Преди няколко дни получавам имейл от моя добра приятелка. Реална, не виртуална. При това сме комшии. Преди 2 години се виждахме редовно сутрин на разходка с кучетата, но след като почина Кольо разходките ни прекъснаха. За съжаление, защото разговорите ни бяха много приятни – тя е сладкодумен събеседник.
Сега се виждаме по-рядко – инцидентно, но си пишем редовно. От нея винаги нещо интересно има. Този път, обаче, ми обра точките напълно!
„Здравей, Васко!” – чета. – „…много радости и приятни изненади! Ето ти една от мен: какво си гледам в града!”
И следват снимки, ето ги:
Предполагам, че и вие като мен сте се облещили! 🙂
По-нататък Роси пояснява:
„Моите пернати приятелчета у дома. Живеят в кухнята – на топло – и ми носят огромни яйца, защото са порода „Фараон“! Много съм горда! Пеят нежно, много приятно и ми къдрят фона т.е. раздвижват енергиите*, просто правят града малко по-природен. Много красиво си говорят, обертоновете им са много приятни за ухото. Внасят уют в дома ми. Малко екология в този шумен, мръсен и пълен със стрес град!
Те са 9 дами и 2 кавалери. Ще те черпя с яйчица, като се договорим да се видим. Засега снасят по 6 яйца дневно. И аз много им се радвам.”
Като ги гледам, с право им се радва. Я какви са им живи оченцата. Ама пъдпъдъци в баш центъра на София в апартамент на 3-ия етаж…
Щурата дама с пъдпъдъците от София – както сама си е написала след целувките. 😀
Съжалявам, че няма да напиша лични впечатления – бяхме се договорили за днес да ги видя и да похапна яйца, че… (какво следва, ще разберете малко по-надолу 😉 ). Ама пустият вирусен грип ме докопа в петък и сега пазя къщата. Посещението се отлага.
Като написах горните редове любопитството ме загложди. Какво знам за пъдпъдъците? Ами само „пъдпъдъци – ловци – ловджийски истории”. Несериозна работа. И се порових, че не знам и вие колко знаете! 🙂
Оказа се, че има доста интересни неща. Ето:
В оперението на пъдпъдъка са събрани всички багри на лятото – от яркожълтото на пожънатите ниви до сиво-кафявото на спечената от слънцето земя. Това ги прави невидими, може да ги настъпиш преди да ги видиш. Мъжките и женските почти нямат разлика – само при самките цветът е малко по-блед, а на самците оперението на врата е с по-червеникавоохрист нюанс. Всъщност видимата разлика е черно петно под гушката на мъжките.
Те са от рода на кокошките, ама са дребосък – затлъстели с почти 50% на есен едвам достигат стотина грама. А са точно затлъстели – натрупват тлъстини като запас енергия за дългия прелет през морета и планини. У нас долитат от юг в началото на май.
Плодовити са и малките започват да прелитат на 10-12 дена, а израстват напълно за 30-ина. Тази плодовитост, а и пригодеността към природните условия, са позволили на пъдпъдъка да оцелее през вековете и все още да се среща в големи количества. Защото враговете му са прекалено много: скитащи котки и кучета, невестулки, порове, белки, лисици, грабливи птици и особено човекът. На всичкото отгоре и още солидна порция опасности, които ги дебнат през прелета – бури, мъгли, дъждове и мрежи, с които го ловят по африканското крайбрежие.
Очевидно пъдпъдъкът е важна брънка в природната тъкан. Специално ние, хората, ще имаме сериозни проблеми ако изчезне. Не защото няма да има с какво да си чешем ловджийската краста (ловът им за нищо друго не е, какво има за ядене в тях?). А защото в първата половина на годишното гостуване той се храни само с насекоми (основно вредители), а през втората минава изцяло на тестена диета и яде само семена на плевели. (Ало, диетолозите, сещате ли се защо? 😉 ) Няма ли го – милиони вредители и плевели на главата ни!
И какво излиза? Че е уникален по приспособимост вид.
По-интересна е, обаче, друга уникалност. Всеизвестният пъдпъдък, който едва ли не подритваме по полята, всъщност се оказва с много тайни дори за специалистите и науката:
> Тайна първа – прелет. Този дребосък, хвръкващ неохотно и след като прелети ниско 200-300 метра отново кацва пред вас, по време на своя прелет преодолява хиляди километри над морета и планини с непрекъснат полет. И това става само нощем, тъй като досега денем не е регистрирано по никакъв начин прелетно ято от пъдпъдъци!
> Тайна е как става у нас съсредоточаването на пъдпъдъците от вътрешността на страната към черноморското крайбрежие – на ята или поединично.
> Не е изяснен и въпросът защо пъдпъдъците се концентрират в големи количества в определени местности.
> Една от големите тайни е и пиенето на вода от тази птица. Има твърдения, че пие само капки роса – но преобладава точно в местности, къде роса не пада. В крайна сметка, изглежда, че се задоволява с влагата от семената, които поглъща!
Накрая да се върна на онова „че…”, за което обещах, че ще разберете какво означава.
Яйцето от пъдпъдък действа като виагра!
Яйцата от пъдпъдък засилвали потентността, твърдят птицевъдите у нас. Българско изобретение бил коктейл „Младост“. В него има 120 мл Кока Кола, 20 мл коняк или ром, парче лимон, 1 лъжичка захар и 2 пресни яйца от пъдпъдък. Сместа се доливала с газирана вода.
Ефектът от питието бил поразяващ. Нямало грешка – мъжете били без засечки. След 1-2 коктейла (не се предозира, така че кой колкото може 🙂 ) мъжката мощ достигала невиждани мащаби и размери, казват опиталите питието. 100% била гаранцията, че жените няма да останат разочаровани.
😀 Не съм опитвал това българско изобретение, но е напълно възможно. Пъдпъдъчите яйца са богати на фосфор, желязо, микроелементи, ензими и витамините А, В1 и В2. Съотношението между натрий и калий в яйцата ги прави подходящи за лечение на високо кръвно, сърдечни проблеми и анемии. Препоръчват се още при лабилна нервна система, белодробна туберкулоза, диабет и язви. Подобряват обмяната на веществата, тонуса, образуването на кръв. Имат антиелергично действие и укрепват имунната система.
В Япония всеки ден давали по 1 пъдпъдъче яйце на децата за подобряване на апетита и цялостното им развитие.
Виж ги ти дребосъците!
–––––––––
* Това не е просто цветиста фраза. Роси е сериозен спец по някои спец-въпроси.
Още полезна информация в Продължение
Марко
Марко се къпе
Графът 