Пъдпъдъци

Преди няколко дни получавам имейл от моя добра приятелка. Реална, не виртуална. При това сме комшии. Преди 2 години се виждахме редовно сутрин на разходка с кучетата, но след като почина Кольо разходките ни прекъснаха. За съжаление, защото разговорите ни бяха много приятни – тя е сладкодумен събеседник.
Сега се виждаме по-рядко – инцидентно, но си пишем редовно. От нея винаги нещо интересно има. Този път, обаче, ми обра точките напълно!

Здравей, Васко!” – чета. – „…много радости и приятни изненади! Ето ти една от мен: какво си гледам в града!

И следват снимки, ето ги:

padpadak-1

pict0155

pict0157

pict0158

Предполагам, че и вие като мен сте се облещили! 🙂

По-нататък Роси пояснява:
Моите пернати приятелчета у дома. Живеят в кухнята – на топло – и ми носят огромни яйца, защото са порода „Фараон“! Много съм горда! Пеят нежно, много приятно и ми къдрят фона т.е. раздвижват енергиите*, просто правят града малко по-природен. Много красиво си говорят, обертоновете им са много приятни за ухото. Внасят уют в дома ми. Малко екология в този шумен, мръсен и пълен със стрес град!
Те са 9 дами и 2 кавалери. Ще те черпя с яйчица, като се договорим да се видим. Засега снасят по 6 яйца дневно. И аз много им се радвам
.”
Като ги гледам, с право им се радва. Я какви са им живи оченцата. Ама пъдпъдъци в баш центъра на София в апартамент на 3-ия етаж…
Щурата дама с пъдпъдъците от София – както сама си е написала след целувките. 😀

Съжалявам, че няма да напиша лични впечатления – бяхме се договорили за днес да ги видя и да похапна яйца, че… (какво следва, ще разберете малко по-надолу 😉 ). Ама пустият вирусен грип ме докопа в петък и сега пазя къщата. Посещението се отлага.

Като написах горните редове любопитството ме загложди. Какво знам за пъдпъдъците? Ами само „пъдпъдъци – ловци – ловджийски истории”. Несериозна работа. И се порових, че не знам и вие колко знаете! 🙂
Оказа се, че има доста интересни неща. Ето:

В оперението на пъдпъдъка са събрани всички багри на лятото – от яркожълтото на пожънатите ниви до сиво-кафявото на спечената от слънцето земя. Това ги прави невидими, може да ги настъпиш преди да ги видиш. Мъжките и женските почти нямат разлика – само при самките цветът е малко по-блед, а на самците оперението на врата е с по-червеникавоохрист нюанс. Всъщност видимата разлика е черно петно под гушката на мъжките.

Те са от рода на кокошките, ама са дребосък – затлъстели с почти 50% на есен едвам достигат стотина грама. А са точно затлъстели – натрупват тлъстини като запас енергия за дългия прелет през морета и планини. У нас долитат от юг в началото на май.

Плодовити са и малките започват да прелитат на 10-12 дена, а израстват напълно за 30-ина. Тази плодовитост, а и пригодеността към природните условия, са позволили на пъдпъдъка да оцелее през вековете и все още да се среща в големи количества. Защото враговете му са прекалено много: скитащи котки и кучета, невестулки, порове, белки, лисици, грабливи птици и особено човекът. На всичкото отгоре и още солидна порция опасности, които ги дебнат през прелета – бури, мъгли, дъждове и мрежи, с които го ловят по африканското крайбрежие.

Очевидно пъдпъдъкът е важна брънка в природната тъкан. Специално ние, хората, ще имаме сериозни проблеми ако изчезне. Не защото няма да има с какво да си чешем ловджийската краста (ловът им за нищо друго не е, какво има за ядене в тях?). А защото в първата половина на годишното гостуване той се храни само с насекоми (основно вредители), а през втората минава изцяло на тестена диета и яде само семена на плевели. (Ало, диетолозите, сещате ли се защо? 😉 ) Няма ли го – милиони вредители и плевели на главата ни!

И какво излиза? Че е уникален по приспособимост вид.

По-интересна е, обаче, друга уникалност. Всеизвестният пъдпъдък, който едва ли не подритваме по полята, всъщност се оказва с много тайни дори за специалистите и науката:

> Тайна първа – прелет. Този дребосък, хвръкващ неохотно и след като прелети ниско 200-300 метра отново кацва пред вас, по време на своя прелет преодолява хиляди километри над морета и планини с непрекъснат полет. И това става само нощем, тъй като досега денем не е регистрирано по никакъв начин прелетно ято от пъдпъдъци!
> Тайна е как става у нас съсредоточаването на пъдпъдъците от вътрешността на страната към черноморското крайбрежие – на ята или поединично.
> Не е изяснен и въпросът защо пъдпъдъците се концентрират в големи количества в определени местности.
> Една от големите тайни е и пиенето на вода от тази птица. Има твърдения, че пие само капки роса – но преобладава точно в местности, къде роса не пада. В крайна сметка, изглежда, че се задоволява с влагата от семената, които поглъща!

Накрая да се върна на онова „че…”, за което обещах, че ще разберете какво означава.

Яйцето от пъдпъдък действа като виагра!

Яйцата от пъдпъдък засилвали потентността, твърдят птицевъдите у нас. Българско изобретение бил коктейл „Младост“. В него има 120 мл Кока Кола, 20 мл коняк или ром, парче лимон, 1 лъжичка захар и 2 пресни яйца от пъдпъдък. Сместа се доливала с газирана вода.
Ефектът от питието бил поразяващ. Нямало грешка – мъжете били без засечки. След 1-2 коктейла (не се предозира, така че кой колкото може 🙂 ) мъжката мощ достигала невиждани мащаби и размери, казват опиталите питието. 100% била гаранцията, че жените няма да останат разочаровани.

😀 Не съм опитвал това българско изобретение, но е напълно възможно. Пъдпъдъчите яйца са богати на фосфор, желязо, микроелементи, ензими и витамините А, В1 и В2. Съотношението между натрий и калий в яйцата ги прави подходящи за лечение на високо кръвно, сърдечни проблеми и анемии. Препоръчват се още при лабилна нервна система, белодробна туберкулоза, диабет и язви. Подобряват обмяната на веществата, тонуса, образуването на кръв. Имат антиелергично действие и укрепват имунната система.
В Япония всеки ден давали по 1 пъдпъдъче яйце на децата за подобряване на апетита и цялостното им развитие.

Виж ги ти дребосъците!

–––––––––
* Това не е просто цветиста фраза. Роси е сериозен спец по някои спец-въпроси.

Още полезна информация в Продължение

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • astilar  On 1 февруари, 2009 at 21:02

    Страхотна идея, че и с полза, дори! Благодаря за информацията, нищичко не знаех за пъдпъдъците. Желая Ви скорошно оздравяване и моля, разкажете след срещата (поразпитайте) лесно ли се отглеждат в домашни условия. 😉

  • вили  On 1 февруари, 2009 at 21:47

    И аз благодаря за информацията. Укорявам се, че с такова невежество съм гледала на тази дребна пернатост. Но то си е така – нищо в природата не е измислено нахалост. 😉
    Явно Роси има нужда от компания и затова си отглежда пъдпъдъците, за да си говори с някой. И освен това със сигурност й разнообразяват сивото ежедневие. 🙂

  • Графът  On 2 февруари, 2009 at 07:31

    astilar, ще имате отговор на въпроса си. Благодаря за пожеланието!

    вили, впечатлението Ви е много погрешно! Роси няма нужда „от компания” „за да си говори с някой”. Тя е доста по-млада от мен, много деен човек (не се спира на едно място, както се казва) и е толкова ангажирана, че едвам ù остава време вечер късно (по-скоро нощем – последният ù имейл е от 3 часа нощес!) да погледне в нета. Но е много нестандартна в мисленето и в случая тя просто е намерила начин да докара частица от дивата природа в къщи – при това съчетано с изключителни ползи.

  • Xquisite  On 2 февруари, 2009 at 08:35

    Изключително интересна информация за тези птички. Но все още ми е странна идеята за отглеждане в апартамент. Имах един съсед, който отглеждаше петел и спомените ми са ужасяващи, та може и да реагирам прекалено субективно. Така че ще чакам историята след посещението на пъдпъдъците 🙂

  • Муниконтин  On 2 февруари, 2009 at 11:20

    Сигурно е страхотно да си имаш такава дружина в къщи! Но имам въпроси! 😉 Аз съм Мара Подробната 😀 :
    Как човек може да се сдобие с първата двойка?
    Лесно ли се отглеждат – капризни ли са?
    С какво се хранят?
    И най-вече (!) колко живеят! Защото ми се виждат много мили и симпатични! А човек като се привърже…

  • Графът  On 2 февруари, 2009 at 12:22

    Муниконтин, една двойка работа не върши! 🙂
    Колко живеят май няма да играе – не са индивидуални домашни любимци. Просто „ятото“ ще се подновява.
    Скоро ще имате информация – довечера или най-късно утре.

  • вили  On 2 февруари, 2009 at 16:26

    Аз засрамено поглеждам, че помислих Роси за …. Няма да казвам 😳 Виновен!
    Комшии през къща от нас отглеждат зайци: ходят за тревичка и клонки през ден два в топло време и с разни смески ги хранят. Честичко и продават и така свързват двата края – пенсионерски, а и на работа се намират.

  • Jaguar  On 23 февруари, 2009 at 11:53

    Хей, страхотно! Браво на вашата приятелка за новаторските идеи, които пък, от своя страна, са подтикнали вас да напишете този пост и така да запознаете повече хора с тези симпатични птици. Сещам се и за учителката си по биология от средния курс, която ни учеше, че „в природата няма „полезни“ или „вредни“ животни, има само нарушаване на баланса, в 99% от случаите причинено от човека“.

  • Графът  On 23 февруари, 2009 at 12:22

    Много права е била учителката Ви!
    А публикацията наистина се оказа полезна – вече има последователи, както знаете от продължението.

  • blagi  On 8 юни, 2009 at 11:40

    i az si otglejdah dva ,no po4inaha! tolkova mi be6e tujno

  • Графът  On 8 юни, 2009 at 19:03

    Два са много малко, blagi. Те са свикнали на ято. Трябва поне 7-8, мястото, което ще заемат е същото.

  • Доби  On 14 юни, 2009 at 22:11

    Здравейте, приятели на пъдпъдъците!
    От два месеца и аз имам от тези птички.Първоначално бяха 4.3 женски и едно мъжко.Така както си бяха кротки,а аз невнимателна, успяха две от тях да отлетят от терасата.Просто се опитвах да ги отглеждам по-свободно, не в напълно затворена клетка.По-късно прочетох вашите коментари, разгледах снимките и ми се стори, че няма да е жестоко да ги отглеждам в затворена клетка, която си направих сама от две пластмасови щайги.Стана чудесна и най-вече хигиенична.За сега нямам снимки, но ще помисля по въпроса.Реших да си попълня „стадото“, но новите пилета много закъсняха/живея в Кюстендил/.Когато ги пуснах при старите, те започнаха да ги бият и аз се принудих да преградя клетката за да настъпи мир.Сега се гледат през една решетка.Веднъж седмично ги пускам заедно в една щайга с пясък да се къпят/голям кеф/Тогава и известно време след това не се бият, но по-късно пак започват.Надявам се когато малките настигнат на ръст големите да настъпи мир.Имам още един проблем.Големите пилета снасят и на едното от тях му излиза част от червото, а аз като го забележа му помагам да се върне.Още не мога да разбера дали това се случва при снасяне или при акане.Ако знаете нещо по въпроса и пишете, много ще съм ви задължена.

  • Графът  On 15 юни, 2009 at 10:22

    Здравейте, Доби!
    Както сте разбрали от публикациите (видяхте ли и „Пъдпъдъци – продължение”?) аз не ги отглеждам. По въпросите, които задавате се свържете пряко с Роси http://www.aromaterapia-bg.com (това е служебен сайт затова само за осъществяване на връзка!) или най-добре направо с Благой Сандов, за когото Роси е написала:
    Благой Сандов е един много точен и съвестен човек и от него могат да се закупят здрави, породисти пъдпъдъци, а така също и яйца. Телефонът му е: 0898-912-699 и има също така чудесен мед. Всяка събота може да го намерите на Птичия пазар в София.

  • Доби  On 15 юни, 2009 at 13:36

    Много благодаря за отговора.Ще се свържа с Роси, а на Вас пожелавам всичко най-хубаво.

  • Доби  On 15 юни, 2009 at 13:43

    Съжалявам, че нямам снимка, но още не съм научила как се слага.Аз съм старомодна и предпочитам откритите контакти пред виртуалните.“Дописане“ по някоя друга тема.

  • Графът  On 15 юни, 2009 at 19:39

    С удоволствие ще ви „срещна“ пак!
    Жива и здрава!

  • Avram  On 1 юли, 2010 at 13:19

    zdraveite na vsichki ! Mnogo interesna tema ste podhvanali do predi godina i az edvam bqh chuval samo za tezi pernati priqteli no sega si otglejdam dovolno zapochnah s 21 sega trudno moga da opredelq kolkosa ;] mn interesni i energichni jivotinki myjkite sa unikalni pevci a jenskite postoqnni nosachki.i ot den na den iskam da ovelicha malkata si ferma tezi dni chakam da mi se izlupat malki pydpydycheta i sym mn entusiaziran. a ako nakoi ot vas se interesuva za qica ili za samite pydpydyci neshto poveche poveche moje da mi pishe. a syshto taka i ako si tyrsi nqkoi priqtelcheta za vkyshti ;]

  • Валентин Дуцов  On 5 януари, 2011 at 13:03

    Здравейте,много ми е интересно да знам с какво храните пьдпьдьците и как ви се люпят малките

    • Графът  On 6 януари, 2011 at 10:20

      Здравейте!
      В края на статията има изречение „Още полезна информация в Продължение”. Щракнете на „Продължение” и там ще намерите много повече информация – в коментарите вкл.
      Ако имате още въпроси, свържете се с Роси – там ще намерите как. Тя отглежда пъдпъдъци, аз не.

  • Роси  On 27 януари, 2011 at 03:43

    Пъдпъдъците си /12 броя/ хранех с готова смеска за пъдпъдъци – 5 кг. на месец -около 10 лв. Купувах я на Птичия пазар от Благой Сандов /тел.0898-912-699/, защото нямам време да ходя до цеха, който произвежда смеските. Освен това добавях всякакви остатъци от кухнята – зелени листа от целенчуци,парченца плодове, лук, нарязан праз особено харесваха, огризки от ябълки, суров сусам, ленено семе, трохи от масата, трева от НДК – глухарче, детелина, пача трева и др.
    Малките се люпят или в инкубатор или под малките кокошки – джнинки, които са добри майки.
    Аз предпочетох да взема поотраснали пъдпъдъци, за да ми носят яйца.

  • Ива  On 23 октомври, 2012 at 21:15

    Привет на всички, отглеждащи пъдпъдъци но съм начинаеща и малко притеснена защото не знам много за тези птици.Имам 10 бройки на около 30дни. Как да разбера дали имам мъжки,колко мъжки на колко женски за да си ги размножа.Помогнете имам желание ….:)

    • Графът  On 24 октомври, 2012 at 08:52

      Здравейте, Ива!
      Тук https://vascont.wordpress.com/2009/02/02/pydpydyci2/ е продължението за пъдпъдъците. Там ще намерите връзки (вижте и в коментарите), които могат да Ви помогнат. Все пак имайте предвид, че темата е вече „на години”. 🙂
      На имейла Ви изпращам имейла на Роси, пишете ú пряко.
      Поздрави,
      Графът

Trackbacks

  • […] и се изтъква само „виагра-ефекта”! (Това по повод „Пъдпъдъци”. Ама, Роси, това е само за раздвижване! Моите приятели […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: