Аз и Другите

Спомних си една дискусия за човечността във философския раздел на Forum ABV преди доста време. Така и така започнах да “нищя” човека, та в този ред на мисли ще повторя и тогавшното ми мнение. Най-вече заради един хубав въпрос, за който ще стане дума накрая.

От момента, когато в човешкото племе се появили “лидери” е заложена бомба със закъснител. Която може да го унищожи. Да сме наясно – лидерите са обективно необходими, естествено е в дадена ситуация най-опитният да командва. Те съществуват под една или друга форма в целия жив свят. Противоестественото при хората (обърнете внимание на кавичките!) идва после – когато неопитният, но напорист индивид, използва възможността да си подреди лек живот, „врежда се“ за лидер и започва да командва “всички ситуации”. Един вид, командир по призвание! (Съвременно – политически елит🙂 ) Естествено, “най-опитният – лидер“ отива в историята като същност, но остава като табела за лидерството. Защото все пак “командваните” трябва да си мислят, че е за добро и да се подчиняват (най-малкото да не търсят заместник!🙂 ) И започва да расте дървото на “възпитанието” (а всъщност на внушението) с различните “важни”, “правилни”, “наши” и т.н. правила на поведение (и мислене!) и съответно плашилото на “виновни”, “промити”, “ретрогради” (накратко “врагове”) за инакомислещите. Главата ти се замайва и преставаш изобщо да се сещаш “А бе, този командващ не трябваше ли да е най-опитният? Нямаше ли и по-опитен от него?”.
В тази гъста димна завеса има скрит един елемент, който може да се окаже фатален за човечеството:
“Аз” съм единственото важно нещо, всички останали са “подхранващи или пречка”. Следователно, “Аз” трябва да съм над тях!
Ако се замислите, това вече става основна част от същността на днешния човек. Основен принцип на неговото отношение към живота ако иска да е “в крак с времето”. При това издигнат като най-важен и задължителен за развитието на човечеството. Спомнете си различните необоримо звучащи, но всъщност нищо незначещи сами по себе си, сентенции от рода “твоята съдба е в твоите ръце”.
Разбира се, като при всяко действие и тук има противодействие. Изразено най-общо във вариациите на тема “да станем по-добри, по-човечни”, избягвайки пряка конфронтация на поредните правоверни догми.
А всъщност не става дума да ставаме по-добри, а да си останем човеци, каквито ни е замислила и създала Природата. Или Бог, ако предпочитате. Което си е същото, защото нали Бог е създал и природата според вярващите?

Всичко това са разсъждения в отговор на един фундаментален по своята същност въпрос на един от участниците в дискусията, alextas: “Какво би се случило с този свят, ако отворим сърцата си за другите? Каквито и да са те, които и да са те – „другите“.”

Ами този свят може и да оцелее ако го направи!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • bogpan  On 10 януари, 2008 at 21:27

    Здравейте г-н Графе. Изключително ми е приятно да “ попадна“ на Вашия блог. Засега мнението ми е одста повърхностно, поради доста късното включване, но се надявам да компенсирам. По кратичкото и съдържателно разсъждение – мисля, че до голяма степен изречението в края не е особено съдържателно, защото какво значи да отворим сърцето си? По прецизното , според мен е формулирано в “ Възлюби ближния си…“ и практическото приложение би могло да доведе до неоткъсването на елита от голямата част на човечеството. А елит ( лидер) има и ще има продаи простата причина , че хората по рождение не са с еднакви възможности. Друг е въпросът за поведението на “ Аз-а“ или на егоистичния човек в обществото. Но така или иначе оставането на човек е въпрос спрямо кои ценности определяме Човека?
    Поздрави!

  • Графът  On 11 януари, 2008 at 00:09

    Здравейте, драги bogpan! Драго ми е, че ми гостувате.
    По въпросите Ви си заслужава да се поумува. И тъй като тук възможностите за диалог са по-широки, отколкото във форумите, ще ми позволите да Ви кажа своето мнение в отделно писание. Евентуално утре, ако не възразявате.

  • bogpan  On 11 януари, 2008 at 07:56

    Удоволствието е мое.

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 09:34

    Драги bogpan, не мисля, че ” Възлюби ближния си…” е по-добрия вариант. В него има предварително обвързване, свързано е с поемане на някакви задължения – затова и произходът му е в религиозни сфери, където всеки участник е “натоварен” със създаването на една обособена общност. Накратко, “възлюби ближния си и го направи еди-какъв си”😉
    Докато “отвори сърцето си” аз разбирам най-общо като “обърни внимание” на другия като към равен – нали и двамата сте просто живи същества. Няма задължение да си съгласен с него нито да го превъзпитаваш в някаква “права вяра”.
    Колкото до “елита” – няма нужда да ни възлюбват. Достатъчно е да ни разбират (да отворят сърцата си). Защото разликата между нас е само в длъжността…
    ………
    Събрах се в коментар!🙂 Остана само последният Ви въпрос, но той наистина иска доста „умуване“ и ще почака малко.

  • bogpan  On 13 януари, 2008 at 10:12

    Уважаеми г-н Графе, при всяческото разбиране на Вашата позиция ми се струва, че подхождате с определено предубеждение поради факта,че същото е изказано под определена форма и е част от дадена религиозна система. Следва обаче да отбележа, че подобно послание фигурира и в други подобни, както и в чисто флософски системи.Аз лично не виждам обвръзка между възлюби и направи го еди какъв си понеже “ направянето“ е проблем на свободната воля, която по никкаъв начин не е ограничена. Дори в „отвори сърцето“ присъства същият мотив най-малкото понеже сърцето е символ, адекватен на смисъла на ЛюбовтаТук, разбира се, не става въпрос за нужда (при елита),но дори идеята за капитализма с човешко лице се базира на това основно положение. Доста дълго стана.
    Поздрав!

  • bogpan  On 13 януари, 2008 at 10:19

    И един малък поздрав http://operata.net/opera_contents/il-trovatore-verdi/

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 11:33

    Съгласен съм, че споменаването на сърцето също носи известни “задължения” – подобно на “възлюби” (дори и без допълнителните “задачи” и религиозни тежнения).
    Затова предлагам компромисно само “отвори се за другия” – май е най-точно за смисъла, който аз влагам в случая.
    Между другото, благодаря за поздрава. За съжаление “We’re sorry, this video is no longer available” – вероятно заради последните “затягания” на авторското право…😦

  • Dima  On 24 януари, 2008 at 22:04

    Здравейте!
    …във връзка с „отвори сърцето си“… „Животът на Пи“ на Ян Мартел има интересни идеи за „другите,“ любовта и религията…Пи е будист-християнин-мюсюлманин и казва че просто иска да обича другите и всички религии са вярни…може би е прав…
    Mерси за link-а към Кредор вече го използвам😉 и препоръчвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: