим от тях…
    Благодаря Ви!

  • Йорданка Горанова  On 1 декември, 2008 at 19:05

    Толкова малко знаем за света около нас, може би защото не познаваме себе си. От дете, когато мисля за делфините ме обзема силно вълнение и някакво неопределимо усещане, никога не съм ги виждала наживо, а ги чувствам ужасно близки. Благодаря за тези истории и за прекрасния разказ. На мен не ми е трудно да повярвам.

  • Mari-ana  On 2 декември, 2008 at 14:17

    Покрай статията ви Графе, която е много интересна и любопитна, се сетих за един анимационен филм от детството ми. Беше ми любим – „Ум белият делфин“. 🙂
    Удоволствие беше да прочета и написаното от вас, и коментарите. Благодаря ви!

  • Xquisite  On 2 декември, 2008 at 15:12

    Много интересна статия, но някои от фактите не са точни, като например, че делфините( да не забравяме, че и при тях има различни видове, за момента са 36) никога не убиват някой само, защото е враг- напротив, те са един от малкото видове, които често убиват просто така, само от агресия. Често възрастните мъжкари убиват малки делфинчета; тъй като социални същества, имат и прегрупиране по „банди“, които постоянно се бият, любимо и неизменно занимание им е да отвличат и държат в плен женски делфини и т. н. Има цял филм посветен на агресията при делфините – ако Ви заинтересува, Графе- с радост ще Ви го изпратя.

    • Иван  On 27 януари, 2011 at 17:18

      Линкът не работи. Как се казва този филм? Има ли го другаде?

  • Графът  On 2 декември, 2008 at 20:00

    Mari-ana, и аз някога гледах с голямо удоволствие заедно с децата “Ум белият делфин”.

    Xquisite, ще Ви бъда задължен!

  • Xquisite  On 2 декември, 2008 at 22:23

    Това е линк, от който може да го свалите:
    http://tranz.it/load.php?id=w5IUJHB9TAR6E4rz197049

    Приятно гледане 🙂

  • Графът  On 3 декември, 2008 at 01:12

    Благодаря Ви, Xquisite, утре ще го сваля.

  • Роси  On 3 февруари, 2009 at 14:15

    Xquisite, съществуват поръчкови филми с цел създаване на определен тип емоции или залагане на типови модели на реагиране. Насочени са към създаване на прогрмиран модел на поведение!

    Днешният човек -в новата Ера на Водолея – трябва да преодолее натрапваните му модели (аз винаги се питам от кого и с каква цел ни обработват?)и да се опита да погледне спокойно, тихо, без предразсъдъци, реалните факти, а не да вярва сляпо на пропагандните медии. Опитайте в медитация да намерите отговор. Питайте някой наистина опитен, мъдър човек. Питайте сърцето и душата си – там стоят скрити всички отговори.

    Делфините унижощават при реална опасност АГРЕСОРА-УБИЕЦ. Както и тези малки, които са модифицирани по изкуствен начин. Дълго време военни кръгове се опитват да създадат делфини-убийци. И все не успяват!…
    Сега досещате ли се защо?

    Просто ние не можем да заложим човеконанавистна програма у делфините! Делфините не желаят!

    И в този връзка още нещо да добавя – този хомо сапиенс, който в момента населява земята – изобщо не е „сапиенс“ май…

    Аз мисля, че делфините са нашите по-големи ( и по-мъдри)звездни братя. Дълго е да обясняване. Изпитвам благодарност, обич и безкрайно състрадание към тяхната служба тук, на Земята.
    Делфинът никога няма да убие човек. А човекът?…

  • petq  On 6 февруари, 2009 at 19:37

    mnogo hubavi sa delfinite dano mi pomogna za doma6noto

  • petq  On 6 февруари, 2009 at 19:38

    vsi4ki da me namerat na toq skype pepi_riki1

  • любо  On 19 август, 2009 at 21:25

    Графе. чета книга на Друнвало, който пише буквално същоио (с точките и запетаите). кой ви е източника?

  • Графът  On 19 август, 2009 at 22:55

    Публикациите за делфините са от събрана информация в нета. Източниците са много и затова не съм ги цитирал.
    Ясно е, че не може да става дума за авторство от моя страна.

  • Martina  On 24 декември, 2009 at 15:22

    Графът казва:
    2 април, 2008 в 7:19 pm

    Не съм попадал на информация за ловуване на делфини, Алекс, но за съжаление по нашето Черноморие има загинали делфини оплетени в бракониерски риболовни мрежи – което означава, че са се удавили

    http://media.causes.com/338628?p_id=76176046
    това са ужасяващи кадри за масовите убийства на делфини в Япония-тази,иначе цивилизована страна!!!
    http://www.petitiononline.com/golfinho/petition.html
    А това е петиция против геноцида срещу този прекрасен вид.Моля участвайте в петицията за доброто на тези необикновени създания!!!Предварително благодаря!

    • Иван  On 27 януари, 2011 at 17:11

      За съжаление, унищожаването на популациите на делфини за търговски цели продължава, не само в Япония (където официалната квота е 20 000 на година), но и на много други места, вкл. и в Европа (Фароите, Норвегия…). Връзката, която е дадена, не работи. Предлагам по-актуално видео от клането на 40 делфина на 18.01.2011 г. от Таиджи, Япония:

      За съжаление, много хора по света не знаят за тази жестокост, която хората проявяват към тези невинни създания. Голяма заблуда е фалшивата радост към пленените в паркове и басейни делфини. Те страдат като затворници. Те идват от места като Таиджи, и са имали невероятния късмет да не бъдат заклани, а отделени за робство. Те са като мъченици, дано поне възпитават младото поколение към любов към тези бозайници.

  • Марияна Чакърова  On 11 януари, 2010 at 00:49

    Не коментар, а по-скоро въпрос. Когато покрай задание за делфините за дъщеря ми попаднах на тази статия, някъде около нея бяхте цитирали едни прекрасни слова на Сент-Екзюпери. Нещо в смисъл „Ако искаш да построиш кораб… не карай хората да носят материали, да правят… а само ги накарай да се влюбят в морето.“ Много ми е нужно това в момента, дали бихте могли да ми го пратите на имейл адреса? Предварително ви благодаря!

  • Графът  On 11 януари, 2010 at 11:06

    Г-жо Чакърова, цитати от Антоан дьо Сент-Екзюпери, между които и този има тук. Не си спомням преди откъде съм го взел.

  • Историята за делфина-лоцман уви не свършва добре.
    Накакъв богат пътник от поредния превеждан кораб го застрелял, за да изпробва пушката си…

  • Графът  On 15 април, 2010 at 18:17

    Да, знам тази история.
    Дълги години след това очаквали няма ли да се появи нов, но напразно…

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: