Една невероятна история

Войтек, войникът мечка

На тази невероятна история попаднах също в есперантски сайт.
Приех я като интересна, вероятно малко или много поукрасена, но правдоподобна история. В смисъл, че са известни случаи през война на „осиновяване” от войнски части на спасени момченца и животни. Защо не и мече?

След като я преведох, потърсих в нета, както обикновено, за подходящи снимки на мечки. Не очаквах точно снимка на героя да има.
Но работата се оказа дебела!

Войтек – войникът мечка – е доста известен исторически факт.

Нещо повече – историята не само, че е съвсем истинска, но и продължава и до днес:

  • В шотланския парламент е правен възпоменателен прием в негова чест.
  • На шотландския скулптор Алън Herriot е възложено да прави мемориал.
  • Последната публикация на BBC News – Story of Poland’s ‘soldier bear’ Wojtek turned into film http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-15736812 е от 11 ноември 2011 г.
  • Документален филм (2011г.)
  • В много музеи в различни страни на света има скулптури, плочи и статуетки дърворезба в негова чест.
  • Има предложение за паметник в Единбург.
  • Проекти „Войтек” (за популяризиране на добри практики) в социалните мрежи на Австралия, Италия, Англия, Полша, Шотландия, Швейцария. И т.н.

Между другото, Войтек наистина е бил „личност”: в момента на смъртта му, той тежал почти 500 паунда (250 кг) и бил с дължина над 6 фута (1,8 метра). А войнишката му дажба била със заповед двойна, поради размера му. 🙂
Ето разказа на полската есперантистка:

Войникът Войтек, мечката
Тази история се е случила в периода 1942-1962 г. Става дума за мечка, която станала войник и даже ефрейтор.
Било 1942 година. Водела се Втората световна война. Година по-рано германската армия нападнали Съветския съюз, с когото преди това са били в съюз. В Сибир по това време се намирали много поляци, изпратени там заради истинска и измислена вина срещу Съветския съюз. Сега, когато германското нахлуване станало факт, Сталин се нуждаел от всеки човек, готов да се бие срещу интервентите, прочее той разрешил на полски доброволци да сформират полска армия под командването на генерал Anders. Поляците масово се възползвали от това, но ген.Андерс не искал да се постави под съветското командване използвайки случая, че част от новосъздадената армия по молба на Чърчил била отправена в Иран и там присъединена към английската армия.
Напускайки Съветския съюз те трябвало да преминат през планинската верига Елбрус и точно там започнала „биографията” на Войтек. В планината войниците срещнали три ирански момчета, които носели нещо в торба. Оказало се, че това „нещо” е мечешко бебе, малко безпомощно меченце, чиято майка била убита от ловци. Войниците купили животинчето и го взели със себе си в Палестина. Мечето получило името Войтек, популярно полско мъжко име. Мечето растяло и приемало войниците като „майка”. То ги придружило в Ирак, където полските войници охранявали петролните кладенци под командването на англичаните. Там то преживяло трудни моменти поради горещините. Войниците изкопали яма, която пълнели с вода и мечето стояло повечето време вътре на хладно. То се държало като истински войник, при войнишки занятия то заставало в строя и правело всичко, което правят войниците. Например при заповед „глави надясно” то също обръщало глава надясно. Предполагам, че то просто е имитирало действията на войниците. Обичало да играе с войниците, никога не наранило някого, борело се без да вади нокти, обичало да пътува в кабината на камионите.
През 1944 година полските части получили заповед да се прехвърлят в Италия за да се бият заедно с английски части за освобождаване пътя за Рим. Този път се пазел от мощни укрепления на германците при Монте Касино.

Войниците трябвало да бъдат транспортирани с кораби и за първи път възникнал проблем с Войтек, мечката, която междувременно станала голямо животно. Но останала нежна, дружелюбна, охотно играела с войниците. Англичаните, обаче, предупредили: никакви животни на кораба! Войниците помолили генерал Андерс да издейства разрешение от английското командване. Прочее, генералът зачислил мечката като войник с всички последствия от този факт – пълна войнишка разкладка, вкл. цигари и т.н.
В тежките сражения при Монте Касино Войтек бил много полезен. Нали бил вече грамаден и силен звяр, пренасял сандъци с патрони и снаряди. Нямало случай да изпусне снаряд. По това време става символ на 22-ра артилерийска част от Полски ІІ корпус.
Войтек оцелява в сраженията и след войната бил транспортиран заедно с остатъците от армията на Андреас в Шотландия. Там те били настанени в Winifield Park близо до Глазгоу, където останали до демобилизацията през 1947 г. Войтек живеел с тях, пиел бира, ядял цигари, нали не можел да пуши…и бил фаворит на хората от близките села.
След демобилизацията Войтек бил настанен в зоопарка на Единбург. Отначало войниците се противели, казвали, че по-добре да го застрелят отколкото да го лишат от свобода, но накрая победило мъдрото решение и Войтек намерил убежище в единбургската зоологическа градина. Било подписано споразумение между директора и войниците, че само полски войници имат право да вземат мечока ако искат да го закарат в Полша. Те имали намерение да направят парад във Варшава и Войтек да е с тях. Обаче животът написал друг сценарий – Варшава била напълно разрушена, повечето войници не пожелали да се върнат в Полша под съветско влияние. Те често посещавали Войтек. От зоологическата градина на гр. Гданск искали да вземат Войтек, но бившите войници отказали.
Мечокът умрял през 1963 година на 22 години, далеч от своята родина също като мнозина от полските войници, останали на английска земя, нямащи куража да се върнат в родината.

…………………………………….
За мен славата на Войтек не е заради екзотиката. Той е бил носител на „нормалност”, извор на доброта за войниците сред клоаката на войната. Чувствали са се нормални хора с него. „Той ми беше като по-голям брат” казва сега един от войниците. Показвал им е непрекъснато, че даже един огромен див звяр може да бъде човечен във всяка ситуация, какво остава за тях!

Неговата история и до днес ни напомня същото!

Ето автентични снимки и видео на войника-мечка:

Символ на 22-ра артилерийска част от ІІ Полски корпус

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 28 януари, 2012 at 16:38

    Да, съдбата на Мечока Войтек ми е повече от интимна: в предишното си съществувание и аз бях Мечок.

    Това е доказано чрез хипнотичната регресия, на която ме подложиха при освидетествуването ми (като „бивш Мечок“, разбира се; изрично подчертавам това, за да не си помислите, че са ме освидетелствували за нещо друго! Хъм!).

    При регресията ми се възвърна и спомена за обстоятелствата при които съм бил приключил мечешкия си земен път: паднал съм бил в някаква вълча яма, в която са стърчели заострени колове. Можете да си представите на какво решето е било станало бедното ми космато рухо, когато в него са се били впили пет-шест настъхнали дивашки копия.

    …Било е в някоя от първобитните паралелни ери, които съществуват редом с нашата настояща полуокултурена ера, цивилизована само донякъде – колкото да живеем в безхаберие за тоталното зверство на видимия свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: