Daily Archives: 3 януари, 2008

Съвсем измислена приказка

Дошло новото време (не кошлуковото, а това, навън). Дошло и време (по-точно мода) замогналите се потомци да си спомнят за селските корени. “Връщали” се на село, разчиствали тотално всичко налично върху “родното” място, ограждали го с двуметров зид и вдигали нови къщи в стил “мутрок” 🙂 .

Но между тях имало и с чувствителни души – в едно китно селце едни такива потомци решили да вградят старата къща в новия строеж. Както направи Софиянски с Градската библиотека в София. Хванали те видна фирма, направила тя проект и работата станала. Много хубаво даже станала!
За откриването стопаните събрали видна компания – какви коли, лелее! Влезли те зад зида, затворили “кованата порта” и толкоз. Любопитните от селото с пръст в устата, няма откъде да надникнеш. Легнало си селото. По едно време се чул силен гръм, ама старците помислили, че буря се е задала, нали са в балкана, не е за сефте.
На сутринта що щеш: на мястото на новата къща огромна дупка!
Надошла полиция (може и бат’Бойко да е бил, ако е било по негово време), та разследвания, та версии – работни и по така… и нищо! Нищо не можали да разкрият.
А работата си била съвсем проста. Прадядото на селото дядо Патю я разкри ама софиянците нали сте важни и в селска кръчма не ходите…
Дядото, дето строил къщата някога, бил бомбаджия. За незнаещите, имаше такава професия (а май и сега я има 😉 ). Работел в каменоломна и поработвал тайничко на частно (така беше едно време!) – кога кладенец да се пробие, кога някоя скала пречи на някого да си направи къщата… С една дума, изкарвал си човека за пиене и черпня в кръчмата. Ама тая работа с въздух не става та си отклонявал “на ляво” по някоя и друга шашка от каменоломната. И си ги складирал … в мазето. В дупка на земята изградена с камък.

Минавали си по живо по здраво годините. Хубаво, ама веднъж сгрешил и пийнал не след работа, а преди, и приключил земния си път по законите на професията. За мазето така и забравили – не са жълтици, я. А може и да не са знаели неговите хора.
Строителите като подготвяли мазето за битова механа стигнали до зида и решили, че е достатъчно здраво, турили една замазчица отгоре и баш там направили камината.
Кога дошли собствениците запалили камината да си пият питието като графове.
Ей тъй станала дупката!
Едно само не ми е ясно – из Софията започнала серия от взривени подобни коли като на нашите хора заедно със собствениците им. Там пък кой е складирвал шашки?

Снежни мисли

Днес медиите са пълни със сняг. Едвам се вижда тук там по някоя загрижена кметска глава. Даже софийският исполин потъна в снега и не можа да намери достоен виновник, който да му пречи да се справи “моменталически” с бедствието. Цяла нощ го търсил човека и накрая се хвана за концесионера, пък той се оказа негов човек…а бе, не е заприказване. БАН да запретва ръкави и да открие начин за предотвратяване на снеговалежите в България като цяло или поне в София в частност!
Харесаха ми размишленията на г-н Петьо Цеков в днешния брой на в. “Сега” под заглавие “Снежният човек Борисов”. Като тон и като съдържание. Ето няколко откъса:

На 2-ри сутринта София бе странна – нямаше коли по улиците, нямаше хора по спирките, а от телевизията ме призоваваха да не ходя на работа, ако не е съвсем необходимо. Днес, на 3 януари, сигурно много хора ще се питат дали да не спрат снегорин вместо такси на път за работа. И кога бе София по-проходима при снеговалеж – при Софиянски или при Борисов?”
“Бойко Борисов не се скри от проблема Ежечасно ни се отчиташе по радиа, телевизии и агенции. Прекарал нощта на улицата. Свършил всичко, което може да се свърши – само камион със сол не подкарал. Контактувал с МВР, за да уточни броя на снегорините, дето бродят из София!? Поръчал на БАН проучване как се чисти по-добре – със сол или без сол… И какво от това? Въпреки присъствието му, а може би в резултат точно на присъствието му София изглеждаше като сцена от „The day after tomorrow“. Ранобудните пробиваха пъртини, а смелчаците, които излязоха с автомобилите си и успяха да стигнат до централните булеварди, плуваха волно в половинметрова смес от сняг, сол и лед.”
“В тази държава първият сняг е метафора за края на света Първият сняг е неординарно, извънземно явление, което няма научно обяснение, затова и последиците от него са трагично колосални. Но пък има доста налудничави общински обяснения за това как един сняг може да превърне столицата на европейска държава в обсаден град.”
“Сняг имало в София – голяма работа! Хората знаят и 2, и 200 – утре могат и с лопати да ходят на работа, какво толкова!? Важното е, че снежният човек Борисов иска предсрочни парламентарни избори – за да може след София да почисти от сняг цялата страна. Столицата вече не е предизвикателство за него!

(цялото http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2847&sectionid=5&id=0000901 )

Замислих се. Когато ще бъдат следващите избори няма да има сняг. Ще сме го забравили вече. ГЕРБ очевидно ще е от кандидатите за “голямата власт”. Дори и софиянци да си спомнят за снежна София, провинцията къде от незнание, къде от малко злобичка, ще я избута в челната тройка. Като започне БъБъ да чисти “от сняг цялата страна” тогава ще се усетят. Със закъснение – справка НДСВ.
И така ще ги редим “юнак до юнака, мила моя майно льо”. До кога?
А не може ли да сме малко предвидливи? Например, да започнем да си правим отсега устата пловдивският кмет да смени софийския като лидер на ГЕРБ. В тая партия не са само бойкоборисовчета, я!

%d блогъра харесват това: