Интернет в средата на миналия век

Е, не точно днешният интернет. Заглавието е да ви събуди любопитството.🙂
И все пак има нещо общо – желанието на хората да комуникират помежду си. Колкото по-нашироко и по-далеч, толкова по-добре.

Разказът е за това как ние със съпругата ми живяхме десетина години в първата виртуална страна, обхващаща целия свят. Той беше публикуван преди 2 години (справката накрая).

За първи път узнах за Есперанто в гимназията. Един от моите учители беше по-специален. От тези, редките, които разказват интересно на учениците не само уроците, но и всичко, което за тях самите е било интересно да узнаят.
За изработката на миниатюри (подкови за бълха!), за микрописане (цяло писмо изглежда като петънце от мръсен пръст!), за стенографията (писане по-бързо от говорене!), за Есперанто (цялата граматика се събира на пощенска карта!)…
Стенографията научих сам от самоучител. За ужас на останалите учители – за тях моите “драсканици” бяха неразбираеми, а съвсем точните цитати на техни думи, хе-хе…
За Есперанто се сетих десетина години по-късно, когато вече бях семеен. Причината беше проста – веднъж аз и съпругата ми доста трудно сдържахме скарване докато пътуваме в трамвая. В къщи, спомняйки си вече смешната страна на случая, някой от нас каза: “Колко добре би било да можем да си говорим неразбираемо за околните”. И аз изведнъж си спомних ефекта от стенографията и колко е лесен Есперанто!
Българите казват: “Речено – сторено!”. С доза хумор и куриозност, но достатъчно интензивно ние се задействахме.
Оказа се за наша изненада, че да се реализира авантюрата никак не е трудно. По него време (началото на 60-те години) есперантското движение в България беше силно, подкрепяно и от държавата. Всъщност, българската част от есперантистите винаги е била впечатляваща и много активна. Между другото, и сега. Българското есперантистко движение и българските есперантисти не са изпитвали трудностите на забрани и преследвания в епохата на социализма, по-скоро обратното – бяха толерирани. Причината е сериозна – БЕА, Съюза на въздържателите и Спортно дружество “Юнак” традиционно са били под влияние на Българската комунистическа партия, по-специално когато тя е била преследвана в царска България. Било е нещо обикновено много известни (дори световно) интелектуалци да бъда есперантисти
Например, докато следвах ми преподаваше световно известният музиколог акад.проф.Стоян Джуджев – също и световно известен есперантист, доста години главен редактор на списание “Scienca mondo” (“Научен свят” на есперанто).
По това време (началото на 60-те години) в България се издаваха книги, учебници, речници и няколко вестници и списания на есперанто. Вкл. и най-луксозното списание “България”, издавано на няколко езика за разпространение в чужбина, имаше вариант на есперанто. Възможно беше да се абонира човек за много чуждестранни есперантски издания. Между другото, и днес в България излизат няколко есперантски издания, най-известното от които „Български есперантист” (“Bulgara esperantisto”), издавано без прекъсване от 1919 г.!
Но да се върна на моя разказ.
Бързо намерихме къде да учим езика – с помощта на наша позната, служителка в Дирекцията на Българските пощи, ние се включихме в курс за служителите на Министерството на пощите и съобщенията. Участниците (в курса) бяха твърде разнородни по отношение на възраст и образование – курсант беше даже един милиционер от охраната на Министерството на зряла възраст с основно образование!
Подобна ситуация в който и да е курс на чужд език би предизвикала само шеги и съмнение, че сте попаднали на точното място. Още първите уроци, обаче, ни показаха, че тук е нещо уникално. Преди всичко, очакванията бяха надминати: граматиката наистина се “събираше на пощенска картичка”, да се научи бързо не беше никакъв проблем (даже за милиционера!) и, знаейки я, вие вече ставате есперантист, независимо, че знаете много малко думи – достатъчно е да имате речник. Такива имаше в продажба – “Bulgara-esperanta vortaro” и “Esperanto-bulgara vortaro”, съдържащи повече от 30 хил. основни думи (те ми помагат и днес). Можеше да се купят даже речничета 9 на 6 см. – много симпатични и практични.
В крайна сметка, резултатът от курса беше, че никой не се отказа, всички “проговориха” и…нови приятелства. Та нали ако сте добили нещо интересно и уникално ще искате да го покажете? Е, ние дълго време продължихме да се срещаме за да “побъбрим”. Обикновено в кафене – изключително приятно беше да се видят учудените погледи наоколо, особено ако беше и милиционера…
Всичко това за мен, обаче, скоро се превърна в нещо много по-важно и интересно – аз открих “интернета” на тогавашното време!
Есперантските издания тогава обикновено имаха по 1-2 страници адреси за кореспонденция. Привлечен от “екзотиката” (за нас в България тогава), аз се престраших да пиша (да живее речникът!) на есперантисти от Цейлон, Камерун, Уругвай… И хлътнах! След една година кореспондирах с повече от 100 приятели в почти всички ъгли на света. С някои от тях имах възможността да се запозная реално, да си гостуваме взаимно… И даже мой кореспондент от Комо – Италия се ожени за наша приятелка, която трябваше спешно да научи добре есперанто – нали той на първо време беше техния “семеен език”.
През десетината години интензивна кореспонденция имаше различни забавни епизоди. Ето един: Между първите ми кореспонденти беше гимназист от Цейлон, когото абонирах за няколко есперантистки издания (тогава в България беше възможно). Желаейки да се реваншира, той хитричко ме запита веднъж между другото дали ние пием чай и познат ли ни е цейлонския чай. Месец-два след моя отговор аз с изненада получих обемист колет от Цейлон – кашон с 12 големи книжни кесии пълни с цейлонски чай и акуратно надписани. И писмо: изпращам Ви мостри, пишете ми кои Ви харесват най-много за да Ви пратя от тях! Разбира се, аз с благодарност му отговорих, че неговите “мостри” ще стигнат на мен и приятелите ми за няколко години – ние с удоволствие ще пием прекрасния цейлонски чай, но, като обикновени хора, няма да се къпем в него.🙂
Като стана дума за колети – понякога и изчезваха някои от тях, не често. Напр., знаейки за моето влечение към хладните оръжия, мой кореспондент от Куба ми изпрати мачете, което аз никога не видях. Обаче три миниатюрни модела на шпаги от Толедо (Испания) и днес са на бюрото ми.
Ето така живях някога в страната Есперанто. Весело, забавно и…не леко. Младите измежду вас трудно ще си представят какво означава да напишеш на ръка всеки ден писмо (често не само едно), че и да ходиш на пощата да го пуснеш!
Днес, от дистанцията на времето, аз добре разбирам, че животът в Esperantujo ми даде не само емоции, но и нещо много по-важно. Той ме направи по-добър, по-съчувстващ, по-състрадателен, по-готов да разбера другите – с една дума, истински нормален член на човечеството.
Благодаря, Есперанто!

____________________
Заб. Написаното до тук е копие на публикацията в превод на български. Поради това има отново за учителя ми (който вече описах в “Игра за цял живот”). За курса в министерството не се учудвайте – тогава имаше идея всички пощенски служители да научат есперанто… Ето изданието: esperanto-1.jpeg esperanto-1-1.jpeg

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 15 февруари, 2008 at 19:56

    А защо вече не живеете в Esperantujo?

    интересно какво става с новите думи. Кой решава как да се формират те, от кой език да идват. Дали дадени страни/естествени езици имат повече влияние.

    Радиоаматьорите също живеят в една виртуална действителност много подобна на интернет и съществуваща и днес. Познавам някои такива – те са наистина особена порода хора, наистина свързващи се до света по личен начин и в същото време оставащи в къщи и живееши нормалния си живот. Ей така, пускаш си радиото и закачаш някой напосоки. Един познат радиоаматьор (от Италия) преди време се беше свързал съвсем случайно с друг такъв, с когото се оказало, че имат обща страст, колекционирането на марки. Не знам колко често са общували, но след време познатият получава пълна сбирка марки издадени в Йордания. Събеседникът му бил кралят на Йордания. Оказва се, че също е запален радиоаматьор.

  • Графът  On 15 февруари, 2008 at 21:54

    Постепенно през 70-те години “напуснах тази страна”. Работата, семейството – с една дума животът – ме накара. А и постепенно се уморих – представяте ли си какво означава да водиш кореспонденция с повече от 100 души, при това индивидуална с всеки?
    За развитието на езика има достатъчно сериозни езиковеди. Има и световни организации. Даже аз мисля, че прекалено се обръща внимание на този въпрос, прекалено се затварят нещата вътре в езика и това е причината да не се популяризира и масовизира есперанто в света. Сега има много форуми (болшинството двуезични), но почти всички са “езикови”. Изобщо днес есперанто не е “неизвестен” – ей сега написах “Esperanto” в Google и излязоха 14 100 000! Но според мен (писал съм го по форуми) е кривнал от правия път – да бъде изключително лесно езиково помагало с изключително максимални възможности за предаване на националните езици (смислово, стилово и т.н.).
    Защото неговия смисъл е да могат да те разберат.
    В това отношение радиолюбителите са по-точни – техният език е един и върви познай кой е султан, кой чистач на клозети.🙂 Между другото, като дете аз много се интересувах от радиолюбителството и само липсата на такъв човек около мен не ме направи радиолюбител. Знаех истории за спасяване на хора с кръстосани връзки по света и др.п.
    Това са хора, които аз уважавам а приори…

  • Svetlina  On 16 февруари, 2008 at 12:12

    Кажи за жената, кажи за жената🙂 Тя пишеше ли писма или си го ползваше само в трамвая и кафетата (естествено в пощите също)? Сигурно е много хубаво до себе си да имаш някой, който споделя всичките ти страсти…

  • Муниконтин  On 16 февруари, 2008 at 12:29

    Mного ми е приятно да чета нещата ти. Бъди жив и здрав и пиши!

  • mislidumi  On 16 февруари, 2008 at 15:57

    Възхитително! Преди около месец писах в блога си, че искам да уча есперанто. Това днес е много демоде, но имам голямо желание за немодерна комуникация.

    Историята ти е толкова увлекателна. Сетих се за един датски филм (ДОГМА-движението)“Италиански за начинаещи“. В него курст по италиански се превърна в един нов свят за участниците. Лиричен и истински филм за общуването и междучовешките отношения.

    Поздравления, Графе! Ето още едно потвърждение, че животът пише най-добрите истории.

  • mislidumi  On 16 февруари, 2008 at 16:02

    И аз не станах радиолюбител, а така исках – даже като професия. Явно има връзка есперанто-радиолюбител. Остава сега да кажеш, че и риболовът е част от тази мрежа🙂

  • Графът  On 16 февруари, 2008 at 17:55

    Svetlina, в десятката и с въпроса, и с предположението!🙂
    Жена ми пишеше писма само на някои от моите кореспонденти, които познавахме лично. Нямаше време за друго – и в служебен, и в домашен план.😉
    Но затова пък знаеше добре есперанто и много сполучливо го използваше да ме озаптява, когато се разгорещя в някой спор! Че аз хич не съм реално толкова кротък, колкото виртуално…🙂
    ____________
    Муниконтин, благодаря!
    ____________
    mislidumi, радвам се за намерението Ви. Сега е лесно. Има и възможност за самоучение с помощта на интернет. И няма да Ви отнеме много време.
    За риболова – ами, че аз откакто се помня ловя риба! Вече споменах някъде за детските години. Ще напиша и някои “рибарски истории” – е, не как съм хванал кит в язовир “Искър”…🙂

  • Лили Спасова  On 17 февруари, 2008 at 23:29

    И моят интерес провокирахте, Графе! Чудя се дали бих се справила с този език? На мен по принцип езици не ми се отдават…
    Историята Ви прочетох на един дъх.

    Опитахте ли се да откриете тези хора с които сте кореспондирали днес в интернет пространството? Сигурно би се получила трогателна среща!

  • Графът  On 18 февруари, 2008 at 07:36

    Със сигурност ще се справите, Лили! Езикът е лесен основно заради това, че като изкуствено създаден, няма изключения в граматиката си. И второ, за да се намали броя на отделните думи е акцентирано върху наставки и представки за получаване на производни. Затова се учи лесно.
    Мислил съм по въпроса за старите си кореспонденти. Колебая се – със сигурност някои не са вече между живите и т.н. Не съм сигурен, че трябва да го направя. Но ще видим, живот и здраве…

  • krasi  On 19 февруари, 2008 at 08:01

    И на мен ми е много приятно да преглеждам какво си писал. Следя с интерес всичко ново. Понякога, когато има повече разкази, се увличам и зарязвам работата.

  • to4ka  On 20 февруари, 2008 at 23:02

    Имам чувството, че „чуве ускултас“ или както там се произнася, е най-употребяваният израз в детството ми. Също и „мулти бабилас!“ Графе, сега, като пораснах, няма ли да ми кажеш най-после какво точно означават;)))

  • to4ka  On 20 февруари, 2008 at 23:04

    А, и още: не си споменал за картичките, а те бяха най-красивото нещо за мен, цели кашони с изгледи от цял свят!

  • Графът  On 20 февруари, 2008 at 23:52

    Ще кажа, защо да не кажа. “Чу Ви аускултас” (ĉu Vi aŭskultas) означава “Чуваш ли?!”, а мулте бабилас (multе babilas) – много бърбориш… :))
    За картичките си права, Точице.
    Второто е от една хубава есперантска поговорка:
    Kiu multe babilas, malmulte pensas – който много бърбори малко мисли!🙂

  • Sima  On 20 април, 2008 at 21:38

    Мили наш Графе, благодарим ти, че още веднъж ни напомни за нашия дядо (нали си спомняш, че и той беше есперантист). А речничето 6 на 9 го имахме и преди да трагнем го скътахме някъде, май в многоброините кашони с книги, но вече не помним точно къде… но така ни си прииска пак да го разтворим и да си спомним за дядо. Благодарим ти още веднъж. Прегръдки от твоите 2 виртуални внучки

  • Графът  On 21 април, 2008 at 22:57

    Радвам се, че сте намерили време за тук! Живи и здрави бъдете!

  • æren  On 18 ноември, 2008 at 19:00

    Завиждам Ви най-благородно😉

  • deni4ero  On 19 ноември, 2008 at 01:17

    много ме усмихнаха спомените на Точица … много🙂

  • krasimir mashev  On 6 юни, 2009 at 23:20

    Един от най-старите есперантисти е Радослав К. Тричков от гр. Враца. За съжаление отдавна е покойник. През тази година се навършиха 100 год. от рождението му. Бил е в Южна Америка (Аржентина) заедно с писателя Борис Шивачев. Имам съставена книга от неговия дневник – „Танго за обречени“. Участвал е в Септемврийското въстание 1923 г. Откъси от хкнигата съм публикувал в „Словото днес“ и „Нова вяра“. Търся връзка с есперантисти, които биха подпомогнали издаването на книгата му. krasimir_mashev@abv.bg

  • Графът  On 7 юни, 2009 at 00:36

    Ще Ви пиша имейл, Красимир.

  • krasimir mashev  On 15 ноември, 2009 at 18:38

    Получих писма от гл. редактор на сп. „Бълг. есперантист“ г-н Георги Михалков. Има надежда книгата на Радослав К. Тричков да излезе. Може и чрез предварителен абонамент на спомоществователи и с иждивението на българи, които искат да научат повече за живота на своите сънародници далече от родината. Не разчитам на г-н Б. Димитров, а не бих искал.

  • Графът  On 15 ноември, 2009 at 23:22

    Ще се радвам, ако „Български есперантист“ издаде (или спомогне за издаването на) книгата! Надявам се, че ще ни държите в течение.

  • Мариана Евлогиева  On 17 ноември, 2009 at 01:55

    За съжаление, „Български есперантист“ няма как да издаде книгата, защото не разполага с никакви пари за това. Същото се отнася и за Българския есперантски съюз – за още по-голямо съжаление.

    Единствената реалистична възможност за издаване е намиране на спонсори. Предварителният абонамент едва ли ще доведе до набиране на необходимите средства, вече е изпробвано безуспешно.

  • Мариана Евлогиева  On 17 ноември, 2009 at 01:55

    Всъщност коя година е починал Радослав Тричков и как стоят нещата с авторските права върху дневника му?

  • Графът  On 17 ноември, 2009 at 12:19

    Мариана, ще Ви напиша всичко, каквото знам по въпроса в скайпа. Ако Ви интересува нещо можете да пишете на krasimir mashev – той е дал имейла си по-горе (krasimir_mashev@abv.bg)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: