Daily Archives: 30 януари, 2008

Тая пуста средна класа

Един авторитет вика “Вече я има!”, друг (пак авторитет) казва “Сега я няма, при социализма я имаше”, трети – “Ни тогава, ни сега!”

Хубава работа! Как да разберем ние, неавторитетите, тая пуста средна класа има ли я, няма ли я? 😦

Ако тръгнем да разсъждаваме на самообслужване пак няма да се оправим. Защото:
Да се докаже, че средната класа на социализма не е такава, няма проблем! (не е можела да летува в чужбина, например). Няма проблем да се докаже и обратното, че не е била средна, а направо богата (собствено жилище, вилно място, че и виличка, летуване всяка година, а не чак след пенсиониране – както да го погледнеш, по западните стандарти богата!).

Зарязах разсъжденията! Откровено казано, никак не ме интересува как ще ме квалифицират. Интересува ме как живея (сега, а не „ще“!), какво мога да си позволя, спокоен ли съм за утре, мога ли да изуча децата си и т.н. И, ясно е, съм недоволен. И при социализма бях. Сега се чудя (не само аз!) защо. А като дойде утре по-лошото ще се чудя за какво толкова съм недоволствал днес?

Това, последното, ме доведе до “гениален” 🙂 извод: искате ли да получите най-близка до истината картина за живота през дадено време, заинтересувайте се от какво са недоволствали хората тогава! И сравнявайте.

За нивото на днешния живот има още по-лесен начин. Най-лесно може да се изчисли % на заможните по зъбите на хората! Вглеждали ли сте се в обикновените хора, особено по на възраст? Че то зъби не са им останали…
(Последните две “прозрения” май ги писах вече в мнения, ама здраве да е!) 🙂

И задачата се улесни:
Хора без зъби – от средна класа надолу.
Хора със зъби – средна.

Знам, знам – и богатите са със зъби. Да, ама тях няма как да ги преброите – няма къде да ги срещнете… 🙂

Двубои в нета

Следващите размисли са базирани на солидния ми стаж във форуми. Въпреки краткото ми присъствие в блог-пространството, струва ми се, че за тук не се отнасят. Най-малкото, защото ми е трудно да си представя, че отивам неканен в един дом, хващам стопанина за реверите и започвам да го разтрисам задето не мисли като мен. 🙂
Та на въпроса.
Сблъсъкът на противоположни мнения във форумите общо взето става по 3 начина, които условно мога да нарека дискусия, спор и кавга.

Дискусия – по правилата на дискусиите: казваш си доводите, изслушваш щеш-нещеш учтиво опонента, ако можеш оборваш някои негови доводи (и той твои, разбира се); победител няма – правотата и тежестта на доводите се оставя на оценката на публиката (която пък си мери със своя аршин 😉 ).
Впрочем, това за победителите важи изобщо – кога в сблъсък на мнения се е стигало до единодушно уеднаквяване на първопричината?

Спор – горе-долу същото, но доста по-емоционално и разгорещено. Развихряш се словесно в упорито желание да надвиеш видно опонента, да го изкараш от релси и го накараш да се почувства победен (или поне в очите на публиката да е така). А ако успееш да го направиш смешен, още по-добре. Накратко, пак дискусия, но със стремеж да си откъсне човек някое плодче веднага, да се наслади на аплодисментите веднага. 🙂

Кавга – дали има смисъл да я обяснявам? Кавга като кавга. Истински доводи изобщо не се търсят; няма опонент – има противник; всички средства са позволени, мръсните за предпочитане! Надвикване, често репликите изобщо нямат връзка. Любим (всъщност, единствен) похват на хора, които иначе няма как да участват поради липса на мисъл, логика и доводи, а умират от желание да се покажат.

И при трите участниците имат предвид впечатлението, което правят на публиката. Целта на сблъсъка има някаква тежест при първата категория и постепенно отстъпва на заден план до кавгата, където обикновено напълно я няма.

Публиката на първите две групи преценява участниците, приема или отхвърля (всеки за себе си) доводите и обикновено се “привързва” към определени участници и ги търси в следващи дебати – при това без значение дали са изразители на нейното мнение или опоненти, важна е същността и изказът на мислите им.
Публиката на кавгата е сеирджийска – забавлява се (виж им акъла на тия!), но не би подала ръка на най-изявените участници…

Разбира се, това са само грубо очертани категории. Нюансите в една или друга посока са много.

Пиша, драги дами и господа, всичко това, защото трябва още преди да натисне човек първия клавиш на клавиатурата да е наясно в коя категория иска да бъде. И да се държи на положение – да не си изпуска нервите, че да минава в по-долна.

В края на краищата, даже пишещи във форум всички ние сме само зрители на събитията! 🙂

Е, вярно, някои от нас след време ще могат да кажат “Аз нали ви казвах!” 🙂

Година преди, година след…

Президентски неволи

За годината преди последните президентски избори г-н Първанов имаше какво да каже. Показа, че на този пост и без някакви правомощия може да се върши работа. И нямаше никакви проблеми с “отчета”. Дори и противниците му го признаха по един или друг начин.
За годината след…

Тя можеше да бъде още по-интересна. Защото – по неговите думи в изборната нощ – той вече не беше обременен с мисълта за следващ мандат. А вече знаеше как и какво, беше вдигнал летвата. И обеща, че на никой от политическата върхушка – нито управляващи, нито опозиция – няма да му е лесно. Повярвах му тогава, че ще го направи – не беше трудно, беше освободен.

Вместо това – една блажена “почивна” година.

Какво може да отчете в личен президентски план за изминалата година? Нищо особено. Ако не беше предишната нямаше проблем – президентите преди него да не би да вършеха нещо. Но сега, след като точно той показа, че може да се върши работа?

И изход се намери по тривиалния начин – спасителният популизъм.

Формата – заимствана от Хуго Чавес (само външно, разбира се). Всеки може да пита, на всеки…няма да се отговори.
Но това е второстепенен въпрос. По-важно е какво все пак каза, че всички се надпреварват сериозно да анализират, обсъждат, обясняват. Даже и в блоговете.

Ами нищо. Каза това, което от години се върти по форумите – референдумите, корупцията по върховете, доверието в партиите, и т.н. При това го каза точно във форумен стил – като констатации и пожелания. И с ясното съзнание, че няма как да не се хареса – нали хората същото приказват и пишат.

Затова не мислех да губя време за тази “изява”. Но две неща ме накараха да напиша тези редове: Първо, че сериозни хора в блоговете търсят нещо съществено в думите на г-н Първанов, някакви дълбоки и скрити мисли, тенденции и планове. И второ, предложенията му за смесена избирателна система.

Последното единствено заслужава наистина сериозно внимание, защото не е случайно. То показва, че днешната ни “политическа класа” се е стреснала сериозно за съдбата си. Настоящата избирателна система вече не е достатъчна гаранция, получиха се пробойни, които застрашават да се разширят.
Проблемът не е само в това 100 души от това народно събрание да минат в следващото (в момента е такова положението, по-точно 98 души). Работата е определени хора да са сигурни. И усилено се търсят най-ефективните решения. Мобилизират се всички възможни “сили”, всички парламентарни партии са “под пара”. Всички вече декларираха, колко сериозно мислят по въпроса и готвят предложения.

Лошото е, че ние отстрани пак приемаме някои неща “по звука”, първосигнално. И пак ще “плачем”, когато вече няма да има полза.

Превенциално гласуване – ах, колко хубаво, най-после да имаме право ние да подреждаме. Никакъв праг не трябва да има (или много нисък според президента – и проф.Константинов 😉 ). Което означава…че 0,5 % като отметнат Сульо той ще измести Пульо с неговите 99,5 %. Кеф! Няма грешка, така е, защото никой и зъб не обелва превенциалното гласуване да е задължително за всички гласуващи – дори и да са съгласни с подредената листа.

Имам лошото чувство, че ние хората изобщо подценяваме (или недооценяваме) важността и силата на начина на избор. И ще ги оставим да си оплетат пак своята кошница.
За да имаме после пак за какво да ругаем ли?

А за президента – ами догодина, живот и здраве, ако е свършил нещо, ще го обсъждам. А ако пак си е почивал, да е жив и здрав! За какво да се напъва човека?

%d блогъра харесват това: