Език от рождение

(продължение на “Комуникация”)

В приказките на почти всички народи съществува герой, който знае езика на животните. Доста странно съвпадение след като става дума за време, когато връзки в световен мащаб на практика не са съществували. Странно, но не случайно, а по-скоро многозначително!
Оказва се, че такива хора има и сега – аз съм един от тях. Това не е шега, говоря напълно сериозно. Е, не точно като в приказките или в “д-р Дулитъл”, но в достатъчна степен за да накарам напр. разярени бездомни кучета да седнат и да внимават в това, което им казвам (ще разкажа такива случаи в тази папка). След доста случки с различни животни и птици (за доста от тях имам и свидетели) аз осъзнах, че езикът (според нашето понятие) е съвсем локален израз на нещо много по-глобално. Че има някакъв “универсален език” (както вече писах), на който звуковото човешко или животинско изражение е само вид “дреха”, видим израз на нещо по-сложно. Защото няма начин едно животно да разбира слухово “наши” думи с отвлечено значение – значи ги разбира на някакво друго, по-универсално ниво на комуникация!
Вече не е тайна, нито окултизъм, всевъзможните излъчвания на мозъка. При това положение да се смята, че мисълта се изразява само толкова семпло (чрез звуци) е твърде наивно. А в какви “излъчвания” тя още се “изразява”? И за какво ще има “излъчватели” ако няма “приематели”?
А ако има такова ниво (за себе си съм сигурен от опит!), какъв му е смисъла, ако става дума само за обмен на понятия и информация?
Тук му е мястото да вмъкна, че съвсем “не съм сам” (🙂 ), нито откривател в тоя ред мисли. През юни миналата година в Actualno.com имаше следната информация:
Пикът на интелектуалната активност идва на 7-месечна възраст.
Способността за запомняне и усвояване на чужди думи, настъпва още на 7-месечна възраст, показват резултатите от изследване. Неговите автори – детски психолози от университета на Ню Йорк, смятат, че именно на тази много ранна възраст детето е способно най-бързо и лесно да усвои не само разликата между чуждия и родния език, но и да запомни някои „граматически правила“.
Учените обръщат внимание, че малките деца с интерес се вслушват в звуците, издавани от възрастните. Затова може да се предположи, че
детският мозък е в състояние да приема и анализира неизвестни речеви конструкции, които се тълкуват от него като сигнали.
Получените от специалистите резултати потвърждават предишните предположения за това, че познавателната функция в развиващия се мозък достига пика на своята активност още в най-ранна възраст, съобщава вестник New York Times.
” (подчерт. мое)
Горе-долу по това време имаше в АБВ форуми тема “Странни случки”. Една от участничките, hela, написа следното: “Понеже дечурлигата тук са от всички краища на света (поне родителте им де) всяко говори поне два езика – техния си + английски. Нерядко и по три – ако са деца на смесен брак. Докато са малки, може би до 4-5 годишни ме разбират на какъвто и език да им проговоря. Определено не смятам за нужно към пакистански малчугани да се обръщам на английски. Разбират си идеално и български.
При дъщеря ми гледам, че тази способност поизчезна. Т.е. – мига на парцали, когато разговора се води на руски и кара едно тригодишно да й превежда.

(В темата има и други интересни неща http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=50622&hl=%D1%F2%F0%E0%ED%ED%E0+%F1%EB%F3%F7%EA%E0)

Ясно е, че в моето писание не става дума за моята гениалност.🙂 А за много наблюдения на хората (посочените две са мимоходом, не са търсени специално) още от древни времена (човекът знаещ езика на животните!), които в последно време вече започват да търсят и научното си обяснение.
Аз започнах да се замислям по разбирателството си с животните от преди трийсетина години, сериозно – последните десетина. Преди това си беше просто част от моята същност, която не чувствах като нещо особено – по-скоро ме изненадваше, напр. страха на другите хора от животни. Нещо напълно непознато за мен откакто се помня.
Ето един кратичък случай за начало:

Мястото ми е в балкана под един известен връх, не е “цивилизовано” – половината си е гора. Няма ток, вода от изворче. Наоколо са все такива “скици” като мен, няма вили, само разни саморъчни бунгала (кьошкове, както ги наричаха някога). Бяха се развъдили доста пепелянки в местността, а и полски мишки. Затова си търсех смок и като видях веднъж да ми пресича пътя, спрях колата и го взех. Казах му “не се безпокой, ще те заведа на хубаво място” и го пуснах вътре в колата (не в багажника!). Той спокойно се нави на пода. На кучето си казах “това е приятел, не го безпокой” и то не го закачи. Като стигнахме го пуснах. Очевидно му хареса, настани се и вече години си живее. Появява се за “здрасти” когато пристигам, ако съм повече дни идва сутрин, когато пия кафе на тераската за да си “поприказваме” – навива се под стола ми и ако мълча вдига глава да види какво става.🙂 През другото време не ми се мотае в краката. Около мен няма пепелянки (където има смок отровни змии “не виреят”), мишките изчезнаха. Съседите ме молят и на тях да намеря, ама смоците не са на път и под път…

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 11 януари, 2008 at 21:36

    На смока ще му трябва една смокиня/смочка, за да си народят смокчета🙂
    Шегата настрана, има тук по „нашия край“ един известен „кучеукротител“ на когото водят най-непоправимите кучета. Около него доста се разшумя за методите му, базиращи се на общуването с животните. Не знам как го прави и какъв „език“ използва, но със сигурност не на всеки човек се отдава владеенето на този език. А който го има, си е божи дар. Това е неговия сайт:
    http://www.cesarmillaninc.com/

  • Графът  On 11 януари, 2008 at 22:16

    Май с тая работа той сам се справи без да става нужда аз да му търся компания…😉
    Не знам дар ли е, дали всички го имат ама у някои остава дълбоко покрит, но при мен е просто. Мога да го обясня с пример: когато Вие трябва да заговорите някого (в България, разбира се) не мислите дали ще ви разбере говора или дали Вие ще разберете неговия – тази увереност си е във Вас.
    Точно така е с мен – когато се каня да заговоря непознато животно аз се интересувам да разбера проблема му. Дали ще се разберем и през ум не ми минава да се съмнявам.
    ….
    Оправих случайната грешка затова изтрих Вашата поправка.

  • razmisli  On 14 януари, 2008 at 17:44

    Много интересно и хубаво казано… не стои въпросът дали ще се разберем, това е истинската комуникация. Чудя се дали такъв начин на общуване би помагал и при хора, които са в състояние на афект и до които езикът за момента не достига.

  • Графът  On 14 януари, 2008 at 20:52

    Не съм имал такъв случай, но би трябвало, според мен.

  • insomnia1304  On 15 януари, 2008 at 22:18

    Четейки мненията ви,се сещам за Орфей,благодарение на многото добри изследвания по темата на Н.Гигов -/няколко книги/40г.се е занимавал с изследване живота на Орфей!Наистина,впечатляващо!

  • Графът  On 17 януари, 2008 at 09:28

    Днес, след прекъсване заради „стачка“🙂 на монитора ми, ще продължа със интересни случки.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: