Марко

Когато обсъждахме интересната история за совичката моите карибки писаха в коментар „нали не си забравил, че Совка не ни е първото птиче – ами косчето Марко, което всеки ден се къпеше в собствено джакузи…”. Животът (по-точно темите) ме завъртя, 🙂 та мина доста време, но не съм забравил. Дойде ред и на Марко.
Вече знаете, че момичетата са от хората, които умеят „да виждат около себе си”, а и ги бива да разказват. Затова направо предавам разказа им:

А сега да ти разкажем за нашите косета. Наистина са невероятни сладури! Като едни малки човечета. Никога не сме си представяли че птичките може да са толкова интелигентни, хитри, изобретателни и общуващи помежду си. И те проявяват характер като човека.
Като се настанихме в квартирата пред прозореца ни, в градината, имаше няколко палми, а на улицата още няколко дървета. Още от самото начало разбрахме, че сред техните листа живее птичо царство – сладки, черни птичета, които бяха по-големи от врабчета, но по-малки от врани. Тъй като не разбираме от птици решихме, че са косове и така ги наричаме, но може би ти като познаваш птиците по-добре от нас ще знаеш какви са.

Първоначално не им обръщахме никакво внимание. Птички, като птички. Но малко по малко те така грабнаха вниманието ни, и така се влюбихме в тях, че научихме всички техни навици, научихме се да ги различаваме, да разбираме мотивите за тяхното поведение и редовно да ги наблюдаваме. Разбира се, намерихме си и любимци сред тях.
Първият, който грабна вниманието ни и ще стане главния герой на нашия разказ е Марко. Марко е най-едрия от тях, с изключително красиво синьо-черно оперение. Най-лъскавия и горд кос. Но Марко има и един дефект – крачетата му са малко криви и като върви се клатушка. По тази причина малко трудно си намери съпруга. Всъщност пристигането ни в квартирата съвпадна с периода на ухажване при нашите птички. И ставаха невероятни птичи концерти! Забравихме да кажем колко сладко чуруликат нашите косчета. Всеки мъжки по цял ден се опитваше да привлече вниманието на някоя женска, като се приближаваше срамежливо и с много грация разперваше като ветрило опашката си, правеше „поклон“ и сладко изчуруликваше. Някои женски отговаряха по подобен начин, но повечето отлитаха отегчени. Марко много дълго ухажваше своята избраница, но най-после я спечели. Нарекохме я Ана. В сравнение с него тя изглеждаше много мъничка и крехка.
Първоначално Марко беше много плах и неуверен. Изглеждаше ни и някак саможив. Не общуваше много с останалите. Докато другите птички се къпеха и пиеха вода в локвите по улицата, Марко обикаляше из градината на блока. Ние си мислехме, че просто не иска да бъде в тяхната компания, но после разбрахме истинската причина.
Под нашия прозорец в градината на блока имаше чешма за поливане на градината. От кранчето винаги капеше – някога повече, друг път по-малко. Всъщност ние дори не бяхме забелязали това, докато Марко не го забеляза. Един ден си гледаме през прозореца и виждаме как Марко се оглежда предпазливо и прави малки, неуверени крачки из градината. Това ни се стори странно и продължихме да го гледаме. Постепенно посоката му започна да се изяснява – той определено имаше за цел чешмичката. Беше невероятно забавен. Прави няколко крачки, спира, оглежда се, снишава се и прави още няколко крачки. Ако забележи, че някой го гледа забива човка в тревата и се прави, че търси храна. Ако някой прелети над него веднага обръща посоката. Когато съвсем доближи чешмичката изведнъж ускори крачка и застана под капчука. Наслаждението му беше невероятно! Но все пак не забравяше да се оглежда и ако забележи движение наблизо веднага се дръпваше от чешмата и пак се правеше на разсеян. След като си взе един хубав душ кацна върху кранчето и се напи с чиста вода.
Тази случка много ни впечатли, но тъй като все още не познавахме птичките не разбрахме или не оценихме това, което се случи. На следващия ден обаче тази маневра се повтори. На по-следващия – също. Така разбрахме, че всъщност Марко е един уникален кос, който категорично отказва да се мие и пие в мръсните локви! Че усилено е търсил извор на чиста вода и когато го откри беше готов на всичко за да запази в тайна съкровището си. Известно време това му се отдаваше. Понякога когато водата спираше той беше много нещастен и озадачен, но никога не отиваше до някоя от локвите. Можеше цял ден да не пие вода, но не пиеше и мръсна. Малко по малко Марко доби самочувствие и се почувства „собственик“ на „душа“. Почувства се и по-богат от другите. През цялото това време Ана не проявяваше никакъв интерес към чистата вода. Марко започна да взима „душ“ все по-често, по няколко пъти на ден и направо се пристрасти към хигиената. В това време Ана сама трябваше да се погрижи за намиране на подходящо място и свиване на гнездо. Много често той след „душ“ кацаше на клона до нея и се опитваше да я умилостиви с едно сладко изчуруликване, но тя му обръщаше гръб.

Един ден чухме голям шум под прозореца. Като погледнахме видяхме група косчета накацали върху кранчето на чешмата и около нея. А горкият Марко се чудеше как да защити собствеността си! Опитваше се да ги прогони със заканително вдигане на опашка и гърлени крясъци, но те бяха повече и по-силни и не му обръщаха внимание. След като се напиха с вода отлетяха, а Марко остана сам и тъжен. Гледаше отчаяно пораженията от вандалската им постъпка. Сигурно си мислеше, че са му изцапали водата или че ще му я изпият. Ние отгоре искрено му съчувствахме. Но за щастие на Марко другите птички просто не се оказаха такива чистници и много рядко някой идваше на „душа“.

Тук свършва разказът им за Марко. Но мисля, че и така е доста интересен. И отново „поглежда” към заобикалящия ни жив свят по доста нестандартен начин. Който на мен, между другото, много ми допада. Може би, защото и край тях винаги има някаква животинка, както и край мен…

Ето и снимките, които получих:

Марко

Марко се къпе

Марко и Ана

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 2 ноември, 2008 at 01:20

    Поздрави милите Карибки от мен! Чудесно разказват! А какво става със совичките? Питай ги!
    Браво, че пусна това хубаво писмо, Графе! 😀

  • Графът  On 2 ноември, 2008 at 01:41

    Те сами ще видят поздравите, защото четат блога. Иначе от доста време нямам връзка – може би имат трудности с нета. И на мен ми е интересно какво става със совичките.

  • вили  On 2 ноември, 2008 at 19:55

    много умен и съобразителен е Марко! Браво и на Карибките, които са толкова наблюдателни! Поздрави на тях и совичките! 😉

  • deni4ero  On 5 ноември, 2008 at 00:34

    страхотна история! Паднаха ли Ливърпул?

  • deni4ero  On 5 ноември, 2008 at 00:40

    ох, много, много се извинявам 😳 😳 😳 това беше въпрос, който в главата ми към бате Спаси и съм го пляснала тук. Много се извинявам! Исках да поздравя Карибките за проявеното търпение, с което са изучавали Марко и совите. Моя приятелка пък, която живее в Австралия, е искала да „осинови“ най-красивите и най-сладко пеещи птички, които всяка сутрин я будели с песните си и почнала а им дава хляб, но те спрели да идват. Оказало се, че това били месоядни птици, не тачели хляба 😉

  • Графът  On 5 ноември, 2008 at 00:51

    На Ливърпул му подариха изравняване! 😀
    За австралийските птички е многозначителна историята – обидили са се! Не е била наблюдателна приятелката… 🙂

  • deni4ero  On 5 ноември, 2008 at 01:02

    тя дори не е знаела, мъжът й – кореняк австралиец, не абориген, де, родом от там, я е светнал 🙂

  • Графът  On 5 ноември, 2008 at 01:38

    Жалко, че са я напуснали.

  • deni4ero  On 5 ноември, 2008 at 01:57

    ми уплашила се е 😀 за месоядно същество става въпрос … ако я нападнат 🙂

  • Графът  On 5 ноември, 2008 at 02:17

    😀

  • Sima  On 5 ноември, 2008 at 06:23

    Иииих, Графе! Как сме забравили да довършим историята на Марко! Тя става още по-интересна и поучителна нататък 🙂 Само малка подсказка – на Марко му омръзна душа и си намери джакузи (локвичката в която се кисне на долната снимка). Ама локвичката е чиста, пак от водата, с която поливат градината, а в тази част на градината ходи, само градинаря да обере падналите кокоси. Марко като се почувства собственик на джакузи се наду още повече, и накрая даже на Ана не позволяваше да си накваси крачетата в неговото джакузи, а камо ли да се изкъпе цялата. А той, да го беше видял, с какво удоволствие се киснеше с часове! Невероятен беше! Много ни липсва. Но интересен беше на само Марко а и всекидневните им парламентарни събрания от 7:00 до 7:30 всяка сутрин, на които обсъждаха много оживено предстоящите задачи за деня и вечер от 6:00 до 6:30 повторно общо събрание за отчет. Да знаеш какви кавги ставаха понякога не тези събрания, понякога имаше обидени или изгонени, които напускаха събранието. Абе, страшни птичета са! Само някой, който разбира от птички, ако може да ни каже какъв точно род са така наречените ни „косчета“. 🙂 Хи, хи, хи, то стана като сериал, ама очаквайте втора част и на двата разказа – за Совка и за косчетата. И благодарим Графе, че ни припомни за нашите мили косчета. Напоследък имаме много работа и грижи + ядове около едно двукрако „говедо“ 🙂

  • Графът  On 5 ноември, 2008 at 07:54

    Sima, зарадвахте ме! Отдавна не бях получавал вест от вас. Очаквам с нетърпение разказите ви – особено сме любопитни какво стана със совичката.
    Многото работа не е лошо да я има. Виж, грижи + ядове по-добре да ги няма или поне да са дребни.
    А за „двукракото говедо“ очаквам имейл. 😉

  • Муниконтин  On 5 ноември, 2008 at 13:16

    Sima!И аз чакам! С нетърпение! Пишете! 😀
    A за грижите и ядовете… ако ги нямаше – нямаше да знаем какво е да ги няма! 😉
    😀 😀 😀

  • вили  On 6 ноември, 2008 at 01:27

    И аз чакам! Радвам се, че се включиха и карибките в живото предаване 😆 😆

  • Mari-ana  On 6 юни, 2009 at 11:02

    🙂 С огромно удоволствие Графе, прочетох разказите за Вашите карибки и техните приятели – птиците! Пренесохте ме на Маргарита. Благодаря Ви! 😉
    Обаче е минало повече от 6 месеца от последната Ви публикация. 🙂 Какво стана с тях? Разкажете!!! 😀 Моля!

  • Графът  On 6 юни, 2009 at 21:31

    Живи и здрави са, Mari-ana.
    Имаха доста работа, от един месец са нямали нет и вчера са влизали в скайпа за първи път, но аз не съм бил за да си поговорим.
    Пишат, че имат за разказване и споменават някаква история с мравки. 🙂
    Преди това разговорите ни бяха твърде лични за да бъдат споменавани в блога, затова не е имало специална публикация с тяхно участие.
    Те са чудесни момичета и аз се възхищавам как се справят на толкова чуждо място. Защото сигурно е чудесно да бъдеш там на почивка, но да трябва да си изкарваш прехраната като чужденец…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: